Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1

ГЛАВИ ОТ ШЕСТА ДО ДЕВЕТА — 6 - 9

Първите два стиха от Глава шеста ни показват незначителното влияние, което упражни върху света животът и вдигането на Енох : „Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше“. Смесицата на това, което е от Бога с онова, което е от човека, представлява една специална форма на злото и едно могъщо средство в ръцете на Неприятеля, с което той изопачава свидетелството на Христос върху земята. Тази смесица често се предтавя под привлекателен външен вид, лесно бива приемана за по-възвишен израз на това, което е от Бога, за по-могъща и по-цялостна дейност на Духа, за нещо, по-скоро радващо, но не и за зло. Но ние ще съдим по съвсем различен начин, ако се поставим в светлината на Божието присъствие, защото, пред Бога, не ще можем да си въобразим, че за Неговия народ може да има полза ако се смеси с децата на този свят или ако изврати Божията истина посредством човешко съюзяване. Не по този начин Бог разпространява истината или облагодетелствува тези, които върху земята са призвани да бъдат Негови свидетели : Божият принцип се състои в скъсване със злото и този принцип не може да бъде нарушен без сериозни щети върху истината.

Пасажът от Писанието, който ни занимава, ни показва гибелните последици възникнали от съюза на Божиите синове с човешките дъщери.

Според човешкото схващане, плодът на този съюз изглеждаше много добър, защото по повод на него, четем в Стих 4 - ти : „Това са храбрите люде от старо време, славни човеци“. Но Бог съди другояче ; Той не гледа както гледа човекът, Неговите мисли не са нашите мисли (Исаия 55:8). „И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“. Такава беше пред Бога човешкото състояние, „тя не е друго освен зло“, „зло във всяко време“, и съюзът между святото и нечестивото няма да доведе никога до друг резултат. Ако святото семе не бъде запазен чист, всичко е загубено относно свидетелството върху земята. Първото усилие на Сатаната бе да направи безполезна Божията промисъл, осмъртявайки святото семе и, след това, когато това не му се отдаде, опита се да го поквари.

От много голямо значение е да разберем правилно целта, характера и резултата от съюза между „Божиите синове и човешките дъщери“. В наше време рискуваме много да компрометираме истината за любовта на този съюз и трябва грижливо да се пазим от това. Не може никога да се сключи истински съюз за сметка на истината. „Да се съхрани истината на всяка цена !“ - такъв трябва да бъде християнският девиз. Ако по този път можте да разпространявате съюза, това е много добре ; но преди всичко, поддържайте истината. Принципът на промисъл компромисите гласи обратно : „Разпространявайте съюза на всяка цена ; и ако по този път можете да поддържате и истината, толкова по-добре, но разпространявайте съюза !“¹⁶ Не съществува истинско свидетелство там, където истината е компрометирана : така виждаме в света от преди потопа нечистият съюз на святото с нечестивото, на Божественното с човешкото, който има като единственно последствие това, да доведе злото до връхната му точка ; тогава Божията присъда се стовари върху света. „И рече Господ : ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих !“ (6:7).

И нищо по-малко не бе достатъчно освен разрушението на всичко, което бе извратило Божия път върху земята (6:12) : „Краят на всяка плът е вече пред Мене“ (6:13) ! Бог не говори вече само за една част , но за цялата плът, защото тя цялостно е извратена в очите на Всевишния (Господ), цялостно и безвъзвратно е станала лоша.

Плътта бе претеглена и намерена за лоша (Даниилъ 5:27) ; и тогава Всевишният (Господ) съобщи на Ной начинът за спасението, което му беше отредил, със следните думи : „Направи си ковчег от гоферово дърво“ (6:14). По този начин Ной става съхранител на Божията промисъл по отношение на сцената, която го заобикаля. Словото на Всевишния има като ефект, разкривайки я изцяло, да проникне в същността на всички неща, върху които човешкият поглед можеше да се спре със задоволство и с които да се прослави. Човешкото сърце можеше да се преизпълни с гордост и да се разтупти от вълнение, защото обхождаше с очи бляскавата тълпа на творците на изкуството и на гениите, на „храбрите люде“ и на „именитите личности“ (6:4) ! Звуците на музиката го очароваха, докато пък земеделието доставяше в изобилие всичко онова, от което той имаше нужда в живота си : изглежда всичко това отдалечаваше по-надалеч мисълта за един предстоящ съд. Но Бог изрече : „Ще изтребя“, и тези тържественни думи хвърлят злокобна сянка върху цялата сцена. Но може би човешкият гений ще намери някакъв начин за избава ? „Храбрият човек“ не ще ли се избави благодарение на своята сила ? Уви, не, защото има само един начин на избавление ; този начин е разкрит на вярата, а не на зрението, на разума и на въображението. „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази кочег той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра“ (Евреи 11:7). Божието Слово хвърля светлината Си върху всички неща, които заблуждават човешкото сърце ; то вдига позлатения воал, с който змията е покрила един преходен, празен и лъжовен свят, върху когото тегне мечът на Божия съд. Но единствено вярата получава „Божието предупреждение“, когато нещата, за които Бог известява, „още не са станали видими“ (Евреи 11:7). Природата се управлява от онова, което човек вижда, долавя със сетивата си. Вярата се управлява единственно от Божието Слово, това неоценимо съкровище в света на мрака ! Именно вярата в това Слово дава твърдост, независимо от външната привидност на всичко онова, което я заобикаля.

Когато Бог спомена на Ной за предстоящия съд, все още никакъв знак още не го предвещаваше. Съдът „още не се виждаше“, но Божието слово го превръща в осезаема реалност за сърцето, в което това Слово „бе се примесило с вярата“ (Евреи 4:2). Вярата не чака да види, за да повярва, защото „вярата е от послушание, а слушането от Божието Слово“ (Римляни 10:17). Всичко от което се нуждае вярващият човек, е да знае, че Бог е говорил. „Така рече Всевишният (Господ)“ - това му стига, за да вдъхне на душата му съвършенна увереност. Един само ред от Писанието дава достатъчен отговор на всички разсъждения и въображаеми неща, които обитават човешкия разум ; но онзи, чиито убеждения се основават върху Божието Слово, може да дава отпор на надигащите се в целия свят вълни от мнения и предубеждения. Благодарение на Божието Слово сърцето на Ной се крепеше по времето на цялата му дълга служба. И благодарение на същото това Слово хиляди светци, от времето на Ной до наши дни, намираха опора, въпреки противопоставянето и противоречието на света. Никой, следователно, не е в състояние да преувеличи значението на Божието Слово. Без него всичко се превръща в несигурност ; с него всичко става мир и светлина. Навсякъде, където това Слово огрява, то чертае пред Божия човек един благословен и сигурен път ; докато онзи, чиито път не е огрян от него, е осъден да се лута в лабиринта от човешки традиции. Как Ной можа да стане способен да проповядва „справедливостта“ през тези сто и двадесет години, ако Божието Слово не бе залегнало в основата на неговата проповед ? Как иначе щеше да може да се противопостави на подигравките и презрението на безбожния свят ? Как иначе щеше да упорствува да провъзгласява приближаването на „предстоящия съд“, като все още никакъв облак не се задаваше над световния хоризонт ? Божието Слово бе за него основата, върху която той се опираше и „Христовият Дух“ го правеше способен да не отстъпва, с една свята твърдост, от тази непоклатима основа.

И ние, читатели - християни, какво друго имаме ние, за да бъдеме твърди в нашата служба за Хрстос в лошите дни на настоящето ни ? Нищо, наистина ; Божието Слово и Светият Дух, чрез когото единствено това Слово може да бъде разбирано, приложено и усвоено на практика, са всичко онова, от което се нуждаем, за да бъде „Божият човек усъвършенствуван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). Какъв мир за сърцето ! Какво избавление от всички измами на дявола и на човешкото въображение ! На тяхно място ние имаме Божието Слово, чисто, непокваримо и вечно : нека да се отблагодарим на Бога за това неоценимо съкровище ! Въображението, породено от помислите на човешкото сърце, е било, във всички времена, злина (6:5). Ной обаче намираше убежище, съвършен мир за сърцето си, в Божието Слово.

„И рече (Господ) Бог на Ной : краят на всяка плът дойде пред лицето Ми …. ; Направи си ковчег от гоферово дърво“ (6:13).

Тези думи ни изказват човешкото състояние на провала и спасението от Бога. Бог беше позволил на човека да продължи подвизанията си докрай, щото неговите принцпи и пътища да могат да достигнат до зрелост. Квасът беше подействувал и беше направил да бухне цялото тесто. Злото беше достигнало апогея си. „Всяка плът“ бе станала лоша и изопачила пътя си (6:12) ; покварата бе достигнала до последните си предели, така че Богу не оставаше друго средство, освен да унищожи „всяка плът“ и, същевременно, да спаси всички онези, които, според вечната Му промисъл, се намираха обединени около „осмия“ (7:13 ; 2 Петър 2:5) и единствено праведен човек, който съществуваше по онова време (6:9). Това по разтърсващ начин прави да се открои доктрината за кръста : от една страна Божият съд над природата и цялата `и перверзност ; от друга страна, откровението за спасителна благодат в цялата `и пълнота и съвършенно приложение спрямо онези, които действително са достигнали до най-ниската точка на моралното им състояние, такова, каквото Бог го вижда. „Посети ни Зората отгоре“ (Лука 1:78). Къде това ? Точно там където се намираме ние като грешници. Бог се спусна „до земните низини“ (Ефесяни 4:9). Светлината на Зората отгоре проникна сред дълбините на мрака, обгръщащ грешника, и така ни разкри истинския ни характер. Светлината осъжда всичко, което не е в съгласие с нея ; но докато тя осъжда злото, в същото време тя дава и „познание за спасението в опрощаването на греховете“ (Лука 1:77).

Кръстът, като разкрива Божията присъда над „всяка плът“, разкрива също така спасението на виновния и пропаднал грешник. Грехът е съвършенно осъден, грешникът - съвършенно спасен, Бог - съвръшенно разкрит и прославен на кръст. Ако читателят отвори първото писмо на Петър, там ще намерим ценни поучения върху същия сюжет. В Глава 3 -та, Стих 18 - 22 четем : „Защото и Христос един път пострада за греховете - Праведният за неправедните - за да ни приведе пред Бога, бидейки умъртвен по плът, но оживотворен от Дух, в когото Той също отиде да проповядва на духовете, които сега са в тъмницата, които някога време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се спасиха през вода ; чийто образ, кръщението, и сега ви спасява - не измиването на плътската нечистота ¹⁷, а молбата към Бога за чиста съвест - чрез възкресението на Исус Христос, който се възнесъл на небето и е отдясно на Бога и на когото се покориха ангели, власти и сили“. Този пасаж е от изключителна важност, хвърля силна светлина върху доктрината за ковчега и за връзката с умъртвяването на Христос. Както при потопа, така и при умъртвяването на Христос, всички вълни и всички води (Псалм 42:7 ; Иона 2:4) на Божия съд минаха над това, което само по себе си, е без грях. Творението бе залято от вълните на справедливия гняв на Всевишния Бог, и Духът на Христос (1 Петър 1:11), в Псалм 42:7, се провиква : „Всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене“. „Всички Твои води и вълни“ от гняв Божи преминаха над чистата и неопетнена личност на Господ Исус, когато беше прикован на кръста ; и, следователно, нито една от тези вълни няма да премина над този, който вярва. На Голгота виждаме, в цялата им истинност, „чешмите на голямата бездна строшени и небесните шлюзи отворени“ (7:11). „Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади“ (Псалм 42:7). Христос изпи чашата и понесе гнева съвършенно. Той пое по съдебен ред върху Себе си цялата тежест на отговорността на Своя народ и удовлествори по славен начин цялата тази отговорност. Душата на вярващия намира в това едн сигурен мир. Защото Господ Исус се възправи срещу всичко, което можеше да бъде срещу нас ; ако събори всички препятствия, ако Той премахна греха, ако пресуши гневната чаша на съда в место нас, и ако разпръсна всичките облаци - няма ли да се радваме ние на един сигурен мир ? Мирът е нашият неотменим дял ; на нас принадлежат дълбокото и неизразимо щастие и свята сигурност, че изкупителната любов може да дари със справедливост, поради съвършенно изпълненото Христово дело.