Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване

Вярвам, че може би четете тази книга, защото се надявате да преживеете изцеление от вашето тежко и наранено минало. Може би се нуждаете Бог да изцели съкрушеното ви сърце. Може би сте уморени да живеете в смут и вътрешен тормоз. Може би се нуждаете да поискате помощ от Господа, затова се помолете:

Искайте в името на Исус

Вярвам, че може би има проблем, който трябва да бъде разрешен в сърцето ви, преди да можете да повярвате, че Бог ще снабди вашите нужди. Важен ключ за вашия пробив откриваме в Йоан 16:24. Исус говори на учениците си точно преди разпятието и им казва: „Досега нищо не сте искали в Мое име (като знаете всичко, което АЗ СЪМ); но сега искайте, и продължавайте да искате и ще получите, за да бъде радостта (доволството и насладата) ви пълна”.

Разширеният превод на Библията ни казва какво означава да искаме в името на Исус. Ако успеете да схванете какво точно е това, то ще ви даде пробив и чудото, от което се нуждаете.

Да искате в името на Исус означава да представите пред Отец всичко, което е Исус. Следователно, когато ходим пред престола на Бог, ние не трябва да представяме себе си, а авторитета, който Исус има поради това, че Той е в заветно взаимоотношение с Отец.

Ние не представяме рапорт за своите добри дела. Нямаме съвършенство, с което да се похвалим. Но заставаме пред нашия Баща и казваме: „Господи, идвам при Теб в името на Исус”. Когато казваме това, ние всъщност казваме на Отец: „Представям Ти това, което е Исус”.

Когато отивате някъде в името на някой друг, вие отивате с авторитета на този човек. Например, аз съм много близка с нашия пастир в Сейнт Луис. Смятам го за наш много добър приятел. Мога да отида в неговия офис и да кажа на служителите му: „Много е важно да се срещна с пастира сега”. Те ме познават и ми се доверяват достатъчно, за да ми позволят да се видя с него веднага.

Ако обаче не мога да отида сама, понякога изпращам някой вместо мен, който не е познат на никого в офиса. Ако този човек само каже: „Трябва да се срещна с пастира сега”, вероятно никой от служителите няма да го пусне при пастира. Но ако той каже: „Джойс Майер ме изпраща”, тогава служителите ще го приемат от мое име поради приятелството, което имам с пастира.

Това изображение ни помага да разберем какво означава да се молим в името на Исус. Ето причината, поради която можете да очаквате нуждите ви да бъдат посрещнати, когато отивате при Бог Отец в името на Неговия Син, а не защото го заслужавате. Ако има нещо, което много искам да ви науча от страниците на тази книга, то е, че ние не заслужаваме нищо от Бога, освен може би да умрем и бъдем вечно наказани. Но Той е сключил нов завет с нас, в който ни дава онова, което Исус заслужава. Това незаслужено заветно благословение е славата на посланието за благодатта.

Ние не заслужаваме нищо добро, но получаваме това, което Исус е спечелил и заслужил. И то е безплатно! Безплатно е вълнуваща дума. Не е необходимо да се опитваме да заработим и да заслужим благословенията с добрите си дела или доброто си поведение. В Йоан 16:24 Исус казва (перифразирам): „До този момент не сте искали нищо в Моето име (като представяте всичко, което съм Аз)”. В същия стих Той ни дава нови инструкции. „Но сега – казва Той – искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна”. Исус ни казва две неща тук: „Не просто искайте, но искайте и получавайте, за да може радостта ви да бъде пълна”.

Приемете Божието благословение

Много хора изобщо не знаят как да получават от Бога. Те прекарват половината си живот в молби към Бога да прости греховете им, но никога не приемат Неговата прошка. Остават в състояние на молба. Дори самата аз съм се молила за прошка с години.

Когато се оженихме с Дейв, аз не познавах много от Божието Слово. Ходехме на църква, аз обичах Бога, бях новородена, но представа си нямах коя съм в Христос и сърцето ми оставаше съкрушено. Вярвам, че едно от значенията на думата сърцесъкрушен е да бъдем смазани като личности.

Но ако личността ни е пречупена и смазана, тогава не можем да функционираме по начина, по който Бог възнамерява да функционираме. Всеки човек трябва да е пълноценен и балансиран. Дяволът обаче иска да ни изтормози до такова състояние, че всички да бъдем със смазана и сломена личностност. Когато стигнем до такова положение, може и да се опитваме да бъдем приятели с хората, но взаимоотношенията ни просто не се получават.

Както споменах по-рано, аз падах на колене до леглото си всяка вечер и умолявах Бога: „Господи, моля Те, прости ми. Боже, прости ми. Прости ми, Боже”. Всяка вечер повтарях една и съща молитва: „Господи, моля Те, прости ми. Боже, прости ми. Прости ми, Боже”. Аз продължавах да говоря за товара на вината, която носех още от детството и младостта си.

Това продължаваше с години, докато един ден чух Господ да ми казва: „Джойс, простих ти още първия път, когато ме помоли. Сега ти трябва да си простиш”. По онова време за мен не беше обичайно събитие да чуя гласа на Бога, но успях да разбера, че Той ми говори за това, че аз самата трябва да приема Неговата прошка.

Ако поискате от някого чаша вода и той ви даде, но вие откажете да я изпиете, какво може да направи този човек за вас? Безсмислено би било да продължавате да казвате: „Жадна съм, някой да ми донесе вода, защото съм много жадна”, а после само да държите чашата, която вече ви е дадена. Ако не изпиете водата, жаждата ви няма да бъде утолена.

Може би ви е дадено Словото за прошката, но вие отказвате да го приемете и повярвате. Може би очаквате първо да усетите, че ви е простено. Няма да почувствате прошката, докато първо не решите да повярвате, че ви е простено. Трябва да заявите с вяра: „Греховете ми са простени”. Може би дори да трябва да казвате това със седмици или месеци, докато чувствата ви настигнат вярата ви.

На много места в Библията ни се казва, че трябва да приемем от Бога. Християните сякаш вечно се опитват да получат нещо от Бога. Павел не попита учениците в Коринт: „Получихте ли Святия Дух?”. Той ги попита: „Приехте ли Святия Дух, когато повярвахте (в Исус като Помазаника)?” (Деяния 19:2).

Библията не казва: „А на всички, които получиха Исус, на тях Той даде силата да се нарекат Божии синове”. А казва: „Но на ония, които Го приеха, Той даде силата да се нарекат Божии синове, ония, които повярваха в Неговото име” (Йоан 1:12).

Исус е като Реката на Живота, от която текат животворящи води, а ние трябва да приемаме, приемаме, приемаме. Исус казва:

Много съм поучавала по темата за приемането от Бога, защото съм убедена, че хората не успяват да приемат благословенията, които Бог иска да им даде. Копнея да видя всеки един в тялото Христово пораснал и помъдрял, способен да каже: „Да, това обещание от Бога е за мен, приемам го и повече няма да живея във вина и осъждение”.

Бог ви обича съвършено

Мога да говоря за любовта на Бога с дни, мога да демонстрирам множеството различни начини, по които Бог е доказал любовта Си към нас, но никого не мога да принудя да приеме любовта Му. Това е личен избор, който всеки човек трябва сам да направи. Дори когато правим грешки и знаем, че не заслужаваме любовта на Бога, пак трябва да продължаваме да я приемаме, за да се наслаждаваме в пълнота на нещата, които Той иска да ни даде.

Насърчавам ви ежедневно да се упражнявате и да се молите:

Боже, знам, че ме обичаш и приемам любовта Ти. Днес ще ходя в Твоята любов. Ще се наслаждавам на любовта Ти, защото знам, че Ти ме обичаш, макар да не заслужавам. Боже, това променя всичко и го прави по-добро.

Темата за любовта на Бога е най-належащото и актуално послание, от което се нуждае тялото Христово днес. Божията любов е най-великата тема, за която хората се нуждаят да получат по-дълбоко откровение. Хората не се нуждаят толкова от поучение за Божията любов, колкото имат нуждата да преживеят и да разберат колко много Бог ги обича като личности.

Любовта на Бога ще ви пренесе до победата, когато ви се струва, че всичките началства и власти на ада са се надигнали против вас. Любовта на Бога ще ви пренесе през бурите в живота и ще ви доведе до място на мир и утеха. Но никога няма да можете да бъдете повече от победители (вижте Римляни 8:37), ако не получите откровение за това колко много Бог обича именно вас.

Трябва да знаем, че Бог ни обича дори тогава, когато допускаме грешки и се проваляме. Любовта Му не е ограничена само до дните, в които сме се представяли добре. Трябва да сме уверени в Неговата любов, особено когато преминаваме през изпитания и дяволът ни се подиграва с обвинения като: „Е, отново се провали и постъпи нередно”.

Дори наистина да сме направили нещо нередно и да сме отворили врата, през която дяволът да влезе, дори да сме постъпили невежо, Бог продължава да ни обича. Бог винаги е на наша страна (Римляни 8:28) и ще ни покаже какво е необходимо да направим, за да се измъкнем от кашата, която сме забъркали. Сатана иска да ни отлъчи от Христовата любов, за да не можем никога да намерим обратния път към Неговата благодат и да живеем като Негови ПРАВедни синове и дъщери.

Исус е изпратил Словото СИ

Когато сме в беда, Господ обещава в Словото Си да ни избави. В Псалом 107:20 пише: „Изпраща словото Си та ги изцелява, и ги отървава от ямите и унищожението, в които лежат”. Исус е изпратил Святия Си Дух, за да ни научи на онова, което трябва да знаем. На учениците си Той казва:

Толкова съм щастлива, че Исус ни е обещал Святият Дух да ни води, не да ни бута напред, а да ни води във всяка истина. Дяволът иска да ни притиска и манипулира, но Святият Дух ни води нежно. Това е един от начините, по които можем да разпознаем дали чуваме гласа на Бога, или на врага.

Ако се чувствате притиснати, объркани, контролирани или смутени за нещо, то тогава то не е от Бога; защото Той не работи по този начин. Вместо това Святият Дух нежно ни „разкрива (провъзгласява, открива и предава)” истината.

Никое откровение няма да ви ползва, ако вие не го приемете. Чрез телевизията можем да гледаме предавания, но няма как да чуем и приемем посланието им, ако не включим собствения си телевизор. Затова трябва да приемем истината, която Бог ни говори чрез Своето Слово.

Исус вече е спечелил всичко, от което ще се нуждаем, за да живеем победоносен, славен и пълен със сила живот. Когато Исус се възнесе на високо, Святият Дух взе онова, което Исус е изработил и каза: „Сега аз ще отида при вярващите и ще работя с тях, ще им служа с всичко, което Исус е спечелил и подсигурил за тях. Ще ги напътствам и ще ги водя във всяка истина”.

Интересно е това, че Исус казва, че има толкова много неща, които иска да ни разкрие, но Той знае, че ние няма да можем да ги понесем наведнъж. Това, което ни е обещал, е Святият Дух да вземе онова, което е Негово, и да ни напътства във всяка истина.

Приемете Святия Дух

Бях новородена много преди да се насладя на присъствието на Святия Дух в живота си. Обичах Бога и със сигурност щях да отида на Небето, ако по това време бях починала, но щях да пристигна там като развалина. Без общението със Святия Дух аз нямаше да мога да бъда плодоносна вярваща.

Животът ми никога нямаше да може да прославя Бога тук, на земята. Нямаше да мога да бъда свидетел пред никого. Всъщност, ако не бях приела Святия Дух, твърдението, че съм християнка можеше само да навреди на работата на Бога в живота ми, защото аз изобщо не се държах като вярваща.

Не подлежах на никакъв контрол, бях неудържима и не можех да се променя. Правех всичко, което вярвах, че трябва да прави една добра християнка, но не стигах до победа, защото не познавах Божието Слово. Нямах и силата на Святия Дух, който да ме води във всяка истина, или да ми разкрива как Словото може да работи в живота ми.

Спомням си колко чудесен беше денят, в който изрекох с устата си: „Аз съм Божията праведност в Исус Христос” (вижте I Коринтяни 1:30). Усетих как духът ми се преобърна. Буквално усетих как в мен се възроди живот. Спомням си, че си помислих: „Какво беше това?!” Усещането беше същото, както когато една жена е бременна и детенцето започне да се движи вътре в нея за първи път – но този път беше Святият Дух!

Преди да приема Святия Дух, аз не знаех, че съм праведна в очите на Бога. Постоянно си мислех, че съм провалена, не съм добра, че съм объркана. Усещах, че за мен няма никаква надежда. Това е състоянието, в което дяволът иска да ни държи и на което иска да вярваме, но то е лъжа.

Ако искате да научите повече за общението със Святия Дух, насърчавам ви да прочетете моята книга „Да познаем Бог интимно”. В нея аз обяснявам как вие можете да се приближите толкова, колко искате до Бога и как можете да приемете пълнотата на Святия Дух в живота си. Всичко опира до една съвсем обикновена молитва като тази: Господи, приемам Святия Ти Дух в живота си. Изпълни ме с Твоето присъствие и ме научи ясно да чувам гласа Ти, за да мога да Те следвам през всичките дни от живота си.

Вие сте скъпоценни за Бога

Вие сте скъпоценни и Бог има план, в който да разкрие добротата и благостта Си чрез нещата, които иска да направи за вас. Няма никакво значение какво сте направили или какво е било сторено на вас – миналото остава в миналото. Бог има чудесно бъдеще за вас. Можете да имате чудесен живот, но първо трябва да го приемете. Както вече много пъти казвах, вие трябва да се съгласите и да признаете: „Това се отнася за мен”.

Исус извиква, когато ни казва, че има това, от което се нуждаем: „А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Онова, което вие не можете да направите за себе си, Той вече е направил за вас. Сега ви кани да дойдете и да го получите, да пиете и да го вземете за себе си. Това става чрез вяра, че то е за самите вас.

Думата „пие” е обяснена като „да погълне, вземе в себе си или да приеме жадно”; „да приеме в съвестта си”.¹⁴ Спомнете си, че Исус казва: „А сега, поискайте и продължете да искате и ще получите, за да бъде радостта (доволството, насладата) ви пълна и съвършена” (вижте Йоан 16:24). Ако поискате и приемете, тогава радостта ви ще бъде пълна.

Как бихме могли да впечатлим един депресиран свят, ако ние вярващите сме депресирани също като тези, които са без Христос? Бог иска Неговият народ да изявява славата на Неговата благост и доброта към тях. Когато приемем Божието снабдяване, радостта ни ще бъде пълна, което трябва да е нормалното състояние на църквата.

Дръжте се като такива, които са получили Божието благословение. Вземете онова, за което Христос е платил висока цена със собствения си живот, за да го снабди за вас. Изучавайте Словото, за да ходите уверени в Неговите обещания. Молете се на Бога и Му кажете:

Ето ме, Господи. Излей върху мен Своите благословения. Аз приемам изцяло онова, което Святият Ти Дух има за мен.

22

Укрепени вътрешно

Дяволът иска да ни държи в капана на грешките, които правим; на неправилния коментар, който може би сме направили; на греха, който сме извършили, или някой е извършил спрямо нас. Бог иска да бъдете освободени от това, което сте сторили и от това, което е било сторено на самите вас – и двете неща са еднакво важни за Него.

Вече видяхме от Писанията, че Исус дойде да изцели сърцесъкрушените, да превърже нашите рани, да изцели болките ни. Той дойде, за да ни даде миро на радост, вместо скръбта ни; облекло на хвала вместо депресия, венец вместо пепел. Дойде, за да ни превърне в „дървета на живот”, посадени от Господ, за да бъде прославен Той (вижте Исая 61:1-3).

Исус казва: „Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал (Месия, Помазаникът) да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените (потиснатите, унизените, наранените, смазаните и пречупените от нещастие), да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18,19).

Вярвам, че Бог в този момент стои до вас. Довел ви е до този момент в живота ви, за да ви освободи от нещо болезнено от вашето минало. Може би се нуждаете от освобождение от някакви емоционални рани, които са ви нанесени преди много години, или може би някой съвсем наскоро ви е наранил и непростителността ви пречи да бъдете всичко, което Бог иска да бъдете. Исус дойде, за да освободи пленниците. Той знае, че аз и вие ще се нуждаем от Него всеки ден.

Всеки път, когато проповядвам това послание за освобождение от болките и нараняванията в сърцето, много се вълнувам и съм предизвикана да бъда всичко, което Бог иска да бъда. Умолявам ви да решите да бъдете не само наполовина това, което Бог иска да бъдете, или три четвърти от това, което Бог има за вас, но да бъдете всичко, което Той ви е създал да бъдете.

В Ефесяни 3:16 апостол Павел се моли: „да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите и укрепите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек (като Той насели най-дълбокото ви естество и личност)”. (Написаното в скобите е добавено от мен.)

Вътрешният ни човек е мястото, в което се нуждаем от емоционално изцеление. Емоциите ни са част от нашата душа. Ние сме дух и имаме душа. Душата ни се състои от ума, волята и чувствата ни. Умът ни казва какво да мислим, волята ни казва какво искаме, а емоциите ни казват как се чувстваме.

Сатана се старае да запази емоциите ви накърнени, когато някой ви нарани. В Притчи 18:14 се казва: „Духът на човека ще го подпира в немощта му; но кой може да повдига унилия дух?” Дяволът иска вие да останете вътрешно съкрушени и унили, за да не можете да се справите с тревогите, които идват до всички нас в живота.

Святият Дух обаче населява вътрешното ви естество и личността ви, за да ви дава сили и да ви укрепява здраво. Той ви напомня Божието слово, като ви казва: „Всяка своя грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас”. „Възложи на Господа това, което ти е възложил (освободете се от товара) и Той ще те подпре; никога не ще допусне да се поклати (подхлъзне, спъне, падне или провали) праведният (който е верен)” (Псалом 55:22).

Ако притежаваме вътрешна сила, ще можем да се справим с проблемите в живота. Без вътрешна сила не можем да преодолеем дори притесненията от уличното задръстване. Преди бях такава емоционална развалина, че не знаех как да се справя с обикновените ежедневни проблеми.

Емоционалните ни рани ни пречат да се справяме нормално с ежедневните си проблеми. Нуждаем се от освобождение от наранените ни емоции, за да можем поне да се справим с киселия продавач в магазина, с детето, което не иска да направи това, което му казваме, или с брачния партньор, който не е духовно зрял.

Когато имаме вътрешни проблеми, те се проявяват и на повърхността. Но ако вътрешно сме силни и сме укрепени здраво във вътрешния си човек чрез мощта на Святия Дух, тогава можем да се справим с всички останали неща, които идват по пътя ни.

Съобразявайте се с Неговия образ

Всеки има силни и слаби черти в характера си, и ние с вас не сме изключение. Бог желае да ни освободи от нещата, които ни държат в оковите на болката. Той ще ни укрепи чрез силата на Святия Дух и ще извае личностите ни по такъв начин, че да имаме контролиран от Духа темперамент.

Ако не приемем Божията помощ, можем да останем много объркани в много области от характера ни. Естествените ни желания се противят на естеството на Святия Дух (вижте Галатяни 5:17). Оставени на собствения си егоизъм, ние бихме живели живота си в духа на написаното в Галатяни 5:19-20, където се говори за разпри, вражди, ярости... Можем да се сприятелим с някой точно толкова объркан като нас и само да се стресираме един друг още повече. Взаимоотношенията с хората са в основата на човешкия живот и не е възможно да избегнем необходимостта да се разбираме с другите.

Библията говори изцяло за нашето взаимоотношение с Бога, взаимоотношенията ни с другите и взаимоотношението ни с нас самите. Както вече казах, ако ние не харесваме себе си, едва ли някога ще се научим да се разбираме с другите. Повечето от битките, които водим с другите хора, са причинени от факта, че воюваме със себе си.

Святият Дух е на наше разположение, за да ни помогне да бъдем съобразени с образа на Христос. Римляни 8:29 говори за Бога: „Защото, които предузна (които знаеше и обичаше предварително), тях и предопредели (от самото начало) да бъдат съобразени с образа на Сина Му (да споделят Неговия образ), за да бъде Той първороден между много братя”.

Ако признаем истината, че се нуждаем от освобождение от раните в нашето минало, можем да получим Божията сила, която да трансформира личността ни да прилича повече на Христос и да подобри взаимоотношенията ни с Бога, със себе си и с останалите. Можем да признаем личните си конфликти и тогава да получим изцеление в отношението ни към самите себе си.

Възможно е някои от вас все още да се обвиняват без причина за тормоза, който са преживели. Дяволът може би ви казва, че нещо не ви е било наред, иначе хората не биха се отнасяли по този начин с вас. Ако сте били сексуално малтретирани, дяволът може отново да ви казва, че нещо не ви е било наред, за да се възползват по такъв грозен начин от вас за неподходящи цели. Но вие не сте създадени за неподходящи цели и всеки тормоз, който сте преживели, е бил несправедлив.

Едно малтретирано дете не е способно да погледне този, който го тормози и да му каже: „Ти имаш проблем и това определено не съм аз. Ти се опитваш да ми прехвърлиш проблема си, но аз не го приемам”.

Когато тормозът продължи и в юношеството ни, за нас става още по-трудно да се защитим от измамните лъжи на дявола. Сатана се опитва да свири една и съща песен в мислите ни, в която се казва:

„Какво не е наред с мен? Какво не е наред с мен? Със сигурност имам проблем, за да ми се случва подобно нещо. Къде бъркам?

Какво правя погрешно, че ти давам правото да ми говориш по този начин? Какво правя, поради което не искаш да ме прегърнеш и отново да ме обичаш?

В какво бъркам, че като ида при мама и тате за прегръдка, те ме отблъскват! Какво съм причинила на родителите си, че толкова да не ме искат, че да ме дадат за осиновяване? Какво правя, че да искаш да се държиш с мен като с твоя любовница, а некато с дъщеря? В какво бъркам? Какво не е наред с мен?

С никой от моите познати не се държат по този начин, значи нещо с мен не е наред.

Някои хора слушат тази болезнена песен отново и отново, година след година, след година, докато изведнъж се оказва, че вече са пораснали и търсят някой, който да ги обича, защото никога досега не са получавали обичта, от която са се нуждаели и са заслужавали. Те са така изгладнели за любов, че не са способни да обичат когото и да било по начина, по който Бог е определил.

Говоря ви от личен опит, като казвам, че ако все още имате такава вътрешна болка, вероятно ще ви бъде трудно да създадете нормални взаимоотношения и да имате нормални очаквания към когото и да било. Възможно е да очаквате приятелите или брачният ви партньор да ви се реваншират за годините на тормоз, които сте преживели. Но подобни нереални очаквания към приятел или съпруг ги натоварват, най-вероятно ги плашат и ги карат да стоят далеч от вас. Те може би се опитват да ви дадат всичко, което знаят как да дават, но докато вие не бъдете освободени и изцелени от старите рани на вашето минало, нищо от това, което другите правят за вас, няма да ви се струва достатъчно.

Спомням си как преминах през период, в който все не бях доволна. Все исках Дейв да направи още нещо, исках да направи повече. Той истински се стараеше дълги години. Правеше всичко по силите си, за да ми помогне в тази болезнена криза.

Дейв е много спокоен и сговорчив човек и толкова упорито се опитваше да ме направи щастлива. Но един ден ме погледна и ми каза: „Жено (той ме нарича така само когато наистина му е дошло до гуша, а това не се случва често), слушай сега. Опитах се да те направя щастлива. Но знаеш ли какво? Виждам, че това е непостижимо. Каквото и да правя, не мога да те накарам да се почувстваш щастлива”. А след това добави: „Познай какво? Повече няма дори да се опитвам”.

Позволете на Бог да изпълни празното ви сърце

Слава Богу, Святият Дух работеше в живота ми по време на тази криза, за да ме укрепи и промени. Тъкмо бях започнала да си чета Словото и бях започнала да виждам, че всичките ми проблеми и постоянното ми недоволство не бяха по вина на някой друг, а че аз имах проблем вътре в мен. Тогава започнах да съдействам на Бога, за да може да ми помогне и да преобърне живота ми за добро.

Много семейства се развеждат, когато единият осъзнае, че другият няма да го направи щастлив. Обикновено казват: „Щом не ме правиш щастлив, няма да стоя повече в това взаимоотношение”. Затова започват да търсят някой друг, който да ги направи щастливи, но коренът на отхвърляне в сърцата им ги държи съборени и съкрушени.

Коренът на отхвърляне ще ви накара да се чувствате несигурни, с ниско самочувствие и неуверени. Докато не бъдете освободени, винаги ще очаквате някой друг да ви накара да се почувствате по-добре. Аз изпитвах необходимост всеки ден някой да привдига самочувствието ми, както един зависим се нуждае от своята доза. Нуждаех се от постоянни похвали и внимание. Край нямаха нещата, които все не ми достигаха или ми липсваха в живота. Но колкото повече внимание получавах, толкова повече го изисквах.

Хората, в чийто живот е поникнал коренът на отхвърляне, смятат, че не са обичани и се чувстват несигурни. Личността им е съкрушена и вътрешно те са много объркани. Поради това, те непрекъснато търсят нещо, което да ги накара да се почувстват добре. Пробват всичко – по-добра работа, повишение в работата, нов духовен дар, позиция в църквата, правилните приятели, точното име на етикета на техните дрехи, точният модел кола, точната къща, в която да живеят, точната социална група, към която да принадлежат и безкрайните комплименти. Тези хора непрекъснато изискват: „Кажи ми, че съм добре, обсипи ме с комплименти, остави ме да бъда прав”. Несигурните, нестабилните хора не могат да бъдат коригирани, защото те винаги имат много ниско самочувствие и така или иначе не се възприемат добре.

Знам това за несигурните хора, защото аз имах всичките тези проблеми, докато Съветникът – Святият Дух и Божието Слово не ме измъкнаха от тази яма на отчаяние и докато не получих нещо прекрасно на мястото на пепелта.

Святият Дух е единственият, предопределен да извърши промяна вътре в нас. Той изпълва сърцата ни със самия Бог. Насърчавам ви внимателно да обмислите молитвата на Павел за нас: „и да познаете наистина Христовата любов, която никое знание не може да обгърне (която надминава всяко знание без опит), за да се изпълните (в цялото си естество) с цялата Божия пълнота (да имате най-богатата мяра от божественото присъствие и да се превърнете в тяло, изцяло изпълнено и потопено в Бога)” (Ефесяни 3:19, добавеното в курсив в скобите е от мен).

Ако бъдем изцяло изпълнени с Бога, няма да се нуждаем от успокояване и уверяване от другите. Ще бъдем така напоени с Божията любов, че тя ще прелива в нашите взаимоотношения с Него, с нас самите и с останалите.

Ако Му позволите да направи това, Бог ще ви освободи от болките и раните на вашето минало. Приемете Божието изцеление и позволете на Святия Дух да извърши волята Си в сърцата ви. Той ще ви изпълни с цялата увереност, от която се нуждаете, за да се радвате на живота. Ще ви покаже как да пуснете миналото си, така че дори да не изпитвате болка, ако си спомняте за него. Еклесиаст 5:20 обещава на онзи, който изцяло се посвети на Бога: „Защото няма много да помни дните на живота си, понеже сам Бог му отговаря с веселието на сърцето му (спокойствието на Бога е отразено в него)”.

23

Най-после свободни

Внимателното изследване на този пасаж разкрива факта, че ние трябва да се въоръжим с подходящите мисли от рода на: Предпочитам да пострадам с Христос, но да постъпя правилно, отколкото да остана в оковите на греха.

Правилният начин на мислене е изключително важен за постигането на победа. Когато осъзнах, че Исус е способен и желае да ме освободи, аз незабавно пожелах тази свобода, но отношението ми беше: „Повече няма да страдам, достатъчно съм се мъчила и няма да се покорявам на никого и на нищо, което ми носи дори и минимална емоционална болка”. Святият Дух ми показа няколко пасажа в Словото, които ми помогнаха да осъзная, че начинът ми на мислене е неправилен и аз трябва да се подготвя или да се въоръжа с правилното мислене.

Започнах да разсъждавам по следния начин: Не бих искала да страдам повече, но съм готова да понеса трудностите, вместо да стоя в робство. Докато съм в робство, аз така или иначе страдам, но това е страдание, което няма край. Затова съм готова да позволя на Исус да ме изведе и да ми помогне да мина през каквото е необходимо, за да бъда освободена. Може да ме боли известно време, но поне това ще бъде страдание по пътя ми към победа и към нов живот, освободен от емоционалната болка.

Добър пример за това е ходенето на фитнес. Ако тялото ми изобщо не е във форма поради лоши хранителни навици и липсата на движение и физическо натоварване, аз ще страдам поради постоянната умора и дискомфорт от моето състояние. Докато не предприема нещо, страданието ми ще продължава всеки ден. Ако обаче реша да вляза във форма, ще започна да спортувам, ще подбирам храната си внимателно и ще избягвам вредните храни.

За известно време ще страдам поради мускулната треска. Тялото ми може да не е доволно, че го лишавам от определени храни, към които е пристрастено. Това е вид страдание. Ще се наложи да преразпределя времето си, за да вместя спортуването в програмата си. Това също може да създаде някакви неудобства за мен, защото ще ми се наложи да вземам мъдри решения, а не емоционални.

Виждаме от този пример, че за да бъдем освободени от ненужните страдания, които се дължат на недобрата ни форма, ние трябва да пострадаме по един по-различен начин, но това са трудности, които ни водят към победа и в крайна сметка към окончателното приключване на този вид страдания.

Правилни и неправилни страдания

Ако разсъждаваме върху следните стихове, ще видим че трябва да избираме чрез вяра да бъдем радостни, когато преминаваме през трудни промени, като знаем, че поради любовта на Бога, нашите „правилни” страдания ще доведат до добър край, което в този случай означава до добър характер.

И не само това, но нека (бъдем пълни с радост сега и нека) тържествуваме над тревогите си и нека се радваме и се хвалим и в скърбите (страданията) си, като знаем, че скръбта, трудностите и болката произвеждат търпелива и непреклонна твърдост,
а твърдостта (силата на духа) развива зрялост в характера (одобрена вяра и изпитана правда); а такъв характер (изпитаната правда) ражда радостна и уверена надежда за вечно спасение.
А тази надежда никога не разочарова, не заблуждава и не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух. (Римляни 5:3-5)

Поради неправилни мисловни модели, много хора никога не помъдряват до състояние, в което да започнат да се радват на самия живот. Зрелостта винаги включва стабилност. Без стабилност и постоянство никога няма да можем да изпитаме истински мир и радост.

Има „правилно” и „неправилно” страдание. Апостол Петър насърчава вярващите да са внимателни как страдат, да не е понеже са заслужили, но ако страдат, то нека бъде защото са правили правилните неща. В І Петър 3:14 той отбелязва: „Но даже, ако пострадате за правдата, блажени сте...”

В ст. 16 той ни насърчава да живеем по такъв начин, че съвестта ни да бъде абсолютно чиста, а в ст. 17 казва: „Защото е по-добре да страдате (несправедливо), като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло (което ще бъде заслужено и справедливо страдание)”.

Това е много важна тема. Повечето хора никога не изпитват радостта от свободата, защото имат неправилно мислене за страданията. В християнския си живот вероятно сте чували, че Исус иска да ви освободи от всичките ви страдания, и това е така – Той иска. Но дори свободата е свързана с промени в преходния период, които никога не са лесни.

По време на раждане, процесът, който е най-труден, се нарича „преход”. Тридесет и три години съм живяла живот в болка. Когато най-накрая разбрах, че Исус иска да ме освободи от страданията, навлязох в период на преход. Това беше време, в което бях променяна и оформяна според Неговия оригинален план за мен, преди да бъда обезобразена от света. Следващите няколко години пак страдах, но този път по различен начин. Това не беше безнадеждно страдание, а напротив – страдание, което роди в мен надежда, защото можех да видя промяната в този преходен период.

Промените не винаги бяха големи, но Господ винаги ме насърчаваше да не се предавам. Точно когато смятах, че повече не мога да издържам на болката, Той идваше със специално благословение, което ме уверяваше, че е непрекъснато до мен и че ми помага.

Огънят на златаря (пречиствача)

Ако разберете, че правилното страдание действа в живота като огъня на пречиствача, тогава следващият стих би имал специално значение за вас и ще ви донесе голяма утеха.

Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, и като сапуна на тепавичари.
Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти свещениците, левийците, и ще ги претопи (пречисти) като златото и среброто; и те ще принасят на Господа приноси с правда. (Малахия 3:2,3)

Бих искала да ви разкажа една история, която някога чух, която ще ви даде ясно прозрение върху този пасаж. В Европа един мъж влязъл в магазина на един златар и там харесал бижу, което много искал да си купи. През цялото време, докато разглеждал магазина, той не успял да види продавача. За да може да си плати и да си тръгне, той започнал да търси собственика и докато обикалял, забелязал в дъното на магазина една врата, която отвеждала навън към задния двор. Когато стигнал до прага на вратата, той видял собственика, който бил самият златар, да седи до запален огън, на който имало огромен съд. Той не свалял погледа си от къкрещия съд, макар заинтересованият клиент да се опитвал да му говори и да му обясни какво иска да купи.

Клиентът запитал дали не е възможно той да остави работата си за малко и да влезе вътре да му продаде бижуто, което бил харесал. Но златарят му отказал. Обяснил му, че не може да остави метала в съда дори за минутка, като уточнил: „Много е важно това злато да не се втвърди, докато в него все още има примеси. Аз искам това да бъде чисто злато. Ако огънят се нагорещи прекалено силно, това ще развали златото, а ако се охлади по-рано, златото ще се втвърди с примесите в него”.

Обяснил още, че не само не може да го остави, но не бива дори да сваля погледа си от него. Той трябвало да стои над него, докато не завърши напълно процеса. Клиентът го запитал кога щяло да приключи всичко, а златарят му отвърнал: „Ще съм сигурен, че златото е готово, когато мога да погледна в него и да видя съвсем ясно собственото си отражение”.

За мен това е една много красива история, защото ми показва, че Бог непрекъснато пази живота ми и бди над мен, когато идват трудности, за да се погрижи те да не стават по-интензивни, отколкото мога да понеса. Показва ми още, че Той внимателно определя натиска върху живота ми, за да е сигурен, че изпитанието извършва необходимата промяна в моя живот.

В І Коринтяни 10:13 ап. Павел казва, че Бог никога няма да позволи да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата, но заедно с всяко изпитание, Той ще подсигури изходен път. Можем да се доверим на Бога, защото Той не очаква от нас да понесем нещо по-голямо от възможностите ни.

Повярвайте ми, Бог най-добре знае колко сте способни да понесете – по-добре и от самите вас. Доверете Му се и Той ще ви преведе през пречистващия процес, за да ви изведе като пречистено злато.

Напредвайте към целта

Ще ви бъде много лесно да търпите правилното страдание, ако разберете, че преминаването през огъня на пречиствача е един доживотен процес. Осъзнавайки тази истина, апостол Павел пише: „Не че съм сполучил вече (постигнал този идеал), или че съм станал вече съвършен; но гоня (преследвам) изподир, дано уловя (и превърна в свое), понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса” (Филипяни 3:12).

В посланията си Павел често уподобява християнския живот на състезание:

Доверете се на Господа и Той ще ви доведе до финалната линия. Бъдете твърдо решени да напредвате и да придобиете онова, което Христос е придобил за вас. Той ви е хванал здраво, за да ви спаси.

Вашето спасение включва още много други благословения за този живот, а не само дом в небето, когато си идете от тази земя. Вечното ви спасение е започнало в деня, в който сте се новородили и то никога няма да бъде прекратено. Бог ви е хванал, за да възстанови онова, което врагът ви е отнел, но вие трябва да бъдете твърдо решени да си го получите обратно.

Не можете да бъдете пасивни и да очаквате победата просто да падне върху вас. Тя идва чрез благодатта на Бога, а не чрез вашите дела, но все пак ние трябва активно да съдействаме на работата на Святия Дух във всяка наша стъпка.

В книгата си Великият Манифест на Любящия Дейв Грант изтъква, че човек не израства, когато нещата в живота са лесни. Ние прахосваме, без това да изисква големи усилия от наша страна. Ние, хората, сме много мързеливи и винаги търсим най-лесния начин, но истината е, че се нуждаем от трудности и напрежение, за да бъдем предизвикани да пораснем. Не бихме могли да израснем, докато не приемем факта, че трудностите са в наша полза, че те са добри за нас, защото ни помагат да вървим напред и да бъдем живи. Павел казва, че той „напредва, преследва, постоянства, мъчи се”. Тази фраза сама по себе си подсказва, че има трудности и борби и че християнският път не е лесен.

В книгата си Грант разказва следната история: „Рояк пчели били качени на полет в космоса, за да видят какво ще бъде поведението им в състояние на безтегловност. В безтегловната атмосфера те се носели без всякакви усилия. Докладът от експеримента бил обобщен със следните думи: „Полетът им беше много приятен, но всички до една измряха”. ¹⁵ Съгласна съм на сто процента с господин Грант, който добавя, че е почти невъзможно да се оставим по течението и това да ни доведе до нещо стойностно и полезно.

Дръжте се здраво в трудните времена!

В следните стихове от книгата на пророк Авакум в Стария Завет се говори за трудните времена, които той нарича „високите места (височините)” и посочва, че Бог му е дал нозе като на кошута, за да се погрижи той да върви сигурно и стабилно през тези времена:

Думата „кошута” се отнася за определен вид елени, които са много пъргави, ловки и подвижни в катеренето по стръмни планини. Тя може да се покатери по много стръмни урви без никакви затруднения, като подскача от издатина на издатина с огромна лекота. Сигурността и непоклатимостта в стъпките ни е Божията воля за нас, така че когато дойдат трудности, да не се боим, нито да се ужасяваме.

За да бъдем истински победители, ние трябва да пораснем до състояние, в което да не се боим от трудностите, но да бъдем предизвиквани от тях. В разширения превод на Библията тези „височини, високи места” са преведени като „тревоги, страдания, трудности или отговорности”. Това е така, защото именно в такива моменти ние израстваме истински и трайно.

Ако се обърнете назад в живота си, ще видите, че в лесните времена не сте израствали, нито сте се променяли особено. Това е ставало единствено във време на трудности и изпитания. В лесните времена, които идват в живота ни, ние сме способни да се насладим на нещата, които сме постигнали в трудните. Това е един житейски принцип и нещата се случват по този начин. Работите цяла седмица, след това получавате заплатата си и се наслаждавате на почивката през уикенда. Спортувате, храните се правилно, грижите се добре за себе си, а след това се радвате на здраво тяло. Чистите дома си, мазето или гаража, а след това се наслаждавате на подреден и чист дом, всеки път когато се прибирате вкъщи.

Спомням си написаното в Евреи 12:11: „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко и болезнено; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него”.

Човек, който служи на Бога поради любовта си към Него, прави правилните неща, защото така е редно. Не ги прави, за да наследи нещо добро, въпреки че след това непременно ще последват благословения. Стремете се да бъдете съвършени, за да принасяте на Бога слава, и в крайна сметка ще се наслаждавате на славен живот.

24

Градете мостове, а не стени

Много хора живеят изолиран живот, защото са издигнали човешки стени, с които да се опитат да се предпазят от нараняване. Не след дълго тези стени се превръщат в затвори и такива хора остават хванати в капана на огорчението и самотата. Те издигат защитни стени, за да се предпазят от емоционална болка, но в същото време те губят способността си да обичат и да бъдат обичани, освен ако не са готови да бъдат наранени.

Да прекарвате живота си в опит да избегнете болката е много по-болезнено, отколкото да живеете нормално, като се изправяте и справяте с всеки проблем тогава, когато той възникне. Исус е Изцелителят и е винаги на наше разположение, за да ни даде утеха, когато минаваме през трудни и болезнени ситуации.

Вярвам, че Господ иска да ви насърча още сега да направите стъпка на вяра и да съборите всички стени, които сами сте издигнали. Самата мисъл може би ще бъде плашеща, особено ако сте живели зад тях дълго време. Бог е способен да събори тези емоционални стени, които ви отлъчват от останалите, точно както събори стените на Ерихон (прочетете Исус Навин 2:1-21; 6:1-27). В Евреи 10:30 се казва, че стените са паднали „чрез вяра”.

Всеки път, когато Исус ми покаже, че съм издигнала стени, за да държа другите далеч от себе си, аз трябва да предприемам крачки на вяра. Трябва да избера да положа вярата си в Него като мой Защитник, а не да се опитвам сама да се предпазя.

Има няколко пасажа в Библията, в които Бог обещава да ни пази и защитава. Исая 60:18 е стих, който много силно ми говори: „Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти; а ще наречеш стените си Спасение и портите си Хвала”.

Този стих ми показва, че спасението чрез Исус Христос е защитна стена около мен. От мига, в който стана Негова, Той се захваща с моята защита. Но за да активирам благословенията в живота си, аз трябва да се доверя, че Той се грижи за мен и ме пази. Ако продължа да отхвърлям Божията защита, като се опитвам сама да се грижа за себе си, ще продължа да живея в окови и неволи.

Друг чудесен пасаж от писанията по темата за Божията защита четем в Исая 30:18 „По тая причина Господ ще чака (настойчиво ще очаква и копнее), за да се смили за вас, и по тая причина ще се превъзнесе, за да ви пожали, да ви покаже милост и благодат. Защото Господ е Бог правосъден. Блажени (щастливи, удачни и за завиждане) са всички, които (искрено) Го чакат (очакват и копнеят за Него, за Неговата любов, благоволение, победа, мир, радост и Неговото несравнимо и ненарушимо приятелство)”.

Внимателното изучаване на този стих показва Бога като Един, който буквално чака възможност, за да прояви добротата си към нас и да донесе справедливост в нашата ситуация. Но Той е способен да го направи само за онези, които Го очакват и се надяват на Него. Откажете се от опитите си за самозащита и започнете да позволявате и да очаквате Бог да ви пази.

Позволете на Бог да бъде Бог.

Когато чрез вяра влезете в тази нова сфера, не мога да ви обещая, че никога няма да бъдете наранени, но мога да ви гарантирам, че Бог, който е Бог на справедливостта, непременно ще донесе хармония и ще ви възнагради, ако изберете Неговия път.

Всеки човек, който избере Божия начин за разрешаване на проблемните си и болезнени ситуации, е на път към велики неща: „Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане". Не; във всичко това ставаме повече от победители и печелим славна победа чрез Този, Който ни е възлюбил” (Римляни 8:36-37).

Как е възможно да бъдем повече от победители и в същото време да сме сравнявани с овце, които отиват на клане? Отговорът е много прост – дори да изглежда, че някой се възползва от нас, дори да ни се струва, че Господ няма да ни избави, ние сме повече от победители, защото „в цялата тази бъркотия” сме дълбоко уверени, че нашият Бог никога няма да ни остави и никога няма да ни забрави и че в точния момент ще дойде избавление и награда за нас.

Как да градим мостове

Един ден, докато се молех, Святият Дух ми показа, че животът ми се е превърнал в мост, по който другите да преминават и да намират мир с Бога. Дълги години съм издигала само стени в живота си, но сега на мястото на стените съм изградила мостове. Всички трудни и несправедливи неща, които са ми се случвали, са се превърнали в магистрали, по които останалите да могат да преминат и да достигнат до същата свобода, която съм намерила и аз.

Както вече казах в петата глава на тази книга, Бог не гледа на лице и не ни обича различно (вижте Деян. 10:34). Онова, което е направил и прави за мен, Той е готов да направи и за другите, стига те да следват Неговите наставления и принципи. Ако следвате принципите, разкрити в тази книга, ще намерите същата свобода, в която живея и аз. А след това можете да се превърнете в мост, по който да преминат другите, вместо да издигнете стени, с които да ги държите отвън.

В Евреи 5:9 се говори за Исус като за „Авторът и Източникът на нашето спасение”. Той проправи път за нас към Бога. Той се превърна в магистрала, по която ние да можем да стигнем до Бога. Все едно е преминал през гъста гора и е проправил път за нас, така че когато дойде нашият ред да преминем през нея, да не ни се налага да се борим с всички природни сили в гъстата гора. Той се пожертва вместо нас и сега, когато ние се облагодетелстваме от Неговата жертва, Той ни дава шанс да се пожертваме за другите, за да могат и те да се радват на същите блага, които имаме ние.

Евреи 12:2 казва, че Исус издържа страданията на кръста заради предстоящата Му радост от наградата, която беше поставена пред Него. Обичам да си напомням този факт, когато нещата в живота ми се струват особено трудни. Тогава си казвам: „Продължавай да устояваш, Джойс, предстои ти радост по пътя”.

Вземете решение да съборите всички стени и вместо тях да изградите мостове. Има много, много хора, които са изгубени в своя объркан живот и се нуждаят от някой, който да върви пред тях, за да им покаже пътя. Защо вие да не сте този човек за тях?

Стени или мостове? Изборът е ваш!

Красота вместо пепел

Господ не само че желае да превърне стените ви в мостове, но както е обещал в Словото СИ, Той иска да ви даде венец (от красота и прелест) вместо пепел.

Тези обещания в Исая гл. 61 са богати и изобилни. Прочетете ги и вземете решение да не пропуснете нито едно от тях. Аз ще се съглася с вас, като се помоля всеки един, който чете тази книга, да наследи тези обещания.

Бог е извършил СВОЯТА част, като е изпратил Исус. Аз изпълнявам моята, като постъпвам според Божието Слово и придобивам свобода, а също и чрез написването на тази книга, за да ви помогна и вие да сторите същото. Сега и вие трябва да изпълните своята част, като вземете качествено решение никога да не се предавате, докато не Му позволите:

Да превърже раните ви.

Да изцели съкрушеното ви сърце.

Да ви освободи във всяка една област от живота ви.

Да отвори и да ви освободи от затвора, в който се намирате.

Да ви даде радост, вместо скръб и тъга.

Да ви облече с дреха на хваление вместо с унил, утежнен и отпаднал дух и да ви даде

венец на прелест и красота вместо пепел.

25

Нищо няма да бъде изгубено

След като Исус бе нахранил пет хиляди души само с няколко хляба и две малки рибки, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи (парчета), за да не се изгуби и похаби нищо” (Йоан 6:12). Учениците събират дванадесет коша с храна от остатъците, много повече от първоначално предадените на Исус няколко хляба и риби.

Бог ме освободи от страх, неувереност, несигурност, емоционални зависимости и от дълбоко вкорененото чувство на отхвърляне. След това наново сглоби парчетата на живота ми и ми даде славната привилегия да поучавам Неговите деца как да бъдат здрави и съвършени, как да имат плодоносен, щастлив живот и служение и как да се радват на здрави и любящи взаимоотношения.

Научила съм се да получавам безусловна любов от Бога, от Дейв и дори от себе си. Съпругът ми не прави всичко, което аз очаквам, както и когато аз искам, но днес това не ме наранява, защото съм се научила да го обичам безусловно.

В началото, когато се оженихме, не знаех абсолютно нищо за безусловната любов. Всички в семейството ми трябваше да правят нещата така, както аз искам, иначе смятах, че не ме обичат.

Когато бях съкрушена, всеки във взаимоотношение с мен трябваше да полага максимални усилия, за да ме направи щастлива. Това ги караше да страдат, защото не можеха да бъдат истински пред мен. Не беше възможно да ми кажат истината за каквото и да било. Бяха длъжни да ми казват това, което аз искам да чуя, за да има мир в дома ни.

Ако кажех на Дейв: „Хайде да излезем да пием кафе”, той не можеше да ми отговори: „Предпочитам да не го правим точно сега”, защото аз веднага започвах да се цупя. Това беше моят начин да контролирам нещата. Аз бях съкрушена, смазана, объркана, пречупена и с нарушени функции. Бях онеправдана и наранена и карах всички останали да плащат за моята болка, въпреки че не те ми я бяха причинили.

Ако сте били опетнени и омърсени от сексуален тормоз, правата ви като човек са били нарушени, което може да ви накара да се чувствате съкрушени и объркани. Много жертви на тормоз стигат до момент, в който признават: „Нямам сили да се справя”. Те всъщност не са обезпокоени от проблемите в ежедневието, а са преследвани и смазани от покрусата и отчаянието в сърцето си. Онези от нас, които сме израснали в объркани домове, много често създаваме същите домове с нарушени функции.

Нуждаем се от вътрешна сила, за да не бъдем смазани и объркани от външните обстоятелства. Трябва да позволим на Бога да събере парчетата от нашия живот и разпръснатите ни мечти и да ни извае според образа на Христос. За да направи това, може би ще се наложи да разтроши няколкото парчета, с които сме останали, за да ги превърне в мека глина, да ги напоява със Словото Си, да смачка повторно глинените буци и да ги постави на колелото на грънчаря. Той е напълно способен да извае нещо чудно от това, което е останало от нас, стига да Му го предадем.

Исус ни казва, че в този свят ще имаме трудности и скърби, но после добавя: „Това ви казвам, за да имате в Мене съвършен мир и пълна увереност. В света имате скръб, изпитания, страдания, смут; но дерзайте (бъдете смели, уверени, сигурни, безстрашни) – Аз победих света (отнел съм му силата да ви навреди и съм го завладял за вас)” (Йоан 16:33).

Никой не може да избегне страданията и изпитанията в живота, но онези, които са положили упованието си в Исус, могат да бъдат насърчени: „Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях” (Псалом 34:19). Словото не ни казва, че Господ ни избавя моментално. Може да ни се наложи да преминем първо през някои неща.

Животът винаги побеждава смъртта, а светлината преодолява мрака. Без Божието Слово бъдещето може да изглежда мрачно и несигурно, но Исус казва, че Той е дошъл да ни освободи от мрака: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в (доверява се, разчита и се обляга на) Мене” (Йоан 12:46). Вместо да живеем в мрак и нищета, ние трябва да продължаваме да следваме Исус и да се съобразяваме напълно с Неговия пример за живот (Вижте Йоан 12:26).

Не можем да продължаваме, ако животът ни е съкрушен, разбит, объркан и сломен. До сега обаче приехте достатъчно от Божието слово чрез свидетелствата на тази книга, за да знаете, че вече не сте оковани във вашето минало, ако сте решили да следвате Исус. Господ казва: „Ако пребъдвате в Моето учение (държите здраво учението Ми и живеете съобразено с него), наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31-32).

Продължавайте да следвате Господ

Бог поставя мечти в сърцата на хората. Но много хора не продължават докрай, за да Го последват до изпълнението на тези мечти. Много започват и се отказват, пак започват и се отказват, започват и отново се отказват. Те не могат да устоят и да продължат, защото съкрушеното им сърце смазва тяхната надежда. Такива хора нямат никаква вътрешна сила, която да им помогне да стигнат докрай.

Исус ще превърже и ще изцери раните ви. Словото Му е лекарството за душите ви (вижте Притчи 4:20-22). Четете Словото на Бога всеки ден, дори да четете само по един стих на ден. Горещо ви препоръчвам да прочетете книгата ми Започнете своя ден подобаващо, която съдържа прочит върху Словото за всеки ден. Заспивайте вечер, изпълнени с мисли, вдъхновени от Бога: „Аз съм праведен в Бога чрез Исус Христос. Бог ме обича. Той има добър план за моето бъдеще...”. Молете се с вяра: