Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Една от главните характеристики на бардо е, че те са периоди на гьлбока несигурност. Да вземем за пример настоящия си живот. Колкото ю-неспокоен става светът около нас, толкова повече се накъсва животът ш. Изолирани от самите себе си, ние ставаме тревожни, неспокойни и много често ни обхваща параноя. И най-малката криза може да спука балона на стратегиите, които крием зад гърба си. Един-единствен миг на жас може да ни покаже колко несигурно и нестабилно е всичко наоколо, (а живееш в съвременния свят очевидно означава да живееш в сферата а бардо - не е необходимо да умираш, за да го изпиташ.

Тази несигурност, която обхваща всичко, става още по-голяма и одчертана след като умрем, когато „прояснението или объркването ни -акто казват учителите - ще бъдат умножени по седем".

Всеки, който гледа честно на живота, ще си даде сметка, че е изпълнен непрекъснато напрежение и несигурност. Умът ни ту изпада в объркване, ту се прояснява. Ако живеехме само в объркване, това поне би било някаква яснота. Наистина е удивително, че понякога в този живот въпреки объркването можем да проявяваме и мъдрост! Така можем да разберем какво всъщност представлява бардо - непрекъснато колебание между яснота и объркване, прозрение и неведение, сигурност и несигурност, здрав разум и безумие. В ума ни - какъвто е в момента - мъдростта и объркването се пораждат едновременно или са съ-възникващи, както казваме ние. Това означава, че пред нас непрекъснато стои проблемът за избора между двете - всичко зависи от това, кое ще изберем.

Заради тази вечна несигурност всичко може да ни се стори мрачно и безнадеждно, но ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще видим, че самата й природа създава празнини, пространства, в които непрекъснато разцъфтяват възможностите за трансформация, ако успеем, разбира се, да ги съзрем и оползотворим.

Тъй като животът не е нищо друго, освен раждане, смърт и преход, ние непрекъснато преживяваме бардо и тези преживявания са основна част от психологическата ни обвивка. Обикновено обаче ние не си даваме сметка за бардо и за празнините, когато умът ни преминава от едно „стабилно" състояние в следващото, и пренебрегваме тези преходи. Всъщ­ност ученията могат да ни помогнат да разберем, че всеки миг от нашите преживявания е бардо и че всяка мисъл и всяко чувство възникват и отмират в същината на ума. Именно в моментите на голяма промяна, както ни показват те, може да се прояви истинската, подобна на небе изначална природа на нашия ум.

Нека ви дам пример. Представете си, че един ден се връщате от работа и заварвате вратата на апартамента си разбита, увиснала на пантите. Ограбили са ви. Влизате у дома и установявате, че всичко ценно, което притежавате, е изчезнало. За миг се чувствате парализирани от удара и в отчаянието си умът ви трескаво прави опит да пресметне загубеното. Извед­нъж осъзнавате - изгубили сте всичко. Тогава вашият възбуден, разтревожен ум сякаш отказва и всякакви мисли изчезват. Следва внезапна дълбока неподвижност, почти блаженство. Няма нужда от повече борба и усилия, защото и двете са безпредметни. Трябва да се откажете. Просто нямате друг избор.

И така, в един момент изгубвате всичко ценно, а в следващия откривате, че умът ви се е оказал в дълбоко състояние на покой. Когато възникне подобно състояние, не е нужно веднага да се втурвате да търсите решения. Останете в този покой известно време. Позволете на ума си да остане пуст. И ако наистина се отпуснете в тази пустота и се вгледате навътре, ще зърнете нещичко от безсмъртната природа на просветления ум.

Колкото по-чувствителни сме и колкото по-изострено е вниманието ни към удивителните възможности да достигнем дълбоко прозрение благодарение на тези преходи и празнини в живота, толкова по-подготвени це бъдем за тях, когато се проявят, много по-силни и неуправляеми, при смъртта.

Това е много важно, защото според ученията за бардо има моменти, югато умът е много по-освободен - тези моменти са много по-силни от )бикновените, носят много по-силен карма-заряд и възможност за гриложение. Най-силният от тях е смъртта, защото именно в него оставяме ялото и ни се предоставя най-голямата възможност да се освободим.

Колкото и съвършени да сме в духовно отношение, ние сме ограничени т тялото си и неговата карма. Но с физическото освобождаване чрез смъртта два и най-прекрасната възможност да осъществим всичко, към което сме е стремили и в практиката, и в живота си. Дори и за най-съвършените чители, достигнали до най-висша реализация, крайното освобождаване, аречено паринирвана, настъпва само при смъртта. Ето защо в тибетската радиция ние не празнуваме рождените дни на учителите - празнуваме тхната смърт, момента на крайно просветление.

През детските си години в Тибет съм слушал много истории за големи едитатори, йоги и дори за най-обикновени хора, които са умрели по зумителен и драматичен начин. До този момент те не са показали с нищо ьлбочината на реализацията си и силата на учението, чието шцетворение са станали. Учителите в Тибет не правят демонстрации с ^ализацията си. Дори и да имат огромна психическа сила, те я пазят за ;бе си. Това препоръчват нашите традиции. Истинските учители никога, ) никакъв повод не използват силата си, за да се самоизтъкнат. Използват единствено когато знаят, че могат да помогнат на другите, или в гециална обстановка, при специални обстоятелства позволяват на [колко от най-близките им ученици да станат техни свидетели.

Тантрите Дзогчен, древните учения, от които произхожда учението бардо, говорят за една митична птица, така наречената гаруда, която се жда напълно развита. Този образ символизира изначалната ни природа, ято е напълно съвършена. Перата на птицата гаруда израстват напълно де докато тя е в яйцето, но тя не може да полети преди да се излюпи. [ва когато черупката се счупи, тази птица може да излезе и да се издигне *ебето. По същия начин нашите буда-качества са затворени в тялото и цнага щом тялото бъде отхвърлено, те се проявяват. Моментът на смъртта толкова богат на възможности, защото в него естествено се проявява ндаменталната природа на ума, Основното сияние или Ясната светлина. Ако в този съдбовен момент успеем да разпознаем Основното сияние, ще стигнем освобождение.

Това обаче е невъзможно, ако през живота си не сме се запознали с природата на ума чрез духовна практика. И ето защо доста изненадващо - според нашата традиция - човек, който се освобождава в момента на смъртта, се смята за освободен в този живот, а не в някое от състоянията бардо след смъртта; защото в този живот е била разпозната и установена Ясната светлина.

Както казах, бардо ни предоставят възможности, но кое точно прави възможно да се възползваме от тези възможности? Отговорът е прост: всички те са различни състояния, различни реалности на ума.

В будисткото обучение ние се стремим да се подготвим чрез медитация да открием съвсем точно различните взаимосвързани аспекти на ума и умело да навлезем в различни нива на съзнанието. Има ясно и точно определена разлика между състоянията бардо и нивата на съзнанието, които преживяваме през цикъла на живота и смъртта. И така, докато преминаваме от едно бардо към друго, както в живота, така и в смъртта, съществува и съответстваща промяна на съзнанието, с която можем да се запознаем отблизо чрез духовната практика и в края на краищата да го разберем напълно.

Доколкото процесът, който се развива в трите бардо на смъртта, е дълбоко в ума ни, той се проявява и в живота, при това на много нива. Например съществува ярко съответствие между степените на съзнание, през които преминаваме, докато заспиваме и спим, и трите бардо на смъртта:

• Заспиването е подобно на бардото на умирането. При него мисловните процеси се разпръсват, за да се отворят в преживяване на Основното сияние.

• Сънуването е сродно на бардото на възникването, междинното състояние, при което човек има способно на ясновидство и много подвижно „ментално тяло", което преживява всякакви неща. При съня ние също разполагаме с подобно тяло, което преживява живота в съня.

• Между бардото на умирането и бардото на възникването има едно много особено състояние на осветеност, или Ясна светлина, наречено, както казах, „бардо на дхармата". Всички преживяват това състояние, но много малко са онези, които могат да го изживеят напълно, дори и да го забележат, тъй като то може да се разпознае само от обучен медитатор. Това бардо на дхармата съответства на състоянието непосред­ствено след заспиването и преди да започнат сънищата.

Разбира се, трите бардо на смъртта са много по-дълбоки състояния на съзнанието, отколкото състоянията при съня и заспиването, но все пак между тях има някакво съответствие, което ни показва какви връзки съществуват между различните нива на съзнанието. Учителите много често използват това сравнение, за да ни покажат колко трудно е да поддържаме способността си да осъзнаваме и разпознаваме при състоянията бардо. Колко от нас си дават сметка за промените в съзнанието си, когато заспиват? Или при състоянието малко преди да започнат сънищата? А колко от нас, докато сънуват, си дават сметка, че сънуват? Представете си тогава колко по-трудно е да осъзнаваме, когато преживяваме бардо.

Състоянието на ума ви, докато спите или докато сънувате, показва в какво състояние ще бъде той в съответните бардо-състояния. Начинът, по който реагирате на сънищата си, на кошмарите и на трудностите, показва как бихте могли да реагирате след смъртта.

Ето защо йога на съня и сънищата играе толкова важна роля при тодготовката за смъртта. Истинският практик се стреми да поддържа ];енем и нощем осъзнаването си на природата на ума и така да използва щректно различните фази на съня и сънуването, за да разпознае и се запознае с това, което ще се случи в бардо-състоянията след смъртта.

И така, откриваме още две бардо, много често включвани във стественото бардо на живота - бардо на съня и сънуването и бардо на гедитацията. Медитацията е практика на деня, а йога на съня и ънуването - на нощта. В традицията, към която принадлежи „Тибетска нига за мъртвите", тези две бардо се прибавят към Четирите бардо и ака се получава серия от Шест бардо.
ЖИВОТ И СМЪРТ В ДЛАНТА НА РЪКАТА ИМ

За всяко бардо съществуват отделни напътствия и медитационни зактики, насочени точно към тези реалности и съответните им състояния в ума. По този начин духовните практики и обучение, създадени за коннкретно бардо-състояние, могат да ни позволят да оползотворим в най-ляма степен възможностите за освобождаване, които то ни предоставя, ай-важното нещо, което трябва да разберем за състоянията бардо, е следното: ако следваме практиките, наистина става възможно да разберем тези състояния на ума, докато все още сме живи. Можем да ги преживеем тук и сега.

Това пълно овладяване на различните измерения на ума може да се стори неразбираемо на един човек от Запада, но в никакъв случай не е непостижимо.

Куну Лама Тенцин Гялцен беше уважаван учител, по произход от хималайските райони на Северна Индия. Когато бил млад, срещнал в Сиким един лама, който го посъветвал да замине за Тибет, където да продължи изучаването на будизма. И така, той заминал за Кхам в Източен Тибет, където е бил обучаван от най-известните лами, включително и от моя учител Джамянг Кхиентсе. Куну Лама знаел санскрит и това му спечелило голямо уважение и му отворило много врати. Учителите го обучавали с надеждата, че ще пренесе и разпространи учението им в Индия, където то почти било изчезнало. През време на престоя си в Тибет Куну Лама научил и постигнал изключително много.

След време се върнал в Индия и заживял като истински аскет. Когато с моя учител отидохме в Индия на поклонение, след като напуснахме Тибет, го търсихме навсякъде в Бенарес. Най-накрая го открихме в един хиндуиетки храм. Никой не знаеше кой е той; не се знаеше дори, че е будист и учител. Познаваха го като благ, свят йога и му поднасяха храна. Когато си спомня за него, винаги си мисля: „Ето такъв трябва да е бил Свети Франциск."

Когато тибетските монаси и лами бяха прогонени от страната си, Куну Лама започна да им преподава граматика и санскрит в едно училище, основано от Далай Лама. Много лами учеха при него и го смятаха за чудесен преподавател. Един ден някой му задал въпрос, свързан с учението на Буда. Отговорът, който получил, бил изключително задълбочен. И продължили да му задават въпроси, докато не се убедили, че знае всички отговори. Оказало се, че може да преподава всички учения. И така той се прочул и скоро започнал да преподава на членовете на различните школи техните собствени традиции.

Негово Светейшество Далай Лама го взе за духовен водач. Той призна, че Куну Лама го вдъхновява при преподаването и практикуването на състраданието. И въпреки цялата слава Куну Лама не се промени. Продължаваше да носи старите си обикновени дрехи, живееше в една малка стаичка. Когато някой му занесеше подарък, той го даваше на следващия си посетител. Ако някой му приготвеше храна, ядеше, иначе можеше и без нея.

Веднъж един учител, когото познавам добре, отишъл при Куну Лама и му задал някои въпроси относно бардо. Този учител е професор, удивително добре запознат с традицията на „Тибетска книга за мъртвите" и опитен практик. Разказвал ми е как, след като задал въпросите си, започнал да слуша отговорите и се чувствал като омагьосан. Не бил чувал нищо подобно до този момент. Когато описвал различните бардо, Куну Лама го правел така картинно и истински, сякаш обяснявал на някой минувач как да стигне до Кенсингтън Хай стрийт, до Сентръл Парк или до Айфеловата кула.

Куну Лама говорел за бардо от свой собствен опит. Практик от много голяма величина, той бил пътувал през всичките измерения на реалността. И тъй като състоянията бардо се съдържат в ума ни, те могат да бъдат разкрити и освободени чрез практиките.

Тези учения идват от мъдростта на будите, които могат да гледат живота и смъртта сякаш се намират в дланта им.

