Книга четвърта Всичко това и сега съществува
Изтегляне 0.69 Mb.
|
АНОМАЛИИ В ГЕЛЕНДЖИК Уважаеми читатели, всичко написано от мен в книгата, аз съм го чул от Анастасия, видял съм го и съм го преживял сам. Всички събития, това са реални събития от моя живот и описвайки ги съм давал, особено в първите книги, реалните адреси и не измислени фамилии на хората, за което впоследствие съжалявах. Все по-често любопитните започнаха да безпокоят тези хора. Съществен проблем станаха и всевъзможните слухове, събития, и явления, които се свързват с мен и Анастасия. Своеобразната трактовка на тези събития, и следователно своеобразните изводи ме безпокоят. Не с всички от тях мога да се съглася. Например аз съм против поклонението на долмените. Смятам, че с долмените е нужно да се общува с уважение, а не да им се покланяме. Между читателите на книгите за Анастасия има хора от различни вероизповедания, духовни общности, с различно ниво на образование. Считам, че към всякоя трактовка на събитията трябва да се отнесем с внимание. Всеки има право на собствено мнение, но нека всеки да уточнява:”това е мое мнение, мои предположения”. И разбира се, не трябва непрекъснато да се мистифицира Анастасия, нито мен. Иначе Анастасия може да се превърне от човек, макар и не съвсем обикновен, в някакво необичайно същество. Може и наистина тя да е обичайният човек, а необичайните да сме ние? Ето, моля ви, сам се обърках. Това е защото ме безпокоят ето какви обстоятелства. Сега с бързината на мълния се разпространява слуха за огненото кълбо, с което общува Анастасия. Помните ли, уважаеми читатели, аз описвах в предходните книги как това кълбо се повява до Анастасия в екстремални ситуации? Как за първи път то се е появило когато малката Анастасия плачела на гроба на своите родители, а после я учило да прави първите си стъпки по земята. Как я защитавало по време на покушението над нея. На въпросът на дядото :”Какво е това?”, Анастасия отговорила: ”То е добро.” Да, тя общува с него, но не знае до край, какво представлява това природно явление. За какво започнах да си спомням изведнъж за огненото кълбо, появяващо се неизвестно откъде? Защото именно това кълбо, както твърдят маса свидетели, се появило над Геленджик и предизвикало паника. Сега от недоброжелателите се разпространява слух, че уж Анастасия може в случай на нещо с помощта на това кълбо едва ли не да бомбардира тези, които не са й угодни. Че тя общува не само със светлите, но и с тъмните сили. И тук още и читателите наливат масло в огъня. И в Туапсе мен вече направо ме молиха да се насочи това кълбо към Сочинската администрация , за да прозре и тя както Геленджикската. Уважаеми читатели, аз сега ще се постарая да разкажа, какво стана в Геленджик всъщност и ви призовавам да се отнесете към това спокойно и разсъдително. В Геленджик местното обществено обединение се готвеше за провеждането на читателска конференция по книгите. Взаимоотношенията на ръководството на обединението с администрацията на града бяха меко казано обтегнати. А и аз във втората книга не се изказвах ласкаво за старото ръководство на града. На този фон…само това оставаше да се случи. През втората половина на деня, 17 септември 1999 г., в навечерието на читателската конференция по книгите за Анастасия, в града се вдигна вятър и започна буря. На малкия площад пред зданието на администрацията на града внезапно се появи огнено кълбо. По-нататъшните му действия, както сега говорят, са много подобни на действията на кълбото на Анастасия. Огненото кълбо, появило се над Геленджик, подминало гръмоотводите на околните здания и докоснало стоящото насред площада дърво. После от огненото кълбо се отделили няколко огнени кълба или по-малки лъчи. Едно влетяло в кабинета на ръководителя на администрацията на града, полетяло из кабинета пред очите на присъстващите и излетяло. Второто влетяло в прозореца на кабинета на заместник управителя на администрацията Галина Николаевна за известно време виснало във въздуха, после се отправило към прозореца, начертало на стъклото неизличим и досега странен знак и излетяло. По нататък мълвата твърди, че администрацията на Геленджик станала свята или просветлена. Счита се, че именно след случая с огненото кълбо, администрацията е решила да предприеме мерки за подобряване на приема на пристигащите в града читатели, да благоустроява долмените в околностите на града, да провежда ежегодни фестивали на духовната авторска песен, е и още много друго, което по-рано не е искала да прави. Слухът за случилото се тръгнал от твърдението - в Геленджик е идвало огненото кълбо на Анастасия. Опитах се изкажа версия, че това е била кълбовидна мълния, а сходството на поведението с описаното в книгата е случайно съвпадение. А администрацията на града все едно е била принудена да вземе някои решения. Нищо не се получи. Веднага започнаха да ми доказват:”Случайности няма. Освен това тук не е една случайност, я цяла верига.” И да твърдят:”Когато случайностите образуват последователно верига, то това се нарича закономерност.” Разбира се може да се каже че случайностите са се подредили във верига: Засега я неясно как кълбото е подминало гръмоотводите? Защо е докоснало стоящото насред площада голямо дърво, припламнало, прогърмяло над него, но не го унищожило,а полетяло към прозорците на администрацията? Полетяло именно към тези кабинети в които се намирали хората, способни да решат въпросите, свързани с пристигането в града на читателите? Защо администрацията, след посещението на огненото кълбо веднага решила положително маса въпроси? Защо след появата на това кълбо да приветства конференцията дойде председателят на законодателното събрание? И т.н. Мълвата започна да твърди, че управителят на администрацията на Геленджик и целият административен апарат така са се изменили, че сега Геленджик ще започне да процъфтява и ще стане, както казваше Анастасия”…по-богат от Ерусалим и Рим”. Други твърдят, че кълбото е изплашило всички. Пристигайки в Геленджик, аз се срещнах с управителя на градската администрация и със заместника. Видях начертания на стъклото знак, пипнах го. Усетих необичайната миризма в кабинета, приличащ на миризмата на тамян и сяра. Но не усетих никакъв страх. Напротив, Галина Николаевна-заместника на управителя на градската администрация беше дори по-весела отпреди. Тя също ми разказа как е станало всичко и попита: ”Как смятате дали това не беше някакъв знак?” Изобщо обстоятелствата се подредиха така, че версията за кълбовидна мълния не се прие. А мен започнаха да ме обвиняват в опростяване на ситуацията. Няма да скрия, действително се опитах да я опростя, и не само тази ситуация. Защо? Защото разполагам с информация как плашат хората някои лидери на духовни обединения с необикновените способности на Анастасия.Как твърдят, че тези способности не са от Бога, че Анастасия не е човек. Те пишат статии за това в своите духовни издания. Представям си как ще се разшири това с появата на кълбото в Геленджик. Не смятам да опровергавам или доказвам принадлежността на кълбото към Анастасия- това е вече безсмислено. Всеки ще си остане на собственото мнение. Искам да се опитам заедно с вас, уважаеми читатели, поне да поразсъждавам, проявление на какви сили би могло да се явява посетилото Геленджик огнено кълбо? В Библията се казва: ”По плодовете ще ги познаете”. Какви са плодовете? Първо, огненото кълбо не е нанесло никакви щети на зданието на администрацията. Даже стъклото на което начертало знак, не е счупено. Запазилата се в кабинета миризма не прави неприятно впечатление. Галина Николаевна, стопанската на кабинета, разговаря с мен в присъствието на четири човека, и никой от тях не почувства уплаха в нея. Над стоящото в центъра а площада дърво кълбото прогърмяло, имало ярко избухване, казват сякаш дървото пламнало. Но сега то си расте в пълно здраве. Администрацията издаде постановление за подобряване културата на обслужване на пристигащите в града читатели. Прие решение за уреждане на провежданите екскурзии към долмените, за които говореше Анастасия. Не виждам нито едно отрицателно последствие. Следователно плодовете са положителни. Анастасия казва за огненото кълбо, че то действа само самостоятелно, не може да му се заповядва, може само да се умолява. В своите книги аз се опитвам точно, доколкото мога, да описвам ситуации, видени със собствените ми очи, почувствани от мен самия и чути със собствените ми уши. Относно случая с огненото кълбо в Геленджик всеки може да има своя версия. Но не ми се иска, някой да използва този случай за всяване на страх у хората. Освен това, ако така продължи нататък, могат да се мистифицират и най-обикновени ситуации. Сега вече започват да говорят за това, че това огнено кълбо ми е помагало при представянето ми на конференцията в Геленджик. Но това не е така. Аз нямам към него никакво отношение. А в тези слухове има принос и пресата. Уважаемият “Огоньок” напечата огромна статия, авторът на която казва: ”…в страната се провежда широкомащабен експеримент…” и пише авторът на тази статия и за мен:”…той говори в продължение на осем часа, аз такива оратори по-рано не съм виждал.” А после и друг вестник добавя още:”…при това той беше свеж като краставичка.” Всички тези изказвания, меко казано, са преувеличени и неточни. Първо, на конференцията говорих не осем, а само шест часа. Два часа са добавили от изказването ми на втория ден. Що се отнася до помощта, то такава наистина имаше, но без всякаква мистика. В навечерието на конференцията в Геленджик пристигна Анастасия. В нощта преди конференцията тя каза, че трябва добре да се наспя.. Предложи ми да изпия преди сън някаква донесена от нея настойка от тайгата, и аз се съгласих, защото в последно време действително дълго не заспивах нощем. После когато легнах, тя седна до мен, взе ръката ми, както неведнъж беше правила в тайгата (описвах това в главата “Съприкосновение до рая”). И аз заспах, сякаш отлетях някъде. Когато тя правеше така в тайгата винаги у мен настъпваше някаква успокоеност. Събудих се сутринта, зад прозорците времето беше прекрасно, самочувствието ми отлично, настроението - радостно. На закуска Анастасия ми предложи само кедрово мляко, каза че по-добре да не ям месо, защото много енергия отива за усвояването му. А и на мен не ми се искаше месо след кедровото мляко. След кедрово мляко изобщо друго не ми се яде. Когато се изказвах пред дошлите на конференцията хора, Анастасия я нямаше до мен. Тя известно време тихичко стоя сред читателите в залата, после замина нанякъде. Едва след публикуването на слуховете, мистифициращи моето представяне на конференцията, аз и сам помислих, че Анастасия ми е помагала някак и й казах. -Ти да не би да забрави Анастасия, че трябваше да изглеждам уморен, поне към края на изказването? Защо заливаш хората с мистика? Тя се засмя и отговори: -Каква мистика може да има в това, когато добре отпочинал човек, в добро настроение разговаря с приятели? А това, че ти дълго говори беше защото мисълта ти се объркваше и се опитваше наведнъж няколко теми да обхванеш. Можеше по-кратко и по-ясно да построяваш фразите си, но ти не можеше да направиш това защото и обувките ти бяха тесни и ти стискаха краката, а от това кръвта трудно циркулираше. Виждате ли колко е просто в действителност. *** Уважаеми читатели! Все повече писма пристигат от вас с въпроси, защо нито аз, нито фондът “Анастасия” не отговарят на критичните статии в пресата, на оскърбленията, на обвиненията срещу мен и всички читатели в сектантство. Уважаеми читатели, жал ми е за времето. А и защо да отговарям на тези, които нарочно провокират скандал? През ноември един журналист (Бьй….е фамилията му, напълно няма да я казвам, да не се въвличам в истории) се изхитри един и същ материал под различни заглавия наведнъж в пет издания да напечата. Заглавията измени, и с различни фамилии се подписа. Фразите в текста, разбира се поизменил, мен разбира се ме подкача, разсъждава за морала, етиката, меркантилността. Едва по-късно редакторите ще се оправят с него. Аз знам, че на редакторите такива неща не им харесват. В кръга на журналистите това се смята за неетично. Хонорар, всеки му е платил като за единствено нещо. Какво да споря с него? Може човекът да няма какво да яде? Що се отнася до мръсотията и лъжата, които той излива, мисля, че по Анастасия те няма да полепнат, за него си остава всичко. Сега темата за Анастасия стана популярна, и навярно още не едно издание за нейна сметка ще се опита да вдигне тиража си. Та вие, уважаеми читатели вече сте повече от милион. Представете си, че започна полемика с петдесетхилядно издание, печатащо пасквили, вие разбира се ще искате да прочетете и с това ще повишите рязко тиража му. Не е нужно да се спори с тях. Та нали вие по-добре знаете дали сте сектанти или не. Ако някое издание нанася оскърбления, то най-добрият отговор за тях ще бъде вашият отказ да се абонирате за него. Що се отнася до мен, то аз мога да общувам с вас само чрез книгите си. Тук и ще се постарая да отговоря на редица въпроси. Първо, понастоящем не се занимавам с никакъв бизнес, само пиша. Не принадлежа към никакво духовно обединение. Опитвам се сам да разбера кое какво е в нашия живот.Но критики и лъжливи измислици, по мой адрес и за Анастасия навярно ще има още повече. На много вероятно Анастасия прегражда пътя. Те сами ще изобличат себе си. Но и сега е ясно, сибирячката Анастасия представлява угроза както за някои духовни обединения, така и за няколко промишлено-финансови империи у нас и в чужбина. Именно те старателно налагат в пресата въпроса:”Съществува или не съществува”,”Кой е този Мегре” и сами отговарят:”Не съществува”, “Мегре е меркантилен предприемач”. В действителност те дори по-добре от другите знаят за съществуването на Анастасия. Но тях им е нужно на всяка цена да отклонят хората от самата същност на информацията. На всяка цена да изключат източника на информация, да се опитат да го подчинят на себе си, а ако не се получи-да го унищожат. Изглежда, че те по-бързо и по-добре от нас са оценили изходящата от нея информация. Те се смеят над тези, които изобщо задават въпроса за нейното съществуване. Съдете сами, може ли някой да се съмнява, когато слуша информация по радиото, в съществуването на самото радио? А докато някой с умен вид зацикля на въпроса “съществува или не съществува”, в Иркутска, Томска, Новосибирска област вървеше интензивно изкупуване и извозване на кедрови орехи. Изкупуване срещу валута. Според съобщенията от Новосибирск и Томск с това са се занимавали представители от Китай. 1999г. беше плодоносна за кедровия орех в много региони. Но Новосибирския завод за медицински препарати не увеличи производството на масло. Не стига ореха. Орехът, от който на запад правят скъпоструващи лекарства, щателно скривайки, кой е главният компонент в тях. Помните ли, уважаеми читатели, още в първата книга аз писах за това, че орехите се изнасят в чужбина? И когато се опитах да направя справка за кедровото масло, получих предупреждение от Полша, “този въпрос по-добре не засягай”. Тази година те все още успяха да си вземат своето. За бъдеще ще видим. В следващата книжка ще разкажа, каква изненада е подготвила Анастасия. Аз съм предприемач. Исках да допиша обещаните книжки и да се заема с бизнес. И своите намерения не съм скривал от никого, сам за тях писах още във втората книга. Но сега намеренията ми се промениха. В бизнеса със западните умници ще се съревновават другите сибирски предприемачи. Намеренията ми се промениха затова, че организаторите на критичните публикации продължават да оскърбяват и да плашат читателите, наричайки ги сектанти, четящи, както те смятат,моите глупави, без художествена стойност книги. Разбира се, аз нямам нито висше образование, нито опит в литературното творчество и тези, които имат всичко това, се дразнят от популярността на написаните от мен книги. Особено ги дразни това , че при моето ниво на образование аз продължавам да се отказвам от услугите на редактор. И направо ярост предизвика това, че издадох сборник от петстотин страници “В лъча на Анастасия, звучи душата на Русия”. А писмата и стиховете на читателите, от които се състои този сборник също не дадох да се редактират. При това сам написах предисловието, казвайки, че сборникът е историческа книга. Аз и сега продължавам да мисля така. А как може да е иначе, щом в сборника влязоха писма с разсъждения за живота, за предназначението на човека, за днешните надежди на днешните хора. Писмата и стиховете са искрени, написани от хора на различна възраст, различно социално положение и вероизповедание. И този сборник се ползва с голяма популярност. Неговата популярност развея мита за това, че на днешния човек са му нужни само дедективски романи, и книжки за секса. Хората са готови да четат стихове, макар и не много професионални, но затова пък искрени. Вече не веднъж ми заявяваха:”Ти хвърляш предизвикателство на цялото пишещо братство и на нашето образование. На прах ще те стрият. Никой и никога не ще те признае.” Но аз дори и не съм мислил да отправям някому предизвикателство като писател. Така смятах, но сега, когато те даже в пресата пишат, обяснявайки популярността на книгите с това, че “…Русия е страна глупава”, и моите читатели са глупаци и сектанти, аз ще им отговоря. Ще стана писател! Още малко ще потренирам, ще се поуча, ще помоля Анастасия да ми помогне и ще стана писател. Ще напиша нови и ще преиздам вече издадените книги в най-добрите печатници на света. Ще направя книгите за Анастасия, за хората на днешна Русия, най-добрите книги на нашето хилядолетие. С това и ще отговоря на днешните и бъдещи критици, а засега ще им кажа така: “Господа критикари, прощавайте! Заминавам с Анастасия, макар и малко наивна, но красива и добра и искрена. Ние заминаваме в новото хилядолетие с повече от милион читатели, в чиито сърца живее прекрасен и вдъхновен образ. А какво има във вашите сърца, господа критикари? Пфу…не припълзявайте в нашето хилядолетие. Вървете вие…ами, в своето. В нашето дори и да припълзите, все едно ще се задушите в него от собствената си завист и злост. В нашето хилядолетие ще започне прекрасно сътворение, и ще има чист въздух, жива вода и благоухаещи градини. И ще продължавам в него да издавам нови сборници със стихове и писма на читатели. Ще назова серията “Народна книга”. Вие пишете, че “стиховете в тях са ужасни”, а аз казвам - прекрасни са. Освен това ще пусна аудиокасети с песните на бардовете за Душата, за Русия,за Анастасия. Вие казвате, че всеки може да дрънка на китара. А аз казвам, че те пеят с Душа. И ще добавя словата на Анастасия:”В нито една галактика такава струна няма, способна звук по-добър да издаде от звуците на Душата човешка.” С началото на новото, нашето хилядолетие поздравявам всички вас, уважаеми читатели! С началото на прекрасното ваше сътворение на земята! “Кои сме ние?” така искам да нарека следващата книга. С уважение към вас, уважаеми читатели. Владимир Мегре. Книгата е предоставена от преводачката Мариана Дончева на Спиралата Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa -> - Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|