Книга четвърта Всичко това и сега съществува
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КЪДЕ ХОДИМ В СЪНЯ СИ
- ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ
- ЦЕНТЪР ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ
ГЕНЕТИЧНИЯ КОДАнастасия говореше увлечено. Ту радостно, ту огорчено разказваше за това, което е било някога на земята. На някои неща вярвах. На други - не особено. И след завръщането си поисках да узная за възможностите на човека да съдържа в своята памет информация за събития не само от момента на своето раждане, но и от момента на раждането на своите предци, и още повече, от момента на сътворението на първия човек. Няколко пъти се събираха специалисти и учени по този въпрос, и тук ще приведа извадки от отделни изказвания на специалистите на кръглата маса, засягащи този въпрос. “…На мнозина ще се струва необичайно твърдението, че битовите предмети пазят информация а човека. Но ако покажете касета с магнетофонен запис на човек, който никога не е виждал, не е чувал за възможностите на магнетофона, и му кажете, че на касетата е записан вашият глас, вашата реч, и той би могъл да я прослуша, когато поиска, след година или десет,- този човек няма да ви повярва. За вас той ще мисли, както за мистификатор. Обаче за нас фактът на записа и възпроизвеждането на гласа е явление обичайно. Искам да кажа, че нещо изглеждащо ни необичайно, за други може да е съвсем просто и естествено.” “Ако вземем за основа факта, че човек засега не е изобретил още нищо по-съществено и съвършено, от изобретеното от природата, то лъчът на Анастасия, с помощта на който тя може да вижда на разстояние, се потвърждава от съществуването на радиотелефона и телевизора.Още повече аз смятам, че тези природни явления, които тя използва, са по-съвършено претворяване на това, което ние изкуствено изобретяваме, да кажем съвременния телевизор и телефон”. “Паметта на един човек съхранява едва събития отпреди половин година. Друг човек пази в паметта си и може да разкаже за събития от своето детство. Но това не са пределните възможности на човешката памет.” “Мисля, че не много от учените ще започнат на отричат, че генетичния код на човека милиони години пази първичната информация. Възможен и сборът от допълнителна, така наречена странична информация за времето на живот и предаването й на следващите поколения. На всички ни известните изрази “това е наследствено”, “предава се по наследство” свидетелстват точно за това. Способностите на Анастасия да възпроизвежда картини от живота на човечеството отпреди милиони и милиарди години, теоретически са възможни и обясними. Още повече, те могат да бъдат напълно верни поради отдалечеността им от нашата действителност. Паметта на Анастасия, мисля, не се отличава от паметта на много други хора. По точно е да се каже, че информацията заложена в нейния генетичен код, не е повече отколкото при всеки друг човек. Разликата е в това, че тя притежава способността да я “извлича”, да я възпроизвежда напълно, а ние само частично.” *** Тези и други изказвания на специалистите някак ме убедиха в това, че Анастасия може да говори истината за миналото. Особено ми хареса примера с магнитофонната лента. Обаче поканените на кръглата маса учени не успяха да обяснят следното явление. По какъв начин Анастасия може да разполага с информация не само за живота на земните цивилизации, но и за живота на цивилизациите в други светове и галактики? На всичко отгоре, тя не само говори за тях, но и, както ми струва, може да им влияе. Ще се опитам да разкажа всичко поред. Може би, на някого, поне теоретически ще му се удаде да обясни тези нейни способности. Да разбере, присъщи ли са те, или не, на останалите хора. Самата Анастасия се опита да обясни по какъв начин става така, че ги познава, само че не сами много ясни нейните обяснения. Изобщо ще се опитам да разкажа за следната ситуация поред. КЪДЕ ХОДИМ В СЪНЯ СИ? Няколко пъти в разказа на Анастасия за земните цивилизации звучаха фрази за съществуването на живот в други галактики на Вселената, на други планети. И мен изведнъж това така силно ме заинтересува, че докато слушах разказа й за миналото на човечеството само за това мислех: а как ли там, на другите планети е устроен живота? Анастасия, навярно видя, че вниманието ми към нейния разказ съвсем изстина, и замълча. Аз също мълчах, защото мислех как да я накарам да разкаже повече и по-точно за живота на извънземните цивилизации. Бих могъл, разбира се, направо да я попитам, но тя винаги ставаше някак объркана, щом не можеше да обясни защо знае това, което за другите е неизвестно. Освен това ми се струваше, че нейното желание да не се откроява сред другите хора с необикновените си способности, не й даваше възможност да говори за всичко. Започнах да забелязвам, че тя се притеснява от неспособността си да обясни механизма на някои явления. Така и стана, когато направо я запитах: -Кажи Анастасия, можеш ли да се телепортираш в пространството? Да пренасяш тялото си от едно място на друго? -Защо ме питаш за това,Владимир? -Първо ми отговори конкретно, можеш или не? -Владимир, такава възможност има у всички хора. Не съм уверена, че ще успея да ти обясня колко е естествен този процес. Ти пак ще се отдалечиш от мен, ще ме сметнеш за вещица. Ще ти стане неприятно с мен. -Значи можеш? -Мога, -отговори след забавяне Анастасия и сведе очи. -Тогава демонстрирай, покажи ми как става. -Може би първо да опитам ти обясня… -Не, Анастасия, първо покажи. Винаги е по-интересно да се гледа, вместо да се слуша. После ще обясниш. Анастасия се изправи някак отчуждено и затвори очи. Леко се напрегна и изчезна. Аз се огледах слисано. Но на мястото й имаше само смачкана трева, а Анастасия я нямаше. Видях я да стои да другия край на езерото. Гледах я и мълчах. Тя викна: -Да плувам ли, или отново… -Отново, - отговорих аз и без да мигам, за да не пропусна нещо, загледах фигурата на Анастасия, стояща на отсрещния бряг на малкото езеро. Внезапно тя изчезна. Разтвори се. Дори дим не остана на мястото, където беше. Без да мигам продължавах да гледам. -Аз съм тук Владимир, - раздаде се гласът на Анастасия. Тя отново стоеше на метър от мен. Отдалечих се малко и седнах на тревата като се стараех да не показвам удивление или вълнение. Не знам защо си помислих.: ”Ще вземе изведнъж да й скимне да разтвори моето тяло и после да не го събере”. -Изцяло да разтвори тялото си, да го разложи на атоми, може само притежателят му. Достъпно е единствено на човека това, Владимир, - първа заговори Анастасия. Беше ми ясно: първата й работа ще бъде да доказва, че е човек, и за да не губи време напразно аз й казах; -Разбира се, на човека. Но все пак, не на всеки. -Да, не всекиму. Необходимо е… -Знам ще кажеш: ”Помисли трябва чисти да има”. -Да. Помисли и още бързо и образно да мисли, детайлно и конкретно да си представя себе си, своето тяло, и освен това желание и силна воля, и вяра в себе си… -Не обяснявай, Анастасия. Не се старай напразно. По-добре кажи, на всяко място можеш ли тялото си да преместиш? -На всяко може, но аз го правя рядко. Много опасно е на всяко… Пък и не е необходимо. Защо да се премества тялото? Може и по друг начин… -Защо е опасно? -Трябва много точно да си представиш мястото, където искаш да преместиш тялото си. -И ако не си го представиш точно, какво може да случи? -То може да загине. -От какво? -Например, поискваш да преместиш тялото си на дъното на океана. Преместваш, а налягането на водата го премазва. Или се задавяш. В града, на пътя, пред кола в движение можеш да попаднеш, колата ще удари тялото ти, ще го осакати. -А на друга планета може ли човек да пренесе тялото си? -Разстоянието роля абсолютно никаква тук не играе. То ще се премести на мястото, което мисълта ти му посочи. Първо мисълта ти на желаното от тебе място се оказва. Тя формира и събира отново в пространството разтвореното тяло. -А за да разтвориш тялото си, за какво трябва да мислиш в това време? -Да си представяш материята му до най-малкия атом и ядро, да видиш как частичките в ядрото създават движение, външно хаотично, да ги разтвориш мислено в пространството. После трябва в последователността предишна да събереш в ядрото движението външно хаотично, като възпроизвеждаш точно. Всичко е много просто. Като детска игра с кубчета. -Но може да се случи, на другата планета да няма атмосфера подходяща за дишане. -Това и казвам - опасно е да се преместваш необмислено. Необходимо е да се предвиди много. -Значи няма да се получи на друга планета? -Ще стане. Част от обкръжаващата атмосфера също може да се премести и тялото известно време ще живее в нея. Но по-добре е тялото въобще да не се премества ако няма особена необходимост за това. В повечето случаи е достатъчно с лъч да се погледне на разстояние или да се премества второто, нематериално “аз”. -Невероятно! Трудно е да се повярва, че някога могъл е всичко това да прави всеки човек. -Защо “някога”? Второто човешко “аз” и сега да се премества може свободно, и го прави. само че хората не му поставят никакви задачи. Не определят цел. -У кого, при кои хора, кога се премества? -Сега основно това става когато човек спи. Същото може да сътвори и в будно състояние, но заради суетата ежедневна, всевъзможни догми и проблеми наизмислени, хората все повече способността да управляват себе си загубват. Губят способността да мислят образно достатъчно. -Може би е поради това, че без тялото не е интересно да се пътешества? -Защо смяташ така? Крайният резултат за чувствата често един и същ може да бъде. -Ако един и същ могъл би да е резултата, не биха влачили телата свои хората, пътувайки в страни различни. Бизнесът туризъм у нас сега е работа доходна. А и не ми е ясно някак за второто “аз” на човека. Ако тялото не е било някъде, значи не е бил и човекът там. Всичко тук е ясно и просто. -Не бързай, Владимир, да правиш изводи прибързани. Сега аз ще ти приведа три ситуации различни. А ти на себе си опитай да отговориш, в коя от трите ситуации условният човек е бил на пътешествие. -Добре, ще отговоря, ти кажи. -Ето първата: Себе си или друг човек си представи как спи. Слага го някой на носилка. Занасят спящият в самолет и го превозват в страна различна. Например от Москва в Ерусалим. Там спящият по главна улица разхождат, внасят го в храм, и по същия път и както спи го връщат и полагат на предишното му място. Ти как смяташ, дали човекът от Москва е бил в Ерусалим? -Ти първо за други два случая кажи. -Добре. Сам другият в Ерусалим отишъл, преминал по главната улица, постоял за малко в храма и се върнал. -А третият? -Телом той в къщи си останал. Но способност имал да си представя всичко на разстояние. Като насън, разхождал се в града. Бил в храма, ходил още някъде, после все така мислено се върнал към предишните дела. От тримата кой бил е в Ерусалим, как смяташ? -Истински само един от тях е бил. Това е човекът, който сам на пътешествие заминал и сам всичко е видял. -Така да е, но в последна сметка, какво визитата е дала на всеки един от тях? -На първият тя нищо не е дала. Вторият може да разкаже, каквото е видял. А третият… Третият навярно да разкаже също може, но сам да сбърка може също, защото това, което е насън видял ще каже, а сънят да е различен може много от действителността. -Но сънят като явление действителност е също. -Е да, като явление сънят съществува. Нека и да е действителност, но защо ми го казваш? -Затова, че ти навярно няма да отричаш, че винаги способен е човекът да съедини или поне докосне една до друга две съществуващи действителности. -Знам накъде ме водиш. Искаш да кажеш, че сънят може да се подчини, да се насочи накъдето искаш. -Да. -Но с помощта на какво такова нещо може да се случи? -С енергията на мисълта, и със способността да я освобождаваш за проникване в образи и всякаква действителност. -И какво? Нима ще запечата всичко от другата страна като на кинокамера? -Отлично, кинокамерата макар и примитивна е потвърждение. Значи, Владимир, направи ти извод, че не винаги необходимост има да се преместват материалните тела, за да почувстваш ставащото в край далечен? -Може би не винаги. Но за какво говориш ми това? И все доказваш? -Разбрах, когато заговори ти за светове различни, че ще поискаш или ще ме молиш да ти ги покажа. Молбата твоя да изпълня искам без да подлагам тялото на риск. -Правилно си разбрала Анастасия. Действително исках да те помоля за това. Значи има все пак на други планети живот. Ох, интересно би било да видя1 -Каква планета искаш да си избереш за своята екскурзия? -Че какво, да не би да са много обитаемите? -Те са множество, но никъде не съществува разнообразието на Земята. -И все пак, какъв живот има на другите? И как е възникнал? -Когато Земята явила се като Божествено творение, вселенски много същности запалили се да повторят чудото. В другите светове свое такова те създадат, като използвали планети подходящи, по тяхно мнение. И сътворявали, но не успели, живот в хармония такава, както на Земята да създадат. Във Вселената планета има, където над всичко мравките преобладават. На нея те са множество. Мравките с други форми на живот се хранят. Когато вече няма какво да ядат, започват да изяждат себе си и тъй загиват. И същността, която създала е този живот, творението свое се опитва да повтори пак, но по-добре така и не се получава. Да съедини в хармония всичко съществуващо никой не е могъл. Има и планети, където същности са се опитвали и се опитват растителен, на земния подобен свят да създадат. Храсти, дървета и треви растат на тези планети. Но техните създания умират всеки път когато стигнат пълното съзряване. Никоя същност вселенска не успява да разгадае тайната на възпроизводството. Те са като днешния човек. И