Книга четвърта Всичко това и сега съществува
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЕ СА СПОСОБНИ СВЕТА ДА ПРОМЕНЯТ
- НЕОБИКНОВЕНАТА СИЛА
- КОГАТО БАЩИТЕ РАЗБЕРАТ…
- ТАЙНАТА НАУКА
ОБЯД В ТАЙГАТАВсеки път когато бивах в тайгата при Анастасия на полянката, винаги вземах със себе си нещо за хапване.Вземах консерви, херметизирани във фолио сладки, риба, нарязана на парченца във вакуумна опаковка. И всеки път когато се завръщах от Анастасия, откривах запасите си неизползвани. И всеки път тя дори ми даваше от себе си като подарък. Това бяха основно орехи, пресни горски плодове, завити в листа, сушени гъби. Ние сме свикнали да ядем гъбите добре сварени, изпържени, мариновани или солени. Анастасия ги яде сушени, без всякаква обработка. Отначало се боях дори да опитам, но после хапнах и беше добре.Парченцето гъба в устата се размеква от слюнката, може да смуче като бонбон, може и да се глътне. После дори свикнах. Веднъж пътувах от Москва към Геленджик за читателска конференция и цял ден се храних с гъбите, които ми даде Анастасия. И Солнцев, директорът на Московския център, караше колата и ядеше от тези гъби. А когато се изказвах на конференцията предложих на хората в залата да ги опитат и те не се изплашиха. За които стигнаха си взеха по парченце, веднага го изядоха и с никого нищо лошо не се случи. Въобще, при гостуванията ми при Анастасия, не помня случай, да сме сядали специално да се храним. Опитвах пътьом това, което тя ми предлагаше, и нито веднъж не изпитах глад. Но този път… Сигурно дълго съм размишлявал над смисъла на произнесената от Анастасия молитва и затова не съм забелязал, кога е успяла да подреди, както се казва, голяма маса. На тревата, върху различни големи и малки листа, лежаха ястия. Те заемаха площ повече от квадратен метър. И всичко беше много красиво подредено и украсено. Клюква, червени боровинки, малини, касис, френско грозде, сушени горски ягоди, сушени гъби, някаква жълтеникава кашица, три малки краставички и две червени доматчета. Множество снопчета от различни треви, украсени с цветни листенца. Някаква бяла течност, подобна на мляко беше налята в дървено малко коритце. Питки, направени неясно от какво. Мед на пита, посипан с разноцветни зрънца от цветен прашец. -Седни Владимир, опитай хляба насъщен, който Бог ни е дал, - покани ме Анастасия, като усмихваше хитро. -Колко хубаво! - не сдържах възторга си аз. - Точно както трябва, толкова красиво си наредила всичко. Също като добра домакиня за празник. Анастасия се зарадва на похвалата като дете, засмя се, без да откъсва очи от собственото си сервиране, и изведнъж плесна с ръце и възкликна: -Ох-ох, ама че съм добра домакиня, забравила съм подправките. Ти обичаш люти подправки. Обичаш, нали? -Обичам. -А добрата домакиня ги забрави. Тя се огледа край себе си, отиде малко встрани, нещо откъсна в тревата. После на друго място, после сред храстите нещо откъсна и скоро постави между краставиците и доматите малко снопче, подредено като букетче от различни видове тревички и каза: -Това са подправки. Те са люти. Ако поискаш,опитай. Сега вече има всичко.Ти опитай от всичко по малко, Владимир. Аз си взех краставица, погледнах разнообразните храни от тайгата и казах: -Жалко, че няма хляб. -Има хляб, - отговори Анастасия, - ето виж. - И ми подаде някакъв корен. - Това е корен от репей, аз така съм го приготвила, че той ще ти замени и вкусния хляб, и картофите, и морковите. -Не съм чувал, репеят да се яде. -Ти опитай. Не се безпокой, по-рано от него са готвили много вкусни и полезни блюда. Ти опитай първо, аз съм го киснала в мляко. Омекотих го… Исках да попитам, откъде е взела мляко, но като отхапах от краставицата…Замълчах, и така докато изядох цялата краставица и без хляб. Коренът, заменящ хляба, взех от Анастасия, но така и не го опитах, а го държах в ръка, докато не изядох цялата краставица. Разбирате ли, тази обикновена на вид краставица в действителност силно се отличаваше по вкус от тези, които по рано бях ял. Краставицата от тайгата имаше приятен, на нищо не приличащ аромат. Вие сигурно знаете, колко се отличават по вкусови качества и аромат краставиците, отгледани в парници от тези растящи под открито небе в градините? Отгледаните върху открита почва са много по-хубави и на вкус и по аромат. Краставицата на Анастасия също, а може би и повече се отличаваше от всичко, което бях ял дотогава. Бързо си взех домат, опитах го и веднага го изядох целия. И неговият вкус беше необикновено приятен. И той превъзхождаше по вкус всички домати, които бях ял по-рано. Нито краставицата, нито домата не изискваха сол, сметана или масло. Те бяха вкусни просто така. Като малините, ябълката или портокала. Никой няма да вземе да подслажда или да посолява ябълка или круша. -Откъде си взела тези зеленчуци, Анастасия? В селото ли ходи? Що за сорт е това? -Сама съм ги отгледала. Харесаха ти, нали? - попита тя. -Да ми харесат?! Аз такива ям за пръв път. Значи ти си имаш градина, парник? С какво разкопаваш лехите, откъде вземаш тор, от селото ли? -От селото аз само семена съм взела, от една позната жена. Подбрах им място сред тревите, и те пораснаха. Доматите посадих през есента, после ги крих под снега, а през пролетта те израснаха. Краставичката посадих през пролетта, и те успяха да узреят. -То защо са такива вкусни, сортът ли им е нов? -Обикновен сорт. Те се отличават от градинските защото, когато са израствали са получили всичко необходимо. В условията на градината, когато растенията се отделят от съприкосновение с останалите видове, когато ускоряват растежа им с различни торове, те не могат да съберат в себе си всичко необходимо и да станат самодостатъчни, за да се харесат на човека. -А млякото откъде е, питките от какво са? Мислех, че ти изобщо не употребяваш животинска храна, а тук има мляко… -Това не мляко от животно, Владимир. Млякото пред теб е дадено от кедъра. -Как кедъра? Нима дървото е способно да дава мляко? -Способно е. Само че далеч не всяко. Кедърът например, може. Опитай, в тази напитка се съдържа много нещо. Не само плътта може да храни, стоящото пред теб кедрово мляко. Не изпивай наведнъж всичко, опитай две три глътки, иначе няма да поискаш нищо повече да ядеш, наситен с едно само. Аз изпих три глътки. Млякото беше гъсто, с приятен, леко сладникав вкус. Освен това от него се излъчваше топлина, но не такава, както от подгрято краве мляко. Непонятна, нежна топлина съгряваше всичко отвътре, и стори ми се, че променя и настроението. -Вкусно е това кедрово мляко, Анастасия. Много вкусно! А как може да се “дои” кедъра, за да се получи това? -Не се дои. Млечните ядки със специална пръчица в дървено хаванче е необходимо да се стрият спокойно и съсредоточено, с добро настроение. И жива, изворна вода да се добавя по малко, така и ще се получи млякото. -И какво, никой ли от хората не е знаел по-рано за това? -Преди много хора са знаели, но и сега в селцата в тайгата понякога пият кедрово мляко. В градовете съвсем друга храна предпочитат, не толкова полезна, колкото удобна за съхранение, транспортиране и приготовление. -Вярно говориш, в градовете всичко бързо трябва да се прави. Но това мляко…какво дърво е този кедър! Един само кедър може да даде и орехи, и масло, и брашно за питки, и мляко. -И още много необичайни неща може да даде кедърът. -А какво необикновено например? -Най-прекрасни парфюми от неговото ефирно масло могат да се правят. Самодостатъчни и целителни парфюми. Никакви изкуствени не ще могат да надминат техния аромат. Ефирите на кедъра сами по себе си представляват духа на Вселената, и са способни да лекуват плътта, да служат като преграда за лошото пред човека. -Ти можеш ли да кажеш как да се получат такива парфюми от кедъра? -Мога, разбира се, Владимир, но ти, моля те още малко хапни. -Протегнах се да си взема домат, но Анастасия ме спря. -Почакай Владимир, не яж така. -Как? -Различни неща приготвих за теб, за да ги опиташ първо и той да те полекува. -Кой “той”? -Твоят организъм. Когато опиташ всичко, той ще си отбере сам най-необходимото. Ти ще поискаш да хапнеш повече от отбраното. Твоят организъм сам ще определи какво не му достига. “Виж ти, - помислих си, - за пръв път тя изменя на принципите си.” Работата е в това, че Анастасия два пъти ме беше лекувала от някакви вътрешни болежки. Не знам точно какви, но ги усещах като силни болки в стомаха, черния дроб и белите дробове. А понякога и навсякъде изведнъж. Болките бяха силни, и обезболяващите таблетки не винаги помагаха. Но аз знаех: като пристигна при Анастасия тя ще ме излекува, при нея бързо става. Но да ме лекува за трети път тя отказа. Даже болката изцяло с погледа си не премахна, заяви, че щом не променям начина си на живот и не премахвам това, което способства за заболяването, то и не бива да ме лекува, тъй като лечението в този случай само пречи. Аз много й се обидих и не повторих молбата си за лекуване. Като се върнах, все пак започнах да пуша по-малко и алкохола ограничих. Даже погладувах няколко дни. По-добре ми стана. И си помислих тогава, че не е задължително всеки път да се обръщаме към лекар или лечител, може и сами да се вземем в ръце, когато болката ни притисне. По-добре, разбира се, да не ни притиска. До край сам да се излекувам не можах, но и помощ от Анастасия реших да не искам, а тя, значи сама се е съгласила. -Ти нали каза, че няма повече да ме лекуваш и даже да премахваш болката. -Няма да премахвам повече болките ти. Болката - това е разговор на Бога с човека. Но така, като сега - може, аз ти предлагам храна, това не противоречи на естеството, а противоречи на него. -На кого “Него”? -На този, който създава вредоносни програми за човека. -Каква вредоносна програма? За какво говориш? -За това, че ти Владимир, както и болшинството от хората се храниш по установена програма. Много вредна програма. -Може и някой да се храни по програма. Много такива има - за отслабване, за напълняване. Но аз се храня, както сам искам. Дори не съм чел някоя програма. Отивам в магазина и си избирам сам, това което ми хареса. -Така е, ти избираш като отидеш в магазина, но избираш само от предлаганото в магазина. -Е да…. В магазина сега всичко е удобно разфасовано, опаковано. Понеже конкуренцията е голяма, всеки се старае да угоди на купувача, всичко се прави за удобството на клиента. -Смяташ ли, че всичко е направено за удобството на купувача? -Да, а за кого другиго? -Всички системи на технократския начин на съществуване винаги работят само за себе си, Владимир.Нима на теб е удобно да получаваш дълбоко замразени, консервирани продукти и наполовина убита вода? Нима твоят организъм е определил асортимента на намиращите се в магазина продукти? Системата на технократския свят си е присвоила функцията да те обезпечава с жизнено необходимото. Ти си се съгласил с това, доверил си й се напълно, и даже си престанал да се замисляш, дали ти е предоставено всичко необходимо за теб. -Но ние живеем все пак, не умираме от тези магазини. -Разбира се, ти още живееш. Но болката! Откъде е твоята болка? Помисли, откъде е болката и мнозинството от хората? Болестите, болките са противоестествени за човека , те са следствие от порочния път. Сега ти сам ще се убедиш в това. Пред теб е само малка част, от всичко което от Божествената природа е сътворено за човека. От всичко пробвай ти едва, това, което ти хареса със себе си вземи. Три дни достатъчни са за да победят болежките ти малките тревички, които сам си избереш. Аз опитах по малко от всичко, докато Анастасия говореше. Някои стръкчета трева бяха безвкусни, от други напротив, ми се искаше още да хапна. После, преди тръгването ми,Анастасия сложи в чантата ми всичко което ми хареса от обеда. Ядох от избраното три дни. И болката отмина съвсем. ТЕ СА СПОСОБНИ СВЕТА ДА ПРОМЕНЯТ -Не знам защо се получава така,Анастасия, че когато ти говориш за своите прародители, винаги повече разказваш за майките, за жените. За мъжете, твоите праотци - почти нищо. Сякаш те не са били значими във вашия род. Или пък твоят генетичен код не ти позволява да виждаш и чувстваш своите прародители по бащина линия? Дори е обидно за мъжете, за твоите праотци. -Деянията на отците свои, и на майчиците ми, които в миналото са живяли, аз също мога да почувствам и да видя, щом пожелая. Но далеч не всички деяния на своите отци да разбера съм способна. Да определя значението им за дните сегашни, за всички хора и за себе си. -Разкажи ми поне за един твой праотец, чиито действия не можеш да разбереш до край. Ти си жена, за теб е по-трудно да разбираш мъжете. На мен ще ми е по-лесно, аз съм мъж. Ако разбера - и на теб ще помогна да разбереш. -Да, да, разбира се, ще ти разкажа за този свой отец, който могъл е да познае и произведе живи субстанции, по сила по-големи, от всичките оръжия в деня сегашен и в бъдещия. Пред тях не устоява нищо ръкотворно, те са способни да променят земния свят, да унищожат галактики или да създадат нов свят. -Ето това е работа! А къде е това чудо сега? -Него може да произведе човекът всеки на земята, ако почувства и разбере…Част от тайната предал баща ми на жреците от Египет. И чак до сега управниците земни в държавите управляват по схемата, по механизма на тези жреци. Все по-малко механизма и смисълът на управлението те разбират. Не се усъвършенствал той, а деградирал през вековете. -Чакай, чакай, излиза според теб, че президентите днес управляват страните по схемата и указанието на древноегипетски жреци? -От тогава нищо съществено в системата на управление не е привнасял никой. Осмисленост днес няма на механизма на управление на съобщества човешки в земните държави. -Да се убедиш просто така е трудно, ти всичко по ред опитай да разкажеш. ***
Винаги тя първа ставала, в реката къпела се, греела се в изгревната светлина, на всичко светлина на радостта дарявала и чакала. Очаквала да се събуди той, любимият й. Той се събуждал и първият му поглед още тя улавяла. Когато срещали се погледите им, замирало околното. Любов и трепет, нега и възторг в себе си с възхищение пространството събирало. В радостни грижи дните им минавали. Замислен гледал праотецът винаги, как слънцето се спускало при залез и после пеел. Тя пеенето слушала със затаен възторг.Още не разбирала тогава прамайка ми, как вплетените в песента слова образ формирали и нов, и необичаен. За него все по-често искала да слуша, и сякаш чувствайки желанието й, баща ми пеел всеки път, черти рисувал все по-ярки и необичайни. Незримо образът застанал между тях. Веднъж на сутринта,когато събудил се моят баща и не видял, както обикновено поглед на любов, не се учудил. Спокойно станал и през гората тръгнал. В уединено място видял притихналата ми прамайка. Сама стояла тя към кедър прислонена. Прегърнал раменете на притихналата ми прамайка, моят баща. Тя погледа си овлажнен не вдигнала към него. Той докоснал с пръсти леко сълзичката потекла от очите й, и й казал нежно: -Зная. За него мислиш ти, любима моя. За него мислиш и не е вината твоя. Незрим е сътвореният от мене образ. Незрим, но по-любим за теб от мен. Не е вината в теб, любима моя. Аз заминавам. Сега при хората отивам. Можах да узная как образи прекрасни се творят. За туй на хората ще разкажа. Каквото зная аз, ще могат да узнаят всички. И образи прекрасни в първоначалната градина хората ще доведат. Нищо по- силно няма във Вселената на образите живи от субстанцията. Даже твоята любов към мен да победи успя сътвореният от мене образ. Сега ще мога да творя аз образи велики. И на хората ще служат образите. На моята прамайка раменете треперели, и треперещият й глас произнесъл: -Защо? Ти, моят любим, любим за мене образ сътвори. Той е незрим. А зрим си заминаваш ти от мен. Детето ни помръдва вече в мен. Какво ще му разкажа за баща му? -Прекрасен свят ще сътворят прекрасни образи. Нашият син израстващ ще си представи образ на баща. Ако за образа, представен от сина ни, достоен аз ще бъда, синът ще ме познае. Ако ли недостоен ще съм за представата му , ще остана настрана, за да не преча на стремежа към прекрасното и към мечтата. Заминал моят праотец и неразбран останал от прамайка ми. При хората отишъл. С откритие велико той вървял. За всички свои в бъдещето синове и дъщери, в стремеж да сътвори прекрасен свят за всички. НЕОБИКНОВЕНАТА СИЛА В онези времена враждували помежду себе си живеещите на земята племена човеци. И във всяко племе стараели се воини все повече да израстат. За невзрачни, сред воините смятали се тези, които към земята и поезията се стремили. Във всяко племе имало жреци. Да плашат хората те стремили. Но ясна цел те нямали, у другите страхът за утешение им служел. Ласкаел всеки самолюбието си, с това, че уж от Бог, от нещо в повече получил е от другите. Моят праотец успял да подбере поети и жреци от някои племена. Всичко деветнадесет човека- единадесет певци-поети, седем жреци и моят праотец. В уединено и пустинно място се събрали те. Групата певци седели скромно, високомерни и от другите отделно, тържествено жреците седнали. Говорел им баща ми: “Враждата и войните между племената могат да се прекратят. В страна единна ще заживеят народите. В нея справедлив ще има вожд, и от бедите на войната всяко семейство ще се избави. Един на друг ще си помагат хората. Човешкото съобщество пътеката към райската градина ще открие”. Но на баща ми смеели се отначало и му говорели: “Кой ще поиска на друг да отдаде властта си доброволно? В единство всички племена да събереш, най-силен трябва първо някой да стане, да победи останалите, а ти искаш, повече да няма войни. Наивна е речта ти. Защо ни извика, неразумен страннико?” И се приготвили жреците да си ходят. Баща ми спрял ги със слова такива: -Вие сте мъдреци и мъдростта ви нужна е, за да се създадат закони за човешкото съобщество. Аз мога всекиму от вас такава сила да отдам, че ни едно оръжие, от ръка човешка сътворено, да не може да й противостои. Когато я използвате за благо, всички към целта, към истината и щастливия възход ще отведе тя. Когато владеещият я да я използва възжелае с намерения срещу доброто, ще загине сам. Вестта за необикновена сила спряла жреците. Предложил на отецът ми жрецът най-стари: -Щом познаваш такава сила необикновена, кажи на нас за нея. И ако действена е тя, способна и да построи държава, сред нас ти ще останеш и ще живееш в нея. Съвместно ще творим законите на обществото човешко. -Затуй при вас дойдох, за да разкажа за силата необикновена,- на всички праотецът отговорил,- но преди това ви моля, назовете един управник измежду всичките известни вам. Управник, който е добър, не алчен, в любов живее със семейството си и за война и не помисля. Отговорил най-стария жрец на баща ми, че един управник има, който избягва всякакви сражения. Но племето му малочислено било, не се стремели в него воините да прославят, и затова малцина воини да станат се стремяли. А за да може сраженията да избягва налага му се често да променя стана си, да чергарува, добри места, пригодни за живот на други да оставя и сам да се заселва на неудобни. Егип се казвал този вожд. -Държавата тогава Египет ще се казва,- казал баща ми. - Ще изпея на вас сега три песни. Певци-поети, в племена различни запейте тези песни. И вие, жреци, сред хората в Египет заживейте. Ще идват при вас семейства от места различни, срещнете ги с добрите си закони. На събралите се три песни изпял баща ми. На справедлив управник образа създал в едната, нарекъл го Египет. А в другата бил образа на общество щастливо на хора, заедно живеещи. В третата песен - любещо семейство, деца щастливи в него, майки и бащи, всички живеещи в страна необичайна. Обикновени, на всички познати слова имало в трите песни. Но от тях такива фрази се строяли, че слушащите ги стояли със затаен дъх. В гласа на баща ми и мелодия звучала. Тя зовяла, мамела, увличала и образи живи създавала. Още държавата Египет не съществувала наяве, не се издигали все още храмовете й, но баща ми знаел, впоследствие че всичко ще се появи, щом мисъл и мечта в човека се слеят в единство и призовават към това. И вдъхновено пял баща ми, познаващ тази необикновена сила, което нам е подарил великият Творец. Пеел баща ми силата владеещ, която отличава от всичко човека, която над всичко нему дава власт, и а човека позволява да се нарича на Бога син, а също и творец. Поетите-певци, с плам вдъхновен, в различни племена песните пяли. Образи прекрасни хората привличали, и от места различни в племето Египет хора отивали. Само след пет години от неголямо племе, Египетска държава се родила. Останалите племена, почитани по-рано като по-значими, просто се разпаднали. И войнствени управници против разпада да направят нещо не могли. Слабеела властта им и изчезвала, и побеждавало ги нещо, но нямало войни. Привикнали в материя да се сражават те не знаели, че образите са от всичко по-силни, онези образи, които на човешката душа били по нрава, онези образи, които сърцата да увличат са могли. Пред образа дори единствен, но искрен и незатъмнен от постулати меркантилни, са безполезни земните войски, и дори въоръжени с копия или с което и да било оръжие смъртоносно, победени все пак ще бъдат всичките войски. Пред образа войските са безсилни. Укрепвала Египетската държава, разраствала се. Жреците нейният управник - фараон назовали.. Уединени в храмове от суета човешка, жреците създавали закони, които да следва и фараонът управник задължен бил. И всеки жител ги прилагал с желание. По образа живота свой равнявал всеки. И в главния храм, между жреци върховни, живял баща ми. Години деветнадесет жреците от него се обучавали. Науката, от всички най-висша стремели се да опознаят- как образи велики да творят. От благи намерения обзет, баща ми се стремил искрено всичко да разкаже. И жреците усвоили цялата наука или част от нея - сега не е ясно, а и да се уточнява няма смисъл. Веднъж след деветнадесет години, жрецът върховен събрал при себе си жреците приближени. Те влезли чинно в главния храм, където нямал достъп даже фараона. Тържествено седял на трона жрецът върховен, останалите всички по-ниско седяли. Седял с усмивка сред жреците и баща ми. Замислен и в себе си съсредоточен, създавал той поредна песен, рисувал образ нов или пък стария укрепвал. Върховният жрец заговорил пред събралите се: -Познахме ние велика наука. Тя позволява да се управлява целия свят, но за да остане завинаги над всичко наша власт, дори трошица знание извън тези стени не бива да отдаваме. Език свой трябва да си създадем и между себе си на него да говорим, за да не може, даже и случайно някой от нас да я издаде. Множество трактати и на езици разни ще изпратим на народа. Да се чудят всички и да мислят, че ние всичко казваме. И ще излагаме науки множество чудесни и открития така, че по-далеч от главното да се отдалечават и простолюдието, и управниците. А мъдреците във вековете идващи нека да учудват другите с трактати умни и с науки. При това от главното сами да се отдалечават, и другите от главното по-далече да отведат. -Нека бъде тъй, - с върховния се съгласили всички. Само моят баща мълчал. И жрецът върховен продължавал: -Още един въпрос да се реши е нужно незабавно. Постигнахме след деветнадесет години учене, как образи да се творят. Всеки от нас сега способен е да сътворява образ, който може да променя свят, да разруши държава или да укрепи,- и все пак загадката остава. Дали някой от вас ще може да ми каже защо различна сила има образът творен от всеки? И защо във времето тъй дълго ние творим?-жреците мълчали. Отговор никой не знаел. Върховният пак продължил, леко глас повишил, и жезълът е ръката му треперел от напрежението, когато той на всички казал: -Между нас един способен е образи бързо да твори, и силата им ненадмината остава. Той всички нас години деветнадесет учи, но си остава нещо недоизказано. Необходимо е да разберем, че между себе си ние не сме равни. Не санът, който някой от нас има е важен. И нека всеки знае, че между нас един способен е над всички ни да властва незримо и тайно. Той има свобода със силата на образа, който е способен да сътвори, всеки да възвеличае, но и да убие. Един способен е съдбите на държави да реши. Аз, върховният жрец, с властта, която ми е дадена, мога да променя съотношението на силите. Затворени са вратите на храма, в който сега седим. Отвън вярната стража, без моя заповед на никого вратите няма да отвори. Жрецът върховен от трона станал, бавно вървял и чукал с жезъл по каменните плочи и се насочил към баща ми. По средата на залата внезапно спрял и гледайки баща ми, заговорил: -Сега ще избереш от два, един единствен твой път. Ето първият. Сега за всички ти ще разкриеш на своите образи силата тайна, ще ни разкажеш, как и с какво ги твориш, и тогава ще станеш втори след мене жрец, а щом си отида - ти ще бъдеш пръв. Ще се прекланя пред теб всичко живо. Не разкриеш ли тайната своя обаче, втори път се открива пред тебе. Той води само към тази врата. Жрецът показал вратата, от залата в храма към кулата водеща, която била без прозорци и нямала втора врата. Кулата тази, висока и със стени гладки, с площадка най-горе била, а от нея, в един определен ден от годината отецът ми, или друг жрец, пеел пред народа събрал се. Върховният, на баща ми показвал врата към кулата и добавил: -Ще влезеш през тази врата и никога няма да излезеш. Ще заповядам вратата да бъде зазидана, и само малко прозорче ще бъде оставено там, и през него само малко храна всеки ден ще получаваш. Когато настане време, и хора край кулата се съберат, на площадката ти ще излезеш пред тях. Ще излезеш, но няма да пееш сътворявайки образи. Ще излезеш за да те видят хората и да не се безпокоят, да не възникват слухове за твоето изчезване. Ще можеш само със слова да приветстваш народа. Ако песен творяща да изпееш посмееш, то дори за една, няма да получаваш храна и вода за три дни. За две- шест дни няма да получиш храна и вода, и сам на смърт ще се осъдиш. Сега реши, от двата кой път ще избереш? От своето място спокойно отецът ми станал. На лицето му нямало страх, нито упрек, само тъга като бръчица лека се спуснала. Покрай жреците седящи в редица минал той, в очите на всеки погледнал. И във всеки чифт очи, видял жажда за познание. Познание, но и алчност имало в тях. Към върховния жрец плътно баща ми пристъпил, погледнал в очите му. Суровите, горящи от алчност очи, жрецът не отклонявал, с жезъл по камъните удрял и слюнка пръскайки, сурово повторил на баща ми в лицето: -Решавай бързо, кой път от двата ти избираш. Без страх в гласа и без упрек спокойно отвърнал баща ми: -По воля на съдбата може би, избирам аз път и половина. -Как може да се избере това, - завикал жрецът, - смееш и да се присмиваш над мен и всички, които са сега в храма велики! Баща ми към вратата, водеща към кулата тръгнал и като се обърнал на всички отвърнал: -Да се присмивам и да ви обиждам, повярвайте ми, даже не съм мислил. По воля ваша в кулата завинаги отивам. Преди това на всички тайната ще разкрия, така както я зная и мога, но това не ще промени съдбата ми. Затова и казах, че избирам път и половина. -Тогава говори! Не се бави! - гласовете на скочилите от местата си жреци отекнали под сводовете в храма. - Тайната къде е ? -Тя е в яйцето, - спокойно отговорът прозвучал. -В яйце? В какво яйце? Обясни! - събралите се питали баща ми, а той опитвал се да отговори. -От яйце кокоше, кокоше пиленце ще порасте. От патешко яйце ще се излюпи патенце. Яйцето на орлица на света ще донесе орел. Каквито себе си почувствате, това от вас ще се роди. -Аз чувствам! Аз съм творец! - върховният внезапно викнал. - Кажи как от всичките най-силен образ мога да творя? -Ти не говориш истината, - отговорил на жреца баща ми, - не вярваш сам, в това, което казваш. -Но откъде ти би могъл да знаеш, колко е силна вярата у мен? -Творящият не би изисквал никога. Творящият способен е да дава сам. Ти искаш, а това ще значи, че си в черупка на неверие… Баща ми тръгнал, вратата се затворила след него, входът след туй зазидали, по заповед на жреца . В малко отворче и веднъж на ден подавали храната на баща ми. Оскъдна била храната и не винаги достатъчна била водата. А преди деня, когато трябвало пред кулата да се сбере народа, да чуе нови песни и сказания, на баща ми три дни не давали храна, само вода. Така жрецът върховен заповедта първоначална изменил. Заповядал тъй, за да отслабне и да не пее нова творяща песен на събралите се моят праотец. Когато множество народ пред кулата в деня събрал се, излязъл моят праотец пред хората на кулата висока. Весело гледал той тълпата чакаща. Не казал нито дума за съдбата си на хората. Просто запял. Песен се леела с ликуващ глас, формирал се нов образ необичаен. Слушал внимателно събраният народ. Завършил песента отецът мой и тутакси подхванал нова песен. Пял целият ден певецът от високото. Към залеза щом приближил денят, на всички казал:” С изгрева нов ще чуете и нови песни.” Пял пред хората моят отец и през втория ден. Народът не знаел, че вече и вода, в тъмницата живящ певец не получавал. Докато слушах разказа на Анастасия за нейния далечен праотец, на мен ми се прииска да чуя поне една от песните, които той пеел, и я попитах: -Анастасия, ако ти можеш в такива детайли да възпроизведеш всички сцени от живота на своите прародители, то значи и песента ще можеш да изпееш? Тази песен, която пеел на хората твоят праотец от кулата. -Всички песни аз чувам, но достоверен превод е невъзможен. Не достигат много думи. А и много от думите днес имат смисъл друг. Освен това ритъмът на поезията, звучаща тогава, е трудно със сегашни фрази да се създаде. -Колко жалко, искаше ми се да чуя тези песни. -Владимир, ще ги чуеш.Те ще възкръснат. -Как ще възкръснат? Нали казваш, че преводът е невъзможен? -Буквално да се преведе не може. Но може нови да се създадат, същите по дух и смисъл. Тях ги създават бардовете днес, като използват слова на всички ви известни. Една, последната, която пял отецът ми, ти вече си слушал. -Чувал съм я? Къде? Кога? -Изпрати ти я бардът от Егоревск. -Той изпрати много… -Да, много, сред тях обаче една е сходна много, на тази последната… -Но как могло е да се случи това? -Приемственост във времената има. -Каква е тази песен, думите какви са? -Сега ще разбереш. Ще ти разкажа по реда. КОГАТО БАЩИТЕ РАЗБЕРАТ… По изгрев вдигнал се на кулата баща ми и на третият ден. Той се усмихвал като гледал тълпата хора. С очи все търсел някого сред тях. Пътуващи певци приветствено му махали и инструментите си вдигали нагоре, и струните трептели под ръцете вдъхновени. Баща ми се усмихвал и още по-внимателно разглеждал тълпата с очи. Своят син да види искал моят праотец. Сина да види, от любимата роден в гората преди деветнадесет години. Внезапно звънък и млад глас стигнал от тълпата чак до него: -Кажи велик певецо и поет. Отгоре ти стоиш, над всички ни високо. Аз съм тук долу, но защо ли ми се струва, че близък си ми, като мой отец? И чули всички хора на двамата диалога. -Какво, младежо, не познаваш ли баща си?- от кулата висока попитал певецът. -На деветнадесет години съм, и ни веднъж не виждал съм баща си. Сами с моята майка живеем в гората. Баща ми ни напуснал още преди да се родя. -Кажи ми, юноша ти отначало, какъв виждаш света около нас? -Прекрасен е светът и на разсъмване, и денем, и при залез. Чудесен и многообразен е. Но хората развалят земната красота, страдания един на друг си причиняват. От кулата разнесъл се гласът: -Баща ти ви е напуснал, защото срамно му било пред теб заради света, в който той те е въвлякъл. Заминал е баща ти да направи светът за теб прекрасен. -Да не би баща ми да е вярвал, че един единствен ще може да промени света? -Ще дойде ден, и ще разберат бащите всички, че точно те са отговорни за света, в който децата им живеят. Ще настъпи ден и ще осъзнае всеки, че преди любимото дете да дойде на света е нужно той щастлив да бъде. Трябва да мислиш за света, в който твоето чедо ще живее. Кажи ми, юноша, скоро ли твоята избраница ще го роди? -Нямам аз своя избраница в гората. Светът е там прекрасен и имам множество другари. Но не познавам таз, която ще поиска да дойде в моя свят след мен, а не мога аз да го оставя. -Е, нищо, ти сега не виждаш избраницата си прекрасна, но затова пък имаш време за бъдещото ви дете светът поне малко по-радостен да направиш. -Ще се стремя към това, както моят баща. -Ти не си малко дете. В теб кръв тече на юначина, на поет и на певец. На хората ти разкажи за своя свят прекрасен. Хайде с тебе да попеем заедно. Двамата да пеем за бъдещият ни прекрасен свят. -Кой може да пее, когато прекрасен твоят глас звучи, велик певецо и поет? -Повярвай, юноша, и ти така да пееш можеш. Аз - първия куплет, а ти втория. Само по-смело припявай, поете. От кулата висока запял баща ми. Над главите на събралите се хора, гласът летящ от ехото подхванат, с ликуване нареждал стихове: Когато ставам, изгревът ми се усмихва… А от тълпата долу изведнъж, чист и звънък глас все още плахо продължил: Когато вървя, птиците ми пеят… И след стиха на бащата, стихът на сина прозвучал, гласовете им слели се, и звънка песен за радост звучала: Този ден не свършва никога И обичам все по-силно аз. Набралият вече смелост юноша с възторг отчаян продължавал песента: С походка лека по слънчева пътека Ще вляза аз в гората Бащина, Виждам пътеката, но не чувствам краката си, Щастието няма край. Помня, че всичко и по-рано съм виждал: Небето, дървета, цветя. Друг бил е погледът, с тъга и обида, А ето сега навсякъде си Ти! Всичко е същото, и звездите, и птиците, Но иначе гледам го аз: Тъга няма повече, Не познавам аз злобата, Аз всички обичам ви хора! Все по-тихо певецът на кулата пеел, и скоро гласът му замлъкнал. Олюлял се певецът, но задържал се и се усмихнал на хората. И до края все слушал, как гласът на сина му все повече крепнел! На сина му певец, стоящ сред тълпата. Песента като свършила, бащата прощално помахал с ръка от площадката на кулата. От хорските очи за да се скрие, пет стъпала по стълбата надолу се слязъл. Слабеещ, губейки съзнание, той до край напрягал слух. После чул, вятърът словата донесъл, че на сина му, юношата-певец, шепнела пламенно красавица млада:”Позволи ми, юноша, позволи…Аз след теб, аз с теб в прекрасния твой свят ще вляза….” На каменните стъпала в зазиданата кула губел съзнание и с усмивка умирал бащата. С последния му дъх прошепнали устата: ”Родът ще продължи. Между деца щастливи и ти бъди щастлива, любима моя”. Словата му моята прамайка чула със сърцето си. После от песента словата на двамата мои праотци хилядолетия повтаряли поетите. Чрез поети от различни времена и страни слова и фрази от онази песен се пораждали сами. Звучали на езици най-различни. Простите думи истината носели, пробивали през всички постулати. И ето и сега звучат отново . Който разшифрова редовете, но не с ума, а който осъзнае със сърце, той много мъдрост ще познае. -А в другите песни, които пеел твоят баща от кулата, имало ли е някакъв смисъл? Защо за песен той животът си отдал? -Баща ми, Владимир, в своите песни много образи създал е. Те после построили и дълго опазвали държавата. Жреците, на онези първите потомци, с тяхна помощ създали множество религии, и завладели в много страни властта. Но едно не знаели тези жреци, когато с цели користни образите използвали. Не знаели, как да заставят завинаги на тях да служат образите. Губели сила те у тези, които се стремили на собствената гордост да ги подчинят. Които… -Чакай, чакай, Анастасия. Аз нещо не съм в състояние да разбера за образите… -Прости ми, Владимир, за неразбраността на изявленията. Сега ще се опитам, ще се отпусна, ще се съсредоточа, и за науката ще ти разкажа всичко поред, от всичките науки за най-главната. Наука за образността тя се нарича. Всички науки древни и съвременни от нея произлизат. На части нея жреците разделили, да скрият главното завинаги, своята власт над всичко земно да съхранят за вечно, устно предавайки за нея знанията на потомци свои в подземни храмове. Така, те се стремили да запазят тайната, от която едва хилядна част на днешните жреци се е паднала. Но тогава, когато всичко е било в началото, жреците много повече успявали. -А как всичко е почнало? Ти започни от началото. -Да! Да,разбира се. Отново почнах аз да се вълнувам. Всичко да говоря трябва по реда. Започвала е осъзнатост на тази наука от песните от кулата звучащи. ТОЙ РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА Е ПРОСЛАВЯЛ Когато от кулата висока баща ми пеел от песента му раждали се образи. Сред хората, долу стоящи, имало поети, музиканти и певци. И всички тогавашни жреци насред тълпата също тържествено седяли. Най-много от всичко жреците се бояли, образ в песента да не се роди, който да ги изобличи, и да не каже за това баща ми, че е заточен в кулата от жреци. Но от зазиданата кула само с радост пеел баща ми. Образ на управник справедлив създал, с какъвто и народът да живее щастливо. И на жреците мъдри образи създал. И нарисувал процъфтяваща страна и нейния народ. Не разобличавал, а от живота радостта прославял. Жреците, деветнадесет години които науката на образите усвоявали, повече от другите, какво певецът прави навярно са разбирали. Човешките лица те гледали и виждали как те се вдъхновяват. Следили, как устата на поета стихове шепне, а музикантите на своите инструменти тихичко струните с пръсти докосвали в такт. От високата кула пял баща ми дни два. Жреците в ума си пресмятали, за хиляди колко години напред, пред всичките сам, човек строи бъдеще. На третият ден прозвучали от зазоряване, словата последни на онази песен, която със сина свой изпял бащата и се оттеглил, а слушащите ги се разотишли. Дълго седял на своя трон жрецът върховен. Замислен той тържествено седял, и около него стоящите в мълчание жреци видели, как пред очите им косите на върховния белели, как покривала ги сивота. Станал той след туй и заповядал да се раззида входа към кулата. Вратата се разтворила. На каменния под лежало на поета тялото безжизнено. Парченце хляб лежало недалеч - не стигнала до него отслабнала му ръка. Между ръката и парчето хляб мишленце тичало и пищяло. Мишлето молело и чакало, поетът хляба си да вземе и с него да го сподели, но само хляба не вземало. То чакало и се надявало, певецът че ще оживее. Като видяло влезлите хора, мишлето към стената се прикрило, а после към краката на хората стоящи мълчаливо приближило. Горящите очи като мъниста опитвали се да надникнат в хорските очи. На плочите сиви не забелязвали го влезлите жреци. Тогава към парчето малко хляб то отново бързо приближило. Отчаяно пищяло сивото мишле, и теглело късчето хляб и бутало го към ръката безжизнена на философа, певеца и поета. Тялото на бащата с велики почести в подземен храм погребали жреците. Гробът му, в пода под каменна плоча, направили незабележим. Склонил жрецът върховен посивялата си глава над гроба на баща ми и изрекъл: ”Никой от нас, за себе си не би могъл да каже, че е узнал тъй както теб, как се творят велики образи. Но ти не си умрял. Погребали сме само тялото ти. Образи от тебе сътворени, в хилядолетията над земята ще кръжат, а в тях си ти. И нашите потомци с душите си ще ги усещат. Може би, някой от вековете бъдещи ще проумее същността на сътворението, какви да станат хората е нужно. И трябва ние да създадем учение велико, и в тайна да го съхраним в хилядолетията, докато не осъзнае някой от нас или потомците ни, към какво великата си сила трябва да насочи човекът.” ТАЙНАТА НАУКА Жреците създали тайна наука. Наука за образността нарекло се учението им, от него произлезли всички други. Върховните жреци за да укрият главното, науката за образите разчленили, по разни направления заставили да мислят другите жреци. Така и астрономия, и математика, и физика по-късно се родили, а множество други науки, в това число окултни. Така всичко устроили само за това, увлечен от частностите, да не може никой до главното учение да стигне. -Но що за главно учение е това? Що за наука и в какво е същността й, на образите на науката, както й казваш? -Тази наука позволява на човека да ускорява мисъл и с образи да мисли, цял космос да обхване отведнъж и да проникне в микрокосмос, невидими, но живи образи-субстанции да създаде и с тях да управлява голямо общество от хора. Религии множество на тази наука с помощта се породили. Този, който дори малко я познал, неимоверна власт притежавал, и можел е да покорява държави и царе да сваля от престола. -Само един човек е можел да покори държава? -Да, можел е. И схемата е проста за това. -На днешната история факт поне един подобен познат ли е? -Известен е. -Разкажи за него. Аз не си спомням такова нещо. -Защо разказвайки да губя време, като се върнеш ще прочетеш за Рама, Кришна и за Мойсей. И ще видиш в техните творения, на жреците, познали на науката на образите част от тайната. -Добре, ще прочета за техните деяния, а същността научна как ще разбера? Ти за същността опитай да разкажеш, на какво и как са се учили? -Учели са се да мислят образно, - вече ти казах аз. -Да каза ми, само че е неясно, каква е връзката й с математиката, физиката на тази наука. -На овладелият великата наука ненужно е да пише формули, ни да чертае и създава разни модели. В ядрото на материята той да прониква е способен мислено, и може да разцепва атома. Но само просто упражнение това е, за да се узнае как да се управляват съдбите човешки, и на народите в страни различни. -Такова никъде и никога не съм чел. -А в Библията? В Стария Завет например, когато състезавали се помежду си жреци, кой от тях по-силен образ може да сътвори. Жрецът Мойсей и висшите жреци на фараона. Пред всички хвърлял Мойсей своя жезъл и го превръщал в змия. И същото жреците, които били при фараона повтаряли. А след това змията, която създал Мойсей, погълнала останалите змии. -И значи всичко истина е било? -Да. -Аз мислех, че измислица е или някаква иносказатеност. -Не е измислица, Владимир, всичко е било както се разказва в Стария Завет за това състезание. -И за какво им е било да се състезават един пред друг? -За да покажат кой може да създава образ способен другите да победи. И Мойсей показал на всички че е най-силен. Необходимо е било да се изпълнят молбите му, а не да се воюва. Но фараонът не послушал, и да спре опитал израилтяните, предвождани от Мойсей и образа, сътворен от него. Но воините нямали сили да спрат народ, в който живеел образът най-силен. После ще можеш да прочетеш как е побеждавал народът израелски много пъти други племена, как градове завземал. Как своя религия създал, а после и държава. Помръкнала славата фараонска. Но когато все още силни били жреците в Египет в творенето на образи велики, когато да предвиждат все още можели, какви в народа действия ще предизвика творимият образ, тогава процъфтявал все още Египет, управляван от жреците. От известните държави, създадени след катастрофата последна на земята, Египет по-дълго от всички бил в разцвет. -Не, чакай, Анастасия, на всички е известно - фараони управлявали Египет. Техните пирамиди-гробници дошли са чак до наши дни. -Само външно изпълнителната власт имали фараоните. Но главната задача на фараона била на мъдрия управник да олицетворява образа. Не от фараона са изготвяни решенията важни. Когато фараони са опитвали за себе си да вземат цялата власт, отслабвало веднага царството. Всеки фараон бил преди всичко от жреци въведен в царстването си. От младенчеството си се учел при жреците фараонът и науката за образите да усвои стремил се. И само усвоилият основите й можел да бъде царстващ. Структурата на властта, която управлявала Египет, така днес да се обрисува може: Жреците тайни били на самия връх, след тях били жреците, които с обучение се занимавали и правосъдие раздавали. Контролът над държавата външно осъществявал съвет от представители на всички жречески съсловия, а фараонът управлявал по техните закони и укази. На общините в предводителите имало немалко власт изпълнителна, и те се считали за независими. Примерно както днес било е всичко. Много държави имат президент, а за изпълнителната власт- правителство. Както жреците в миналото, днес Парламент законите издава. В това е разликата, че в нито една страна да бъдеш президент няма къде да се научи, както фараонът се е учел при жреците. И за тези, които заседават в Съвета, Думата или Конгреса, не е важен терминът с който ще се назоват сегашните законодатели-жреци, друго е важно:те също няма откъде да се научат, преди закон управляващ да създадат. Къде законодателите на мъдрост да се научат, когато в тайници науката за образите скрита е? Затова е хаос в държави много днес. -Анастасия, нима искаш да кажеш, че ако вземем за основа структурата на управление на страната, това, което е било в древен Египет, ще ни бъде по-добре? -Структурата на властта не ще измени много нещо. Най-важно е какво стои зад нея. И ако за египетската структура говорим, то не тя, не фараоните и даже не жреците са управлявали Египет. -А кой? -В древен Египет всичко образи са управлявали. На тях се подчинявали и фараони и жреци. От древната наука за образите, таен съвет от няколко жреци, взел образа на фараона- справедлив управник. Взели образ такъв, какъвто си представяли в онези времена. Маниер на поведение и външен облик, и начин на живот на фараона от съвета таен дълго се обсъждали. А след това и дълго обучавали жрецът избран, на образа подобен той да стане. Да изберат стараели се от съсловие царско претендента. Но ако по характер или външен вид никой с царска кръв не му подхождал, жреците можели да изберат всеки един жрец и него за фараон да провъзгласят. Пред всички длъжен бил жрецът-фараон да съответства винаги на образа замислен и особено когато се появявал сред народа. После от народа всеки незрим усещал образа над себе си, и действал както го разбирал. Щом в образа повярвал е народът, когато образът харесван е от мнозинството, с желание всеки следвал го, и няма нужда да се изгражда от надзиратели-чиновници огромна структура. Държавата тогава сама укрепва и процъфтява. -Но ако би било така, тогава не биха минали без образи и днес държавите. А те се оправят и без тях, живеят и процъфтяват. Както Америка, Германия или Съветския Съюз, който до перестройката огромна държава беше. -Без образи, Владимир, и сега държавите не могат. В сравнение с други, само онази държава процъфтява, в която образ управлява приемлив за мнозинството хора. -А кой го днес създава? Сега няма жреци. -Жреци има и днес, но иначе се казват, и знания за образи творящи все по-малко има в тях. Разчети дългосрочни и безпристрастни не е по силите на днешните жреци да правят. Да поставят цел и да сътворят достоен образ, който е способен към цел да поведе. -За какво говориш Анастасия, какви жреци, какви образи е имало в нашия Съветски съюз? Болшевиките са управлявали тогава всички. Отначало Ленин, после Сталин начело са стояли. След тях други първи секретари. Политбюро си имаха. Религията тогава почти ликвидираха, храмове разрушаваха, а ти - жреци. -Владимир, ти по-внимателно погледни. Какво било е преди, държавата нарекла се Съюз Съветски да възникне? -Как какво е било? Всички знаят. Царизъм. После се извършила революция, и ние сме тръгнали по пътя на социализма, стремили сме се комунизъм да изградим. -Но преди революцията да избухне, сред народа усилено се е разпространявал образ на справедливо и щастливо ново устройство на държавата, а старото се изобличавало. Образ се градял още в началото на новата държава. И образът на нов управник, за всички добър, в народа се създавал. И това, че всеки щастливо ще живее. Ето тези образи повели хората, след себе си извикали ги да се сражават с други, които на старите образи все още били верни. И революцията, после гражданската война, в които много хора са били въвлечени, в действителност сражения били са между двата образа. -Може, разбира се, в това да има нещо. Само че Ленин и Сталин не са образи. те, както всички знаят, са просто хора, ръководили страната. -Изреждаш имена и смяташ, че само хора в плът стояли са зад тях. Но всъщност…Може сам да помислиш, да разбереш - това съвсем не е така, Владимир. -Как не е така? Казвам ти, - всички го знаят, - Сталин си е бил човек. -Тогава, Владимир, кажи, Сталин какъв човек е бил. -Какъв? Какъв…Отначало всички го смятали за добър и справедлив. Децата обичал. На снимки и картини с малко момиченце в ръце са го изобразявали. Много войници през войната в бой отивали и “За Родината, за Сталин” викали. Всички плакали, когато починал, майка ми е разказвала, когато той умрял плакали хората почти в цялата страна. И в Мавзолея, редом с Ленин го положили. -Така значи, мнозина са го обичали и с името му в смъртна схватка са побеждавали врага. Стихове са му посвещавали, а после какво, какво говорят днес за него? -Сега се смята че е бил тиранин и убиец, кръвопиец. Много народ в затворите затрил. От Мавзолея тялото извадено е и погребано в земята, унищожени са за него паметниците, и книгите, които той е писал… -Сега и сам разбираш. Два образа пред теб стоят. Образи два, а пък човекът е един. -Един е. -Сега да кажеш можеш ли какъв е бил? -Сигурно, не мога…А ти самата ще ми кажеш ли? -Не съответства Сталин на първия, нито на втория образ, и в това била е и трагедията на страната. Трагедии са ставали в държави винаги, когато имало е несъответствие голямо между управника и неговия образ, от това започвали са всички смутове. И в смутовете хората за образи са се сражавали. Съвсем неотдавна към образа на комунизма се стремяха хората, но образът отслабна, и сега, към какво стремиш се ти, и хората живеещи в държавата към какво те се стремят? -Сега ние изграждаме…може би капитализъм, или нещо такова, но за да живеем така, како в развитите страни живеят хората - в Америка, в Германия. Ами изобщо, да има демокрация, и както там да има изобилие повече. -Значи сега у вас, отъждествени са образите на страната и на справедливия управник с тези на страните, които ти назова? -Ами, може да се каже така. -Но това ще значи,че съвсем оскъдни са вече знанията на жреците на страната, в която ти живееш. Няма знания. Сили няма в тях, да сътворят образ достоен, способен по свой път да поведе. Обикновено в случаи такива са умирали държавите, така историята ни разказва от хилядолетия. -Какво лошо има, ако всички ние заживеем както примерно в Америка или Германия живеят? -Владимир, по-внимателно погледни, колко проблеми имат страните, които изброи. Сам си отговори: за какво е нужна там полиция така голяма, и много болници? Защо все повече самоубийства се случват в тях, и да почиват къде отиват от градовете и големи, и богати на тези страни? Все повече чиновници им се налага да назначават, които обществото да следят. Всичко това говори, че образите и при тях слабеят. -И какво се получава, че ние се стремим към техните слабеещи образи? -Да, така излиза, и с това за кратко време продължавате живота им. Когато водещите образи в страната твоя са унищожавали, нови образи не са създавали. И е помамил вас към себе си друг образ, който в друга страна живее. Ако на него се поклонят всички хора, ще престане да съществува твоята държава - страната образа си губеща. -А кой сега способен е да го създава? Сега жреци няма. -Хора и днес има, които само с това се занимават, образи творят, предвиждат способността на образите да увличат народа, и често разчетите им верни се оказват. -Не съм и чувал за такива хора. Или това се държи в най-строга тайна? -Ти, както и много други хора, всеки ден с деянията им се срещате. -Ама къде, кога? -Владимир, припомни си, когато време е да се избират депутати в държавата, или от няколко желаещи - един управник - президент сега наричан - пред всички се представя техен образ. А този образ го формират хора, които за професия са си избрали творенето на образи. При кандидатите различни има по няколко такива хора. И побеждава този, чийто образ от всички най-приятен станал е за мнозинството. -Как образ? Всички те са реални живи хора. Сами на събрания пред избирателите говорят, и по телевизора също сами се представят. -Разбира се, сами, само че съветвани са винаги, къде и как да се държат, какво да говорят, за да съответстват на образа приятен за мнозина. И често следват кандидатите тези съвети. Освен това им правят реклама, стремейки се да свържат техния образ с живот за всички по-добър. -Да, правят им реклама. И все пак не ми е много ясно, кой е по-главен - самият човек, който за депутат или президент се е кандидатирал, или този образ, за когото ти твърдиш? -Разбира се, по-важен е човекът винаги, но ти гласувайки не си срещал с него, не знаеш точно, какъв е той в действителност, гласуваш за поднесения образ. -Но нали освен това програма има всеки от кандидатите, и хората гласуват за програмата. -Колко често се изпълняват тези програми? -Ами, не винаги програмите предизборни се изпълняват, а изцяло, вероятно никога не ще е възможно да се изпълнят, защото другите със своите програми пречат. -Ето така се случва през цялото време, че множество образи се творят, но единство пълно в тях няма. Няма единен образ, способен със себе си да увлече всички и към целта да поведе. Няма образ, а значи няма вдъхновение, неясен пътят е, животът - хаотичен. -Но кой образ такъв могъл би да създаде? Жреци днес мъдри няма. И за науката на образите за пръв път днес от тебе чувам, същата онази, която на жреците преподавал твоят праотец. -Малко останало е да се чака, ще има образ силен за страната. Той ще победи войните всички, и човешките мечти в действителност прекрасна ще започнат да се претворяват в твоята страна, а после по Земята цяла. Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa -> - Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|