Книга на моя съпруг Хари А. Ван Пелт в присъствието на Хари има

В следващите няколко писма до известен вестник четем:

Моят брак е добър пример за това. Когато се запознах с Хари, мислех, че е страхотен. Лесно се приспособяваше и в контраст с организирания ми и изцяло структуриран живот бе безгрижен и весел. Беше възпитан, грижовен, красив и се отнасяше с мен като с кралица. Имахме общи интереси, никога не спорехме. Мислех си, че съм успяла там, където хиляди жени се бяха провалили - бях открила съвършения мъж.

Докато ходехме заедно, бяхме разделени. Аз се стремях към по-високо образование, а той отбиваше военната си служба. Така че поддържахме връзката си чрез писма и телефонни разговори. Той остана съвършеният (все още пазя някои от писмата си, за да докажа, че го възприемах по този начин).

Но часът на истината настъпи (може би по време на медения ни месец). Аз вече бях решена да усъвършенствам съпруга си. Знаех какво правя, но го вършех нежно, за да не забележи, че се опитвам да го променя. Желанията ми винаги започваха със „скъпи" или „мили", като търсех подходящия за тях момент.

Не можех да повярвам, че Хари устоява на моите добре обмис­лени и премерени предложения. Настоявах. Той или се наежваше срещу ми, или ме игнорираше. Понякога си мислех, че повтаря действията си нарочно, за да ме дразни. Но не се отказвах лесно. Знаех, че можем да имаме съвършен брак, ако Хари промени ня­кои свои навици.

Удвоих усилията си. Нещата тръгнаха още по-зле. Оттеглих се за известно време и опитах отново. Този човек просто не можеше да разбере колко исках да му помогна да се превърне в най-добрия мъж на света. Ако само ме послушаше, успехите му нямаше да имат край и щяхме да бъдем толкова щастливи. Но всичките ми усилия пропаднаха и нещата се влошиха още повече.

Една вечер, след 15 години брак, се скарахме жестоко. Това беше най-големият ни конфликт. Двамата си хвърляхме злобни обвинения. Уморени от своите нерешени проблеми, се замислихме за развод. Една болезнена забележка се заби дълбоко в съзнанието ми: „Откакто сме женени ми каза Хари, ти се опитваш да ме про­мениш. Не ме обичаш и не те е грижа за мен. Няма да се променя нито за теб, нито за който й да било друг."

Мислех си върху думите му. „Ти не ме обичаш." Той не може­ше да разбере, че се опитвам да го променя, защото го обичам. „Няма да се променя заради никого." Това беше. След 15 години брачен живот осъзнах, че ако връзката ни трябва да оцелее, аз трябваше да се променя. Ето я новата мисъл. Бях толкова заета да го обвинявам за проблемите ни, че бях ослепяла за собствени­те си недостатъци.

Сядайки тежко на леглото, си спомних за една книга от мой приятел, свързана с отношението към мъжа. Докато я четях пър­вия път, толкова се ядосах на някои от съветите, че я захвърлих под леглото. Не исках да я виждам никога, сама можех да преце­ня какво е важно за брака ми. Докато обмислях ситуацията, в която се намирахме, се сетих за захвърлената книга. Открих я и започнах да я чета.

Не мога да кажа, че прочетеното ми хареса. Но трябва да приз­ная, че авторът беше прав. Никога не давах на Хари приемането, от което се нуждаеше. Моите постоянни предложения да промени това или да направи онова го караха да се чувства незначителен. Петнадесетте години на моето мърморене и натякване, въпреки че намеренията ми бяха добри, почти разрушиха връзката ни. Озо­вахме се на ръба.

Прочетох книгата отново и отново, запомняйки и оценявайки новите идеи. Всяка точка, на която преди яростно се противопоставях, се превърна в спасение за брака ни. Няколко дни по-късно аз и Хари имахме семейно събрание, казах му, че съм разбрала, че той не се нуждае от предложенията ми за усъвършенстване, а от моето приемане и насърчение. Уверих го, че ще стана нова съпруга. И оттогава съм такава.

Дали ми беше лесно? Определено не. Някои от нас са по-подат­ливи на желанието да променят партньорите си. Моят темперамент продължаваше да ме тласка в тази посока. Понякога се провалях. Разбирах го сама или Хари ми подсказваше, че съм прекрачила границата.

