Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА — 11

„По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там…. И рекоха : хайде да съградим град и кула, висока до небето ; и да си спечелим име, от страх да се не пръснем по лицето на цялата земя“ (Битие 11:1,2,4). Човешкото сърце търси винаги де се сдобие с име, да си създаде един център ; - то желае да притежава нещо върху земята. Стремежите му не са насочени към небето, към Бога на небето, към небесната Слава, а винаги към нещо тук, на земята. Когато човек бива оставен сам на себе си, той „винаги гради нещо - по-ниско от небето“ ; необходими са Божият призив, Божиието откровение и Божията мощ, който да го издигнат над сегашния свят.

При това, независимо от гледната ни точка спрямо Вавилонското сдружение, твърде поучително е да виждаме в него преждевременното разгръщане на човешкия гений и неговите способности. Следвайки развоя на световната история, ние навсякъде виждаме сред хората все същата тенденция за сформиране на сдружения и на конфедерации. И тръгнали по този път, в по-голямата си част, те търсят възможност да осъществят своите намерения : независимо дали се касае за филантропия, за религия или за политика, нищо не се осъществява без някакво регламентирано и организирано сдружение. Добре е да обърнем внимание на този принцип и да разгледаме първите му прояви както и първото му приложение в Сенаарската равнина : Писанието ни показва едновременно планът, целта, самият опит и разтурянето на това сдружение.

Ако в сегашния момент ние погледнем около себе си, няма ли да съзрем навсякъде около нас сдружения ? Напразно би било да се заемем да ги изброяваме : те са така многобройни, както и проектите, които поражда човешкото сърце. Важно е обаче да се отбележи, че най-първото сдружение бе това в Сенаар, сформирано с цел, която нашият просветен век не би отрекъл, а именно, да подсигури интересите на човечеството и да прослави човешкото име. Но във всички тези сдружения вярата разпознава един съществен недостатък : Бог е изключен от тях. Но стремежът да се издигне човек без съучастието на Бога означава, този човек да се издигне на главозамайваща височина, откъдето той неминуемо ще залитне и ще се сгромоли, в смут и отчаяние, до безвъзвратното си падение.

Християнинът не би трябвало да признава друго сдружение, освен това на Църквата на живия Бог, формирана в едно тяло от Светия Дух, който слезе от небето, за да засвидетелствува Христовото прославяне, за да кръсти в едно единствено тяло всичките вярващи и да направи от него Божие обиталище. Вавилон е, от всякаква гледна точка, обратното на онова, което е Църквата. В края на краищата, той се превръща в „демонско обиталище“, както научаваме това от глава осемнадесета на Откровението.

Но как всичко става различно, когато Бог сдружава хората помежду им ! Виждаме в глава втора на книгата за Деянията, как Светият Бог слиза в безкрайната си благодат досами човека, дори посред обстоятелства, в които грехът е смъкнал самият този човек. Посланниците на благодатта са надарени от Светия Дух с могъществото да възвестяват Благата вест на езика на всички, към които те я адресират, защото Бог искаше да докосне сърцето човешко с вълнуващия разказ за благодатта. Не по този начин обаче бе провъзгласен законът върху обгърнатия в пламъци (Изходъ 19:18 ; 24:17) Синай : когато Бог заявяваше какво трябва да бъде човекът, Той говореше на един само език ; но когато разкрива какво представлява самият Той, Бог говори на множество езици. Благодатта събаря бариерите, издигнати поради човешката гордост и лудост, за да може всеки човек да чуе и разбере Благата вест за спасението, „чудесните Божии неща“ (Деяния 2:11).

Защо това ? - С цел хората да се сдружат според Божиите принципи, около Бога - като техен център ; с цел, в действителност да им се даде един общ език, един общ център, един общ предмет, една обща надежда, един общ живот ; с цел - те да се обединят по такъв начин, щото повече никога да не се разпръскват и смесват ; с цел - да им с даде едно име и едно обиталище, които да бъдат вечни ; да им се изгради един град и една кула, чиито връх да достига до небесата, но и чиято неразрушима основа да бъде поставена в тези небеса от всемогъщата ръка на самия Бог ; с цел да бъдат обединени около славната личност на възкръсналия и прославен Христос, за да могат всички заедно да го превъзнасят и обожават.

Ако моят читател бъде така добър да прочете Стих 9-ти от глава 7-ма на Откровението, то той ще намери там една огромна тълпа от всяка нация, от всяко племе, от всеки народ и от всеки език, възправена пред Агнеца и въздаваща Му в един глас слава.

Има, измежду трите части на Писанието, които спряха вниманието ни, една поучителна и интересна връзка. В глава 11-та на Битието различните езици са израз на Божията присъда ; в глава 2-ра на Деянията, те са дарението на Неговата благодат, и в глава 7-ма на Откровението, всички езици са събрани около Агнеца, за да го прославят. Божието сдружение се осъществява в слава, човешкото - в смут. Първото е въведено от Светия Дух и има за цел да се възхвали Христос ; другото - от профанската енергия на падналия човек, с цел - възхвалата на същия този човек.

Нека Бог ни помогне да разгледаме и проумеем всички тези неща през могъществото на вярата, защото само така душите ни биха могли да извлекат полза. Най-интересните доктрини, както и най-задълбоченото познание на Писанието, могат да оставят сърцето пусто и студено : Христос е този, когото трябва да търсим и да открием в Писанието ; когато го открием, трябва да се храним от него посредством вярата, за да получим свежстта, миропомазването, могъществото на живота, от които имаме такава голяма нужда в сегашните времена на студен формализъм.

Каква може да е ползата от едно сухо познание на вярната доктрина, лишено от живия Христос, познат в цялото Му могъщество и в съвършенството на личността Му ? Правата доктрина има, безспорно, огромно значение и всеки верен служител на Христос ще се почувствува властно призван да запази „моделът на светите думи“, които Павел препоръчваше на Тимотей да пази (2 Тимотей 1:13). Но, въпреки всичко, именно живият Христос е душата и живота, същността и съдържанието на правата доктрина. Нека съумеем, чрез могъществото на Светия Дух, да съзрем още повече хубост и съвършенство в Христос, за да можем да отхвърлим от себе си духът и принципите на Вавилон.