Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1

неговата действуваща сила, присъща само на Христовата кръв са били приписвани на водата при кръщение и как възраждащата благодат на Светия Дух също е била придавана на нея.

И така, можем само да оставаме очудени от начина, чрез който Духът на Бога съхранява тази истина, установявайки (1 Петър 3:21), че това не е просто измиване и отнемане на нечистотията от плътта, както това става при обикновеното миене с вода, но че то представлява „обричане към Бога за една пречиста съвест“. „Обричане“ и свързване с Бога, в което ние встъпваме не чрез самото кръщение, колкото и значително да е то при мястото, което заема като обряд, а „чрез възкресението на Исуса Христа“, „който бе предаден заради нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:25).

Излишно е да се казва и напомня, че тъй като кръщението е божествено институционирано, то когато му се предоставя мястото, предопределяно му от Бога, самото кръщение придобива голямо значение и дълбок смисъл. Но когато виждаме как хората заместват по един или по друг начин съдържанието на неговата същност чрез един обряд, то ние сме длъжни да изобличим делото на Сатаната посредством светлината на Божието Слово.

18 Хадес : място където отиват душите след смъртта ; според онова, което беше разкрито в Стария Завет, това място е смътно (неуточнено) и не е ясно за ада или рая то се отнася.

19 Тук бих искал да посоча, като същевременно и поискам от читателите си да размислят в молитвен дух върху една мисъл, добре проумяна от всички онези, които положиха старание в изучаването на истината от гледна точка на управленията [= управленчески перйод на земята във връзка с Бога]. Тази мисъл е във връзка с Енох и с Ной. Първият бе вдигнат, както видяхме, преди изпълнението на присъдата ; докато последният, все така бидейки пощаден, трябваше, в известен смисъл, да премине през присъдата. При това, счита се, че Енох е фигура от Църковното Събрание, който ще бъде въздигнат преди злото върху земята да достигне до връхната си точка и преди Божият съд да се стовари върху лошите. Напротив, Ной е фигура от преданното ядро на Израел, който ще трябва да премине през дълбоките води на изпитанията и през огъня на съда, за да достигне до цялостно ползуване от хилядолетните благословии, според вечният съюз на Бога. Трябва да добавя, че напълно споделям тази мисъл, отностно тези двамина Патриарси от Стария Завет ; считам я като намираща се в съвършенна хармония с общия план и аналогиите на светото Писание.

20 Интересно е да бъде разгледан и съпоставен целия библейски сюжет за Ноевия ковчег и за потопа при техните възможни съотнасяния с кръщението. Кръщението е сравнявано с преминаване от стария свят в новия, по дух, по принцип и чрез вярата.

Старият (природният) човек като че ли е погребан под водата — той вече няма своето място в новата (духовна) природа : плътта му, ведно с всичко, което е в зависимост от нея, греховете му, неговите интереси и отговорности — всичко това като че ли погребано в гроба на Христа. И старата плът и природа на човека не може нивга наново да се появи пред Божиите очи. Но също така, както Иисус Христос възкръсва из мъртвите в цялата си сила за един нов живот, след като всецяло е поел и снел греховете ни, така, по същия начин кръстения човек излиза от водата, своеобразно възвестявайки това, че чрез Божията благодат и Христовата смърт, той е станал притежател на един нов живот с който неразривно е свързана Божията праведност. „Ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим към нов живот“ (Вижте Римляни 6:3-6 както и Колосяни 2:12 ; Сравнете също с 1 Петър 3:18 -22).

21 Образът на котвата зад завесата ни казва, че можем да имаме абсолютката сигурност, защото тя е фиксирана върху мястото на Божието присъствие. Завесата, споменавано тук е същото онова, което в шатъра на Израел разделя святото място (до което свещенниците имам достъп ; Евреи 9:6) с пресвятото място (или светая светих ; там, обикновено свещенниците нямам достъп ; Евреи 9:7 ; Левит. 16:2), което е мястото на Божието присъствие (Изход 26:33-34 ; 36:35-36 ; 40:21-22). Сега истинските Божии чеда имат, следвайки Христа, достъп до Божието присъствие, символизирано от това свято място (светая светих) (Евреи 4:14-16 ; 10:19-22).

22 Когато се намираме в изпитание, нека никога не забравяме, че това от което имаме нужда, не е да виждаме променени обстоятелствата в които сме, но да спечелим победа над самите себе си.

23 Всеки духовен човек ще забележи, и не без дълбока заинтересованост, с каква грижа Божият Дух, в Римляни 9, а и другаде в Светото Писание, ни кара да сме предпазливи срещу ужасното въздействие, което човешкият дух твърде често извлича от доктрината за избора на Бог. Когато говори за „съдове на гнева“ той ограничава да каже, че те бяха, или са „изцяло приготвени за погибел“. Той не казва това, че Бог е този, който „ги е приготвил“.

В замяна на това, когато той прави алюзия за „съдовете на милосърдието, казва „които Той предварително приготви (приготвени от Него) за слава“. Тази отлика е много забележителна.

Ако моят читател чете Евангелито от Матея 25:34-41 там ще намери друг един пример също така удивляващ и хубав върху същата доктрина. Когато Царят се обръща към онези, които са поставени от дясната му страна, той казва : „Дойдете вие благословенни на Отца ми, и наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Стих 34). Но когато говори на онези, които са му от лявата страна, казва „Идете си от мене, вие проклети…“. Той съвсем не казва „Прокълнати от Отца ми“. И след това добавя : „идете си във вечния огън, приготвен — не за вас, — а за дявола и за неговите ангели“ (Стих 41). Казано с една дума, очевидно е впрочем, че Бог е „приготвил“ едно цартво на славата както и „съдове на милосърдието“ за наследяване на това царство, но че Той не е приготвял „вечния огън“ за хората, ала „за дявола и за неговите ангели“ ; и че не Той е онзи, който е приготвил „съдовете на гнева“, а те са се приготвили от самосебе си.

Ако впрочем Словото Божие ясно доказва и установява „избора“, то също така грижливо отхвърля „присъдата решена предварително“. Виждайки се в небесата, всеки един от блаженните ще трябва да се отблагодарява само на Бога, и ако някой си ще се намери в ада, то той не ще може да обвинява никого за това, освен самия себе си.

24 Несъмненно, когато вярата оставя Бог да действува, Бог ще прибегне до Своите собствени средства ; но за Него това означава нешо съвсем друго от действието да признае и да благослови плановете и съображенията на неверието и нетърпението. Наличието на тази разлика твърде слабо се разибра.

25 Съпругата на Иосиф представлява Църквата, възсъединена с Христа в Неговата Слава докато жената на Моисея е фигуратевно представен първообраз на Църквата възсъединена с Христос при неговото отхвърляне.

26 Краят на жизненото поприще на Иаков създава чудесен контраст със всички предшествуващи сцени от неговата житейска история, толкова плодотворна откъм събития. Този край ни напомня спокойна и ясна вечер, завършваща буреносен ден. Слънцето, което тежките облации и изпарения бяха скривали през деня, сега е блестящо във величественния си залез, позлатявайки с лъчите си запада и предвещавайки едно прекрасно утре. Същото бе и с нашия престарял вече патриарх. Всичките му действия, които бяха петнили живота му, всичките онези хитрини, онези лукавства, извъртания и измами, егоистичните му опасения, плод на неговата недоверчивост, всичките онези тъмни облаци в природата му и по земния му път — са изчезнали. И Иаков се появява в цялото си ведро спокойствие, възвисено от вярата, раздавайки благословиите си и дарявайки достойнства според онези свети познания, които не се придобиват, освен чрез общение с Бога.

Въпреки че очите му бяха помръкнали и увяхнали, зрението на неговата вяра е проникновенно и проницателно. Той не се оставя да бъде подлъган и не греши, що се отнася до онова положение, респективно на призоваване за Ефраима и Манасия, съобразно намеренията на Бога. Той не е като баща си Исаака, който, както е писано в глава 27 от Книгата на Битието, „се разтреперва твърде много“ (27:33) при признаването на почти гибелните си, съдбоносни грешки. Напротив, тъкмо обратното, с разум и със съзнание за правотата си, Иаков отговаря на по-малко осведомения си син : „З ная, сине мой, зная“ (48 :19). Неговият вътрешен, духовен живот не беше помрачен от отслабването на чувствителността. Иаков бе се научил в школата на изпитанията да е, и да бъде привързан към Божиите намерения. И никаква външна сила, никакво въздействие на природата не можеше да го отклони.

Глава 48:11 ни предостява скъпоценен пример за начина, чрез който Бог се възвисява свръх всички наши мисли и се изявява, превъзхождайки и разсейвайки страховете ни : „И рече Израел на Иосифа : Аз се не надявах да видя лицето ти, пък ето, Бог ми показа и децата ти !“ З а природата, Иосиф беше вече мъртав, но Господ Бог го виждаше жив, заел първостепенното почетно място, отстрани на престола : „А както е писано : „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешкото сърце не е идвало, това е приготвил Бог за ония, които Го любят“ (Сравни Исайя 64:4 ; 1 Коринтяни 2:9). Дано бихме могли и ние да имаме по-големи и по-дълбоки познания и разбиране за Бога и за Неговите пътища !

Интересно би било да се види и проследи как са представяни и употребявани назоваванията „Иаков“ и „Израил“ в края на Книгата на Битието. В глава 48:2 ние четем : „И обадиха на Иакова и рекоха : ето, син ти Иосиф иде при теб. Израил събра силите си и седна на постелката“. Незабавно след тези думи, Светото слово добавя : „И рече Иаков на Иосифа : Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме“. И така, ние вече знаем, че всичко в Светото писание има специален смисъл, и по такъв начин, алтернативната употреба на тия две имена обезателно трябва да съдържа известно наставление. Възприемано в най-общи черти, може да се види, че „Иаков“ изразява онази длъбина, до която Бог е слязъл, и „Израил“ — висината, до която Иаков е бил възвисен.

Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър