Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

5. ВИП кръгчето Г-13

ПАРАЛЕЛНО СЪС СВЕТА НА МУТРИТЕ СЕ ОМЕСВА И НОВОРОДЕ-ният хайлайф. Той е със само­чувствие на олигарх, седнал върху златна пла­нина. Към цар Мидас летят топки с червени па­ри. Трябва само да ги хване.

По това време управлява правителството на Любен Беров. Елитът го харесва, защото из­пълнява желания. Тиквата се превръща в каляска с принцеса, а мечтите - в реалност.

Лобитата на Луканов и Дойнов спускат Г-13 на входа и на изхода на водещите предприятия. Дават им възможност да изсмукват дър­жавата.

„Кадифеното" общество се весели в затво­рен кръг и при закрити врати. Трафопост в ж.к. „Дружба" е чест домакин на избраниците. Пре­фасониран е в луксозен ресторант, инкрусти­ран със слонова кост. Г-13 вечеря в трафопост, но сред бели покривки и копринени салфетки. Сгънати са във форма на лебеди и отразяват светлината на свещите.

Тежкарските разговори излитат като хвърчила над трафопоста. Костюмарите ко­ментират банките в световен мащаб. Въртят, сучат и все стигат до Цюрих. Данъчният рай, който дискретно избелва пачките от югоембаргото...

Словесните разходки минават през соцгиганти като „Кремиковци", „Химко-Враца", рафи­нерията „Нефтохим" - най-важния шалтер в дър­жавата.

По-късно компанията се прехвърля в подзе­мието на бившето кино „Цанко Церковски". Ба­рът прелива в червени и меки оттенъци. Три­найсетте все още са „един неразделен клас". Дви­жат се на шумни тайфи. Мечтата за олигархия е опияняващ нектар.

„В тесен кръг често парадираха с имената на Дойнов и Луканов - спомня си присъствал на сбирките. - Бяха готови да разхвърлят пачки както Пурко от комедията „Господин за един ден". Само и само светът да види, че имат пари."

Илия Павлов се държи като тамада. Ръси руски вицове и забавни истории за политици. Гордо развява писалка „Монблан".

„Личен подарък от другаря Дойнов!" - тупа се в гърдите президентът на „Мулти". Осве­тява я със златна запалка „Дюпон" и допълва: „Малък спомен от Андрей Луканов."

Емблемите на Първа частна банка Венцеслав Йосифов и Валентин Моллов допират главици в облак от цигарен дим. Хортуват си важни при­казки, напоени с коняк.

Шефът на „Трон" Красимир Стойчев се откроява с папагалена ризка и черен хумор.

„С острия си език разфасова човек за секун­ди" - спомня човек от заверата „Г-13".

Стойчев смуче пури „Давидоф", революци­онни за времето си. Папагаленият ексцентрик живее в имение край Виена и демонстрира непу-кизъм. Пие, пее и имитира неотразимо кралете на рокендрола. Умее да пружинира с крака като Елвис. Покойният банкер Емил Кюлев е застинал в „милиционерска поза". Слуша и мълчи. От време на време отговаря на въпроса с въпрос и при­палва цигара „Ротманс".

Често го поднасят, че е стиснат. Пробут­ват му сметките за шоу. Кюлев плаща с потни длани и подобие на усмивка.

Постоянно присъствие в „кадифеното" кръгче е Васил Божков. Пие само вода. На бавни глътки. Бохемите поглъщат и неговите дажбички. Отпиват „Кардю" с черен етикет или перно с ледени кристали.

Ценителят Борислав Дионисиев раздава пуретки на антуража от балеринки и титулувани миски. Плейбоите пият „Дом Периньон" от дамски пантофки.

Гуляите не минават без банкерите бармани Христо Александров и Христо Данов - Салфет­ката. Пловдивчаните още не знаят, че фалити­те ще ги издухат като пепел.

В подземието запива и неизбежният „мар­киз дьо Карабас-Барабас" - Асен Мичковски. По това време е депутат и шеф на икономическа­та комисия в парламента. Пуска подигравател­ни лафчета по адрес на политиците. В особена почит е обвит артистичният оръжейник Мла­ден Мутафчийски. Опакован е в „Армани" от гла­ва до пети.

С грейнала диамантена обеца на ухото - пър­вата в България. Светските хроникьори му при­писват още първото „Бентли", първия климатик и първия гараж с дистанционно в София.

Тук е и бонвиванът Георги Аврамов - Жоро Лекса. Той пък избива рибата с първия линкълн в София.

„Между децата на ДС имаше и невидимо над­бягване - спомня си участник в срещите. - Тога­ва беше популярно да имаш вестник, банка и ели­тен частен клуб. Състезаваха се и за елементар­ни неща. Например кой ще купи най-скъпия мерцедес на Пловдивския панаир. И кой ще покани на рожден ден най-новата Мис „Естония"

В златната си ера „Г-13" тузарите демонст­рират лайф, какъвто борците не са и сънували.

Олигарсите сноват между Цюрих и Виена. Бор­ците шетат между Кюстендил и Слънчев бряг. Костюмарите намират лукса на Лазурния бряг, а анцузите - в бившите резиденции на Тато.

Елитковците се реят като перца в околосвет­ски пътешествия. Силоваците царстват в градовете-държави „Мираж", „Интрига" и „Нерон".

Отличниците размахват златни писалки, а лошите - дървени бухалки.

Черни и бели, те са децата на ДС. Гонят чер­веното наследство на държавата. Татко кукловод и компания ги наблюдават от ложата.

6. Таборът на Кръстника отлита

УБИЙСТВОТО НА ГЕРМАН ВИНОКУРОВ РАЗТЪРСВА ПЛАСТОВЕТЕ в подземния свят. Първи­ят човек на солнцевската мафия е ликвидиран, а това не може да остане без последици. Ситуа­цията изглежда чуплива.

„Казанът ще се разбърка" - казва Васил Или­ев на оперативка в офиса си.

Офисът е панелка с две стаи и кухня в сто­личния ж.к. „Иван Вазов". Черният кожен фотьойл на боса фрапира на семплия фон.

Васил Илиев се върти на креслото, докато дава последни разпореждания: „Солнцевците ще вдигнат джангър заради Герман. Сега е момен­тът да пуснем мост към тях. Искам хората на украинеца при мен. Още от утре, както се каз­ва. Действайте бързо!"

Германовата чета откликва на борческия по­вик. Приема новия господар лесно и без вазе­лин". Пръв отива Дидо Микроба, най-близкият довереник на Винокуров. Той играе ковчежник и урежда легализирането на парите му.

Минава към Васил Илиев. Години по-късно Ди­до Микроба ще влезе под кожата на Георги Или­ев. Ще му помогне да стане новият представи­тел на солнцевската мафия у нас.

В онзи момент ВИС прибира нинджите на Винокуров. Сред тях най-свирепи са уличните бой­ци Вальо Гъбата и покойният Пламен Иванов -Пацо Фалконети. Имената им смразяват кръв­та на престъпния свят.

„Със смъртта на Герман изчезнаха и пари­те му - спомня си негов съратник. - Точно пре­ди разстрела украинецът разхвърли 2 милиона долара на доверени лица. Не остана нищо нито от парите, нито от структурата му."

Последните мохикани на „Защита" Слави Бинев и Венци Прокопов попадат в изолация. Веят бели знамена. Затварят страницата с битките.

Собственикът на къпалнята „Мария Луиза" Венци Прокопов остава сам воин в нея. Кротва се по анцуг, бели чорапки и чехли. Слави Бинев получава втори шанс. Генералите на „Защита" го пренасочват към ресторантьорския и стро­ителния бизнес. Таекуондистът излиза на свет­ло. Интересите на ВИС и новодошлите брига­дири на Герман съвпадат. Целта им е да елими­нират четата на арестувания Иво Карамански. Васил Илиев вече се е погрижил да обезвреди Кръстника. „Плащаше по 10 хил. долара месеч­но, за да го държат на топло - разказва негов съратник. - Парите прибираше влиятелен про­курор."

Каталог: todo
todo -> Никола Николов Маските на величията
todo -> Жак алфонс доде
todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967
todo -> Венцислав енчев бутик за поезия
todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия
todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата
todo -> Работни дела

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: