Книга на Адам и Ева

Част 7

Глава LV

 

Сблъсъкът между Бог и сатана.

1. Тогава Божието Слово дойде при Адам и Ева и ги възкреси от смъртта като им каза: “Защо се качихте тук? Възнамерявахте ли да влезете в градината, от която ви изгоних? Това няма да стане днес, а тогава когато заветът ми с вас се изпълни.” 2. Тогава, чувайки тези думи заедно с пляскането на ангелските криле, Адам и Ева заплакаха и Адам каза на ангелите, които не виждаха: 3. „О, духове, които слугувате на Бога, погледнете мен и естеството ми, неспособно да ви вижда! Когато бях в предишното си сияйно състояние, аз ви виждах, пеех хваления като вас и сърцето ми беше много над вашите. 4. Сега след като съгреших, сияйното естество вече не е мое и аз изпаднах в това нещастно състояние. Стана така, че не мога да ви виждам и вие не можете да ми служите както преди защото плътта ми е животинска. 5. Все пак, о, Божии ангели, молете Бог заедно с мен да ме възстанови такъв, какъвто бях преди. Да ме спаси от мизерията и да махне от мен смъртната присъда, която ми наложи когато се разбунтувах срещу Него.” 6. Щом ангелите чуха тези думи, изпитаха голяма болка и проклеха сатана, който измами Адам за да попадне от градината в мизерията, от живота в смъртта, от мир в неприятности, от радостта в чужда земя. 7. Ангелите казаха на Адам: “Ти се подчини на сатана и пренебрегна Словото на Бога, което те създаде; повярва, че сатана ще изпълни всичко, което ти е обещал. 8. Сега, о, Адаме трябва да знаеш какво ни се случи преди неговото падение. 9. Той събра множествата си и ги измами като им обеща да им даде велико царство и божествена природа. Даде и други обещания. 10. Те повярваха, че това, което им обеща е истина, предадоха му се и отхвърлиха Божията слава. 11. Той поиска и от нас да му се подчиним и да приемем празните му обещания. Ние не приехме съветите му и не се подчинихме. 12. Тогава, след като се бори дръзко с Бога, се присъедини към множествата си и ни обяви война. И ако Божията сила не беше с нас, нямаше да имаме надмощие и да го изхвърлим от небето. 13. Когато отпадна от нас, в небесата настана голяма радост. Защото ако беше останал, на небето нямаше да има място за нито един ангел. 14. По Божията милост обаче, той беше изгонен от нас в тъмната земя защото сам се беше превърнал в тъмнина, в работник на неправдата. 15. И той продължи, о, Адаме да воюва срещу теб докато те измами и ти беше изгонен от градината в чужда земя. В нея те нападнаха всички тези изпитания. Смъртта, която Бог му даде, беше дадена и на теб. О, Адаме ти му се подчини и се възпротиви на Бога.” 16. Всички ангели се зарадваха и хвалиха Бога. Помолиха Го да не унищожава и този път Адам защото е поискал да влезе в градината, а да има търпение докато се изпълни обещаното и да му помага в този свят, докато бъде освободен от ръцете на сатана.

 

Главата на Божията утеха.

1. Тогава дойде Божието Слово и каза на Адам: 2. “О, Адаме, погледни градината на радостта и земята на изпитанията, виж, градината е пълна с ангели а ти си сам със сатана на тази земя защото му се покори. 3. Ако все още Ми се подчиняваше и беше опазил Словото Ми, щеше да бъдеш в Моята градина с Моите ангели. 4. Когато обаче вие съгрешихте и се подчинихте на сатана, станахте негови гости сред ангелите му, които са изпълнени със зло. Вие дойдохте в тази земя, която ви донесе само тръни и магарешки бодили. 5. О, Адаме, помоли този, който ви измами, да ви даде божествена природа или да ви сътвори градина както Аз направих; или да ви изпълни със същото сияйно естество, което Аз ви дадох. 6. Помоли Го да ти даде тяло като това, което Аз ти създадох или да ти даде почивен ден както Аз ти дадох; да създаде в теб благоразумна душа както Аз я създадох; да те заведе от тук в друга земя както Аз те заведох. О, Адаме, той не би могъл да изпълни дори едно от нещата, за които ти говорих. 7. Признай сега Моята благосклонност, Моята милост към теб, Моето създание. Ето, Аз не ти отмъщавам за престъплението ти към Мен. В милостта Си към теб ти обещах, че на края на 5500 дни ще дойда и ще те спася.” 8. Тогава Бог пак каза на Адам и Ева: “Станете и слезте от това място преди херувимът с пламтящия меч да ви е унищожил.” 9. Сърцето на Адам се беше успокоило от думите на Бога и се покланяше пред Него. 10. Бог заповяда на ангелите си да придружат Адам и Ева до пещерата, за да дойде радост на мястото на страха, който изпитваха. 11. Ангелите взеха Адам и Ева от планината до градината и ги изпратиха с псалми и песни до пещерата. Там ангелите започнаха да ги успокояват и да им дават сила. После се върнаха в небето при Създателя си, който ги беше изпратил. 12. След като си тръгнаха, сатана дойде срамежливо, застана на входа на пещерата, повика Адам и му каза: “О, Адаме, остави ме да ти говоря.” 13. Адам излезе от пещерата, мислейки че е дошъл някой Божи ангел за да му даде добър съвет.

“Затова паднах…”

1. Навън обаче Адам видя отвратителния му вид, уплаши се от него и му каза: “Кой си ти?” 2. Сатана му отговори: “Аз съм този, който се скри в змията, който говори на Ева и я примамваше докато ми се подчини. Аз я изпратих, мамейки я с думи за да те излъже и да ядете двамата от плода на дървото, отхвърляйки заповедта на Бога.” 3. Когато Адам чу тези думи му отговори: “Можеш ли да направиш градина за мен като Господ? Можеш ли да ме облечеш със същата сияйна същност, с която Бог ме облече? 4. Къде е божествената природа, която обеща да ми дадеш? Къде е мъдрото ти говорене, с което дойде първия път при нас в градината?” 5. Сатана каза на Адам: “Мислиш ли, че като съм обещал нещо наистина мога да го дам и да изпълня думата си? Разбери, че не мога. Защото аз самият никога не съм смятал да удържа обещанията си. 6. Затова паднах и накарах и теб да паднеш. Така и всеки друг, който приема съветите ми ще падне. 7. Сега, о, Адаме, тъй като си паднал, ти си под мое управление и аз съм твой цар. Така е защото ми се подчини и съгреши срещу Бога. Няма да има освобождение от ръката ми до деня, обещан ти от твоя Бог.” 8. После каза още: “Тъй като не знаеш кой е деня, за който се уговорихте с твоя Бог, нито часа, в който ще бъдеш освободен, ще умножим войната и убийствата срещу теб и потомците ти. 9. Това е нашето желание и огромно удоволствие – да не оставим нито един човешки син да наследи нашите места в небето. 10. Ето защо, Адаме, домът ти гори и ние няма да спрем да вършим зло ден и нощ. Аз, Адаме, ще те нападам когато влизаш в пещерата за да живееш в нея.” 11. Когато Адам чу тези думи той плака, тъгува и каза на Ева: “Чуй какво каза: че няма да изпълни нищо, което ни е обещал в градината. Наистина ли тогава ще ни бъде цар? 12. Ние ще молим Бог, нашия създател, да ни освободи от ръцете му.”

 
Глава LVІІІ

“За залеза на слънцето на 53-ия ден...”

1. Адам и Ева простряха ръце към Бога, молейки се и умолявайки Го да изгони сатана далеч от тях за да не им вреди и да не ги насилва да се откажат от Бога. 2. Тогава Бог изпрати при тях ангела Си, който изгони сатана. Това се случи по залез слънце на 53-ия ден след като бяха напуснали градината. 3. Адам и Ева отидоха в пещерата, застанаха вътре и се помолиха на Бога с наведени глави. 4. Преди това Адам каза на Ева: “Ето, ти видя какво изкушение ни сполетя в тази земя. Ела, нека се изправим и да се помолим на Бог да ни прости извършените грехове; и нека не излизаме навън преди края на деня, който е след четиридесетия. Ако умрем, Той ще ни спаси.” 5. Тогава Адам и Ева станаха и заедно молиха настоятелно Бога. 6. Така те продължиха да се молят в пещерата; не излизаха навън ден и нощ и молитвите им излизаха като огън от устните им.

 
Глава LІХ

 

Осмото появяване на сатана при Адам и Ева.

1. Сатана, който мрази всяко добро, не им разреши да завършат молитвите си. Той извика множествата си и всички дойдоха. Каза им: “Тъй като Адам и Ева, които ние измамихме, се съгласиха заедно да молят Бога ден и нощ да ги освободи, тъй като няма да излязат от пещерата до 40 ден, 2. и тъй като ще продължават да се молят заедно да бъдат свободни от ръцете ни и да се върнат в предишното си състояние, трябва да решим какво ще правим с тях.” Множествата отговориха: “Твоя е силата, господарю, да направиш каквото възнамеряваш.” 3. Тогава сатана, велик във всяко зло, взе множествата си, отиде при пещерата в тридесетата нощ и би Адам и Ева докато ги остави като мъртви на земята. 4. Тогава при Адам и Ева дойде Словото на Бога, което ги избави от страданието и Бог каза на Адам: “Бъди силен и не се страхувай от този, който току що беше при теб.” 5. Но Адам плачеше и каза: “Къде беше Ти, о, Боже мой, когато ме наказаха с такива удари и страданието сполетя мен и Ева, Твоите творения?” 6. Бог му каза: “О, Адаме, виж, той е господар на всичко, което ти извърши; този, който каза, че ще ти донесе божественост. Къде е любовта му за теб? Къде са обещаните от него дарове? 7. Дали ще му хареса поне веднъж да дойде при вас за да ви успокои, да ви даде сила, да се зарадва заедно с вас или да изпрати множествата си да ви защитят? Ти му се подчини и се предаде на съветите му; последва заповедите му и престъпи Моите.” 8. Тогава Адам заплака и каза: “О, Господи, тъй като малко съгреших а Ти в отговор ме наказа жестоко, моля Те освободи ме от ръцете му; или имай милост и вземи душата ми сега в тази чужда земя.” 9. Бог каза на Адам: “Ако само виждаше нещата по този начин и се молеше така преди да съгрешиш! Тогава щеше да имаш почивка от нещастията, които ти се струпаха сега.” 10. Бог беше търпелив с Адам и с Ева ги остави в пещерата докато се изпълнят 40 дни. 11. Силата и плътта им бяха повяхнали от пост и молитва, от глад и жажда. Не бяха се хранили и не бяха пили нищо след като бяха напуснали градината; функциите на телата им все още не бяха установени. От глад нямаха сила да продължат да се молят до края на 41 ден. Паднаха на земята в пещерата; това, което все още се изплъзваше от устните им, бяха хваления.

 

Дяволът се появява като възрастен човек. Предлага “място за почивка”.

*Съществуването на две думи – “helpmeet” и “helpmate”, означаващи едно и също нещо, е комедия от грешки. Бог обещава на Адам (Кинг Джеймс версия на Библията) подобаващо спасение (помощ, помощник). През 17 век двете думи – “help” (спасение) и “meet” (подобаващо) в този текст са записани грешно като една дума, отнасяща се за Ева и “helpmeet” (помощник) е започнала да означава “съпруга”. През 18 век при несполучлив опит да се определи значението на думата е прието да се пише “helpmate”. Днес двете думи са равностойни като се използват и двата правописа.