Глава 10 КАК ДА ГОВОРИМ С ЛЮБИМИЯ?

Когато все още не бяхме женени, прекарвахме много време в разговори разказва Шарън. Бяхме добри . приятели. Можех да кажа на Ед всичко и той споделяше с мен всичко. Сега едва си говорим, а когато го правим, обикнове­но спорим."

Когато двойките с проблеми в общуването се опитват да ги разрешат, разисквайки върху тях, си навличат още повече нераз­бирателства, объркване и гняв. Без да съзнават, Шарън и Ед са започнали игра на взаимно раздразнение.

Истинският виновник в техния случай би следвало да се търси в начина, по който те общуват един с друг. Езикът на тялото, тонът на гласа, скритите намеци, потайните мисли и негодуванието от миналите преживявания влияят на посланията, които те си изпра­щат. Начинът на общуване може или да изгради, или да унищожи една връзка.

Много от нас предават послания, водещи към отчуждение. Използ­ваме ги толкова често, че вече не съзнаваме колко неприятни могат да бъдат. Ето защо съвсем уместно можем да ги наречем „убийци".

Джеймс Добсън разказва за една игра, която мъжете и жените често играят. Той я нарича „Убий партньора си". В нея играчът (обикновено съпругът) се опитва да накаже съпругата си, като я осмива и смущава пред приятели. Той може да я нарани и когато са сами, но пред външни хора може наистина да я постави на мястото й. Ако иска да бъде изключително жесток, ще покаже на гостите колко глупава и грозна е тя две области, в които жените са много уязвими. Бонус получава само ако успее да я разплаче.

Вие не можете да контролирате посланията убийци, изпраща­ни от вашия партньор, но можете да поправите себе си. Когато го сторите, ще забележите, че сте се сближили с него без каквито и да е съзнателни усилия. Ще се почувствате по-близки, когато не трябва да се справяте с допълнителната болка, натрупана от убийственото общуване.

Можете рано да закопаете брака си със серия малки копки.

Мълчанието

Вниманието ми бе привлечено от една рубрика, която гласеше: „Да поговорим за тихия брак: 12 години без разговори". В историята се разказваше за двойка, която живяла в мълчание цели 12 години! От злоба никой от двамата не пожелал да се унижи като проговори първи, и затова общували чрез бележки. Когато единият написал бележка с предложение за развод, другият отвърнал: „Продължавай."

И мъжете, и жените използват мълчанието като оръжие или форма на контрол, но обикновено по различен начин. Когато мъ­жът мълчи, това е знак за бушуващи в него емоции като гняв и страх или пък е начин, по който той изразява силата си. С мълчалив съпруг не можете да спорите. Жената използва мълчанието като реакция срещу болката и несправедливостта или когато изпадне в състояние на пълно отчаяние и депресия.

„Мълчаливият съпруг", според някои брачни съветници, е в основата на половината от проблемните бракове. Много жени се оплакват, че съпрузите им не им говорят и че не могат да се справят с положението. Но затова съществуват причини и мъдрата жена ще се опита да разбере съпруга си.

Някои мъже, особено работохолииите, считат, че само про­дуктивността е от значение. Отговорът им на всички проблеми в живота е действие, не разговор. Други са толкова догматични и властни, че отказват да говорят по-нататък по дадената тема, щом вече са обявили своето решение. Някои наричат обсъждането „дреболия".

Следваща причина за мъжкото мълчание е, че когато са в стрес, те се затварят в себе си. Търсят решение на проблема си и се съсредоточават върху обективни ситуации като тези, излъчва­ни по телевизията или отпечатани във вестника, за да пренасочат енергията си. Съобразителната съпруга в такъв момент ще остави любимия си сам. Тя може да бъде сигурна, че той ще се върне, ко­гато преподреди света си.

Не можете да направите много, ако партньорът ви мълчи. Молбите, жалбите, гневът или отвърщането по същия начин не е изход. Вместо това опитайте следното: „Има моменти, в които обсъждаш проблемите си с мен. Може би съм направила нещо, което затруднява общуването ни. Бих желала да го обсъдим, за да вземем мерки."

Ако зададете въпрос и не получите отговор, опитайте с „Какво ще кажеш за предложението ми?" или „Мълчанието ти ми подсказ­ва, че си ядосан (наранен, разстроен) заради нещо. Това ли искаш да ми покажеш?".

Жената трябва да помни, че мъжът има нужда да се разтовари от стреса през деня и едва тогава ще може да говори. Мъж, който чувства, че има нужда да помълчи, трябва да покаже на съпругата си, че му е необходимо известно време и че след малко могат да поговорят. Въпреки че в момента не му се говори, той трябва да покаже разбиране към нуждата на половинката си от разговор, като бъде поне добър слушател.

Разгледахме някои от аспектите на общуването, но не обър­нахме внимание на думите, с които си служим. Нека сега се съсредоточим върху самото послание. В книгата си Защо се стра­хувам да ти кажа кой съм? Джон Пауъл описва 5 нива, на които комуникираме.

Най-трудно е да се стигне до саморазкриване. По-лесно е да стоите на повърхностните 5,4 и 3 нива заради страха от отхвърляне. Но ако не достигнете до 1 и 2 ниво в общуването си, никога не ще постигнете интимността, възможна в брака. Отделете си време, за да развивате доверието си един в друг. Рискът, който ще поемете, когато се научите да споделяте, ще бъде възнаграден чрез пълно­ценна и интимна връзка.

Едно от предизвикателствата на брака е свързано с това, как да разговаряте за нещо, което не харесвате у партньора си, или за поведение, което ви дразни. С времето се появяват нови нужди и предпочитания. Когато това се случи, не прибягвайте до обвинения и осъждане, а използвайте Аз-посланията.

Те изразяват чувствата ви директно, когато сте разстроени, раздразнени или обезпокоени поради поведението на партньора си. Аз-посланията му позволяват да разбере вашите негативни чувства, без да го атакувате и осмивате. Тъй като са по-малко заплашващи, по-сигурно е, че ще бъдете чути. Те установяват откритост и чест­ност помежду ви и са отличен метод да откриете чувствата си на раздразнение.

Сравнете различните реакции на тези две послания, изпрате­ни от съпругите, след като съпрузите им отказват да ги изведат на вечеря.

Съпруга №1 обвинява, осъжда и унижава половинката си. Това подтиква съпруга й към спор и вероятно ще го направи по-неотстъпчив и защитаващ се от преди. Съпруга №2 казва само как се чувства, факт, с който съпругът й трудно би могъл да спори. Тя подбира подходящите думи, за да му покаже, че има чувства, които според нея са пренебрегнати.

1. Изявление, показващо какво ви причинява поведението на партньора ви: „Аз се чувствам разстроена, раздразнена, заплаше­на, ядосана..."

• Съпругът включва телевизора по време на вечеря, след като двамата са се разбрали да не гледат телевизия, докато се хранят. Съпругата казва: „Разстройвам се, когато нарушаваш уговорката ни да не гледаме телевизия, докато вечеряме, тъй като това е една от малкото възможности, когато можем да общуваме един с друг."

• Жената мълчи. Съпругът й казва: „Ядосвам се, когато се затваряш в себе си, тъй като дори не знам какво съм направил, когато се държиш така."

• Съпругът я критикува по остър начин. Жената казва: „Дъл­боко ме нараняваш, когато ме критикуваш така. Чувствам се не-уважавана и необичана."

Много по-вероятно е Аз-посланията да доведат до положител­на промяна в поведението, защото не съдържат унижения и не диктуват поведението на партньора ви. Много хора ще променят поведението си, след като разберат неговото негативно въздействие. Но не това е главната цел на Аз-посланията. Основната им цел е да ви помогнат да се освободите от раздразнението си.

Макар половинката ви да не промени поведението си, вие изра­зявате чувствата си и се освобождавате от тях чрез съобщаването им по един конструктивен начин, а не ги потискате. Несподелените малки негодувания и дразнения могат да прераснат в големи борби. Парата, която често се вдига между двойките, може да бъде изпус­кана всекидневно, като се научите да общувате по този директен и открит метод.

1. Използвайте ги, когато се раздразните. Не чакайте, докато проблемът ви подлуди.

2. Не предлагайте решения и не казвайте на партньора си какво да прави. Това предизвиква отбранителни реакции.

3. Тонът на гласа трябва да съответства на силата на послани­ето ви. Внимавайте да не преминете границата.

4. Ако партньорът ви не отговори на първото послание, изпра­тете му друго, интерпретирано по нов начин, докато бъдете чути.

Ако наистина искате да разберат чувствата ви, трябва да ги изразявате директно. Не позволявайте на партньора си да ви отк­лонява от целта. И не се отказвайте само защото не сте получили желания отговор. Когато сте раздразнени, нямате друга възможност да постигнете по-добър резултат. Дори ако партньорът ви не ви помага, решете вие да не му пречите.

Има ли разлика между начина, по който общуват мъжете и же­ните? Всичко, което трябва да направите, е да се вслушате в двете групи и да си водите бележки.

Мъжете считат за нормално да говорят за спорт, за политика, за коли, за работа, за борсата и за това, как вървят нещата. Жени­те често приемат тези неща като лекция: „Аз съм учителят, ти си ученикът. Сега слушай!".

Ето защо жените използват канал „Ч" чувства, докато мъжете използват канал „Л" логика. Когато Лиза споделя даден проблем с Хал, тя търси съчувствие и подкрепа. Хал й отговаря с логичен съвет, без да разбира от какво се нуждае тя.

Вероятно не може да запомни повече, отколкото й казва.

Тази тенденция се появява особено след брака, защото по вре­ме на срещите мъжете с желание са прекарвали повече време в разговори, за да изградят връзката. След сватбата те се отдават на работата си. Жените искат да обсъждат трудностите и да тушират различията помежду си, за да се чувстват близо до своите съпру­зи. Мъжете не предприемат нищо в тази посока. Те не гледат на разискванията за трудностите като на възможност за постигане на интимност и не чувстват постоянна необходимост от споделяне на своите мисли, чувства и нужди. Всеки пол разбира привързаността по различен начин.

Мъжете и жените вървят по различни пътища. Жените си слу­жат по-добре с граматиката и използват по-малко нецензурни думи. Целта им е да изградят и поддържат връзката. Мъжете, търсейки изява на своя статус и сила, установяват контрол в разговора, те се фокусират върху смисъла му, без да се безпокоят за думите.

Неразбиранията са резултат от липсата на познания за стила на разговор на двата пола и могат да доведат до разочарования и нещастие. Преди да си помислите, че с вашия партньор става не­що, когато достигнете до различни заключения, защо не приемете тези различия като част от прекрасния Божи план за мъжете и жените? Промяната на отношението може да ви донесе голямо възнаграждение.
Глава 11

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С КОНФЛИКТИТЕ?

Ние наистина се обичаме, но спорим толкова много въздъхва уморена от 14-годишни битки съпруга. Опитвахме и опитвахме да престанем, но не успях­ме."

Голяма част от двойките се карат по едни и същи причини: парите, децата, почивката, характера им, сватовете, религията, по­литиката и секса в този ред. Но честотата на конфликтите и пробле­мите, които причиняват търкания, не остават постоянни с годините. Младоженците спорят поради различията в характера си и относно начина за прекарване на свободното време. Зрялата двойка съсредоточва конфликтите си около парите, но и те намаляват с времето. Най-малко конфликти се срещат сред възрастните двойки.

Добре ли е да спорим?

Вие може би сте от хората, които вярват, че не е добре да вли­зате в спор или в конфликт. Такова мнение имат всички, но тази

общоприета представа е погрешна.

Много психолози считат, че случайните конфликти са знак на здрава и пълноценна връзка. Те са израз на загриженост и топлота. Джордж Р. Бах и Питър Уайдън в своята, превърнала се в класика, книга Интимният враг. Как да запазим справедливостта в любов­та и брака? коментират: „Констатирахме, че двойките, които спо­рят, остават заедно те знаят как да се справят с конфликтите."

Умението да влизате честно в конфликт е най-важната особе­ност на общуването, която трябва да усвоите. Спорът между двама души, които се обичат, не винаги е деструктивен. Доказателство за това, че се грижите един за друг, е, че уреждате и се справяте с проблемите, докато постигнете взаимно удовлетворяващо ви решение.

Няколко прости правила могат да ви помогнат да разрешавате конфликтите помежду си конструктивно:

Важни въпроси не трябва да се обсъждат късно през нощта. Решенията, взети тогава, когато тялото е умствено, физически и духовно уморено, са по-скоро емоционални. Най-добре би било да преспите с проблема и да станете рано сутринта или да изберете подходящо време на следващия ден.

Можете да отидете и на ресторант. Решаването на проблеми­те на публично място ще ви помогне да се контролирате. Друго подходящо място е ваната, където можете да седите един срещу друг. Това може да ви звучи нелепо, но действа добре. Водата има успокояващ ефект, а разположението ви предполага допирни точки. Все пак работа ще свършат и два стола в стаята. Само се уверете, че имате достатъчно време и пространство, за да разисквате проб­лема, без да ви прекъсват.

Някои от правилата може да са: без заплахи за развод и самоубийс­тво, без забележки относно роднините и близките, без унижения относ­но външния вид и нивото на интелигентност, без физическо насилие и без викове, нецензурни думи или прекъсвания. Двамата партньори могат да се отпуснат, когато разискването се ръководи по правила, предотвратяващи емоционалните травми и даващи сигурност. Ако някой наруши правилата, можете да наложите санкции като заплаха за вечеря навън, плащане на глоба или нещо подобно.

5. Установете темата. Придържайте се към един проблем, докато не го разрешите. Колкото повече проблеми се повдигнат по едно и също време, толкова по-малка възможност съществува да бъде разрешен всеки един от тях. Създайте си правило да обсъждате допълнителни проблеми само когато разрешите първия (основния) проблем. Ако е необходимо, подгответе дневния ред за следващата си среща и в него включете и други спорни въпроси, ако възник­нат такива. Избягвайте изкарването на стари сметки и спорове.

Съгласете се, че ако обвинението е на повече от шест месеца, то е невалидно и не може да се използва като доказателство.

Да разгледаме случая на Джун и Рик.

Той (Аз-послание): „Много се разстроих, когато ми предложи да поканим твоите роднини на моя рожден ден, но не спомена нито дума за моето семейство. Това ме кара да мисля, че то не е желано."

Тя (грижовно послание): „Ако те чух правилно, ти си разстроен, защото мислиш, че предпочитам своето пред твоето семейство."

Той (Аз-послание): „Точно така. Харесвам семейството ти, но се обиждам, когато не включваш моето семейство в списъка с гости, особено когато поводът е моят рожден ден. Мисля, че желанията ми трябва да бъдат зачетени и семейството ми също да бъде по­канено."

Тя (грижовно послание): "Сякаш усещам негодувание у теб."

Той (Аз-послание): „Позна. Освен това се чувствам..."

Все още няма решение, но Джун има ясна представа за чувст­вата на Рик. Когато той разкрие своите чувства и тя ги приеме, те могат да преминат към извиненията и вземането на решение.

Тя (изявление на приемане): „Разбирам твоето разочарование и приемам чувствата ти. Съжалявам, че те разстроих, като не вклю­чих семейството ти в списъка с гости. Понякога си мисля, че те не ме приемат и не се чувствам добре, когато са тук. В бъдеще ще се постарая да се съобразявам с чувствата ти и ще каня по-често твоето семейство. Моля те, прости ми." (извинение и решение)

След като спечели спора със съпругата си, най-мъдрото нещо, което мъжът може да направи, е да се извини.

Промяна на механизма. Пред Джун и Рик възниква друг проблем, когато е трябвало да вземат решение. Ако Рик е грижовен партньор, той ще схване това и ще „смени механизма". Възможно е това да не стане по същото време. Възможно е да се определи друг момент за разговора. Но сега съпругата му заема ролята на подател, а той на получател. Той (грижовно послание): „Приемам извинението ти. Ако те чух добре, ти се чувстваш отхвърлена от семейството ми. Загрижен съм за твоите чувства и искам да поговорим за тях."

Тя (Аз-послание): „Правилно. Знам, че може да не ме разбереш, но ставам доста скована в присъствието на майка ти. Сякаш не мога да направя нищо." Той (грижовно послание): „Майка ми те кара да се чувстваш непохватна. Кажи ми повече."

Тя (Аз-послание): „Добре. Спомняш ли си, когато бяха тук за Коледа? Всичко, което я помолих да донесе, бе..."

Всеки път, когато партньорът ви сподели проблем, трябва да го направи чрез Аз-послание. Този, който има трудност, трябва да бъде оставен да се „разтовари" изцяло, докато другият поеме ролята на грижовната половинка. След като бъдат успокоени чувствата, двойката ще бъде способна да достигне до взаимно удовлетворява­що решение.

Умението да „променят механизма" дава на двамата парт­ньори правото и привилегията да изложат ясно и напълно виж­данията, чувствата и причините, свързани с проблема, без да бъдат прекъсвани. Това е добър метод за разрешаването на всеки проблем. Той не винаги ще доведе до незабавно решение, но все­ки ще знае точно какво е отношението на другия. Някои двойки са толкова заети с опитите си да докажат кой е прав и кой крив, че не чуват какво казва партньорът им и никога не се справят с истинския проблем.

7. Напишете всички възможни решения. След като всички реше­ния са изразени и ясно разбрани от двамата партньори, ще имате възможност да ги анализирате. Обсъдете всяко възможно решение, независимо колко пресилено изглежда. Направете си списък с всич­ки възможни решения, без да се спирате на нещо конкретно.

8. Изберете най-приемливото решение. Този избор може да изисква компромиси и уговорки. Решенията се вземат, когато еди­ният партньор отстъпи или и двамата направят компромис. Отс­тъпването пред другия в средата на конфликта изисква истинска зрялост, тъй като така признавате, че вашият анализ на ситуацията е погрешен и сте готови да промените мнението си.

Уверете се, че не отстъпва само единият партньор. Победата не трябва да бъде крайната ви цел, защото там, където има печеливш, има и губещ, а никой не обича да губи. Най-доброто решение е то­ва, което е най-близо до решаването на проблема и удовлетворява нуждите и на двамата.

Хари и аз случайно разбрахме това. Достигнахме до безизходи­ца по един въпрос и започнахме да се уговаряме за това, кое решение е приемливо. Тъй като доста се разгорещихме, аз се ядосах. Исках да крещя заради несправедливостта му, защото бях наранена. Не исках да говоря повече с него. Но вместо да спра дотук, продължих. След няколко минути преживяхме мъртвата точка, макар да си мислех, че това е невъзможно, и решихме въпроса. Никога няма да забравя топлината, която изпитахме, след инцидента. От това преживяване се научих да не се измъквам прекалено прибързано от спора.

Дори и да следвате точно тези стъпки, промяната няма да стане за една вечер. Нужно е време, за да се променят старите навици. Не очаквайте твърде много за малко време. Молете се за търпение.

10. Докосвайте се. Простото докосване на ръката, топлата прегръдка или галенето на телата, докато спите, могат да разтопят враждебността. Прегръдката значи повече от думи. Връзката може да се разруши, докато сте в конфликт, но сега сте отново едно и докосването го потвърждава. Подарете на партньора си неочакван комплимент, потупване по рамото или голяма усмивка и ще откри­ете, че можете отново да се сближите.

Нейният и неговият стил иа водене на спор различни ли са?

Мъжете са тези, които се въздържат по-често от спорове за разлика от жените. Според Робърт Левенсън, който изучавал ре­акциите на двойките, докато обсъждат проблемите си в брака, в резултат на стреса по време на спор сърдечният пулс при мъжете е по-учестен, отколкото при жените. Те по-често са склонни да ос­вободят гнева си изведнъж, отколкото чрез деликатни уговорки, и се оттеглят, когато конфликтът се проточи. Възможно е жената да мисли, че съпругът й се е отказал от спора, докато той просто реагира чрез градивно, предпазващо здравето средство. Спорът може да бъде опасен за мъжкото здраве.

Според друг изследовател, д-р Х. Дж. Уитингтън, мъжете мис­лят, че решението на проблемите се постига по начин, подобен на спортните събития. Техният план предвижда обсъждането да се вмести в определени граници, да продължи определено време и най-накрая да приключи. Играта се подчинява на правила, които всички играчи спазват и не хитруват, тъй като реферът санкциони­ра нечестната игра.

Милите и нежни думи могат да бъдат кротки и да се изговарят лесно, но ехото им е безкрайно.

Майка Тереза

Обективността й, такава, каквато я виждат мъжете, се основава на два факта: да покажат уменията си и да постигнат победа. Другата възможност е преиграването на ситуацията, ако е необходимо. Спортът изисква агресивното поведение, личните мнения да се изразяват в играта и да не се пренасят извън връзката. Следователно след края й социализацията между играчите на противниковите отбори се насърчава. Жените също имат план на играта, но той преминава през емоционалния им филтър. Агресията и уменията могат да се изявяват, но трябва да се моделират съобразно случая особено ако присъстват мъже. Една жена не познава граници, правилата ръководят работата й, дома й, децата й и връзките й. Тъй като са ангажирани нейните чувства, тя не може да ги изключи, щом играта свърши. Ограниченията във времето са непознати за жените, които виждат света като едно цяло. Те не признават рефера или посредника.

Жените, въвлечени в конфликт, имат трудности със социализи­рането дори когато са в една група с някого, с когото са воювали. Емоциите им лесно се взривяват. Трудно им е да приемат, че може да има преиграване.

Като имаме предвид тези наблюдения, е лесно да разберем как двойките дори тези, които се интересуват един от друг преживяват разочарования в опитите си да установят своите различия. Дока­то мъжете и жените се свързват помежду си, между тях ще има несъгласия. Емоциите ще се разпалват. Решенията ще изглеждат невъзможни. Гняв, болка и вина ще се преплитат във всекиднев­ния им живот.

Никоя външна сила няма да следи поведението на двойката и да извика „фал", когато е нужно. По време на конфликт те са са­ми уязвими и нуждаещи се един от друг, но и гневящи се. Как да достигнат до необходимото им решение и все пак да продължат да се обичат?

Ако двамата не усвоят онези умения, с помощта на които победата ще бъде постигната, без да има губещи или печеливши, конфликтът ще продължи. Добрата новина е, че омразата може да се избегне. Ако не можете сами да решите проблема си, не му поз­волявайте да се загнезди във вас. Потърсете съвета на специалист, който ще ви помогне да намерите разрешение.

През първата година на брака общуването обикновено започва да линее, тъй като двойката прекарва повече време в изследване на вътрешните си чувства и в поставянето на цели за бъдещето. Но след като се появят децата, съпрузите фокусират вниманието си вече не върху връзката си, а върху дома и потомството. Роман­тиката изчезва и животът им се превръща в бизнес партньорство. Разговорите се съсредоточват върху финансовите проблеми, спра­вянето с домашните задължения и т. н.

Съпрузите преследват различни интереси. Той работи върху разрастването на своя бизнес и гарантирането на семейното бъде­ще. Нейният живот се върти около децата, дома и кариерата й (ако има такава). След като децата „отлетят" от огнището, двойките в зряла възраст често откриват, че вече не съществува основа за дълбоко общуване помежду им. Те могат да си говорят, но само за проблеми и за определени неща работата, колата, къщата, задъл­женията, децата, църквата.

Върнете се във времето, когато се срещахте. Вие не бяхте толко­ва съсредоточени върху проблеми и предмети, колкото се стремяхте да се преоткривате един друг. Всичко, което искахте тогава, беше да бъдете заедно, да си споделяте и да мечтаете за велики неща. Докато говорехте, често използвахте местоименията аз, ти, ние, нас.

През всички етапи на брачния живот съпрузите трябва да са наясно с чувствата си един към друг. Те могат да направят много, за да подобрят общуването си. Добрата новина е, че никога не е твърде късно да започнете. Ето някои забавни предложения.

Това време не е предназначено за разрешаване на сложни проб­леми или за споделяне на силни чувства. Използвайте го за обменяне на новини от всекидневния живот децата, работата, съседите, шефа, какво ви се случи днес и т. н. Този обмен на информация води до вплитане на живота на единия в този на другия и заздравя­ва брачната връзка. Ако това предложение не действа във вашия случай, опитайте по време на хранене или след това, докато още не сте станали от масата. Не е важно кога ще се проведе разговорът, важно е да се състои всекидневно.

5. Възползвайте се максимално от времето за хранене. Времето на масата може да бъде едно от най-приятните или най-омразни­те часове на деня в зависимост от атмосферата. В действителност можем да нямаме време да се съберем два пъти през деня, за да обсъдим или споделим това, което ни вълнува. Но времето за хра­нене е най-доброто време за събиране.

Използвайте тази възможност, за да проведете приятен раз­говор. Помислете: два пъти на ден почти седем дни в седмицата можете да говорите по 20 минути или повече. И изключете телеви­зора. Той убива разговора!

Много хора с нежелание разговарят с партньорите си. Притесня­ват се, че това не е подходящото време, че не знаят какво да кажат, че могат да сгрешат или пък са прекалено ядосани. Но истинският риск при отказа от разговор е загубата на връзката. Двойка, която не разговаря, няма основа за връзка. Чрез споделяне вие можете да превърнете непознатия в приятел.

Макар че тази глава е съсредоточена върху общуването между съпрузите, то няма да бъде пълноценно, ако не споменем общува­нето с Бога. Съпругът, съпругата и Бог оформят свят триъгълник. Ако комуникацията между двойката се разруши, това ще рефлек­тира върху връзката им с Бога. Ако, обратно, връзката с Небето е прекъсната, това е сигнал за опасност за двойката. Един автор казва: „Човек не може да бъде истински отворен за Бог и затворен за партньора си." Когато линиите на общуването са в ред, Бог по-лесно може да изпълни своята цел със съпрузите.

Никой експерт не може да направи брака съвършен или да внесе откритост и уважение там, където тези качества вече не съществуват. Но откровеното общуване може да облекчи емоци­оналното напрежение, да проясни мисленето и да намали стреса. То позволява на двойката да работи върху общи цели и да си проп­рави път към истинската интимна връзка.
Част 4: Защо жената не е като мъжа?