Глава 12 ИМА ЛИ НЕЩО „СБЪРКАНО" В УМА НА МЪЖА?

Мъжете и жените са различни, Бог ги е създал по този начин. Но през последните години се забелязва тенденцията тази разлика да се минимизира, за да се утвърди концепцията за равенството между тях. Половете се раз­личават очевидно по толкова черти, че би било сериозна грешка да игнорираме тази разлика или да претендираме, че тя не същес­твува. Нужно е да се запознаем с тези разлики, за да знаем как те влияят на поведението на двата пола.

Менструацията, бременността и кърменето влияят върху женското поведение и емоции. Статистиката за броя на само­убийствата показва, че 40 от 60% от тях са сред жени, които са в цикъл. Дейвид Леви констатирал, че дълбочината и интензитета на майчиния инстинкт са свързани с продължителността и обилността на менструацията. Лошото справяне със задълженията поради менструални проблеми струва на САЩ милиони долари всяка година, но тези разходи са само допълнение към споровете у дома по това време.

Проучванията върху промяната на поведението показват, че голяма част от престъпленията, извършени от жени (63% в Англия и 84% във франция), са замислени преди началото на менструацията. Инцидентите, академичният успех и резултатите от тестовете за интелигентност са също зависими от менструалния цикъл.

Това са някои от главните различия във физиката между мъже­те и жените. Има ли обаче разлика в мозъка на двата пола? Скоро след нашия брак аз заподозрях, че има нещо различно в мозъка на Хари. Когато разискваме върху нещо, той предлага идеи, идващи сякаш от друга планета (много вероятно от Марс). Шегувах се, че може би има нещо „сбъркано" в мозъка му. Хари си мислеше съ­щото за мен. Това ме накара да потърся разликите между мъжкия и женския ум.

В първата част на изследването си попаднах на трудовете на покойния д-р Дейвид Хернандец, акушер и гинеколог. Той потвърж­дава, че на три месеца при момчетата се освобождава тестостерон, който определя различията в мозъка им. Какво се има предвид под различия? Това означава, че мозъкът на мъжа е различен той е „свързан" по различен начин и функционира различно от този на жената. Тази разлика е следствие от отделянето на тестостерона.

Не се знае какво предизвиква отделянето на този хормон, но е установено, че ако не се отделя, се стига до хомосексуализъм. Именно това полово различие в мозъка, планирано от Създателя, прави мъжете и жените толкова различни. Голяма грешка е мини­мизирането на тези различия. Ако не им обърнем внимание, няма да можем да разберем нуждите на своя партньор.

Повече информация за различията между умовете на двата пола можем да открием в пресата. Статията на Тим Хаклър Же­ните срещу мъжете: различни ли са се родили? потвърждава, че мъжете и жените не само изглеждат различно, те действат и мис­лят по различен начин. Статията заявява, че „мъжете и жените са родени с различен набор от „инструкции", заложени в техния генетичен код".

Например момиченцата са по-общителни. Те разпознават лица­та и могат да различат гласовете по-рано от момченцата на тяхната възраст. Научават се да говорят по-рано и по-членоразделно, имат по-богат речник. Също така те започват да се усмихват по-рано и продължават да се усмихват все повече през целия си живот.

Простото държане за ръка може да свърже сърцата и живота.

Момченцата са по-заинтересувани от предметите. Едно 4-месечно момченце ще реагира на количката, закачена на креватчето му, и ще й „говори" така, както на своята майка. Няколко месеца по-късно ще се опита да вземе тази количката. Момченцата в предучилищна възраст се справят много по-добре от момиченцата, когато трябва да боравят с триизмерни обекти. Те участват в по-борбени игри и се отделят от майките си по-рано и по-често.

Доскоро се считаше, че околната среда е най-важният опреде­лящ фактор за човешкото поведение. От всички поведенчески раз­личия между мъжете и жените агресията е най-изявеното. Според психолога Джанет Т. Спенс „наличието на повече агресия у мъжете е доказателство в услуга на генетично заложените различия между половете в сравнение с другите качества на темперамента им".

В никоя изучавана досега култура не се наблюдава по-голяма агресивност у жените. Този факт е следствие от наличието на гене­тично определените хормони, които повлияват поведението.

Според същата статия една от най-често посочваните разлики между мъжете и жените е, че последните имат вербално превъзход­ство, докато мъжете ги превъзхождат в пространственото мислене качество, което се изявява в разчитането на карти, решаването на математически загадки и по-дълбокото възприятие на нещата.

Тази разлика е особено отчетлива при шофиране или при пар­киране на колата. Кой пол според вас прави повече катастрофи? В действителност броят им е почти еднакъв, но пътните произшествия са от различен тип. Мъжете правят по-тежки катастрофи, в които колите са почти смачкани. Те са по-агресивни на пътя, както и в живота. Жените правят по-леки произшествия, тъй като пре­ценката им не е толкова точна като тази на мъжете, те не могат да преценят добре разстоянията и по-често огъват или издраскват бронята на колата.

Трябва да подчертая, че тези различия са общоприети. Но ня­ма нищо ненормално в това жена да стане пилот, състезател във формула 1 или преподавател по математика.

Двете полукълба на мозъка функционират различно. При по­вечето хора дясната половина е специализирана в сферата на вер­балното, докато лявото е свързано с пространственото възприятие. Има ли разлика в начина, по който мъжете и жените използват мозъка си? Определено! Това е и една от причините мъжът да не може да действа като жената и обратно. Невропсихолозите заявя­ват, че половете се различават в начина, по който използват тези полукълба. Мъжете използват лявото полукълбо, ориентирано към пространственото мислене, докато жените използват лявото и дясното полукълбо еднакво.

Тази специализация се осъществява преди раждането по време на зародишното развитие. От 16 до 26 седмица от майката се осво­бождават андрогени, които обвиват лявото полукълбо на мъжкия мозък. Лявото полукълбо на малкия мозък увеличава размера си, което го „кара" да мисли по-логично.

Връзката между двете полукълба е корпус калозум¹, който съ­що е повлиян от тази „хормонална баня". Корпус калозум, който позволява страничната трансмисия между полукълбата, губи около 21% (или 25 милиона неврологични влакна, които го изграждат) от връзката между двете половини. С други думи, мъжете не могат да говорят така свободно, както жените.

Тъй като малките момиченца не получават тази „химична баня", при тях връзката между двете полукълба на мозъка се осъществява по-бързо. Това, което се случва по време на бременността, определя различния начин на мислене при мъжете и жените. Доминантата на лявото полукълбо е причината, поради която мъжете са по-логични, по-фактологични, по-аналитични и по-агресивни в мисленето си. Жените използват дясното полукълбо на мозъка си, което е център на чувствата, езика и уменията за общуване.

Мозъчните полукълба контролират начина ни на мислене.

Всяко от тях е специализирано. Лявото полукълбо, по-логичното, контролира езика и способностите за четене. То събира информа­ция и логически я анализира стъпка по стъпка, като ни помага да планираме живота си. Отговорно е за това да станем рано, за да върнем книгите в библиотеката, за това, къде да паркираме, дали да вземем нещо на кредит или да платим за него в брой.

При тези, които се концентрират върху простите факти, звучат монотонно и изразяват малко емоции, доминира лявото полукълбо. При тези, които скачат от мисъл на мисъл и от тема на тема, кога­то говорят, и които разчитат предимно на чувствата си, доминира дясното полукълбо на мозъка.

Жената използва мозъка си по-различно от мъжете. Тя раз­чита на двете полукълба едновременно, когато решава даден проблем. Двете половини работят в сътрудничество. При жените, дори като деца, съществуват повече връзки между двете части на мозъка и могат да възприемат информацията по-добре от мъжете. Ето защо те са в крак с всичко, което става около тях. Това може да обясни отчасти защо жената се справя с пет задачи наведнъж, докато съпругът й чете вестник, абстрахирайки се от това, което става около него.

Нищо не убива любовта от пръв поглед така както любовта с поглед навътре.

Жените са по-възприемчиви и по-добре от мъжете разбират невербалните послания. Те са по заинтересувани от хората и по-лесно долавят разликата, между това, което някой казва, и това, което мисли, както и причините, поради които той си променя мнението толкова често. Жените свързват по-добре чувствата с логиката, вярата с реалността. Те са по-добри при изпълнението на задачи, изискващи сръчност, като плетенето на една кука, бродирането и компилирането.

Мъжете са по-любопитни как вървят нещата и са настроени по-изследователски. Те искат да проверят и разучат подробностите и превъзхождат жените с техническите си умения. Те имат отлична координация на движенията с ръце и триизмерни възприятия, които могат да обяснят увлечението им по компютърните игри.

Това не означава, че жената не може да мисли логически, а мъжът емоционално, а че мозъкът на мъжете е по-аналитичен. Жените мислят по-глобално и имат способността да използват и двете си полукълба. Мъжете могат да постигнат това с повече усилия.

Различията между двата пола обясняват защо жените са по-емо­ционални. Всеки мъж има връзка с емоциите си, но те са в дясното полукълбо. Мъжките емоции отговарят на истории. Наблюдавайте група мъже, които си говорят, и ще ги чуете да си разказват исто­рии. Историите им имат шеговит характер. Жените рядко си раз­казват истории по начина, по който мъжете правят това. Но чрез разказите си последните отключват своите чувства.

Половите различия в духовна светлина

Пасторите трябва да наблюдават кое провокира чувства у мъже­те, ако искат да ги приобщят към своята църква. Мъжете се привли­чат за ученици повече чрез чувствата им, отколкото чрез логиката. Исус Христос като Създател на половете разбира това. Ето защо евангелието е изпълнено с истории истории за Исус и неговата изцеляваща служба, както и с притчи. Жените могат да „стопят" сърцата на съпрузите си, като им разказват истории от вида на „сапунените опери".

Ние трябва да използваме двете полукълба на мозъка си, за да бъде църквата здрава и силна духовно. Мястото на доктрините и догматиката е в логическото ляво полукълбо. Но спазването на правила и предписания няма да ни спаси. Трябва да живеем това, което учи Библията, и да имаме лична връзка с Господ. Това е мислене на дясното полукълбо.

Най-добрите теолози съчетават двете доктрини и чувства. Харизматичните движения са основани главно на спецификите на дясното полукълбо на мозъка или, с други думи, са резултат от емоции, които могат да бъдат подсилени чрез доктрините. От баланс се нуждаят и тези, които се придържат към традиционни и законнически убеждения. Те трябва да развиват дясното си по­лукълбо чрез истории и музика. Музиката събужда чувства и ги прави по-жизнени.

Баланс преминаващ в святост

Различията в мозъка между двата пола правят жените по ори­ентирани към чувствата, а мъжете по-логически. Но тези различия са необходими в брака. Ако липсват чувства, които да балансират логиката, или обратно, ще възникне проблем. Мъжете и жените се нуждаят един от друг, за да бъдат едно цяло. Това е част от привли­чането, което държи двата пола заедно.

Колко невероятно прозорлив е нашият Създател, Който е напра­вил така, че у мъжете да доминира логиката, а у жените емоциите. Бог е единствената изцяло пълноценна личност в цялата Вселена. Нашият Бог притежава и мъжки, и женски характеристики. Кога­то е създал хората, Той е взел част от Своята мускулна сила и я е дарил на мъжете. А на жените женската страна от природата си. Образът на Бога се оглежда в брака, когато двамата станат едно чрез съчетанието на личностите, мислите, идеите и целите, а не само чрез сексуално единство.

Разбира се, представителите на всеки пол имат различни емо­ционални потребности и насоки в поведението и мисленето. Но чрез изучаване на типичното за всеки пол, научаваме как мисли и отговаря другата страна.

Вниманието е основен принцип във връзката на жената с мъжа. Без проява на привързаност жената се чувства дистанцирана, незадоволена и изцяло отчуждена от партньора си. Вниманието гарантира емоционалната й сигурност. Когато съпругът обгръща любимата си с внимание, той й казва: „Ти си важна за мен. Винаги ще се грижа за теб и ще те защитавам. Можеш да разчиташ на мен, че ще взема присърце това, което те интересува. Винаги ще бъда на линия за теб."

Прегръдката без никакви сексуални намеци е единствения начин да удовлетворите големите нужди на жената от внимание. Повечето жени се радват на прегръдката, ако не е придружена със сексуални желания. Ако прегръдката включва грабване, съпругата смята, че половинката й си мисли за секс. Макар в ума на мъжа тези две неща да са свързани, при жената не е така. За нея внима­нието предхожда секса.

Вниманието е основен принцип във връзката на жената с мъжа. Без проява на привързаност жената се чувства дистан­цирана, незадоволена и изцяло отчуждена от партньора си. Вниманието гарантира емоционалната й сигурност.

Първата стъпка, която трябва да направите, за да станете по-внимателен и за да изразите привързаността си, е да научите колкото е възможно повече за емоционалните нужди на съпругата си. Второ, попитайте я как би желала да изразите своето внимание. По-добре от всеки друг тя знае коя е най-смислената проява на при­вързаност от ваша страна. Първоначално може да бъде изненадана от подобна молба, но ако не е наранена от липсата на внимание, ще отговори топло.

Третата стъпка е практиката. Не оставяйте желанието си да изразите своето внимание към съпругата си само в сферата на добрите намерения. Мъжете понякога мислят, че вниманието не е нужно. Демонстрациите на сантименталност често ги смущават. „Тя знае, че я обичам, и не е нужно да й го казвам казва той. Тя знае, че не съм от хората, които изразяват чувствата си."

Така че, ако по природа не сте внимателен, усилията да пре­върнете вниманието в свой навик ще ви отнеме време. Започнете с жестовете на привързаност, които са ви най-лесни, и след това преминете към по-малко привичните за вас неща. Не преставайте дори когато новият навик ви създава трудности или ви кара да се чувствате неудобно. Запомнете, че колкото повече се упражнявате, толкова по-лесно ще ви бъде.

След това, докато посрещате нуждите на съпругата си от вни­мание, ще се забавлявате, ще ви бъде приятно да ги задоволявате. А така тя ще ви обича и оценява повече.

Прегърнете съпругата си. Но преди да го направите, дисципли­нирайте ръцете си. Ако не знаете как да покажете своето внимание, ето няколко предложения:

• Напишете й любовна бележка и я закачете на огледалото на банята.

• Изненадайте я с подарък, макар и без причина.

• Използвайте специален повод, за да я изведете на вечеря в специален ресторант.

• Посрещнете я с букет цветя и картичка.

• Кажете й колко добре изглежда косата й или колко са хуба­ви очите й, колко прекрасни са...

• Целунете я и я прегърнете, преди да станете сутрин.

• Усмихнете й се и й намигнете.

• Целунете я и я прегърнете, когато се върнете от работа през нощта.

• Помолете я да ви придружи за разходка след вечеря.

• Разтрийте й стъпалата.

Мъжете ще направят добре, ако разберат нуждата на жената да говори особено за своите чувства и проблеми. В общуването тя не търси съвет, решение или отговор, а просто изразява чувствата си. Прекъсването прекратява този процес и я кара да се чувства отдалечена от съпруга си. Жената говори, защото търси от пар­тньора си интимност, съчувствие и разбиране, както от своите приятелки. Мъжът може да натрупа актив само като я слуша, без да я прекъсва или да й предлага съвет.

Мъжете не разбират това, защото, когато някой от тях постави проблем за обсъждане, той търси решение. Ако жената сподели раздразнението си или вербализира проблема си, мъжът погрешно предполага, че тя търси съвет от експерт, и без любов и внимание се опитва да й помогне. Но се сблъсква с трудности, тъй като, ко­гато се опита да й подаде ръка, тя се разстройва повече. Жената оценява съвета, който й е даден в подходящото време, но не и кога­то е раздразнена.

Дори ако мъжът не приеме като свое задължение решаване­то на проблема, той счита, че тя го обвинява за неприятностите си в този случай той може да се опита да се защити от атаката. Колкото по-отбранителна позиция заема той, толкова по-разст­роена става тя.

Друга тактика, объркваща мъжете, е склонността на жените да разказват пространни истории. Според мъжете, ако трябва да се реши проблем, трябва да се изслушат всички детайли, за да се намери логическото му решение. Той се опитва да даде адекватен отговор особено тогава, когато забележи, че няма логически ред в обясненията й. Докато тя говори, любимият й търси опорни точ­ки, за да формулира най-доброто решение нещо, което не може да направи, преди да изслуша историята докрай.

Нейната склонност да представя детайлите и да прескача от история на история го разочарова. Когато жената разбере неговата природа, може да му помогне да преодолее това чувство и да му напомни, преди да започне разказа си, че се нуждае само от разговор, а не от решение.

Понякога жената мърмори и се сърди за неуместни неща. Мо­же да коментира ситуация, случила се преди 5 или 10 години. Не спорете, просто слушайте. В повечето случаи тя не иска да спечели спора, а само да разбере, че я слушате и че сте загрижен за нея.

Основното желание на съпругата ви е да има достатъчно сво­бодна връзка, така че да може да разговаря с вас за незначителни факти от живота, за това, което я наранява или й харесва, за всекидневните си преживявания, за това, което е направила или казала, за успехите и провалите на децата, за грижите за здравето на родителите ви, за думите на шефа и за това, какво се е случило, след като й свършил бензинът. Когато вместо отговор съпругът й просто слуша, тя чувства, че той я чува и приема чувствата й.

Щом съпругата ви е свободна да говори с вас за всичко, ще почувства и интимността, и близостта, които надминават и най-смелите й мечти. Вие ще бъдете не само неин любовник, но и най-скъпият й приятел.

Когато жената не може да се довери на мъжа си относно това, какво прави, къде изразходва времето и парите си (както и всич­ко друго), няма база за тяхната връзка. Доверието е основата на сполучливия брак. Без честност и доверие няма откритост между двойката и всеки е излишен. Ако тя открие, че той я лъже, не й дава вярна информация или споделя с нея само част от историята, това разрушава доверието й в него. Ако усети, че не й казва истината си слага защитната маска.

Във всеки случай той чувства, че нечестието е оправдано поради желанието му да я защити. Но на каква цена? Без да разбира през какво преминава съпруга й, който е раздразнителен, депресиран и сърдит, тя не може да си обясни поведението му. Какво ще стане с брака им, когато любимата му открие, че той си е загубил работата или е взел пари на заем без знанието й? Тогава и двамата ще бъдат изправени пред по-сложна и потенциално разрушаваща връзката им ситуация, фалшивото чувство за сигурност, създадено за да се спести на жената истината, може да бъде сринато за секунди и да доведе до непоправими последици.

Двойката си изработва сигнал, с който настоява за честност. Единият може да каже: „Разчитам на твоята дума." Това показва на другия, че от него се изисква да бъде открит, без да играе игри или да изопачава истината. Всички съпрузи се нуждаят от подобен сигнал, който да използват, когато се наложи. Без уверението, че жената може да се довери на любимия, връзката ще се утежни, докато накрая тя открие проблемите.

Когато единият партньор е имал извънбрачна връзка, отношенията могат да бъдат възстановени само чрез откровеност. Двойката ще има нужда от съвет на квалифициран специалист, който съзнава важността на откритостта, след като прегрешението вече е признато. Признанието позволява изкупването на греха на виновната страна и осигурява необходимата среда за да се възстанови брака. Но нараняващият партньор трябва отново да спечели доверието на своята половинка.

Признанието за извършено прелюбодейство или други лични проблеми трябва да се направи лично. Грешният избор ще ви постави в катастрофално положение. Потърсете съвета на професионалист (християнин брачен терапевт), преди да вземете решение за бъде­щето и преди да сте направили нещо с разрушителни последици.

Често мъжът признава някаква своя грешка и изисква мигно­вена проява на доверие от страна на своята съпруга. Доверието не може да бъде включвано и изключвано като лампа. То трябва да се изгради отново, когато някой се е провинил но не за една нощ. Това отнема време. Виновната страна трябва всеки ден да съобща­ва местонахождението си и да обяснява всичко, което прави, за да бъде открита лесно, ако се наложи. Ако програмата се промени, за промяната в плана трябва да се съобщи по телефона. Добре е виновникът да участва в седмични „групи за отговорност", къде­то се изисква отговорност за действията и поведението. Той се нуждае от молитва и от практикуването на „силна любов", за да не повтори грешката си. Освен това, ако мъжът се посвети на все­кидневно изучаване на Библията и на молитва, той със сигурност ще се справи с проблема.

Бракът може да се съхрани въпреки многото проблеми и борби. Но не може да оцелее без откровеност.

ПМС и истината за него

ПМС (предменструалният синдром) е физиологичен проблем, повлияващ тялото на жената, както и този, който е близо до нея. Някои здравни специалисти определят ПМС като основна предпос­тавка за брачните неуспехи. Проблемите и борбите се увеличават и усложняват с настъпването на ПМС.

Но тези трудности могат да се преодолеят, ако мъжът разбира и подкрепя съпругата си в такъв момент. За съжаление много мъже не разбират ПМС и често обвиняват съпругите си и двамата имат нужда да разберат, че тя не е обезумяла, а проблемът е в ПМС.

За да ги свържете с ПМС, симптомите трябва да бъдат доста­тъчно силни и да нарушават обичайния ритъм на всекидневието ви. Но те не трябва да се използват като причина за лошо поведе­ние. Страдащите от тях ги преживяват периодично във връзка с менструалния цикъл.

Симптомите се проявяват всеки месец, обикновено от 7 до 14 дни преди менструацията. Те се усилват с приближаването й и намаляват в първите дни на цикъла. Окончателно изчезват със спирането на мензиса. Продължителността на проявата им е от два дни до две седмици.

Лекарите са установили, че повече от 80% от жените страдат от тези ПМС симптоми, но само 8-10% се нуждаят от медицинско лечение. Въпреки че няма точно фиксирани действия, свързани с ПМС, има няколко неща, които вие и вашият съпруг може и би трябвало да направите, за да се справите с проблема.

1. Записвайте датите на менструалния си цикъл. Това е един­ственият начин да разберете дали трябва да се борите с истинския ПМС, или с нещо друго.

2. Информирайте се. Двамата трябва да намерят колкото е въз­можно повече информация за ПМС. Съпрузите трябва да придружават половинките си при медицинските им консултации, задавайки въпроси и получавайки информация за специфичните симптоми. Четете брошури и статии за ПМС

3. Яжте здравословна храна. За много жени диетата е от голя­мо значение. Седмица или две преди началото на менструацията променете диетата си по следния начин:

а. Елиминирайте захарта (включително меда, сиропите и добавки като фруктоза и захароза) кофеина (кафето, шоколада и колата), подсладителите, цигарите и алкохола.

б. Включете в диетата си пълнозърнести храни (хляб, зърне­ни изделия, кафяв ориз), сух боб, ядки, свежи зеленчуци (особено спанак) и плодове.

в. Премахнете солените и пушените храни и млечните продук­ти. Ако получавате отоци, ограничете плодовете и елиминирайте плодовите сокове.

4. Спортувайте редовно. Много експерти смятат, че движени­ето е едно от най-добрите лекарства за ПМС.

5. Почивайте си. Размишленията, дълбокото дишане, ходенето, масажа и горещите бани намаляват напрежението.

Какво може да направи съпругът ви? Разберете от какъв вид подкрепа се нуждае съпругата ви по време на този период при всяка жена е различно. Насърчавайте я да се движи повече и се разхождайте се с нея. Дайте й почивка от домашните задължения. Снабдете я със здравословна храна или я заведете някъде. Спестете й разтърсващите новини или споровете за време, в което ще може да ги реши по-рационално.

Не приемайте всичко, което се случва във връзка с промяната в настроенията й, лично. Това само ще усложни ситуацията. Раз­берете, че ПМС е нормална част от живота й и го приемете, без да „вземате навътре" това, което тя казва или прави. Изразявайте мислите и чувствата си без обвинения и осъждане.

Засега няма специални лекарства за лечение на ПМС. Ново изследване от New England Journal of Medicine твърди, че „ПМС е резултат от промяната на нивото на хормоните и тяхното взаимо­действие с централната нервна система. Джудит Уъртмън е вклю­чена в продължително проучване на връзката между серотонина и промените в настроението и храненето на жените, включително през ПМС.

Серотонинът е естествен химикал в мозъка, който регулира нас­троението и апетита. Изследването на Уъртмън показва, че нивото му обикновено е по-ниско от нормалното по време на ПМС, което е причина при жените да се наблюдава честа смяна на настроенията и апетита, свързани с ПМС." ПМС не трябва да разделя семейството. Жените трябва да се научат как да съобщават своите физически и емоционални нужди на съпрузите си, за да бъдат те задоволявани извън границите на ПМС. Съпрузите трябва да се научат как да общуват със съпругите си и как им въздейства ПМС.

Добре е жената да има месечен календар, в който да отбелязва симптомите на ПМС. Веднъж очертана, следващия месец тен­денцията може да се предвиди предварително. Отбелязването на симптомите може да бъде ценно и за двамата като средство за запазване на връзката им през този труден период.

Жената се нуждае от финансова сигурност

Съществуват хиляди шеги за жени, омъжили се заради парите. Но в тях има истина. Жената се нуждае съпругът й да получава достатъчно пари, за да я издържа. Представителките на нежния пол имат правото да очакват от съпрузите си да ги осигурят фи­нансово, тъй като Бог е наредил мъжът да изхранва семейството.

Много жени днес работят извън дома си. Те заявяват, че имат нужда от това и желаят да направят кариера, за да бъдат щастливи. Но има и такива, които не желаят да работят, особено когато бъдат принудени да вършат това, за да покриват основните си разходи.

Някои жени работят само за да са „като другите". Много от тези двойки имат стандарт на живот, по-висок от необходимото им, за да бъдат щастливи. Ако този стандарт бъде занижен и включва по-малък, но удобен дом, съпругът щеше да бъде у дома повече време и не би се налагало съпругата да работи тогава, когато тряб­ва да възпитава децата си.

Двойката може да живее с една заплата може би не според стандарта, който би искала, но това е възможно. Препоръчвам ви книгата на Лари Бъркет Живот без дългове, която трайно промени нашия живот. Под настойничеството на Бъркет изплатихме къщата си за по-малко време, спестихме хиляди долари и сега притежава­ме дом, без да сме задлъжнели на никого. Ние имахме само една кредитна карта. Въпреки че си купихме къща, това беше единственият ни дълг и правехме допълнителни вноски, за да го изплатим колкото може по-бързо.

Някои мъже негодуват или се чувстват застрашени, когато же­ните им работят, особено щом печелят повече от тях. Мъжът иска да знае, че той е единственият, осигуряващ издръжката на семейст­вото. Независимо от способността й да печели, жената обикновено иска съпругът й да изкарва достатъчно, за да я издържа и да се грижи за нея и смята, че не е редно тя да го издържа.

Помислете от какво се нуждаете наистина, а не какво искате. Нещата, които искаме и от които нямаме нужда, могат да се пре­върнат в най-лошите ни врагове. Мъжете понякога работят така, че вместо семейно щастие носят стрес и дисхармония.

Някои от тях наивно смятат, че след като работят усър­дно, за да спечелят повече и за да осигурят по-висок стандарт на семейството си, печелят любовта на съпругите си. Но щом жената се почувства отхвърлена, разбирайки, че той поставя на първо място богатството и работата, у нея се надигат чувства на негодувание.

Когато доходът на мъжа не е достатъчен, дори след внимател­на оценка и съкращаване на ненужните разходи, той трябва да се усъвършенства. Всяка двойка трябва да разполага според своите възможности. Разпределението на бюджета ще ви помогне да опре­делите къде отиват парите ви и от кое можете да се откажете.

Един съпруг трябва да разбере нуждата на половинката си от това той да посвещава своето внимание и време на семейството. Мъжът може да е сигурен, че щом прекарва повече часове с децата, автоматически заздравява брака си. Съпругата му ще го уважава и ще се възхищава от усилията му. Качественото време, отделено на детето, не включва задължителните грижи за него (като хранене и обличане), в които се развиват позитивните взаимоотношения и връзките на любов и уважение.

С какви дейности може да се занимава семейството, за да се забавлява и за да се увеличи любовта и уважението в него? Ето няколко предложения:

• Колоездене.

• Четене на глас на децата, преди да заспят.

• Посещаване на църква.

• Научаване на децата как да си планират финансите.

• Провеждане на семейно богослужение и обвързване на деца­та в религиозни дейности.

• Съвместни игри като „Игра на думи".

• Спортни мероприятия.

• Семейни проекти като правенето на детска количка. Покажете на децата, че е забавно да сте заедно като семейство.

Покажете им как се постига сътрудничество, уважение и насърче­ние. Децата под 15 години могат без проблем да бъдат включени в различни семейни дейности. Но когато станат тийнейджъри, за­ниманията по двойки вземат преднина. Родителите на такива деца могат да се опитат да ги заинтересуват с добре планирани дейности, които представляват интерес за тях. Ако започнете със семейните събирания, докато децата са малки, те ще имат изградена предста­ва и виждане за това.

Може би най-важното, което мъжете трябва да научат, е да ра­ботят съвместно със съпругите си, а не срещу тях при дисциплинира­нето и обучението на децата. Когато едно дете иска разрешение за нещо, ще го получи само когато мама и татко са го обсъдили и са достигнали до едно мнение. Когато децата знаят, че не могат да разиграват родителите си и да ги настройват един срещу друг, те престават да използват предизвикателното си поведение. Всички въпроси трябва да бъдат обсъждани от двамата родители, преди да се предприеме дадено действие.

Понякога за мъжете е трудно да отделят време за семействата си. Те са заети с работата, със задълженията си в църквата, с раз­лични отговорности и хобита. Има моменти, когато предпочитат да работят вместо да се приберат у дома, тъй като това задоволява тяхното его.

Филмът „Кръстникът" завършва с картината на грохнал стар мъж, богат с материални притежания, но лишен от човешка лю­бов, седящ сам в люлеещ се стол вън на студа. Какъв смисъл има успеха, когато голямата къща е празна?