Информацията като лечебно средство

Информацията като лечебно средство

На това място биха могли да се приведат цяла пореди­ца чисто експериментални доказателства за ефективност­та на хомеопатичните лекарства - кристализационният тест на Пфайфер, капилярната динамолиза на Колиско, лекарственият тест на Фол и т.н. Само че тук не става въпрос да доказваме нещо на онези, които нито искат, ни­то могат да разберат. Аз по-скоро приемам като даденост няколкократно по-високата ефикасност на хомеопатията спрямо всички други методи на школската медицина. Защо­то тази ефикасност е факт, в който всеки може да се убе­ди, ако иска. По-интересни от всички функционални доказа­телства са разсъжденията, как и защо именно хомеопати­ята може да лекува и защо тя противоречи по всички точ­ки на обичайните представи на медицината.

Всички противоречия бързо се разрешават, ако разделим едно от друго две понятия - информация и носител на ин­формация. Да погледнем, например, магнетофонната касе­та. Тя се състои от пластмасова кутия и от лента с пок­ритие. С тази касета може да се запише, например, кон­церт или лекция. Лекцията или музиката са информацията, касетата е само информационният носител. Две касети, едната с лекция, другата с музика, по нищо нямаше да се различават една от друга, ако не носеха различни надписи.

Същото е и с книгите. Самата книга е направена от хартия, туткал и печатарско мастило. Съдържанието й обаче може да е изследване върху историята на Европа. Ако дадем тази книга на екип от учени с поръчката да я анализира до атомната й структура, ще получим списък, в който са изброени тежестта й, точните й размери, резул­татите от спектралния анализ, точният химически със­тав и така нататък. Само едно няма да се появи в резул­татите от анализа - историята на Европа. Съдържание­то на книгата, нейната същинска информация, се е изгуби­ло при анализа.

От гледна точка на противниците на хомеопатията ця­лото книгоиздаване трябва да е чиста измама, защото всички книги се състоят от, общо взето, един и същи ма­териал и носят само различни надписи. В лабораторията не е възможно с технически средства да се констатира, че различните заглавия отговарят на различни съдържания.

Информацията е винаги нещо нематериално и за прено­са й е нужен материален носител. Този материален носител може да се състои от най-различни субстанции - магнето­фонна лента, грамофонна плоча, хартия, дърво, камък, ме­тал, въздух и много други, но той винаги изпълнява една и съща задача. Едни и същи информационни носители могат да предават най-различни информации, една и съща информация може да бъде поверена на най-различни носители. Обикновено по-важна е информацията, а не материалния носител. Ако искам да се запозная с Гьотевия „Фауст”, от второстепенно значение е дали текстът ще бъде отпеча­тан на хартия, излян от метал или записан на лента. Важна е самата информация.

Ако намеря екземпляр от „Фауст”, този екземпляр ще е достатъчен за преноса на инфор-мация. Десет понататъш­ни екземпляра от същата книга няма да ми дадат повече информация.

Да отнесем тези прости примери към нашия проблем. Вече казахме, че когато има болест, болен е винаги човекът, а не материята. Материята като такава не може да се разболява, защото всяка материя е „болна” от себе си. В тялото само се отпечатват стъпките на болестта. Както вече подчертахме, ако искаме да лекуваме, винаги трябва да подхождаме с разширяване на съзнанието. Разши­ряването на съзнанието обаче е приток на информация. Ако дадено лекарство има претенцията да бъде „лечебно средство” (т.е. посредник на изцелението), то това лечебно средство трябва да пренася липсващата на човека информация.

Щом човекът като микрокосмос е съответствие на макрокосмоса, значи онова, което липсва в микрокосмоса човек, може да се открие в макрокосмоса. Всички принципи в макрокосмоса са индивидуализирани като минерали, расте­ния и животни. Същността на дадено лечебно растение е именно неговата индивидуалност, душата му като предста­вител на някакъв първичен принцип, изразен във физическия му организъм. Ако на болния му липсва даден първичен прин­цип (на немски обичайният лекарски въпрос е не „Какво Ви е?”, а „Какво ви липсва?”), той би могъл да бъде потърсен в макрокосмоса и липсващата информация да бъде дадена на болния. За това обаче е нужно информацията, която носят дадено растение, минерал, животно и т.н. да бъде отделе­на от физическата й форма на проявление, да бъде освобо­дена от материалните й окови. После освободената инфор­мация трябва да се свърже с подходящ информационен но­сител, за да може да се предаде по-нататък.

Точно това се случва при степенуването в хомеопатията. В описания процес стъпка по стъпка (!) се отделя най-същественото от растението, индивидуалността от физи­ческата му форма, като същевременно освобождаващата се информация се свързва с нов, неутрален носител - спирт, млечна захар. Колкото по-дълго се прави това, колкото по­вече нараства степенуването, толкова повече растението се разтоварва от материалната си обвързаност и толкова повече неговата информация може да се разгърне в немате­риалните пространства.

Затова със степенуването ефективността нараства толкова мощно, че от D200 се дават само две капки или топченца и неизлечими дотогава болести изчезват завина­ги. Ако по невнимание вместо две дражета се изпие цял фунт, няма да се случи нито нещо повече, нито по-малко. Защото, както казахме вече в примера с книгата, десет екземпляра от една и съща книга не могат да дадат пове­че информация от един том. Сто еднакви визитни картич­ки не казват нещо повече за адреса от една-единствена. И понеже истинският хомеопат се интересува само от ин­формацията, той обикновено работи със степени над D30, защото по-ниските степени трябва да минат по заобиколни физически пътища заради материалните им частици, поради което те се изписват и на по-чести дози.

Който е разбрал степенуването като постепенен „про­цес на одухотворяване” на материята, той ще разбере и разликата между разреждането и степенуването на дадено вещество. Затова сравнението с едната капка в Боденското езеро няма нищо общо с хомеопатията - при нея не става въпрос за разреждане на веществото. Главното е неговото степенуване. Хомеопатията в смисъла, който вла­га в нея Ханеман, не е терапия „със съвсем малки количес­тва лекарство”, а терапия без материални лекарства.

Изрично подчертаваме казаното по-горе, защото група „критично” настроени хомеопати шумно се изказва против високите степени и чрез материални теории иска да напасне ниските степени към мисловната система на школската медицина. Само че приспособяването на езотеричните дис­циплини от техни некомпетентни последователи е винаги предателство и само свидетелства за професионалните неврози на онези, които го извършват. Още Парацелз е казал: „Онова, което дъвчат зъбите, не е лекарство; никой не може да види лекарството. То не е в тялото, а в силата.”