Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Херберт Фриче

Всичко тук разбери!

От едно стори десет,

две скочи, да се смесят,

пак е същото при три!

Тъй ще имаш пари!

Четири пропусни!

Пет и шест превърни

мигом в седем и осем,

за да свърши играта!

Но къде ли се носим?

Девет става едно,

десет нищо е! Но

една вещица тъй си пресмята!

Вече говорихме за полярността на времето, за количест­вения и качествения му аспект. Така, както при времето днес вземаме под внимание само количествената му страна, така и при числата също познаваме само количеството. За нас числото 3 винаги се свързва с определена количествена представа - три ябълки, три литра, три градуса и т.н. Но числата притежават и противополюсния аспект - качество.

Ако се научим да разбираме качеството на числата, те ще ни се разкрият като основни модели и първични символи на сътворението. Питагор, който в Египет е бил посветен в езотеричните дисциплини, ни учи, че числото е последният градивен камък, коренът на света. Той е дал на математиката валидни и до днес постановки, а числата и математическите зависимости е разглеждал най-вече качествено - ка­то фигуративен израз на една по-висша действителност.

Точно това е критерият, по който се различава гениал­ният мислител от своите последова-тели. След като Исак Нютон открива закона за гравитацията, той се заема с превода на Библията. Между другото, писал е и книги за пророчествата на Данаил и „Откровение на Йоан Богос­лов”. Използвал е закона за гравитацията само като срав­нение и по този начин е следвал вертикалното мислене. Привържениците и последователите му са използвали зако­на за гравитацията единствено, за да задоволят любопит­ството си, с което доказват своето неразбиране.

Числата, както и езиците, не са нещо измислено или съз­дадено от човека, а нещо, което човек е заварил. Числата са извечни качества, действителности от по-висш порядък. Ако ги разбираме правилно, числата могат да ни разкрият законите и тайните на сътворението. Те отразяват про­цеса на сътворението.

Затова, доколкото е необходимо и полезно за по-ната­тъшните ни разсъждения, ще се запознаем с някои от ка­чествените характеристики на числата, но без претенция­та, че дори приблизително изчерпваме огромната митоло­гия на числата.

Когато работи с числа, езотериката използва най-вече две операции за смятане - теософичната редукция и теософичното събиране. Теософичната редукция се състои в това, че съставеното от няколко цифри число се свежда до една-единствена цифра, като цифрите, от които е съставе­но числото, се събират дотогава, докато се получи само ед­на цифра. Това е общоизвестеният метод за получаване на сбора от цифрите на многозначно число. Например:

10 = 1 + 0 = 1

11 = 1 + 1 = 2

12 = 1 + 2 = З

13 = 1 + 3 = 4

2311 = 2 + 3 + 1 + 1 = 7

666 = 6 + 6 + 6 = 18 = 9

От тази операция следва, че всички числа без изключение са само различни изражения на първите девет. Има са­мо девет числа. Когато ги изчерпим, отбелязваме, че пър­вият цикъл (0) е завършен: 10. Оттук отново започва раз­витието от 1 до 9, само че на друго ниво. Цифрите от 1 до 9 образуват основния модел на всяко едно развитие на процеса на сътворението.

Теософичното събиране се състои в това, че всички циф­ри на дадено число се събират аритметически, като се за­почне от единица и се стигне до самото число. Например:

Теософичната стойност на числото 3 е: 1+2+3=6

Теософичната стойност на числото 4 е: 1 + 2 + 3 + 4 = 10

Теософичната стойност на числото 7 е: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 = 28,

28 се редуцира на 2 + 8 = 10 = 1 + 0 = 1

От това следва, че 4 = 10 = 1

7 = 10 = 1

Значи 4 = 7

Ако систематически използваме тези две операции, ще открием, че постройката на числата има вътрешна структура.

Ще открием, че числата 1, 4, 7 и 10 са равни на 1. За­щото

1 = 1

4 = 1 + 2 + 3 + 4 = 10 = 1

10 = 1

4 5 6

10 11 12

и така нататък.

Виждаме, че всички числа от първата вертикална реди­ца (1, 4, 7, 10, 13, 16, 19 и т.н.) са само различни варианти на едно и също единство. Да проверим:

1 = 1

7 = 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 = 28 = 10 =1

10 = 1 + 0 = 1

13 = 1 + 3 = 4 = 1

16 = 1 + 6 = 7 = 1

19 = 1 + 9 = 10 = 1 и така нататък.

Следователно, при един краен анализ всички числа могат да се редуцират до поредицата от четирите първи числа в следния ред:

1 2 З

Единицата (1) представлява първичното единство, от което произлиза импулсът. Така че тя е активност, творчески принцип (мъжки).

Двойката (2) е онзи женствен, приемащ, пасивен прин­цип, който може да приеме творческия импулс на 1 (опози­ция, антагонизъм).

Тройката (3), резултат от отношението на единство­то (1) с опозицията (2), е неутрална.

Четворката (4) сама по себе си не е нищо ново; тя е биполярна, защото, от една страна, е пасивният резултат на първата творческа триада - 4 = четно число = женски (-), а, от друга страна, е същевременно активното ново на­чало на друго ниво - 4 = 1, 1 обаче е позитивно (+).

В наше време преоткриваме този първичен закон в диалектиката: теза - антитеза - синтез. Но и класическото учение за елементите изразява същото взаимоотношение. Огънят е активният, творчески принцип, последван от па­сивната, приемаща, меняща формата си вода като противоположен полюс или антагонизъм. Въздушният елемент създава равновесие между тези две противоречия и е неут­рален посредник. Огън, вода и въздух са трите първични принципа, последвани от четвъртия - земя. Земята не е чист принцип, а смесица от първите три. Като резултат тя едновременно е и ново начало на друго ниво. Така че класическите елементи са първични принципи, които не бива да се бъркат с конкретните форми на проявление огън, во­да, въздух и земя, макар че те също са представители на съответните първични принципи.

Ще се опитаме по структурата на числата да докажем, че сътворението винаги се осъществява в три стъпки и следователно никога не може да възникне нищо принципно ново, а само повторения на първите три стъпки. Същата зависимост може да бъде изразена и геометрически. Гео­метричният еквивалент на числото 3 е триъгълният. Всички по-нататъшни геометрични съответствия на след­ващите числото 3 цифри са съставени от триъгълници, ко­ето отново показва, че триединството е израз на основно­то сътворение и че от числото 4 нагоре се появяват само повторения:

3 = триъгълник

4 = четириъгълник от 2 триъгълника

5 = пентаграма от 3 триъгълника

6 = хексаграма от 2 триъгълника

7 = звезда със седем лъча от 4 триъгълника

8 = звезда с осем лъча от 4 триъгълника

9 = звезда с девет лъча от 5 триъгьлника

10 = звезда с десет лъча от 6 триъгълника