днешния човек много изкуствени неща сам е създал. Но всичките негови творения не могат да повторят сами себе си. Те чупят се, загниват, овехтяват и постоянна грижа за себе си изискват. Голяма част от земните хора в роби на собствените си творения се е превърнала. Творенията Божи сами да възсъздават себе си способни са и в многообразие велико да живеят в хармония. -Анастасия, а има ли планети във Вселената, където съществата, както човека, разбират от техника? -Да, има Владимир. Тази планета е по-голяма шест пъти от Земята. На нея външно на човека подобни има същества. Тяхната техника изкуствена, далеч от земната е по-напред по съвършенство. Животът на планетата е сътворен от вселенска същност считаща себе си за богоподобна, и към превъзходство над Божествените твари се стреми. -Кажи, а те на “чинии”, или там на корабите си космически, долитат ли на Земята? -Да. Те вече не веднъж опитвали са се в контакт да влязат със земните хора. Но за Земята техните контакти…. -Не, почакай. Ти можеш ли мен, или моето второ “аз” да занесеш за малко на тази планета? -Да. Мога. -Тогава занеси. После Анастасия ме помоли да легна на тревата и да се отпусна. Да разперя ръцете си настрани. Дланта си положи на моята, и след известно време започнах да потъвам в нещо подобно на сън. Казвам “нещо подобно”, защото това заспиване беше необичайно. Отначало тялото ми все повече се отпускаше. Преставах да го усещам, но прекрасно виждах и чувах всичко обкръжаващо.Птиците, шумоленето на листата, а после очите ми се затвориха и потънах в сън, или се разделих, както казва Анастасия. И до сега не съм в състояние да разбера, какво и как се случи с мен по-нататък. Ако предположим, че с помощта на Анастасия съм заспал и съм сънувал, то по пълнотата на усещанията и ясността на осъзнаването на всичко видяно, не мога да сравня този сън с обичайния човешки сън. ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ Видях друг свят, друга планета. Ясно и детайлно запомних всичко , което се случи на нея, и в същото време в съзнанието ми ума усещане, че да се види такова нещо е невъзможно. Представяте ли си, умът и съзнанието ми говорят, че да се види такова нещо е невъзможно, а те - виденията, картините и досега са в мен. И ще се постарая да ги опиша. Стоях на почва, подобна на земната. Наоколо нямаше абсолютно никаква растителност. Казвам - “стоях”. А може ли да се изразя така, - трудно е да се каже. Нямах нито крака, нито ръце, нямах тяло, и в същото време ми се струваше, че усещам стъпалата си, а през подметките - камънака и неравностите на повърхността. Наоколо, докъдето ми стигаше погледа, над почвата се извисяваха прилични на металически, яйцеобразни и квадратни, като куб, машини. Казвам - “машини’, защото най-близката до мен бръмчеше леко. От всяка от машините в почвата влизаха множество различни по дебелина шлангове. Някои шлангове леко потреперваха, сякаш през тях нещо се изсмукваше от почвата, а някои бяха в спокойно състояние. Никакви живи същества наблизо нямаше. Изведнъж видях, как от едната страна на странния механизъм се разтвориха врати, и от тях бавно изплува някакъв диск, подобен на този, който хвърлят спортистите, само че голям. Диаметърът на диска беше около четиридесет и пет метра. Той увисна във въздуха и се завъртя. Спусна се малко по-ниско, после излетя и се понесе съвършено безшумно над мен. Другите, стоящи по-далеч механизми направиха същото, и още няколко диска прелетяха един след друг над мен след първия. И отново - пустота, само бръмченето и потракването на странните механизми. Околната картина събуждаше интерес, но повече плашеше със своята безжизненост. -Не се бой от нищо Владимир,- внезапно се чу гласа на Анастасия, и аз му се зарадвах. -Къде си Анастасия? - попитах. -До теб. Ние сме невидими, Владимир. Тук сега присъстват нашите чувства, усещания, разумът и всички невидими енергии. Тук ние присъстваме без нашите материални тела. Никой не може нищо да ни направи. Можем да се опасяваме само от себе си, от последствията на собствените ни усещания. -Какви могат да бъдат последствията? -Психически. Ами, като да се побъркаш временно. -Да се побъркаш? -Да, само временно, за месец или два, видението на други планети бунтува човешкия ум и съзнание. Но ти не се бой, това теб не те заплашва. Ти ще издържиш. И тук не се бой от нищо, повярвай, разбери, Владимир, сега си тук, но за тях тебе те няма. Сега сме невидими и всепроникващи ние. -Аз не се страхувам. По-добре ми кажи, Анастасия, какви са тези машини, които бръмчат тук? За какво са? -Всяка от тези яйцевидни машини - е завод. Те произвеждат така интересуващите те летящи “чинии”. -А кой обслужва, кой управлява тези заводи? -Никой. Те са програмирани изначално за производството на определено изделие. По тръбите, които отиват в недрата, се всмуква необходимата и в нужното количество суровина. В неголеми камери се извършва топенето, щамповане, после сглобяване, и навън излиза напълно готово изделие. Такъв завод е много по-рационален, от всеки един земен. Отпадъци от неговата работа почти няма. Не е нужно да се занимават с транспортиране на суровина от далечни места. Не е нужно да се пренасят до мястото на сглобяването отделните детайли. Целият процес на формирането на изделието се извършва на едно място. -Потресаващо! Ето такова чудо ни трябва! А кой управлява новата летяща чиния? Видях, че те всички летят в една посока. -Никой не ги управлява, те сами си летят към мястото на складиране. -Невероятно! Направо като живо същество. -Точно в това няма нищо невероятно, даже за земните технологии. Нали на Земята също има безпилотни самолети и ракети. -Но тях все пак ги управляват хора от земята. -Отдавна вече на земята има и такива ракети, които са програмирани от по-рано към определена цел. Достатъчно е да се натисне копчето “старт’ и ракетата сама стартира и лети към определена цел. -Може и да има. И наистина какво съм се зачудил тук. -Ако се замислиш, може и да не се чудиш много. Само че в сравнение с земните технологии тук има значителен прогрес. Тези заводи Владимир, са многофункционални. Те могат да произвеждат много неща, от хранителни продукти до мощни оръжия. -А от какво се правят хранителните продукти? Тук нищо не расте. -Всичко има в недрата. Необходимите сокове при нужда от недрата ще отбере машината, ще ги пресова в гранули. В тези гранули има всички вещества, необходими за жизненото обезпечаване на плътта. -А с какво, самата тази чудесия, се храни, електроенергия кой й подава? Не се виждат никакви проводници. -Тя и енергия сама за себе си изработва, използвайки всичко обкръжаващо. -Виж ти каква е умна! По-умна т човека. -Съвсем не е по-умна от човека. Това е просто машина. Тя се подчинява на зададена й програма. Много е лесно да бъде програмирана. Искаш ли да ти покажа, как се прави това? -Покажи ми. -Хайде да се преместим по-близо до нея. -Ние стояхме на метър от туловището на огромния, като девететажно здание, механизъм. По-ясно се чуваше неговото пукане. Множество гъвкави, като пипала, тръби отиваха в недрата и помръдваха. Повърхността не беше съвсем гладка. видях окръжност, примерно с диаметър около метър, гъсто покрита с тънки, като косъмчета, проводници. Те помръдваха, всеки сам за себе си. -Това е антена на сканиращо устройство. Тя улавя електроимпулсите на мозъка, който се използва за съставяне на програмата, способна да изпълни получената задача. Ако твоят мозък моделира някаква вещ, машина ще трябва да я произведе. -Всякаква вещ? -Всякаква, която би могъл детайлно да си представиш. Сякаш я строиш с мислите си. -И автомобил всякакъв? -Разбира се. -И мога да опитам още сега? -Да. Премести се по-близо до приемника и отначало мислено застави неговата антена да се обърне към теб с косъмчетата си. Щом това стане, започни да си представяш желаното. Аз стоях до косместата антена и, изгаряйки от любопитство мислено, както каза Анастасия, желаех всички косъмчета да ме слушат. И те отначало се обърнаха към мен, после всички ситно трепкайки, насочиха своите краища към моята невидима глава и замряха. Сега трябваше да си представя някаква вещ. Не знам защо започнах да си представям автомобил “Жигули”- модел седем - колата, която имах в Новосибирск. Всичко в детайли се опитвах да си представям: стъклото и капота, бампера, цвета и даже номера. Изобщо, всичко дълго си представях. Когато ми омръзна - се отдалечих от антената. Грамадната машина забръмча по-силно от обичайното. -Ще се наложи да изчакаме, - обясни Анастасия, - Сега тя демонтира недоправеното изделие и съставя програма за изпълнение на твоя замисъл. -И дълго ли трябва да чакаме? -Мисля, че не много. Ние се приближихме до другите машини. Когато разглеждах разноцветните камъни под краката си, гласът на Анастасия съобщи: -Мисля, че изготвянето на помисленото от теб е завършено. Хайде да видим, как се е справила със задачата. Преместихме се до познатата машина и зачакахме. След известно време вратите й се отвориха, и по гладката стълба на почвата се спусна “Жигули”. Но до красотата на земния автомобил, урода, който стоеше пред мен, беше много далеч. Първо, имаше само една врата. Врата само от страната на шофьорската седалка. Вместо задни седалки - някакви намотани проводници и парчета гума. Заобиколих, или се преместих, около изделието. Не можеше да се нарече автомобил. От дясната страна нямаше две колелета. Преден номер, както и бампер, също нямаше. Капотът, изглежда не се отваряше - той беше едно цяло с каросерията. Ами, изобщо, не автомобил беше изработил този уникален завод, а някаква карикатура с неясно предназначение. И аз казах: -Ама че изделие произведе извънземното предприятие. За такова нещо всички конструктори и инженери от земно предприятие могат да ги уволнят. В отговор се раздаде смехът на Анастасия, а после чух гласът й: -Разбира се, че могат да уволнят. Но нали главният конструктор в този случай си ти, Владимир, и виждаш плодът на твоята конструкция. -Аз исках нормален съвременен автомобил, а тя виж какво изплю. -Да искаш не е достатъчно. Нужно беше да си представиш всичко до най-дребните детайли. Ти дори врата за пътниците не моделира в своето въображение, само една врата за себе си измисли. И колела само от своята страна си представи. От другата страна те домързя да направиш колела. Мисля, че ти и за двигателя не помисли. -Не помислих. -Значи, няма в твоята конструкция двигател. Защо тогава се обиждаш да производителя, ако сам си му задал такава недовършена програма? Изведнъж аз видях или почувствах приближаването на три летателни апарата.”Трябва да се омитаме.” - мярна се мисъл, но гласът на Анастасия ме успокои. -Те няма да ни забележат и няма да ни почувстват, Владимир. При тях постъпи информация за отклонение в работата на завода, сега, сигурно, ще започнат да търсят причината. Можем спокойно да наблюдаваме живите обитатели на тази планета. От трие неголеми летателни апарата излязоха петима извънземни… Те бяха много подобни на земните хора. Не просто подобни, а всичко при тях беше както при земните хора. Бяха добре сложени. Никакво изгърбване, изправено и гордо, атлетичните им тела държаха красиви глави. И коси имаха на главите си, и вежди на лицето, а единият имаше и мустаци, внимателно подстригани. Облечени бяха в плътно прилягащи на тялото тънки разноцветни комбинезони. Извънземните се приближиха към направения от техния завод автомобил или, по-точно - подобие на земен автомобил. Стояха до него и мълчейки, без емоции, го гледаха. “Сигурно съобразяват” - помислих аз. От групата на стоящите се отдели най-младия на вид русокос извънземен и се приближи към вратата на автомобила, опита се да я отвори. Вратата не поддаде. Сигурно ключалката заяде. По-нататъшните му действия бяха съвсем земни, и това ми хареса много. Русокосият удари с длан по вратата около ключалката, по-силно дръпна дръжката и вратата се отвори. Той седна на шофьорската седалка, хвана кормилото и започна внимателно да разглежда приборите на панела. “Юнак, - помислих аз, - умник”. И в потвърждение на своето заключение чух гласа на Анастасия: -Това е много голям по техните мерки учен, Владимир. При него много бързо и рационално работи мисълта в техническо направление. Освен това той изучава бита на няколко планети, и на Земята в това число. И името му е подобно на земните - Аркаан се казва. -А защо на лицето му няма учудване от това, което заводът им е произвел не както трябва? -Чувства, емоции обитателите на тази планета почти нямат. Техният ум работи рационално и гладко, без да се подлага на емоционални изблици или отклонения от набелязаната цел. Русокосият излезе от колата, издаде звуци, подобни на Морзовата азбука. От групата извънземни се отдели един възрастен, застана до косматата антена, до която по-рано аз стоях. После всички седнаха в своите апарати и изчезнаха. Заводът, произвел автомобила по мой проект, отново забръмча. Неговите тръби-пипала се измъкваха от земята и се насочваха към най-близкия такъв завод-автомат, от който излизаха също тръби-пипала. Когато всички пипала се съединиха едни с други, Анастасия каза: -Виждаш ли, те зададоха програма за самоунищожение. Всички детайли на завода дал отклонението, ще бъдат претопени от другия завод и ще се използват в производството. И на мен си стана малко жал за завода-робот, с който така несполучливо създадохме земен автомобил. Но нищо не можеше да се направи. -Владимир, искаш ли да видиш бита на обитателите на тази планета? - предложи Анастасия. -Да. Ние се озовахме над един от градовете или селата на голямата планета. Изгледът отгоре представляваше следната картина. Докъдето стигаше погледа, целият този населен пункт се състоеше от множество цилиндрични, подобни на съвременните небостъргачи, съоръжения, които бяха разположени по много окръжности. В центъра на всяка окръжност се намираха по-ниски конструкции, напомнящи по нещо на земните дървета, даже множеството им листа-локатори бяха зелени. И Анастасия потвърди, че тези изкуствени конструкции събират от недрата необходимите за храненето на организма компоненти вещества, които впоследствие се подават по специални тръбопроводи в жилището на всеки обитател на планетата. Освен това тези разположени в центъра на окръжностите конструкции поддържат необходимата атмосфера на планетата. Когато Анастасия предложи да влезем в някой от домовете, аз попитах: -А в дома на русокосия извънземен, който седна в колата, можем ли отидем? -Да, - отговори тя. - Той точно сега ще се върне в къщи. Ние се оказахме почти на самия връх на един от тези цилиндрични небостъргачи. Прозорци в извънземния дом нямаше. Кръглите стени бяха боядисани с неярки цветове на квадрати. Под всеки квадрат имаше вдигаща се врата, както в гараж. От време на време от отварящият се в долната част на квадрата отвор излиташе неголям летателен апарат, подобен на тези, които бяха край завода-автомат, и летяха в свои посоки. Изглежда, че в този висок дом под всеки апартамент се намираше неголям гараж за летателния апарат. В дома нямаше врати и асансьори. Всеки апартамент имаше отделен вход направо от гаража. И както после се изясни, такъв апартамент имаше всеки жител на планетата, достигнал определена възраст. Самият апартамент отначало не ми хареса. Когато се озовахме в дома на русокосият извънземен, аз отначало се учудих на бедността и простотата му. Стаята, от примерно тридесет квадратни метра, бе съвършено празна. Не стига това, че нямаше прозорци и вътрешни сени, но отсъстваха и минимално необходими мебели. На гладките стени в светъл цвят нямаше нито една картина за украса. -Той да не би току що да е получил този апартамент?-попитах Анастасия. -Аркаан живее в този дом вече двадесет години. Всичко необходимо за почивката, развлечението и работата му е в апартамента. Това необходимо е монтирано в стените. Сега сам всичко ще видиш. И наистина, щом русокосият извънземен се качи от гаража, тавана и стените на стаята засветиха с мека светлина. Аркаан се обърна с лице към стената до входа, положи длан на повърхността и издаде звук. На стената се очерта светещ квадрат. Анастасия коментираше всичко което ставаше в апартамента: ”Сега компютърът по линиите на ръката, и по очите идентифицира притежателя на апартамента, сега го поздравява и съобщава времето на отсъствието му и необходимостта от проверка на физическото му състояние. Виждаш ли Владимир, Аркаан и втората си ръка положи на пулта и дълбоко издиша за да може компютърът да провери физическото му състояние. Проверката е завършена, на екрана се появи съобщение за това, че му е необходимо да приеме хранителна смес. И въпрос: - с какво възнамерява да се занимава стопанинът в близките три часа? Нужно е компютърът да знае това, за да приготви съответната смес. Сега Аркаан поръчва смес, способна максимално да активизира неговата умствена дейност за близките три часа, после възнамерява да спи. Компютърът не му препоръчва да се занимава с активна умствена дейност в продължение на три часа и му предлага да употреби състав, разчетен да поддържа активна работа за два часа и шестнадесет минути. Аркаан се съгласи с мнението на компютъра. В стената се отвори неголяма ниша, от която Аркаан взе за дръжката някаква гъвкава тръбичка, насочи краят й към устата си, пи или яде от шланга и отиде към противоположната стена. Нишата с тръбичката се затвори, квадратът на екрана угасна, сената, където току що беше стоял извънземният, стана отново гладка и едноцветна. “Ама че работа, - помислих аз, - при такава техника отпада необходимостта от кухня с цялото й оборудване:съдове, мебели, чистене. Че и нуждата от жена която да може да готви добре, отпада. Още и състоянието на здравето компютърът проверява, и храна приготвя когато е необходимо, и препоръки всякакви дава. Интересно колко ли би струвал такъв компютър, ако го произвеждаха у нас на Земята?” И веднага гласът на Анастасия съобщи:”Що се отнася до разходите, то по евтино е да се оборудва всеки апартамент с подобно устройство, отколкото да се затрупва кухня с мебели и множество приспособления за приготвяне на храна. Те са много по-рационални от земляните във всичко, но на Земята съществуват много по-рационални неща отколкото при тях”. Аз не обърнах внимание на последната фраза на Анастасия. Заинтересуваха ме следващите действия на Аркаан. Той продължи да командва със звуци и в стаята станаха следните събития. От стената започна да се издува кресло. До креслото се отвори още една малка ниша, от която се измъкна масичка с някакъв полупрозрачен запушен съд, подобен на лабораторна колба. На противоположната стена на стаята засвети голям екран, около метър и половина-два в диаметър. На екрана седеше в кресло красива жена в плътно прилепнал по тялото комбинезон. Жената държеше в ръце съд, подобен на стоящия на масичката до Аркаан. Изображението на жената на екрана беше обемно, много по-добро, отколкото на нашите телевизори. Изглеждаше сякаш тя не е на екран, а стои направо в стаята. Както обясни Анастасия, Аркаан и седящата срещу него жена, правеха своето дете. ”У обитателите на тази планета отсъстват достатъчно силни чувства, и те не могат да встъпват в полова връзка както хората на Земята. Външно техните тела с нищо от земните не се различават. Но отсъствието на чувства не им позволява да създават потомство по земния начин. В съдчетата, които сега виждаш се намират техни клетки и хормони. Мъжът и жената си представят, какво биха искали да бъде тяхното бъдещо дете, неговата външност. Те мислено залагат в него съдържащата се в тях информация, обсъждащ бъдещите му дейности. Този процес трае около три години по земното изчисление. Щом сметнат, че процесът на формиране на тяхното дете е завършен, в специална лаборатория ще съединят съдържанието на двата съда, ще произведат дете и в специално училище ще го отгледат до навършване на пълнолетие. Ще предоставят на пълнолетния член на обществото дом и ще включат в състава на една от работните групи.” Аркаан гледаше ту жената на екрана, ту стоящият пред него малък запечатан съд с течност. Внезапно вграденият в стената екран угасна, но извънземният, останал да седи в креслото си, не откъсваше поглед от стоящият пред него съд с частичката от неговото бъдещо дете. Противоположната стена замига с червени квадратчета. Извънземният се обърна настрани към стената, с длан закри от мигащата светлина очите си и още по близо склони глава към своето съдче. От тавана вече тревожно замигаха нови квадратчета и триъгълни светлина. “ Определеното от компютъра време за бодърстване на Ааркаан изтече, сега компютърът настойчиво му напомня за необходимостта от сън.” - поясни Анастасия. Но извънземният още по-близо наведе глава към съдчето, и притисна към него дланите на ръцете си. Светлинното мигане от стената и тавана се прекрати. Стаята започна да се пълни с някакъв подобен на пара газ. Гласът на Анастасия изкоментира: ”Сега компютърът ще приспи Аркаан със сънен газ” Главата на извънземният започна бавно да се накланя към масичката и скоро легна на нея, очите му се затвориха. Креслото започна да се изтегля от стената, превръщайки се в легло. После креслото-легло се залюля насам-натам и тялото на вече спящият падна на удобно ложе. Аркаан спеше, държейки в дланите си притиснати към гърдите, своят малък съд. Може още много да се разкаже за техническите новости в необикновеният дом и на голямата планета в цяло. По думите на Анастасия, съобществото, живеещо на нея, не се страхува от никакви нахлувания отвън. Не стига това ами те са способни, с помощта на техническите си достижения да унищожат живота на всякоя планета във Вселената. На всяка една с изключение на Земята. ”Защо? - питах аз, - значи, нашите ракети, нашето оръжие са способни да отразят техните атаки?” И в отговор: ”Земните ракети за тях не са страшни Владимир. Обществото на тази планета отдавна познава всичко, което се явява производно на взрива на разширението. Известен им е и взривът на свиването”. -Какво означава взрива на свиването? -Известно е на Земята, че две или повече вещества, съединени в мигновена реакция, разширявайки се, произвеждат взрив. Но има и реакция различна при съприкосновението на две вещества. Газообразно вещество, с обем кубичен километър и повече, в миг в е способно да се свие до прашинка, свръхтвърд да стане материал. Представи си снаряд или ракета, която в такъв облак се взривява, но едновременно на силата на взрива разширяващ, друга сила ще се противопостави, взрив на свиване ще стане едновременно. И само пляскане ще чуеш ти тогава. В камъче малко ще се превърне всичко, което в този облак се е намирало. Завесата от облаци газообразни не ще преодолеят земните ракети. В историята на Земята две пришествия или нападения са правени от тях. Сега подготвят трето. Смятат, че отново е настъпил благоприятен момент. -Значи, няма как да им се противопоставим, щом няма на Земята оръжия от техните по-силни. -Оръжие човекът има, и се нарича то “човешка мисъл”. Дори и аз сама могла бих примерно около половината от техните оръжия да разруша на прах, и по Вселената да го разпилея. А ако биха се намерили помощници, то ние заедно бихме могли да ликвидираме оръжието цяло. Но проблемът е в това, че мнозинството хора и почти всичките земни правителства , като благо ще възприемат нашествието. -Но как може да стане така, че нашествието да се възприеме за благо? -Сега ще видиш. Ето, погледни центъра подготвящ за десант, за покоряване на земните континенти. ЦЕНТЪР ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ Разбира се, аз очаквах да видя извънземна супертехника, способна да покори цяла планета. Но това, което се разкри пред очите ми… Мисля, че нашите, американските и другите военни специалисти не предполагат с помощта на какво оръжие могат да бъдат с лекота покорени, уж защитените им територии. Ето и вие, уважаеми читатели, опитайте, преди да четете по-нататък, да си представите оборудването на извънземния център за подготовката на завоюването на Земята. А после вижте, как той изглежда наистина. А външно той е ето такъв. Огромно квадратно помещение. На всяка една от четирите страни на това помещение се разполагат в естествен размер интериорите на земните, нашите родни парламенти. Държавната дума, кабинетът на нашия президент в Кремъл. На противоположната страна на залата - интериорите на държавните органи, по всяка вероятност на азиатските страни. В креслата парламентарни седяха наши земни депутати, конгресмени и президенти. Аз отначало заразглеждах нашите руски депутати. Те бяха точни копия на познати лица, които ми се е случвало да виждам по телевизията. Само че седяха без да се движат, като мумии. Трудно е да се каже, от какво бяха направени. Може да са били кукли, холограми, или роботи, а може и нещо друго. По средата на грамадната зала се намираше възвишение, на което седяха в кресла около петдесет извънземни. Те бяха не със своите обичайни комбинезони, а в наши земни костюми и слушаха изказващият се пред тях. Навярно той беше главен инструктор или някакъв друг началник. Анастасия ми обясни, че наблюдавам една от десантните групи, която сега е в поредно занятие по подготовка за взаимодействие със земните правителства. Те изучават най-разпространените земни езици и маниери на поведение на хората в различни ситуации. Особено щателно те се подготвят за контакта със земните правителства, законодателни органи, чрез които се надяват да повлияят на цялото население на Земята. Разговорната реч им се удава без особени усилия, но във връзка с отсъствието на някои чувства, способни да предизвикват външни емоции, на тях им е много трудно да усвоят жестовете и мимиката на земните жители. И още те изобщо не могат да разберат със своето рационално мислене логиката в системата на управление на земните държави. Независимо, че са привлечени най-добрите умове и най-съвършената техника в тяхната цивилизация, те така и не са могли да разгадаят, например такава една тайна: защо, независимо на вече съществуващата на Земята изчислителна техника, множество специални научни учреждения, на държавните законодателни органи не се предоставя информация за последствията от вземаните от тях решения? Те са убедени, че при наличието на определен аналитичен център, за който вече всичко необходимо има на Земята, може почти с точност да се моделират обществените явления от съвкупността на приетите решения. Обаче, всеки член на земно правителство, и всеки законодател е длъжен да действа самостоятелно при вземането на решение. Без да разполага с достатъчно информация, всеки член на правителство трябва да изпълнява функциите на мощен аналитичен център, и при това да отчита последствията от поведението на своите колеги, врагове и приятели. Освен това, много тайнствен и неразгадаем за извънземните е и въпросът, защо земните хора не определят цел, която трябва да достигнат. Те се стремят към нещо, но към какво - си остава дълбока тайна. Но изхождайки от днешните потребности на земните общества от хора те са подготвили план за завладяването на земните континенти. Осъществяването на своя план те ще започнат с предложение към земляните, направени чрез правителствата на различните страни. Техните предложения ще бъдат приети с радост. Когато попитах Анастасия, защо е така сигурна в решението на земните правителства, последва следният отговор: -Така е пресметнал техният аналитичен център. Изводът на центъра е верен. Днешното ниво на осъзнатост на мнозинството от земляните ще сметне предложението на извънземните за висше проявление на космическия Разум. -И що за предложения са това? -Те са чудовищни, Владимир. Неприятно ми е да говоря за тях. -Кажи поне главните. Интересно е все пак да се знае, що за чудовищни предложения са тези, които с радост ще бъдат приети на Земята? На която аз живея, и ти. -Извънземните планират да спуснат първо неголям десант, състоящ се от три летателни апарата, на територията на Русия. Обкръжилите ги военни ще съобщят за желанието им да се срещнат с правителствените кръгове за сътрудничество. Те ще представят на военните като представители на Висшия Разум на Вселената и ще демонстрират преимуществото на тяхната техника. След съвещание във военните, научните и правителствените кръгове, след около четиринадесет дни, ще им бъде предложено да конкретизират своите предложения, но след като отначало преминат през изследване предвид безопасността в общуването с тях. Пришелците ще се съгласят на изследване и ще представят в писмен вид и на видеокасети своите предложения. Текстът ще бъде изложен във форма, много близка до днешните официални документи, и ще се отличава с пределна простота. Съдържанието на текста е примерно такова: “Ние, представителите на извънземна цивилизация, достигнала най-голямо техническо развитие в сравнение с другите разумни обитатели на галактиките, считаме хората от Земята за свои братя по разум. Ние сме готови да споделим със земните общества своите знания в различни области на науката, социалното устройство на обществото и да предоставим своите технологии. Ние молим да се разгледат нашите предложения и да се подбере от тях най-приемливото за усъвършенстването на живота на всеки член на обществото.” По-нататък ще има множество конкретни предложения, същността на които се свежда до следното. Пришелците ще предоставят свои технологии за обезпечаването на всички жители на страната с хранителни смеси, бързо строителство на жилищни помещения за всеки, достигнал пълнолетие, човек. Такива помещение, каквито ти вече видя, само че с по-малко функции. За пример те ще поставят в страната свои мини заводи. Ще съвместят извънземните си заводи със съществуващите земни, но след пет години всички земни технологии ще бъдат утилизирани. Ще ги заменят технически по-рационални. Всички желаещи се обезпечават с работа. Освен това, задължителен минимум работа по обслужването на техниката трябва да изпълни абсолютно всеки жител на земята. Страната сключила договор с пришелците, ще бъде напълно защитена от военно нахлуване от страна на други държави. В общество с ново социално устройство и технически оборудван бит ще отсъства престъпността. В предоставената ти квартира всичко необходимо реагира само на командите на твоя глас, с присъщия само на него тембър. Ежедневно преди употребата на храна, твоят домашен компютър ще определя твоето физическо състояние по очните ябълки, състава на издишания от тебе въздух и по други параметри, и ще предписва съответстващият състав от хранителната смес. Всеки компютър, инсталиран в индивидуалната квартира е съединен с основния. По такъв начин се фиксира местонахождението на всеки човек и неговото физическо и психическо състояние. Всяко престъпление може с лекота да бъде разкрито с помощта на специална програма в основния компютър, като при това отсъства социалната база пораждаща престъпността. В замяна пришелците се готвят да поискат от правителствата възможност за разселване на представители на тяхната цивилизация в слабо заселени райони, основно в горите - и право на замяна на индивидуални градински участъци за построяване на високотехнически жилища с пожизнено обезпечаване на всички желаещи за заменят своят участък. Правителствата се съгласяват, тъй като, както те пресмятат, запазват цялата си власт. Редица духовни обединения започват да проповядват, че пришелците са божии посланици, тъй като не отричат нито една от съществуващите на Земята религии. Религиозните лидери, които не вярват в тяхното божествено съвършенство не могат да противостоят на пришелците заради приемането им от мнозинството от населението на страната сключила с тях договор. Към сътрудничество с пришелците започват да се стремят и останалите страни. Девет години след момента на появяването им на Земята на всички континенти на Земята, във всички страни стремително се внедрява новият начин на живот, по всички информационни канали се пропагандират все нови и вони достижения в техниката и социалното устройство. Мнозинството от населението прославя представителите на Космическия разум като по-съвършени братя по разум, като божества. -И не напразно прославят, - отбелязах аз на Анастасия, - няма нищо лошо в това, че на Земята няма да има войни и престъпност. Всеки да си има жилище, храна и работа. -Владимир, нима не разбираш, че приемайки извънземните условия, човечеството ще се откаже при това от своето нематериално, божествено “аз”. То само ще убие себе си. Ще останат само материалните тела. -И всеки човек, Владимир, все повече ще започне да прилича на биоробот. И всички земни деца като биороботи ще започнат да се раждат. -Но защо? -Всички хора ще бъдат принудени ежедневно да обслужват онези механизми, които външно обслужват тях. Цялото човечество ще попадне в капан, като замени своята свобода и своите деца за съвършенството на изкуствена техника. Интуитивно скоро ще усетят грешката си много земляни, и тогава ще започнат със самоубийства да приключват живота си. -Странно. А какво би могло да им липсва? -Свободата, творчеството и усещанията, които може да им предостави само сътвореното с божествено творене. -А ако парламентите, правителствата на различните страни не пожелаят да се съгласят в извънземните, какво ще стане? Ще почнат ли те да унищожават човечеството? -Тогава пътища различни ще търсят умовете извънземни, за да докарат всички хора до капана. Човечеството да унищожават няма смисъл. Нали целта им е - взаимовръзката на земните творения всички да опознаят и възпроизводството с каква сила твори се. Нищо подобно без човека не се извършва. Човекът е най-главното звено във веригата на хармонията на земното сътворение. И лъчите на слънцето са част от енергията и чувствата, които много хора произвеждат. От земните хора със сегашното им съзнание пришълците не се страхуват. Много хора от земята и сега на пришълците се стараят да помогнат. -Как така? Кой сред нас за тях се старае? Значи, има и предатели сред хората? И те за тях работят? -Работят, но не са предатели онези хора. Неволно става тяхното посредничество, не е злобно, нито преднамерено. Главната причина е в неверието в себе си и в съвършенството на Божиите творения. -Каква е тука връзката? -Проста е. Когато в себе си допуска мисъл човекът, че той не е съвършено творение, когато изведнъж започне да си представя, че на другите планети живеят същества по разум по-силни от него, тогава сам той ги подхранва с мисълта си. Човекът сам божествената своя сила принизява и на създания небожествени придава сила. Енергията, произведена от мислите и чувствата човешки, те вече са научили как да събират в комплекс единен, е се гордеят с това.Виж, ето че пред група извънземни има съд, и в него свети течност, ту в газ превръщайки се, ту се втвърдява. Оръжие по-силно нямат те, освен това, което в съдчето малко е затворено. След това неговото цяло съдържание ще разделят в множество малки плоски съдове. Една от стените ще бъде специален отражател. Подобните устройства те ще окачват на гърдите си. Такива вече имат всички, които пред теб седят. Когато на това устройство лъчът насочат към човека, у него се вселява страх, и чувство за поклон и възхищение. Може и волята, и осъзнатостта и тялото човешко да се парализират. В този лъч мислите на много хора са заключени. Човешки мисли за това, че има някой във Вселената по-силен от човека. От човека - Божие творение. И тези мисли концентрирани срещу самите хора да се борят могат. -Излиза, че ние сами им даваме сила, когато ги превъзнасяме като по-умни? -Да, така е. По-умни от нас, а значи и по-умни от Бог. -Защо намесваш тук Бог? -Ние всички сме негови творения.Когато считаме, че има в галактиките по-съвършени светове, с това подразбираме себе си като несъвършени, несъвършени творения на Бог. -Ама че работа, и много ли такава енергия има натрупана в извънземния свят? -В съда, който стои пред тебе, има достатъчно от нея, за да бъдат покорени три четвърти от всички земни умове и да се завладеят човешките чувства. Те смятат, че това е достатъчно, че и отгоре. После ще започне поклонението и на цялата земна цивилизация. И ще се увеличи тяхната мощ. -И нищо ли не може вече да с направи? -Възможно е, ако неочаквано за тях се рискува. Та нали пълният комплекс от човешки чувства, дори само един, е винаги по-силен. И мисълта може да се ускори до невиждана скорост за тези, които не притежават чувства. И цялата енергия, която е събрана в съда, може да се неутрализира в енергията на друга мисъл, която е по-ярка, по-уверена, и по-съвършена. -А ти, Анастасия, би ли могла цялата енергия, която се съдържа в съда да неутрализираш? -Бих могла да опитам, но за това е необходимо да събера и цялото си тяло тук. -Защо? -Без тялото комплексът чувства няма да е пълен. Материята е един от плановете на човешкото битие. С него човекът е по-силен от всички вселенски същности. -Тогава събери, за да счупиш съда. -Сега ще опитам без да го чупя да направя нещо. И внезапно пред себе си аз видях Анастасия в плът. Всичко на нея беше както в гората - и блузата, и полата. Стоеше на пода с босите си стъпала и изведнъж тръгна без да бърза към тези, които седяха пред съда със светещата течност. Те я видяха. Ни лицата никакви емоции не изобразиха извънземните. Но само за миг седяха без да мърдат. След секунда всички се раздвижиха. Изведнъж като по нечия команда, станаха, и всеки хвана в ръце медальона, който имаше на шията си. Всички медальони изпуснаха лъчи. Лъчи, насочени всички по посока на вървящата към тях Анастасия. Тя се спря, леко се олюля, направи изведнъж малка крачка назад, отново спря, усмихна се, тропна с босия си крак и бавно, уверено тръгна отново напред. Лъчите, излизащи от медальоните на извънземните, ставаха все по-ярки, сливайки се в един върху Анастасия. Изглеждаше сякаш след миг ще изпепелят дрехите върху нея.. Но напред вървеше Анастасия. Напред протегна изведнъж дланите си и отразени от дланите й угаснаха няколко лъча, после и другите започнаха да угасват. Както и преди стояха без да мърдат извънземните. Анастасия се доближи до съда, положи дланите си на стъклените му стени и му зашепна нещо. В съда течността изведнъж забушува, после светлината й започна по-малко да угасва, и скоро на вид леко синкава стана течността в съда. Като обикновена земна вода. Анастасия се приближи до стоящата до стената, подобна на земен хладилник машина. Притисна дланта си към нея, нещо прошепна, и от машината се посипаха в повдигната й пола, някакви квадратни цветни таблетки. Анастасия се върна към все така стоящите онемели извънземни и подаде на крайния от тях таблетка, извадена от машината. Извънземният помръдна, сякаш за да подаде ръка, но веднага замря, после втренчено загледа стоящият пред всички, навярно ръководител. И така стоя пред него с протегната ръка Анастасия около половин минута. После се доближи плътно до ръководителя и подаде и на него таблетка. След малко ръководителят взе таблетката и я сложи в устата си. Анастасия обиколи всички присъстващи, и сега всички спокойно приемаха таблетките от нея и ги ядяха или направо ги гълтаха. След това тя тръгна към мен, но по средата на пътя се спря, обърна се към групата седящи извънземни и им помаха с ръка. И няколко от тях станаха от местата си, и й помахаха в отговор. Анастасия се изравни с мен и с уморен глас каза: -Трябва да се връщаме. Те глътнаха сега таблетки за ускоряване на мисълта. Нека се опитат да осмислят станалото. И всичко свърши. Аз лежах както преди на тревата, сякаш събудил се от дълбок сън. Сякаш беше минало съвсем малко време, а тялото ми се чувстваше като след здрав дълбок сън. Но главата ми… Вътре в нея всичко бушуваше. Сякаш мислите ми течаха едновременно в няколко посоки. Картините, видяни на другата планета, всички оставаха напълно в мен. Какво беше това? Сън? Хипноза? Или всичко наведнъж-неясно ми беше. Реално да видиш действителността на друга планета, не земна, да се повярва беше невъзможно, и аз попитах редом седящата Анастасия. -Какво беше това - сън ли? Хипноза? Аз запомних всичко и сега всичко в главата ми е хаос. Тя в отговор: -Владимир, сам както искаш прецени, с каква сила се представи пред теб видението от другата планета. Щом неспокоен усещаш в себе си въпроса, бъди съгласен с това , че си видял сън. Значение няма никакво. Значението е в същността, изводите и усещанията от видяното. Над тях поразмисли, аз ще се махна за малко. -Да, ти върви, аз ще помисля малко сам. Започнах да размишлявам аз върху видяното, когато останах сам, и реших че съм видял някакъв хипнотичен сън. Анастасия, едва направила няколко крачки, изведнъж се обърна, отново се приближи до мен, извади нещо от джоба на блузата си, и ми протегна разтворената си длан. Видях аз, на дланта й лежеше…Лежеше на дланта й странната таблетка , която видях на другата планета. -Вземи я Владимир, и без страх можеш да я глътнеш. Правят я от земните треви на онази планета, където ние бяхме. Тя за петнадесет минути ще ти помага да ускориш мисълта си, и ти ще можеш по-бързо всичко да осмислиш. Взех малката таблетка от протегната длан и когато Анастасия замина, глътнах таблетката. Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa -> - Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|