По същия начин дори вече проявени болести или проблеми могат да се приближат към своя край. Критерий за разбираната по този начин терапия е въпросът: На какво болестта иска да научи пациента? Какво засегнатият не иска да усвои? Целта на терапията е да замести учебния процес, предвиден с болестта. Иначе тя никога не би могла да лекува.
Подходът е хомеопатичен. (По-подробно за принципа на подобното в хомеопатията в следващата глава.) Няма кой знае колко голям смисъл да се опитваме да развеселим и ободрим някой склонен към депресия пациент. По-скоро той също ще трябва да се занимае с представителите на Сатурн - черния цвят, самотата, смъртта и т.н., ако иска да намери изцеление. В днешно време този основен закон се престъпва навсякъде. Болничните стаи са шарени и весели, приказките - окуражителни. Но в крайна сметка, всеки знае, че не можеш да разказваш вицове на човек в траур.
Във всичко работим против волята на съдбата, вместо да я подкрепяме. Някои терапевтични методи се подчиняват на закона за аналогиите, без обаче ползващите ги да имат и най-малка представа за това. Те си изграждат сложни теории, с които обясняват ефективността на метода, подчинен, всъщност, единствено на закона за аналогиите.
Така например принципът на Нептун отговаря на разграждането на неотложното и конкретното, на замъгляването, на несъзнателното. Аналогичната му верига, заедно с други неща, включва и понятия като алкохол, наркотици, отрова, измама, вода, тъмнозелен цвят (като на бутилките), крака, сънища, визии, мистика, езотерика. (Между другото тази поредица обяснява, защо общественото мнение не прави разлика между измама, илюзия, езотерика, от една страна, а от друга, защо в областта на езотериката действително толкова често се срещат заблудата - самозаблудата и заблудата на другите, и измамата.)
Ако в живота на един човек актуален стане принципът на Нептун, значи той трябва да се сблъска със скрити житейски основания и да получи достъп до несъзнателното. Но затова е необходимо, непосредствено предстоящото, съзнателното, логиката, интелектът временно да бъдат лишени от приоритета си и да станат „пропускливи”. Човекът ще загуби способност да се концентрира, ще стане „отнесен” и прочие.
Необичайният взлом на несъзнателното кара човека първо да иде на лекар. Той ще му изпише лекарства за стабилизиране на психиката. Те ще му помогнат малко, защото са „отрова” и принадлежат към същата аналогова верига. По-нататък човекът вероятно ще иде да се лекува при психотерапевт. Тук той действително ще може да извърши онова, към което го подтиква Нептун. Ще се сблъска с несъзнателното, мечтателното, ирационалното. Но на него много повече ще му помогне самото занимание с тях, отколкото обясненията, изведени от теорията на психоанализата. Почивка на море и прочитането на някой езотеричен роман биха постигнали същото, както и баните на краката и цветовата терапия с тъмнозелена светлина.
Можем да продължим тези примери до безкрай. Важното беше само да представим значението на „матрицата на действителността”, която ни дава възможност да разберем закономерната структура на астрологичните и, в широкия смисъл на думата, езотерични отношения и твърдения.
Пътят към свободата
С примера на астрологията се опитахме да изясним понятието Съдба и правилния подход към нея. Астрологията ни послужи само като помощно средство, за да направим по-разбираема Съдбата. Резултатите са валидни и независимо от астрологията.
Накрая остава въпросът за предопределението и свободната воля на човека. Отговорът на този въпрос много лесно може да стигне до задънена улица, ако не се съобразим с условията на закона за полярността. Детерминираност и свобода са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към друг и които не се взаимоизключват, както често си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е трудно, ако изобщо е възможно, с нашия разум да схванем едновременността на двата полюса. И все пак, свободата не може без детерминираност и обратното. Двете взаимно се обуславят, подобно на светлината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят към свободата води през изпълнението на закономерността.
Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен. Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свобода чрез произвол. Но този път води към несвобода. Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова златните правила за постигане на абсолютна свобода са:
1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!
2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!
3. Разбери, че закономерността е нещо добро (постигане на хармония)!
4. Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност!
Който извърви докрай и четирите стъпки, от само себе си ще пожъне quinta essentia, която тук се нарича Свобода. Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му попречи. Кроули казва: „Всеки човек трябва да е като звезда и да следва орбитата си.” Звездата е свободна, докато следва орбитата си Несвободата започва с излизането извън орбита.
Така и всяко човешко същество си има своя орбита, която трябва да следва в Космоса. Човек трябва да познава тази орбита, иначе ще започне да усеща триенето от излизането извън нея. Ние не даваме предпочитание нито на активността, нито на пасивността - само двете заедно създават ритъм. Човек първо трябва да замълчи и да се ослуша, за да разбере каква е неговата орбита. После обаче активно трябва да се придържа към нея. Но тази активност идва от доверието, а не от доминирането на егото, което казва „Искам и правя.” Най-голямата си свобода човек е постигнал, когато е способен да каже: „Господи, да бъде твоята воля, а не моята”.
5
Болест и лечение
Без Спасителя няма спасение. Възстановяването на биологичната норма никога не е изцеление в по-висш смисъл. Изцелението е освещаване.
Херберт Фриче
БОЛЕСТТА Е НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИЯТ НАЧИН за задействане на съдбата. Болестта и здравето ще стават все по-важни проблемни области, както за отделния човек, така и за обществото. А решенията ще бъдат все по-трудни. От една страна, сме свидетели на главоломно развитие на медицината в техническо отношение, от друга страна, болните все повече се увеличават, а боледуването става все по-скъпо.
Ако се вгледаме в силния интерес към проблема болест и в разнообразните дискусии по него, ще се изненадаме колко опростенчески и колко едностранчиво се третира темата. Колко ли голям трябва да стане натискът на събитията, за да започнем да разбираме, че досегашните медицински теории се намират на ниво, което чисто и просто не отговаря на нивото на болестта? Твърде лесно се пропуска фактът, че дори задълбочаването на теориите не може да оправи основните грешки в тях.
Нашата модерна научна медицина стига в развитието си до Хипократ (400 г. пр. Хр.). Хипократ произхожда от прочутия род на Асклепиите, които в Древна Гърция в продължение на цели векове са били основатели на болници - асклепиони, в които жреците са лекували болните с ритуали и заклинания. Самият Хипократ винаги е подчертавал, че произхожда от Асклепиите, но въпреки това скъсва с тяхната традиция, с медицината на жреците, и започва да разглежда болестите отделно, сами за себе си, независимо от всякакви религии. Изследвайки тяхното развитие, той е измислял и съответното лечение. С това той поставя основите на метода, който и до днес е задължителен за научната медицина.
Тази медицина почти не се е променила от времето на Хипократ и не е отбелязала някакво решително развитие напред, ако съдим по съотношението между прогреса в отделни нейни области и регреса в други. Преди отстъпничеството на Хипократ лекуването е било работа на жреческото съсловие и на религията. Болестта е била израз на Божия гняв и „градящият мост” (лат. роntifex = строител на мостове) жрец я е лекувал, като е призовавал болния към разкаяние и отново го е сдобрявал с божеството. От гледна точка на жреческата медицина болестта винаги е свързана с вина, а излекуването - с покаяние и обновление.
Отвръщането на Хипократ от тази традиция, е едновременно отвръщане от „боледуването” и обръщане към самите „болести”. Медицината и до днес се занимава с диагностициране и терапия на „болести” и подминава фактическия проблем на „боледуването”. Не човек има болест, а по-скоро той е болен. Но точно с този болен човек медицината не се занимава, а се концентрира само върху неговите болести, върху симптомите. Така че успехите на медицината се ограничават с болестите, но не се и докосват до боледуването на човечеството. Така, поради обособеното наблюдение на болестите, с някои групи симптоми се справяме удивително добре (при епидемии, инфекциозни болести), но за сметка на това, напълно изпускаме от поглед обстоятелството, че „боледуването като такова” по никакъв начин не се е променило. Ханс Блюхер, който като никой друг е прозрял философията на тези взаимовръзки, пише в своя „Трактат по лечебно изкуство”:
„Болестите са доброто, с което е натоварено човечеството; масата болни, която се проявява в света, винаги остава една и съща; поне промяната й не зависи от каквато и да било човешка намеса. Когато някой лекар лекува болен, той не премахва от света определено количество болест, така както и материята не се унищожава чрез изгаряне. Лекарят взима от този човек индивидуалния му дял болест и, без сам да знае, го прехвърля върху друг човек.”
Понеже темата ни е съдбата на човека, трябва да се спрем и на боледуването, на това „добро, с което е натоварено човечеството”. В случая симптомите не ни интересуват особено. Нашето наблюдение изисква да свържем медицината с философията и религията, макар че научната медицина боязливо избягва подобна връзка. Разбира се, така ние ще стигнем до други заключения за лекуването на болестите.
И все пак, за да избегнем недоразумения, още отначало трябва да подчертаем, че не става въпрос да нападаме нещо или някого или да осъждаме делото му. Няма спор, че в много случаи нашата медицина дава необходимата помощ, която всеки приема с благодарност в съответната ситуация. Полето на нашето наблюдение не е помощта, а боледуването и неговото изцеление. Медицинската терапия има своите основания за съществуване и е благословена в случаите, когато е необходима бързата й намеса и все пак, тя няма нищо общо с изцелението.
Защото изцелението е винаги освещаване и се докосва до измерение, непознато за научната медицина. Изясняването на понятията и взаимовръзките не бива да бъде схващано като критика, а като опит да се покаже, къде действаме прекалено несъзнателно. Несъзнателното винаги е необходимият предшественик на осъзнатостта.
Всяко нещо си има основание за съществуване в определено време. И времето е това, което после премахва основанието. Грешката е липса на знание. Затова всяка грешка чака своето преображение, също както всяко олово един ден трябва да се превърне в злато. Така, както зимата сънува лятото, а нощта подготвя деня, така и всяка грешка носи скрита в себе си истината. Наша задача е да освободим този кълн светлина.
Сподели с приятели: |