Кога се е случило всичко това?

Шумерските плочки с клинописи ни казват, че около 144 000 години (тоест 40 шар) след приземяването има бунт на Анунаките, т. е. вероятно преди около 450 000 години. Следователно трябва да допуснем, че Ното sapiепs, нашият предшественик, е бил създаден преди около 300 000 години.

Какво е представлявала Земята по онова време? Намираме се в предисторическите времена. Била ли е вече потънала Лемурия? Възможно е, не може да се каже със сигурност. Древните тибетски предания разказват, че по време на ледниковия период развитите цивилизации са се спуснали под земята (тунелни системи и т. н.), а останалите, които са оцелели след катастрофата в Лемурия, явно са дегенерирали. Дали тези дегенерати не са това, което наричаме неандертал-" ци?

Когато анунаките идват на Земята по време на леднико-вия период, очевидно заварили този тип хора. Днес твърде краткият преход от приматите към човека, тоест към Ното sapiens, създава главоболия на учените. Преходът, който в професионалните кръгове е наречен missing Пик (липсващото звено), днес остава необяснен.

За дарвинистите, опитващи се да докажат теорията за ево­люцията, концептуално съществуват твърде много несъгла-сувани неща. Според учението на Дарвин за селекцията, видовете възникват в естествения подбор - в борбата за оцеляване се налагат силните. Но дори и missing Пик не е никакъв проблем за дарвинистите. Издължените черепи просто се игнорират (Изображение 22 и 23). Те продължават да бъдат обяснявани с деформации, предизвикани от подноси вър-



Изображение 34: Ацтекско изображение на Бог Кетцълкоатъл, който според легендата дошъл на Земята с „перната змия" и създал ацтекската и толтекската култура.



Изображение 35: Праколумбийска статуетка от Еквадор (ок. 500 г. пр. Хр.), която показва човек в нещо като анцуг, който подозрително напомня екипа на днешните космонавти.







Изображение 36: На 7000-годишна скална рисунка от Фергана, Узбекистан, се виждат две същества в космически екипи и ръкавици с пръсти. На заден план - една летяща чиния.

ху главите. Не се коментира как това „предизвиква" тройно увеличение на черепния обем. Великаните, чиито открити скелети и мумии са по четири метра височина, също не се вписват в концепцията. Къде точно трябва да ги поставим в учението на Дарвин? Очевидно е, че несъгласуваните неща не са малко.

Тъй като шумерските текстове дават информация само за района на Месопотамия, от тях ние не научаваме нищо за Южна Америка, Хималаите или Китай. Но преданията на Азия са значително по-стари от тези на шумерите и те ни съобщават за залеза на още по-стари цивилизации, чиито оцелели жители дегенерирали заради външните условия (ледников период). Ето защо за тибетците генофондът в пещерите-самадхи е толкова важен.

Да се върнем на анунаките в Шумер. Те имали проблеми помежду си, търсили решение и го намерили - примитивния съвременник, който заварили в района. В какво се е превърнал той, разбираме от подробните сведения на шумерските плочки; клинописите ни съобщават кое е свързващото звено между Ното erectus и Ното sapiens.

Според тях първият човек-работник (Адам) е създаден из­куствено от боговете-анунаки. Извършена е манипулация, която предизвиква огромно ускорение в развитието на човешката раса.

Енки (Еа) е този, който (според древните текстове) дава идеята, след което е взето решението да бъде създаден един „ Адамо". Примитивният човек, когото намерили в околността, изглеждал подходящ за намерението на анунаките да създадат модерен роб.

То обаче не се осъществило от първия опит, а постепенно, след експерименти. Ако разгледаме древните предания, ще видим, че анунаките са имали нужда от дълъг период, за да открият верния „образ", т.е. правилната генетична комбинация. От първоначални­те им опити до първия „Адам" минава много време.

Имайки предвид, че за да постигнат „перфектен" резултат, учените във „високоразвита" ни цивилизация се нуждаят от много, много опити в областта на генното инженерство и клонирането -то древните предания звучат съвсем смислено. Днешната ситуация вероятно е била сходна с то­гавашната. Анунаките също са имали нужда от продължителен експериментален период, за да постигнат „перфектен" резултат⁽⁴²⁾.

Нека си спомним часовете по биология: за доказване на законите за чиста наследственост (Грегор Мендел) се кръстосваха видове птици. Научното доказателство за чиста наследственост се нуждае от много кръстоски. Същото трябва да е ставало и с анунаките преди стотици хиляди години, но с разликата, че в курсовете по биология ние вече имахме налице резултатите на Мендел и на практика предварително ги знаехме.

В противен случай няма как да обясним факта, че не само преданията от Месопотамия съобщават за опити, кръстоски и хибридни същества. Много други култури и легенди подкрепят казаното от вавилонците (респективно шумерите). Налага се да допуснем, че преди „боговете" да открият правилната „кръстоска" и верния код за първия „Адам", е имало редица експерименти.

Дали морската нимфа, намерена в Япония, не е доказателство за тях? Или е самостоятелен вид? (Изображение 25).

Вероятно Енки е бил синът на краля на тези извънземни. Името „ЕТЧ.КГ означава „Господар или княз на света". Титлата му от шумерските клинописи обаче не се оказва особено сполучлива, защото след безкрайни съперничества и интриги - от които тази цивилизация, както изглежда, винаги се е възползвала - той губи властта си над големи части от планетата от полу-брат си ЕНЛИЛ.

На Енки се приписва не само „създаването на хората", но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги превърнал в плодородни земи, строил е вълноломи и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.

Но това, което ни интересува * най-вече, е неговото благо­разположение към творението си. И Според месопотамските текстове А на съвета на извънземните Енки се I застъпва за новия земен вид. ТойЙ повдига въпроса за жестокостите, l които останалите извънземни, I

включително и полу-брат му _{Изображетя 39 и 40: Черен} ^{Енлил, налагат на хората. От} обелиск на асирийския цар плочките става ясно, че не е искал Саламасар. Човекоподобните човекът да бъде роб - въпрос, по животни били водени на който останалите са на различно ^{верижка.} мнение. Хората, които зар господарите си не били нищо повече от товарни животни, били третирани ужасно. Плочките разказват за бедствия, глад, болести и други неща, които днес бихме на­рекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото | население, е решено

то да бъде заличено с голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били „особено сполучливи" - хибриди, мутанти и човекоподобни животни.

Днес много археолози са единодушни, че преди хилядолетия в Близкия Изток е имало потоп. За него се споменава и в митовете на североамериканските индианци.

Според шумерските текстове, Енки разказал на един ме-сопотамец на име Утнапищим плана на извънземните и го посъветвал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.

Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са преписи от древните месопотамски текстове. Юдеите променят само имената, а еврейската религия превръща многото „богове" в един „Бог".

От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и то защото била емблема на един кръг посветени, оказал силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано общество, отдадено на разпространението и постигането на духовни знания и свобода: „Братството на змията". То се борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да освободи хората от гнета на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, произлиза от корена МтКН и означава разчитам, намирам). Основател на „Братството на змията" бил бунтовният, но конструктивен княз Енки. В текстовете се казва, че Енки и баща му Ану били етически и духовно високо образовани и именно това е било знанието, което е символизи-рано по-късно в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който дал на човека познание за миналото, за Създателя (извънземните) и му съдействал да постигне духовната свобода. В градината ЕБЕМ, овощната градина на анунаките, където работели няколко Ното-sapiens-роби, било забранено да се яде от едно определено дърво - дървото на познанието.

Защо е било забранено? Защо една ябълка е толкова опасна? Нека видим какво се е случило. В „Битие" пише: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото." ¹

Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре, дори и само за този пасаж : защото „Бог" лъже! Адам и Ева не умират...

„Бог" всъщност не е никакъв Бог, т. е. Създателят на всичко, а това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката - нар!

Кое е толкова особеното?

Ще разберем от Морфей, който в бестселъра си МаМх Сойе обяснява програмата на творението, в която живеем, от научна гледна точка: „ Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно особено вещество - БМТ. Ако човек го погълне, изпада в подобно на просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с пропит от Dh/ГГ мозък и имат директна връзка с хипер-пространството. Dh/ГГ е вещество, съдържащо се в семките на нара. Явно по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде избегнато. И тогава настъпва повратният момент от човешката история: изгонването от рая!"^{(19, S. 80)}

Нееднократното ядене на този плод и последвалото „познание" се оказали съществени, защото така за хората се появила възможността за експанзия - те се осъзнават. До този момент те са безплодни хибриди, кръстоска между две различни раси. По думите на експерта по Месопотамия Зекария Сичин, шумерският текст ни смята като микстура между анунаки и Ното erectus, предшественика на Ното sapiens.

Естествено анунаките не са особено въодушевени от желанието ни за експанзия, защото по никакъв начин не. искали да загубят контрола над творението си. Знанието, което по онова време хората получили чрез яденето на плода, не било толкова от научно естество, а по-скоро знание за става-
¹ Битие 3:1-5 - бел. прев.

нето, размножението - възможност от стерилен хибрид да се превърнат в размножаваща се раса. Това силно разгневило анунаките и хората са изгонени от градината ЕБЕМ. Енки, който позволил на робите да се превърнат в нова раса, като ги убедил да ядат от плодовете, не е застанал, както твърди Библията, срещу Бога, а срещу ужасните дела на извънземните „богове", съответно своя баща, царя на извънземните.

Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и „Братството на змията" не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията" (Братството на змията) скоро била превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „ Княз на света" става „ Княз на тъмнината" - той е падналата Зорница (Исая 14:12 - „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите... ¹ , Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германци, при гърците е известен като Хелиос или Фосфорус, при римляните - като Луцифер. Той е превърнат в дявол!

Представят го за смъртен враг на върховното същество (в случая на баща му, командира на космическия кораб), но е създател на хората (което наистина не е лъжа). Хората бяха учени, че всичко лошо на света идва от него и че той искал духовно да ги пороби.

Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице. Дали е вярно? Наистина ли Луцифер е толкова свободолюбив и самоотречен? По-нататък ще научим още за него.

Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на живот, дошли от дълбините на космоса, които създават нова раса, след което напускат Земята, едва ли е „изсмукана от пръстите". Гръцката митология ни разказва за богове, живели на Олимп, за Хермес, пратеникът на боговете, който летял с божествената си кола в небето. Хавайската

песен „Хула-Хула" разказва как един космически кораб се приземил на вулкана „Маунакеа" в Биг Айланд, най-смелият между воините се изкачил до този космически кораб, оженил се за жената, излязла от него, и та ка се появила днешната хавайска раса. Маите и хопите ни информират, че идват от Плеядите. Те поясняват, че първоначално били живели на континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в подземни селища, преди да се разселят към северно- и южноамериканския континент. Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се приземили космически кораби, екипажите дали бумеранга и ги учили на спиритуални знания.

Според обясненията на (контролирания) научен свят ние вярваме, че човешката история започва през 3800 г. пр. Хр. в Шумер. Преди това сме били космати диваци и варвари. Тук има няколко уловки. Например сфинксът е датиран на 2500 г. пр. Хр. и се приема, че негов създател е фараонът Хефрен. Но математикът и ориенталист Р. А. Швалер, както и египтологът Джон Антъни Уест категорично доказаха, че ерозията по сфинкса би могла да е възникнала само от действието на водата. Изследванията им показаха, че ерозията не е следствие от пясъчните ветрове, а от 70 сантиметрова течаща вода. Уест успя да пресметне, че сфинксът трябва да е бил изложен минимум 1000 години на постоянни поройни дъждове, за да се появи подобна ерозия. В това отношение гео-логията е в абсолютно противоречие с археологията. Сахара е на възраст не по-малко от 7000 до 9000 години, което означава, че сфинксът е минимум на около 8000 до 10 000 години. Според „научния свят" обаче по това време не е имало високоразвити култури, които биха могли да издигнат грандио-зен монумент като сфинкса, който би ни затруднил дори и при съвременните строителни технологии.
Ето, че стигаме до окончателните въпроси:

Дали чуждоземните посетители са ни напуснали завинаги, или отново ще се върнат? А може би има такива, които изобщо не са заминавали? Възможно ли е да са сключили договор с тези, които управляват Земята, а те - тихомълком -да добиват както и преди различни изкопаеми?

За това говори следния факт: през февруари 1998 г. на летището във Франкфурт имах среща с агент на южноаф­риканските тайни служби. Той беше бур, т.е. с бяла кожа, и ние всъщност се видяхме, за да обменим политическа информация. Аз му показах моята (за него още непозната) книга „Проектът Алдебаран" и снимките на немските „оръжия-чудо" - летящи дискове (виж Изображение 41-44). Между въздушните кораби, прототипите на които са произведени в заводите на Месершмид в Аугсбург, в Ной-Бранденбург, в Бреслау, както и във Винер Нойщад, имаше и един във формата на пура. Когато видя снимката, този добре обучен и хладнокръвно изглеждащ господин стана нервен. След това каза, че искал да ми разкаже нещо, което не би доверил на никой друг.

Като син на заможно семейство израснал в голяма ферма и един ден заедно с дойката си - дебела черна африканка - тръгнали на път, когато внезапно видели летящ обект, който се приближавал. Той съвсем скъсил разстоянието, след това се задържал на няколко метра от земята, една врата се отворила, спуснала се автоматична стълба и някакъв мъж пристъпил напред. Междувременно дойката побягнала, но той останал като закован на мястото си. Агентът заяви, че онзи бил облечен с комбинезон, имал дълга свободно пусната руса коса и „ най-сините очи, които някога бил виждал". Мъжът от кораба се държал така, сякаш го познавал, помахал му с ръка и го подканил да се приближи. В този момент той побягнал.

Мъжът насреща ме гледаше опулено и каза, че по-късно, в кариерата си на южноафрикански агент, постоянно срещал подобни хора, които очевидно работели за правителството -но естествено били с вратовръзки и подстригани коси. Той не можа да каже дали администрацията знае кои са те.

След като се поотпусна, бурът ми разказа още един епизод от живота си, който е по-подходящ за темата анунаки.

Той познавал някакъв фермер, който притежавал толкова много земя, че трябвало да обикаля дни наред с кон, за да следи дали всичко е наред. В земите му имало малко езеро, което имало странно свойство да се оттича нанякъде. После обаче отново се пълнело. Самият собственик на фермата


Изображение 41: Така нареченото съоръжение Андромеда, голям немски космически кораб с форма на пура, разработен между 1944 и 1945 г. Кога и дали той отново ще бъде използван, засега е неизвестно. Свидетелството на южноамериканския агент показва, че някои техници са успели да укрият определени технологии от Съюзниците.

предполагал, че то вероятно е свързано с някаква подземна река или друг източник и по тази причина водата постоянно променяла нивото си.

Веднъж, когато бил на обиколка, до изпразненото езеро заварил приземена летяща чиния. Въпреки че бил въоръжен, той решил само да наблюдава какво ще стане. Не се появил никой, дори и след часове. Собственикът на фермата не знаел как точно да постъпи. Да се върне до фермата, означавало много път, по онова време нямало мобилни телефони, а на един ден път с кон не живеели никакви съседи, на които би могъл да съобщи. Затова решил да прекара нощта на мястото. Чак на следващия ден се появили хуманоиди с рептилни черти. Не са неприятни или страховити, решил той, докато лежал в убежището си. Според думите му те носели контейнери с някакъв материал, суровина, която добили на място и внесли в летящата чиния. След като натоварили много подобни контейнери, отворът се затворил зад тях и те отлетели.

Какъв ли е бил материалът? Дали тези същества не идват на Земята само за да го набавят? Анунаките, както изглежда, са дошли заради златото, което са добивали с течение на хи­лядолетия. Те не са искали да завладеят Земята, защото винаги са се връщали на собствената си планета. Тоест, за нас хората не представляват опасност. Освен това тук са били изложени на процеси на стареене, което е и една от причините за бунта на работниците-анунаки.

Но междувременно Земята се насели. Да приемем, че Вие и аз сме анунаки. След дългото си отсъствие установяваме, че някои неща са се променили. През последните векове човекът се е развил технологично и вече лети в космоса. Той притежава атомни бомби, радари и друга техника, която ни затруднява просто да се приземим и да добием така нужния ни материал. Какво да направим? Да превземем планетата? Прекалено е. Какво ще постигнем? Тук остаряваме твърде бързо. Следователно остава само едно - да сключим договор с някого, който ще ни помогне за това, от което имаме нужда, и после отново да изчезнем. Може би ще трябва да дадем нещо в замяна - бартер, така да се каже. Някаква технология?

В допълнение искам да Ви разкажа една много ненормална история, която може и да ни предложи отговор.

В едно от пътуванията си в САЩ през 1990 г. се запознах
с приятелката на преуспял американски адвокат, с която се
сприятелихме. Един ден тя ми разказа следната случка: при
ятелят й - нека го наречем Марк - още на трийсет години
бил добре заплатен юрист, впрочем той е работил и за се
мейство . Когато по тяхна покана един ден пристиг-

нал в околностите на Хюстън, камериерката го помолила да изчака, защото домакините в момента били заети. Тъй като се познавали отдавна, тя му предложила да отидат в кухнята и да изпият по чаша кафе. Той приел.

Побъбрили си и в един момент вниманието му било
привлечено от няколко стола със странна форма, поставе
ни малко настрани. Когато заговорил за тях, камериерката
първоначално станала неспокойна, но след като се поуспо
коила, казала приглушено: „Ако не кажеш на никого... Ами,
веднъж в месеца всички служители и прислужници в имението
се освобождават. Оставам само аз, защото работя тук много от
давна. Всеки път на този ден на поляната ни се приземява една
летяща чиния... а след това се чудим какво да правим, защото
съществата, които излизат от нея, не приличат на хората, а са
гущероподобни и имат три пръста и опашка. Те винаги носят
големи куфари, които след това дават на В замяна не

вземат нищо.

Столовете са направени специално за тях: поставките са за техните три пръста, а дупката на облегалката - за опашките им. Аз смятам, че носят пари - веднъж видях един отворен ку­фар."

Младата жена, която ми разказа това, сподели, че приятелят й бил толкова шокиран, че известно време след това закрил адвокатската си кантора (бил е на 35 години) и заедно заминали за Карибите. Бездруго вече бил спечелил достатъчно, за да не му се налага да работи. Преживяването наистина го довършило.

Какво ще кажете? Измишльотини? Глупости, фантастика?

Може би. Аз самият не знам какво да мисля. Не съм присъствал лично, историята ми беше разказана. За мен обаче

Човекът, когото интервюирах, описа това, което лично той видял: „Естествено при изгрев Слънце целият екип стоеше пред вратите, за да преживее фантастичното събитие и да види тези страховити летателни машини със собствените си очи."Той каза, че се чуло само тихо бръмчене и двете Хаунебу много тромаво се отдалечили от самолетната площадка на около шест-седемстотин метра височина, а после внезапно ускорили и изчезнали като светкавица.

След това каза: „В разговора ни пилотът спомена, че при тези кораби нямало пробив в звуковата бариера."

нещата не са по-неправдоподобни, отколкото ако някой каже, че преди хиляди години бил разделил морето на две, за да премине със свитата си.

Предлагам Ви да оставим това поне засега и да обърнем поглед към свидетелствата на шумерските клинописи. Те ни разказват за анунаките - както в Битие се говори за божии синове, които давали мило и драго за земните жени.

Струва ми се, че тези древни текстове разказват събития, случили се буквално по този начин или поне приблизително. Налице са достатъчно артефакти, доказващи инвазията на чужда цивилизация (виж различните снимки в книгата).

Нека споменем и изследванията на румънката Изабела Йорга. Тя описва как през 1961 г. Никола Власа намира т. нар. плочки от Тартария, за които първоначално се предполагаше, че са донесени от Шумер. След като са изследвани и датирани в Москва, се оказа, че документите с шумерска писменост са две хиляди години по-стари, отколкото другите от района на Тигър и Ефрат. Руският историк Н. Жиров прави извода, че шумерският народ първоначално идва от Карпатите и едва хилядолетия по-късно се разселва в териториите на днешен Ирак. Независимо от този факт обаче въпросните плочки съдържат същите информации за анунаките и Изабела Йорга смята, че Нибиру не е тяхна родна планета, а междинна станция. Тя предполага, че анунаките са дошли от Алдебаран.

Ако повярваме на тези текстове - така, както други вярват в написаното в Библията, Корана, Ведите (или където и да било другаде) - излиза, че преди много години планетата ни е била обитавана от извънземни вестители на културата. Едни от тях идват от Сириус, други - от планетата Нибиру, трети - за тях говоря в книгата си „Проектът Алдебаран" -от нашата Слънчева система. И както вероятно можете да си представите, териториалните междуособици са ескалирали във войни. Говорим за войните между елохим и нефилим ¹

от Стария завет. За проблемите между „боговете" научаваме от сведенията на древните германци, гърци, индийци и на много други народи.

Вероятно никой не знае кои от тези пришълци са били благоразположени към хората. Носят се слухове, че американското правителство съхранява катастрофирал извънземен кораб в Зона 51, да, дори, че вече са създадени и нови такива и че космическото пространство се проучва. Подобни неща се разказват и за германския Райх, в случая дори има отличен снимков материал, доказващ създаването на летящите дискове. Но технокрацията не ни изпълва с повече любов, а напротив. Технологиите и научните постижения често изкушават да бъдат използвани за властови цели, било то генетични манипулации, клониране на хора и др.

Предполагам си мислите, че всичко това е твърде прекалено, но е дошло времето да погледнем истината в очите и да научим онова, което скритите владетели на нашата планета от векове пазят в тайна и го споделят само в елитните си ложи. Това, което развеселява незнаещия, за тях е сериозно и се проучва. В това е разликата. Ако разследванията им покажат, че зад подобна история не се крие нищо реално, те най-малкото вече го знаят със сигурност и оставят нещата ай а&а ¹ . Но ако нещо бъде намерено, материалът се конфискува, обработва и се използва.

Повечето хора от нашето културно пространство - смятащи себе си за „просветени" граждани - всъщност не изпитват нужда да правят свои проучвания, а само се присмиват (и е толкова по-удобно!): „Абе, нали иначе щяха да го кажат по телевизията." Така, както го казаха за войната в Ирак, а?

Вероятно искате да разберете защо говоря подобни неща. Все още няма да кажа защо. Ще трябва да продължите...

Нека сега направим - подобно на граф Сен Жермен -един скок във времето и да се върнем назад към дванайсети век, за да хвърлим поглед към...

От лат. - оставят нещата настрана, като безинтересни - бел. п рев.

„Ковчегът на завета"! Ама че понятие. Търсят го не само Индиана Джоунс и неговите противници - националсоциа-листите-окултисти, но и рицарите на крал Артур, и кой ли не още.

Много книги са писани за него, има и десетки хипотези какво наистина е представлявал, какво би могьл да бъде -или какво той все още Е!

За да влезем в следите на тайната ще трябва да се върнем в 1094 г. сл. Хр.

Както всяка друга сутрин френският младеж Бернар от Клерво, когото по-късно папската колегия канонизира (Свети Бернар),

(48)

Този ден обаче щял да бъде различен. Вътрешното му усещане го заставило да остане по-дълго в божията обител, и получил видение...

Явил му се „ангел Господен" (според собствените му думи), който му казал, че трябва да замине за Светите земи в Ерусалим и да изкопае Ковчега на завета, скрит от цар Соломон в гробница при един храм близо до каменната катедрала, за да го пренесе с кораб до Франция.

От по-късните разкази на Бернар научаваме, че изпълнява задачата и пренася „ковчега" с кораб до Южна Франция, близо до днешния град Ница. Той съзрял мястото (голият връх Мон-Шов) още от кораба, когато достигнал Сен-Жан-Кап-Фера.

След като го занася дотам, издига пирамида край пещерата „ с определена големина и ориентирана според определени небесни посоки" ^{(7, 1-7)}.

Защо са били всички тези усилия?

Бернар казва, че ангелът му обяснил смисъла на задачата: „съдържанието на „Ковчега на завета"отново да влезе в съзнанието на хората, защото те отново са узрели да разберат и използват космическите закони и могат да познаят, че Бог реално съществува като същност и че техните души са създадени от „мисълта" му." ^{(7, S. 1-7)}

Ангелът му съобщил, че в „Ковчега на завета" е записано познанието за смисъла и целта на всяко битие - така както преди хиляди години за последен път се е открило пред хората.

Тъй като по онова време Ерусалим е окупиран от селджу-ците, които са мюсюлмани, на християните било забранено да посещават „светите места".

Какво да се направи?

Това, което ще чуете, прилича на шпионски трилър, но йе facto се е случило. Случва се приблизително следното:

Тъй като Ковчегът на завета нямало как сам да излезе от скривалището си, се търси начин да се стигне до пещерата. Младият Бернар решава да довери задачата и видението си на тогавашния папа Урбан II. Взема се решение християните да бъдат поведени на „свещена война" и по този начин да се стигне до Ерусалим.

След като още осем рицари, между които и Юг дьо Пайен, са посветени в тайната, на 23 ноември 1095 г. в Клермон папа Урбан II - за да нажежи обстановката - заявява пред множеството, че персите-неверници щели да осквернят и превърнат „светите места" на „свещената държава" в пустиня.

Историците са единодушни, че папата успява да накара тълпата да побеснее и след неговия призив за освобождение на земите от варварите, вярващите се просвали на земята, биели се в гърдите, признавали си греховете и крещели: „ Смърт на езичниците!"

После той вдигнал срещу тях кръст и ги подканил да сложат по един на гърдите и рамената си, което означавало, че ако умрат за Христос, ще отидат в небесното царство.

Посланието преминава през града като хала - навсякъде хората започват да си пришиват платнени кръстове и да заминават към Кьолн, защото чули, че там се събира войска, предвождана от религиозни фанатици.

И така, през март 1096 г. първата „армия" от почти сто хиляди души - преди всичко бедни мъже, жени и деца - и при това дори невъоръжени - тръгват от Кьолн, за да освободят „светите земи". Представата за случилото се е абсурдна, но показва колко лесно могат да бъдат управлявани тълпите. (И при най-добро желание не мога да потисна желанието си и да не направя едно сравнение: и то с Войната в залива от 1991 г., когато бяха показвани сладникави снимки, на които иракски войници вземаха от кувьозите деца и ги хвърляха на земята, за да покажат на американския народ, че са готови за война. През януари 1992 г. беше идентифицирана свидетелката, която твърдеше, че е наблюдавала всичко това -ставаше дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето беше извикано за свидетел от агенция Hill & Кпом>Ноп.. Президент на Hill & Кпом^коп беше Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показаха, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са си на мястото. Казвам го между другото.

Това е най-старата игра и човечеството, предимно от Запада, което толкова арогантно заявява за себе си, че е образовано и трезво, винаги става жертва на подобни трикове. И отново ще стане...)

Обратно към кръстоносните походи:

Изпадналата тотално извън контрол сбирщина започва да унищожава еврейски селища и да граби още в родината си; постепенно се приближава до Близкия Изток. В Киветот попада в капана на турците и броят й е редуциран до 3000 души⁽⁷⁾.

След първия Кръстоносен поход, възникнал спонтанно от речта на папата, следва втори: първата организирана рицарска войска на християните, предвождана от европейски князе, поема към Близкия Изток на Коледа, 1096 г. Тъй като постоянно се включвали още, и още хора, армията успяла да стигне до портите на Ерусалим едва на 7 юни 1099 г. - т.е. почти три години по-късно.

На 15 юли Готфрид дьо Буйон, който заедно с Юг дьо Пайен е начело на кръстоносците, успява да убеди египетския губернатор да капитулира, в замяна на което той и свитата му са освободени. Към населението на Ерусалим, обаче, те не проявяват същото внимание: след напускането на губернатора, „християнските" рицари изколват почти всички жители, в резултат на което жертвите достигат 50 000.

Войната продължава до 1114 г. - общо 18 години, и кръс­тоносците отвоюват почти цялата „свещена държава" в полза (7)

на християните .

Когато спокойствието в Ерусалим се възстановява, рица­рите отишли до мястото, посочено на Бернар от Клерво във видението му. Намерили пещерата и започнали да копаят. Първоначално откриват множество скулптури и погребални дарове. След като проникнали дълбоко навътре, в друго помещение намират т. нар. ковчег на завета - ставало дума за 19 каменни саркофага. Те били пълни с кожени рула, из­пъстрени с писмени знаци и рисунки. В саркофазите имало и модели от все още неизвестни днес материали, както и специално ишифовани кристали, механични уреди, чиято употреба за онова време остава загадка, както и много други предмети, непонятни за хората от онова време.

Те прегледали всичко и отново затворили гробницата, за да изчакат най-подходящия момент за транспортиране ^{(7, S. 1-7)} .

Между аристократите във войската на кръстоносците е и споменатият вече млад рицар Юг дьо Пайен, племенник на най-влиятелния граф Хуго дьо Шампан, който е един от подбудителите на цялата акция. Кръстоносният поход среща Юг с четиридесетгодишния му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен в бургундския Бенедиктински орден. Шейсетгодишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичния ав­тор на тайни пророчества, които дълго време бяха известни само в посветените кръгове. Той превръща част от знанието, което открива - подобно на Нострадамус - в стихове, за да подготви хората за събитията, които предстоят ^{(1, S. 226)}. За тях малко по-късно...

Затова пък Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина", която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста ^{(1, S. 226)}!

Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла себе си „Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм", и ги настанява в двореца, издигнат върху могилата на храма -със сигурност това не е случайно! Оттам и името „рицари тамплиери"¹.

Юг дьо Пайен става първия Велик майстор на Там-плиерския орден.

През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница - както било указано във видението. На определеното място - според напътствията на Бернар от Клерво - тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижи-ма.

След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем - всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.

Аз лично се съмнявам, че саркофазите са „Ковчегът на завета", описан в Стария завет, защото в него се казва, че предметът, който юдеите разнасяли, е един, но явно тамплиерите били убедени, че са намерили, каквото са търсили.

По-нататък ще разкажа повече за текстовете от Атлантида (когато стане дума за съдържанието на саркофазите), защото те са именно такива. Някои историци смятат, че саркофазите първоначално са били скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани хипотези. Предполага се, че юдеите са ги крили там и по-късно са ги прекарали в
¹ Тетре1, Тетр1е = храм - бел. прев.



Изображение 45: Карта на Атлантида от Атаназиус Кирхер от 1664 г. Не се знае на какво се базират изчисленията му.

На това място ли се е намирала Атлантида, това ли е реалната й площ?

Ерусалим, но не са могли наистина да оценят съдържанието им заради неизвестната писменост.

Между находките има древни географски карти. Копие на една от тях е открита по-късно в Константинопол: сензационната „Карта на Пири Рейс ¹ , на която освен Европа,
¹ Пири Рейс (ок. 1465/70-1554/5) - адмирал в османската флота и картограф. Събира географски карти, от които през 1513 г. създава въпросната прочута карта, кръстена на негово име. През 1929 г. тя е намерена в библиотеката на двореца Топкапи сарай в Константинопол -бел. прев.

Африка, Северна и Южна Америка, е изобразена и незаледената Антарктида!

Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да отиде в пирамидата и да се отвори за космическото духовно поле (хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и придружителите му (на които успял да обясни второто си видение само отчасти) успели да систематизират и да използват атлантическото знание.

То било изградено върху пирамиден език, нещо като ге-ометричен-универсален-език, тъй като не можели да предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език ще е говоримият език тогава.

Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име, независимо от какъв език, по отношение на смисъла за живота.

И ето, че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и разбрали механизмите, които носи животът в себе си.

Преди всичко е важно едно: в текстовете е описана цялата човешка история, както и нашето бъдеще; ясно е, че това съвпада с Откровението на Йоан, т.е. че нашият тип цивилизация ще приключи, или казано по-точно, ще бъде унищожена, както е описано в Апокалипсиса.

На тази тема ще се върнем по-подробно в главата Новият световен ред.

Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посвещават в космическите закони, лежащи в основата на вселената. Разбират, че появата на всички живи същества (души) става с участието на реално съществуващ творец (Бог) и че всички същности са продукт на „менталната сила" на Твореца. Осъзнават защо душите на създадените от Бога същества трябва да се интегрират в материята и защо замисълът му не може да се осъществи по друг начин.

Нека се вгледаме по-отблизо в последното твърдение: Текстовете от Атлантида показват, че съществува нещо като

„първичен бульон" - космическо духовно поле, което е съставено

от възможно най-малките частици, т. нар. мион­неутрина; заедно със същностите, образувани от частиците (мион-неутрина) на първичния бульон (космическото духовно поле), те се проявяват посредством менталната сила на Бога.

Елементарните частици, наречени мион-неутрина се свързват помежду си съгласно различни физични закони, вследствие на което възниква материалната същност, наричана „душа".

Единството на „частиците-на-душата" съдържа в себе си не само целия план на сегашния живот, но и животите (холографски манифестиращи във всяка частица като вибрация) на даден човек от момента на създаването му като фино същество, както и всички негови преживявания като биологична система (след като се е инкарнирал в материята)

(6, S. 10)

Следователно Създателят е дал на човека (съответно душата) ментална сила и той самият един ден ще се превърне в създател.

Тамплиерите осъзнали, че целият космос без изключение е структуриран от тези „частици". Съвременната квантова физика ги класифицира като електрон-неутрина, мион-неутрина и тау-неутрина.

Мион-неутрина, които изграждат космическото духовно поле, съответно полето на съзнанието - наричано също и етерно поле, хроники на Акаша или морфогенетично поле - са частиците, които могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на мисълта: чрез промяна на вибрациите, в тях холографски започва да манифестира образът на мисълта.

В космическото духовно поле всичко, което е свързано по­между си посредством вибрация, е обусловено от тази про-мяна -защото между частиците е налице постоянен обмен. Следователно биологичната система на хората непрекъснато и по всяко време се повлиява позитивно или негативно от фреквенциите на полето. В крайна сметка, това е доказателството за толкова пъти повтаряната

фраза на „древните" мистици: „Всичко е едно и едното е всичко."

(6, 10-11)

Мион-неутрино е елементът-носител на мисловните картини, създадени от човека. Това означава, че всяка мисъл­форма, която човек създава, се излъчва към космическото духовно поле.

Ако става дума за „незасягаща настоящето" мисъл, която като обратна връзка не може да бъде излъчена обратно в актуално съществуваща форма или ситуация, тя се превръща в съставна част от космическото духовно поле и въздейства върху човешкото съзнание толкова дълго, докато не се материализира.

С други думи тамплиерите разбрали, че силата на мисълта, с която всеки създава своите мисъл-форми, е най-важното средство, което човек притежава. Всяка помислена мисъл се превръща в елемент на космическото духовно поле; като носител на трептения тя се разширява сферично в космоса и е отговорна за всичко, което се случва в него.

Следователно човекът (съставен от атоми и молекули, а те от своя страна - от мион-неутрини) е съ-отговорен за състоянието на нашия свят - в отрицателен или положителен план.

В изключителната си книга „Завещанието на Атлантида", която съдържа оригиналните знания на тамплиерите, Хелга Хофман-Шмит пише: „Те твърдят, че човекът се състои от системи, в които духовно-материалната душа, резервоарът на мислите (психе-то) и физическото тяло образуват три области; по Закона на резонанса познанието на индивида, интегрирано в материалната душа, трябва да се инкарнира отново и отново във физическо тяло -докато не остане никаква нереализирана мисъл-форма, създадена от човека.

Те преди всичко са осъзнали - както древните мъдреци на много култури и мистиците от различните епохи - че ВСИЧКО Е ЕДНО и ЕДНОТО Е ВСИЧКО; че целият космос е изпълнен с непредставими малки частици, които имат структура на две вплетени пирамиди.

Днешната физика нарича тези частици мион-неутрина, тау-неутрина и електрон-неутрина. Те създават космическото духовно поле и не оставят никакво празно пространство.

Това означава, че ВСИЧКО, което съществува - независимо от това дали го описваме като материално (груба материя), или като нематериално (фина материя) -е от и във това космическо

i духовно поле, респективно в тези частици, свързано е с тях и взаимно I си взаимодействат."^(б'^{10 _1 г>}

Достатъчно ясно ли е? Знам, че не 1е лесно да се осмисли. Аз самият прочетох пълния текст за Атлантида (около хиляда страници) и разбирам как се чувствате.

Накратко можем да обобщим, че [атлантическото знание казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец - да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца!

Това всъщност е най-важното изречение в цялата книга, на което ще се върнем

по-късно. Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!! Тоест: духът владее материята!

Опирайки се на това познание и работа със силата на ми-