ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА — 19

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА — 19

Колко се отличава всичко това от сцената, с която започва предходната глава ! Причината, драги читателю, уви ! е очевидна : „Чрез вяра Авраам заживя в обещаната земя, като в чужда земя, под своите шатри“ (Евреи 11:9). Нищо подобно ние не ще узнаем относно Лот. Невъзможно е да речем : Чрез вярата Лот седна пред портите на Содом. Уви ! Не ! Лот съвсем няма място всред почетнните редове на изповядващите вярата, в такъв голям облак свидетели (Евреи 12:1) за могъщестовото на вярата. За него светът бе една клопка и нещата от този свят представляваха неговото погубление. Той не удържа твърдо, като виждащ Този, който е невидим“ (Евреи 11:27). Погледът му бе съсредоточен върху „видимите неща, които са довреме“, докато пък погледът на Авраам си оставаше привързан към невидимите неща „които са вечни“ (2 Коринтяни 4:18). Огромна е разликата между тези двама души и, въпреки че те заедно бяха започнали своята кариера, достигнали са до един различен резултат, поне що се отнася до тяхното свидетелствуване. Без съмнение, Лот ще бъде спасен, но това спасение ще е „като преминаване през огъня“ (1 Коринтяни 3:15), защото неговото дело ще бъде изгорено. Авраам, напротив, ще получи изобилен достъп във вечното царство на нашия Господ Исус Христос (2 Петър 1:11). Освен това, никъде не виждаме на Лот да му е позволено да се ползува от почестите и привилегиите, на които се ползува Авраам. Вместо да очаква и посреща в шатрата си посещението на Всевишния Бог, той „от ден на ден измъчваше праведната си душа“ (2 Петър 2:8) ; вместо да се радва от общението си с Бога, той се намира на отчайващо разстояние от Него, и накрая, вместо да се застъпва за другите, всичкото, което може да стори, е да се застъпи за себе си.

Бог остава при Авраам, за да му съобщава помислите си ; а пък само изпраща в Содом своите ангели, но и още, те с мъка ще склонят да влезат в дома на Лота и да приемат неговото гостоприемство : „Не, казват те, ние ще прекараме нощта на площада“ Какъв упрек ! Колко различен е техният отговор от този, с който Бог се обръща към Авраам, казвайки му : „Направи тъй, както го рече !“

Да получиш гостоприемството на някого е твърде значителен акт и е израз на всецялото общение с този, когото си поканил. „Ще вляза при него, ще вечерям с него и той с мен“ ; „Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете“ (Откровение 3:20 и Деяния 16:15). Отговорът на ангелите към Лот съдържа, следователно, една положителна присъда срещу положението, което той заемаше в Содом ; те предпочитат да прекарат нощта на улицата, отколкото да влезат под покрива на някого, който стои на фалшива пизиция. Впрочем, единствената им цел, отивайки в Содом, изглежда беше да освободят Лота, и това, заради Авраам, както е писано : „И стана тъй, когато Бог съсипваше градове те на тая равинна, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот“ (19:29, 30). Подобно изявление доказва, че именно поради любов към Авраам, Лот биде пощаден. Бог не ни симпатизира със светска сърдечност ; а точно тази любов към светското е, която въвлече Лота та да се установи всред корумпираната среда на престъпния Содом. И наистина, това не бяха ни вярата, ни небесният дух, нито „неговата праведна душа“ (2 Петър 2:8), които принудиха Лот най-напред „да избере“ (13:11), та сетне и „да издигне шатрите си пред Содом“ (13:12), и най-накрая де „седи пред портата на Содом“ (19:1). Уви ! Какъв избор ! „Един пукнат водоем, които не може да задържа вода“ (Иеремия 2:13) ; . . . „Сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши“ (Исайа 36:6) ! Горчиво нещо е желанието да управляваш и ръководиш сам себе си : така друго не можеш, освен да извършиш по-тежки грешки. Безкрайно по-добре е, да оставим Богу грижата да чертае нашия път ; и както малките деца, да Му се осланяме за всичко, което ни засяга, защото Той е този, който може и който желае да се грижи за нас според Своята мъдрост и безпределна любов.

Няма никакво съмнение, че Лот си вярваше, че върши добре делата си, както и тези на своето семейство, решавайки да отиде в Содом ; но това което последва доказа, колко той се бе лъгал и краят на неговата история кара да отекне в ушите ни едно тържествено предупреждение — да се предвардваме от първите импулси на духа на света в нас за да не му отстъпим.

Бъдете „задоволени с това, което сега имате“ (Евреи 13:5). Защо ? Дали защото се чувствувате добре в земния свят, защото непостоянните желания на сърцето ви са задоволявани ; защото нима няма в обстоятелствата ви някаква единственна пукнатина, която би могла да породи у вас възжелание ? Дали именно това е, което ще стои в основата на нашето удовлетворение ? Не, в никакъв случай ! А ще бъде точно туй „що Самият Той ни казва : Съвсем няма да те напусна и никога няма да те изоставя“ (Евреи 13:5). Каква щастлива участ ! Ако Лот се бе задоволил с това, никога не би потърсил добре напояваниге долини на Содом !

Ако бихме имали необходимост от още мотиви, та да наченем да развиваме у нас задоволяването на духа ни, то ще ги открием в тази именно глава от Писанието. Всъщност, доколко щастие и задоволство е получил Лот ? Малко нещо : хората на Содом наобикалят къщата му, заплашвайки да насилят входа ; той напусто се мъчи да ги успокои чрез най-унизителното от предложенията. Неизбежно е за този, който се смесва със света с цел да се уедри, да бъде готов да понесе неприятните последствия от своето поведение.

Ние не можем да си служим със света предвид нашия собствен интерес и в същото време ефикасно да свидетелствуваме против него. „Той доиде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане“ (19:9). Това е невъзможно. Не може да се упражнява въздействие върху света, освен ако не се откъсваш от него чрез моралната мощ на благодатта, разбира се, а не чрез високомерен дух и фарисейство. Да се предприеме убеждаване на света в неговия грях, като при това изцяло оставаш приобщен към него с оглед интересите си, е безполезна суета : светът отдава малко значение на подобно свидетелствуване, а и на подобни порицания. Така биде и със свидетелствуването на Лот пред неговите зетьове. „И на зетьовете им се стори, че той се шегува“ (19:14). Безполезно е да се говори за съда, който наближава дотолкова продължително, че да намерим нашето място, нашата част и нашите наслада посред именно тази сцена, при която ще падне и Божията присъда. Авраам беше в много по-добро положение, за да може да говори за присъдата, защото той не бе слязъл в долината, а и Содом можеше да бъде възпламенен тогава, без шатрите на чужденеца от Мамре да бъдат изложени на опасност. Дано смогнат сърцата ни да потърсят с още по-пламенно желание блаженните плодове, съпровождащи живота на на тези, чиято професия е да бъдат „чужденци и пътници върху земята“, така щото, наместо да имаме нуждата да ни се помогне да излезем от света, като нещастния Лот, който бе насила отведен от ангелите и изведен извън града, ние да тичаме със свято усърдие по арената (1 Коринт. 9:24-25), забързани „право към целта“ (Филипяни 3:14).

Очевидно Лот съжаляваше за мястото, което ръката на ангелите го бе принудила да напусне ; защото трябваше те не само да подхванат ръцете му и да го накарат да избърза, за да избегне изпред надвисналата присъда готова да избухне, но и още, когато единият от тях го увещава да спаси живота си (единственото нещо, което би могъл да спаси от бедствието) и да избяга в планината, той отговаря : „Не, Господи ! Ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота ; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра ; ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък ; ще побягна там, нали той е малък, и животът ми (заради Тебе) ще се запази“ (19:18, 19, 20).

Каква само картина ! Не бихме ли казали, че това е давещ се човек, който протяга ръка към плаващо перце, за да се залови !

Въпреки че ангелът му заповядва да с спаси в планината, той отказва и все още се залавя за „едно малко градче“, за една мъничко късче от света. Той с бои да срещне смъртта на мястото, което милосърдието на Бога му посочва ; той се бои от всякакво зло и не вижда надежда за спасение освен в „мъничкото градче“ -- място, избрано от самия него. „Нека се спася там, и душата ми ще живее“ (19:20). Ето какво прави Лот, вместо да се уповава изцяло на Бога ! Ах ! поради това, че той твърде дълго е вървял отдалечен от Бога, а и твърде дълго е вдишвал сгъстената атмосфера на „града“, не може да оцени чистия „въздух“ на присъствието на Бога или пък да се опре на ръката на Всемогъщия. Душата му е смутена ; гнездото, което си бе направил върху земята, отведнъж бе разрушено, а и Лот няма достатъчно вяра, та да намери убежище в Бога. Той не бе живял в обичайното общение с невидимия свят, и сега, видимият свят му убягваше. „Огънят и сярата от небесата“ (19:24) щяха да се свалят върху всички тези неща, върху които той бе концентрирал своите надежди и привързаност. Крадецът го бе изненадал (Матей 24:42-44 ; Откровение 3:4) и Лот изглежда бе загубил цялата си духовна енергия и всякакво самообладание. Той вече е изчерпал всичките си средства, и светът, който бе пуснал в сърцето му дълбоки корени, го надмогва и го тласка да търси убежище в „малкото градче“. Но дори и там той не се чувствува успокоен, а отива в планината, правейки го поради страх, че вече е отказвал да го стори, въпреки заповедта отправена му от Божия пратеник.

Така също, какъв е неговият край ! Собствните му деца го упояват ; в ужасното състояние, в което се намира, той става инструментът, чрез който са призвани да се осъществят Амонитите и Моабитите, тези изявени неприятели на Божия народ.

Какво тържствено наставление има във всичко това ! Какъв само коментар е тази история на Лот, към толкова късото предупреждение, имащо обаче такова голямо значение : „Не любете света, нито каквото е в света“ (1 Йоан 2:15). Всичките Содоми и Тцоари (Сеири) по света си приличат ; в тяхното обкръжение сърцето не намира ни сигурност, ни покой, ни продължително довослство. Божият съд е надвиснал върху тази сцена, и сам Бог, поради своето дълго и милосърдно търпение, все още сдържа меча на съда, тъй като не желае никой да погине, а всички да достигнат до покаянието (2 Петър 3:9).
Тогава, нека и ние положим усилието да следваме светия път извън света и от всичко, което той съдържа, подхранвайки и любейки силно надеждата в завръщането на нашия Господ. И нека добре напоените долини на земята да не бъдат привлекателни за сърцата ни ; н иека разглеждаме нейните почести, нейните отличия и богатства в светлината на идващата на Христова слава ; тогава и ние, като Авраам, ще познаем възвисяването в присъствието на Господа, при което ще виждаме тази земя като широко поле на разруха и отчаяние, защото, през погледа на вярата, за нас тя ще бъде една димяща руина ; тъй като тя ! „и земята и делата по нея ще изгорят“ (2 Петър 3:10).

Всичките неща заради които децата на този свят се измъчват и които търсят с такава пламенност, заради които те се бият с такова настървение, всички тези неща ще бъдат изгорени. И кой би могъл да каже за какъв миг от време ? Где са Содом и Гомор ? Где са градовете от долината някога пълни с живот, с оживление и движение ? Те са отминали ! Те са били пометени от Божия съд, погълнати от огъня и сярата, идващи от небесата ! Е, добре, и сега Божията присъда е надвиснала над този виновен свят ; денят `и е близко ; очаквайки я, благата вест за благодатта е оповестсна на мнозина. Щастливи са тези, които чуват и които вярват в това известие ! Щастливи са тези, които се спасяват върху нерушимата скала на Божието спасение, които се подслоняват под кръста на Божия Син и намират там прошка и мир.