Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Осъществяването на съдбата

Дребните гърци са познавали една проста формула за безпроблемно общуване с боговете. Докато човек им прина­ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът сам си взима жертвата със сила. Тази фор­мула и досега е валидна и е фактическият ключ към астро­логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред­ставяме първичните принципи като „богове”, отколкото като мъртви небесни тела.

Понятието „жертвам” означава да отворим място за даден първичен принцип в собствената ни сфера на преживявания, да го интегрираме в съзнанието си. Различните принципи по различно време предявяват правата си към човека. Те изискват от него да се занимае с тях в точно оп­ределен момент. Който с готовност приеме това изискване и допусне в себе си божеството, за да го опознае, той принася жертва на това божество и няма защо да се стра­хува от него. Който обаче приеме „почукването” му като повод да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой­то не иска да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ­де насила принуден да принесе жертвата, която е отказал.

Житейският път на човешкото съществуване трябва да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок пра­ви човека по-съвършен. По-съвършен става той, когато до­бавя липсва-щото, когато интегрира непознатото. Така човекът закономерно бива сблъскван от съдбата с онези прин­ципи, които още не е осъществил, които са му още чужди, които му липсват.

Точно тук се крие опасността, която засяга толкова много хора. Те се затварят в себе си, изтласкват в съзна­нието си или оказват съпротива, само и само да не прине­сат исканата от тях жертва. Така започва борбата меж­ду съдбата и човека. Само че победата на съдбата е осигу­рена предварително. Човекът губи и се оплаква от лошата съдба, която го съсипва. Но не забелязва, че именно той е този, който не е приел поканата.

В това е смисълът на астрологията. Един съвет при ас­тролога трябва да запознае човека с учебния план, който му предстои да изпълни в сегашното си прераждане и да му ра­зясни отделните принципи, с които ще трябва да се спра­ви. Астрологът не бива да му предсказва бъдещето, за да не го лиши от собственото му развитие. Но той може да го информира, кога „кое божество ще почука на вратата му” и как трябва да постъпи с това божество, за да го опознае и обикне. За съжаление, твърде често се забравя, че когато наистина опознаем нещо, автоматично се научава­ме и да го обичаме. Омразата винаги означава непознаване на обекта.

Благодарение на вертикалното мислене, астрологът мо­же да назове пред потърсилия съвет от него възможности за осъществяване на новия принцип и за освобождаването на дадена планетна връзка на различни нива. Истинската астрологична консултация не съдържа предупреждение да се избягва даден принцип (аспект), а само съвети и окуражава­не човек да влезе в съприкосновение именно с този принцип.

В това се крият възможностите на истинската „астротерапия”. Астротерапията, която ние разработихме през последните години, използва като основа една „матри­ца на действителността”, по модела, който скицирахме в началото на настоящата глава. Тя дава съотнасянето на възможно най-голям брой нива към десетте първични принципа и на връзките между планетите. Проблемите или бо­лестните симптоми са винаги само задействането на даде­на констелация на определено ниво (например, ако е болест, физическо или психическо).

Задача на всяка болест е да запознае човека с конкретен принцип, който той очевидно не е задействал доброволно. С помощта на тази матрица на действителността е възможно да се направи излишна дадена болест, като се посо­чат начини на осъществяване на същия принцип, само че на други нива. Нивата се сменят във вертикална посока. Този метод не се бори срещу симптома, а фактически го прави излишен сам по себе си, защото сблъсъкът с принципа, кой­то трябва да се усвои, става на друго ниво. Това е съзна­телно изместване на симптома по вертикала.

Нека отново онагледим казаното с един прост пример:

Бихме могли да изчислим, че през следващите месеци да­ден човек влиза в „Сатурнова фаза”. Това значи, че му пред­стои да се справи със Сатурнов аспект. В примера си за по­реден път използваме Сатурновия принцип, първо, защото той се смята за особено „лош” и навсякъде всява страх, и, второ, защото вече се запознахме донякъде с този принцип и знаем аналогичните му съответствия на отделните ни­ва.

Има астролози, които биха предупредили клиентите си да се пазят от загуби, ограничения, катастрофи, болести и т.н. Но клиентите им няма да имат никаква полза от такова предупреждение. Те само ще се уплашат и ще се чувс­тват като жертви на една очевидно лоша планета. А в действителност, предстоящият Сатурнов аспект означава само, че е узряло времето човек да се запознае по-отблизо с принципа на Сатурн, да го интегрира в собствения си жи­вот, да приеме в себе си „бога Сатурн”, за да стане по-съ­вършен.

За да може този необходим процес да се извърши по-леко, ние първо бихме обяснили принципа, за да се разбере, че той има основание да съществува като градивен камък на действителността и така да премахнем съпротивата към него. После бихме дали на клиента си цяла поредица от съ­вети, как активно да осъществи този принцип в живота си. Отначало тези съвети могат да му се сторят малко странни, но таблицата ще ни помогне бързо да проследим смисъла им. Съветите биха звучали горе-долу така:

В близко време ще трябва да предотвратите всички усилия за експанзия, да избягвате компаниите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечение­то и прекаляването. Започнете да се обличате по възможност само в черни дрехи и често се разхождайте на гроби­щата. Ако имате възможност, отделете стая, в която да можете да се оттегляте сам. Стаята трябва да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Да е боядисана цялата в бяло или черно; като украса на стена­та може да има евентуално тринайсетата карта от Таро (Смъртта). На работната си маса бихте могли да поста­вите череп или пясъчен часовник. Оттегляйте се колкото ви е възможно по-често в тази стая за медитация. Четете Тибетската книга на мъртвите и определени места от Библията. Избягвайте обилното ядене. Хранете се, напри­мер, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. За лекарство са подходящи оловото или варта в хомеопатична форма, в го­ляма доза и еднократно. Слушайте класическа, сериозна музика. През този период внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов на­чин много области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.

Веднага се вижда, че всички по-горни препоръки идват от вертикалната аналогова верига на Сатурновия принцип: структура, олово, хвощ, черно, гробище, всички символи на смъртта и т.н. По-същия начин възможностите могат да се разширят на много други нива и да се съобразят с конкретния човек. Ако клиентът последва повечето от тези съвети, той неизбежно ще опознае и разбере принципа на Сатурн. Защото човек не може просто да извърши всичко това, без едновременно нещо да се случи в него.

Но понеже върши всичко доброволно, той няма да предизвика съпротива и така ще се научи да обича смисъла на принципа на ограничението, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този период той ще установи, че съприкосновението със старателно избяг­ваните преди проблеми на смъртта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било позволено да опознае нови измерения на действителността. През периода той активно е вършил онова, което е трябвало да върши - учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действи­телността. Изпълнил е своя учебен план и е освободил проблема.

Ако въпросният клиент не последва препоръките, защо­то смята, че отказът, ограниченията и самотата „не са за него”, че не са му по вкуса и продьлжи да си живее по стария начин, Сатурновият аспект много скоро ще стане „лош” за него. Той принудително ще вземе „жертвата” си.

Така например някое пътно произшествие ще докара на­шия клиент до болницата. В нея той ще трябва да се откаже от толкова много неща - от събирания, компании, обилна храна, всякакви удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже доброволно! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото - точ­но такава стая го посъветвахме да си обзаведе. На всеки няколко дни ще вижда как карат починали хора по коридо­рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при катастрофата е бил много близо до смъртта. Ние съ­що го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и смъртта. Дълго ще стои сам и ще има достатъчно време за размисъл.

Както виждаме, крайният ефект е същият. Защото ве­че казахме, че учебната цел е предварително определена. Из­борът, който ни е даден, е в това „как” да учим - добро­волно или по принуда.