Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване

Исус ме обича, уверена съм в това.

Той ме обича безусловно

Следователно: Любовта му към мен е въз основа на Неговото естество.

Следователно: не заслужавам, нито мога да заслужа Неговата любов.

Следователно: Не мога да бъда отлъчена от Неговата любов.

Когато Му се покорявам, Той ще ме благославя.

Когато съм непокорна, ще има последствия от моето поведение.

Той може да не харесва държанието ми, но винаги ще ме обича.

Следователно: Понеже съм преживяла Божията любов, знам, че мога да бъда обичана.

Исус ме обича, но...

Той ме обича условно.

Следователно: Неговата любов се основава на моето поведение.

Следователно: аз трябва да спечеля любовта Му, като Му угодя.

Следователно: Когато съм Му угодна, аз се чувствам обичана.

Но когато не съм Му угодна, се чувствам отхвърлена.

Следователно: Ако Бог, който е любящ, не ме обича, цени и приема винаги, как бих могла да вярвам, че съм ценна и достойна за любов?

Следователно: Не мога да повярвам, че като цяло съм обичан и ценен човек.


Следователно, аз не съм способна да изградя здравословно, любящо и трайно взаимоотношение.

Ето някои неща, които ви предлагам да направите и които могат да ви помогнат да получите по-дълбоко откровение за Божията любов към вас:

• 
  Казвайте си на глас и на ум: „Бог ме обича”. Казвайте си го, докато го осъзнаете. Повтаряйте го често, когато се будите сутрин, когато си лягате вечер и по всяко друго време на деня. Погледнете се в огледалото, посочете към себе си, назовете се по име и си кажете: „..................., Бог те обича”.
  
• 
  Водете си дневник, тетрадка със спомени, в която да записвате специалните неща, които Бог прави за вас. Включете както големите, така и малките неща, които Той прави. После четете списъка си поне един път на седмица и ще бъдете много насърчени. Нека това бъде проект, воден от Святия Дух. Сигурна съм, че много ще се забавлявате, както се забавлявах и аз.
  
• 
  Научете и дори запомнете наизуст стихове, които говорят за Божията любов към вас.
  
• 
  Четете книги, говорещи за Божията любов. Препоръчвам ви няколко, които аз съм написала: „Кажете им, че ги обичам” и „Научи ме да обичам”.
  
• 
  Молете се Святият Дух, който е Учителят, да ви даде откровение за Божията любов.
  

Следвайте Святия Дух

Ако стигнете до заключението, че се нуждаете от емоционално изцеление, и че повечето от проблемите, с които се сблъсквате, са в резултат на лошите корени от вашето минало, може би ще станете нетърпеливи да се отървете от корените на тези проблеми, за да бъдете възстановени. Това е разбираемо, но е важно да позволите на Святия Дух да ви води, направлява и насочва в този процес на изцеление.

Бог вече е изпратил Исус Христос да дойде на земята и да плати цена за пълното ви изцеление. След това Той изпрати Святия Си Дух, за да ви даде и да се погрижи за това, което Исус е направил възможно чрез изкуплението.

Исус каза на учениците си, че за тях е по-добре Той да отиде при Своя Баща, защото ако не иде, няма как да дойде Утешителят. (Вижте Йоан 16:7) Утешителят е Святият Дух. В разширения превод на Библията Исус нарича Святия Дух наш Съветник, Помощник, Адвокат, Застъпник, Укрепител, Опора. По време на процеса на вашето възстановяване, вие ще се нуждаете да преживеете всеки аспект от същността на Святия Дух и Неговото служение.

Търсете единствено благочестив съвет

Не тичайте безцелно, търсейки съвет от когото и да е. Първо се молете, питайте Бог дали е Неговата воля да потърсите съвет от друг човек, или Той желае да ви съветва лично.

В моя живот съм имала толкова много проблеми, но въпреки това не съм търсила съвет от другите, освен в един случай. За него посетих една дама в служение, която също е била малтретирана като мен. Не искам да звуча неуважително, но тя изобщо не можеше да ми помогне. И вината не беше в нея. Тя не беше помазана от Господа за това.

Не искам да кажа, че търсенето на съвет е нещо нередно. Казвам само, че първо трябва да се помолите и да позволите на Святия Дух да ви води и напътства в ситуацията. Нека Той да избере правилния съветник за вас. Само поради факта, че някой е преминал през същото нещо, през което и вие преминавате, или защото ви е близък приятел, не означава, че точно той е най-подходящият съветник за вас. Затова пак ви повтарям, първо се молете!

Не ви казвам да не търсите съвет, само защото и аз не съм търсила. Всеки един от нас е толкова различен като човек. Аз имам много силен, целеустремен, дисциплиниран и твърд характер. Всичките ми изпитания ми помогнаха да преследвам неуморно и безотказно целта си, която беше емоционалното ми благосъстояние. Има хора, които може би се нуждаят от малко помощ, от някой, който да ги подкрепя и насочва в поставянето на цели и да ги насърчава да преследват тези си цели.

Жизнено важно е да следвате Святия Дух. Той е най-добрият Съветник. Той или ще ви помогне директно, или ще ви доведе при някой, чрез когото Той лично да ви послужи. И в двата случая, трябва да гледате на Него като източника на вашата помощ. Дори съветите, които ви дават другите хора, не могат да се превърнат в „рема” за вас (лично откровение от Бога) без помощта на Святия Дух.

Важно е да разпознаете, че Бог има различни призиви в живота на различните хора. Понеже Той ме е призовал да поучавам Неговото Слово, за мен беше много по-добре да получа откровение за истините директно от Него. Но това не е правило, което важи за всички.

Служението на Святия Дух

Друга причина, поради която служението на Святия Дух е толкова важно, откриваме в Йоан 16:8, където Исус казва, че Святият Дух е Този, Който изобличава и убеждава за грях и за праведност.

Повечето хора, които са били малтретирани, са срамежливи и стеснителни хора, които се смятат за жалки и незначителни. (Ще говорим подробно по темата за срама в друга глава.) Те се чувстват гузни, не се харесват и затова носят вина и укор върху себе си.

Дяволът е този, който носи осъдителност и укорява, а Господният Дух ни убеждава за грях и ни изобличава. (Разликата е голяма. Аз приветствам изобличението, но се противопоставям на осъждението. Същото нещо трябва да правите и вие.) Единствено Святият Дух, чрез Божието Слово и чрез силата си да променя, може да убеди един опозорен човек, че той е приет като праведен пред Бога чрез кръвта на Исус Христос. „Който за нас (на практика) направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез и в Него (да бъдем възприети като, да бъдем пример на) праведни пред Бога (такива, каквито трябва да бъдем, одобрени, приети и в правилно взаимоотношение с Него чрез Неговата доброта)” (II Коринтяни 5:21).

Исус говори за Святия Дух като за Духа на Истината, който ще ни упъти в пълната ИСТИНА, ВСЕКИ ЕДИН АСПЕКТ НА истината (Прочетете Йоан 16:13). Исус казва още, че Святият Дух ще ни напомня, ще ни подсказва: „А когато дойде Утешителят (Съветник, Помощник, Адвокат, Застъпник, Укрепител, Опора), Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име (вместо Мен, на Мое място, да ме представлява), Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни (ще ви подсети, ще ви подучи на) всичко, което съм ви казал” (Йоан 14:26). Тези два аспекта от служението на Святия Дух са изключително важни за онези, които се възстановяват от малтретиране и тормоз. Такива хора трябва да се измъкнат от състоянието на отрицание на проблема и да погледнат истината лице в лице. Може да има неща, които те да са забравили, поради факта, че са прекалено болезнени, за да ги помнят, които обаче ще трябва да им бъдат припомнени и с които ще трябва да се сблъскат, за да могат да се справят с тях в процеса на изцеление.

Ако човекът, който помага за възстановяването на другия, не е воден от Святия Дух, понякога може да претупа и набързо да се опита да премине през целия процес. Ако този процес е прекалено ускорен, той може да стане непоносим за човека, на когото се опитваме да помогнем.

Спомням си едно момиче, което веднъж дойде при мен за молитва. Тя беше много разстроена и изключително емоционална, почти паникьосана. И тогава започна да ми разказва как всяка седмица, когато ходела при съветничката си, ситуацията ставала много болезнена и почти непоносима. В мъчителното си безпокойство, тя няколко пъти ми каза: „Това е прекалено, твърде болезнено е, не мога да го понеса”.

Докато тя ми говореше, аз се молех и исках от Святия Дух да ми помогне, за да мога и аз да й помогна. Малко се притесних, че тя може да изпадне в истерия точно пред олтара. И изведнъж Господ ми даде отговор. Усетих, че най-вероятно съветничката й не е чувствителна към Святия Дух и че кара тази млада жена да се сблъсква с проблемите толкова прибързано, че умът и емоциите й не са способни да го понесат.

Когато казах на момичето: „Чуй ме, мисля, че знам какъв е проблемът”. Тя занемя за малко и аз успях да й кажа това, което Господ ми откри. Докато ме слушаше, тя незабавно получи известно облекчение. Съгласи се, че това, което й описвах, беше точното нещо, което се случваше при съветничката й.

После споделих с нея как Святият Дух във времето на моя възстановителен процес ме е водил към много и различни източници, за да намеря правилната посока. Първото нещо беше една книга, която моят съпруг ми предложи да прочета. Тя съдържаше свидетелството на една жена, която била малтретирана като дете. До онзи момент аз изобщо не мислех, че моите проблеми могат да бъдат в резултат на моето минало.

Беше ми много трудно да прочета тази книга. Когато стигнах до онази част, в която жената започна да описва в подробности как нейният пастрок я е насилвал сексуално, всички спомени, болката, гнева и яростта се надигнаха дълбоко вътре в мен. Хвърлих книгата на пода и извиках силно на глас: „Няма да чета тази книга!”.

Тогава чух Святия Дух да ми говори. Той ми каза: „Време ти е!”

Вече няколко години се опитвах да ходя с Господа, когато се случи историята с тази книга. Защо Той не ме доведе до нещо, което можеше да ми помогне по-рано? Отговорът е, защото не му беше дошло времето! Святият Дух знае най-точно кога е подходящото време за всяко нещо в живота ни. Обичам да казвам: „Само Духът знае кога човек е готов за дадено нещо”. С други думи, Святият Дух на Господа е онзи, който знае какво ви е необходимо и кога точно ще бъдете готови да получите помощ.

Помощта може да дойде под формата на книга, на говорител, на приятел, който да ви каже точно това, което се нуждаете да чуете в момента. Може да дойде чрез личното свидетелство на друг или чрез директната намеса на Святия Дух. Днес може би е Божието определено време за вас, докато четете тази книга. Ако е така, Той ще я употреби за даденото нещо, за което вие страдате в момента. Тази книга може да е инструментът, който да постави началото на вашия възстановителен процес, следващата стъпка в процеса или финалният момент във вашата продължителна борба за емоционално благосъстояние.

Много хора, които идват при мен за молитва за емоционално изцеление, са притеснени и дори смутени и объркани от факта, че има моменти от детството им, които изобщо не могат да си спомнят. Те правят така наречените от мен „емоционални разкопки в миналото” в опит да открият затрупани спомени, за да могат да се изправят срещу тях, да се справят с тях и да ги махнат от живота си. На такива хора казвам, че и до днес има неща от моя живот, които не съм способна да си спомня. Всъщност много голяма част от моето детство е изпълнена с големи празни страници.

Напомням на хората, че Святият Дух ни води във всяка една истина и е способен да ни напомни абсолютно всяко нещо. Ето защо трябва да Му позволим Той да ни управлява в тази толкова чувствителна тема. Аз съм Го поставила отговорен за моите спомени и моята памет. Вярвам, че ако споменът за нещо от моето минало ще ми помогне, то тогава с Негова помощ аз ще се сетя за него. Но ако това няма да ми помогне, тогава е безполезно, дори опасно да си го спомням, и затова съм благодарна, че не съм се сетила за него. Вярвам, че нещата, които често пъти ние не знаем, няма как да ни наранят.

Очевидно е, че ситуацията не винаги е такава. Често пъти хора преживяват невероятни освобождения, след като си спомнят някое травмиращо събитие от миналото си, справят се с него и след това продължат напред с живота си. Понякога, ако спомените са блокирани умишлено и са потъпкани дълбоко в някой кът на ума, те могат да натровят цялото ви естество. В такива ситуации тези спомени трябва да бъдат изявени на показ, преди да започне възстановителния процес. Човек отново трябва да помни, че ако целият този процес не е воден и управляват от Святия Дух, той може повече да навреди на вече наранените човешки емоции.

Святият Дух е нежен, кротък, внимателен, благ, любящ и търпелив. В същото време Той е силен и могъщ и е способен да направи неща, които хората сами никога не биха могли да постигнат. Псалмистът казва: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бдят стражите” (Псалом 127:1). Много години от живота си съм ставала и съм се трудила напразно. Насърчавам ви да не прахосвате най-скъпоценните години от живота си в опити сами да постигнете нещата. Търсете Бога и Неговия план за вашето възстановяване. Той ще ви води стъпка по стъпка и вие ще се променяте от „слава в слава” (Прочетете II Коринтяни 3:18).

7

Двата вида болка

Господ е обещал никога да не ни забравя и никога да не ни изоставя. Неговото обещание в Евреи 13:5 е толкова силно: „Не се впримчвайте (нека характерът и моралът ви бъдат свободни от любов към парите, алчност, скъперничество, свадливост, пожелание и стремежи към земни притежания) в сребролюбието; задоволявайте се с онова, което имате, защото сам Бог е казал: ‘Никак няма да те оставя (в никакъв случай няма да те проваля, да се откажа от теб, да те оставя без подкрепа); и никак няма да те забравя (няма да те оставя безпомощен, да те изоставя, или да отпусна силата на ръката, с която те държа)’.”

Трябва да се държим за това обещание, когато сме изкушени да изпреварим Бога и да поемем нещата в свои ръце. Ако започнем да правим „своите си неща”, тогава навлизаме в опасна територия. Нашият небесен Баща не е длъжен да ни пази и подкрепя в изпитания, които никога не са били част от Неговия план за нас. Ние разбира се ще оцелеем, но процесът ще включва много повече трудности и борби, отколкото е било необходимо.

Болката от емоционалните рани и изцелението могат да се окажат по-травмиращи и от физическата болка. Когато следвате Божия план и стигнете до болезнени моменти, помнете, че Святият Дух е този, който ни дава сили. Понякога може да ви се струва, че няма да се справите. В тези моменти молете Бог да ви укрепява.

Един чудесен стих, който можете да запаметите именно за такива трудни моменти, се намира в I Коринтяни 10:13, където апостол Павел ни напомня:

„Никакво изпитание (изпитание, вследствие на грях, без значение как е дошло или накъде ви води) не ви е постигнало освен това, което може да носи човек (това ще рече, че няма изкушение или изпитание, което да е дошло до вас, което е свръх човешките способности, което е нечувано, или не е част от човешкия опит, или е такова, каквото човек да не е способен да понесе); обаче, Бог е верен (на словото Си и на състрадателното Си естество), и вие можете да му се доверите, защото няма да ви остави да бъдете изпитани, изкушени или анализирани повече, отколкото ви е силата на съпротивление или сте способни да понесете, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път (средство за бягство и стигане до място на сигурност), така щото да можете, да сте способни и силни да го издържите търпеливо”.

С трудните моменти идват и много съблазни. Сред тях е изкушението да се откажете и да се върнете към старите мисли и пътища, да бъдете негативни, депресирани и гневни на Бога, понеже не разбирате защо Той сякаш не дава изходен път от болката, която е трябвало да понесете в живота си. Този стих обаче ни казва, че Бог непременно ще се намеси в наша полза и Неговата помощ ще дойде навреме. Затова, дръжте се здраво за Неговите обещания, без да се предавате!

Друг много полезен пасаж от Писанията откриваме във II Коринтяни 12:7-9. Там ап. Павел говори за собствените си страдания, породени от нещо, което той нарича „трън (треска) в плътта”. Всъщност няма голямо значение какво точно е представлявал този трън – това, което знаем, е че това го е дразнело и е искал да се отърве от него. Какъвто и да е бил този трън, Павел три пъти се обръща към Господ с молба да го отстрани. Но отговорът на Бога към него е: „Моята благодат (благоволение, любов и милост) ти е достатъчна (имаш доволно за всяка опасност и тя те прави способен да понесеш трудностите по мъжки); защото силата Ми се усъвършенства (е пълна и съвършена) и се проявява най-ефективно в твоята слабост”.

Не винаги сме освободени от тревогите си на мига, в който призовем Господ за помощ. Понякога се налага да потърпим известно време, да проявим старание и да устояваме във вярата. Благодаря на Бога, че във времето, в което по една или друга причина реши да не ни освободи незабавно, Той винаги ни дава благодатта и силата, от които се нуждаем, за да не се откажем до евентуалната победа.

Чудили ли сте се някога защо Бог не винаги ни освобождава от оковите и проблемите ни на мига? Това е така, защото единствено Господ знае всичко, което трябва да се случи в живота на Неговите деца, както и съвършеното време, в което то трябва да бъде направено.

От личен опит съм се научила да се доверявам, вместо да задавам въпроси и да подлагам нещата под съмнение. Няма нищо грешно в това да питате Господа „защо”, стига това да не поражда смут във вас, в който случай е много по-добре да Му се доверите, като знаете, че Той никога не греши и никога не закъснява! Често пъти разбираме защо се е случило така едва когато излезем от ситуацията и можем да застанем от другата страна и да погледнем назад към нея. Има много неща от живота ми, които със сигурност не разбирах, докато преминавах през тях. Сега обаче разбирам някои от тях и какъв е бил техният смисъл и цел.

Преминаването през изпитания е болезнено. В служението си често казвам на хората, че в книгата Откровение се говори, че ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето и чрез думите на нашето свидетелство. (Вижте Откровение 12:11) Затова са важни свидетелствата за победа в която и да било област от живота ни. За да имаме положителни свидетелства, е важно успешно да сме победили някои трудности и да сме преодолели опозицията в живота си.

Най-болезнената част е това, през което преминаваме, докато сме изпитвани и изкушавани. Славната част идва след като преминем успешно и издържим изпитанието и можем да засвидетелстваме за великата победа и невероятната Божия вярност. Без изпит нямаме никакво свидетелство за зрялост.

Вратите на болката

Поради факта, че съм преживяла толкова много емоционална болка, каквато може би сте изпитвали и вие, аз се бях уморила да страдам, беше ми дотегнало от болка. Опитвах се да открия изцеление, като следвам водителството на Святия Дух. Но, честно казано, не успявах да проумея защо целият този процес трябва да бъде толкова болезнен. Смятах, че за да мога да понеса още болка, ще трябва да получа някои отговори от Бога. Моето състояние се подобряваше, ставах все по-сигурна, печелех победа тук и там, но сякаш всеки път, когато постигнех някакъв успех, Господ ме довеждаше до нова фаза на възстановяване, която винаги означаваше повече болка и емоционално безпокойство.

Докато се молех за тази ситуация, Господ ми даде видение. В сърцето си видях поредица от врати, наредени една след друга. Всяка една от тях представляваше някакво травмиращо събитие от живота ми, в което съм била много наранена. Господ ми показа как всеки път, когато съм преминавала през болезнена ситуация или събитие (сексуален тормоз у дома, обиди и присмех в училище за наднорменото ми тегло, неспособността ми да създавам близки приятелства, постоянният страх, на който бях подложена, това, че бях изоставена от първия си съпруг, предадена от приятели в църквата и т.н. и т.н.), то се е превръщало в нова врата на болка, през която съм била принудена да премина.

Много ясно си спомням мъката и терзанието от страха, отхвърлянето, напускането и предателството, и съм сигурна, че и вие, които сте били жертва на подобен тормоз, който поставя хората в здрави окови и робство, добре си спомняте какво е усещането.

Когато най-накрая позволих на Господ да работи в живота ми, Той ми показа, че съм се крила зад много такива „врати на болката”. Бях в тежко робство, криейки се зад фалшиво поведение, преструвки и фасади. Аз просто не можех да разбера как да се освободя. Когато Господ започна да ме освобождава от робството и оковите, болеше много силно.

Сега разбирам, че за да можем да бъдем изведени от робството и въведени в свободата, ние трябва да преминем отново през същите или подобни болезнени врати, през които сме минали в миналото си, за да застанем от другата им страна и да ги затворим. Когато сме заведени в плен през определена болезнена врата, през същата тази врата трябва и да излезем от този плен. И в двата случая, в които преминаваме през тях, болката е голяма. Първо от самото преживяване, а на второ място – от спомена за него.

За да може да ни изцели и освободи, Господ първо трябва да ни доведе до разпознаване и изправяне лице в лице с проблемите, хората и истините, които са ни трудни и дори невъзможни да погледнем в очите. Нека да ви дам няколко примера.

Винаги се ужасявах от баща си. Дори като зряла жена на четиридесет години и с четири деца, аз продължавах да се страхувам от него. Болезнените събития бяха довели до този ужас и страх в живота ми.

Бях на четиридесет и седем години, когато Господ ми помогна наистина да се конфронтирам с баща си. Ще ви разкажа повече за тази история по-късно в книгата, но трябваше да погледна баща си право в очите и да му кажа: „Изобщо не се страхувам повече от теб”.

Когато най-накрая говорих с моя баща за тормоза, който ми е причинил, аз го направих в покорство и чрез вяра, но определено не без „страх и трепет” (вижте Филипяни 2:12). Бях застанала лице в лице пред една от вратите на моята болка. Знаех, че или трябва да премина през нея и да изляза на свобода от другата страна, или ще си остана в робство, скрита зад вратата, в постоянен страх от моя баща.

Много е важно да отбележа, че се конфронтирах с баща си, който беше основната причина за моята болка, само защото Святият Дух ме води да направя така. Моля ви, не се конфронтирайте с този, който ви е малтретирал, само защото аз съм направила така. Първо се молете и послушайте Бог, за да направите правилните стъпки към своето освобождение.

Втори пример

Понякога хората са наранени в църквата от други християни. Склонни сме да си мислим, че вярващите не би трябвало да нараняват другите вярващи и е така, не би трябвало. Но нещата много рядко се оказват точно такива, каквито трябва да бъдат, дори и в живота на Божиите деца. В църквата се нараняваме един друг и това причинява много болка.

Често, когато това стане, наранените се отдръпват и отказват всякакво общуване – не искат да имат нищо общо с тези, които са им причинили болка. Криейки се зад тази врата на болка, огорчените хора често решават: „След като ме нараниха така в църквата, ще продължа (евентуално) да ходя на службите, но не искам повече да имам нищо общо с тези хора”. Това е един вид робство, защото такъв човек позволява на миналото му да го контролира.

Бог ще ни доведе до момент, в който ще трябва да излезем от убежището си и да рискуваме отново да ни наранят. Когато излезем на открито, това е равносилно на излизане през тази болезнена врата, зад която сме били в робство.