Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Библейската история на Сътворението

Седемдневната история на Сътворението от първа­та глава на „Битие” определено не се отнася до материал­ния свят, а описва създаването на праидеите. Господ създа­ва човека като мъж и жена, но това е образът на човека, който на това ниво е все още андрогин. Защото едва във втора глава на „Битие” се говори за създаването на Адам като живо същество, надарено с душа. Глава 2, стих 7: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лице­то му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” По-нататък в стих 19 се казва: „Господ Бог направи да произ­лязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги наре­че той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.” И накрая в стихове 21-23 се говори за сът­ворението на жената: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взе­то от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (На еврейски isch означава мъж, ischsa жена.) Стих 25: „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.”

Подробно приведените цитати имат за цел да изяснят няколко важни точки, които често водят до недоразумения. В „Битие” последователно се изброяват различни сътворения. Седемдневното сътворение в първа глава се отнася до света на идеите. Още тук е създаден „човекът”. Но се казва, че той е създаден по образ и подобие Божие. Това е ,Адам Кадмон” на кабалистите, праидеята човек, която ня­ма много общо с конкретните хора, такива, каквито ние ги познаваме и олицетворяваме. Защото създаденият в първа глава Човек е идеален образ. Той още не е стигнал до грехо­падението и значи, още не е станал материален. Толкова често цитираната прилика на човека с Бога, не се отнася до конкретни хора от нашия веществен свят. Тя в най-доб­рия случай представя целта, към която човечеството би трябвало да се стреми в развитието си - хората да бъдат съвършени, както е съвършен техният отец (Проповедта на планината).

Още в първата глава Бог създава човека като мъж и же­на. Много по-нататък обаче следва описанието, как Господ създава Адам от пръст и след това жената от ребро. Човекът от първото ниво, от нивото на идеите, е мъж и же­на в едно; той е андрогин, защото още не е встъпил в по­лярността.

Освен създаването на човека, в първата глава се описва също сътворяването на растенията и животните. Във втората глава научаваме обаче, че създаването на човека, растенията и животните се предприема отново - този път чрез оформянето на образите от пръст. Целият про­цес на сътворението, който в първата глава е завършил на седмия ден, в деня за почивка, във втората глава се повта­ря отново, само че на друго ниво, в друг свят. Ако първо­то Сътворение протича на духовното ниво на праидеите, то второто Сътворение (във втора глава) се отнася до нивото на получаване на форма. Едва във втората глава се създават формите, човекът става, както буквално е каза­но, жива душа, когато Бог „вдъхна в лицето му дихание за живот”. Обърнете внимание на значението на гръцката ду­ма Рsyche = душа, дъх.

Въпреки че на това ниво - кабалистите го наричат Yetzirah - се създават форми, то все още няма нищо общо с нашето материално ниво. То е по-скоро сътворяването на астралната, душевна матрица, която по-късно ще ста­не основа за материалното оформяне. На това ниво чове­кът все още е андрогенен, носи в себе си и двата пола, ко­ето много ясно бива изразено с това, че по-късният противоположен полюс “жена” се изважда вътре от човека, а не се взима отвън.

Указанието, че те не познават голотата си, ни показ­ва, че на това ниво човекът все още притежава пълно ду­шевно единство, че още не може да осъзнае полярността. Затова се казва, че той е бил в рая и е можел да говори с Бог и с животните, което е само косвено описание на обс­тоятелството, че е живеел с всеобщо съзнание, че съзнани­ето му още не е било индивидуално и не се е отличавало от Космическото съзнание. Да бъдеш в единство означава, да бъдеш едно с всичко. Едва полярността разделя Аза от не-Аза. Раят е символ на единството, в което първоначално се е намирал човекът. Той още не е бил разделен от Бога, от своя произход. Не е имало разделение на половете. Не е имало разбиране за индивидуалност.

Изгонването от Рая

На материално-телесно ниво търсенето на единство­то се нарича сексуалност. Физически полярността се про­явява като пол, преодолява се в половия акт и в оргазма изживява чувството за щастие от единството. В краткия миг на това телесно единство човек е “подобен на Бога” и може да извърши нещо, на което способен като полярен човек - да създаде живот. Но блаженството, което сливането на телата поражда, не е трайно. Затова той се опитва да спечели това щастие, като го повтаря отново и отново, физическият свят е подчинен на време­то - затова и всяко материално и физическо щастие е преходно.

Ако транспонираме опита от сексуалността на душев­но и духовно ниво, става ясно, че човешкият копнеж по непрестанно щастие може да бъде задоволен само със завръщането към единството, от което някога сме дошли. Окончателното сливане на собственото, малко, ограничено съзна­ние с голямото, всеобхватно, космическо съзнание е описано като цел от всички религиозни и езотерични системи, само че с различни образи и определения: химическата сватба на алхимиците, conjunctio oppositonum, Unio mistica, мистичната сватба, просветлението и така нататък.

Всички тези образи и определения имат предвид едно и също – завръщането към божественото единство. Тази стъпка обаче е неразривно свързана със задачата на егото. Защото докато човек засилва доминантността на егото си, той продължава да циментира полярността. Докато има „Аз”, има и нещо, което не е „Аз”. Всяко „Аз искам” увеличава височината на стената, която отделя човека от единството. Затова и всички религии учат човека да обича ближния си - защото само любовта е в състояние да преодолее егоцентризма.

Може да се появи въпросът, защо Сътворението изоб­що се е състояло, щом като факти-ческата му цел е първо­началното единство. Опитът да се отговори на този въпрос винаги е малко произволен, понеже стига до области, толкова отдалечени от човешкото съзнание, че човешката мисъл в повечето случаи не е адекватна на проблема. Но аналогичното мислене поне дава възможност чрез образи и сравнения да се стигне до приблизителен отговор. Ако тво­рението се завърне обратно към произхода си, то се връща по-богато, по-осъзнато, отколкото е било, когато се е отделило от единството. Именно чрез високата степен на индивидуализация изминатият път на обучение е станал из­вор на познания, които в крайна сметка обогатяват единството. Митът за Луцифер, Носителят на светлината, разказва, че тъкмо него Бог е обичал особено много, защо­то той е нарушил закономерността на единството, паднал е и е съгрешил. Един ден той ще се върне, и то добровол­но, просветлен от знанието, и Бог ще се радва като баща­та при завръщането на Блудния син, за когото заколил ед­но теле и вдигнал празник.

Централното значение на Човека в историята на Сът­ворението се дължи именно на падението му заради знани­ето. Не става въпрос да сатанизираме земния материален свят, да го заклеймяваме като грешен и да подтикваме хо­рата да започнат колкото е възможно по-бързо да избягват всичко земно, за да търсят щастието на „псевдодуховно” равнище. За съжаление това е най-честото последствие в кръгове, които смятат бягството от действителността за езотерично. Никакъв проблем не можем да решим, ако го заобикаляме по широка дъга. Разрешаваме го, само когато директно се заемем с него. Бягството от действителност­та няма нищо общо с преодоляването или освобождаване­то от този свят.

Исус учи, че пътят на спасението се състои именно в пълното потопяване в човешкото битие. Библията е изразила това спускане надолу в безброй образи. „И светлината в мрака свети...” - Йоан, глава 1. (В един от немските пре­води на Библията, който е ползвал авторът, се казва „Свет­лината дойде в тъмнината” - бел. пр.) Затова празнуваме Бъдни вечер и Коледа - раждането на светлината, в деня на най-голямата Външна тъмнина, около зимното слънцестоене. Исус се родил в обор, в бедност, общувал е с митари и проститутки, страдал е от несправедливост, мъчения и смърт, слязъл е до ада. Едва когато човек се спусне дълбоко в тъмнината той узрява за пътя си към възхода. Този закон проваля онези, които използват езотеричното учение като алиби, защото не искат или не могат да се справят със земния си живот. Докато човек притежава материално тяло, той е свързан с полярността. Всяко нарушаване или пренебрегване на полярността неизбежно го води до падение.

Короната на едно дърво може да се разраства и развива, само ако дървото пуска корени. Ако то занемари разрастването на корените заради короната, първият полъх на вятъра ще го събори. Образуването на короната винаги трябва да следва в съответствие с образуването на корените – обръщането нагоре трябва да се подсигури в противоположния полюс. Не можеш да избягаш от тъмнината, като отказваш да я виждаш. Трябва да я превърнеш в светлина, ако не искаш тя да те преследва като сянка.

Ако изобщо е необходимо да се търси разлика между християнството и източните религии, то тя със сигурност е в жизнеутвърждаващите постановки на ранното християнство, които обаче с течение на времето са изопачени от църквата до тяхната противоположност. Тук се крият силата и тайната на християнството – да разбира света и човека като грешни, и въпреки това да ги утвърждава в тяхната грешност.

Тази дълбока взаимосвързаност между познание и грях, между падение и спасение е позната и от митовете за Свещения Граал. Там се говори, че бокалът, в който е покапала Христовата кръв, е издялан от камъка, отронил се от короната на Луцифер при падението му. Грехопадението е изпадане от единството в полярността. Човек сам по себе си е грешен, само защото съществува като полярно същество. Това се има предвид с понятието за първородния грях. Човек не може да бъде отделен от вината, но може да бъде освободен от нея, спасен.

Болест и грехопадение

Болестта е само микрокосмическото изражение на грехопадението. Човек е болен, болно е цялото материално творение. Няма здрав човек. Здравият човек е измислица на медицината. „Идеалният здрав човек на хигиената, свободен от първородния грях, е само измислен изкуствен продукт на медицината, изнамерен единствено с цел на демон­страция” (Ханс Блюхер). Това обстоятелство е препъни камъкът на всички медицински теории, чиято висша цел е профилактиката на болестта.

Хората още мислят, че болестта е нещастие, което може да бъде избегнато. Ние не разбираме, че болестта е най-ценното благо на човечеството, че тя, всъщност, със­тавлява неговото човешко битие, защото само болният може да бъде излекуван. Болестта прави човека способен на изцеление - но той трябва да я прекоси, да мине през нея, а не да я заобикаля. Както болестта е микрокосмическо грехопадение, така и изцелението винаги е микрокосмически процес на спасение. Болният е виновен - в конкретния и в метафизическия смисъл - и трябва да бъде конфронтиран с вината си; трябва да превърне вината в избавление.

Във връзка с хомеопатията казахме, че първичните принципи могат да „изглупяват” и да изпадат до веществе­ното, като по този начин отравят организма. Чрез хомеопатичния, както и чрез алхимичния начин за правене на лекарства, природата се освобождава от своята вещественост и е в състояние да помогне на болния да смени полю­са и да превърне болестта в оздравяване. Излекуването на дадена болест трябва винаги да е свързано с нарастването на зрелостта и на развитието. Родителите знаят, че всяка преодоляна болест прави детето по-зряло, но все пак, за да предотвратят боледуването му, могат да му направят ваксина...

Ц. А. Майер и Херберт Фриче свързват мотива на уви­тата около дървото в Рая змия с жезъла на Ескулап. Зми­ята от Рая слага началото на падението на човека; тя е виновна за болестите му и затова пак тя е тази, която отново трябва да бъде въздигната чрез лечебното изкуство - с жезъла на Ескулап. Така, както отровата се превръща в лекарство, както от конфронтацията с вината се ражда освобождението, така и донеслата болест змия, мо­же да се превърне в носеща изцеление змия. Ако на райско­то дърво тя пълзи надолу, на жезъла на Ескулап тя е обър­ната към противоположния полюс и пълзи нагоре. Човек трябва да надрасне страданието, а не да го заобикаля. За­това тук отново ще повторим цитата от Херберт Фриче, с който сложихме началото на настоящата глава: „Из­бягването на страданието, където и както да се проявява то, е знак за пълна непосветеност.”

Христос се е превърнал в Спасител, защото не е бягал от страданието. Той е показал силата си, като не е слязъл от кръста, когато са го подканяли да го направи: „Слез от кръста, ако си син Божи”, а е поел върху себе си страдани­ето - греха на света. Христос се превръща в лекар на све­та; Бог, подобен (но не равен!) на човека, той самият е станал лекарство за света. Оттогава болното тяло и пролятата кръв Христова са се давали и се дават на хората като изцелително средство във високи хомеопатични сте­пени, свързани с материалните носители хляб и вино.
От болестта към спасението

Изминахме дълъг път, за да покажем, че болестта се ко­рени дълбоко в метафизичните праоснования на човешкото битие. На този фон всички днешни усилия на школската ме­дицина, природолечението и профилактиката са ужасяващо безпомощни. Болестта не може да се предотврати нито с ваксина, нито с положително мислене, нито със самовнушение или със здравословно хранене. Навсякъде се водят спорове за по-добрите средства за предпазване от болести, но никой не се замисля за основателността на позициите, от които изхожда. Така например, случва се радетелите на по­зитивното мислене или пък апостолите на природо-съобразния живот, да поставят дейността си под знамето на езотериката.

Но пътят към спасението съвсем не е толкова прост. Той не може да се измине нито със суровоядство, нито с ранно лягане, нито пък с формулите на сугестията или с пълнозърнестия хляб. Всички тези фанатици на доброто здраве се опитват чрез функционални мерки да се проти­вопоставят на процес, чиято посока на развитие е опре­делена още от Рая. Защото не съществува избор между болестта и здравето, а пътят води през болестта към здравето.

В някои кръгове дават за пример животните, понеже те водели здравословен и естествен живот. Но това заобикаля задачите, които има да решава Човекът. Вероятно чрез здравословен и естествен начин на живот можем да се пре­върнем в здрави животни. Само че, пътят на Човека е съв­сем различен. Чрез страданието той трябва да стигне до познанието, чрез болестта до спасението.

За да избегнем недоразумения, веднага ще кажем, че не пропагандираме „нездравословен” начин на живот. Не става въпрос за конкретни неща, а за нагласите, с които те се възприемат и използват. Тялото е храм на духа и част от езотеричното развитие е то да се пречисти и да се поддържа чисто. Но това няма нищо общо с предпазването от болести. Нека правим разлика между законосъобразен и здравословен! Определението „здравословен” има своите основания, само ако е съотнесено с „вреден”. За някой болен определена диета за известно време може да е необходима и затова „здравословна”. Оттук не следва обаче, че и човек, който не е болен, трябва да спазва специална диета, за да „остане в добро здравословно състояние”. Но независимо от казаното дотук, съществуват възможности човек и във физическата област да приспособи начина си на живот към закономерностите.

Към тази област спада, например, вегетарианското хранене. За нас, общо взето, е безразлично, дали то е здра­вословно или вредно, но пък е много интересно да поразсъждаваме върху законността на яденето на месо. Трябва да се замислим например, че всички месоядни живи същес­тва се хранят най-вече с месото на други живи същества, които не ядат месо. Опитът показва, че с нарастването на осъзнатостта, нараства и нежеланието да се приема месна храна. Добро упражнение би било, ако при всяко яде­не се замисляме, дали сме в състояние сами да си пригот­вим ястието - от самото начало, и след това да го погъл­нем, без да загубим апетит! Апетитът на много хора би се изпарил пред някой вкусен шницел, ако преди това те са­ми е трябвало да заколят и разфасоват телето. Затова пък саденето на плодове, зеленчуци и жито едва ли би пов­лияло на нечий апетит.

Друга мярка за определяне чистотата на храната, е ней­ната трайност. Колкото по-чист е даден продукт, толко­ва по-дълго се запазва. Сравнете, например, трайността на пшеницата с тази на карантията, мидите и др. С времето подобни размишления водят до ниво на съзнанието, което от само себе си, без никаква вътрешна принуда, се придържа към закономерностите. Но винаги трябва да се пазим от крайности. Който смята, че с хапка месо ще унищожи спасението на душата си, вероятно изобщо не притежава онова, което се опасява, че ще загуби.

При всички тези въпроси са важни не външните неща са­ми по себе си, а нивото на съзнание, чийто израз са. Който може да убие муха, недвусмислено показва, че още не е про­умял какво, всъщност, означава „животът”. И заслужава повече съчувствие, отколкото убитата муха. Законосъоб­разният живот идва от познанието, напъните на фанати­ците на тема здравословен живот - от страха. Но стра­хът е липса на знание.

По-рано казахме, че изцелението е работа на религията и че то никога не може да се осъществи в рамките на фун­кционалната медицина. Когато говорим за религия, имаме предвид „religio” в първоначалния смисъл; разбираме „religio” като обратна връзка на човека с неговия произход. Нямам предвид обаче никоя определена религия като вероизповеда­ние.

Ако често цитирах Библията, то е защото мисловният й свят е най-близък до културата и възпитанието ни. В края на краищата всички религии ни учат на едно и също - на истината. Който смята, че религиите на този свят се различават, той вижда само разликата в опаковката. Човек трябва да си направи труда да разопакова съдържанието и да го погледне. Тогава ще установи, че то винаги е едно и също! Това се отнася за религиите, не за църквите. Църквите са човешко творение и, както всичко човешко, са несъвършени и податливи на грешки.

В езотериката има място за всички вероизповедания и религиозни направления, защото езотериката посочва исти­ната и закона, който се крие зад различните образи и срав­нения. В църквите е обратното - там няма място за езотерика, защото те се придържат към конкретното. По-го­лямото винаги намира място за по-малкото. По-малкото обаче не може да побере по-голямото. Но църквите също имат своите основания за съществуване, защото приближават езотеричната част от човечеството към първичните истини, поднасяйки ги в разбираеми опаковки.

Езотериката е за онези, които са готови сами да аси­милират познанието. Жрец не се става в резултат от про­фесионална кариера - жреците са станали жреци след пос­вещението си в мистериите на човешкото битие. Тогава те се превръщат в pontifex, в строители на мостове, които могат да подготвят пътя на хората назад към пър­вопричината. Изцелението е помирение с Бога. Исус е изцелявал с думите: „Човече, опрощават ти се греховете”.

7

Каталог: ld
ld -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
ld -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията
ld -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
ld -> Eкскурзии в Обединените Арабски Емирства Екскурзия в Дубай – Източната Приказка
ld -> Кое от написаните числа е шестстотин и три милиона тринайсет хиляди и две ?
ld -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)
ld -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: