Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване



страница9/11
Дата03.03.2017
Размер2.39 Mb.
#16131
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Господи, вярвам, че ТИ ме обичаш и можеш да вземеш всички тези строшени парчета от моя живот и да ги превърнеш в нещо добро за мен. В Римляни 8:28 Твоето Слово казва: „че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение и цели”. Обичам, Те, Господи. Вярвам, че Ти ми прощаваш. Татко, приемам Твоето изцеление за моето съкрушено сърце.

Не си лягайте вечер с мисли за ужасното положение, в което се намирате; за невъзможността ви да го преодолеете; затова как нищо няма да се подобри и нищо няма да се промени. Вземете Божието Слово като лекарство. То е лекарство както за плътта ви, така и за душата и за духа ви. Изучавайте го, за да може силата на Словото и на Духа да работят заедно в живота ви.

Когато прочетете стих от Библията, който намирате за подходящ за себе си, превърнете го във ваша молитва. Например, Псалом 30:11-12 може да се превърне в част от вашата вечерна хвала и заедно с псалмопевеца можете да се поклоните на Бога, като се помолите преди да си легнете: „Обърнал си плача ми на танц за мене; съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие. За да Ти пее хвала душата ми, сърцето ми и всичко славно в мен и да не млъква. Господи, Боже мой, до века ще Те хваля”.

Бог копнее да излива Духа Си в живота ви. Само поискайте: „Господи, разпореди се в живота ми. Направи каквото е необходимо. Изцели хората, които съм наранила и изцели и моето сърце”.

Болката ви няма да бъде напразно

Като дете никога не съм била безгрижна, не съм можела да живея без тревоги, не съм можела просто да се събудя и да отида да си играя. Винаги се съжалявах, защото ми се струваше, че детството и тинейджърските ми години са загубени и са били напразно. Като пораснах си мислех, че съм пропиляла толкова много години от живота си. Господ обаче събра тези пропилени години от живота ми и превърна моя провал в мое послание.

Той откри нещо ценно във всяка тъжна ситуация, която бях преживяла. Може би се чудите: „Как е възможно Бог да създаде нещо красиво от кашата, която сама съм забъркала?”. Бог има начини, които за нас са непонятни. Той използва моите пропилени години, за да докосва хилядите по хиляди хора, които ми казват: „Всеки ден те слушам да проповядваш”.

Понякога се удивлявам на нещата, които те слушат. Хората ме чуват да разказвам за ужасната бъркотия, в която съм се намирала и как Бог отново ме е направил здрава и съвършена и това послание им дава надежда и вяра, че Той ще направи същото и за тях. Той изважда скъпоценното от моето отчаяние, като го използва, за да изцели отчаянието в сърцата на другите.

Може би и вие смятате, че сте пропилели живота си досега, но ако прекарвате всичкото си време да мислите за това, няма да направите нито крачка напред. Ако обаче се доверите на Бога, Той може да извае нещо славно от времето, което ви остава, дори то да е много кратко. Бог може да извърши нещо толкова великолепно във времето, което ви предстои, така че всичко, през което сте преминали, ще си е заслужавало, само за да видите как Бог го взема и го преобръща, за да извърши във вас това, което върши.

За мен самата е невъзможно да правя това, което правя днес. Когато Бог ме призова в служение, няма да е достатъчно, ако кажа, че съм била абсолютен провал и страшно объркана и нищо не може да опише точното ми състояние. Но аз обичах Бога и не желаех да остана такава, каквато съм. Само дето не знаех как да се променя и да бъда различна и по-добра. Необходими бяха години, през които Бог да ме доведе дотам, където трябваше да бъда. Вярвам, че сега Той е ускорил действието Си в тези последни дни.

Бог ще извърши това, което ви се струва невъзможно

Дори да отнеме десетилетия, много по-добре е да сте поели по пътя нагоре, отколкото да продължавате да слизате надолу. Молете се: „Ето ме, Господи. Вземи моя съкрушен живот и събери всички парчета, за да не бъде нищо похабено и изгубено”. НЕ оставайте съкрушени и пречупени. Вземете решение да поверите миналото и бъдещето си в ръцете на Бога.

Може би се чувствате също като Марта, когато брат й Лазар беше починал. Тогава тя каза на Исус: „Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми” (Йоан 11:21). Исус можеше да пристигне на сцената много по-рано, но Библията казва, че Той умишлено изчака, докато Лазар умре и бъде положен в гроба. Той изчака, докато ситуацията стана толкова невъзможна, че ако излезеше нещо добро от нея, всеки би разпознал, че то е от Господ (вижте Йоан 11:1-11).

Трябва да разберем, че когато Бог не се намесва в обстоятелствата ни, или когато не се движи толкова бързо, колкото на нас ни се иска, може би Той умишлено изчаква. Точно когато си мислим, че няма изход от безизходицата, Бог ни доказва колко могъщ и чудесен е Той към нас, когато се намеси в наша полза (вижте II Летописи 16:9).

От години се опитвах да служа на Бога. Защо Той изчака толкова дълго, преди да ме докосне със Святия Си Дух? Защо не го направи с две години по-рано? Или с четири години по-рано? Мисля, че Той изчакваше, докато се наложи да направи чудо, за да ми докаже, че работи в живота ми. Самият факт, че Бог може да използва точно моя живот, за да служи чрез него, е едно голямо чудо.

Ако Исус беше подложил учениците си на тест за откриване на техните силни черти в характера, той щеше да докаже, че нито един от тях не е готов и няма необходимите качества, за да сформират заедно един здрав екип за служение. Всеки анализатор би посъветвал Исус да не се захваща с тях, но да продължи търсенето на мъже, които са по-подходящи за делото, което Той имаше за тях. Техните доклади щяха да звучат така: „Петър е емоционално нестабилен и се поддава на пристъпи на гняв, а Тома е пълен със съмнения”. Един по един всеки ученик щеше да бъде дисквалифициран по подобен начин.

Интересно е да отбележим, че преди Исус да избере Своите ученици, Той се моли цяла нощ! (вижте Лука 6:12-16). Чудя се колко ли дълго се е молил, преди да избере мен и вас за нещата, за които ни е призовал. Исус знае всичко за всеки един от нас и въпреки това ни избра. Защо? Защото иска да изцели съкрушените. Иска да събере парчетата живот и да изяви Своята сила. Колкото по-слаби са хората, които избира, толкова по-ясно се вижда величието на Неговата сила в тях.

Когато в началото започнах да служа на Бога, прекарвах половината от всяка седмица в сълзи на самосъжаление. И въпреки този факт, бях помазана да преподавам Библейски уроци. Тогава можех да проповядвам точно толкова добре, колкото и сега. Бог с години ме държеше в рамките на моята всекидневна с двадесет и пет човека, преди да започне да ме води към световното служение, което имам днес.

Разбрах, че Бог няма да ме пусне в национално или всеобщо служение, преди първо да Му позволя да ми послужи в най-вътрешните места от моя живот. През цялото това време на вярност към малките неща, аз се променях стъпка по стъпка, от слава в слава (II Коринтяни 3:18).

Най-великото нещо у Бога е, че Той не само вижда къде се намираме в момента, но също и накъде вървим. През цялото ни пътуване Той се отнася към нас не според сегашното ни състояние, а според онова, което един ден ще бъдем. Той ни обича безусловно още от самото начало на нашето взаимоотношение с Него. Можем да се опитаме да получим Неговата любов по всякакъв възможен начин, но всичко, което трябва да направим, е да я приемем.

Понякога се опитваме толкова упорито да влезем в присъствието на Бога, когато истината е, че не е възможно да се отлъчим от Него. Той непрекъснато се занимава с нас.

В Псалом 139:7-10 псалмопевецът пита Бога:



Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там. Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,
дори и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи.

В ст. 16 от същия пасаж псалмопевецът казва: „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато все още не съществуваше ни един от тях”. В ст. 17 и 18 се казва, че Бог мисли за нас непрекъснато. „И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка...”.

Как определяте своето достойнство? От начина, по който другите са се държали с вас ли? Време е да приемете стойността си и ценността си, които идват от това, което Христос е направил за вас.

Понякога може да ви се струва, че Господ не е близо, но точно затова е важно да познавате Божието Слово. Пророк Исая се оплаква на Господа, като докладва как народът Му говори: „Йеова ме е оставил, и Господ ме е забравил”. Но Господ отговаря:



Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал незаличимо (татуирал съм си твоя снимка)...

Не родителите са измислили идеята да слагат снимки на децата си на удобно място и да ги носят със себе си. Бог носи снимки на Своите деца на всяко място, на което отиде. Следващия път, когато се усъмните в своето достойнство и ценност, спомнете си, че Бог има вашето лице, татуирано на дланите на ръцете Си.

26

Двойна мяра за вашите неприятности



Без значение през какво сте преминали, ако стоите близо до Господ, Той ще ви възнагради. Словото ни казва в Евреи 11:6: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва непременно да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които усърдно и старателно Го търсят”.

Повечето хора сякаш вярват, че Бог е един, който наказва. Очевидно те не познават лично и отблизо естеството на Бога. Поради Своята любяща природа Бог е един, който възнаграждава (Вижте I Йоан 4:8).

Бог иска да очакваме награда. Иска да вярваме и да чакаме с нетърпение Неговата награда. Словото ни казва, че онези, които идват при Него, трябва да вярват, че има Бог и че Той е Бог, който възнаграждава. Не бива да фокусираме вниманието си върху това, което сме преживели, а върху онова, което Бог е способен и ще направи за нас, ако ние останем верни. Свидетелството ни трябва да е съпровождано от хвала към Него, провъзгласявайки: „Очаква ме награда!”

Очакването на награда ни изпълва с надежда. Помага ни да преминаваме през трудностите. Библията ни казва, че въпреки че Исус презря кръста, Той го издържа заради радостта от наградата, която го очакваше от другата страна. Следователно, ние трябва да продължим „да отклоняваме очите си от нещата, които ни разсейват и да насочим погледа си към Исус, Който е Лидерът и Изворът на нашата вяра (пръв ни подтиква към вяра), а също и Този, който усъвършенства и завършва вярата ни (довежда я до съвършенство и зрялост)” (Евреи 12:2).

Никой не би искал да ходи на работа, ако знае, че няма да получи заплата за труда си. Когато има награда за издръжливостта и търпението, има и мотивация в нас, която ни дава сили да продължим. Тогава си казваме: „Няма проблем, ще издържа, защото знам, че накрая ще излезе нещо добро от всичко това”.

Важно е да осъзнаем, че Бог е любящ Баща и че Той ще се погрижи за нас. Ние сме Му верни поради Неговата доброта към нас. Той ни възнаграждава и ни дава специални благословения не защото ни е длъжен, а защото естеството Му е такова – демонстриращо любовта Му към онези, които усърдно Го търсят.

Ако не търсехте усърдно лицето на Бога, защото сте жадни за повече от Него, отдавна щяхте да оставите тази книга. Но ето, че продължавате да четете, надявайки се да научите нещо повече за Бога, което не сте знаели досега. Това ми показва, че идва вашият ред за Божиите благословения и награди, защото вярно търсите Господ.

Бог ви наблюдава

Бог ви наблюдава и вижда всичко, което правите. Псалмопевецът говори за Него: „Ти познаваш сядането ми и ставането ми. Разбираш помислите ми отдалеч” (Псалом 139:2). Библията още казва: „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него” (II Летописи 16:9). Бог ревностно търси възможности да ви възнагради заради вярата ви в Него.

Исус казва: „Ето, ида скоро; и у Мене е заплатата и наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата и постъпките му” (Откровение 22:12). Това означава, че хората ще получат отплата за постъпките, които вършат на тази земя. Това в един смисъл е много вълнуващо, а в друг е плашещо. Трябва да осъзнаем, че Бог ни наблюдава и че на никого нищо няма да му се размине.

Господ не заспива, нито подремва (вижте Псалом 121:4). Той знае всичко, което се случва, дори при закрити врати. Затова трябва да живеем с ясното съзнание, че Той наистина наблюдава всяко наше действие. Когато седнем и си говорим, трябва да помним, Че Бог е нашият невидим Гост, който слуша всичко, което казваме.

Исус предупреждава Своите последователи:



Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда (която да ви очаква) при Отца си, Който е на небесата.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани, почитани и признавани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда
. (Матей 6:1-2)

Ако правим нещата, за да получим вниманието на хората, тогава общественото внимание, което получаваме от другите, е нашата награда и няма да имаме друга награда от Бога. Не заменяйте Божията награда с човешка. Чакайте онова, което Бог може да ви даде, защото то ще бъде много по-добро от наградата, която хората биха могли да ви дадат.

Исус също казва: „А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве]” (Матей 6:3-4).

С други думи, вършете добрите си дела с чисти мотиви, но не се хвалете с тях. За това, което можете да направите тайно, Бог ще ви възнагради наяве. Исус дори ни казва да се молим насаме. „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве]” (Матей 6:6).

Може би си мислите, че имате неблагодарна работа. Възможно е да сте работили с най-малките деца в неделното училище десет години и единственото, което чувате от родителите, да са оплаквания за начина, по който се грижите за децата им. А може би сте били разпоредител в църквата пет години и никой никога не ви е благодарил за верността ви. Или може би сте част от молитвеното служение и някои хора дори не знаят, че се молите за тях. Вие обаче сте мотивирани да правите това, което правите „като за пред Господа”.

Не се обезсърчавайте и не се изморявайте да вършите добро, защото Бог вижда всичко, което правите за другите в Негово име. Няма нито едно добро нещо, което вие сте направили с правилни мотиви, което Той да не е забелязал. Бог вижда всеки човек, на когото помагате, всеки човек, към когото сте благи, Той вижда всеки път, когато проявявате поне малко милост, когато прощавате и Той ще ви възнагради. Ако очаквате награда от Господа, вие ще продължавате да правите добрини с правилните мотиви.

Какво да направим, когато дойдат трудности

Рано или късно, всички ние се сблъскваме с трудности в живота си. Всички ние имаме изпитания и скърби. Всеки преминава през изпити. А не всяка буря се вижда при прогнозата. Има дни, в които се събуждаме и си мислим, че всичко ще бъде чудесно, ала до вечерта сме били изпитани по всевъзможни начини, които не сме очаквали.

Трудностите са част от живота, затова трябва да бъдем готови за тях. Трябва да имаме подготвен отговор за тях, защото е много по-трудно да се укрепим след като сме преминали през буря. Затова е по-добре да сме подготвени, като стоим силни и укрепени.

Първото нещо, което трябва да направите, когато дойдат трудности, е да се молите. „Господи, помогни ми да остана емоционално стабилна”. Не позволявайте емоциите ви да ви завладеят. Следващото нещо, което трябва да направите, е да се доверите на Бога. В мига, в който се надигне страх във вас, започнете да се молите.

Стойте емоционално стабилни, доверете се на Бога и се молете. А докато чакате Бог да ви отговори, просто вършете добрини. Спазвайте обещанията си. Вършете отговорностите си. Не спирайте да служите на Бога само защото имате някакъв проблем. Най-великото време, в което можете да вършите отговорностите си към Бога, това е във време на трудности и противоречия. Когато дяволът види, че нито трудности, нито изпитания могат да ви спрат, той ще спре да ви тормози.

„Да не ни дотяга и да не се уморяваме да вършим добро и да постъпваме благородно; защото, ако се не уморяваме, отпускаме и обезкуражаваме, своевременно и на точното време ще пожънем” (Галатяни 6:9).

Четири са нещата, които да правим, когато по пътя ни застигнат тревоги и неприятности. Стойте емоционално стабилни; доверете се на Бога; незабавно започнете да се молите, за да избегнете навлизането в страхове; продължавайте да вършите добрини. Петото нещо, което трябва да правите, е да очаквате награда.

Ние рядко правим дори само едно от тези неща, когато ни настигнат неприятности, обикновено защото нямаме план. Вярвам, че ние трябва да стоим силни, като практикуваме тези стъпки, дори да нямаме никакви неприятности.

За да сте подготвени за следващия път, в който ще се намерите в трудна ситуация, молете се по подобен начин: „Аз ще остана вярна на Бога и Бог ще ми даде двойна мяра благословения за всичките ми тревоги. Сатана, ти си мислеше, че ще ме нараниш, но вместо това аз ще получа двойно благословение, защото усърдно търся лицето на Бога”.

Божията воля за вас

Ето каква е волята на Бог за вас: Двойна мяра от благословения се пази за вас, защото сте повярвали, че „Бог възнаграждава онези, които искрено и усърдно Го търсят” (Евреи 11:6).

Както виждате, има едно условие – да повярвате. С всяка привилегия има и отговорност. Ако вие свършите своята част, Бог никога няма да се провали в изпълнението на Неговата.

Ще имате трудности, но това което е важно, е как реагирате по времето на тези трудности. Не се обезсърчавайте, не се разочаровайте, не се депресирайте, не бъдете негативни и не губете надежда, когато дойдат изпитания. Вместо това, само се отърсете и продължете напред. Трудностите имат добра страна. Когато преминавате през тях, вие преживявате по-явно утехата на Бога.

Исус казва: „Блажени и завидно щастливи (от преживяването на Божието благоволение и от откровението за неговата несравнима благодат) са скърбящите, защото те ще се утешат” (Матей 5:4).

Ако наистина разберем колко велика е утехата на Бога, почти си заслужава да преминем през буря, за да усетим в нея Неговата чудесна утеха. Библията казва: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите (на милост, състрадание и жалостив) и Бог (който е източник) на всяка утеха (успокоение и насърчение). Който ни утешава (успокоява и насърчава) във всяка наша скръб, борба или тревога, за да можем и ние да утешаваме (успокояваме и насърчаваме) тия, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме (успокояваме и насърчаваме) от Бога” (II Коринтяни 1:3-4).

Бог ни утешава, за да можем и ние да утешаваме другите.

Насладете се на Божието благоволение

Още нещо, което трябва да изповядаме всеки ден от живота си, е: „Аз имам благоволението на Бога в живота си и Той ми дава благоволение и пред хората. Аз живея в Божието благоволение”. Когато имате благосклонността на Бога, хората ви харесват и искат да правят различни неща за вас, без изобщо да знаят защо. Няма естествена причина, но те са привлечени от вас и искат да бъдат добри към вас и да бъдат благословение за вас.

Божието благоволение е чудесно. Хората, които са били малтретирани, трябва да се научат да се отърсват от оскърблението си и да се насладят на Божията незаслужена благодат. Онези, които се смиряват пред Бога, се наслаждават все повече и повече на Неговото благоволение.

Апостол Петър бе човек, който лесно се огорчава, но се научи да се смирява и да се наслаждава на Божието благоволение в живота си.

Божиите благословения са много по-големи, отколкото можете да си представите

Ако не се бях научила да предавам грижите си на Господа и да Му позволявам да ме укрепява и успокоява, аз нямаше да мога да се наслаждавам на двойното Му благословение, благодарение на което днес можем да служим. Когато Бог ни призова да започнем телевизионни предавания, Господният Дух посетил Дейв една сутрин, докато той си решел косата и му казал: „През всичкото това време съм ви подготвял с Джойс, за да ви поверя телевизионно служение”.

Ние не знаехме, че сме във време на подготовка през всичките тези години, в които бяхме верни да пътуваме, където Бог ни води и да провеждаме събрания за петдесет или сто човека, да спим в колата на паркингите на заведенията за бързо хранене като Мак Доналдс, когато нямахме пари да се настаним в хотел, защото бяхме готови да проповядваме, без да търсим заплата, да понасяме критики и осъдителност, както и отхвърляне от домашната ни църква. Всичко това е било подготовка за едно по-обхватно служение.

Знаехме как да останем верни, но никога не сме дори и мечтали, че Божията награда може да се окаже толкова голяма. Днес се наслаждаваме да проповядваме словото на събрания от няколко хиляди души, които са гладни да познават Бога по-отблизо. Предаването ни „Живот в словото” се излъчва ежедневно в повече от 400 телевизионни станции с потенциални зрители над 2,5 милиарда души, в две трети от света. От 1988 година насам сме издали повече от петдесет книги, тридесет и шест от които са преведени на четиридесет и пет езика и сме разпространили над три милиона копия от тях. Казвам това само за да се похваля с Божията благост. Той е предвидил награда за нас и благословенията Му върху нас продължават да се увеличават с всяка изминала година.

Аз изобщо не разбирах, че Бог е имал това предвид, когато ми е казвал: „Дръж се, Джойс, аз ще ти дам двойна мяра благословения за всяка твоя тревога и трудност. Онова, с което дяволът се е опитал да ти повреди, аз ще преобърна в добро, за да можеш да помагаш на много хора”.

Това е послание, което Бог отправя към абсолютно всички. Трябва да устояваме във времето на подготовка, но в същото време трябва да сме напълно уверени и да знаем, че „(поради факта, че Бог е техният партньор в труда им) всичко съдейства (спомага за изпълнението на плана) за добро на и за тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение и цели” (Римляни 8:28).

И така, следващия път, когато се изправите пред трудност, отърсете се от нея. Ако обичате Бога и ходите в Неговата воля за живота си доколкото са ви силите, тогава можете да сте напълно уверени, че всичко ще съдейства за вашето добро. Ние служим на един Бог, Който взема всяко лошо нещо от живота ни и го преобръща в добро.

Божията велика размяна

Бог е в разменния бизнес. Той взема всичките ни отпадъци и боклуци, които не желаем и ги разменя за добрите неща, които Той е запазил за нас.

Когато се омъжих за Дейв, аз нямах никакви пари. Нямах и кола, но Дейв имаше. Когато се оженихме, изведнъж аз се сдобих и с пари, и с кола, защото с Дейв бяхме в завет и всичко, което той притежаваше, сега беше и мое.

Така става, когато се посветим да следваме Исус. Той е Женихът, а ние сме Неговата невяста. Ние не ставаме наследници на Неговите обещания, ако само излизаме на срещи с Него, а ако сключим завет на абсолютно посвещение на Него, както е в един брачен завет. Много хора искат само „да излизат на срещи” с Исус, като се надяват, че по този начин ще получат двойни благословения.

Силата, която се крие в името на Исус, е дадена само на онези, които Му принадлежат. Аз не взех фамилното име на Дейв докато не се омъжих за него. Когато дойдете при Господа и Му предадете всичко в живота си, заедно с болките и неправдите, Бог е обещал да вземе всичко, което е било нередно и да го замени с правилните неща.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница