като забравям задното и се простирам към предното

Ако сте били нещастни заради нещата, които са ви се случвали в миналото, насърчавам ви да направите същото, което направих и аз, и да насочите вниманието си в нова посока. Изберете да бъдете всичко, което Бог иска да бъдете, да имате онова, което Бог иска да имате и да получите всичко, заради което Исус е платил цена, за да ви го даде.

Когато сте готови за промяна, кажете: „Няма да живея повече в робство. Няма да живея повече в ограничения, сравнявайки се с другите, опитвайки се да бъда това, което те ми казват да бъда. Нищо не мога да направя за своето минало, но има какво да направя за моето бъдеще. Ще се наслаждавам на живота си и ще приема всичко, което Исус е направил за мен и е умрял, за да го имам. Ще пусна своето минало и от днес насетне ще преследвам и ще търся Бога”.

Необходима е зрялост, за да оставите и да се освободите от миналото си, но само един зрял християнин е способен да приеме пълнотата на Божиите благословения. Можете да забравите старите си провали, старите разочарования, старите взаимоотношения, които не са се получили. Вместо тях можете да откриете новите милости, които Бог е готов да ви показва всеки ден, поради завета, който е сключил с вас, когато сте повярвали в спасителното дело на Сина Му Исус Христос.

Цар Давид потърси потомците на своя предшественик цар Саул, защото искаше да ги благослови поради завета, който е сключил със сина на Саул, Йонатан. Във втората книга на Царете четем как Давид намира сакатия син на Йонатан – Мемфивостей и го довежда в царския си палат, за да се погрижи за него. Мемфивостей не е направил нищо, за да заслужи неговата грижа, защита и снабдяване, освен че е роднина на един, с когото Давид е сключил завет.

Това е една картина за начина, по който Бог се грижи за нас. Той ни благославя, защото като вярващи ние имаме взаимоотношение с Неговия Син. С нищо не сме заслужили да бъдем благославяни. Не можем да спечелим Неговите благословения. Може дори да сме осакатени емоционално от някой инцидент в миналото ни. Но Бог ни взема и ни възстановява на полагащото ни се място в Неговото царство на мир.

Бог не ни чака първо ние да извършим всичките правилни неща, преди да започне да ни благославя. Всъщност, най-силната молитва, с която можем някога да се помолим е: „Господи, помогни ми”. Не можем да стигнем до съвършенство, ако сме отделени от Бога. Затова трябва изцяло да Му се доверим, че ще опази обещанията Си към нас в живота ни. Призвани сме да бъдем „вярващи”, иначе щяхме да бъдем наречени „извършители”.

Учениците запитаха Исус: „Какво да сторим, за да вършим (по навик, постоянно) Божиите дела (какво трябва да направим, за да изпълним това, което Бог изисква)?” (Йоан 6:28).

А Исус им отговори: „Това е Божието дело (услугата, която Бог иска от вас), да повярвате в Този, Когото Той е изпратил (да се прилепите, да се доверите, да разчитате, да имате вяра в Неговия Посланик” (29 ст.).

Псалом 51:1-12 съдържа силна молитва, с която можем и ние да се молим:

Ако само поискаме от Бога, Той ще ни освободи от грешките на нашето минало и ще сътвори в нас здрав и неуморим дух. Но макар да не трябва да правим нищо, за да получим своето освобождение, ние може да пропуснем много благословения, ако бягаме от проблемите си, без да позволим на Бог да ни преведе през тях към победата.

Мойсей потърси лесен изход от своите проблеми, след като излезе от Божието съвършено време. Той бе убил египтянин, имаше свидетел на това убийство и затова избяга в пустинята, за да се укрие. Но преди Бог да го призове да иде в обещаната земя, Той го извика да се върне обратно в Египет (вижте Изход 3:1-10), като му каза: „Видях, видях злостраданието (тормоза и угнетяването) на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им (и въздишките им) и слязох, за да ги избавя. Затова ела сега и ще те изпратя в Египет (като Мой посланик)” (Деяния 7:34).

Бог изпраща Мойсей обратно при народа, който го отхвърля (отрича го и не го признава). (Вижте Деяния 7:35) Неговите хора го винят и се подиграват: „Кой те е поставил господар над нас (владетел) и за наш съдия?” (Вижте Изход 2:14). Мойсей едва ли е въодушевен да се върне и да се сблъска отново с проблемите си в Египет.

Бог не винаги ни призовава да се връщаме буквално към мястото, на което някога сме били. Но ако имаме проблем да се покоряваме на своя шеф, защото има труден характер, Бог може да ни призове да продължим да работим заедно с някой друг, който има същия характер, докато не овладеем ситуацията по благочестив начин. Бог не желае да бягаме. Вместо това иска да се изправим лице в лице със страховете и разочарованията си, за да намерим мир в Него.

В Трета книга на царете, гл. 19 четем за Илия, който бяга и се крие, когато Бог го намира и му казва да се върне обратно и да довърши онова, което Бог му бе заръчал. Когато Йона се опита да избяга от проблемите си, той се озова в корема на една голяма риба. Щом Бог го освободи, Той му каза да се върне в Ниневия и да достави посланието, което Бог има за народа там. (Вижте Йона гл. 1 – 3).

Ако се опитваме да разрешим проблемите си, без да чакаме Бога, най-вероятно ще създадем още по-големи проблеми. Така постъпва Сара, когато убеждава съпруга си Авраам да преспи с прислужницата й Агар, вместо да изчака детето, което им бе обещано от Бога. (Прочетете Битие гл. 16) Агар в крайна сметка бяга поради начина, по който Сара се отнася към нея, но ангел от Господа й казва: „Върни се обратно при господарката си и (смирено) й се покори” (ст. 9). Той обещава да благослови покорството й, като й даде голямо потомство (ст. 10).

Бог може би ви говори да се върнете до мястото на вашата болка и разочарование, и да Му позволите да ви преведе през тази врата, за да излезете към славен и победоносен начин на живот. Не бягайте от Неговата покана за емоционално изцеление.

Начини, по които хората бягат от проблемите си

Често срещано е хората да се опитват да избягат от проблемите си, защото не им се иска да поемат отговорност за действията си. Повечето хора търсят лесния изход, вместо да намерят правилното решение. Има хора, които физически бягат от проблемите си, скачайки от брак в брак, от работа на работа. Други мислено бягат от проблемите си, като злоупотребяват с алкохол или наркотици. Само че проблемите не си тръгват само поради факта, че вие ги пренебрегвате.

Всяко решение, което вземаме, води до конкретни последствия. Ако решим повече да не почистваме къщата си, всичко в нея ще се влоши. Ако решим повече да не пазаруваме, рано или късно ще останем без храна. Проблемът с нас е, че много ни се иска да вземаме неправилните решения, а те да водят до правилни резултати, но това е невъзможно. Винаги ще жънем това, което сеем (вижте Галатяни 6:7-8). Ако изберем да правим онова, което е редно, в крайна сметка ще разчупим и ще се освободим от проблемите, с които се сблъскваме.

Някои хора бягат от проблема, като се оправдават. Когато Бог се опита да ги конфронтира за него, те започват да измислят извинения, като казват: „Но аз се държа по този начин, защото съм много уморена”. Или: „Трябва да ме разберете, държа се така, защото са се отнасяли зле с мен цял живот”. Оправданието е аргумент, пълен с лъжи. Проблемът с извиненията е, че докато ги измисляме, няма да видим никаква промяна в живота си.

Исус разказва една история за човек, който организирал голямо тържество и поканил много гости на него (Лука 14:16-24). Един по един поканените се оправдавали защо не могат да дойдат. Първият бил твърде зает да обработва земята, която току-що бил купил. Вторият си купил волове, които трябвало да прегледа. Трети се оправдал, че току-що се бил оженил. Затова мъжът поканил бедните, неспособните, слепите и куците от улиците и площадите и напълнил дома си с хора, които били готови да получат неговите благословения. Онези с оправданията никога не опитали от вечерята, която била приготвена за тях.

Друг начин, по който хората се опитват да избягат от проблемите си, е като прехвърлят вината върху някой друг за всяко лошо нещо, което им се е случило. Адам обвинява Ева за това, че е яла от забранения плод и дори обвинява Бога, задето му е дал такава жена. Ева обвинява змията за това, че я подмамва. (Битие гл. 3) Израиляните обвиняват Мойсей за страданията си в пустинята и молят да се върнат обратно в робството в Египет (вижте Изход 14:10-12).

Спомням си времето, в което се опитвах да прехвърля вината за проблемите си върху другите около мен. Всичко беше по вина на Дейв или поради обстоятелствата, в които съм израснала. Трябваше да разбера, че аз бях истинската причина за моите проблеми.

Исус казва: „Защо се вторачвате навън в малката тресчица в окото на брат си, а изобщо не осъзнавате, нито вземате под внимание дебелата греда, която е във вашето око?” (Матей 7:3).

Сега се радвам на невероятна свобода, но я имам едва след като се сблъсках с истината за самата себе си. Бог ми показа, че имам лошо отношение и че проблемите ми няма да се разрешат, докато не се справя с това и не се променя. Промяната е болезнена, но бях длъжна да се справя с нещата, които Бог ми показа.

Единственият начин да бъдем освободени е като чуем истината и се покорим на това, което Бог ни говори. Например, ако Бог ви покаже, че имате проблем със завистта, ще продължавате да пропускате Неговите благословения, докато не се справите с нея. Ще трябва да се научите да се радвате, когато на другите хора им се случват добри неща. Каквото и да е това, което ви държи в окови, трябва да се научите да го контролирате чрез истината, преди да можете да продължите напред.

Хората често бягат от проблемите си, като все си намират някаква работа, за да бъдат прекалено заети. Дори с църковната работа можем да станем толкова ангажирани, че да не намираме време да се вслушаме в гласа на Бога. Аз бях в служение на пълен работен ден, помагах на хората да разрешават проблемите си, когато Бог ми говори и ми каза: „Джойс, ти си толкова заета да правиш неща за Мен, че не ти остава никакво време, което да прекараш заедно с Мен”. Трябваше да погледна откровено живота си и да спра да правя повечето от нещата, които правех, защото те не носеха никакъв плод. Но постоянната ми заетост ми помагаше да избягвам проблемите, с които трябваше да се преборя.

Ап. Павел се моли ние като църква да се научим да преценяваме кое е жизнено важно:

Трябва да се научим с какво да се съгласяваме и кои неща да отказваме. Аз самата трябваше да се науча как да казвам не, защото искам да направя всеки мой ден от този живот смислен и значим. Понякога неща, които изглеждат много добри, са врагове на по-доброто, което предстои.

Бог беше казал на една жена, която познавам, че трябва да спре да прекарва толкова много време в оказване на помощ на другите и вместо това да започне да прекарва повече време със собственото си дете. Трябва да знаем какво Бог иска да правим с времето си и това е нещо, което научаваме единствено като прекарваме време с Него в молитва. Ако ви е трудно да чувате Бога, насърчавам ви да прочетете моята книга със заглавие Как да чуваме Бога. В нея споделям много от начините, по които Бог комуникира с нас, как думите Му винаги са съобразени напълно с Божието Слово и как те ни дават неописуем мир.

Отлагането, или бавенето е друг начин, по който бягаме от проблемите си. Оправдаваме се, обвиняваме другите, твърдим, че сме прекалено заети и така отлагаме да направим онова нещо, което Бог ни е казал да направим. Мислим си, че ще го свършим по-късно или друг път, но този друг път така и не идва. „Отлагаме, протакаме или си правим оглушки”, точно както пророк Исая предупреждава в първа глава, ст. 23.

Книгата на пророк Агей 1:2-7 показва какво се случва с тези, които отлагат да направят онова, което Бог им е казал:

Така говори Господ на Силите: Този народ казва: Не е дошло още времето, времето да се построи Господният дом (макар Кир да го беше заповядал преди цели осемнадесет години).
Затова Господнето слово дойде чрез пророк Агей и рече:
Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом (Господният дом) остава пуст?
Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си и вижте какво ви сполетя. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата, за да я сложи в пробита кесия.
Така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си (миналото и настоящото си поведение) и как я карате .

Трябва да сме мотивирани да правим нещата, които Бог ни кара да правим, в мига, в който ни накара да ги направим. Соломон пише: „Който се взира във вятъра (и чака всички условия да бъдат благоприятни) няма да сее; и който гледа на облаците няма да жъне” (Еклисиаст 11:4).

Ако постоянно гледате обстоятелствата в живота си, ще продължите да отлагате нещата, които Бог ви говори да направите. Може дори да ви се струва, че времето, в което Бог иска да изпълните дадено нещо, е най-неподходящото, но има специално благословение в това да се покорите „сега”, в „настоящия момент”, когато Бог ви говори.

Не е добре животът ни да преминава в бягане от проблемите. Трябва да забавим темпото, да разпознаем кое е важното, да поемем отговорност за действията си и ако трябва просто да кажем: „Сгреших, съжалявам”. Не бива да позволяваме протакането и отлагането да ни ограби от благословенията на Бога.

Ако искаме да се насладим на Божието най-добро в живота си, трябва да спрем да си измисляме оправдания, да спрем да виним другите, да спрем да си намираме друга работа вместо тази, която Бог ни е възложил. Той може да ни каже да се молим, да дадем, да помогнем, да простим, да се извиним. Каквото и да е онова нещо, което Бог ще поиска от нас, трябва да се научим да бъдем хора, които изпълняват веднага това, което чуваме Бог да ни заръча.

10

Изкупени и обявени за праведни

Говорейки за Исус, ап. Петър пише: „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото (на олтара и принесе Себе Си на него), тъй щото, като сме умрели (спрели сме да съществуваме) за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте” (I Петър 2:24).

Създадени сме от Бога да гледаме правилно на себе си и да се възприемаме добре. Но дяволът иска да имаме лошо мнение за себе си, иска да изпитваме срам, вина и осъдителност. Поради присъствието на греха в света и греховното естество, което наследяваме от грехопадението на света, ние не можем да правим всичко правилно.

За да можем да се противопоставим на изкушението от дявола да живеем в постоянно чувство на вина и неудовлетворение (вместо да водим победоносен живот), ние трябва да познаваме и да разбираме истините от Божието слово. Когато приемем Исус за свой Спасител, Той влага или ни дава дара на праведност и чрез вяра ние сме обявени за праведни пред Бога. Не ставаме праведни поради своите съвършени и добри дела, но сме зачетени за праведни поради вярата и доверието ни в Исус Христос.

Във ІІ Коринтяни 5:21 апостол Павел ни казва какво е направил Бог за нас: „Който за нас (на практика) направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез и в Него (да бъдем надарени с, облечени в, счетени за и пример за) праведни пред Бога (каквито трябва да бъдем – одобрени, приети и в правилни взаимоотношения с Него чрез Неговата доброта)”.

Бог изпрати Исус, за да ни изкупи (това означава да ни откупи от дявола, на когото сме се продали като роби на греха), за да ни възстанови (да ни направи каквито е трябвало да бъдем още от самото начало). Създадени сме и сме изкупени от Бога за праведност, а не за срам, вина и осъждение.

Няма никакво осъждение в Христос

Ако четем и разбираме Словото, ще бъдем освободени от погрешните мисловни модели, които имаме за себе си. Павел пише в Римляни 8:1: „Сега прочее, няма никакво осъждане (няма присъда виновен или грешен) на тия, които са в Христа Исуса, [които живеят и ходят, не по поривите на плътта, но по поривите на Духа]”.

Ако следваме водителството на Святия Дух, не бихме правили нищо нередно, така че вината не би могла да се вкорени в нас. Но понеже сме хора, няма нито един от нас, който да не може да направи грешка. Както Господ ни казва: „Духът наистина има желание, но плътта е слаба” (Матей 26:41).

Не е възможно да постъпваме съвършено, колкото и много да ни се иска, но е възможно да живеем свободни от чувството на вина, ако ходим в Духа. Господ ни е обещал да ни води през целия ни живот, ако Го слушаме и Му се покоряваме. „Слушайте и се покорявайте на гласа Ми, и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, за да благоденствате”(Йеремия 7:23) .

Съгрешаваме, когато спрем да правим онова, което Святият Дух ни води да правим. Осъдителността и чувството на вина идват в резултат на този грях, защото дяволът вижда отворена врата и веднага се вмъква, за да открадне сигурността ни в Божията благодат. Ако искаме да живеем свободни от вина, ние трябва да се справим с изкушението да съгрешаваме в мига, в който го усетим.

Ако се поддавате на изкушенията или извършите грях, вместо да се опитвате сами да се възстановите чрез добрите си дела, което е ходене по плът (вашето човешко естество), помолете Бог да ви прости и изберете да се върнете обратно при Господния Дух. Човек съгрешава, защото спира да следва водителството на Духа. Ако продължите да следвате плътта си, ще затънете все по-дълбоко и по-дълбоко в неприятности и смут. Затова, побързайте да се върнете към следването на Духа, да Му позволите да ви управлява и води към възстановяване и коригиране на ситуациите ви.

Господният Дух винаги има правилния отговор за всеки възможен проблем и Той няма да ви осъди, когато се върнете при Него. Писано е: „Защото Бог ни е определил не на (да излее Своя) гняв (не ни е избрал, за да излее Своя гняв върху нас), но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос (който е Месия)” (I Солунци 5:9).

Господният Дух ни води към покаяние, което задвижва Бог да ни прости. „Ако свободно признаем, че сме съгрешили и изповядваме греховете си, Той е верен и праведен (верен на Своето естество и обещания) да ни прости греховете (ще ни освободи от беззаконията ни) и да ни очисти (постоянно) от всяка неправда (от всичко, което не е съобразено с Неговата воля, цел, мисли и действия)” (I Йоан 1:9).

Следването на плътта ни кара да вършим дела, които евентуално да ни спечелят правото да получим Божието благоволение. Но плътта винаги се опитва да се разплати за грешките, вместо да приеме дара на Божията милост, оправдание и възстановяване.

Как да се справим с вината

Веднъж Господ ми даде невероятно откровение за вината. Аз самата се чувствах виновна откакто се помня. Вината беше мой постоянен сподвижник. Навсякъде ходехме заедно с нея! Това осъзнаване на греха започна много рано в моето детство, още когато бях малтретирана сексуално. И макар баща ми да ми казваше, че това, което ми причинява не е нередно, то ме караше да се чувствам виновна и омърсена. А когато пораснах и осъзнах, че това наистина е нередно, но не можех по никакъв начин да го прекратя, чувството за вина ставаше все по-силно и по-силно.

От личен опит научих, че вината е невероятно тежък товар, тегота, която депресира и смазва духа. Вината прави всичко да изглежда по-мрачно, а нас кара да се чувстваме уморени и изтощени. Всъщност тя източва енергичността ни и изпива силата ни, от която се нуждаем, за да се противопоставим на греха и на Сатана. В резултат вината и осъждението всъщност увеличават греха.

Смятам, че аз бях пристрастена към вината. Преди да науча за благодатта на Бога, не си спомням да съм имала момент, в който да съм била свободна от чувството на вина! Дори да не правех нищо лошо или греховно, винаги си намирах нещо, за което да се чувствам виновна.

Сатана иска да ни смаже. Той е обвинителят на онези, които вярват в Христос, той непрекъснато отправя обвинения против нас пред Бога (вижте Откровение 12:10). Обаче псалмопевецът Давид пише: „Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми” (Псалом 3:3).

Един ден бях на пазар и моят постоянен спътник – вината, беше с мен. Дори не мога да си спомня какво бях объркала в този ден, ако изобщо бях направила нещо лошо, но аз винаги се смятах за виновна за нещо. Тъкмо слизах от колата, за да вляза в един магазин, когато Святият Дух ми проговори: „Джойс, как смяташ да получиш прошка за този грях?”

Аз знаех правилния отговор и казах: „ами ще приема жертвата, която Исус направи заради мен, когато умря на Голгота”. Възможно е да знаем правилния отговор (да имаме знание в ума си), но въпреки това да не го прилагаме в своята ситуация.

Тогава Святият Дух продължи: „Нима!? И кога точно планираш да приемеш жертвата на Исус?”

Тогава ме озари невероятното откровение! В онзи момент знаех, че мога да почакам ден-два, докато ме натисне отново чувство на вина и тогава да приема Божията прошка, или мога да я приема веднага.

Винаги исках прошка за греховете си на мига, но никога не я приемах, докато не почувствам, че съм страдала достатъчно дълго, че да си платя за тях. Тогава Бог ми показа какво всъщност си причинявам и колко ненужна болка изтърпявам. Показа ми още, че това, което правех, беше обидно за Исус и все едно Му казвах: „Господи, жертването на живота Ти, проливането на кръвта Ти е добро, но не достатъчно. Трябва да добавя и своето чувство на вина, преди да мога да бъда оневинена и да получа прошка”.

В онзи ден започнах да се освобождавам от вина и осъдителност. Насърчавам ви да направите същото. Запомнете, вината не води до нищо добро!

• 
  Вината изсмуква силите и енергията ви и може да причини физическо или умствено заболяване.
  
• 
  Вината блокира общението ви с Бога. Евреи 4:15-16 казва: „Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да разбере и да състрадава с нас в нашите немощи, слабости и податливост на изкушения, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение, смелост и безстрашно към престола на благодатта (престола на Божията незаслужена милост към нас, грешните), за да придобием милост (за провалите си) и да намерим благодат, която да помага благовременно (подходяща и навременна помощ, идваща точно тогава, когато най-много се нуждаем от нея)”.
  
• 
  Вината, като дело на плътта, настоява вие лично да заплатите за своите грехове.
  
• 
  Вината изсушава и духовната ви енергия. Оставя ви слаби и неспособни да се противите на новите атаки на врага. Успешното духовно воюване изисква обличането на „бронения нагръдник на правдата” (Ефесяни 6:14). Вината ви кара да съгрешавате още повече.
  
• 
  Вината упражнява толкова силен натиск върху вас, че ви внушава, че разбирателството с другите хора е невъзможно. Почти невъзможно е да живеете под бремето на вината и да продължите да оперирате в плодовете на Духа. (Прочетете Галатяни 5:22-23)
  

Ако имате сериозни проблеми с чувството на вина, може би е добра идея да помолите някой друг да се моли заедно с вас. Ако вярата ви е достатъчно силна, сами се помолете за себе си. Вината обаче краде вярата. Ако сте живели дълго време погребани под купища вина и осъдителност, може би вашата вяра се нуждае да бъде укрепена. Получете помощта, от която се нуждаете. Откажете се да живеете угнетявани и смазвани под товара на вината и осъждението.⁶

Какво да кажем за срама?

Сега, когато разбираме по-добре вината, нека обърнем внимание на темата за срама.

Има срам, който е нормален и здравословен. Ако изгубя или счупя нещо, което принадлежи на някой друг, изпитвам срам от своята грешка. Ще ми се да не съм била толкова небрежна и невнимателна. Съжалявам, но мога да помоля за прошка, да я получа и да продължа напред с живота си. Здравословният срам ни напомня, че ние сме човешки същества, със своите слабости и ограничения.

В Битие 2:25 четем, че Адам и Ева са били голи в градината и не са се срамували от това. Освен факта, че те не са носели дрехи, вярвам, че този стих носи смисъла на това, че те са били напълно открити и откровени един с друг, не са се крили зад маски и не са играли роли. Били са напълно свободни да бъдат себе си, защото в тях не е имало усещане за срам. Но след като съгрешават, те бягат и се скриват. (Вижте Битие 3:6-8)

Хората трябва да могат да се наслаждават на съвършена свобода един с друг и с Бога, но малцина са онези, които се чувстват така. Повечето хора се преструват. Те си поставят фалшиви маски и се скриват зад тях. Държат се така, сякаш не са наранени, когато са обидени или се държат така, сякаш не се нуждаят от никого, когато са много самотни.

Има порочен, злъчен срам, който може драстично да повлияе на качеството на човешкия живот. Това се случва, когато малтретиран и тормозен човек започне да приема за нормален срама, който изпитва. Такъв човек не само се срамува от това, което му причиняват, но се срамува и от самия себе си заради онова, на което е подложен.

Такъв човек поема срама върху себе си и той се превръща в същността на неговото естество. Всичко в живота му е натровено от неговите емоции и той е пълен със срам.

В определено време от моя живот и аз бях изпълнена със срам, без да осъзнавам, че се срамувам от себе си. Виждах до какво води срама в живота ми, но неуспешно се опитвах да се справя с плодовете, които раждаше, а не със самите корени.

Дефиницията на думата, преведена като „срамуваха” в Битие 2:25, е: „да бъдете разочаровани или забавени... объркани, смутени”.⁷

Тази дума – „объркани”, означава „притеснени, смутени”. В речника на Уебстър е дефинирана като „смущавам”, „озадачавам”, „проклинам”.⁸ Отново в същия речник думата „проклинам” е обяснена като „обричам на нещастен живот”, „осъждам”, „критикувам враждебно”, „причинявам падението на” и „карам да се провали”.⁹

Ако отделите време да разучите значението на тези дефиниции, може би ще откриете, че коренът на вашите проблеми е срамът.

Как да се справим със срама

Животът ми винаги е бил пълен със смут и объркване, защото отчаяно се опитвах да правя това, което е правилно (така че да се почувствам добре), но колкото и усилено да опитвах, все се провалях. Сякаш бях обречена на провал. Разбира се, не се провалях в абсолютно всичко. Бях много успешна в корпоративния свят и някои други области, но се провалях в благочестивото поведение. Винаги се чувствах разгромена и победена, защото каквото и да постигнех външно, вътрешно продължавах да се чувствам като неудачник.

Срамувах се от себе си!

Не харесвах каква съм. Не харесвах характера си. Непрекъснато отхвърлях същността си и се опитвах да бъда някой или нещо, което не съм и въобще не можех да бъда. (Ще ви разкажа повече за това в друга глава от книгата.)

Хиляди християни прекарват целия си живот в това жалко състояние – далеч, много далеч от позицията на наследници на Бога и сънаследници заедно с Христос. Знам това, защото и аз бях една от тях.

Апостол Павел пише, че страданието, което понасяме сега, един ден ще си е струвало заради славното наследство, което ни се полага.

За мен беше невероятен онзи ден, в който Святият Дух ми помогна да разбера, че срамът беше източникът на повечето от моите проблеми. Има толкова много обещания в Божието слово, които ни уверяват, че ние можем да бъдем освободени от срама и позора. Исая 61:7 казва: „Вместо срама си (предишния срам) ще получите двойно обезщетение, и вместо посрамянето и укора си, те ще се радват в наследството си. Затова в земята си ще притежават двойно (от това, от което са били лишени). Радостта им ще бъде вечна”.

Нека разгледаме по-подробно този пасаж, в който се говори за „двойна отплата (обезщетение)”. Отплатата (обезщетението) е награда или компенсация за дадена щета. С други думи, ако се доверите на Бога и правите нещата по Неговия начин, Той ще се погрижи да получите обезщетение за всяка неправда, която някога ви е била причинена. Ще получите двойно от онова, от което сте били лишени или сте изгубили и радостта ви ще бъде вечна (или вечната радост ще бъде ваша)! Това е едно чудесно обещание и аз съм живото свидетелство, че това е самата истина. Бог е направил именно това за мен и Той ще го направи и за вас.

Друго обещание на Господа четем в Исая 54:4: „Не бой се, защото не ще бъдеш поругана. Не се смущавай и не бъди депресирана, защото не ще бъдеш посрамена. Защото ще забравиш срама, който си изпитвала в младостта си, и няма вече да помниш укора, който си носила във вдовството си”.

Колко вдъхновяващо и насърчително е да знаем, че наистина ще забравим срама и злото, които сме преживели в своето минало и че никога няма да се налага да помним тези трудни, трудни времена. Това е обещание, върху което можете да стъпите, дори все още да ви тормозят и малтретират.

Може би имате усещането, че Бог ви е говорил да потърпите още малко словесния или емоционален тормоз, докато Той работи в човека, който ви наранява. Как можете да се предпазите от това да се превърнете в срамежлив, опозорен човек? Молитвата на псалмопевеца може да бъде и ваша молитва: „Пази душата ми и избави ме, Господи. Да се не посрамя, нито да се разочаровам, защото на Тебе уповавам и при Тебе прибягвам” (Псалом 25:20).

Бог може да ви опази от срама и позора. Предлагам ви всеки път, когато преживявате словесен или емоционален тормоз, да се молите и да поискате от Бог да ви предпази от срама и позора, който се опитва да се загнезди във вас. Използвайте словото от Псалом 25:20 като двуостър меч срещу врага, който в тази ситуация е самият срам.

Ще ви дам пример за това как, ако имате такова отношение, то ще бъде от голяма полза за вас. Познавам една жена, която е съпруга на пастир, която никога не е имала никакви проблеми в своите сексуални взаимоотношения със съпруга си, въпреки че дълги години е била сексуално тормозена от неин роднина. Аз, от своя страна, поради това, че също бях малтретирана, имах много проблеми, които да призная и с които да се справя в моето сексуално взаимоотношение със съпруга ми.

Кое правеше нещата различни? Разпитах моята приятелка и разбрах, че още от своето детство тя е имала силна вяра в Бога. Тормозът в живота й започнал, когато била на четиринадесет годишна възраст. Дотогава тя се радвала на години на добри взаимоотношения с вярващи и водела активен молитвен живот. Всеки път, когато я тормозели, тя се молела и искала от Бог да й помогне случилото се да не повлияе на интимните й взаимоотношения с нейния бъдещ съпруг. Тя знаела, че един ден ще се омъжи за пастир, защото Господ й го открил. Молитвите й я предпазили от срама и позора, а също и от робството в това отношение.

В моята ситуация, аз не познавах Господа достатъчно, че да активирам вярата си чрез молитви. Затова изпитвах невероятен срам, докато не осъзнах това и не разбрах за Божието обещание да ме освободи.

Вие също можете да бъдете освободени от срама и позора, който е причината за много комплексни вътрешни проблеми, като:

• 
  Отчуждаване (умствено разстройство)
  
• 
  Невъздържано поведение (злоупотреба с алкохол, наркотици; хранително разстройство; пристрастяване към пари, работа и други предмети и дейности; сексуални перверзии; натрапчива необходимост да държите всичко под ваш контрол; липса на самоконтрол или на самодисциплина; клюкарство; критикарски дух и т.н.)
  
• 
  Депресия
  
• 
  Дълбоко чувство за малоценност („Нещо не ми е наред.”)
  
• 
  Синдром на неудачника
  
• 
  Изолираща самота
  
• 
  Липса на увереност
  
• 
  Невротично поведение (невротичният човек поема прекалено голяма отговорност и когато се породят конфликти, той автоматично предполага, че вината за тях е изцяло негова.)
  
• 
  Перфекционизъм
  
• 
  Боязливост (всякакъв вид страх)
  
• 
  Неспособност да изгражда или да поддържа здравословни взаимоотношения.
  

Онова, което вярваме за себе си дълбоко в сърцето си, оказва голямо влияние върху начина, по който се държим. Притчи 23:7 говори за това, че каквото и както човек мисли в сърцето си, такъв е самият той. Ако мислим лошо за себе си, съвсем естествено е да бъдем депресирани.

Твърде много хора изпадат в това ужасно състояние на депресия, за което има много комплексни причини, една от които е срамът. Ако сте податливи на депресия, може би това е знак за по-дълбок проблем – корен на срам и позор.

Онези, които са изпълнени със срам, мислят и говорят негативно за себе си. Подобно неправилно мислене и говорене поставя тежък товар върху духа на човека. Това е сериозен проблем, защото Бог е създал човешките същества за живот на праведност, любов и приемане. Господ непрекъснато излива тези добродетели върху Своите деца, но повечето от тях не знаят как да ги приемат и получат.

Не е възможно да получите любов и приемане от Бога, ако самите вие сте застанали против себе си. Ако имате проблем в това отношение, недейте само да седите и да позволявате на дявола да ви унищожава. Конфронтирайте се със своя духовен враг чрез духовни действия. Променете мисленето и говоренето си. Започнете умишлено да мислите и да говорите добри неща за себе си. Направете списък от най-добрите си качества и онова, което Словото говори за вас, и го изповядвайте по няколко пъти на ден.

Размишлявайте върху истините от Божието Слово като тази: „Който за нас (на практика) направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез и в Него (да бъдем надарени с, облечени в, счетени за и пример за) праведни пред Бога (каквито трябва да бъдем – одобрени, приети и в правилни взаимоотношения с Него чрез Неговата доброта)” (II Коринтяни 5:21). След това изповядайте: „Аз съм направен праведен от Бога в Христос”.

Кажете на глас: „Бог ме обича”, когато четете: „Защото Бог толкова много възлюби света, че (дори) даде Своя единороден (уникален) Син, за да може който повярва (довери се, уповава, прилепи се) в Него да не погине (да стигне до унищожение, да бъде изгубен), но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

Прочетете написаното в Римляни 12:6-8: „И като имаме дарби (способности, таланти, качества), които се различават според дадената ни благодат, нека ги използваме подобаващо и ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава (насърчава), в увещаването; който раздава, да раздава щедро с простосърдечие; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно (с искрена наслада и радостно желание)”. След това изповядайте: „Аз имам дарби и способности, които сам Бог ми е дал”.

Премисляйте в сърцето си думите на Господа: „Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен, и аз те възлюбих, затова ще дам човеци за тебе и племена за живота ти” (Исая 43:4). Радвайте се, като признавате, че сте скъпоценни и стойностни пред Бога.

Изследвайте Божието слово, за да намерите други позитивни изповеди за себе си.

Друго мъдро нещо, което можете да правите, е да си направите пълен медицински преглед, за да изключите възможността депресията ви да е причинена от някакво физическо състояние, което да влияе на умственото и емоционалното ви състояние. Ако депресията ви не е причинена от някакъв здравословен проблем, обикновено в основата й е негативното ви мислене и говорене. Дори депресията да е причинена от физическото ви състояние (хормонален или химичен дисбаланс), дяволът непременно ще се възползва от ситуацията. Той ще ви предостави много негативни мисли, които, ако вие приемете и започнете да обмисляте, само ще направят проблема да изглежда много по-ужасен, отколкото е в действителност.

Пак ще ви кажа, когато се чувствате депресирани, проверете своите мисли. Не е Божията воля вие да сте депресирани. Затова съобразете мислите си с Божието слово. Исая 61:3 казва, че Господ ни е дал „дрехи (изрази) на хваление вместо потиснат, мрачен, натоварен и отпадащ дух”. Неемия казва: „Да се радвате в Господа е вашата сила и опора” (8:10). Повярвайте в това, което Словото казва за вас и ще се превърнете в такива. Повярвайте в това, което дяволът говори за вас, и ще се превърнете в такива. Изборът е ваш. „Затова изберете живота, за да живеете, вие и потомството ви” (Второзаконие 30:19).

11

Отхвърляне или приемане на себе си

Някои хора дори гладуват до изтощение като форма на самонаказване. Други се държат извънредно противно и дразнещо, за да бъдат отхвърлени от останалите. Поради факта, че те самите отхвърлят себе си, такива хора са убедени, че другите също ще ги отхвърлят, затова проявяват държание, съответстващо на онова, което вярват за себе си. Списъкът с потенциални проблеми може да бъде много дълъг, но съм сигурна, че вие разбирате какво се опитвам да ви кажа.

Не е възможно да стигнете отвъд своето мнение за самите себе си – без значение колко много добри неща Бог казва за вас в Словото Си. Независимо от чудесния план, който Той има за живота ви, нито една част от него няма да се изпълни без вашето съдействие.

Вие трябва да повярвате в това, което Той казва.

Приемете Божието мнение за себе си

Ако търсите възстановяване след тормоза, който сте преживели, не бива да позволявате мнението на другите да ви служи като доказателство и да определя вашата стойност и ценност. Не забравяйте, че онези, които се считат за недостойни, винаги ще се опитват да намерят у вас нещо нередно, за да се почувстват самите те малко по-добре. Помнете, че това е техен проблем, а не ваш.

В Йоан 3:18 Господ Исус Христос казва, че нито един, който е повярвал в Него, няма да бъде отхвърлен от Него или от Неговия Небесен Баща. Ако Бог ви приема поради вярата ви в Неговия син Исус Христос, то и вие можете да престанете да се отхвърляте и да позволите на изцелителния процес да продължи.

Възможно е да не се отхвърляте напълно, но да не приемате част от себе си, която не ви е угодна. В моята ситуация аз отхвърлях своята индивидуалност (характер). Не разбирах, че имам божествен призив за живота си да служа на Бога и че Бог бе създал моя темперамент подходящ за онова, което Той беше определил да извърша точно аз.

Характерът ми беше дефектен, разбира се, поради годините на тормоза, който бях преживяла и аз се нуждаех от намесата на Святия Дух, за да се пречупя и променя, но като цяло това беше основната индивидуалност, която Бог бе избрал да ми даде. Понеже не разбирах този факт, аз си мислех, че трябва да стана абсолютно различна. Непрекъснато се опитвах да бъда някой друг, което далеч не беше Божията воля за мен – нито е Неговата воля вие да станете като някой друг.

Запомнете, Бог ще ви помогне да бъдете всичко, което вие трябва да бъдете, всичко, което сте създадени да бъдете. Той никога няма да ви позволи да бъдете успешни в опитите си да бъдете някой друг.

Контролираният от Духа темперамент

Може би сте наблюдавали друг човек – приятел или духовен лидер – и сте си казвали за него: „Точно такъв трябва да бъде човек”. Или: „Нея всички я харесват и приемат”. Възможно е дори да се опитвате да бъдете като този човек, без съзнателно да планирате да се държите така.

Разбира се, другите могат да бъдат добър пример за нас, но дори да се опитваме да следваме техните добри качества, те трябва да носят нашия личен „аромат” и да характеризират нас самите.

Аз имам дръзка, пряма, решителна и поемаща контрола индивидуалност. Бог ми е дал такова естество, за да ми помогне да изпълня Неговия призив в живота си. Дълги години преди да разбера това се борех и живеех в безсилие и смут, защото непрекъснато се опитвах да бъда по-боязлива, по-уравновесена, по-нежна, по-кротка и по-тиха. Отчаяно се опитвах да не бъда толкова агресивна и настоятелна.

Истината е, че аз напразно се опитвах да подражавам на съпругата на моя пастор, на моя съпруг и на още няколко приятели, които много уважавах и им се възхищавах. Тези ми усилия доведоха единствено до още по-голямо безсилие и неудовлетворение, което ме правеше още по-нетърпима за другите. Трябваше да се науча да не се опитвам да бъда като другите, а да се превърна в най-доброто, което аз можех да бъда. Да, нуждаех се от промяна. Нуждаех се много повече от плодовете на Духа, особено кротост, благост, милост, защото аз бях прекалено строга, груба и остра. Но след като се научих да приемам дадения ми от Бога темперамент, вече можех да позволя на Святия Дух да започне да ме променя и да ме превърне в това, което Той искаше аз да бъда.

Веднъж след като спрем да се мъчим да бъдем като другите, Святият Дух може да започне да използва силните ни черти и да контролира слабостите ни. Едва тогава започваме да развиваме контролиран от Духа темперамент. Можем да прочетем за него в Галатяни 5:22-25.

А плодът на Духа е (работата, която извършва Неговото присъствие в нас): любов, радост (веселост), мир, дълготърпение (спокоен, уравновесен темперамент), благост, милост, милосърдие (човеколюбие), вярност,
кротост (нежност, смирение), себеобуздание (въздържано поведение); против такива неща няма закон (който може да повдигне обвинения).
А които са Исус Христови, разпнали са плътта (безбожното човешко естество) заедно със страстите, апетитите, желанията и похотите й.
Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. (Ако чрез Святия Дух животът ни е в Бога, нека вървим напред, като се съобразяваме и поведението ни е контролирано от Святия Дух.)

Много години минаха, докато най-накрая осъзнах, че трябва да приема и да обичам себе си, а не да се мразя и отхвърлям. Оттогава съм открила тайната как да развия контролиран от Духа темперамент. Ключът е в това да прекарваме качествено лично време с Господа и да получаваме редовно помощ от Него.

Укрепени във вътрешния си човек

Все още имам слабости в характера си, но докато продължавам да пребъдвам в Господа и да търся първо Него, Той непрекъснато ми дава силите, от които се нуждая, за да мога да изявявам добрите си качества, а не слабостите си.

Апостол Павел се моли вярващите да бъдат укрепени „във вътрешния си човек” и Святият Дух да се засели дълбоко в тях и в техния характер.

Да ви даде, според богатата съкровищница на славата Си, да се укрепите и утвърдите здраво чрез Неговия (Свят) Дух във вътрешния човек (като Го допуснете във вътрешното си естество и индивидуалност),
чрез вяра да се всели (насели, установи, пребъдва, направи постоянен дом) Христос във вашите сърца, тъй че, вкоренени дълбоко и основани здраво в любовта, да бъдете силни да разберете заедно и да осъзнаете заедно с всичките светии (Божиите посветени хора преживяването на тази любов), що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
и наистина да познаете (на практика, чрез личен опит) Христовата любов, която никое знание (без опит) не може да обгърне, за да се изпълните (в цялото си естество)в цялата Божия пълнота (да имате най-пълната мяра на Божественото присъствие и да бъдете изцяло изпълнени и потопени в самия Бог).(Ефесяни 3:16-19)

Това е нашата най-голяма нужда – да бъдем укрепени в своя „вътрешен човек” от присъствието на нашия Бог. Бог казва на Павел: „Моята благодат (благоволение, любов и милост) ти е достатъчна (имаш доволно за всяка опасност и тя те прави способен да понесеш трудностите по мъжки); защото силата Ми се усъвършенства (е пълна и съвършена) и се проявява най-ефективно в твоята слабост” (II Коринтяни 12:9).

Божията сила се усъвършенства в нашата немощ. Това означава, че когато сме слаби в дадена област, не бива да се мразим или отхвърляме поради това. Също като Павел, ние имаме голямата привилегия да признаем слабостите си и да помолим Святия Дух да ги контролира.

В плътта си аз все още съм склонна да проявя острота, да бъда груба и рязка. Но чрез благодатта, силата и мощта на Господа съм способна да проявя „плодовете на Духа” и да бъда мила, приятна, отзивчива и състрадателна.

Това съвсем не означава, че никога няма да се провалям. Като всички останали и аз се спъвам и допускам грешки. Разбрала съм, че не е необходимо да бъда съвършена, за да бъда обичана, приета и да получа помощ от Господа. Същото се отнася и за вас.

Бог е откъм вас! Той иска и вие да сте на ваша страна. Дяволът е този, който е против вас и иска и вие да се изправите срещу себе си.

На своя страна ли сте, или сте против себе си? Съдействате ли на Божия план за живота ви, или сте съгласни с този на дявола за вас. В единство с Бога ли сте, или сте единодушни с врага?

Приети във Възлюбения

Бог ни избра като Негови любими и осиновени деца и ни задели за Своите цели.

Както ни е избрал в Него (всъщност ни е подбрал за Себе си като Негови) преди създанието на света, за да бъдем святи (осветени и заделени за Него) и без недостатък, безукорни пред Него в любов;
като ни е предопределил (предназначил, планирал за нас с любов) да Му бъдем осиновени (разкрити като Негови синове) чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля (според целите на Неговата воля, защото Му бе угодно и според благите Му намерения ние да бъдем)
за похвала на Неговата славна благодат (благоволение и милост), с която ни е надарил във Възлюбения Си. (Ефесяни 1:4-6)

В Изход 19:5 Господ казва на народа Си, че те са Негово „отбрано притежание и съкровище”. Това слово се отнася както за Божия народ тогава, така и за нас днес. В Йоан 3:18 Исус казва на Никодим, че нито един, който вярва в Него, няма да бъде осъден (отхвърлен). Възможно е вие да не се считате за ценни, нито за желани, но сте такива. В Ефесяни 1:6 Павел казва, че всички ние, които сме повярвали в Христос, сме „одобрени (приети) във Възлюбения”. Това би трябвало да ни помогне да се чувстваме ценни и достойни.

Спомням си как преди време чаках за молитва и чух една жена, която беше до мен да казва на пастора, който служеше, колко силно тя мрази и дори презира себе си. Пасторът стана много строг и с твърд глас я смъмри: „Вие за коя се мислите? Нямате право да се мразите. Бог е платил твърде висока цена за вашата свобода. Той толкова много ви възлюби, че изпрати своя единороден син да умре вместо вас и да пострада вместо вас. Нямате право нито да се мразите, нито да отхвърляте себе си. Вашата работа е да приемете това, за което Исус е заплатил с кръвта Си”.

Жената беше шокирана. Аз също бях изумена, само докато слушах неговите думи. Понякога се нуждаем от строги думи, за да осъзнаем какъв е капанът, който Сатана е поставил пред нас.

Отхвърлянето и себеомразата понякога могат да ни се струват набожни и благочестиви. Те могат да се превърнат в наказание към нас самите, заради грешките, провалите и неспособностите ни. Не можем да бъдем съвършени и затова презираме и отхвърляме себе си.

Моля ви да се замислите върху тези пророчески думи от книгата на Исая 53:3, които описват нашия Господ Исус Христос: „Той бе презрян, забравен и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и болки и навикнал на печал и болести; и както човек, от когото отвръщат хората лице. Презрян бе, не оценихме стойността Му и за нищо Го не счетохме”.

Оценявате ли своето достойнство и ценност? Вие със сигурност сте ценни, защото иначе вашият небесен Баща не би заплатил толкова висока цена за вашето изкупление.

Исая 53:4-5 продължава: „Той наистина понесе печалта ни (болести, немощ и страдания), и със скърбите и болките ни (от наказание) се натовари. А ние (невежо) Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен (като с проказа). Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашата вина и беззакония. На Него дойде наказанието (необходимо, за да доведе до) докарващо нашия мир и добруване, и с Неговите рани ние се изцелихме и възстановихме”.

„Изцелителният пакет”, закупен с кръвта на Исус, е достъпен за всеки, който би повярвал и би го приел. Този пакет включва както изцеление на емоциите, така и на цялото тяло. Ако един човек е постъпил неправилно, справедливостта изисква той да бъде отхвърлен, презрян и осъден. Но Исус понесе всичко това вместо нас, точно както се натовари и с греховете ни. Каква невероятна истина!

Понеже Исус понесе греховете ви на кръста, заедно с омразата, отхвърлянето и осъждението, което те заслужаваха, сега не е необходимо вие да отхвърляте, нито да мразите себе си.

В деня, в който започнах служение, попитах Господ: „Какво би искал да поучавам на първото ни събрание?”

Господ ми отговори: „Искам да кажеш на хората Ми, че ги обичам”.

Тогава аз започнах да споря: „Но аз искам силно послание”. Точно така казах! Аз исках да бъда силната жена на деня. Исках да кажа на хората нещо, което да ги изуми с голямото откровение. И казах: „Всички знаят, че Ти ги обичаш. Не мога да ида и да проповядвам Йоан 3:16”.

Тогава Бог ми отговори: „Малцина са тези, които знаят, че ги обичам. Защото ако знаеха, те щяха да се държат много по-различно, отколкото постъпват сега”.

Библията казва: „В любовта няма страх (не съществува уплаха), но съвършената (пълната, израсналата до пълнота) любов изпъжда страха и прогонва всяка следа от ужаса (терора); защото страхът има в себе си (носи в себе си мисли за) наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта (не е пораснал в пълното съвършенство на любовта). Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас”. (I Йоан 4:18-19)Разбрах, че ако Божиите деца знаят колко много Бог ги обича, те няма да се боят и да живеят в страх. Ако те познаваха любовта на Бога, те няма да бягат от Него, а ще тичат към Него.

Цяла година след това първо поучение аз размишлявах за любовта на Бога. Карах колата си и си казвах: „Бог ме обича, Бог ме обича, Той обича именно мен. Създателят на цялата вселена ме обича.” Първата книга, която написах, беше естествен резултат от тази една година, в която се съсредоточих върху Божията любов. Казва се: „Кажи им, че ги обичам”.

Веднъж след като осъзнаете, че Бог ви обича, вие ще можете да се обичате по един правилен и балансиран начин. Погледнете се в огледалото и си кажете: „Бог ме обича”. Научете се да се приемате и често си казвайте: „Аз се приемам”.

След като в Библията ни се казва: „Да възлюбите Господа своя Бог”, Исус добавя: „Да възлюбите ближния си както себе си. Няма друга, по-голяма заповед от тази”. (Прочетете Марк 12:30-31) Ако не можете да търпите или да обичате себе си, не бихте могли да търпите, нито да обичате другите. Затова позволете целебната любов на Бога да извърши своята работа в живота ви.

Понякога си представяйте как сами се прегръщате и си напомняйте, че Бог ви обича, което означава, че сте достойни за любов. Обгърнете се с ръце и си кажете: „Повече няма да се отхвърлям! Вместо това, ще приемам себе си в Христос. Аз се обичам, не по егоистичен, а по правилния начин. Аз не съм съвършен, но с Божията помощ се променям и се подобрявам с всеки изминал ден”.

Какво да кажем за отхвърлянето от страна на другите?

Много вероятно е рано или късно да преживеете под някаква форма отхвърляне от страна на другите. Може да има такива хора, които агресивно да ви отхвърлят. Много е важно да развиете правилно отношение в тази област.

За Исус Словото казва, че Той „растеше в ръст, мъдрост и благоволение пред Бога и човеците”. (Вижте Лука 2:52) В моя живот аз се моля за благоволението на Бога и на човеците и знам, че Бог наистина ни го дава. Предлагам ви да направите същото. Ето една молитва, която да ви помогне да постигнете добро отношение: