Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1
Изтегляне 3.41 Mb.
|
ГЛАВА ОСМА — 8Да се върнем сега към историята на Ной и да го разгледаме от една нова позиция. Видяхме го да строи ковчега ; видяхме го и вътре в ковчега ; сега ще го видим да излиза от ковчега и да заема място в в новия свят. 19 „И Бог си спомни за Ной“ (8:1). Чудноватото дело на съда беше отминало, челядта спасена, с всичко, което бе свързано с нея, и отново припомнена на Бога. „И изпрати Бог вятър на земята, и водите се понижиха. И затвориха се изворите на бездната и небесните шлюзи, и престана дъжда от небето“ (8:2). Тогава слънчевите лъчи започват да съживяват един свят, който току-що бе кръстен чрез кръщението на съда. Съдът е „чудноватото Божие дело“ (Исайя 28:21) и въпреки че Бог се прославя посредством съда, той не изпитва удоволствие от него. Нека името Му бъде благословено, Той всякога е готов да остави съда, за да въздава милосърдие. „След изтичането на четирдесет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега и пусна един гарван, който като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докато да изсъхне земята от водата“ (8:6,7). Нечистата птица отлетя и намери вероятно убежище върху някой плаващ труп ; тя не се завърна в ковчега. Но гълъбът, като не намери къде да стъпи, се завърна при Ной в ковчега …. ; „И той пусна отново едн гълъб, вън от ковчега. И гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си лист от маслина“ (8:11). Не е ли това тук едно хубаво олицетворение на обновения дух, който всред погрома, който го обгражда, търси да намери своя покой и своята цел в Христос ; и не само това, но още се възползува от гаранциите на наследството, показвайки така, че съдът е отминал и че една обновена земя започва да се появява. Плътският дух, напротив, може да намери покой във всичко, с изключение на Христос ; той може да се храни с всякакви нечистотии : „маслиновият лист“ не го привлича никак : той намира всичко, което му е необходимо всред една сцена, върху която царува смъртта, и, следователно, не се занимава с никакъв нов свят. Но сърцето, поучено и тренирано от Божия Дух, не може да си отпочине и възрадва освен в онова, в което Бог намира почивка и радост ; то си почива в ковчега на своето спасение „до времето на възстановяването на всички неща“ (Деяния 3:21). И нека да бъде така с тебе и с мене, скъпи читателю ! И нека Господ да бъде отдихът и делът на нашите сърца, така че да не ги търсиме в света, над който е Божият съд ! Гълъбът се завърна при Ной в ковчега и дочака момента на почивката си ; а ние, ние винаги би трябвало да намираме мястото си в Христа до времето на неговия триумф и слава в бъдещите векове ! „Този, който трябва да дойде, ще дойде и Той няма да се забави“ (Евреи 10:37). Всичкото, от което имаме нужда, е още малко търпение. „И Бог проговори на Ной, казвайки му : Излез от ковчега“. Същият Бог, който му беше казал „Направи си ковчег и влез в ковчега“ сега казва на Ной „Излез от ковчега“. „И Ной излезе и издигна олтар на Всевишния Бог“ (Стих 15 и следващите). Ной само трябва да се подчини : подчинението на вярата и култът на вярата биват винаги заедно : издигнат е олтар на самото място, където току-що се бе състояла сцената на съда. Ковчегът бе изнесъл Ной и семейството му, живи и здрави, плувайки над водите на съда ; той ги бе превел от стария в новия свят, където сега Ной заема мястото на обожател 20. И, трябва да отбележим това, той издига олтар именно на Всевишния. Суеверието би обожествило ковчега, като нещо, превърнало се в средство на спасението. Сърцето винаги е предразположено да постави повелите на мястото на Бога. А ковчегът бе само една видима повеля, но вярата на Ной се издига от ковчега към Бога, повелил ковчега ; ето защо, когато го напуска, той вместо да се поколебае и да се огледа назад, или да сметне ковчега за обект на култ или боготворене, издига храм - олтар на Всевишния Бог и обожава Всевишния ; повече за ковчега не се споменава. Всичко това съдържа една съвсем проста, но твърде практична поука. От момента, в който сърцето изоставя реалноста на Бога, от там нататък не съществува никакъв предел за човешкия упадък : той се отправя по пътя водещ към най-невежественото идолопоклонничество. За вярата всякоя повеля има дотолкова стойност, доколкото тя е средството, посредством което Бог влиза в общение с душата, с жива мощ, т. е. - дотолкова дълго, доколкото вярата може да гледа Христос с радост в повелите според институцията на самия Бог. Извън това, всякоя повеля няма никаква стойност. И ако тя се промъкне в някоя, дори незначителна мярка, между сърцето на обожателя и делото на Славната Христова личност, тя престава да бъде Божия повеля и се превръща в инструмент на дявола. За суеверието повелята е всичко, а Бог е изключен ; Божието име служи само за да бъде превъзнасяна повелята и да `и се даде власт върху сърцето и могъщо влияние върху човешкия ум. Така децата на Израел обожествиха медната змия (4 книга Царства 18:4). Нещо, което за известно време беше в ръцете на Бога средство на благослов за тях, стана, веднага след като сърцата им се отвърнаха от Всевишния, обект на суеверно боготворение ; наложи се Йезекия да го натроши като просто „парче мед“ (Нехущан). Сама по себе си медната змия не беше друго освен едно парче мед“, но като инструмент на Бога, той бе средство на голям благослов. И вярата го признава като откровение на Бога както и го беше представило, но суеверието, изхвърляйки, както всякога е било, откровението от борда, изгуби от погледа си реалното Божие намерение и направи от него един Бог на средството, който, сам по себе си, нямаше никаква стойност. Във всичко това не се ли съдържа едно дълбоко наставление по отношение на настоящия век ? Ние живеем в един век на предписания ; атмосферата, обгръщаща Църква, е пропита от елементите на една традиционна религия, която лишава душата от Христос и от Неговото спасение. Не че човешките традиции дръзко отричат съществуването на личността и на кръста на Христос, защото, ако ги отричаха, очите на мнозина биха се отворили, но злото взема един много по-коварен и по-опасен облик : прибавят се повелите към Христос и към Неговото дело ; грешникът вече не е спасен единственно от Христос, но от Христос и повелите. Така грешникът бива лишен от Христос и то всецяло, защото ще видими, че Христос и повелите, ще представлява, в крайна сметка, повелите без Христос. „Ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува“ (Галатяни 5:2). Можем единственно да имаме или Христос цял целеничък, или изобщо никакъв Христос. Дяволът внушава на хората, че те обожават Христос, възхвалявайки повелите Му и отдавайки им голямо значение ; той добре знае, че като постъпват така, те, в действителност изцяло отстраняват Христос и обожествяват повелите. Няма да е много, ако повтаряме, че суеверието превръща предписанието във всичко, че недоверието и мистицизмът го пренебрегват изцяло и че единствено вярата го взема предвид като божествена институция. Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 3.41 Mb. Сподели с приятели:
|