ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА — 17

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА — 17

Когато, благодарение на благодатта, душата престане да се уповава на създанието, тогава и само тогава, тя е в изискваното положение, при което Бог може да действува. И когато Бог действува, всичко е наред. Той не оставя нищо недовършено : урежда по съвършен начин всичко, което касае онези, които влагат в Него доверието си. Когато висшата мъдрост, всемогъществото и безкрайната любов действуват заедно, вярващото сърце може да се радва на един сладък покой. Поне докато не бихме намерили някое твърде значително или незначително обстоятелство за „Всемогъщия Бог“, ние нямаме никакво основание да се безпокоим за каквото и да било. И това е една силна истина, която е напълно способна да постави всички, които вярват, в блаженното положение, в което намираме Авраам в тази глава. Щом Бог му рече изрично : Изостави всичко и Аз ще се погрижа за всичко, над очакванията и на най-амбициозните ти стремежи и най-съкровенните ти надежди : потомството, наследството и всичко, което произтича от него, са съвършенно и вечно осигурени според завета на Всемогъщия Бог, : тогава „Авраам падна ничком“ (17:3). Блаженна поза ! единствената, която, пред живия Бог, създателя на небето и на земята, владетел на всички неща, Всемогъщият Бог, подобава на един немощен, лишен и безполезен грешник.

Печатът, с когото сега вярващият е „печатан“, не е както някога белег върху плътта, но е „Светият Дух на обещанието, в когото сте запечатани за деня на изкуплението“ (Ефесяни 4:30). Това е основата върху вечната връзка на вярващия с Христос и с цялостното му идентифициране с Него в смъртта и във възкресението Му, както е писано (Колосяни 2:10-13) : „И вие имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт. В Него бяхте и обрязани с обрязване, не от ръка извършено, като съблякохте плътското тяло, но с обрязването, което е от Христа ; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, който Го възкреси измежду мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ни престъпления“ (Колосяни 2:10-13). Този прекрасен пасаж ни разкрива какво представлява обрязването в действителност. Всеки вярващ е „от обрязването“ — поради своето живо присъединяване към Онзи, който чрез своя кръст завинаги премахна всичко противопоставящо се на пълното оправдание на Неговата Църква.

Върху съвестта на следовниците нямаше и най-малко петънце от грях, нито пък и какъвто и да било принцип от грях в природата им, за които Христос да не бе понесъл присъдата върху кръста. И сега вярващите се считат за мъртви ведно с Христа, за легнали ведно с Него в гроба но и възкръснали с Него след това, за станали благодарние на Него приятни ; техните грехове, неправди, простъпки, враждебнност, необрязаност — бяха изцяло заличени посредством кръста. Смъртната присъда е записана върху плътта. Но вярващият притежава един нов живот, свързан с възкръсналия в слава Христос.

В пасажа, който току-що цитирихме, научаваме от Апостола, че Църквата излиза оживяла от гроба на Христос, и освен това, че опрощението на греховете `и е цялостно и че то също изцяло е дело на Бога, както и Христовото възкресение измежду мъртвите. При това, ние знаем, че възкресението на Христос бе резултат от намесата на впчатляващото величие и на силата Божия, или от действието на мощта на силата Му. (Вижте Ефесяни 1:19). Какво енергично изразяване за изява на величието и славата на изкуплението, както и на солидната основа върху която то почива !