Глава 6 ВЛИЯНИЕ НА ДЕСТРУКТИВНИТЕ НАВИЦИ ВЪРХУ ВРЪЗКАТА

Нека разгледаме как заяждането, гневните избухвания, критиката или дразнещите навици въздействат върху брака.

Да кажем, че партньорът ви върши неща, които ви дразнят до такава степен, че сте на ръба на издръжливостта си. Вие му спо­менавате за това веднъж, след това втори път. Никаква промяна. Следва ново напомняне. Той ви предупреждава да престанете да му „досаждате". Но това ви влудява. Опитвате се да не обръщате внимание на неприятното му поведение, но не можете да го пре­небрегнете. Какво би следвало да се случи?

Въпреки че намеренията ви са добри, деструктивните навици създават напрежение в дома. Първоначално партньорът ви може да заеме защитна позиция и да започне да се оправдава: „Аз не съм... Ти не си по-добра, знаеш го!" или нещо подобно. Съпругата може да се муси, да се депресира или да ви накаже с мълчание. Мъжът може да стане гневлив и да се настрои враждебно. Споделянето намалява. Двамата живеят под един покрив, но все пак рядко си говорят за нещо смислено. Тъй като приемането е основна човеш­ка нужда, всеки може да потърси задоволяването й извън брака.

Той може да се отдаде на работа, на голф или на Интернет. Тя да прекарва повече време с приятелки, да се посвети на църковните дейности или на пазаруването. Тези занимания по принцип са доб­ри, но сега се използват като бягство от неприятната атмосфера. На сцената може да се появи трета личност, която да посрещне неудовлетворените нужди. Партньорите могат лесно да се оплетат във връзка, която им дава приемане и любов.

Децата също страдат от напрежението в дома. Въпреки че може да не чуват или разбират думите, изпълнената с гняв и критичност атмосфера, болезнената тишина и дълбоките рани са доказателство, че нещата не вървят добре. Щом сигурността в дома е разрушена, те стават неспокойни и нервни.

Деструктивните навици убиват любовта

Те правят невъзможна любовта ти към човека, който те крити­кува и показва неодобрението си. Ако тези чувства се вербализират, любовта се изпарява. Може дори да не желаете да сте в една и съща стая с този, който ви критикува. В подобна ситуация мисълта за сексуално преживяване е под въпрос. Един мъж веднъж ми каза, че съпругата му го упреквала и му се карала от няколко години. Критикувала всичко, което прави или казва, унижавала го и той не изпитвал към нея никакво сексуално влечение. Привлечен е от други жени, но чувствата към половинката му били убити, без никаква надежда да се възстановят.

Да бъдем приети такива, каквито сме, е основна нужда, която е идеално удовлетворена в брака. Но щом срещнем цензура или неприемане от страна на този, когото обичаме, самочувствието ни е наранено и в нас се поражда негодувание. Първото средство за защита може да бъде контраатаката или да се изрази в заядли­вост, в липса на желание за работа, в отказ от сътрудничество, в липса на любов, в мълчание, в затваряне в себе си или в други действия, които имат за резултат установяването на враждебност в отношенията. Колкото повече единият партньор недоволства и критикува, толкова повече се увеличава негодуванието на дру­гия. Наистина, неприеманият човек може да започне да прекарва времето си далеч от дома в обятията на друг, който го приема и обича такъв, какъвто е.

След една лекция по приемане говорих с една жена, която призна, че в продължение на 35 години се е опитвала да промени съпруга си. Посвещавала по 2 дни в седмицата на своя проект. Но планът за усъвършенстването му пропаднал и сега тя се чувствала самотна, уморена и огорчена. През сълзи сподели, че е пропиляла времето си в безсмислено преследване.

Друга дама, посещаваща семинара, ми каза как е правила спи­сък с недостатъците на съпруга си на гърба на календара. Да, тя действително беше изпълнила 12-те страници с безбройните му слабости. Какво получила в замяна? Не само че той я напуснал, но и синът й се разболял от постоянните й натяквания и критич­ни атаки и също си отишъл, за да е по-далеч от нея. Нито един от тях не се променил. Скоро след заминаването му, мъжът й постъ­пил в болница с опасност за живота. Този сблъсък със смъртта я шокирал и тя си дала сметка за неговите качества, които преди пренебрегвала. След дълъг период на себеизпитване и откровен разговор, променила отношението си към него. Синът и съпругът й се завърнали у дома.

Като имаме предвид проблемите, които възникват в резул­тат от опитите ни да реформираме поведението на партньора си напрежението, породено в дома, влиянието върху общуването на двойката, както и въздействието върху децата, можем да се запита­ме: „Струва ли си?". Промяната на любимия, за да пасне на моята представа за това, как той или тя трябва да действа, по-важна ли е от постигането на подкрепяща връзка и емоционално стабилно поколение?

Апостол Павел ни предупреждава в Галатяни 5:15: „Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите."

Другата част на проблена Ти

Защо се опитваш да промениш партньора си? Защо аз се опит­вам да променя Хари? Първо, защото той се нуждае от промяна, за да стане по-добър човек. Второ (въпреки че трудно си го призна­вам), ако моят съпруг се промени, аз ще имам полза от неговото съвършено поведение, от по-приемащата му личност и по-позитив­ното му отношение. Може би вие също чрез женската си интуиция и логика откривате черти на характера у партньора си, които се нуждаят от усъвършенстване, за да бъдете по-щастлива. Може би признавате, че се опитвате да му помогнете да победи слабостите си, както и лошите си навици, и да се превърне в по-приемаща личност за негово добро.

Външно това звучи справедливо и може би дори благородно, все пак основният християнски принцип поддържа тезата, че сме грешни и опетнени. Християнското послание обаче е насочено към промяна на собствената личност, а не към способността ни да променяме другия. Исус напомня на този, който чувства такова влечение, да премахне „гредата от своето око, за да може да види и извади съчицата от братовото му око" (Матей 7:5).

Невидими мотиви се крият зад критиката, както и зад всички опити да реформираме другия човек. Ние използваме околните, за да прикрием слабостите си. Като омаловажаваме хората около нас, се опитваме да затвърдим собственото си разклатено самочувствие. Унижаването и критикуването им доказва нашата лична стойност. Всеки, който истински разбира същността на личността си, знае, че критичните хора имат огромни проблеми със самолюбието си. Когато критикуваме някого, го поставяме в по-ниска позиция. Това автома­тично го отдалечава от нас и го кара да се отбранява.

Нещо трябва да се случи в нашите отношения, когато избе­рем християнския начин на живот. Трябва да станем по-приемащи личности. Когато разберем прошението и милостта, с които Бог се отнася към нашите лични недостатъци и несъвършеното ни по­ведение, с по-голямо желание ще проявяваме подобно отношение и към другите.

Бог ни приема напълно с нашите несъвършенства, слабости, провали, с объркания ни живот. Той ни приема такива, каквито сме грешници. Не трябва да доказваме колко сме ценни. Защо ние изискваме повече от нашити партньори? Тъй като Христос е нашият пример във всичко, знанието, че сме приети от Него, ще ни помогне да бъдем по-толерантни към другите. Веднъж залегнала в ума ни, тази истина ще ни направи по-способни да дадем по-висока оценка за себе си, както и за околните.

Никой съпруг или съпруга не трябва да стои безучастно, докато партньорът им нетактично обижда тях или други хора чрез своите деструктивни навици или обезпокояващо поведение. Има време, когато това поведение, както и грешките, трябва да бъдат посоче­ни и вие можете да бъдете единствения човек, който е загрижен за това. Как да го направите? По същия начин, по който таралежите правят любов много внимателно.

Разберете колко далеч можете да стигнете. Да кажем, че съп­ругът ви отказва да си сложи предпазния колан, докато шофира. Без раздразнение, със спокоен глас му напомнете да го направи. Забелязвате, че той отхвърля нежното ви припомняне. Има право да реши дали да го сложи, или да поеме риска! Всеки път, когато го съветва нещо, той смята, че му налагате вашите ценности.

Щом мислите, че съпругът ви е направил грешка, нежното предложение, неуважителните забележки и подмятания няма да го върнат в правия път. Много по-добре би било да разберете защо той не иска да си сложи колана и с уважение да вземете решение, съобразено с неговите емоционални реакции. Аз-посланието е ефективен метод, чрез който бихте могли да заявите чувствата си: "Наистина се страхувам, когато не си слагаш колана, защото при катастрофа можеш сериозно да пострадаш." Няма обвинения, пре­ценки или унижение. Просто изразявате чувствата си, отнасящи се до възможния изход при една злополука.

Ако извикате: „Постъпваш глупаво, когато не си слагаш ко­лана", не само че няма да убедите партньора си да го направи, но това ще доведе до огромно намаляване на вашата ЕБС.

Преди да критикувате недостатъците на съпругата си, не забравяйте, че именно те са й попречили да се омъжи за по-добър от вас.

Когато някои жени критикуват съпрузите си дори по нежен начин това е сигнал за война. Други могат да направят предложение, което ще бъде възприето като преднамерена намеса. Всеки от нас трябва да разбере докъде се простират границите, които не трябва да прекрачва. Добре е да познаваме онези чувствителни места, които предизвикат Трета световна война, както и разликите между проявения гняв и простото излагане на фактите. Само тогава ще можем да се справим с партньорите си, опитвайки се да им я дадем.

След като останахме сами, го попитах как би определил роли­те, които всеки от тях играеше. Без колебание той отвърна: „Тя е майката, а аз съм синът." След малко с горчивина добави: „И е много трудно да правиш секс с майка си." На 26 години той беше в разцвета на силите си, но все пак ролите, които „играеха" двамата, както и начина, по който общуваха, разстройваше живота им.

Не говорете на съпруга си като родител, наказващ детето си за лошото му поведение. Партньорите трябва винаги да общуват като равни като възрастен с възрастен. Дори ако любимият ви се обръща към вас като родител, не е нужно да влизате в ролята на де­тето, можете да отговорите като зрял човек. Връзката с партньора ви е по-важна, отколкото който и да е друг на земята, включително и децата. Пазете я внимателно.

Едно нещо може да утеши тези, които намират навиците, пове­дението и недостатъците на партньора си почти непоносими, осо­бено когато се изявяват на публично място околните обикновено приемат по-охотно странностите им, отколкото ние самите. В края на краищата те не трябва да живеят с тях. Дори само това знание трябва да ни освободи от желанието да ги реформираме.

Съпрузите и любимите им в сполучливите бракове се чувст­ват свободни да обсъждат това, което ги дразни, но то не трябва да става чрез директна атака. Най-сигурният начин да разрушиш връзката си е да говориш на някого за слабостите му. Нищо не унищожава ЕБС по-бързо от посочването на недостатъците. За да се чувствате обичани, трябва да сте разбрани, а не критикувани или обвинявани.

След това можете да се опитате да посочите грешките на дру­гия само когато имате право. Най-напред трябва да покажете своя респект към него като личност. Само тогава ще имате право да обсъждате „горещата" тема с партньора си. Запомнете, той също може да има претенции към вас.

Преди да се втурнете да променяте себе си или партньора си, проверете вижданията си. Следващите няколко предложения ще ви помогнат да уточните възг­ледите си относно нещата, които трябва да се променят или при­емат.

Трудно е да постъпваме християнски, когато с нас се отнасят несправедливо, но Бог ни обича дори ако не сме обичани от другата страна. Трябва да се опитваме да виждаме неприемливото поведение и начини на действие подобно на Бога. Той мрази греха, но обича нас с непрестанна и вечна любов. Можем да се стремим към тази любов.

Трябваше да разбера, че за него времето има по-различно значение, отколкото за мен. В моето семейство от експерти не си позволявахме дори привилегията да се къпем, докато пътуваме, и още от раждането си бяхме научени да оползотворяваме всяка минута.

Хари и аз сме класически пример за „неподходящо съжителст­во" в брака. Обръщайки внимание на различията си, лесно можем да се влудим един друг и понякога го правим. Но има и по- добра възможност. Избрахме да използваме и оценяваме начините, по които всяко от нашите качества балансира недостатъците на все­ки един. Въпреки че това ми отне време, аз се научих да ценя безг­рижната, отпускаща природа на Хари, която ми дава възможност да се наслаждавам на настоящия момент, който често пропускам, поради своето забързано ежедневие.

Моят „продуктивен" темперамент не е по-добър от неговия. Защо трябва да принуждавам Хари да влиза в моя калъп, щом цялата му система работи на друга скорост? Чрез приемането най-накрая разбрах, че ..различен" не означава погрешен. Това ме научи да приемам неговата по-бавна, по спокойна натура като ат­рибут, който компенсира моето влечение към динамиката. Някои моменти в живота не могат да бъдат оценени от гледна точка на производителността.

Хари и аз действително се допълваме по съвършен начин. Хари се нуждае от мен, за да го подтиквам към действие, а той успокоява моето темпо на работа. Ние сме много по-съвършени като двойка именно поради различията между нас.

Една от най-лошите грешки, която можете да допуснете, е да се опитате да пресъздадете съпруга си по своя образ. Никога няма да успеете и ще го нараните. Но ако приемате различията между вас като допълвания, това ще омекоти острите ръбове на несъответветствията помежду ви. Ще започнете да оценявате, а не да негодувате срещу личността на партньора си.

Ако гледате на половинката си като на неприятен човек, прите­жаващ множество неприемливи, негативни черти, никога няма да забележите позитивните му качества, тъй като не ги търсите. Ако решите да промените гледната си точка и да видите най-доброто у него, можете да направите това. Ще разберете, че вашите люби­ми имат слабости, но и свой начин на действие, и ще ги цените и уважавате. Това ще се отрази и на брака ви.

3. Изразете гласно приемането си. Повечето от нас мислят, че приемането е отношение, което не се нуждае от вербализиране. Тъй като обичате партньора си, смятате, че той автоматично разбира това. Въпреки че приемането произтича първо от нашите мисли и от виждането ни за любимия, то трябва да бъде показвано чрез действия и думи. Необходимо е да бъде вербализирано. Кажете му, че го обичате и харесвате такъв, какъвто е.

Едни от най-добре приветстваните думи са: „Харесвам те точно такъв, какъвто си." Друг израз на приемането ви може да бъде: „Ти си прекрасен човек (след това назовете качеството, което харесва­те у него) или „Харесвам начина, по който правиш това", „Ти си всичко, за което съм си мечтала". Назовете онези негови черти, които ви харесват.

Тези вербални демонстрации на приемане са ви необходими всекидневно, когато нещата вървят добре, но са особено необходи­ми, когато партньорът ви е наранен. Тогава той има нужда да чуе тези думи на приемане не само за нещата, които е извършил, но и за това, което е самият той като личност. Може би най-хубаво­то нещо, което можете да кажете на любимия си (освен „Обичам те!"), е: „Харесвам те такъв, какъвто си."

Проблемът с брака е, че се влюбваме в личност, а трябва да живеем с характер.

В началото може да ви бъде трудно да изразявате своето при­емане с думи, тъй като те звучат някак неискрено. Но заявяването му гласно, докато вие все още сте в процес на превръщане в по-приемаща личност, е важна част от практиката. Не пренебрегвайте това, защото ви кара да се чувствате зле, а действайте, водени от съзнанието, че това е принцип, който удовлетворява човешка нужда. Вашият партньор отчаяно се нуждае да чуе това от вас, особено ако връзката ви е изпълнена с деструктивни навици. В края ще откриете, че колкото повече изразявате своето приемане, толкова повече ще се доближавате до съвършенството.

Чарли Шед коментира, че когато една двойка се научи как да се смее и приема недостатъците и грешките на другия, ще настъпи чудна промяна в дома. „Небето има специални отряди за урежда­не на отношенията, които отговарят на сигналите казва той. Те идват да изчистят разпилените парчета и да дадат на брака ново начало."

Следващият път, когато партньорът ви повтори своя разст­ройващ ви навик, се пошегувайте с действието му и се смейте, до­като се просълзите. Възможно е да добавите комичен нюанс към дразнещите ви слабости. Смехът сваля напрежението и премахва раздразнението веднага.

5. Припомнете си първоначалните романтични чувства, които сте изпитвали един към друг. Ежедневните проблеми понякога ни карат да забравим как сме гледали на партньора си преди брака. Ето защо е важно да си спомним чувствата си при първите ни сре­щи, да си повторим наум предишното си виждане. Няма съмнение, че тези чувства са били преувеличени от увлечението и страстта, независимо от това те съдържат същината от емоционална истина и грижа.

За да преживеете отново това чувство, планирайте една вечер пред камината, като разглеждате стари снимки, слушате любимата си музика или посетите мястото, където сте се срещали преди. Припомнянето на тези неща ще ви помогне да преживеете отново емоцията и радостта, която ви е стопляла преди.

Ето една история на френски автор, който седял на масата и потапял кифличката си в чая. Познатият аромат предизвикал поток от спомени за кухнята на майка му. В резултат на това, той написал своите мемоари от детството си, които се превърнали в литератур­на класика. По същия начин и вие можете да си припомните как сте гледали любимия с очите на романтичната любов. Това не е бягство или отричане от действителността, а начин за регулиране на гледната точка.

Нека сега погледнем от другата страна. Идвало ли ви е някога наум, че вашите навици също могат да дразнят партньора ви?

Тенденцията е да се фокусираме повече върху недостатъците на другия, отколкото да се спрем на своите слабости, които могат да бъдат също толкова неприятни. Ако искате да проверите тази теория, помолите любимия си да направи списък на онези неща у вас, които иска да промените. (По-добре ги ограничете до три, да не би да ви се изчерпи хартията.)

Всяко поведение, което прави вашия съпруг нещастен, носи риск за брака ви. Дразнещите навици, обезпокояващите недоста­тъци и прикритите маниери унищожават романтичната любов. Всяко едно от тези неща е достатъчно лошо, но непрестанно пов­тарящото се поведение застрашава връзката ви. Лошият навик е като течащ покрив. Ако не се поправи, ще причини по-големи щети мазилката ще се напука и таванът ще падне.

Изследванията показват, че мъжете се поддават по-малко на желанията на съпругите си да се променят. Очевидно те приемат това като заплаха за мъжеството им, а жените като заплаха за тяхната самоличност. Считайте превъзмогването на личните си навици за проява на грижа и внимание. Ако искате да живеете в мир с партньора си този, когото обичате и искате да направите щастлив, трябва да осигурите нужните условия за чувствата му.

За да се демонстрира желанието за промяна, обикновено моля един или и двамата съпрузи да подпишат изявление, че ще се отнасят по-коректно един към друг в бъдеще.

Дори ако единият не желае да работи върху връзката си и про­мяната в нея, другият може да започне да променя собствените си навици. Често промяната е толкова забележима, че „пасивният партньор" се присъединява към усилията на половинката си.

Санди бе много нещастна, защото съпругът й постоянно я под­ценявал и си правел шеги за нейна сметка. Той бил добродушен човек, но сарказмът му й причинявал болка. Санди го помолила да престане. Той се извинявал, но отново повтарял грешката си. Нищо от това, което тя казвала, не довело до промяна.

Нейният съветник й предложил следващия път, когато съп­ругът й направи саркастична забележка, да вземе бележника си, да погледне часовника си, да отбележи часа и да запише думите му. Първият път, когато изпълнила препоръката, той я попитал какво прави. Психологът й я предупредил, че отговорът й не трябва да съдържа нито унижение, нито преценка. Жената отго­ворила без следа от гняв в гласа си: "Понякога казваш толкова забележителни неща. Нашата връзка е важна за мен и аз искам да си ги записвам."

Първоначално съпругът се извинявал, усмихвал се или под­хвърлял: „Твоят психолог те научи на това, нали?" Но Санди отказвала да обсъжда този въпрос. Тя не се ядосвала, не започвала да обяснява или да спори с него. (Това изисквало усилие от нейна страна.)

През втората седмица на експеримента нямало инциденти. Но през третата той отново се върнал към своя саркастичен тон. Ко­гато правел това, тя просто вземала бележника си без коментар. През четвъртата и петата седмица липсвали инциденти. Тогава той престанал и се извинил.

Съпругът й бе развил лош навик, който не осъзнаваше. Всичко, което Санди бе направила, бе да пробуди съзнанието му. Тя проме­нила ситуацията, променяйки своята реакция.

Айлийн се сблъскала с друг проблем. Тя се оплаквала, че пар­тньорът й не говори с нея и не задоволява нуждите й. Затова се дразнела, заяждала се и мърморела. Прочела всички книги относно това, как да го предразположи, посещавала семинари по общува­нето и си планирала време за разговор. Всичко било безполезно. Въпреки че времето, енергията и търпението й били изразходвани, той не говорел повече от преди.

Най-накрая Айлийн започнала да разбира, че не е отговорна за поведението на съпруга си и че не може да го промени. Единствени­ят човек, който можела да контролира, била тя. Макар и с усилие, спряла да го подтиква да говори. Спряла да се оплаква и да се сърди. Започнала да съкращава разговорите си с него. Когато пожелаела да говори, го правела независимо от неговите двусрични отговори, но в други случаи прекарвала времето си, присъединявайки се към женския отбор по боулинг и посещавайки нощни курсове.

Първите три-четири седмици съпругът й изглеждал доволен, че го е оставила на спокойствие и се занимава със собствените си увлечения. След това започнал да става любопитен заради новото й поведение. Къде ходи? Какво прави? С кого се среща? Когато я разпитвал, тя отговаряла кратко и отивала да си върши работата. Той започнал да я ревнува. Един ден я посрещнал с изненадваща молба: „Скъпа, мисля, че трябва да прекарваме повече време за­едно, нали?"

Айлийн приложила класическия пример за интимността. Разбрала, че желанието за интимност често отблъсква любимия. Тя си върнала съпруга, като променила собственото си поведение, а не като се опитвала да промени него.

Когато извършвате промяна в поведението си, трябва да пред­видите една нормална реакция щом единият партньор вземе ини­циативата в свои ръце, поведението на другия може да стане още по-обезпокояващо. Несъзнателно или не той ще натисне бутона по-силно, опитвайки се да върне старата ви реакция. Вие трябва да останете твърди. Ако сте постоянни в действията си, партньорът ви ще трябва да промени поведението си.

Самият акт на вършене на нещо, което обикновено не правите, има положителен ефект.

Конструктивните промени в единия отварят вратата за промяна у другия. При някои хора тя може да дойде бързо, лесно и видимо. Бариерите, градени с години, могат да пад­нат изведнъж.

При други промяната настъпва по-бавно. Тя става, но не винаги е очакваната. Не винаги е положителна. Ако ви се случи това, се върнете обратно и изпробвайте нов план. Промяната в поведението ви неизбежно ще доведе до ответна реакция.

Използвайте примерите от историите, които ви разказах, за да ви вдъхновят за нови опити. Не можете да контролирате отговора на партньора си. Спомнете си дефиницията на Айлийн за лудостта: „Не правете едно и също нещо, ако очаквате различни резултати."

Запомнете следните принципи:

1. Никого не можем да променим чрез някакво действие.

2. Можем да променим единствено себе си.

3. Когато се променим, другите ще отговорят на реакцията

Изградете си стратегия за промяна

Навиците са упорити. Това не трябва да ни изненадва, защото тяхната същност е такава начин на поведение, записан в личния ни компютър мозъка. Означава ли това, че не можем да направим нищо, за да променим някой лош навик? Обречени ли сме през останалата част от живота си да критикуваме, да се заяждаме, да избухваме и да проявяваме подобни негативни черти? Не. Ето ня­колко практични съвета.

• Помолете Бог за помощ. Писанието казва: „Отделени от ме­не не можете да сторите нищо." (Йоан 15:5) Просто не можете да очаквате да се промените трайно без Неговата помощ. Поставете промяната на основата на разбирането, че способността ви да се преборите с лошия навик е дар от Бог.

• Изберете най-доброто време за промяна. „Има време за всич­ко и срок за всяка работа под небето." (Еклисиаст 3:1) Започнете борбата си с негативния навик, когато не се намирате под голям стрес. Не избирайте за това отпуската. Най-доброто време за про­мяна е, когато сте твърдо убедени, че тя е необходима.

• Съсредоточете се само върху един негативен навик. Не се опитвайте да се преборите с няколко недостатъка едновременно. Изберете един навик и си поставете малки цели относно него. Това прави промяната по-успешна и по-малко страшна. Малките успехи по пътя ще ви окуражат да продължите. Марк Твен е казал: „Нави­кът е навик и не може да бъде изхвърлен през прозореца, но може да си отиде по стълбите стъпка по стъпка."

• Заместете лошия навик с добър. Вместо дразнещ коментар направете комплимент за нещо, свършено добре. Заменете посто­янната критика със списък от 10 добродетели на вашия партньор и ги четете на глас три пъти на ден. Негативното мислене може да бъде заменено с позитивно. Повтарянето на заучена част от Пи­санието може да ви се отрази добре.

• Не се отказвайте, ако се провалите. Един мъдър човек саркас­тично заявява: „Премахването на навика е лесно, но новото начало е също толкова лесно." Така че не се отказвайте, когато откриете, че повтаряте отново старото действие. Приемете това и започнете отново. Изследванията показват, че колкото повече човек се опитва да откаже цигарите например, толкова по-големи са възможностите му за успех следващия път. Продължавайте да опитвате.

Усилията, които полагате, за да промените поведението си, няма да останат незабелязани. Проверете ЕБС Вероятно ще отк­риете натрупани дивиденти в нея.

Трябва ли да се превръщате в изтривалка? Да приемате всяко подло, грозно, порочно деяние на партньора си? Трябва ли да му позволите да стъпче правата и достойнството ви, като не му отвръ­щате, за да се съобразите с идеята за приемането? Не! Не! Не! Вие сте индивидуалност, личност, която заслужава уважение, човешко същество със собствена воля.

Например не е нужно да търпите изневярата. Брачните парт­ньори имат правото да очакват един от друг почтеност дори в тези времена на динамични морални ценности. Божието Слово, също както човешките закони, поддържа това становище. Мъжете и же­ните християни също имат право на развод в случай на изневяра.

Но ще бъде мъдро да направите пълен самоанализ, преди да по­искате развод. Да не би вашето поведение да е отблъснало съпруга ви или му осигурява алиби за извършването на прелюбодейство? Ако е така, можете да спасите брака си с някои сериозни промени от ваша страна. Възможно е християни, които са пред раздяла, да се справят с проблема. Запомнете, че Писанието позволява, но не заповядва развода.

Други сериозни причини за развод са: кръвосмешение, хомосексуализъм, лесбийство, липса на подкрепа, умствена недостатъч­ност, изоставяне, физическа злоупотреба, хазарт, алкохолизъм, наркотици и други пристрастености. В никоя от тези ситуации не може и не трябва да се справяте чрез самообвинение или просто чрез самоанализ. Смущението и срама често предпазват личността от споделяне на личната болка с някого. Но при всяка от тези си­туации човек се нуждае от индивидуално внимание и от намесата на професионалисти.

Във всяка тежка ситуация приемането е предизвикателство. Но няма нищо по-хубаво от любящата връзка, в която всеки се прис­пособява и приема другия такъв, какъвто е. Следващата история е написана от един хирург, който станал свидетел на вдъхновено от Бога действие на приемане.

„Стоях пред леглото на млада жена, която бе претърпяла опе­рация на лицето и устата й бе парализирана. Малък участък от ли­цевия нерв, близо до мускулите на устата, бе прекъснат. Тя щеше да остане така завинаги. Хирургът с религиозен плам бе следвал линията на лицето. Но трябвало да премахне тумора от бузата и да изреже част от нерва.

Нейният съпруг бил в стаята. Стоял на противоположната страна на леглото. Двамата сякаш били сами във вечерната светли­на, изолирани от околните. „Кои са те, се запитал той, той и тази изкривена уста, които се съзерцават и докосват един друг с такава страст?" Младата жена проговорила:

- Устата ми завинаги ли ще остане така?

- Да отвърнал лекарят, защото нервът е засегнат. Тя сведе глава и замълча. Но съпругът й се усмихна:

- Харесваш ми и така каза той. Толкова си очарователна. Веднага го познах. Разбрах и сведох поглед. Никой не може да издържи срещата с Бога. Той се наведе небрежно, за да я целуне, и аз видях как си сви устните, за да прилепнат до нейните и да й покаже, че всичко е както преди. Спомних си, че боговете посеща­вали простосмъртните в древна Гърция, и притаих дъх, оставих чудото да продължи."

Сърдечна болка се надига във всеки от нас. Колко много коп­неем на тази земя за човек, който да ни приема и обича таки­ва, каквито сме с изкривена уста или с друг недостатък. Това трябва да бъде целта в нашия брак да бъдем тази личност за нашия партньор.
Част 3: Защо моят партньор не разбира какво му казвам?