Небесните тела като представители

Небесните тела като представители

Сега нека разчистим най-разпространените недоразуме­ния и заблуди относно астрологията. Нейните противници най-често отричат възможността за конкретно влияние на небесните тела върху хората. Този упрек изобщо не засяга астрологията, защото тя самата също не приема, че звез­дите имат влияние върху хората.

Объркването идва от това, че все още има астролози, които вярват в подобно влияние. Някои от тях дори смя­тат себе си за особено прогресивни и верни на науката и се позовават на изследвания, които констатират корелации между местоположението на планетите, слънчевите изригвания и електромагнитните полета на дадена жива клетка. Никой не се съмнява в тези корелации. Но те не казват ни­що за въздействието на космическите фактори върху зем­ните клетки. Те само потвърждават описания феномен на аналогично поведение на различни нива. Всичко може да се съотнася, но с това далеч не се доказват причинни зависи­мости.

Резултатите от подобни изследвания не бива да налагат мнението, че астрологията се занимава с проучване на вли­янието на небесните тела върху живота ни. Всеки астро­лог прави хороскопи за създаване на държави, за сключване на договори, за поставяне на основен камък и така нататък. Какво общо тук имат умните приказки за електромагнитни влияния върху клетките ни? В мнозинството от хороскопите астролозите правят изчисления според местоположението на планетите, които реално изобщо не се нами­рат на това място във времето, за което се отнася тълкуването (транзити, дирекции, солари и така нататък).

1. Астрологията се занимава с архетиповите първични принципи, представляващи на нивото на идеите първичния градивен материал, от който е съставена действи­телността във всички нейни форми на проявление.

2. Тези първични принципи пронизват вертикално всички нива на формите на проявление. Така се създават анало­гични вериги, чиито отделни брънки принадлежат наис­тина към различни нива, но всички представят един общ принцип.

3. Наблюдението на което и да е произволно избрано ниво с помощта на аналогията може да бъде пренесено на всяко друго ниво.

4. В астрологията първичните принципи се наричат Слън­це, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Не­бесните тела, които носят същите имена, са само пред­ставители на тези принципи.

5. Няма причинни взаимозависимости между планетите и различните нива на действителност.

6. Астрологията се превръща в измервателен уред на дейс­твителността, който с избрана по желание точност показва нещо, без да го създава. Термометърът също мери температурата, но не предизвиква температура.

7. Астрологията по принцип мисли вертикално, според аксиомата на езотериката: каквото горе, такова и долу.

Вертикалното мислене е типично за всички езотерични системи. То е и основната причина езотериката да изглежда толкова безсмислена в очите на външните хора. Извън езотериката са познати изключително само хоризонтални системи на мислене. Едва с вертикалните аналогични вери­ги непонятни иначе зависимости изведнъж стават разбира­еми. Няколко примера:

Дизайнерите по интериора обичат да се забавляват, решавайки жилищните помещения изцяло в черно, комбинирано с хром. Разгърнете няколко списания за вътрешно обзавеждане и се вгледайте в подобни идеи. Ще установите, че без изключение във всички такива помещения за украса ка­то растение е избран самодивският чемшир. Причината, естествено, е в точния стилистичен инстинкт на дизайне­рите. Те несъзнателно са се придържали към символната ве­рига на Сатурновия принцип. Черното помещение изразява принципа на Сатурн и като подходящо за него те усещат само едно растение, което също представя този принцип.

Може би за непосветения в езотериката човек, ще са още по-ясни някои езикови навици. В разговорния немски вместо думата „късмет” или „щастие” се употребява думата „прасе”: Някой е имал „прасе”, т.е. късмет. Обясне­нието на този немски израз доста би ни затруднило, ако не познаваме вертикалната аналогична верига. За школувания в астрологията обаче връзката е ясна. На ниво живот­ни прасето представя принципа на Юпитер, който най-чес­то се означава като „голямото щастие”, защото това е принципът на изобилието и разширението. Понятието „щастие” е заменено с друго понятие от същата вертикал­на верига.

Същото се отнася и за друг немски фразеологизъм: „Влязла му е птица в главата”, т.е. .не е съвсем с акъла си. Птицата идва от символната верига на Урановия принцип, който представя всички прекъсвания на последователност­та, заедно с изрази като „излизам от строя”, „излизам от нормата”, „нещо съм мръднал”.

Като последен прост пример ще споменем суеверието три пъти да се чука на дърво, за да не се развали щастие­то. Като материал дървото също е подчинено на Юпитеровия принцип. С трикратното докосване на дървото ние се стремим чрез материалния представител да установим връзка с принципа на щастието.

Като начало тези прости указания може би са доста­тъчни, за да се създаде бегла представа за основанията и ползата от вертикална система на мислене.

Качеството на времето

Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка­чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об­ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес­твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл­жителността и означава само, че всеки момент или отря­зък от време (това може да е един час, една секунда или ед­но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.

Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател­но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос­то „някога”, а само, когато преобладаващото времево ка­чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни­що друго, освен съответствия на нашите първични принци­пи. Така, в определено време „цари” определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи.

В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края.” Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало съдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа ця­лото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето.

Изхождайки от това знание, в предишните епохи са от­давали голямо значение на започването на някакво начина­ние в „подходящия час”. Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен раз­вой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подхо­дящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа”, за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп”, която означава „гледам в часа”. Хороскопът не е нищо дру­го освен моментна снимка на небето в определен час.

Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи - съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията.

Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съв­сем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по на­чина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час.

В историята на предсказанията много нива вече са из­ползвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно” или „по-суевер­но” от съставянето на хороскоп. От факта, че при съста­вянето на хороскопи е необходимо да се отварят справоч­ници с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността” на астрологията и да се дистан­цират от практики като Таро, „И Дзин” и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски систе­ми работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми.

Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по ана­логия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване”. За­това несериозните винаги превишават по численост сери­озните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология.

Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хо­роскопът винаги се отнася до мястото, където се проявя­ва разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива.

В това се съдържа и отговорът на честия упрек, че ас­трологията продължава да работи с геоцентрична предста­ва за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, не­зависимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсо­лютно никакво значение.

Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за наука­та и за астронавтите. За хората като цяло и за астроло­зите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе све­та само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението” си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църк­вата да приеме хелиоцентричния светоглед.