Хороскопът като учебен план за живота

Хороскопът като учебен план за живота

Тук трябва да ми позволите няколко бележки към поня­тието проблем. В действителност проблеми няма. Опре­делена ситуация става проблем за даден човек, само кога­то той не може да интегрира тази ситуация в съзнание­то си. За шестгодишно дете умножението е голям проб­лем, за трийсетгодишен човек обаче едва ли - за тези го­дини той е успял да се научи да умножава. Всеки учебен процес е и разширяване на съзнанието, което ни позволява да решим дадена задача. С решаването на задачата ние я освобождаваме от нейната „проблемност”. Последствие­то от подобен процес на освобождение е, че освободената ситуация обикновено никога повече не пада до ниво проб­лем.

Важно е човек никога да не забравя, че проблемът озна­чава само индивидуалната разлика в нивата между дадена ситуация и състоянието на съзнанието и по този начин предизвиква човека да го освободи, като научи някакъв урок. В ежедневието повечето хора се държат така, сякаш проб­лемите съществуват „сами по себе си” и затова изискват от обкръжаващата ги среда да ги отстрани.

Говорим, че всеки аспект е символната форма на даден проблем и че хороскопът е сравним с учебен план за живо­та. Всички тези аспекти трябва да бъдат претворени в живота и освободени чрез усвояване на уроци, чрез активно осъществяване. Наистина, в момента на раждането разположенията са все още „проблеми”, но в края на живота, колкото е възможно повече от тях, трябва да са освободени от тяхната „проблемност”. Защото животът е учебен процес. За съжаление, за много хора това изречение не е нещо, разбиращо се от само себе си, каквото всъщност тряб­ва да бъде.

Ако в природата потърсим някаква обща характеристика, ще установим, че всичко се развива. И за науката, и за езотериката еволюцията в еднаква степен е цел за всич­ко живо. Ако науката е склонна да разглежда еволюцията като продукт на „случайни” генни мутации, то езотериката вижда в еволюцията завършено развитие, вървяло към предварително определена цел. Но по въпроса, че всичко, ко­ето живее, се развива, царува единство. Как става това? Единствено чрез учебни процеси. Отнася се и за червея, и за човека.

Виждаме обаче, че учебните процеси се осъществяват само с решаването на проблемите. И понеже решаването на проблемите винаги е свързано с усилие, обикновено живи­те същества не си търсят сами проблемите, а трябва да се сблъскат с тях. Така проблемите се оказват фактическите двигатели на еволюцията.

Човек нарича съдба инстанцията, която се грижи той никога да не престава да учи. Тя непрекъснато го сблъсква с нови и нови проблеми. Тъй като в хороскопа предварител­но е начертан целият учебен план за едно прераждане, хо­рата твърдят, че по хороскопа може да се разбере съдбата на даден човек. Взето изолирано, това твърдение звучи ка­то някаква фаталност, която застига всеки. Ако говорим обаче за учебен план или разпределение на задачите, ще открием малко повече от смисъла, който се крие в него.

Полярността на ученето

Що се отнася до учебния план, той със сигурност е твърдо определен и трябва да се изпълни. Но дори вътре в тази предопределеност законът за полярността продължава да действа. Той ни поставя пред избора, как да изпълним учебния план, по какъв път да усвоим отделните уроци и как да разрешим проблемите. Значи, разграничаваме самите проблеми, които трябва да се решават и които са напълно предопределени, и начинът, по който изминаваме пътя към решаването им. Полярността предоставя два възможни на­чина:

1. Съзнателно учене. Тази възможност изисква от човека постоянна готовност да се изправя пред предизвикател­ствата на съдбата и доброволно да освобождава с активна дейност всеки появяващ се проблем.

2. Несъзнателно учене. То автоматически влиза в сила, ко­гато човек е пропуснал съзнателно да освободи даден проблем.

Мнозинството от хората обикновено се ограничават с втората възможност, т.е. с несъзна-телното учене. Но не­съзнателното учене е винаги учене чрез страдание. Докато човек е готов да поставя под съмнение стари позиции и мнения, да усвоява нови, да рискува да трупа нов жизнен опит, да разширява съзнанието си, така че да се справя със всички поставени му от съдбата задачи, дотогава той ня­ма защо да се страхува от твърде тежки удари на съдба­та или от болести.

В момента обаче, в който човек започне да отлага проб­лемите и да се опитва да ги избегне или пък да ги отрича (психолозите наричат това „изтласкване”), съдбата насила го принуждава да се върне към учебния процес, който е за­немарил. Човекът става жертва на ситуация, в която ще не ще освобождава поне част от проблема чрез преживяното от него. В подобни насилени ситуации учебният процес най-често е непълен, понеже съпротивата на пострадалия е твърде силна. Едва когато човек се примири с дадена ситу­ация, той може напълно да проумее смисъла й. Иначе неосвободеният остатък от проблема се превръща в зародиш за нов насилствен урок. Например:

От хороскопа на един човек вземаме аспекта, който на професионален език се нарича „Сатурн- квадрат- Марс”. Чисто технически това означава, че когато този човек се е раждал, планетата Сатурн е отстояла на ъгъл от 90 гра­дуса спрямо планетата Марс. Констелацията Сатурн-Марс обаче е само символ за определен урок, който трябва да се усвои. Вече се запознахме накратко със Сатурновия прин­цип, изразен в ключови думи като съпротива, структура, задръжка. Към Марсовия принцип причисляваме понятията енергия и импулс. Когато тези два първични принципа се срещнат в даден хороскоп в отношение, което се нарича квадрат, това означава, че у човека енергията и съпроти­вата са свързани една с друга и не могат да бъдат разделени. За краткост го наричаме „енергийно-съпротивителна проблематика”. Винаги, когато този човек поиска да разгър­не енергията си, ще среща съпротива.

Такъв човек много ще се оплаква от външния свят и ще смята, че постоянно злоумишлено му залагат капани. Колкото повече той проектира „вината” върху външния свят, толкова по-малко ще освобождава проблема си. Вярно е на­истина, че околният свят е изпълнителният орган на та­зи съпротива, но самият проблем се намира у човека, кой­то чрез афинитета си закономерно влиза в съприкоснове­ние точно с такива хора от външния свят. Може да се каже също, че той несъзнателно ги търси. В действител­ност човекът дори се нуждае от тази съпротива, защото без нея не би могъл да разгърне енергията си. Подобни хо­ра израстват от съпротивата, което лесно може да дове­де до така наречената „ескалация на търсенето на съпро­тива”.

Изявяването на аспекта е задача за човека. Тя не е ни­то добра, нито лоша, нито положителна, нито отрица­телна. Тя само изисква от човека да бъде претворена в действител-ността, защото само така може да бъде осво­бодена.

След това приемаме, че същият човек е изтласкал проб­лема. Когато го срещне, той го проектира върху околния свят и стоварва отговорността върху него; сам обаче не предприема нищо, за да реши проблема. Той изобщо не го счита за „свой проблем”.

В астрологията съществуват технически методи, с които може да се определи кога даден аспект става осо­бено актуален за един човек - така нареченото задейст­ване. Мнозинството астролози са склонни да определят подобни взаимозависимости като лоши или опасни, и, ако човек потърси съвет от тях, ще му кажат да бъде особе­но предпазлив във времето, за което е изчислено, че те ще се задействат. Общо взето, независимо дали ще последва или не този (напълно безсмислен) съвет, в предвиденото време нашият човек ще попадне в ситуация, в която ще се почувства като жертва на избягвания от него проблем „енергия-съпротива”. Вероятна, аналогична на първичните принципи възможност е, например, да се блъсне с колата си в някое дърво, карайки със 180 километра в час. Сега ве­че той е научил какво е енергия (180 километра в час) и какво е съпротива (дървото). Разбрал е тези два първични принципа.

От подобни събития винаги се учи, макар и не пълноцен­но. На пръв поглед това събитие като че ли дава право на астролога да говори за опасна и отрицателна планетна връзка. Всъщност обаче една напълно неутрална планетна връзка става опасна за даден човек в точно определен слу­чай - когато човекът съзнателно е отказал да изпълни за­дачата.

Как би изглеждало едно съзнателно разрешение? Чове­кът би трябвало да се огледа за някаква дейност или рабо­та, при която постоянно да може да осъществява описани­те принципи (енергия/съпротива) на произволно избрано ниво от действителността. В нашия пример подходящ е спортът карате. В каратето се учи да се изпълняват уда­ри с огромна интензивност и те да се спират с точност до милиметри пред целта. Иначе ударите биха били смър­тоносни за партньора, с който се тренира. Невероятната сила на подобни удари с ръце и крака често пъти се демон­стрира, като с гола ръка се чупят тухли или дъски.

Двата най-характерни признака на този спорт са високоенергетичните удари и голямата точност, с която те се контролират. Така че, каратето напълно отговаря на връз­ката „Марс-Сатурн”. В него безцелната сама по себе си енергия на Марс среща структурата на Сатурн. Ако чове­кът от нашия пример изучи този спорт, чрез ежедневните тренировки той непрекъснато я реализира. Чрез собствения си опит и занимания ще започне все по-добре да разбира проблема-тиката, а това разбиране от само себе си ще се пренесе и на другите нива на съществуване.

Такъв човек няма защо да се страхува от задействане­то на тази връзка. Той няма да се блъсне в дърво, дори да кара със 180 километра в час. Тя ще се прояви и при него, когато дойде моментът, но няма да го подложи на опас­ност. По това време той може, например, да спечели със­тезание по карате, да вземе нов дан или нещо подобно. Да­дохме този пример, за да изясним доколко решаването на задачата е детерминирано и как изглеждат възможностите за избор между съзнателния и несъзнателния път. Съдбата се интересува единствено от крайния резултат, не от пъ­тя. Важно е постигането на учебната цел, а не колко мъка ще си докара човек, тръгвайки по пътя на постоянния отказ да учи.

Между другото този пример трябва да хвърли светлина и върху въпроса за точността на астрологичната прогно­за. Астрологията работи точно на ниво принципи. Тези принципи обаче може да се осъществяват конкретно на безброй много нива. Определянето на нивото на осъщест­вяване е до голяма степен невъзможно за астрологията. „До голяма степен” в случая означава, че доминирането на определени нива е разпознаваемо и че евентуално могат да се подобрят техни-ческите възможности за отбиването им. Модерните астрологични системи вече могат отчасти да обхванат нивото, но диференцираността на подобни сис­теми прави практически невъзможно прогностичното им използване. Трябва да сме наясно, че това не се дължи на липсата на точност, а е следствие от системата на вертикалното мислене. Понеже съдбата не се интересува от контретното ниво на осъществяване, за нас то също не е от толкова голямо значение.

По-късно ще видим, че именно взаимозаменяемостта на нивата дава ценни възможности за терапия. На непосвете­ния може да прозвучи странно, че за астролога катастрофирането в дърво и каратето са „едно и също”, но, от дру­га страна, благодарение точно на този начин на мислене можем да откриваме съвсем нови взаимовръзки в действи­телността.

Ударите на съдбата и болестите почти винаги са само пасивният аспект на един неприет доброволно учебен про­цес. Кратката формула гласи: който не се учи, пати. Като цяло хората поставят много своеобразни изисквания към живота и към съдбата си. Държат се така, сякаш имат право да им е добре, да са богати, здрави и щастливи. Какво гротескно изкривяване на действителността! Откъде хората извеждат това право?

Човек не се преражда на този свят, за да се наслаждава лениво на светлината на слънцето, а за да се развива и да служи според възможностите си на света. Който прави то­ва съзнателно, ще намери щастието. В казаното няма не­навист към живота като подтекст; то само иска да раз­мести приоритетите.

Човек непрестанно търси щастието. Това не е само не­гово право, но и дълбоко скритата пружина на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са непод­ходящи, за да се увенчае търсенето с успех. Човекът търси нещо, което той нарича щастие, без да има точна предста­ва, какво всъщност е това щастие? Разни неща от външ­ния свят се идентифицират с лелеяното чувство за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.

Така започва едно безкрайно и безсмислено преследване. Защото винаги, когато човек стигне до носителя на щас­тието, за който е копнял, става ясно, че той не е в състояние да му даде исканото щастие. Гладният смята, че ще бъде най-щастливият човек на земята, ако може да се нахрани до насита. Когато му дадат бленуваната храна, той ще започне да си мисли, че щастието му ще е пълно, ако има и жилище. Когато получи и жилището, ще започне да копнее за собствена къща с градина. Като получи и тях, за да бъде щастлив, ще му трябват слава и признание. След като постигне и тях, за съжаление, някаква хронична болест ще започне да пречи на щастието му. Като се излекува от болестта, той ще се почувства самотен и ще са му нужни „само” хора, за да бъде щастлив. „За щастие” смъртта ще го освободи временно от това изнурително преследване на щастието.

Грешката се дължи на убеждението, че щастието зави­си от външни неща. Ние пропускаме да забележим, че неща­та въобще са привлекателни, само докато не ги притежа­ваме. Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. То е напълно независимо от външния свят. Щастието расте там, където човек е в хармония със света. Расте там, където човек осъзнава задачата си и разбира каква милост е да му бъде поз­волено да служи.

Страданието е противоположният полюс на щастието и затова в края на краищата е същото. „За щастие на човека” страданието има грижата той да не се лута вечно по грешни пътища. Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието вина­ги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.