Книга четвърта Всичко това и сега съществува
ВЪРНЕТЕ ХОРА СВОЯТА РОДИНА
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДВАМАТА БРАТЯ
- И ДНЕС ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОСТРОИ ДОМ
- ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА
- ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ
- А КОЙ Е ВИНОВЕН
ВЪРНЕТЕ ХОРА СВОЯТА РОДИНАВ началото разговорът ми с Анастасия за родината не ми беше ясен. Нейните съждения дори ми струваха ненормални. Но после…Аз и сега неволно си спомням за тях. Спомням си, как на въпроса: Какво трябва да се прави за да няма нито междупланетни, нито земни войни?Да няма бандити, и децата да са здрави и да се раждат щастливи? - тя отговори: -Всички хора трябва се посъветват, Владимир:”Върнете хора своята родина”. -“Върнете родината” - ти може би се обърка, като каза така Анастасия, всеки си има родина, просто не всеки живее в родината си. Не да се върне родината, - самите ние трябва да отидем в родината си - нали това искаше да кажеш? -Владимир, не съм сгрешила. Изобщо нямат родина мнозинството от хората, които сега живеят на планетата. -Но как така - нямат. За руснаците - Русия е родината, за англичаните - Англия. Все някъде сме се родили, и значи родина се нарича тази страна, където човек е роден. -Смяташ, че твоята родина, можеш да измериш с граница определена от някой друг? -А как иначе? Така е прието. Всички държави си имат граници. -Но ако нямаше граници, тогава с какво би могъл да определиш родината си? -Тогава ще е мястото, където съм се родил, града или селото, а може и цялата земя тогава да е Родина за всички. -Могла би и Земята да бъде Родина за всеки живеещ на нея, и всичко вселенско могло би да се грижи за човека, но за това необходимо е в единна точка да се съединят на битието всички планове. Родина тази точка да се назове, и да се сътвори на любовта пространство в нея, тогава всичко най-добро вселенско ще го докосва. Пространството на твоята Родина. И себе си чрез тази точка ще усещаш ти. Ще притежаваш сила ненадмината. И в други светове ще знаят за това. На теб ще служи всичко, както Бог - създателят ни искал е. -Ти по-добре по-просто говори, Анастасия, нищо не разбрах за плановете на битието, как да се съединят. И за точката, която Родина своя мога да назова. -Тогава с раждането разговорът трябва да започне. -Е, нека да е с раждането. Само че не просто говори, а свързано с нашия ден сегашен. Например, как го виждаш ти, как си представяш зараждането на семейството, раждането и възпитанието на децата в условията на днешния ден. И как всички деца щастливи да се раждат. Такава схема или картина да нарисуваш можеш ли? -Ще мога. -Тогава говори. Но само не за живот в гората и за неясната наука на образите. Никой за нея не знае, само ти… Не можах да договоря фразата си. В главата като че ли не един, а множество въпроси се понесоха като бурен поток. И главните: ”Защо ми стана интересно да знам, какво ще каже за живота ни отшелницата от тайгата? Откъде тя знае не само външните детайли от нашия живот, но и вътрешните преживявания на много хора? Какви са възможностите на тази непонятна наука на образността?” Не можех да седя. Станах и започнах да ходя назад напред. За да се успокоя и да осъзная невероятността, да я разбере, започнах да разсъждавам. “Ето седи под кедъра млада жена. Ту прокарва ръка по тревата без да бърза, ту внимателно буболечка някаква поглежда, а тя пълзи по ръката й, ту се замисля. Седи си в тайгата, далеч от бурния живот на градовете и страните. От войни и перипетии всякакви в цивилизованите светове. Ами ако познава в съвършенство науката на образите? Ами ако с нейна помощ може да влияе на хората? Да оказва по-силно влияние на обществото отколкото правителствата, парламентите и многото духовни обединения? Невероятно! Фантастично, но…Има реални конкретни факти, свидетелстващи за това. Невероятни факти! Но те съществуват в реалността. Тя ме научи за кратко време да пиша книги. За това и трябваха само три дни. Пак тя сипе и сипе информация като непресъхващ поток. Невероятно, но факт. Книгите и без реклама с лекота пресичат граници на градове и държави. В книгите е нейният образ. Този образ, неведомо как, влияе върху хората, предизвиква у тях творчески пориви. Хиляди поетични строфи, стотици песни на бардове са посветени на нейния образ. И тя прекрасно знаеше за това! Още в първата книга цитирах думите й по този повод. Тогава все още нищо нямаше. Тогава думите й изглеждаха невероятно бълнуване, фантастика. Но всичко се случи точно така, както тя каза. И сега, когато пиша тези редове, станаха невероятни събития. От издателство “Проф-Прес”, през юли 1999 излезе сборник от петстотин страници с писма и стихове на читатели. Сборникът излезе през юли, месец смятан от книжните търговци за “мъртъв сезон”. Стана невероятното: петнадесетхиляден тираж се изкупува за един месец. Издават още петнадесет хиляди, но и те тутакси се изкупуват. Това събитие не е така зрелищно за сензациите, поднасяни от пресата, но то изобщо излиза извън представите ни за сензациите поради необикновените изводи произлизащи от него. Трудно е да се повярва в тези изводи. Трудно е да се повярва, че образът на Анастасия променя обществото. Четящите изпитват потребност от действие. Хората в Русия и извън пределите й самостоятелно организират читателски клубове и центрове, наричат ги с нейното име. Новосибирският завод за медицински препарати произвежда кедровото масло, за което тя говореше. В малко селце в Новосибирска област местните жители възстановяват оборудването и се стремят да получат целебното масло по нейната технология, а на тях им помагат от града. И това тя го каза, каза че ще се възродят сибирските села, че децата ще започнат да се завръщат при родителите си. Тя пренасочи потока поклонници от задморските светини към родните. Само за двете последни години долмените в околностите на Геленджик са посетени от повече от петдесет хиляди нейни читатели. Около забравените по-рано светини сега се засаждат цветя и градини от хората. В различни градове садят кедри и други растения по нейния метод. С постановление на администрацията на Томска област е учредено предприятие “Сибирски диворасли”. От тях в Москва са изпратени четири хиляди кедрови фиданки. За нея говорят учени. Нейният образ на жива самозадоволяваща се субстанция вече се носи над Русия. Но само над Русия ли? Жените в Казахстан събират пари за снимане на филм за Анастасия. Представете си, казахските жени искат, да има филм за сибирска отшелница! Нейният образ започва да води нанякъде хората. Къде? С каква сила? Кой й помага? Възможно е и тя самата да притежава някаква невероятна, неведома от по-рано сила. Но защо както и преди тя си остава на своята полянка, и както преди се занимава с някакви буболечки? Докато умниците разсъждават, съществува ли въобще или не съществува, тя просто действа. Проявлението на нейните действия могат да се видят, пипнат, опитат на вкус. Какво означава тази наука за образите? Тези мисли, тогава в тайгата малко ме плашеха. Искаше ми се по-бързо да опровергая или да се убедя в тях, но до мен беше само тя, можех да питам само нея. Сега ще я питам…Тя не е способна да излъже…Сега ще попитам. -Анастасия кажи…Кажи ми, познаваш ли в съвършенство науката за образите? Притежаваш ли знанията на онези древни жреци? С вълнение чаках отговора й, но без вълнение спокойният й глас отговори: -Знам това, което моят праотец е преподавал на жреците древни. И това, което, жреците не позволили, той да каже. И ново още да науча, да почувствам се стремях. -Сега разбрах! Така и предполагах! Науката за образите по-добре от всички познаваш ти. И ти пред хората застана сама свой образ след като си сътвори. За много от тях ти си богиня, добрата горска фея, и месия. Така в писмата си за теб пишат читателите. На мен говореше, че гордостта - грях е голям, че искрено да пиша всичко трябва. И аз представих се пред всички недодялан, но ти самата при това възнесе се от всички ни по-висша, и че така ще бъде от преди знаеше. -Владимир, нищо не съм скривала от теб. Анастасия се вдигна от тревата, застана срещу мен с отпуснати ръце, загледа ме в очите и продължи: - Моят образ само, сега не всекиму е ясен. До онзи образ, другият, когато той пред хората застане, и моят ще остане. Подобен ще е на чистачка образът ми, която само паяжината почиства от главното. -Каква паяжина? Говори по-ясно Анастасия, какво още искаш да сътвориш? -Пред хората аз искам на Бога образа да оживя. Мечтата Негова велика да направя разбираема за всеки. Стремленията му, всеки който в любов живее, ще може да почувства. В този живот и днес щастлив да стане може човекът. Децата на днешните хора всички ще живеят в Неговия Рай. Аз не съм сама. Ти не си сам. И раят общо сътворение ще бъде. -Постой, постой. Сега разбирам, много учения пречупват твоите думи. Техните автори и последователи, ще се нахвърлят не само на теб, но и мен ще подгонят. Защо са ми на мен тези проблеми? Няма да пиша всичко, което за Бога ще кажеш. -Владимир, ти се изплаши само от предстоящата, неясно с кого борба. -Да, всичко ми ясно. Ще се нахвърлят всички тези, които разни обединения оглавяват. Последователите си фанатици ще насъскат срещу мен. -Не от тях - от себе си боиш се ти, Владимир. Срамуваш се сам пред Бога да застанеш. Не вярваш в новият начин на живот. Смяташ, че не ще можеш да се промениш. -Остави ме мен. На теб говоря за свещенослужителите. И така вече мнозина от тях реагират на твоите изказвания. -И какво ти казват те? -Различно говорят. Някои се изказват добре, други обратно, един православен свещеник от Украйна, пристигна при мен със своите енориаши, за да подкрепи изказванията ти. Но той е селски свещеник. -И какво от това, че е бил селски свещеник, пристигналият при теб? -Ами това, че има други, по-високопоставени. На тях се подчиняват всички. Всичко от тях зависи. -На нали и те, високопоставените, някога са служили също в малки църкви. -Не е важно това. Все едно няма да пиша, докато поне някой от ръководството на сериозен храм…Но какви ги говоря, ти нали, всичко предварително всичко можеш да кажеш. Ами кажи, кой ще се противопостави, а кой ще ти помогне. И дали изобщо се намери някой, който да помогне? -Свещеник от какъв ранг ще може да те убеди по-смел да бъдеш, Владимир? -Не по-долу от настоятел или епископ можеш ли да назовеш някого? Само за миг се замисли тя, сякаш се вглеждаше във време и пространство едновременно. И прозвуча невероятен отговор: -Вече помогнал е, по-новому за Бог като е казал думи, римският папа Йоан Павел II, - отговори Анастасия, - образите на Христос и Мохамед в пространството ще съединят енергиите свои, в единство се слеят с тях и други образи. Освен това ще се намери земен православен патриарх,и във вековете почитано от него казаното ще пребъде. Но главното сред всичко ще останат на външно прости хора поривите вдъхновени. За теб е важен земният им статус, но на света от всичко истината е по-важна. И замълча, навела очи Анастасия, сякаш внезапно нещо я обиди. Сякаш камък заседна на гърлото, тя го преглътна и въздъхна. После добави: -Прости ми, че непонятно за душата твоя се изразявам. Засега не става, но аз ще се старая да бъда по-разбрана, ти само на хората разкажи… -За какво? -За това, което от тях да скрият от хилядолетия стремят се. За това, че само за миг могат да влязат в първата градина на Създателя и с него съвместно, творения прекрасни да творят. Аз чувствах как в нея нараства вълнението. И аз самият се завълнувах и казах: -Ти не се вълнувай, говори Анастасия, аз може би ще мога да разбера и да напиша. А в това, което тя разказа, имаше пределна конкретност и простота. Вече след това, като анализирах и си спомнях думите й, започнах да разбирам, - има някакъв, може би, и немалък смисъл в думите й: ”Върнете хора своята родина”. А тогава , в гората, отново запитах Анастасия: -Разбрах, как ще се случи всичко. Разбрах, ако ти с лекота си способна да възпроизведеш картини от живот отпреди хиляди години, то, значи, на теб са ти известни всички учения и трактати, и ти ще ги разкриеш на хората? -Известни са ми ученията, които хората зовяли са на поклонение. -Всички? -Да, всички. -А ведите можеш ли напълно да преведеш? -Мога. Но защо за това да се губи време? -Но нима не искаш, човечеството да узнае най-древните учения? Ти на мен за тях ще разкажеш, а аз ще ги опиша в книжката. -И какво после? Какво ще стане с човечеството след това, как смяташ? -Как какво? По-мъдро ще стане. -Владимир, точно в това е цялата уловка на тъмните, че с множество учения стремят се те да скрият от човека главното. От истината част, само за ума поднасят те в трактати, от главното старателно отвеждат. -А защо тогава тези, които ученията поднасят, наричани от хората са мъдреци? -Владимир, ако позволиш, ще ти разкажа притча. Тази притча, която отпреди хилядолетие в места уединени мъдреци са си разказвали шептейки. Не я е чувал никой много векове. -Кажи я ако смяташ, че притчата нещо ще обясни. ДВАМАТА БРАТЯ -В кои времена било, съвсем не е важно, съпрузи живяли. Дълго си нямали деца. Жената на преклонна възраст родила двама синове, двама близнаци, двама братя. Раждането било тежко и жената, родила двамата си синове, отишла скоро в другия свят. Кърмачки наемал бащата, децата да отгледа се старал, и ги отгледал, до четиринадесет години. Но сам умрял, когато синовете започнали петнайстата година. Погребали баща си, седели скръбно двама братя в одаята. Близнаци двама братя. При появата им на света разделяли ги три минути, затова единият от двамата се смятал по-голям, другият - по-млад. След скръбното мълчание казал големият брат. -Умирайки баща ни, с нас сподели скръбта си за това, че не успял е да ни предаде на живота мъдростта. Как без мъдрост с тебе ще живеем, по-млади братко? Родът нещастен наш без мъдрост ще се продължава. Да ни се смеят могат тези, които успели от бащите мъдростта си да приемат. -Ти не бъди печален, - младият брат продумал на по-стария, - ти често си замислен, и може би, времето така ще се разпореди, че в мислите си мъдрост ще познаеш. Ще правя всичко аз, което ти ми кажеш. Аз да живея без да се замислям мога, и все едно приятно ми е да живея. Аз радвам се когато ден настъпва, и кога залязва. Аз просто ще живея, ще работя в стопанството, ти ще опознаваш мъдростта. -Съгласен съм, - отвърнал по-старият брат, - само че не може, в дома стоейки, да открия мъдростта. Тук няма я, от никого не е оставена, и никой няма да я донесе сам. Но аз реших, аз по-старият съм брат и длъжен съм, сам за нас двамата, за нашия род, във вековете да се продължи, мъдростта цяла, която по света се пази, да открия. Да открия и да донеса в дома ни, да я подаря на нашите потомци и на нас. Каквото ценно има от нашия родител ще взема всичко със себе си, целият свят ще обиколя, и мъдреците от страни различни, ще опозная всичките науки техни и тогава ще завърна в родния дом. -Пътят ти дълъг ще е, - съчувствал му младият брат, - имаме кон у нас, коня вземи, каруцата, и повече храна натовари, за да не бедстваш и гладуваш ти по пътя. В дома оставам аз и ще те чакам тебе помъдрял. Разделяли се дълго братята. Изминали години. Ходил от мъдрец при мъдрец, от храма в храм, учения източни познавал, и на запад, на север бил, а също и на юг, по-старият брат. Имал великолепна памет, острият му ум схващал всичко бързо и с лекота запомнял. Години шестдесет вървял по света по-старият брат. Косата и брадата посивели. Но любознателен умът все странствал и познавал мъдростта. И почнали да почитат като най-мъдър сред хората, странника посивял. И ученици следвали го на тълпи. На умовете търсещи той проповядвал щедро мъдростта. И с възхищение в него се вслушвали и младите и старите. Пред него вървяла славата му велика, на селищата съобщавала за пришествието на мъдрец велик. На слава в ореола, с тълпа от ученици ревностни заобиколен, към селището където бил роден, и от което юноша заминал, където не бил години шестдесет, все повече се приближавал посивелият мъдрец. От селището всички хора дошли да го посрещнат, и младият брат също така посивял, ликувайки насреща се затичал, и глава склонил пред брата си - мъдреца. И в умиление радостно шептял: -Благослови ме братко мой - мъдрецо. Влез в нашия дом, мой мъдри братко, отдъхни си. На учениците си с жест величествен мъдрецът наредил на хълма да останат, даровете да приемат на посрещачите, да водят мъдри разговори и самият той след брат си влязъл в къщата. Уморен на масата в просторна одая се настанил величествения и посивял мъдрец. Младият брат нозете му започнал да измива и слушал речите на брата си мъдрец. Говорел му мъдрецът: -Изпълних своя дълг. Учения познах на мъдреци велики, и свое аз учение основах. В дома ни ще остана аз за малко, сега съдбата ми е - другите да уча. Но бях ти обещал в дома наш да донеса мъдрост, и изпълнявам обещанието си, ще погостувам тук за ден. През това време най-мъдри истини на тебе братко аз ще съобщя. И ето първата: всички хора да живеят трябва в градина най-прекрасна. С чиста кърпа, избродирана красиво нозете бършел му и суетял се, все гледал някак да му угоди по-младият брат и му говорел: -Заповядай, на масата пред теб са плодове от нашата градина, за тебе сам най-хубавите съм събрал. Прекрасни плодове разнообразни вкусвал мъдрецът в размисъл и продължил: -Необходимо е, всеки човек живеещ на земята да отгледа родово дърво. И след смъртта му, дървото за потомците му ще остане памет добра. И въздухът за дишането на потомците ще се пречиства. Всички ние трябва въздух добър да дишаме. Разбързал се младият брат, засуетил се, казал: -Прости ми, мъдър братко, забравих прозорец да отворя, да подишаш въздух. - Перденцата отдръпнал, разтворил прозореца и продължил: - подишай въздуха на двата кедъра. Аз ги посадих в годината, когато ти замина. Едната ямка за фиданката направих с моята лопатка, а за втората използвах твоята лопатка, с която ти играеше през детството ни. Дърветата замислен гледал мъдрецът, после заговорил: -Велико чувство има - Любовта. Но не на всеки дадено е животът си с любов да преживее. Велика мъдрост има също - всеки ден, всеки от нас към любов да се стреми е нужно. -О, колко мъдър си, мой братко! - възкликнал по-младият. - Велики мъдрости ти си познал и аз пред тебе губя си ума, прости ми, не те запознах с жена си,- и извикал към вратата: - Бабке, къде си, къщовнице ти моя? -Тука съм и аз, - показала се на вратата весела бабичка, в ръце с пироги парещи. - Забавих се с пирогите. Поставила на масата пирога, и весело пред братята изобразила смешен реверанс, старицата засмяна. И се доближила плътно до младия брат - съпруга си, и казала му шепнешком, но шепотът дочул по-старият брат: -Освен това прости на мен, мъжленце, сега ще си отида, трябва да полегна. -Какво говориш нескопоснице, да си почива изведнъж решила. У нас гостенин скъп е родният ми брат, а ти… -Не аз, главата ми се върти, и ми е лошо. -И от какво могло е такова нещо на теб, грижовнице ,да ти се случи? -Може би, за туй да си виновен ти, навярно пак, дете ще ни се ражда, - през смях мълвяла старицата излизайки. -Прости ми братко, - извинил се по-младият брат смутен пред по-големия, - не знае тя на мъдростта цената, винаги весела си е била, и в старостта такава си остана. Мъдрецът все по- дълго в размисъл оставал. Шум от детски гласове прекъснал размислите му. Мъдрецът чул ги, после казал; -Велика мъдрост да познае трябва всеки. Деца щастливи как да възпитава, и към всичко справедливи. -Кажи ми, мъдрий брат, жадувам да направя щастливи децата и внуците си, ето виждаш, влязоха те, моите шумни внучета. Момченца две, около шест годишни и четиригодишно момиченце, седели край врата и спорели. Опитвайки се да успокои дечурлигата, младият брат забързано им казал: -По-бързо казвайте каквото ви е сполетяло, шумни такива, и не ни пречете на беседата. -Ах, - по-малкото момче възкликнало,- двамина дядовци от едного са се получили. Кой нашият е, а кой не е наш, как да разбера? -Ами ето го нашето деденце, там си седи, не е ли ясно? И към по-младият от братята затичала се внучката, притиснала лицето към нозете му, подръпвала брадата му и чуруликала: -Деденце, деденце, към тебе бързах, да ти покажа как танцувам, а братята за мен се залепиха. Единият с теб иска да рисува, виждаш ли, донесъл е дъска и тебешир. Вторият свирка и пищялка носи, и иска да му посвириш. Деденце, деденце, но първа аз реших при теб да дойда. На всички ти така кажи. Отпрати ги деденце. -Не, първи да рисувам тръгнах аз, а после с мене брат ми да върви реши, на свирка да посвириш. - отбеляза внукът държащ парче дъсчица. -Вие сте двама дядовци, и вие ще решите, - внучката чуруликала, - кой първи тръгнал е от нас? Така го измислете, че аз да бъда първа, че иначе горчиво ще заплача от обида. С усмивка и тъга гледал мъдрецът внучетата. Готвел мъдър отговор, напрягали се на челото бръчици, ала не казвал нищо. Засуетил се по-младият брат, възникналата пауза да се проточи не оставил и бързо взел от детските ръце пищялката и без да се замисля казал: -За спор причина нямате изобщо. Танцувай ти моя красавице скоклива, аз ще изсвиря танца на пищялката. На свирката ще ми помогне като свири милият мой музикант. А ти художнико, рисувай, това което звуците на музиката изрисуват, и как танцува балерина танц рисувай. Я хайде бързо всички заедно на работа. Младият брат засвирил мелодия прекрасна и весела, и внуците увлечено и всички едновременно го следвали, всеки с любимото си занимание. Със свирката старал се не изостава в мелодията, велик и в бъдещето известен музикант. Като балерина малката подскачала, цялата розова, и радост с танца свой изобразявала. Радостна картина бъдещият художник рисувал. Мълчал мъдрецът. Мъдрецът разбрал… Щом свършило веселието, станал: -Помниш ли млади братко, длетото старо на баща ни и чукчето, дай ги на мен, аз искам на камък да изпиша своят най-главен урок. Сега ще тръгна. И навярно не ще се върна. Не ме спирай и не ме очаквай. Заминал по-старият брат. Мъдрецът посивял, към камък приближил със своите ученици, пътеката камъка заобикаляла. Пътеката, която зовяла странници след мъдростта в страни далечни от дома им. Минавал ден, настъпила нощта, а посивелият мъдрец на камъка изсичал надпис. Когато свършил обезсилен посивелият старик, на камъка прочели учениците му надпис: “Какво търсиш страннико, - всичко носиш в себе си, и ново не намираш, а губиш го със всяка стъпка”. Анастасия замълча след като разказа притчата, и ме загледа въпросително в очите:какво съм разбрал от притчата? - и навярно мислеше. -Аз, Анастасия, от притчата разбрах, че всички мъдрости, които по-старият брат казал, младият е претворил в конкретния живот. Но не ми стана ясно, кой учил е на всички мъдрости по-младия? -Никой. Всички вселенски мъдрости в човешката душа са вложени завинаги, в мига на сътворението на душата. Само мъдрувайки лукаво, на себе си в угода, от главното душите отвеждат често мъдреците. -От главното? Но главното в какво е? И ДНЕС ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОСТРОИ ДОМ -А главното, Владимир е в това, че още днес възможно е за всеки дом да си построи. Да чувства Бог чрез себе си и в рая да живее. От рая разделя днес живеещите на земята само миг единствен. Осъзнатост всеки има вътре в себе си. Когато постулатите не пречат на осъзнатостта… Тогава, Владимир, виж… Анастасия изведнъж се развесели. Хвана ме за ръката и, теглейки ме към езерото, където имаше гола земя, говореше бързо: -Сега. Сега ти всичко ще разбереш. И хората ще разберат, читателите мои и твои. Със себе си те същността ще определят, предназначението си ще осъзнаят. Сега, Владимир, ето сега, ние с мислите си дом ще построим! И ти, и аз, и всички те. И, уверявам те, повярвай, на всеки мисълта ще се докосне до мисълта на Бога. Ще се отвори врата към рая. По-бързо да вървим, по-бързо. Ще нарисувам с пръчка на брега…Заедно ние ще строим дом с онези, които в бъдещето до написаните редове от теб ще се докоснат. В единство ще се слее мисълта човешка. Способността на Бога в реалността да претвори помисленото и в човека има. И не само един дом ще има на Земята. И всеки всичко в тези домове ще съумее да осъзнае. Сам да почувства и да разбере ще може стремленията на Божествената му мечта. Ще строим дом! Те, аз и ти! -Анастасия, спри. Проекти има много и различни за такива домове, в каквито хората съвременни живеят. Какъв ще бъде смисълът в това, още един пореден да предлагаш? -Владимир, не просто слушай мен. Почувствай всичко, което аз ще нарисувам, и мислено проекта ти сам продължи, и всеки нека с мен да го рисува. О, Боже! Хора, да опитате поне ви моля! В някакво радостно вълнение Анастасия сякаш затрептя. Хората призоваваше и в мен все по-голям интерес започна да се появява към нейния проект. И отначало ми се стори прост, а едновременно с това възникна чувство, като че ли необикновена тайна отшелницата Анастасия разкриваше пред всички. Цялата тайна беше в тази простота необичайна, а ако трябва да разкажа подред, ето как всичко звучеше. Анастасия продължаваше: -Първо за себе си ти избери от всичките благоприятни места възможни на земята, едно, което да харесва на теб. Място, в което ти би искал да живееш. В което пожелал би и децата ти животът си да изживеят. И на правнуците си да оставиш спомен хубав. На мястото климатът трябва за теб да бъде благоприятен. Именно там един хектар за себе си завинаги вземи. -Но днес земя да вземе не може никой просто поради желанието си. Земята се продава само там, където искат да я продадат. -Да, за съжаление така и става всичко. Обширна е родината, но в нея няма и хектар твоя земя, където би могъл да създадеш за своите деца и за потомците си райско кътче. И все пак време е дошло да се започне. От всички съществуващи закони възползвай се от най-благоприятния. -Всички закони, разбира се аз не познавам, но съм сигурен в това, че нямаме закон, който да позволява на всеки от нас завинаги да има някакво количество земя. На фермерите под аренда дават хектари много, но не за повече от деветдесет и девет години. -Какво пък за начало, може и за срок по-малък, но спешно трябва да създаде закон, всеки своя родина да има, земя. От това разцветът на държавата зависи. И ако няма сериозен закон, тогава нужно е да се създава. -Да се говори просто е, но трудно е да се направи. Законите Държавната дума ги пише. Тя длъжна е поправка в Конституцията да внесе или нова глава. А партиите в Думата все спорят помежду си, никак не могат въпроса за земята да решат. -Ако ли няма такава силна партия, която би могла за всекиго родина да узакони, тогава е необходимо да се създаде. -А кой ще я създава? -Този, който за дома сътворен прочете и осъзнае, какво родината ще означава за всекиго, за всеки днес живеещ човек, и за бъдещето на земята. -Добре де, стига за партиите. Ти по-добре за своя дом необичаен разкажи. Стана ми интересно, какво в планирането ново можеш да внесеш. Хайде да си представим, че някой сдобил се е с хектар земя. Не райски, а някакъв обраснал с буренак, едва ли по-добър и ще отпуснат. Ето стои той на своя хектар- после какво? -Владимир, помисли сам, също помечтай. Какви биха могли да бъдат действията ти, когато на земята си застанеш ти? ОГРАДАТА -Първо…ами първо трябва всичко, разбира се, да заобиколя с ограда. Иначе, когато започнеш да докарваш материали за строителството на къщата, могат да ги разпилеят. И когато посееш, могат после реколтата да изкрадат. Или си против оградата? -Не съм против. Даже животните си маркират територия. Само че от какво ще построиш оградата си? -Как - от какво? - от дъски. Не, чакай. От дъски скъпичко ще излезе. За начало трябва се забият стълбове и с бодлива тел да се заобиколи участъка. А после все пак с дъски, за да не се вижда, какво се прави зад оградата. -И колко години може да издържи оградата от дъски без ремонт? -Ако е добър материалът, ако се боядиса и импрегнират частите, които са в земята, ако се обмажат със смола, пет години ще стои без ремонт, и повече може. -А после? -После трябва да се стяга оградата, да се боядиса пак за да не изгние. -Така, значи постоянно ще имаш грижи с поддръжката на оградата. А за децата или внуците още повече грижи ще причиниш. Не е ли по-добре всичко така да се устрои, че и децата ти да нямат грижи, и да не се дразни погледът им от гниещото съоръжение? Хайде да помислим, как да се направи по-здрава и дълготрайна ограда, че с добра дума да споменават твоите потомци. -Разбира се, че може да е по-дълготрайна. Кой няма да поиска такава! Например, може стълбовете да се направят от тухли и основата също, а между стълбовете да се сложат чугунени лети решетки, те не ръждясват. Такава ограда може и сто години да простои. Но строителството на такава ограда могат да си позволят само много богати хора. Представи си хектар - това са четиристотин метра обиколка. Такава ограда ще струва няколко стотин хиляди рубли, че може и милион да достигне. Затова пък сто-двеста години ще изтрае или повече. Може да направи с някакви фамилни гербове. Потомците ще гледат и ще си спомнят прадядото, а наоколо всички ще им завиждат. -Завистта не е добро чувство. Ще навреди. -Е, тук няма какво да се направи. Казвам ти, че с хубава ограда да се огради хектар земя няма е по силите на мнозина. -Значи, друга ограда трябва да се измисли. -Каква друга? Самата ти можеш ли нещо да предложиш? -Не е ли по-добре Владимир, вместо множество стълбове, които впоследствие ще гният, да се посадят дървета? -Дървета? И какво, после към тях да забият… -Защо да се забива? Ето виж, в гората дървета множество растат в на метър и половина - два едно от друго. -Да, има, растат…Но между тях има пространство. Няма да стане ограда. -Но може помежду им да се посадят непроходими храсти. Ти погледни внимателно, представи си, каква прекрасна ограда може да се получи. И при всички ще бъде по-различна. И на всяка ще се любува погледът. И векове ще споменават твореца на оградата прекрасна потомците, и за ремонт от времето им няма да отнема и полза ще има. Не само да огражда ще бъде функцията й. Една ограда да се състави трябва от брезички в редица растящи. Друга от дъбове. А някой в цветен порив творчески, ограда приказна ще може да направи. -Как цветна? -Ще посади дървета най-различни. Брезички, клен, и дъб, и кедър. Офика ще вплете, с гроздове в огнено червено, а между тях ще посади калина. За люляка ще предостави място. Да се обмисли всичко може изначално. Необходимо е да наблюдава всеки кое расте високо, през пролетта как разцъфтява, как ухае и привлича пернатите към себе си. Оградата