Глава 8 ЗАЩО ОБЩУВАМЕ ПО ТОЗИ НАЧИН?

Патриша стискаше нервно кърпичката си, докато говореше. „Първата ни среща беше толкова романтична. Отидохме на вечеря, но дори не опитахме храната. Тол­кова бяхме пленени един от друг, разговаряхме с часове, изгубили представа за времето. Сякаш го бях познавала през целия си живот. Имах няколко връзки с мъже, но тази беше различна.

Когато Джон най-накрая ми предложи да се омъжа за него, при­ех. В началото на нашия брак всичко вървеше добре. Споделяхме си всичко и бяхме най-добрите приятели, казвахме си неща, които не бихме открили на никой друг. Понякога лежахме в леглото, го­ворейки си до малките часове на нощта.

С годините всеки от нас се отдръпна и се затвори в себе си. Сега имаме малко неща, които да си кажем. Понякога дори нямам никакви чувства към мъжа, когото преди обожавах. Мисля, че той се чувства по същия начин.

Какво се случи? Нищо драматично. Толкова сме заети с нашите отделни светове, че не забелязваме, че вече не сме приятели. Сигна­лите са налице, но ние отказваме да ги приемем. Той се е погребал в колата антика, която поправя. Аз негодувах и му обърнах гръб. Връзка, в която не се отделя достатъчно часове за общуване, не може да съществува дълго.

Нашите приятели преди ни отбягваха, тъй като бяхме толкова заети с разговори, че те не искаха да ни прекъсват. Това сякаш беше преди много време.

Сега сме заедно заради децата. Живяхме по този начин толкова дълго, че ще ни бъде трудно отново да се отворим един към друг.

Съмнявам се, че ще можем да общуваме както преди. Връзка­та ни може да не е страхотна, но е предсказуема и носи сигурност. Сега сме странници. Изгубили сме способността си да приемаме и разбираме нещата от гледна точка на другия."

Хората се женят, мечтаейки за доживотно интимно приятел­ство с партньора си. Вместо това повечето бракове завършват като „служебни", където всеки изпълнява задълженията на роди­тел, сексуален партньор, готвач и т. н. функционалният брак е незадоволителен.

Добрата новина е, че той може да бъде трансформиран в спо­лучлив чрез интимно общуване. То е това, което носи грижа и спо­деляне, така характерни за интимното приятелство.

Защо двойките не могат да общуват?

Неспособността ни да общуваме зависи от много причини. Може би най-очевидната от тях е, че повечето от нас никога не са се запознавали с ефективните комуникативни умения. Когато не сме се научили да общуваме по подходящ начин, продължава­ме да действаме в съответствие с неефективните привички, които сме си създали.

Трета причина е, че партньорите се страхуват да споделят истинските си мисли и чувства. Този страх е оправдан. Някои от тях са били жестоко наранени и са се затворили в черупките си, от които отказват да излязат.

Всеки разговор носи белезите на неразбирането и нерешените проблеми от миналото. Колкото по-големи са болката и гнева от миналото, толкова по-малка е възможността двойката да продъл­жи да общува без намесата на трета страна.

Започнали сте да изпробвате кои от тях ще ви служат най-добре и е съвсем естествено да внесете тези свои навици в брака си. Дори да желаете да проведете един спокоен и изпълнен с уважение разговор, този вид общуване може да не работи при вашия партньор, който е възприел маниера на шумния спор и уреждане на нещата.

Когато една жена се омъжи, си мисли, че е намерила съвърше­ния, най-добрия приятел и му доверява чрез лични разговори своите „тайни". Много от тях са свързани с подобряването на брака.

Съпругът й никога през живота си не е чувал толкова много тай­ни и смята, че нещо не е наред във връзката им. Това го поставя в защитна позиция. Той не се нуждае от сърдечни разговори, тъй като при общуването му с приятелите главна роля имат действията.

Жената чувства огромно вътрешно удовлетворение, докато говори. Партньорът й обратно, вижда съществен проблем, когато започнат да обсъждат нещата. Връзката им може да отслабне, ако тя настоява за интимни разговори, а той се опитва да ги предотврати.

Следното кратко описание на четирите темпе­рамента ви представя тенденциите, характерни за всеки от тях.

Никой вид темперамент не е по-добър от другите. Всеки общува по различен начин. Обикновено ние представляваме смесица от четирите темперамента, като един от тях доминира. Аз съм хол-сан и никой не може да промени това. Знанието ми за темпераментите ми помага да възприема мел-сан стила на моя съпруг. Нашите наследени темпераменти играят голяма роля в общуването ни като двойка.

Щастието на една двойка в голяма степен може да бъде изме­рено с ефективността на общуването й. То им дава възможност да разрешат проблемите си, да задоволят нуждите си, да предотвратят неразбирането си и да развият интимността помежду си.

Когато в една връзка доминират неефективните навици на общуване, съпрузите интерпретират мотивите си погрешно, нуж­дите им няма да бъдат посрещнати адекватно, проблемите им ще останат неразрешени и враждебността помежду им ще нарасне. С годините възможността за разрешаването на тези проблеми ще намалее поради затвърдените с годините навици и настанилото се трайно негодувание между тях.

Много хора, засегнати от тенденциите на неадекватното общуване, се отказват. Други казват, че искат да се усъвършенстват, но не знаят как да се справят с негативните си навици и да изградят нови.

Можете да съзнавате, но може и да не съзнавате какво прави­те. Ако разберете това, ще успеете да се предпазите от капаните, в които попадат хиляди, ще подобрите начина си на общуване на по-дълбоко ниво и ще разбирате по-добре партньора си.
Глава 9

ИЗСЛУШВАНЕТО - НАЧИН ДА ПОКАЖЕТЕ СВОЯТА ЗАГРИЖЕНОСТ

Изследователите са установили, че прекарваме повече от 70% от времето си в общуване един с друг говорейки, слушайки, четейки и пишейки. Повече от 33% от това време е посветено на разговори и повече от 42% на слуша­не. Тъй като по-голяма част от времето се използва за слушане, предполага се, че то е от голямо значение в живота ни.

В проучването, което направих сред стотици хора, посещаващи моите семинари, 55% признават, че партньорите им ги обвиняват в това, че ни ги изслушат. Жените се оплакват от съпрузите си, които не ги изслушват, а съпрузите им казват, че жените им никога не слу­шат какво им говорят. Да, изслушването в брака е проблем.

Грешки при изслушването

Лошите навици са причина за това да не се изслушваме. Два от най-дразнещите навика са прекъсването и липсата на пряк кон­такт с очите.

Хората, които обичат да прекъсват, прекарват времето си, подготвяйки своя отговор, докато чакат момента да се намесят в разговора. Тенденция е да се „вмъкваме" в разговора, докато дру­гите говорят. Но все пак трябва да позволите на партньора си да довърши мисълта си, независимо колко е отегчителна. Сангвиници-те имат големи проблеми с прекъсването, тъй като всичко казано им напомня история, която трябва да разкажат веднага дори по средата на вашата.

Липсата на контакт с очите показва липса на интерес, доверие и грижа. В разрушаващите се връзки двойките рядко се гледат право в лицето. Магията на погледа липсва.

Някои съпрузи не се поглеждат в очите със седмици или ме­сеци. Те използват това като наказание или за да покажат своето неудовлетворение. Съзнателното избягване на контакта с очите е жестоко. Партньорите, които искат да станат по-добри слушатели, могат да започнат установяването на интимност чрез погледи.

Ето някои примери за недобри слушатели:

• Хора, които ти дават да разбереш, че им губиш времето.

• Хора, които пристъпват напред-назад, сякаш бързат да из­бягат от вас.

• Хора, които довършват изреченията ви.

• Хора, които ви казват какво да говорите.

• Хора, които ви противоречат, преди да се изкажете.

• Хора, които използват мобилни телефони.

• Хора, които се приближават или отдалечават от вас в за­висимост от културата ви.

Да изслушваш това звучи просто, но е сериозна и често пъти трудна работа. То включва наблюдаването на невербалната комуни­кация, контакт с очите, търсенето на скрити мотиви, задаването на правилни въпроси, даването на подходящи отговори и тайната на мълчанието. Това е сложна дейност, но радостта от развиващото се близко приятелство си струва цената.

Слушането е едно от най-пренебрегваните и малко разбирани части на изкуството на общуването. Да се научите как да слушате не изисква научна степен, но се нуждае от упражняване. Всеки мо­же да го прилага.

Настройване и излизане от честотата

По-голямата част от хората изговарят от 100 до 150 думи в ми­нута. По-бавните 80-90 думи в минута, бързо говорещите 170 думи в минута. (В момент на изблик достигам до 200 думи в минута.) Но можем да слушаме от 450 до 600 думи в минута. Това означава, че можем да мислим 5 пъти по-бързо, отколкото да говорим. Когато слушаме някой, изговарящ 100 думи, а умът ни може да възприема 600 думи, той започва „да броди", т. е. ставаме разсеяни. Разликата между двете скорости се нарича забавяне.

Молили ли сте съпруга си да направи нещо за вас и той да ка­же, че не ви е чул? Вие сте обидена. „Ама аз ти казах" твърдите вие. Той отвръща: „Не, не си. Кога си ми казала?".

Този проблем често се появява в резултат на забавянето. Вни­манието на слушателя е фокусирано върху нещо друго, така че той възприема само част от казаното. Други хора използват това време, за да формулират следващия си отговор. Те не разбират, че по то­зи начин пропускат информация, изразяват липса на интерес и не чуват реплики, което може да създаде по-големи проблеми.

Доброто слушане и продуктивното използване на т. нар. заба­вяне включва оценката на това, което е казано, възприемане на информацията, както и наблюдението на невербалните действия и проявяването на интерес.

Делата говорят по-силно от думите

Жестовете и мимиките, както и изразите с емоционална украска са част от невербалната комуникация те представят истинската история. Малко хора разбират важността им. В нормалното общува­не думите и съдържанието, което те предават, са само 7% от това, което се изразява. Тонът на гласа и жестовете предават до 38%, а изражението на лицето 55% от него.

Така че 93% от казаното се предава без думи, а чрез възприемането на невербални послания, което по-важно от всяко друго умение, свързано със слушането. Ако наистина сте ядосани на партньора си, можете ли да не го изразите на лицето си или чрез позата, жестовете или тона на гласа си? Това ще е трудно, ако не и невъзможно, за повечето от нас. Позата на тялото обикновено е в синхрон с вербалното послание. Провисналите рамене изразяват разочарование, отпускането в стола липса на ин­терес, главата между ръцете отчаяние, повдигането на рамене „Не знам".

Невербалните съобщения тежат повече от думите, но имат ограничен обхват. Макар че са силни и по-властни от вербални­те, те са по-ограничени при предаването на различни концепции и идеи. Поради неясната им природа е по-лесно да се допусне грешка при възприемането им. Слушателят, който се основава единствено на невербалните сигнали, трябва да внимава при интерпретирането им. Попитайте говорещия дали правилно сте разбрали това, което е казал.

Нашият стил на общуване, който за нас е ясен и нормален, може да бъде възприет по различен начин. Ето защо е важно да попитаме дали сме възприели казаното ни правилно.

Интерпретирането е метод за посрещане на думите на другия. Чрез него слушателят проверява точността на изявлението и показ­ва на отсрещната страна, че е чута. Интерпретацията се свързва основно със съдържанието факти, информация, идеи, мнения и обстоятелствата, описани от говорещия. Отговорите могат да звучат така:

„ Чух те да казваш, че... "

„От това, което чувам, ти казваш..."

„Искаш да кажеш..."

Интерпретирането се основава единствено на споделената ин­формация, не на чувствата. Слушателят я възприема и отговаря, понякога под формата на въпрос, за да потвърди за себе си онова, което е разбрал.

Съпругата: „Посетих интересен семинар в службата си във връзка с избора на кандидатите за работа чрез тестове, което може да ми е от полза."

Съпругът (перефразира): „Този метод на тестване ще ти помог­не като директор на личния състав."

Показвайте интерес към споделената информация, но избягвай­те да отговаряте със същите фрази, подобно на папагал, тъй като това би било обидно за партньора ви.

Активното слушане отговор на чувствата

Обикновено възприемаме слушането като пасивна дейност. Все пак, когато се прибави думата „активен", това предполага участие от страна на слушателя. Той се опитва да разбере емоциите, често скрити зад изговорените думи, и да помогне на говорещия да изра­зи чувствата си. Активното слушане е нещо просто, но може да се окаже изключително сложно, в случай че се сблъскате с критика, негативна емоция или нещо, което ви засяга или противоречи на ценностите и вярата ви.

Активното слушане е най-полезно, когато партньорът ви из­питва гняв, разочарование, негодувание, самота, обезкуражение или болка. Първата ви реакция към такива чувства може да бъде негативна. Можете да проявите желание да спорите, да се защита­вате, да се скриете или да се борите. Но когато слушате активно, оставете настрана личните си чувства, за да помогнете на партньо­ра си да изрази своите.

Емоциите не се делят на добри и лоши. Те са временни чувс­тва, които идват и си отиват. Ако партньорът ви в даден момент почувства липса на приемане от ваша страна, може да се разгневи или да се затвори в себе си.

Процесът на изразяване на емоциите помага на личността да ги разбере по-добре. Когато насърчите любимия си да обсъди с вас скритите си чувства и покажете разбиране, а не застанете в отбранителна позиция или в позицията на цензура, ще направите голяма крачка напред към постигането на интимност.

Да приложим на практика

1. Заявете отново чувствата, които сте разбрали, докато слушате. Да кажем, че една жена негодува, тъй като съпругът й не прекарва повече време с нея. Тя казва: „Чувствам се обидена, защото те няма почти всяка нощ. Когато си у дома, си уморен, гле­даш телевизия или заспиваш. Това ме кара да се чувствам самотна и необичана. Имам нужда от повече, отколкото получавам."

Съпругът й я изслушва. Със собствени думи предава чувствата й: "Ти казваш, че се чувстваш пренебрегната, защото прекарвам прекалено много време на работа, а не с теб." Важно е той да пот­върди, че е чул изявлението на любимата си.

Факт е, че съпругата му се чувства пренебрегната. Никакъв контрааргумент не може да промени това. Спорът може би само ще я накара да заеме отбранителна позиция. Той може да мисли, че тя не е права, но при установеното положение нищо, освен изс­лушването на чувствата й, няма да помогне.

Мъжът може да изрази личните си мисли и чувства по-късно, не сега. Той трябва да слуша, без да предлага никакво разрешение на проблема. Често са давани решения, преди да се разбере проблема.

3. Дайте адекватна обратна информация. Най-лесният начин да разберете, че сте усетили изразеното чувство, е като използва­те израза „ти се чувстваш". Например можете да кажете нещо от рода на „Ти се чувстваш обидена". Това потвърждаване на чувст­вата ще ви постави в ситуация на активно слушане. Ето няколко примера:

Ситуация 1: Съпругата е разстроена, защото мисли, че в служ­бата й се отнасят нечестно към нея: „Много съм ядосана. Те не могат да се отнасят така с мен. Ще напусна."

Отговорът на съпруга й (независимо дали е съгласен, или не): „Ти наистина си разстроена поради това, което става в офиса ти. Кажи ми нещо повече" (покана да изрази чувствата си).

Съпругът: „Така е, защото се притеснявам за здравето на татко. Той не е добре. Ако състоянието му не се промени, ще се наложи да го заведем в старчески дом."

Съпругата: „Ти наистина си разстроен заради това. Ще ми ка­жеш ли нещо повече?"

Подчинете отговора си на настроението на парньора си. Покажете му своето съчувствие, без да прекрачвате установените граници. Той трябва да види вашата загриженост. Малко ситуации на активно слушане завършват само с един отговор. Когато проблемът е вербализиран ситуацията се променя. Продължавайте да се вслушвате в чувствата и да подпомагате вентилирането им. Понякога е нужно да се положат усилия, за да откриете истинските емоции зад думите. Когато мислите, че разбирате, отговорете утвърждаващо, за да се убедите дали сте прави.

Когато Джоан казва: „Уморена съм до смърт." Джак може да отговори: „Престани да се оплакваш и вземи един геритол." Но ако слуша активно, той ще каже: „Наистина си изтощена. Каква е причината?". Това отваря вратата за Джон да потърси разбиране от страна на съпруга си относно проблемите, които има с децата, съседи­те или грижите около работата си. Когато разбере, че го е грижа за нейния ден и задължения, на нея ще й бъде по-лесно да каже повече, да се задълбочи в проблема си и да развие мислите си.

Изразят ли се личните чувства, можете да изчакате с даването на съвет, с критикуването, с обвиненията или с преценките. Все още не е дошло време за това.

Според изследванията, посветени на навиците на слушане на двата пола, жените по-често използват насърчителни коментари като „а-а-а", „м-м-м" и „интересно" и по-често поклащат глава от мъжете. Не е чудно, че жените често мислят, че съпрузите им не ги слушат, а мъжете че жените прекаляват.

Както Арчи Бънкър от Всички в семейството казва на съпруга­та си Едит: „Говоря ти на английски, а ти ме слушаш като глупач­ка." Не, тя просто слуша като жена, която е различна от мъжа.

Мъжете и жените се различат по своето поведение. Когато жените поклащат глава и казват „и-и-и", те показват, че слушат и разбират това, което им се говори. Мъжете предполагат, че по този начин изразяват съгласието си.

Това усложнява процеса на слушане. Ако жената слуша съпруга си, използвайки много „о-о-о", „е-е-е", които показват разбирането й, той си мисли, че е съгласна с коментара му. Ако по-късно отк­рие, че тя не е съгласна с него, а само го подкрепя, той може да се разстрои и да я обвини в измама.

Жена, която не разбира отговора на мъжа си, след като той се изкаже, може да се обиди, ако сподели с него нещо и не получи вербален или невербален отговор. Тя си мисли, че той не й обръща внимание.

Ако съпругът й слуша с едното око към телевизора или я обсипе с възможни решения на проблема й, тя няма да се почувства чута и обичана и ще започне да говори по-високо и по-дълго, за да бъде чута и обичана.

Жената се нуждае от някакъв отговор, за да почувства, че е чута. Тя търси повече разбиране, отколкото решение на проблема. Ще дойде време и за решението, но когато е разст­роена, има нужда да бъде изслушана.

И мъжете, и жените трябва да разберат различията в стила си на слушане. Те не са погрешни. Но чувствителните партньори ще реформират стила си на слушане, за да окуражат половинките си да споделят с тях своите мисли и чувства. Този тип общуване води към интимност.

Ако искате да подобрите уменията си на слушане, само реше­нието за това няма да помогне. Нужно е да се дисциплинирате и да вземете твърдо решение да го направите. Ето шест правила, чрез които ще можете да практикувате слушането.

5. Задавайте подходящи въпроси. Изразете насърчението си чрез въпроси, които илюстрират вашия интерес. Не използвайте „защо"-въпроси. Те поставят отсрещната страна в отбранителна позиция.