Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор

Тяло, душа и дух

Това съвсем не е нещо, разбиращо се от само себе си. Много по-саморазбиращо се е онова, което наблюдаваме при разлагането на труп: Всички отделни химически съставки следват собствените си закономерности („своята собстве­на воля”) и не се подчиняват на обединяваща концепция. Щом обаче при живия човек не е така, значи в него дейст­ва някаква инстанция, която има властта да координира материалното разнообразие. Тази инстанция трябва да е типична за живите хора, тъй като не откриваме действи­ето и у мъртвите.

Както е известно, когато човек умира на материално ниво, не изчезва нищо. Оттук следва, че природата на инс­танцията, която търсим, не е материална. Което, между другото, и не се очаква, защото, ако основна характерис­тика на тази инстанция е способността й да координира материята, самата тя трудно би могла да се състои също от материя.

Всеки знае от опит, че при смъртта на човека негово­то съзнание и живот изчезват. Близко е до ума, че инстан­цията, която се опитваме да открием, е идентична с едно от двете понятия. Но какво е съзнание? Човек осъзнава сам себе си. От раждането до смъртта си той се изживява като съществуващ, възприемащ индивид. Съзнанието об­разува последователност, която тялото, което постоянно изгражда и разгражда клетки, не притежава.

Едно друго, по-старо понятие се нарича душа. Душата е съзнание, индивидуалност. Тя е онази инстанция, която обе­динява в едно цяло многообразните материални съставки на тялото и ги координира. Душата е самостоятелна инстан­ция, която качествено се отличава от материалното тяло.

За съжаление модерната психология не познава душата. Макар че много обича да се перчи със специализираната си терминология, която създава впечатлението, че притежава знания за душата, дори за нейните дълбинни пластове, в действителност до ден-днешен психологията ни най-малко не е успяла да се докосне до човешката душа.

Психологията изследва „психическото” у човека. Това обаче не е душата, а е продукт на същата тази наука, вид елиминиране. От объркването на двете понятия психологи­ята стига до твърдението, че душевните функции на чове­ка са продукт на мозъка и на една безупречна нервна систе­ма. От това тя прави извода, че със загубата на тези ма­териални предпоставки престава да съществува и „душа­та”. Понятийната и мисловна немарливост на нашата на­ука често прави почти невъзможна задачата отново да се сложи някакъв ред.

1. Когато говорим за душа или съзнание, имаме предвид самостоятелна, нематериална инстанция, която нито е продукт на материята (като мозъка, централната нервна система и други), нито по някакъв начин зависи от нея. Ре­лигиите, посветените и окултистите са знаели за тази ду­ша, откакто свят светува. Както са знаели, че тя надживява смъртта на тялото. Въпреки това нашата общест­веност и нашата наука очевидно гледат на публикуването на разкази на клинично мъртви и после реанимирани хора (направено от изследователи като американския доктор Муди и други) като на сензационна изненада. Тези хора до един разказват, как „само са напуснали тялото си и са продължили да присъстват в помещението, невидими за други­те”, как са „могли да виждат, чуват и възприемат всичко”.

2. Психиката или душата в психологията (включително и т. нар. дълбинна психология) не е идентична с описаното по-горе понятие. Тя просто го елиминира. В психологията ду­шата е място на нагоните, страховете, конфликтите и комплексите, сборно понятие за душевните въздействия, ко­ето обаче никога не се доближава до самия действащ фак­тор. Предполага се, че този действащ фактор е в мозъка и централната нервна система. На това място обаче наука­та удря в камък. Кой подтиква мозъка и нервната система към работа? Както е известно, материята винаги се нуждае от информация, за да се задейства. Но информацията е нематериална. По-нататък в отделна глава ще обясним по-подробно разликата между информация и информационен но­сител. Тук само предварително споменаваме това, за да пре­дотвратим търсенето на информация в гените, например.

В заключение само ще споменем, че навсякъде, където в природата текат индивидуални процеси, винаги е необходи­ма информация, а това значи съзнание или душа. Всяко жи­вотно, всяко растение, всеки човек има душа. В областта на Земята душата се нуждае от материален носител, кой­то обаче е от фина материя. Затова в окултните кръгове се говори за така нареченото астрално тяло.

Струва си да споменем последните резултати от изс­ледванията на американеца Харолд Саксън Бър, професор в Йейлския университет. С помощта на различна техника Бър изследва електрическите полета, които заобикалят да­ден жив организъм. Така например, около едно семе той открива поле във формата на зряло, пораснало растение, а около жабешко яйце може да докаже, че съществува поле във формата на тяло на възрастна жаба.

Оттук той прави заключението, че всички живи същества притежават такива електромагнитни полета. В тези невидими, но измерими пространствени образи всяка нова клетка заема определено място. Подобни експериментални резултати потвърждават езотеричното твърдение, че всички живи същества се развиват в предварително зададе­на форма.

Но ние не можем да приемем тези електромагнитни по­лета за душа. По-скоро те са материалният корелат на астралното тяло. Едно такова объркване е довело до мнени­ето, че в т. нар. кирлианова фотография се вижда астралното тяло. Кирлиановата фотография обаче показва само взаимодействията между енергийните еманации на организ­ма и едно поле с високо напрежение.

След като се опитахме да разясним донякъде понятията тяло и душа, остава ни още едно много важно понятие - а именно понятието „Живот”. Животът в никакъв случай не може да е идентичен със съзнанието. Защото дори на езиково ниво се прави разлика между безсъзнание и смърт. Живо­тът не може също да се състои от материя - само въздейс­твията от него стават видими вътре в материята. Живо­тът със сигурност е най-голямата тайна за човека.

Ако науката не познава душата, то тя е дваж по дале­че от разбирането за живота. Тя се занимава само с него­вите материални въздействия, но не познава самия живот. Човекът не може да го създаде и не може да го унищожи. Животът е качество, което е напълно независимо от човешка намеса.

Всеки поне е чувал за класическото деление на три - тя­ло, душа и дух. Херметическата философия учи, че духът е животът. Животът (духът) за разлика от душата е безли­чен, анонимен. Има само един дух, един живот. Човек може да участва в него, да остави духът да действа чрез него. И тогава живее. Когато завърши „земния си живот”, тази връзка само се разпада, но в никакъв случай не се разрушава нещо в самия живот. Има само един дух и затова животът в нас е представител, част от това единство. Той е „божес­твената искра”, която всяко живо същество притежава.

Човекът, като всеки природен продукт, се състои от триединството душа, тяло и дух. Самия себе си той възп­риема като единство и нарича това единство „аз”. Ако се вгледаме по-внимателно, забелязваме, че дори само телесно­то единство „човек” може да се подраздели на други „един­ства”. Например, на органи. Отделният орган също е инди­видуално единство. Иначе нямаше да можем да различаваме сърце от черен дроб. Но тази функционална индивидуалност предполага, че всеки орган има свое индивидуално съзнание. Тази мисъл може да звучи необичайно, защото ние припис­ваме съзнание единствено на себе си. Повечето хора са го­тови да предположат съзнание и у кучето си, въпреки че съзнанието на едно куче безспорно е съвсем различно от това на един човек. С още по-голяма съпротива ще се сблъскаме, ако припишем съзнание на някоя муха, макар че изниква въпросът, какво ни дава основание да прокарваме подоб­ни разделителни линии. Всичко, което живеейки се развива и показва индивидуалност, притежава съзнание. Дори и то­гава, когато на нас, с нашето съзнание ни е трудно да про­никнем в съзнанието на съвсем различни форми на живот.

За добро или за лошо, трябва да признаем съзнание и на нашите органи. Черният дроб също възприема себе си като затворено единство и индивидуалност. Негова задача е един­ствено и само да изпълнява закономерната си функция на че­рен дроб, защото иначе индивидуалността човек, на която се подчинява и в която е интегриран, би се почувствала зле.

Ако анализираме по-нататък индивида черен дроб, ще се сблъскаме с нови единства, наречени клетки. Клетката съ­що е индивидуалност. Тя живее, може да се размножава, сле­дователно без съмнение притежава и съзнание, чувства се­бе си като „аз съм”. Нейната задача е да бъде изцяло „клет­ка от черен дроб”.

Ако тя обаче няма желание за това и открие у себе си личен подтик към свобода, ще се превърне в ракова клет­ка, защото напуска по-висшия ред. Човекът, който прите­жава такива, напускащи реда клетки, обикновено не ги при­ветства с новопридобитата им свобода, а прави каквото може, за да ги елиминира и да запази собственото си съществуване.

Така, както клетката като индивид е част от по-голе­мия индивид орган, а органът е само част от индивида човек, така и човекът е част от едно по-голямо единство. Човекът е само клетка в един организъм, който наричаме планетата Земя. Както всички планети, така и Земята има своя индивидуална интелигентност и притежава не са­мо тяло, но и съзнание. Ако не беше така, нямаше да оби­таваме една цялостна планета, а планета-труп. Точно как­то се разпада тялото на мъртъв човек, така се разпада и тялото на една мъртва планета, което откриваме напри­мер в пояса от астероиди.

Трябва най-после да свикнем да възприемаме и други фор­ми на проявление. Всяко тяло, било то камък, растение или животно, притежава също душа и дух. В противен случай пред нас е само един труп, който много бързо ще загуби формата си. Планетите също са органи на едно по-голямо живо същество, на Слънчевата система и т. н. Ако чове­кът малко се замисли над този ред, скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата само да изпълнява служба­та, която му е отредена в цялото. Трябва да положи уси­лие да бъде колкото е възможно по-полезна клетка - също­то, което и той очаква от своите клетки, за да не се пре­върне в раковия тумор на света. Ако дръзко напусне реда, за да опита от криворазбраната свобода, то нека не се учудва, ако бъде елиминиран. Защото:

Каквото долу, такова и горе.

2

Хипнозата – карикатура на действителността

Само онзи, който добре знае колко трудно е събуждането, може да разбере, че за него е необходим дълъг и тежък труд.