Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Принципът на подобието

Това указание за подобност е ядрото на хомеопатията и неговата валидност далеч надхвърля границите на лечеб­ното изкуство. Конкретното му изпълнение протича по следния начин. Почти всяка срещаща се в природата субс­танция е отровна. Отровността на различните субстан­ции се различава само по дозата, необходима, за да се пре­дизвика отравяне. Така например за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество, откол­кото с живак. Но всяка субстанция от определено количес­тво нагоре предизвиква отравяне в човешкия организъм.

Хомеопатията си служи с изпробването на лекарства върху здрави хора; човекът взема от дадена субстанция (минерал, растение и др.) дотогава, докато здравият му ор­ганизъм заболее. Всички появили се междувременно симпто­ми се наблюдават и се протоколират до най-малката под­робност. Така се получава картината на отравяне и съот­ветно лекарствената картина на всяка субстанция. Наис­тина, подобна, създадена чрез отравяне картина на болест­та показва само индивидуалната, субективна реакция на тя­лото към определена субстанция. Но чрез повторното изп­робване на същата субстанция върху различни индивиди може да се създаде характерна картина на въздействието на дадено средство.

При лекарствения тест здравият човек взема лекарст­во и се разболява от него. Когато лекарят открие болен, чиято сума от симптоми показва голяма прилика с карти­ната на болестта, предизвикана от определено средство, изпробвано върху здрав човек, значи това средство е „similе”, т.е. вярното лекарствено средство, което е в със­тояние да излекува болния. Само че болният получава леко­витото вещество не в материална (отровна) форма, а пре­работено чрез степенуване.

Да повторим още веднъж. Дадено лекарствено средст­во, например беладона, поради отровното си въздействие предизвиква у здрав човек болест с характерни симптоми. Ако при болен, който не е взимал беладона, се появява съв­купност от симптоми, които са подобни на картината на отравяне от беладона, значи беладона в степенуваната си форма е подходящото лекарство за този пациент. Защото „Simila similibus curantur“ - подобното се лекува чрез подобно.

Тук отново се проявява цялото значение на закона за по­лярността. Онова, което е отрова за здравия, за болния е лекарство. Не е случайно съвпадение, че в гръцкия език ду­мата рhагmаkоn означава както отрова, така и лекарство.

Пионерите на хомеопатията са изпробвали върху себе си няколко хиляди различни лекарства, за да установят по опи­сания начин симптомите на отравянето. Лекарят сам се е разболявал и е ставал състрадающ. Думата хомеопатия идва от hоmоion - подобен и pathein - страдам. Така, както отровата чрез степенуването се превръща в лекарствено средство, така и лекарят, който доброволно се отдава на болестта, се превръща в истински изцелител, защо­то в страданието той става подобен на болния. Още на това място веднага се сещаме за Христос - бог, който доб­роволно става човек, за да спаси хората чрез страданието, което изпитват те, т.е. по хомеопатичен път.

Въпреки че невероятно много вещества са изпробвани, за да се установят лечебните им свойства, остават още много, които трябва да минат през същия тест, макар то­ва все повече да затруднява намирането на правилното „по­добно” лекарство при всеки отделен случай. Но хомеопати­ята ще си е свършила работата докрай, едва когато цели­ят макрокосмос е изследван за всичките му отровни и ед­новременно лечебни въздействия.

Работният метод на хомеопатията би станал по-ясен, ако си припомним онова, което казахме във връзка с астро­логията за разболяването от някой първичен принцип. Човекът като микрокосмос съдържа в себе си сумата от всички първични принципи под формата на немате-риални единства. Макрокосмосът също съдържа тези първични принци­пи, но в тяхната паднала, грешна форма, оковани в тъмни­ната на материалния им начин на проявление. Падението от царството на идеите до царството на материята пра­ви принципите отровни, защото отровното е противоположният полюс на здравото, доброто, святото, ето защо, по-горе казахме, че материалните субстанции никога_не_могат да лекуват - защото те самите още не са освободени.

Ако здрав човек приеме първичен принцип в неговата ма­териална форма на проявление, той се отравя и се разболя­ва. С болния се случва същото. В болния един от „негови­те” първични принципи изпада до материалната си форма, „изглупява” (Фриче) и се материализира в тялото като ве­щество. Този овеществен първичен принцип отравя човека и той се разболява. У него въпросният първичен принцип липсва на невеществено ниво. За сметка на това той пре­живява отровното му въздействие на телесно, материално ниво.

Трудната задача на хомеопата се състои в това, да открие от кой първичен принцип се е разболял болният и да му даде този липсващ първичен принцип като лекарство. Лекарството произлиза наистина от макрокосмоса, но чрез степенуването то_бива освободено и се завръща към нематериалната си форма. Болният получава онова, което му липсва. Тази информация има грижата от телесната област да бъде отлъчен овещественият и станал отровен първичен принцип. Отлъчването може да се измери експериментално. Например, на пациента се дава доза sulfur D200 (сяра); внезапно тялото му отделя шестстотин пъти по­вече сяра, отколкото е нормално (до 5,76 грама дневно).

С принципа за подобието Ханеман е формулирал валид­ността на един първичен принцип. Лечението може да се осъществи, само когато има подобие - поради което ефективността на всяка терапевтична система може да се прецени по това, дали е съобразена с хомеопатичния прин­цип или не. Традиционната медицина мисли алопатично, т.е. тя се опитва да лекува чрез противоположното - per contrariа. Принципът на противоположностите противоре­чи на световния закон. Съпротивата винаги ражда съпротива. С него може да се преследва ефект, но не и изцеление. Всички велики лекари са го знаели. Още двеста години преди Ханеман Великият Парацелз е казал: „Една болест по никакъв начин не може да бъде излекувана per contrariа, т. е. чрез противоположното средство, а само с помощта на по­добно” (sed quodlibet suo simile).

В “Парагранум” Парацелз пише: „Ако знаеш, че дадена болест има арсеникова характеристика, това подсказва какво да бъде лечението. Защото арсеникът лекува арсеник, антраксът антракс - както отровата лекува отрова. За­това и човек лекува човека - защото анатомията им е ед­на и съща. Еднаквата анатомия лекува взаимно.” Парацелз е познавал принципа на подобието, но не е знаел за произ­водството на лекарства чрез степенуване. Вместо това той е преработвал лекарствата си алхимически. При алхимическото приготвяне на лекарството протича същата трансформация от отрова в лекарство, но по друг начин, различен от степенуването.

В заключение пак ще припомним скицираната в предна­та глава астротерапия, чиято хомеопатична структура се­га може да бъде разбрана още по-добре. Ако някой страда от Сатурновия принцип, като лекарство ще му бъдат пред­писани също Сатурнови принципи. Затова склонният към депресии се нуждае от черна стая, а не от пъстри цвето­ве и така нататък.

Общ е възгледът, че всяко болестно състояние е микрокосмическо повторение на онова, което наричаме грехопа­дение и затова всяко лечение също трябва да бъде един малък процес на спасение.
6

Сътворение и грехопадение

“Избягването на страданието, където и както да се проявява то, е знак за пълна непосветеност”.