Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Болестта като информация

Подходът е хомеопатичен. (По-подробно за принципа на подобното в хомеопатията в следващата глава.) Няма кой знае колко голям смисъл да се опитваме да развеселим и ободрим някой склонен към депресия пациент. По-скоро той също ще трябва да се занимае с представителите на Са­турн - черния цвят, самотата, смъртта и т.н., ако иска да намери изцеление. В днешно време този основен закон се престъпва навсякъде. Болничните стаи са шарени и весели, приказките - окуражителни. Но в крайна сметка, всеки знае, че не можеш да разказваш вицове на човек в траур.

Във всичко работим против волята на съдбата, вместо да я подкрепяме. Някои терапевтични методи се подчиня­ват на закона за аналогиите, без обаче ползващите ги да имат и най-малка представа за това. Те си изграждат сложни теории, с които обясняват ефективността на метода, подчинен, всъщност, единствено на закона за аналогиите.

Така например принципът на Нептун отговаря на разграждането на неотложното и конкретното, на замъгляването, на несъзнателното. Аналогичната му верига, заедно с други неща, включва и понятия като алкохол, наркотици, отрова, измама, вода, тъмнозелен цвят (като на бутилки­те), крака, сънища, визии, мистика, езотерика. (Между дру­гото тази поредица обяснява, защо общественото мнение не прави разлика между измама, илюзия, езотерика, от една страна, а от друга, защо в областта на езотериката дейс­твително толкова често се срещат заблудата - самозаблудата и заблудата на другите, и измамата.)

Ако в живота на един човек актуален стане принципът на Нептун, значи той трябва да се сблъска със скрити жи­тейски основания и да получи достъп до несъзнателното. Но затова е необходимо, непосредствено предстоящото, съзнателното, логиката, интелектът временно да бъдат лишени от приоритета си и да станат „пропускливи”. Чо­векът ще загуби способност да се концентрира, ще стане „отнесен” и прочие.

Необичайният взлом на несъзнателното кара човека първо да иде на лекар. Той ще му изпише лекарства за ста­билизиране на психиката. Те ще му помогнат малко, защо­то са „отрова” и принадлежат към същата аналогова ве­рига. По-нататък човекът вероятно ще иде да се лекува при психотерапевт. Тук той действително ще може да извърши онова, към което го подтиква Нептун. Ще се сблъс­ка с несъзнателното, мечтателното, ирационалното. Но на него много повече ще му помогне самото занимание с тях, отколкото обясненията, изведени от теорията на психоанализата. Почивка на море и прочитането на някой езотеричен роман биха постигнали същото, както и бани­те на краката и цветовата терапия с тъмнозелена свет­лина.

Можем да продължим тези примери до безкрай. Важното беше само да представим значението на „матрицата на действителността”, която ни дава възможност да разберем закономерната структура на астрологичните и, в широкия смисъл на думата, езотерични отношения и твърдения.

Пътят към свободата

Накрая остава въпросът за предопределението и сво­бодната воля на човека. Отговорът на този въпрос много лесно може да стигне до задънена улица, ако не се съобра­зим с условията на закона за полярността. Детерминираност и свобода са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към друг и които не се взаимоизключват, както често си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е трудно, ако изобщо е възможно, с на­шия разум да схванем едновременността на двата полю­са. И все пак, свободата не може без детерминираност и обратното. Двете взаимно се обуславят, подобно на свет­лината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят към свободата води през изпълнението на закономерността.

Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен. Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свобода чрез произвол. Но този път во­ди към несвобода. Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова златните правила за постигане на абсолютна свобода са:

1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!

2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!

3. Разбери, че закономерността е нещо добро (постигане на хармония)!

4. Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност!

Който извърви докрай и четирите стъпки, от само себе си ще пожъне quinta essentia, която тук се нарича Свобода. Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му поп­речи. Кроули казва: „Всеки човек трябва да е като звезда и да следва орбитата си.” Звездата е свободна, докато следва орбитата си Несвободата започва с излизането извън орбита.

Така и всяко човешко същество си има своя орбита, ко­ято трябва да следва в Космоса. Човек трябва да познава тази орбита, иначе ще започне да усеща триенето от из­лизането извън нея. Ние не даваме предпочитание нито на активността, нито на пасивността - само двете заедно създават ритъм. Човек първо трябва да замълчи и да се ос­луша, за да разбере каква е неговата орбита. После обаче активно трябва да се придържа към нея. Но тази актив­ност идва от доверието, а не от доминирането на егото, което казва „Искам и правя.” Най-голямата си свобода човек е постигнал, когато е способен да каже: „Господи, да бъде твоята воля, а не моята”.

5

Болест и лечение

Без Спасителя няма спасение. Възстановяването на биологичната норма никога не е изцеление в по-висш смисъл. Изцелението е освещаване.

Херберт Фриче

БОЛЕСТТА Е НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИЯТ НАЧИН за задействане на съдбата. Болестта и здравето ще стават все по-важни проблемни области, както за отделния човек, така и за обществото. А решенията ще бъдат все по-трудни. От една страна, сме свидетели на главоломно развитие на медицината в техническо отноше­ние, от друга страна, болните все повече се увеличават, а боледуването става все по-скъпо.

Ако се вгледаме в силния интерес към проблема болест и в разнообразните дискусии по него, ще се изненадаме колко опростенчески и колко едностранчиво се третира тема­та. Колко ли голям трябва да стане натискът на събити­ята, за да започнем да разбираме, че досегашните медицински теории се намират на ниво, което чисто и просто не отговаря на нивото на болестта? Твърде лесно се пропуска фактът, че дори задълбочаването на теориите не може да оправи основните грешки в тях.

Нашата модерна научна медицина стига в развитието си до Хипократ (400 г. пр. Хр.). Хипократ произхожда от прочутия род на Асклепиите, които в Древна Гърция в продължение на цели векове са били основатели на болници - асклепиони, в които жреците са лекували болните с ритуали и заклинания. Самият Хипократ винаги е подчертавал, че произхожда от Асклепиите, но въпреки това скъсва с тях­ната традиция, с медицината на жреците, и започва да разглежда болестите отделно, сами за себе си, независимо от всякакви религии. Изследвайки тяхното развитие, той е из­мислял и съответното лечение. С това той поставя основите на метода, който и до днес е задължителен за науч­ната медицина.

Тази медицина почти не се е променила от времето на Хипократ и не е отбелязала някакво решително развитие напред, ако съдим по съотношението между прогреса в от­делни нейни области и регреса в други. Преди отстъпничеството на Хипократ лекуването е било работа на жреческото съсловие и на религията. Болестта е била израз на Бо­жия гняв и „градящият мост” (лат. роntifex = строител на мостове) жрец я е лекувал, като е призовавал болния към разкаяние и отново го е сдобрявал с божеството. От глед­на точка на жреческата медицина болестта винаги е свър­зана с вина, а излекуването - с покаяние и обновление.

Отвръщането на Хипократ от тази традиция, е еднов­ременно отвръщане от „боледуването” и обръщане към са­мите „болести”. Медицината и до днес се занимава с диагностициране и терапия на „болести” и подминава фактическия проблем на „боледуването”. Не човек има болест, а по-скоро той е болен. Но точно с този болен човек медици­ната не се занимава, а се концентрира само върху негови­те болести, върху симптомите. Така че успехите на меди­цината се ограничават с болестите, но не се и докосват до боледуването на човечеството. Така, поради обособеното наблюдение на болестите, с някои групи симптоми се спра­вяме удивително добре (при епидемии, инфекциозни болес­ти), но за сметка на това, напълно изпускаме от поглед об­стоятелството, че „боледуването като такова” по ника­къв начин не се е променило. Ханс Блюхер, който като ни­кой друг е прозрял философията на тези взаимовръзки, пи­ше в своя „Трактат по лечебно изкуство”:

„Болестите са доброто, с което е натоварено човечес­твото; масата болни, която се проявява в света, винаги остава една и съща; поне промяната й не зависи от каква­то и да било човешка намеса. Когато някой лекар лекува бо­лен, той не премахва от света определено количество бо­лест, така както и материята не се унищожава чрез изга­ряне. Лекарят взима от този човек индивидуалния му дял болест и, без сам да знае, го прехвърля върху друг човек.”

Понеже темата ни е съдбата на човека, трябва да се спрем и на боледуването, на това „добро, с което е нато­варено човечеството”. В случая симптомите не ни интере­суват особено. Нашето наблюдение изисква да свържем ме­дицината с философията и религията, макар че научната медицина боязливо избягва подобна връзка. Разбира се, така ние ще стигнем до други заключения за лекуването на болестите.

И все пак, за да избегнем недоразумения, още отначало трябва да подчертаем, че не става въпрос да нападаме не­що или някого или да осъждаме делото му. Няма спор, че в много случаи нашата медицина дава необходимата помощ, която всеки приема с благодарност в съответната ситуа­ция. Полето на нашето наблюдение не е помощта, а боле­дуването и неговото изцеление. Медицинската терапия има своите основания за съществуване и е благословена в случа­ите, когато е необходима бързата й намеса и все пак, тя няма нищо общо с изцелението.

Защото изцелението е винаги освещаване и се докосва до измерение, непознато за научната медицина. Изяснява­нето на понятията и взаимовръзките не бива да бъде схва­щано като критика, а като опит да се покаже, къде дейс­тваме прекалено несъзнателно. Несъзнателното винаги е необходимият предшественик на осъзнатостта.

Всяко нещо си има основание за съществуване в опреде­лено време. И времето е това, което после премахва осно­ванието. Грешката е липса на знание. Затова всяка грешка чака своето преображение, също както всяко олово един ден трябва да се превърне в злато. Така, както зимата сънува лятото, а нощта подготвя деня, така и всяка грешка носи скрита в себе си истината. Наша задача е да освободим то­зи кълн светлина.

Каталог: ld
ld -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
ld -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията
ld -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
ld -> Eкскурзии в Обединените Арабски Емирства Екскурзия в Дубай – Източната Приказка
ld -> Кое от написаните числа е шестстотин и три милиона тринайсет хиляди и две ?
ld -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)
ld -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: