Хороскопът като измервателен инструмент

Хороскопът като измервателен инструмент

Хороскопът е инструмент за измерване, настроен да показва качеството на времето; работи с каквато поиска­ме точност. Точността му зависи от технически величини, но границите й не засягат измеримостта. Така, както и ко­личеството време може да се измери с точност, каквато ние пожелаем. Само че на практика тази точност зависи от техническите възможности. Докато хората са познава­ли само слънчевия часовник, те не са могли да мерят вре­мето толкова точно, колкото това е възможно с механичния часовник. Днес вече можем да измерим една хилядна и дори една милионна част от секундата.

По същия начин стоят нещата и в астрологията. В практическото приложение астрологическата точност чес­то пъти е много приблизителна и от нея има какво да се желае. Подобряването на точността зависи от техническото умение на астролозите и от по-нататъшното разви­тие на измервателния уред. Неговите граници се определят от човешките способности.

Пълна нелепица обаче са астрологични сентенции, кои­то поколения наред щателно се отпечатват във всеки нов учебник по астрология. Например: „Звездите предполагат, но никога не принуждават”. Подобна фраза, която повече­то астролози смятат за признак на собствената им скромност и сериозност, съдържа редица грешки. Първата, която бихме посочили е, че звездите нищо не правят - ни­то „предполагат”, нито „принуждават”. За термометъра също не може да се каже, че ако живакът му показва трий­сет градуса, той дава възможност на температурата на въздуха да се загрее, но не я принуждава непременно да го стори.

Звездите не принуждават, а само показват как е сглобе­на действителността в даден момент от време. Това оба­че, с респектираща точност. Ако цитираната по-горе сентенция беше вярна, тогава и пет минути занимание с астрологията щяха да са загубено време. Подтекстът на подобно мото е, че астрологическата прогноза се сбъдва с петдесет процента вероятност, т.е. тя може да се окаже вярна, може да се окаже и невярна. За да получим подобен резултат, по-лесно е да хвърлим ези-тура с една монета.

Друго подобно твърдение гласи: Съдбата на човека се определя от наследствеността, възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и космическите фактори. В това твърдение не само се носи вода от сто кладенци. Първият ни въпрос би бил насочен към природата на тези „космически фактори”. Що е космически фактор и как може да изпитаме влиянието му? За коя част от съдбата ни отговаря той? Той би трябвало да е намесен в събития, при които обкръжава-щата среда изобщо не участва, защото иначе нейната категория щеше да е отговорната.

Зад подобни изречения се крие не толкова дълбока мисъл, колкото желанието да се приемат теориите на естестве­ните науки и между тях контрабандно да се вкара и аст­рологията. Възпитанието и обкръжението са само конкретни нива, върху които се проявяват първичните принци­пи. Обкръжението е изпълнителният орган. Защото, как иначе човек да преживее „Космически фактор” (в смисъл на праидея), ако не чрез медиума обкръжение? Как можеш да бъдеш сгазен, ако няма кола; да се разболееш, ако няма ви­руси; да бъдеш убит, ако няма убиец? Само че всички тези фактори на обкръжаващата среда никога не са причина, а само „изпълнителни органи” на Съдбата.

Наследствените фактори пък са друго ниво на действи­телност, където също могат да се открият представите­ли на всички първични принципи. На ниво клетъчна информа­ция можем да четем действителността също толкова доб­ре, колкото и по небесната сфера. По тази логика генети­ците се оказват колеги на астролозите. Ако на астролози­те се случва да вярват в каузалното въздействие на звездите, защо да се сърдим на генетиците за твърдото им убеждение, че генната структура е „причината” за т.нар. наслед­ствени белези. Човек носи хороскопа си във всяка своя клетка, защото цялото може да бъде открито във всеки негов детайл. Както растението може да се открие в семето.

Съвсем нагледен пример за това е акупунктурата, коя­то отначало се е отнасяла за цялото тяло, после е открила целия човек в ухото, после и в носа, на дланта на ръката, върху стъпалото и така нататък. По същия начин човек носи своя хороскоп в окото, в ухото, в ръката, върху стъпалото, във всяка клетка. Символните езици са различ­ни, съдържанието е винаги едно и също. Защото всичко об­разува само една-единствена действителност.

Не без основание в древността са наричали астрология­та „царска наука”. Защото тя обхваща цялата действител­ност и може да бъде приложена с еднакъв успех на всички нива; защото е универсална. Не без основание Кеплер е на­писал книга с многозначителното заглавие „Предупреждение към противниците на астрологията”. Не без основание Парацелз нарича шарлатани и самозванци лекарите, които не са познавали астрологията. Тези почетни титли обаче се отнасят единствено до астрологията, която е запазила здравите си корени в езотеричния светоглед и все още е истинска мъдрост, а не до срещаните днес под път и над път изопачавания, които се подвизават под същото име.

Истинската астрология е била и си остава път на пос­вещението, който води от самопознанието и познанието на природата до познанието на Бога. Затова истинската аст­рология накрая прави сама себе си излишна. Истинската ас­трология е философия - затова и Шулт говори за „астрософия”, а не е ровене из бъдещето на хората около нас. Човек сам трябва да изучи астрологията, за да я разбере. Истин­ската астрология учи човек да разбира света и хората, изхождайки от тяхната собствена ситуация и по този начин вътрешно да се сдобрява с всички. как можем да се сърдим на някого, когото разбираме? Истинската астрология ни учи да виждаме едно ново измерение на действителността.

В рождената астрология хороскопът се отнася до мо­мента на раждането и по-точно до първото поемане на въздух. Както и при събитието, и при начинанието тук съ­що нещо започва. Наричаме го житейски път на човека. Хо­роскопът измерва в какво времево качество е започнал то­зи житейски път, и по това прави заключение как ще изглежда той по-нататък. Такъв рожден хороскоп, наричан още основен или радиксов хороскоп, важи за три различни области:

1.Той показва това, което психолозите биха нарекли структура на характера или личността.

2. Ако към тази структура на характера, която сама по се­бе си е нещо статично, прибавим фактора Време, неизбежно се получава пътят на съдбата. Времевият фактор да­ва информация, кога човек ще изживее проблемен период.

3. Основният хороскоп е същевременно и събитийният хороскоп на самия процес на раждането.

Тази трета област досега очевидно се е пренебрегвала, макар че именно тя има дългосрочни теоретични последи­ци. За живота на даден човек, както и за самия акт на раждането му, е валиден един и същи хороскоп. С други думи: животът на човек е само уголемена картина на раждането му. Съдбовните случки, които настъпват в живота, със сигурност са се проявили още при раждането в аналогични, значително по-умалени събития.

В началото вече говорихме за проблема с измеренията и казахме, че човек винаги разчита на една средна величи­на, за да може да отличи „образ”. Ако някой си подсвирква с привично темпо позната мелодия и ние ще я познаем. Ако обаче я раздели на отделни тонове и удължи времето между тях толкова, че всеки ден да чуваме само по един тон, ние няма да различим песента като цяло (като образ). Същото ще се случи и ако пуснем песента на магнетофон с прекалено голяма скорост. В астрологията прекалено бър­зото развитие е раждането, чиято вътрешна структура може да се разпознае едва във времевото разгръщане, на­ричащо се живот.

Обратно погледнато, това ни учи, че в живота на човек никога нищо (независимо дали болест, положителни или отрицателни събития и т.н.) не може да се прояви, ако то не е присъствало в умален вид още при раждането му. Са­мо че подобно твърдение противоречи на всички теории, които търсят „причините” за болестите и събитията в биографията на хората. Всъщност чрез съответните ме­тоди (реинкарнационна терапия) може да се докаже, че все­ки проблем на даден човек е проследим обратно чак до процеса на раждането на този човек. Защото във всяко начало е заложен и краят.