Всеки от нас има слаби места, които му пречат да види ясно положението, в което изпада. Това е моето слабо място. Винаги ще се боря с приемането. Може би разбрахте защо тази глава е толко­ва важна за мен. То едва не погуби брака ми, но от него започна и новото начало. Постоянното разискване, както и писането на тази тема, ми помогна да израсна.

Дефиницията в речника предлага следното обяснение: да приемаш с благосклонност, с одобрение, с желание, доброжела­телство, правилно и искрено отношение. Докато с Хари бяхме само приятели, аз правех всичко, което беше по силите ми, за да му засвидетелствувам своето одобрение, и го правех с желание.

Никой не ме заставяше да го върша. Бях влюбена в този мъж и исках да му покажа, че го приемам, че всичко, което той прави и говори, за мен е правилно и нормално. Хари беше съвършеният, спомняте ли си?

Какво разруши брака ни? След като се оженихме, аз му пока­зах своето неодобрение. Вече не се отнасях със същото благоразпо­ложение към него. Всичко или почти всичко, което правеше или казваше, смятах за погрешно. Мислех си, че се нуждае от промяна, не забравяйте това.

Ако трябва да изберете човека, с когото искате да прекарате живота си, щяхте ли да се спрете на критикуваща личност или бих­те предпочели приемащия ви? Изборът е очевиден.

За да поддържате връзка с някого, трябва да го приемате. Ко­гато ваша приятелка извърши нещо, което ви е неприятно, вие й прощавате и забравяте. „Тя просто прави нещата по този начин" казвате със усмивка. В брака не сме толкова благосклонни.

Макар че е възнаграждаващо преживяване, да приемаш другия човек такъв, какъвто е, без да се опитваш да го промениш, не винаги е лесно. По време на този процес ще е нужно да си зададем някои плашещи ни въпроси. Мога ли да приема факта, че партньорът ми откликва на проблемите по-различно от мен?

У дома, щом се изправим пред проблем, аз искам да го обсъдим СЕГА, да вземем бързо решение, да съставим план, да продължим напред и да забравим за случилото се. Хари се справя с трудностите по различен начин. Желае да види всички детайли пред себе си. Преценява вариантите, анализира ги и дълго говори. Ако емоци­ите му са възбудени, трудно може да ги преглътне и да продължи напред, забравяйки проблема, както правя аз. Трябва да се запитам дали приемам различието между нас при справянето с трудностите. Мога ли да разреша на любимия си различни от моите желания и вкусове? Хари обича високомаслено мляко и сирене. Според мен тези храни не са добри. Той харесва класическата музика и има фонотека от компактдискове с нея, включваща 5-та симфония на Бетховен и увертюрата от Чайковскиот 1812 г. Според мен колко­то по-тежка, по-силна и по-малко мелодична е музиката, толкова повече тя е по вкуса му. Малко ценя класическата музика, макар че, докато ходехме, трябваше да се правя на най-голямата почита­телка на Бетховен.

Уважавам ли правото на партньора си да избира своята вяра и да развива собствени ценности? Говорим за политика и религия. Някои жени считат за свое задължение да обърнат невярващите си съпрузи. Чрез спорове, четене на лекции, морализиране, напомняния или молби те се опитват да прилъжат или да принудят по­ловинките си да посетят църквата. Пренебрегват тактичността, а така често вредят на съпрузите си.

Притискането и егоистичното отношение са толкова погрешен подход, колкото и отчуждението на съпруга от религията. Тези жени често си присвояват ролята на Светия Дух, чувствайки се заставени от една невидима сила да доведат или да довлекат, ако е необходимо мъжете си в църквата.

Приемането на другите не става лесно. Склонни сме да се заоби­колим от хора, мислещи, чувстващи и действащи като нас. Когато милите ни се отклонят от представата ни за правилно и грешно, се опитваме да променим виждането им и да докажем своята пра­вота. Посрещаме ги с неразбиране. Самодоволно се загръщаме в собствените си одежди и наблюдаваме тези, с които сме се врекли в любов, грижа и уважение, докато смъртта ни раздели защото те не изповядват нашите вярвания. Все още индивидуалността, правото, което всеки човек има, да използва опита си по собствен начин и да открива свой смисъл в нещата, е една от най-безценните привилегии в живота.

Означава ли това, че партньорите ни са съвършени? Разбира се, не. Означава само, че ние виждаме несъвършенствата им, но правим съзнателен избор да се концентрираме върху всички добри качества и всички заложби, които са скрити в тях. Приемаме лич­ността изцяло с недостатъците и дарбите й. Съществува библейско основание за това виждане, записано във Филипяни 4:8: „Всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е бла­годатно ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално това зачитайте."

Някои хора мислят, че практикуват приемане, защото са моби­лизирали всичката си сила, за да се въздържат от критика. Те може да не казват нищо, но изражението им, погледът им, дълбоките въз­дишки и болезнената тишина носят послание по-силно от думите.

Приемането не означава толерантност, примиряване с недос­татъците. Не означава липса на откровеност да се напрягаме да вярваме, че сме свързани със съвършения човек. Не означава примирение да се оттеглим, тъй като партньорът ни не желае да се промени. Когато аз приемам половинката си, имам предвид цялата личност - слабостите и добрите качества. Доволна съм от това, което виждам. И доказвам удовлетворението си, като не се опитвам да се налагам.

Всички сме създадени с необходимостта да бъдем обичани и приемани, с копнежа за някой, който ни цени и харесва поради самите нас, независимо как изглеждаме и действаме. Тази нужда от любов и приемане е очевидна дори при животните, особено при слоновете.

В Индия тези, които са тренирани да помагат, са поставяни за 3 дни в изолация. Животните реагират на самотата по същия начин, както човешките същества скърбят и жадуват за своите половинки. Когато са най-уязвими, ги включват в нощна церемо­ния с огън. След много часове сред бляскащата светлина, започват да им викат, да ги заплашват, да им заповядват. На сутринта, наполовина луди, слоновете се подчиняват на хората като на техни господари.

Любящата съпруга може да види доброто в теб дори когато ти не го виждаш.

Съществува паралел между тези слонове и нас, крехките човеци. Ние също сме социални същества, родени с неудържимата нужда от любов и приемане от страна на нашите родители и близки. Копнеем особено за приемане от нашите партньори.

Един човек посетил ранчо в Зимбабве, където били отглеждани говеда. Сред животните живеела и слоница, която била осиновена като малка. Тя се опитвала да се сдружи с тях. Тъй като била по-умна, измисляла разни начини да спечели уважението им. Използвала хобота си, за да отключва портата, макар че тя самата не искала да бяга. И, вяр­вате или не, дори се научила да мучи така, че да звучи като част от групата. Ако едно животно е готово на такава жертва, за да бъде прието в общността, докъде ли биха стигнали човешките същества в своя стремеж да се чувстват част от цялото?

В голяма степен се свързваме с някого, който ще запълни нуж­дата ни. Тази наша жажда съществува 24 часа в денонощието. В противен случай, ако не сме задоволени, се чувстваме отхвърлени, изолирани и дълбоко наранени. Започваме да не харесваме дори хората, които обичаме, и не ни е грижа дали ще бъдем близо до тях, или просто ще разговаряме. Ако партньорът ни ни дари своята любов и приемане, нашата близост ще бъде утвърдена. Ще бъдем удовлетворени от себе си, от любимия си и от връзката си.

Съществена предпоставка, за да се научим да приемаме парт­ньорите си, е способността ни да приемаме себе си такива, каквито сме. В същата степен, в която приемаме себе си, ще приемаме и половинката си.

Самооценката е проява на честност от ваша страна. Не пра­вете погрешни заключения. Нещо повече, приемете слабостите си, както и добродетелите си, чувствайки, че заслужавате уважението на околните. Научете се да развивате силните си страни и да ком­пенсирате недостатъците си, да живеете с ограниченията, които не можете да промените. Опитвайте се да бъдете честни и открити и да цените личността си.

Това правилно отношение ще ви помогне да отделите внимание на ближните си. Вие ще сте така толерантни към слабостите им, както към своите. Ще цените различията помежду ви, вместо да негодувате, да се страхувате или да ги подигравате. Ще осъзнаете, че различните ви качества ви правят уникални. Самоуважението ви прави духовно свободни и можете по-пълно да оцените Божията милост и благосклонност към вас и вашия потенциал за позитивно развитие.

Ниското самочувствие провокира отбранителните и неправил­ни комуникативни тенденции, чрез които индивида се опитва да се защити. А щом връхлетят проблемите, идва и отчаянието. Тъй като не притежавате нито средства за разрешаване на проблемите, нито способности да използвате нови умения, все по-често прибяг­вате към самоотбрана.

Очевидно това повлиява брака. Човек с ниско мнение за себе си често е нещастен и е възможно да страда от депресия или да се нахвърля върху другите с обвинения поради болката си. Ниското ви самочувствие ви принуждава да се опитвате да се докажете на партньора си.

Не съществува по-голяма преграда пред сполучливия брак от дълбоко вкоренените във вас чувства, че сте недостоен за любов. Първата любовна връзка, с която трябва да се справите успешно, е тази със самите себе си. Само тогава ще бъдете способни да оби­чате друг човек и да му позволите да отвърне на чувствата ви. Без уверението, че сте привлекателен, любовта на партньора ви никога няма да бъде достатъчно истинска и убедителна. Скрито и неусетно вие ще се опитате да я подкопаете, да подриете основите и.

Съществена предпоставка, за да се научим да приемаме партньорите си, е способността ни да приемаме себе си та­кива, каквито сме. В същата степен, в която приемаме себе си, ще приемаме и половинката си.

Д-р Ст. С Хелър, избран от Ню Йорк мегазин за един от най-добрите психиатри в града, казва: „Най-важното качество във все­ки брак е емоционалното здраве на всяка личност." Днес е много трудно да откриеш такъв човек, защото голяма част от хората израстват в дисфункционални семейства; семейства, връхлетяни от развод, алкохолизъм, наркотици или емоционални и физически злоупотреби.

Хората, живели при такива условия, носят унищожителни ра­ни, макар и те да са скрити. Личната им болка ги кара да търсят някой, който може да ги изцели, да облекчи раните им и да събере всички парчета на живота им.

Всеки от нас носи едни или други рани, тъй като идваме от не­съвършени домове. Всички сме се родили с недостатъци! Но можем да се научим да приемаме себе си и да се справяме със слабостите си, вместо да бягаме от тях или да обвиняваме другите. Можем да се научим да се харесваме такива, каквито сме.

Преди да изградим успешен брак, се нуждаем от здрава любяща връзка със себе си. Както казва Оскар Уайлд: „Да обичаш себе си е началото на романтична връзка за цял живот."
Глава 5

НАВИЦИ, КОИТО УНИЩОЖАВАТ ВРЪЗКАТА

Всеки навик, който прави съпруга ви нещастен, заплашва любовта и сигурността на връзката ви. Единичното действие може да бъде толерирало, но когато дори безсмис­лени действия се повтарят и станат предсказуеми, риска от разру­шаване на брака нараства.

В книгата си Рушители на любовта Ф. Харли използва термина „любовна банка", за да опише как любовта се създава и унищожава. Всяко наше преживяване влияе на баланса в нашата „банка". Ние или депозираме, или изтегляме от сметката си през деня. Когато нещата вървят добре и се обичаме, подкрепяме и разбираме, хиля­ди кредит се влива в емоционалната ни банкова сметка (ЕБС) и създава чувството, че партньорите ни са обичани и приети, както е и в действителност. Щом отношенията ни се влошават, започва тегленето от ЕБС . Тя може сериозно да бъде изчерпана и тогава се получава дефицит. Ако негативните чувства продължат да доми­нират, двойката може да започне да изпитва омраза един към друг - всяко действие, дори най-невинното и познато, се интерпретира като проява на нечувствителност и безгрижие.

Нека разгледаме някои от най-деструктивните навици, които водят до изпразване на нашата ЕБС. Когато това се повтори, из­речените тържествени брачни клетви могат да бъдат поставени под съмнение.

Известен психолог направил детайлно проучване на хиляди бракове и открил тази черта на жените като най-голямата им сла­бост. Изследване на Галъп потвърждава този извод заяждането е на първо място в списъка с женските недостатъци.

Типичният списък на недоволство на нежния пол гласи следно­то: той никога не поправя нищо в къщи, не ме води никъде, не става сутрин, гледа телевизия до късно през нощта, става прекалено рано, не посещава църквата, харчи пари за глупости, не разговаря с мен, не разбира чувствата ми, не обръща внимание на децата, забравя рождените дни и годишнините, не стои достатъчно време у дома, не ми казва мила дума, освен ако не иска секс, никога не си взема дрехите, говори неправилно, има лоши маниери, кара като маниак, повтаря едни и същи шеги, псува пред децата, отказва да прави уп­ражнения, яде прекалено много, пилее времето си в игра на голф, не плаща сметките навреме, постоянно превключва телевизионните канали, опитва се да се налага или е пасивен и нерешителен. Къде, о, къде е съвършеният мъж?

Жените често приемат заяждането и предлагането на съвет като жест на любов. Не е така обаче при мъжете. Дамите трябва да научат, че има неписан код, чрез който половинките им действат: мъжът предлага съвет на друг само когато е специално помолен за това. Независимо от уважението, което имат един към друг, той ще ос­тави приятеля си да разреши сам собствените си проблеми, ако не е потърсен за съдействие.

Една жена се гневи на съпруга си поради някоя от горепосочените причини. Непреднамерено той я обижда чрез маниерите и поведението си. Например, преди да се пенсионира, всяка вечер я пита: „Заключи ли задната врата?". Тя винаги потвърждава: „Да, скъпи. Току-що го направих." Въпреки това той отива да провери. Има два на­чина, по които съпругата би могла да интерпретира действията му. Може би си мисли, че тя го е излъгала или че няма доверие на паметта й. И двете възможности я разгневяват. Този сценарий й напомня за други конфликти помежду им. Една нощ, докато съпругът отново проверява вратата, въпреки потвърждението на съпругата си, Бог й говори: „Погледни с добро око на партньора си." „Какво имаш предвид, Боже?" пита тя. „Ами отвръща той, Аз съм го създал такъв. Той е мъж на де­тайлите. Затова е добър счетоводител. Може да прегледа списък с цифри и веднага да открие грешката, която останалите са пропус­нали. Дарил съм го с тази способност, за да се справя с такъв вид дейност. Да, създал съм го такъв и искам да го приемеш."

На мен Господ не ми говори по този начин, въпреки че бих желала да го направи, за да ме събуди по-рано, но при мен бе малко по-драматично. В моя случай Той се обърна към мен чрез една книга. На теб Господ изпраща ли ти послания? Ще ги чуеш ли? Желаеш ли да направиш нужните промени, за да станеш по-приемащ човек?

Разрушителен навик №2: Гневните избухвания

Гневните избухвания са нещо повече от опит да накажем пар­тньорите си, тъй като са направили нещо, което не ни харесва. В гнева си се опитваме да „дадем" на личността срещу нас „урок", казвайки нещо болезнено. Всеки от нас има личен арсенал от оръ­жия, които използва, когато се нуждае от тях. Те се проявяват под формата на викове, критика или саркастични изявления. Някои двойки прибягват до сквернословия, удари, хвърляне на предмети, ритници и дърпане на косата. Независимо от формата обаче тези действия разстройват ЕБС. Всеки от нас има възможност да нара­ни половинката си по-дълбоко, от който и да е друг. Любимите ни са изключително уязвими от гнева ни.

Може да считате, че ядът ви е основателен поради постъпката на партньора ви. Макар понякога да е справедлив, в повечето случаи създава лошо впечатление и повече проблеми. Дори ако гневът разреши настоящата трудност, възможно е да доведе до нови. Колкото сте по-ядосани, толкова повече се влошава състоянието на нещата при вашето избухване и по-унищожителни са резултатите за връз­ката ви. Изявата на яда не само наранява личността, към която е насочен, но е и причина разгневеният да изглежда като глупак.

Мъжете понасят повече гневни избухвания, отколкото предс­тавителките на нежния пол. Жените не са толкова издръжливи, защото са по-емоционални. Те не само могат да бъдат лесно наранени от гневните думи, но и се нуждаят от повече време, за да се успокоят.

Има начини да контролираш тези изблици. В следващата глава, посветена на общуването, ще обясня как да даваме израз на чувства­та си, без да нараняваме, заплашваме или унищожаваме партньора си. Простото умение, наречено „Аз-послание", може да промени брака, изпълнен с гняв. Ако избухванията заемат дори малка част от връзката ви, трябва да бъдат елиминирани, за да имате здрави романтични взаимоотношения.

Не симпатията, разбирането, любовта, подкрепата или почит­та определят кой брак ще просъществува и кой не, а негативните действия, които се задълбочават с времето. Според друг наблюдател, Хауърд Маркман, професор по психология в университета в Денвър, една по буйна проява погубва 20 позитивни действия на внимание. Самият гняв не е толкова пагубен, ако не е примесен с критика, презрение или опит за самозащита.

Постоянната критика или презрение от страна на единия партньор е предпоставка за семеен проблем или развод. Те дават началото на непрекъснат порочен кръг. Съпругата критикува или обвинява мъжа си, той заема отбранителна позиция като прекъсва общуването или прибягва към атака. Резултатът е деструктивна борба, която може да приключи със словесна битка или физически наранявания. Това води до т. нар. от професионалистите „наводне­ние", при което партньорите се претоварени с отрицателни емоции, тяхната ЕБС е пресушена и дори резервите й са източени. Случили се това, по-нататъшната дискусия е безполезна и те трябва да прек­ратят спора, докато се успокоят. Двойката може да се нуждае от външна намеса, за да контролира този негативен кръг.

Разрушителен навик №4: Дразнещите навици и обезпокояващото поведение

По неизвестна причина жените намират съпрузите си за по-дразнещи, отколкото мъжете. В едно късно шоу смешникът казва: „Жените винаги се омъжват и се надяват, че съпругът им ще се про­мени. Мъжете се женят с надеждата тя никога да не се промени." И има истина в това изказване. Жените се впускат във връзката с мисълта: „Има някои неща, които не харесвам в него, но когато се заема с тях, трудно ще го познаеш после."

Мъжете си мислят: „Чувствам се като крал, когато съм с нея. Тя е прекрасна. Надявам се да не се промени. Искам винаги да се чувствам така, когато сме заедно." Това преживяване го подтиква към брак. Иска да бъде нейният герой през остатъка от живота си, но когато съпругата му се фокусира върху слабостите му и се опита да го промени, любовта започва да умира. Независимо дали тази тенденция тръгва от мъжа, или от жената, тя има негативен ефект върху брака. Започват тегленията от ЕБС. Ако се изразход­ват всички резерви, в нея няма да остане нищо.

Една жена беше раздразнена от някои действия на своя съпруг - неговата поза, навиците му на хранене, тона на гласа му, избора му на дрехи. Той не прави това преднамерено, за да я дразни, и никой от тези навици не е в същността си „лош". Те са просто невинна част от личността му. Друга жена с различен вкус може да не ги приеме по този начин и да бъде доволна, че има за съпруг този мъж.

Насърчих дамата да стане по-приемащ човек и предложих на съпруга й да изостави това, което дразни съпругата му. Вместо да прояви желание за съдействие, той се опита да ме убеди, че може да прави каквото си иска. Ако не го харесва, може да го „преглътне". Според него тя трябва да стане по-отстъпчива. Когато сме недо­волни от нечие поведение, го считаме за дразнещо, егоистично и несъобразително. Но щом нашите действия дразнят някого, насто­яваме на правото си да действаме по начин, който ни е приятен, а другият човек трябва да ни приеме. Двоен стандарт наистина.

Всяка критика придружавай с две хвалби

Джордж и Джийн имат различен проблем. Джийн се дразни от действията на Джордж. Докато се срещали, винаги той избирал заниманието им. Тя трябвало или да приеме решението му, или Джордж щял да го изпълни без нея. През първите години от брака им той играел ръгби с приятели, посещавал спортни състезания или гледал спорт по телевизията. Въпреки че Джийн се опитвала да го придружа­ва, се уморила от всичко това. Докато се излъчвала футболната среща в понеделник вечер, тя гледала друга програма. По време на бейзболната среща, за да се забавлява, брояла всички удари и грешките на таблото. Съпругът й знаел, че тя не споделя неговите предпочитания, но все пак продължавал. Не се опитвал нарочно да я нарани, но преследването на собствените му интереси се отра­зявало на връзката им.

Дразнещите навици и поведение влияят на брака така, както другите негативни действия водят до системни изчерпвания на ЕБС. Това се отнася и за двата пола. Ние всички се нуждаем от приемане. Но за жената е особено болезнено да се опитва да промени съпруга си, защото това разрушава основните му нужди от оценка, възхищение и одобрение. Невъзможно е да задоволи нуждите му, докато се опитва да го промени.

Това е особено трудно нещо, което жените не могат да приемат. В някои случаи сякаш жената е подтиквана от невидима сила, за да посочва грешките му и да променя поведението му. Това е естест­вената реакция на нежния пол, който се стреми да усъвършенства брака. Дори ако връзката им е вече добра, те често търсят начини съпругът им да направи това или онова, за да постигнат съвършена­та връзка. Въпреки че го обичат силно и мислят, че е „страхотен", са склонни към постоянни промени.

Когато съставят своя план за действие, те са мотивирани от любовта, но съпрузите им го приемат като проява на отхвърляне и на манипулация. И съпротивата се превръща в основната мъжка реакция на тази липса на приемане.