ти пееща ще бъде, благоуханна, и не ще да умори никога погледа ти, като променя всеки ден нюансите на своите картини. През пролетта - във цвят ще разцъфти, през есента - ще пламенее. -Ех ти, Анастасия, като поетеса си. Проста ограда, а как всичко обърна! Знаеш ли, на мен много ми хареса този обрат. И как не са се сетили по-рано хората? Нито да я боядисваш трябва, нито да поправяш. И когато порасне голяма, още и дърва могат да се вземат, а в замяна нови да се садят, да се променя вида й сякаш рисуваш картина. Само че дълго ще трябва да се сади такава ограда. Ако дърветата се засадят през два метра, то трябва да се изкопаят двеста дупки за фиданките. Че и храсталака между тях трябва да се посади. А техника, разбира се, ще кажеш, че не бива да се използва при това. -Напротив, Владимир. За дадения проект не си струва да се отхвърля техниката. И всичко, което се появило като проявление на тъмните сили, е нужно към светлината да се обърне. По-бързо да се въплъти в живота замисления проект, възможно е с плуг по обиколката на участъка бразда да се изрови, и фиданките да се поставят в нея. Наведнъж да се засадят всички фиданки и семената на храстите, които решиш да поставиш между дърветата. След това още веднъж да се мине с плуга и да се обърне земята. Докато земята още не утъпкана, да се поправят, да се подравнят в редичка всички фиданки. -Това е чудесно, така за два дни или три и сам човек може да издигне цялата ограда. -Да. -Жалко само, че такава ограда докато не израсне, няма да послужи за преграда пред крадците. А да се чака докато порасне, ще се наложи дълго. Кедърът, дъбът - те растат бавно. -Но бързо ще пораснат брезата и трепетликата, а между тях и храсталака. Ако бързаш, може да посадиш направо двуметрови фиданки. Когато брезата порасне, можеш да я отрежеш и да я използваш в стопанството, а порастващите дъб и кедър ще заменят отсеченото. -Е добре, с живата ограда може да се оправиш. Тя много ми хареса. Сега кажи, как виждаш конструкцията на къщата върху участъка? -Може би отначало да разпределим участъка, Владимир? -Какво имаш предвид, лехи за домати, картофи, краставици? Та с това обикновено жените се занимават. Мъжете строят дома. Мисля, че трябва веднага да се построи голяма къща, шикозна вила в европейски стил, за да си спомнят потомците с добра дума. И по-малка къщичка за прислугата. Участъкът е голям. Там ще има много работа. -Владимир, ако правилно се направи всичко изначално, прислуга няма да ти е нужна. С велико удоволствие и с любов всичко обкръжаващо и на теб и на внуците ти ще служи. -Такова не се случва на никого. Даже на любимите ти дачници. Те имат по пет шестстотин квадратни метра и от сутрин до вечер работят през всички почивни дни. А тук е цял хектар. За него само торове ще трябват не по-малко от десетина коли всяка година да се докарват. Торът трябва да се разпръсне по земята, после да се прекопае цялата земя. Иначе всичко лошо ще расте. Още някакви подобрители трябва да се добавят, тях ги продават в магазините в специални чували. Ако не се натори почвата ще стане неплодородна. И агрономите, които се занимават с науката за земята, знаят това, и дачниците от опит са се убедили в това. Надявам се че си съгласна с това, че земята трябва да се тори. -Разбира се земята трябва да се обогатява, но не е нужно за това да се грижиш ти. Бог предварително така всичко е замислил, че без еднообразните физически усилия за теб, обогатена в идеален вид земята ти ще бъде, където ти поискаш да живееш. Необходимо ти е само до мисълта Му ти да се докоснеш. В цялост системата Му да почувстваш, а не само да решаваш с ум. -Тогава защо сега никъде и нищо по земята не се наторява по системата на Бог? -Владимир, сега ти се намираш в тайгата. Погледни наоколо, колко са високи дърветата, мощни са стволовете им. Между дърветата има трева, храсти. Малина има, капини…и множество огромно от всичко расте в тайгата за човека. А никой от хората дори за хиляди изминали години в тайгата ни веднъж не е торил земята. Но плодородна все така остава си земята. Как мислиш, от кого и как е наторена? -От кого?…Не знам от кого и как. Но факт приведе ти действително сериозен. Да, поразително е какво става с човека. Кажи сама, защо в тайгата не са нужни торовете разни? -Системата и мисълта на Бога в тайгата не са нарушени до такава степен, като там, където днес живеят хората. В тайгата от дърветата падат листа, и малки клончета събаря вятърът. И наторява се земята в тайгата с листенцата и клончето, и червейчетата. Състава на земята регулира растящата трева. Храстите, излишъците кисели или алкални отстраняват от земята. Листото, от дървото паднало, от торовете, които познаваш не се заменя. Нали той, падналият лист, много енергии от космоса в себе си носи. Той е видял звездите, и луната, слънцето. Не просто е видял, той е взаимодействал с тях. И даже много хиляди години да изминат, земята на тайгата ще бъде плодоносна винаги. -Но на участъка, където ще се построи домът, тайгата няма я. -Тогава я планирай! Сам от дървета разни ти гора си посади. -Анастасия, ти по-добре веднага всичко разкажи, как да се направи така, че почвата на участъка винаги да бъде наторена от само себе си.Това е голяма работа, защото и много друга работа там предстои. Лехи да се садят, с вредители - борба… -Разбира се, може да се разкаже в детайли и подробности, но по-добре всеки своята мисъл, душа и мечта да призове към строителство. Интуитивно всеки може да усети кое за него по-приемливо ще бъде и ще зарадва и деца и внуци. Единна планировка е невъзможна. Тя индивидуална е като на велик творец художник картината. У всеки тя е своя. -Но примерно поне ти разкажи. Изобщо как да бъде. -Добре, - ти гледай, аз ще почертая малко. Но отначало главното разбери. Всичко Бог е създал за благо на човека. Ти си човек и можеш да управляваш цялото обкръжаващо. Ти си човек! Да разбереш и да почувстваш със своята душа, в какво е истинския земен рай… -Хайде по-конкретно, без философия. Кажи какво и къде да се сади, къде да се изкопае нещо. Какви култури е по-изгодно да се садят, за да се продадат по-скъпо после? -Владимир, знаеш ли защо не са щастливи селяните и фермерите от днешния ден? -Е защо? -Повече реколта да получат се стремят мнозина, после да я продадат…За парите повече мислят, не за земята. Не вярват самите те в това, че могат да бъдат щастливи в родовото си гнездо, считат, че в градовете всички са щастливи. Повярвай, Владимир, всичко, което в Душата твори се, във външното се отразява непременно. Разбира се, конкретиката външна е нужна също, затова нека да си представим заедно примерната планировка на участъка. Аз само ще започна, а ти помагай. -Така да е, ще помогна. Ти започвай. -Участъкът ни е на пусто място. Пустошта е оградена вече с живата ограда. Още три четвърти или половината да заемем с гора, ще посадим там разни дървета. По края на гората, където останалата ни земя гората ще опира, жива преграда ще посадим от храсти такива, че през тях да не минават животните и да не тъпчат посаденото в градината. В гората от фиданки посадени близо, ще направим навес, където после ще живее козичка, или две. От фиданки още ще измайсторим укритие и за носачките- кокошки. В градината ще изкопаем малко езерце, около сто квадрата. Между дърветата в гората ще посадим храсти малини и френско грозде, по края - горски ягоди. Освен това в гората, но после, когато малко израстат дърветата ще сложим между клоните три празни кошера и за пчели. Беседка от дървета ще поставим, където ти с приятели или с децата, от жегата скрит, ще си общуваш. И спалня лятна жива ще измайсторим, и твоя работилница за творчество. И спалня за децата, и за гости място. -Това - да! Не гора, а истински дворец ще стане. -Само жив дворец това ще бъде, вечно растящ. Така го е замислил сам Творецът. Човекът на всичко само трябва да даде задача. На всичко по вкуса, и замисъла и смисъла си. -А защо Творецът веднага всичко тъй не е направил? В гората всичко си расте както му падне. -Гората като книга е за теб твореца. Погледай по-внимателно Владимир, в нея написано е всичко от Отеца. Виж, дървета три растат само на половин метър едно от друго, ти си свободен в редица да ги посадиш и да съставяш фигури различни от множество на тях подобни. Между дърветата и храсти има, помисли, как да ги използваш за наслаждение в живота си. А ето и дървета, които не позволяват на храсти и трева помежду им да растат, и ти за бъдещият си жив дом можеш да отчетеш това. На теб ти е необходимо на всичко да дадеш програма и да поправяш по свой вкус. Да се грижи нежно и да радва теб и твоите деца е всичко околно на твоят участък, да се грижи и да храни. -За да се храниш трябва да садиш градина. А с градината ще се потиш ти здраво. -Повярвай, Владимир, и зеленчукова градина да се направи може тъй, че няма да се затрудняваш много. И тук е нужно да наблюдаваш. Между тревите, какво всичко расте в гората, биха могли и зеленчуци да растат, домати най-прекрасни и краставици. Техният вкус за тебе ще е много по-приятен и полза по-голяма за организма ти ще носят, когато край тях няма гола земя. -А бурените? Вредителите, бръмбарите нима няма да ги унищожат? -Няма в природата изобщо нещо безполезно, и бурени ненужни няма. Няма и бръмбари вредящи на човека. -Е как да няма! А например колорадския бръмбар, той гадината, картофите изяжда на полето. -Да, яде. С това показва на хората, че нарушават със своето неведение самостоятелността на земята. Противоречат на замислите Божии. Как може година след година в едно и също място да се оре тъй упорито, да се терзае земята? Да се стърже по незаздравяла рана и при това да се изисква, от раните й благодат да израсте. Нито колорадски бръмбар, нито пък друг не ще докосне този участък, който с тебе рисуваме. Когато в хармония велика расте си всичко, то хармонични плодове се дават от растящото -Но ако, в края на краищата, всичко в участъка, който измисли ти, така се получава, че не е нужно да се наторява земята, не е нужно с отрови да се бори с вредителите разни, да плеви, и всичко там от само себе си расте, какво да прави на човека му остава? -Да живее в рай. Тъй както Бог е искал. И този, който може такъв рай да построи, Божествената мисъл ще докосне и с него сътворение ново ще произведе. -Какво ще бъде новото? -Ще дойде неговият ред, когато предшестващото бъде сътворено. Сега да си представим, това, което не довършихме. ДОМЪТ -Още и здрава къща трябва да се построи. Децата, а и внуците да могат да живеят в нея без проблеми. Тухлена къща, двуетажна, с тоалет и баня, с топла вода. Сега това възможно е да се направи във всеки частен дом. Бях на изложба и видях: различни много приспособления са разработени все за удобство в частните къщи. Или ще кажеш пак, че не нужно да се използват технократски измишльотини. -Напротив, нужно е. Ако имаш за това възможност, нужно е да заставиш всичко да ти служи все за благо. При това е нужен плавен преход в навиците. Но само че на внуците ти няма да е нужна къщата от тебе построена. Като пораснат те ще разберат. Друг дом ще бъде нужен на тях. И затова не си и струва усилия прекалено ти да влагаш и да строиш голям дом и прекалено здрав. -Анастасия, ти пак приготви някаква уловка. Всичко, от мен предложено отхвърляш, дори домът. А пък аз смятам, че къщата безспорно трябва да е качествена. Ти казваше, че заедно проектът ще изготвим, а ми противоречиш, за всичко което казвам. -Разбира се, че заедно, Владимир, та аз не съм отхвърлила нито едно от твоите предложение, само изказвам своите съображения. И всеки може да си избере, което на характера му е по-близко. -Тогава повече веднага говори за своите съображения. Аз мисля, че не ще разбере никой, защо не бива за внуците си да остави дом. -Към теб любов и вечната ти памет в друг техен дом ще се съхрани. Внуците, когато порастат, непременно ще разберат, какъв за къщата материал, от всички помислени, за тях ще бъде най-приятен, най-здрав и полезен. Сега ти нямаш този материал. Ще построят твоите внуци дървен дом от тези дървета, които още дядо им е посадил, и са обичали ги техните родители. Такава къща ще лекува, ще пази от нечистите, и за светлина ще вдъхновява тях. И ще живее в тази къща великата енергия на любовта. -Да…Интересно…Къща от материала, от дърветата, които са отгледали дядото, майката, бащата. А защо ще пази тя живеещите в нея? В тази къща има някаква мистика. -Защо наричаш мистика енергията светла на любовта, Владимир? -Ами затова, че не всичко ми ясно. Аз разсъждавам за проект на къща и участък, а ти изведнъж за любовта започна да говориш. -Защо - изведнъж? С любов изначално е нужно всичко да се сътвори. -Какво- и оградата ли? И горските фиданки- и тях ли трябва с любов да садиш? -Разбира се. Великата енергия на любовта и всичките планети на мирозданието ще ти помогнат да живееш в пълнота, присъща на Божия син. -Е, ти започна съвсем непонятно да говориш, Анастасия. От къщата и оградата пак премина към Бога. Каква може да бъде тука връзката? -Прости за неяснотата на изказването ми, Владимир. Позволи, ще се опитам малко по-различно да говоря за значимостта на нашия проект. -Опитай. Само че се получава той не наш, а твой. -Всеобщ е той Владимир. Хорските души мнозина го усещат интуитивно. Да го конкретизира и осмисли не позволят на човека ежеминутните догмати, шума на технократския ви път, науката, мнозина се стремят от щастие да отклоняват хората. -Ами ето, ти се опитай да го кажеш по-конкретно. -Да, ще опитам. И, как бих искала да съм разбрана за хората! О, логика на Божествените стремления, на мен помогни, да построя по-ясни словосъчетания! ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА -Тя, великата енергия на любовта, изпратена от Бога на земята за децата му, веднъж идва при всеки. Понякога, и не веднъж, тя се стреми със себе си да сгрее човека и при него остава. Но повечето хора не дават възможност на великата енергия Божествена завинаги с тях да стои. Ти си представи, веднъж се срещат той и тя, на любовта в сияние прекрасно. Стремят се те животът си да съединят за вечно. Смятат, че по-здраво съюзът им ще се скрепи с хартия, и ритуал изпълнен пред свидетели мнозина. Но напразно. Едва изминали няколко дни, и на любовта енергията ги напуска. Така почти при всички е. -Да, ти си права, Анастасия. Развеждат се мнозина от хората. Седемдесет процента. А тези, които не се развеждат често живеят като куче с котка, или остават равнодушни един към друг. Това известно е на всички, но защо се случва толкова масово, неясно е за никого. Ти казваш, че ги напуска на любовта енергията, но защо? Дразни ли ни всички или играе своя си игра? -Не дразни никой любовта и не играе. Стреми да живее вечно с всеки, но сам избира начина по който да живее човекът, и този начин на живот я плаши. Не може любовта да разрушението вдъхновение да дава. И на любовта плодът не бива в мъки да живее, когато почват той и тя общ живот да строят. Когато в жилище да се заселят те стремят се, подобно на каменен безжизнен склеп. Когато всеки своя работа си има и интереси, свое само обкръжение. Когато нямат общо дело за бъдещето, и нямат съвместни стремежи. Когато само от плътска утеха се увличат техните тела, за да дадат след туй детето си на изтезание в света, в който чиста вода няма, има бандити, болести, войни. Заради всичко това си отива енергията на любовта. -Ами ако той и тя имат много пари? Или родителите на младоженците им подарят не малко жилище, а шестстайно, в нова постройка със съвременна планировка, с охрана на входа, и кола им подарят добра, и пари по сметка на младоженците в банката има много,-дали енергията на любовта в тези условия ще е съгласна да живее? Ще могат ли той и тя до старостта в любов да проживеят? -До старост ще им се наложи в страх да живеят, без свобода и без любов. Да наблюдават как всичко наоколо старее и гние. -Какво тогаз е нужно на придирчивата енергия на любовта? -Не е любовта придирчива и опърничава, към сътворение Божествено тя се стреми. За вечно може тя да сгрее този, който да сътвори с нея пространство на любов ще може. -А проекта, който ти рисуваш, има ли някъде на любовта пространство? -Да. -Къде е то? -Във всичко. За двама първо то ще се роди, после за техните деца. При децата ще има връзка със Вселената на трите плана на битието. -Представи си Владимир, как той и тя в любов започват да осъществяват проекта, който с теб ние рисуваме. Да садят дървета родови, треви, градина. И да се радват как през пролетта цъфтят творенията им. Завинаги любов между тях ще живее, в сърцата им, и около тях. И всеки другия ще си представя в пролетен цвят, и ще си спомня, как заедно цъфтящото дърво засаждали са. И на малината вкуса, чрез себе си вкуса на любовта им ще припомни. Той и тя в любов един към друг през есента докосвали са клонките малинови. В градина сенчеста съзряват плодове прекрасни. А заедно градината засаждали са той и тя. Садили са градината в любов. Тя се е смяла звънко, когато той се е потил, ямка копаейки, и капките от челото му тя, със своята ръка, изтривала и го целувала по устните горещи. В живота често случва се така, че само единият обича. Другият или другата да се намира само редом позволяват. Но щом градината си почнат да отглеждат, на любовта енергията ще се раздели, не ще напусне никога тя двамата! Начинът им на живот ще съответства на този, в който могат да живеят самите те в любов и по-нататък да предадат на своите деца на любовта пространство. И да възпитат своите деца по образ и подобие съвместно с Бог. -Анастасия, за възпитанието на децата по-подробно разкажи. За възпитанието читатели мнозина питат. Ако при теб система няма , то поне кажи, коя от съществуващите най-добра е. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ -За възпитанието на децата не ще се намери система единна за всички, най-малкото заради това Владимир, че всеки отначало да отговори сам на себе си е длъжен на въпроса - кого стреми се да възпита в своето дете. -Е, как кого? Човек, разбира се, щастлив и умен. -Щом е така, то първо той самият такъв трябва да стане. И ако сам щастлив да стане не успее, трябва да знае какво попречило е за това. На мен много ми се иска за деца щастливи да говоря. Тяхното възпитание Владимир, това е възпитание на себе си самия. Проектът, който с тебе заедно сега рисуваме, ще помогне за това. Как днес децата раждат се на теб ти е известно и известно е на всички. Това, което предшества раждането хората недооценяват, и на много деца на битието плановете, присъщи само на човека , не додават, така съзнателно осакатени раждат. -Сакати? Имаш пред вид, безръки и безноги, или болни от полиомиелит? -Роденият човек не само външно би могъл сакат да бъде. Външно плътта нормална може да изглежда. Но има второ “аз” човека, и пълен комплекс от всички енергии у всеки трябва да има. Ум, чувства, мисли и много друго. Но повече от половината деца, дори според съвременните твърде занижени параметри, сега са смятани за непълноценни от вашата медицина. Когато искаш да се убедиш в това, узнай, колко училища има сега за деца дебилни. Такива ги признава вашата медицина. Но се сравняват техните способности само с онези, които считат се за относително нормални. Но ако можеха да видят лекарите, какъв може да бъде умът и комплексът вътрешен на човешките енергии в идеалния случай, то единици между всичките родени на земята биха те счели за нормални. -Но защо не много пълноценни се раждат всички деца, както ти казваш? -Светът технократски се стреми да не допусне, в единство трите главни точки да се слеят у родените. Стреми се технократията да се разкъсат нишките с божествения разум. И нишките се късат преди раждането на детето. И търси тази връзка, митарствайки след туй човекът по света, но не я намира. -Кои са главните точки? Какви връзки с разума? Нищо не разбрах. -Владимир, още до появата му на света формират се много неща в човека. И възпитанието му да се съприкосновява трябва със цялото творение на космоса. Това, което е използвал Бог, когато е творил прекрасните свои творения, не бива да се пренебрегва от сина Му. Три главни точки, трите първи плана на битието родителите длъжни са да предоставят на сътворението си. Ето точката първа за рождението на човека, нейното име е - Родителска мисъл. И в Библията се говори за това, а и в Корана:”В началото бе словото”, но може и по-точно да се каже: ”В началото бе мисълта”. Нека си спомни тоз, който родител сега се нарича, кога и как замисля е детето свое в мислите си. Какво му е предричал? Какъв свят за творението свое е създал? -Аз мисля Анастасия, че мнозинството не се стремят много да мислят, докато жената не забременее. Така, просто спят заедно. Случва се и без да са женени. А се женят, когато приятелката забременее. Защото не е ясно ще забременее ли тя изобщо или не. И да се мисли предварително няма смисъл, когато не е ясно, ще има ли въобще дете. -Да, за съжаление така се получава. В плътски утехи заченати са мнозинството хора. Но човекът, Божие подобие и образ, не трябва на света да се явява като последствие от удоволствие. Представи си друга ситуация. Той и тя в любов един към друг и в мисли за сътворение свое бъдещо строят своят прекрасен и жив дом. И си представят, как техните син или дъщеря щастливи на това място ще бъдат. Как чедото им първи звук ще чуе- звукът на майчиният дъх и птичи песни на Божи творения. После си представят как да отдъхне ще поиска порасналото им дете след труден път и ще дойде в родителската градина, под сянката на кедър ще приседне. Под сянка на дърво, в земята родна посадено от родителска ръка в любов към него и с мисъл за него. Засаждането на родово дърво от бъдещите родители първата точка ще определи, планетите ще призове на помощ за сътворението на тази първа точка. Тя е нужна! Тя е важна! И повече от всичко е на Бог присъща! Тя потвърждение е за това, че ще твориш нещо подобно Нему! Нему, Великият Творец! И ще се радва той на осмислеността на своя син и свойта дъщеря. “В началото на всичко е мисълта”. Повярвай, моля те Владимир. Потоците на всичките енергии вселенски ще се окажат в тази точка, където мисълта в любов на двама в единно ще се слее, където двама мислят за творение прекрасно. Точката втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне на небето, когато с мисъл за творение прекрасно и в любов, се слеят две тела в едно на мястото, където дом строиш ти жив и райски, за бъдещото си дете. На това място след това да проживее девет месеца трябва заченалата жена. И най-добре, тези месеци да бъдат цъфтенето на пролетта, благоуханно лято, и плодовете на есента. Когато освен радостта и приятните усещания нищо не я отвлича. Където звуци само на Божествени творения обкръжават жената, в която прекрасното творение живее вече. Живее и усеща цялата Вселена. Звезди да вижда бъдещата майка трябва. И всичките звезди, и всичките планети да му дарява мислено на него, прекрасното свое дете, майката това да прави може с лекота, на нея всичко е по силите. И всичко ще последва мисълта майчина без бавене. И космосът верен слуга ще бъде на двамата прекрасното творение в любов. И трета точка, нов план в това място нужно е да се получи. Там, където е било заченато детето, там и раждането трябва да премине. И редом нужно е бащата да бъде. Над тримата ще възнесе венец великият любящ нас всички ни Отец. -Ето това е! Не знам защо, но даже дъхът ми секна от думите ти, Анастасия. Знаеш ли, представих си мястото за което ти говориш. Така си го представих! Чак ми се прииска самият аз по новому да се родя в такова място. Направо сега там да бих могъл да ида и отдъхна в прекрасната градина, която майка и баща са посадили. Да седна под дървото сенчесто, което преди моето раждане за мен са посадили. Където бил съм заченат и където съм се родил. Където майка ми в градината се е разхождала с мисъл за мен, не появилият се още на света. -Такова място срещнало би тебе с велика радост, Владимир. Ако плътта ти болна е то би изцерило плътта. Ако душата е- би излекувало и нея. И би нахранило теб изморения. Би те обгърнало в спокоен сън, и с изгрев радостен би те събудило. Но както множеството хора, живеещи днес на земята, ти нямаш такова място. Не съществува твоята родина, където плановете на битието събират се в едно. -Но защо всичко у нас се получава не както трябва? И защо деца полудебилни майките продължават все да раждат? Кой това място е отнел от нас? Кой го е отнел от мен? Кой го е отнел от другите? -Владимир, може би ще си отговориш сам, кой място за Полина дъщеря ти, не е създал? -Какво? Намекваш, че аз съм виновен за това…Че няма го и дъщеря ми? А КОЙ Е ВИНОВЕН? -Но аз не съм знаел, че може толкова добре да се направи. Ех, жалко че назад не може животът да се върне и да се оправи всичко. -Защо да се връща? Животът продължава и всекиму е дадено прекрасен образ на живота да създава във всеки миг. -Разбира се, животът продължава, само че каква е ползата от старците например. Сега те чакат децата им да им помагат, а децата без работа стоят. Освен това, да се възпитават децата как може сега, когато всички са пораснали? -И на деца пораснали Божествено възпитание може да се даде. -Но как? -Знаеш ли, добре било би, ако старците пред своите деца се биха извинили. Искрено да се извинят за това, че свят без беди не са успели да им предоставят. За мръсната вода, за въздуха непрозрачен. И нека със старееща ръка истински жив дом за децата си пораснали да почнат да изграждат. И ще се удължат на живота дните на старците, дори ако само мисъл подобна у тях роди се. А когато родината с ръка докоснат старците, повярвай Владимир, децата им при тях ще се завърнат. Дори дома до край да не успеят да издигнат старците, децата техни ще успеят да ги погребат в родината им,и с това ще им помогнат отново да се възродят. -Да погребат в родината? Ти считаш за родина участъка родова земя. И какво на този ли участък, а не в гробище родителите сме длъжни да погребем ние? И там да им поставим паметници? -Разбира се, че на участъка. В горичката от тях посадена. А ръкотворни паметници на тях не са нужни. Нали за памет всичко обкръжаващо ще служи. И всеки ден за тях напомняне, но не със скръб, а с радост , всичко обкръжаващо ще бъде. Безсмъртен твоят род ще стане, защото добрият спомен само връща душите на земята. -Постой, постой, а гробищата? Ненужни ли са те съвсем? -Владимир, гробищата в днешния ден подобни са на места отходни, където се изхвърля това, което не е нужно никому. Дори в съвсем недалечни времена телата на починалите хора погребвали са в родови гробници, храмове и кули. Само безродните и заблудените изваждали са от пределите на селищата. Само останал е изкривен ритуал от времена далечни - починалите да поменуват. След три дни, после - девет, след половин година, година, после… После на ритуала само се отдава дан. На забвение умрялата душа от днес живеещите постепенно се предава. И живите нерядко се забравят, когато зарязват дори родителите си децата, в далечен край бягат от тях. И за това не са виновни децата, те бягат, интуитивно чувствайки лъжата и безизходността на своите стремежи. От безизходицата те бягат, и сами в същия капан попадат. Устроено е във Вселената всичко така, че първи в материално тяло отново ще се въплътят тези души, които спомени добри ги викат от земята. Не ритуал, а искрените чувства. Те ще се появят тогава у живеещите на земята, когато със своя начин на живот починалият за себе си приятен спомен ще остави. Когато споменът за него действен е и материален, а не ритуален. Сред множеството други човешки и вселенски планове на битието, човешкият материален план значение не по-малко има, и отношението ни към него трябва да е грижливо. От погребаните тела родителски,в горичката от техните ръце садена, ще порасте трева, цветя ще се издигнат, дървета, храсти. Ти ще ги виждаш и ще им се наслаждаваш. С късчето родина отгледано от родителска ръка ти с ще съприкосновяваш всеки ден, и подсъзнателно с тях ще общуваш, а те ще общуват с теб. За ангели-хранители си чувал? -Да. -Тези ангели-хранители, далечните и близките родители, ще се стараят да те пазят. След три поколения на земята те отново ще се въплътят. Но и когато няма ги в материята земна, енергията на душите им, ангелите- хранители, във всеки миг ще ти бъдат охрана. На родовият ти участък, никой с агресия да влезе не ще може. Енергия на страх има у всеки човек. Тази енергия в агресора ще се събуди. Болести множество в агресора ще се родят. Болести, от стрес, които произхождат. Впоследствие те ще го унищожат. -Впоследствие, но преди това той може много пакости да наизвърши. -Кой ще поиска да напада Владимир, щом знае, че ще бъде наказанието неизбежно? -А ако не знае? -Интуитивно това знае днес всеки човек. -Добре де, да допуснем, че права си за агресорите, а с приятелите как ще бъде? Например ще поискам аз на гости да поканя приятелите си. И те ще дойдат, а всичко обкръжаващо ще почне да ги плаши. -На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко околно ще се радва, както и ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато при стопанина на кучето приятел идва не ще го пипне верният страж. Когато напада агресор, верният пес готов е в смъртен бой да влезе с него. И на участъка на твоята родина целебна ще е всякоя тревичка и за теб и за приятелите ти. Подухналият вятър прашец целебен ще ви донесе от цветята, храсти и дървета. И на предците всички твои ще е с теб енергията. И в предвкусване на сътворение планетите ще чакат твои разпореждания. И взорът на любимата ще се отразява за векове от всяко листче на прекрасните цветя. И нежно ще говорят с теб в хилядолетията от теб децата ти възпитани. И ще се въплъщаваш в нови поколения. И сам със себе си ще разговаряш, и сам ще се възпитаваш ти. И със своя Родител сътворения ти ще твориш. В родината ти, в твоето пространство на любов енергия Божествена ще заживее- Любовта! Когато Анастасия разказваше в тайгата за участъка, от интонацията на гласа й, от увлечеността й секваше дъхът. После, вече след като бях заминал и написал тези редове, аз често размишлявах: ”Действително ли за всеки е толкова важно да го има? Как нарича тя това късче своя родина? Действително ли може да се възпита дете, вече пораснало, с последния свой дъх? Действително ли може с помощта на родовия участък да се говори с родителите и енергиите им да пазят и теб и духа и тялото?” И така се случи, че съмненията ми случайно разсея самият живот. Случи се така… Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана VLADIMIR MEGRE- KOLEKTsIYa -> - Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|