Първични принципи на действителността

Първични принципи на действителността

За съжаление в нашата материалистична епоха се е наложил противоположният възглед. Според него първо е камъкът и после човек, наблюдавайки камъка, е изнамерил ду­ма и е развил понятието си за него. В действителност не­щата стоят по точно обратния начин. Без идеята за камък, нито един конкретен камък не би могъл да се прояви. Идеята и езикът винаги съществуват много преди техни­те материални представители („В началото бе словото...”)

Ако един художник иска да нарисува картина, той има нужда първо от идея. Едва след като намери идеята си, той може и да я материализира. Не картината създава идеята, а идеята се кондензира в картина. И така, ако искаме да създадем „периодична таблица на действителност-та”, зна­чи нашите хипотетични елементи трябва да са архетипови идеи.

Със сигурност съществуват подобни праобрази като първичен строителен материал на действителността, но достъпът до света на чистата идея е много труден за човека. Затова на първо време ще формулираме съвсем хипо­тетични елементи и ще ги означим с абстрактни символи.

Какви символи ще изберем, отначало няма никакво значение. Възможни, а и подхождащи за нашето време символи биха били х, у, z и така нататък. Тогава нека означим с х опре­делена първична идея от областта на идейния свят. Но тъй като този идеен свят е праобразът на действителността, която виждаме и възприемаме, значи първичната идея х би трябвало да се намира и в проявяващия се за нас свят.

Или още по-точно казано, това означава, че на всяко ни­во на действителността може да се открие определен пред­ставител на х, който отговаря на нашата първична идея х. Така че и в света на животните, и при растенията, и в све­та на минералите, така както и на ниво човек, ще намерим нещо конкретно, което представя първичната идея х на съ­ответното ниво действителност. Ако не можем да открием х на всяко едно ниво, за което се сетим, значи нашият х не заслужва името „първична идея”. Всички тези разсъждения ни водят до една таблица, със­тояща се от различни нива, по чиито вертикали са означени различни първични идеи или първични принципи.

В таблицата откриваме някои представители на х и у на различни нива на действителност, чийто смисъл или основа­ние в момента трудно можем да проследим. На първо вре­ме е достатъчно просто да приемем това деление - в мо­мента неговата правилност не е предмет на вниманието ни.

Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен. Посочените тук като пример са нищожна част и техният брой може да бъде разширен с всякакви други, произволно взети нива (например сортове зеленчуци, акции в пивоварни, музикални инструменти, архитектурни стилове и т.н.). Под х някой може да е открил поставената в началото задача Б. Тук вече става ясно каква е разликата между задача А и за­дача Б.

Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите­ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз­можност и за обратното - от наблюдението на предста­вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва­дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.

Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот­ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра­вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб­людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.

Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет­ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни­що общо с причинността.

Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда” и между двете няма никаква причинна връзка. Пра­вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл­но пренебрегната.

Да се върнем към нашата „таблица на действителност­та”. По принцип е напълно все едно, кое ниво използвам ка­то изходна точка за наблюдение и на кои нива правя заключенията по аналогия. На практика обаче не всички нива са еднакво подходящи. Така например, не бих посъветвал никого да използва във всекидневието скицираният като пример „зоопарк на първичните принципи”. И въпреки това, по-къс­но ще видим, че в историята почти не остава ниво, което да не е използвано с подобни цели.

В търсенето на идеално ниво за наблюдение небосводът се оказва особено благодатен. Равнището на небето не се смесва с други равнища и поддаващото се на математическо изчисление движение на небесните тела дава възможност за интерполация на миналото и бъдещето, без да са необ­ходими непрекъснати наблюдения. И понеже небето със сво­ите небесни тела е също такова ниво на действителност, каквото е и всяко друго, значи и в него могат да се наме­рят представители на всички първични принципи.

Затова отделните небесни тела са кръстени на отдел­ните принципи, които те представят на небето. По тази причина и ние най-после трябва да обърнем внимание на наименованията на тези първични принципи, защото в исто­рията на човечеството те не са били означавани с х, у или z, както ние приехме временно. За символи са приети други знаци, които не са избрани произволно, а вече са били чет­ливи йероглифи на принципите.

Спомняте си обсъжданото в началото твърдение, че всичко, което се проявява в природата, се състои от три-единството тяло, душа и дух.

В древни времена духът е бил символизирай с кръг, кой­то изразява единството и съвършенството на духовния принцип. Душата се символизира с полукръг или чаша, кои­то изразяват чувствителността, способността за възпри­емане, впечатлителността, характерни за душевния прин­цип. И накрая, за тялото - символът на кръста, който по аналогия с цифрата 4 изразява същността на материята. От съчетаването на тези три основни символа О - + се получават означенията на отделните първични принципи.

Определени съображения са накарали древните мъдреци да приемат седем първични принципа. Но ако сега се спрем на основанията за всеки от тези седем принципа, това би ни отклонило прекалено много от потока на мисълта ни. Само ще напомним, че и дъгата има седем цвята, седмица­та седем дена, в „Отче наш” молим за седем неща и така нататък. В древността са познавали седем небесни тела. В днешно време планетите са се увеличили с три и са стана­ли десет, но това не обезсилва класическото седем.

Слънцето е представител на духовния принцип и симво­лът му е кръг с център в него: . Луната е представител на душевното и възприемчивото: . Кръстът (+) като символ на материята не се среща самостоятелно, защото без някой от двата други принципа материята не е способ­на на живот. Символът на Меркурий ни показва, че три­те принципа са обединени в хармонично равновесие. Симво­лът на Марс (Това е оригиналният начин на изписване. За да се избегне опасността от объркване, днес кръстът често се замества със стрела: ♂.) ни показва, че материята доминира над духа, но и че духът задвижва материята отдолу. Противоположният полюс е Венера ♀, при който духът съвсем недвусмислено доминира над материята. В принципа на Юпитер душевното доминира над матери­алното. Но Сатурновият принцип ясно показва, как ма­терията тежи на душата.

И така, вече знаем, че в древността са означавали се­демте първични принципа със Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Към тези седем първич­ни принципа се прибавя по една планета, която получава съ­щото име. Освен това те биват персонифицирани и озна­чавани като богове. Според казаното дотук трябва да до­пълним нашата таблица както следва:

Първичен принцип Идея	(х)	(y)
Дефиниция на принципа	структура, задръжка, съпротива, време	Енергия, импулс
Небе	Сатурн	Марс