Книга на Адам и Ева

Част 3

Глава ХІХ

 

Зверовете се подчиняват на Адам

1. Адам и Ева плакаха пред Бога и Адам каза: 2. “О, Господи, казах ти когато бях в пещерата, че това ще се случи; че полските зверове ще се вдигнат срещу мен, ще ме разкъсат и ще изтрият живота ми от земята.” 3. Адам, поради това което му се беше случило, се удряше в гърдите и падна на земята като труп. Божието Слово отиде при него, вдигна го и му каза: 4. “О, Адам, нито едно от тези животни няма да може да те нарани защото Аз ги накарах да дойдат при теб в пещерата. Не оставих змията да дойде с тях защото тя отново можеше да се вдигне срещу теб и да те накара да трепериш. Така страхът от нея можеше да обхване сърцата ви. 5. Тъй като знаех, че този, който е прокълнат, е зъл, не бих могъл да му разреша да дойде заедно с другите животни. 6. Но сега укрепи сърцето си и не се страхувай. Аз съм с теб до края на дните, които съм ти отредил”.

 

Адам иска да закриля Ева

1. Тогава Адам заплака и каза: “О, Боже, заведи ни на друго място, където змията няма да може отново да се приближи до нас и да се разбунтува. Защото се страхувам да не би да дойде когато Ева е сама и да я убие. Очите на змията са грозни и зли.” 2. Тогава Бог каза на Адам и Ева: “От сега нататък не се страхувайте. Няма да позволя на змията да ви доближи. Изгонил съм я далеч от вас и от тези планини и ще бъде неспособна да ви нарани. 3. Тогава Адам и Ева се поклониха на Бога, благодариха му и го възхваляваха за това, че ги е освободил от смъртта.

Глава ХХІ

 

Адам и Ева опитват да се самоубият.

1. После Адам и Ева отидоха да разгледат градината. 2. Горещината ги удари в лицата като пламък. Те се изпотиха и заплакаха. 3. Мястото, където стояха и плачеха, беше обградено от високи планини с лице към западната врата на градината. 4. Тогава Адам се хвърли от върха на планината; лицето му беше одрано, а плътта му – разкъсана; загуби много кръв и беше близо до смъртта. 5. Междувременно, Ева стоеше на планината и плачеше за него. 6. Тя каза: “Не искам да живея без него, защото всичко, което извърши срещу себе си беше заради мен.” 7. Така и тя се хвърли след него. Ева също беше разкъсана и наранена от камъните и остана да лежи като мъртва. 8. Милостивият Бог, който се грижи за творенията си, видя Адам и Ева на земята, изпрати Словото си и ги възкреси. 9. Тогава каза на Адам: “О, Адаме, цялото страдание, което сам си причини няма да повлияе на моето решение, нито ще промени завета ми за 5500-те години.”

 

Адам е настроен милостиво.

1. Тогава Адам каза на Бога: “Изсъхвам се в горещината. Немощен съм за да вървя и не искам да живея в този свят; не знам къде ще ме заведеш за да си почина.” 2. Тогава Господ Бог му каза: “О, Адаме, Това не може да стане сега, нито преди да са свършили дните ти. Чак тогава ще те изведа от тази ужасна земя”. 3. Адам каза: “Докато бях в градината не знаех какво е горещина, не се чувствах отмалял, нито се местех, нито се страхувах, нито треперех; откакто дойдох в тази земя всички нещастия се стовариха върху мен. 4. Тогава Бог каза на Адам: “Докато спазваше заповедите ми, Моята светлина и милостта ми оставаха върху теб. Когато престъпи заповедта, скръб и печал те постигнаха в тази земя.” 5. Адам заплака и каза: “О, Боже, не ме отхвърляй заради това и не ме наказвай с тежки напасти; не ми се отплащай според греха ми. Ние съгрешихме по собствено желание – престъпихме заповедта ти и пренебрегнахме закона ти. Опитахме се да станем богове като Теб когато врагът сатана ни измами.” 6. Тогава Бог отново каза на Адам: “Понеже изтърпяхте страх и треперене в тази земя, а също слабост и страдание, вървяхте, дойдохте на тази планина и заради това умряхте, Аз ще поема всичко върху себе си за да ви спася.”

 

Адам и Ева добиха сила и построиха първия олтар на земята.

1. Тогава Адам заплака по-силно и каза: “О, Боже, смили се над мен за да поемеш върху себе си и това, което ще направя.” 2. Но Бог оттегли Словото Си от Адам и Ева. 3. Адам и Ева стояха прави; Адам каза на Ева: “Бъди силна и аз ще бъда силен.” И наистина стана така, както Адам й каза. 4. Тогава Адам и Ева взеха камъни и ги поставиха като олтар. Взеха листа от дърветата извън градината. С тях избърсаха от скалата кръвта, която бяха пролели. 5. Но капките кръв, които бяха паднали върху пясъка, взеха заедно с пръстта, с която се бяха смесили и занесоха всичко на олтара като жертвоприношение. 6. Тогава Адам и Ева застанаха под олтара и заплакаха, молейки се на Бога: “Прости ни провинението и греха ни и ни погледни с Очите на Милостта си. Защото когато бяхме в градината хвалението и химните ни стигаха до Теб непрекъснато. 7. Когато дойдохме в тази чужда земя хвалението ни вече не беше истинско, а молитвите ни не бяха праведни. Сърцата ни не бяха отзивчиви, мислите ни не бяха добри. Липсваха ни прозорливост, почтени чувства, точна преценка; сияйното ни естество ни беше напуснало. Телата ни бяха загубили първоначалната си прилика с първообраза, според който бяхме създадени. 8. Все пак, погледни кръвта ни, която жертвахме върху тези камъни и я приеми от ръцете ни като хвалението, което ти пеехме когато бяхме в градината.” 9. И Адам отправи още молитви към Бога.

Ето оригинала на Господната молитва, която според някои се е използвала около 150 години преди идването на нашия Господ:

Нека царството ти владее над нас сега и завинаги. Светиите от стари времена казвали: “прости на всички хора всичко, което са ми сторили”. Не ни въвеждай в изкушение и ни опази от злото; защото царството е твое и ти ще царуваш в слава завинаги. Амин.

(бел. от прев. към английски)

 
Глава ХХІV

 

Ясно пророчество за живота и смъртта на Христос.

1. Тогава милостивият Бог, добър и обичащ хората, погледна Адам и Ева и кръвта им, която донесоха като жертва пред Него без да им е заповядал. Той се учуди и прие жертвата им. 2. И от присъствието му излезе чист огън, който я погълна. 3. Той помириса сладкия мирис на жертвата им и се смили над тях. 4. Тогава при Адам дойде Словото на Бога и му каза: “О, Адаме, както вие проляхте вашата кръв, така Аз ще пролея цялата си кръв когато се превъплътя сред вашите потомци и както ти умря, Адаме, така и Аз ще умра. Както ти построи олтар, така и Аз ще направя олтар за вас на земята. Както ти предложи кръвта си като жертва, така и Аз ще жертвам кръвта си върху един олтар на земята. 6. Виж, сега Аз приех жертвата ви. О, Адаме, дните, които остават до изпълнението на този завет, с който ви обвързах, още не са свършили. Когато се изпълнят, ще ви заведа отново в градината. 7. Затова сега укрепете сърцата си и когато изпитате скръб, направете ми жертва и Аз ще бъда благосклонен към вас.”

 

Бог се проявява като милостив и любящ. Установяване на богослужението.

1. Бог разбра, че Адам вярваше, че може да се самоубива често и така да принася в жертва кръвта си. 2. Затова Той му каза: “О, Адаме, никога повече не се самоубивай като се хвърляш от планината.” 3. Адам каза на Бога: “Мислех веднъж за винаги да сложа край на живота си защото престъпих заповедите Ти и трябваше да напусна прекрасната градина; също и затова,че ме лиши от чистата светлина, от хвалението, което се изливаше от устните ми непрекъснато и от светлината, която ме покриваше. 4. Все пак, тъй като си добър, Боже, не се избавяй напълно от мен, но бъди благосклонен всеки път когато умра и ме връщай към живот. 5. По този начин ще се знае, че си милостив Бог, който не иска никой да погине, не харесва ничие падение и осъждането Му не е жестоко, зло и напълно разрушително.” 6. Тогава Адам замълча. 7. Словото на Бога дойде при него, благослови го и го утеши. Сключи съглашение с него, че ще го спаси в края на определените му дни. 8. Такова беше първото жертвоприношение на Адам и то стана нещо обичайно за него.

 

Красиво пророчество за вечен живот и радост. Падането на нощта.

Тогава Адам взе Ева и тръгнаха към пещерата на съкровищата, в която живееха. Когато се приближаваха и я видяха от далеч, докато я гледаха ги обхвана тежка мъка. 2. Адам каза: “Когато бяхме на планината Божието Слово ни утеши докато разговаряхме с Него и светлината от изток се появи. 3. Сега обаче то се скри от нас и светлината изчезва. Тъмнина и печал се спускат над нас. 4. Ние сме принудени да влезем в пещерата като в затвор, където ни покрива тъмнина. Не можеш да ме видиш, нито аз теб и сме разделени един от друг.” 5. Щом Адам каза това започнаха да плачат и простряха ръце към Бога. Бяха изпълнени с тъга. 6. Молиха се на Бог слънцето да ги огрее, тъмнината да не ги обгръща и да не трябва да се връщат в пещерата. Предпочитаха да умрат вместо да виждат тъмнината. 7. Тогава Бог погледна Адам и Ева. Видя голямата им мъка и това, което бяха извършили с пламтящите си сърца в следствие на сполетелите ги беди, които бяха заместили безгрижния им живот и в следствие на мизерията, която ги застигна в чужда земя. 8. Затова Бог не беше ядосан, а беше търпелив и въздържан към тях като към деца, които сам беше създал. 9. Тогава при Адам дойде Божието Слово и му каза: “Колкото до слънцето Адаме, ако го взема и ти го дам, дните, часовете и годините ще спрат и заветът, който сключих с теб никога няма да се изпълни. 10. Тогава ще бъдеш опустошен, обречен на вечни напасти и няма да има спасение за теб. 11. По-добре душата ти да търпи дълго и тихо, докато живееш ден и нощ, докато се изпълнят дните и дойде времето на завета Ми. 12. Тогава ще дойда и ще те спася, о, Адаме, защото не искам да си огорчен. 13. Като знам всичките добри неща, сред които живееше и защо беше лишен от тях, моето желание е да бъда милостив към теб. 14. Но не мога да променя завета, който излезе от устата ми и да те върна в градината. 15. Все пак, когато заветът бъде изпълнен, ще покажа милост към теб и потомците ти и ще ви върна в земята на радостта, където няма нито болка, нито страдание. Там ви очакват доволство, радост, вечна светлина, непрестанно хваление и красива градина, която ще съществува вечно.” 16. И Бог пак каза на Адам: “Бъди търпелив и влез в пещерата защото тъмнината, от която се страхуваш, ще трае само 12 часа. Когато свърши, светлината ще се появи отново.” 17. Когато чуха това, Адам и Ева се поклониха на Бога и сърцата им се успокоиха. Връщаха се в пещерата докато сълзите течаха от очите им и сърцата им бяха пълни с болка и тъга. Пожелаха душите им да напуснат телата им. 18. Адам и Ева стояха и се молеха докато падна нощта и ги скри един от друг. 19. И те продължиха да се молят.

 

Второто изкушаване на Адам и Ева. Дяволът се преобразява в лъжлива светлина.

1. Сатана, който мрази всяко добро, видя как продължаваха да се молят, как Бог общуваше с тях, успокояваше ги и прие жертвата им. 2. Първо започна да преобразява множествата си. В ръцете си държеше блестящ огън и всички бяха осветени от голяма светлина. 3. Тогава постави трона си близо до входа на пещерата, защото заради молитвите им не можеше да влезе вътре. После разпръсна светлина в пещерата докато тя заблестя около Адам и Ева. Тогава множествата му започнаха да пеят хваления. 4. Сатана направи това за да си помислят Адам и Ева, че светлината, която виждат, е от небето и множествата са ангели, изпратени от Бога да пазят пещерата и да им светят в тъмнината. 5. Така че когато Адам и Ева излязат, да ги видят, да се поклонят на сатана, той отново да надделее над Адам и за втори път да го унижи пред Бога. 6. Когато Адам и Ева видяха светлината, си въобразиха, че е истинска. Сърцата им добиха сила и като все още трепереха, Адам каза на Ева: 7. “Виж тази силна светлина, тези многобройни хвалебни песни и множествата отвън, които не влизат в пещерата. Защо не ни кажат какво искат, от къде са, какво означава светлината, какво е това хваление, защо са изпратени тук и защо не влязат вътре? 8. Ако са от Бога, ще влязат при нас и ще ни кажат защо са изпратени.” 9. Тогава Адам се изправи и се помоли на Бога с горящо сърце: 10. “О, Боже, има ли на света друг бог освен Теб, който е създал ангели, изпълнил ги е със светлина и ги е изпратил да ни пазят като е дошъл и Той с тях? 11. Ето, ние виждаме тези множества, които стоят пред входа на пещерата. Обградени са от силна светлина и пеят високо хваления. Ако те са на някой друг бог, Ти ще ми кажеш; ако са изпратени от Теб, обясни ми защо си ги пратил.” 12. Едва Адам беше казал това, ангел от Бога се появи при него в пещерата и му каза: “О, Адаме, не се страхувай. Това е сатана с множествата си. Той иска отново да те измами. Първия път се беше скрил в змията. Този път обаче е дошъл при теб подобен на светъл ангел за да може когато му се поклониш да те зароби и то пред очите на Бога.” 13. Ангелът си тръгна, при отвора на пещерата хвана сатана и го лиши от външността, която си беше присвоил. Заведе го при Адам и Ева в неговия истински, отвратителен вид и те се уплашиха когато го видяха. 14. Ангелът каза на Адам: “Откакто Бог го изхвърли от небето, сатана изглежда така ужасно. В този вид той не можеше да се приближи до теб; затова се преобрази в ангел от светлина.” 15. Тогава ангелът изгони сатана и множествата му и каза на Адам и Ева: “Не се страхувайте. Бог, вашият създател, ще ви даде сила.” 16. И ангелът ги остави. 17. Адам и Ева останаха прави и безутешни; мислите им ги разделяха един от друг. 18. Когато настъпи сутринта, те се помолиха и излязоха да търсят градината. Сърцата им бяха там и не можеха да се утешат, защото я бяха напуснали.

 

Дяволът се преструва, че води Адам и Ева при водата да се измият.

1. Когато хитрият сатана видя, че отиват към градината, събра множествата си и се появи в един облак с намерение да ги измами. 2. Когато Адам и Ева го видяха, го помислиха за ангел от Бога, който идва да ги утеши за това, че са напуснали градината или отново да ги върне там. 3. Адам простря ръцете си към Бога, умолявайки Го да им обясни какво става. 4. Тогава сатана, който мрази всяко добро каза на Адам: “О, Адаме, аз съм ангел на Великия Бог. Виж множествата около мен. 5. Бог ни изпрати за да те вземем и заведем до северната граница на градината, до брега на чистото море и да измием теб и Ева в него; да ви възкресим в предишната ви радост за да се върнете в градината.” 6. Тези думи проникнаха в сърцата на Адам и Ева. 7. Бог все още възпираше Словото Си от Адам. Не му даде да разбере веднага истината като чакаше да види силата му - дали щеше да бъде победен като Ева в градината или щеше да устои. 8. Тогава сатана извика Адам и Ева и им каза: “Ето, нека да отидем до морето от вода.” И те тръгнаха. 9. Адам и Ева ги следваха на близко разстояние. 10. Те отидоха на север от градината до високата планина. Стигнаха върха, на към който нямаше стъпала и дяволът се приближи до Адам и Ева. Не въображаемо, а действително ги качи на върха. Разбира се желанието му беше да ги хвърли долу, да ги убие и да изтрие имената им от земята за да остане тя единствено за него и множествата му.

 

Бог казва на Адам каква е целта на дявола.

1. Когато милостивият Бог видя, че сатана иска да убие Адам с много хитрости, а Адам е кротък и простодушен, Той говори на сатана със силен глас и го упрекна. 2. Тогава сатана и множествата му избягаха, а Адам и Ева останаха на върха на планината. От там те виждаха широкия свят под себе си. Вече не виждаха войнствата, които постоянно бяха с тях. 3. Адам и Ева плакаха пред Бога и се молиха да им прости. 4. Тогава при Адам дойде Словото на Бога и каза: “Разбра ли, че сатана търси начин да измами вас, а после и потомците ви?” 5. Адам плака пред Господ Бог, моли Го и Го умолява да му даде нещо от градината като знак, с който до го утеши. 6.Бог обмисли това, което искаше Адам и изпрати ангел Михаил до там, където морето стигаше до Индия, за да вземе златни пръчки и да ги донесе на Адам. 7. В мъдростта Си Бог реши, че когато бъдат поставени в пещерата, ще излъчват светлина в тъмнината и това ще сложи край на страха на Адам от тъмното. 8. Ангел Михаил слезе според заповедта на Бога, взе златните пръчки и Му ги занесе.