Ние също сме потенциални буди. Така че след като можем да практикуваме в бардото на този живот и да навлизаме все по-дълбоко в природата на нашия ум, ние можем да открием познанието за бардо и истината за тези учения ще ни се представи сама. Ето затова естественото бардо на този живот е толкова важно. Цялата подготовка за останалите бардо се провежда тук и сега. Казано е: „Най-висшият начин да се подгот­виш е да достигнеш просветление в този живот."
ОСЕМ

Този живот - естественото бардо

НЕКА СЕГА РАЗГЛЕДАМЕ първото от Четирите бардо - естественото бардо на този живот заедно с многото му импликации. После, в подходящо време и ред, ще разгледаме останалите три. Естественото бардо на този живот се простира през целия период от раждането до смъртта ни. Ученията за него изясняват защо това бардо е такава безценна възможност, какво означава всъщност да си човешко същество и кое е най-важното и истински същественото нещо, което трябва да правим с този ценен дар -човешкия живот.

Учителите казват, че нашият ум има един аспект, който е негов фундамент - състоянието, наречено „основа на обикновения ум". Лонгченпа, известният тибетски учител от XIV век, го описва по следния начин: „То е непросветлено и неутрално състояние, което принадлежи към категорията на ума и умствените процеси и се е превърнало в основа за всички карми и „следи" от самсара и нирвана."¹ Функционира като склад, в който подобно на семена се съхраняват отпечатъците, оставени от миналите ни негативни емоции. Когато се появят подходящи условия, семената покълват и се проявяват като обстоятелства и ситуации в живота ни.

Можем да оприличим основата на обикновения ум на нещо като банка, в която е депозирана кармата във вид на отпечатъци и тенденции. Ако имаме навика да мислим по определен начин - позитивно или негативно, тези тенденции ще бъдат провокирани много лесно, ще се проявят и ще продължат да се проявяват. С непрекъснатото повтаряне нашите навици и склонности стават все по-устойчиви и вкоренени и продължават да набират сила дори когато спим. Ето така те определят нашия живот, нашата смърт и нашето прераждане.

Често се питаме: как ли ще бъда, когато умра? Отговорът е, че в каквото състояние на ума сте сега, какъвто човек сте сега, такъв ще бъдете и в момента на смъртта, ако не се промените. Ето защо е много важно да използваме този живот, за да пречистим потока на мислите си, а с това и ;новното си същество и характер. Докато е възможно.
КАРМА-ПРЕДСТАВА

Как става така, че се прераждаме като човешки същества? Всички щества, които имат сходни карми, ще имат сходни представи за света оло тях и тези общи за тях възприятия се наричат „карма-представа". ва близко съответствие между нашата карма и сферата, в която се мираме, също така обяснява как възникват различните форми - вие и например сме човешки същества, защото имаме еднаква основна рма.

Въпреки това в сферата на хората всеки има своя индивидуална карма. цени сме в различни държави, градове, семейства. Всички ние имаме шично възпитание, образование, претърпели сме различни влияния, зваме в различни неща. Всички тези условия са обхванати от кармата . Всички ние сме сложна сума от навици и минали действия и не можем не виждаме нещата по свой уникален, личен начин. Човешките цества изглеждат еднакви, но възприемат света по съвършено различен шн и всеки от нас живее в свой собствен уникален и отделен дивидуален свят. Както казва Калу Ринпоче:

Ако сто души заспят и засънуват, всеки от тях ще преживява в съня си свой собствен свят. За всеки от тези светове може да се каже, че е истински - би било безсмислено да твърдим, че някой от тях е ис­тинският свят, а другите са фалшиви. За всеки възприемащ съще­ствува истина, според кармата, която определя възприятията му.²

ШЕСТ СФЕРИ

Нашето човешко съществувание не е само карма-представа. В будизма •пределени шест сфери на съществуването - богове, полубогове, хора, ютни, гладни духове и ад. Всички те са резултат от основните негативни ции - гордост, завист, желание, невежество, алчност и гняв. Наистина ли тези сфери съществуват външно? Те наистина могат да чествуват извън рамките на възприятията от нашата карма-представа. 5ива да забравяме, че това, което виждаме, е това, което нашата карма-представа ни позволява да видим - нищо повече. Както за едно насекомо върхът на пръста ни може да изглежда като цял пейзаж, така и в сегашното непречистено и неразвито състояние на възприятията си можем да осъзнаем само тази Вселена. Дотолкова сме самонадеяни, че сме убедени: „За да повярваш, трябва да видиш." И въпреки всичко будистките учения говорят за безброй много светове в различни измерения - може да съществуват множество светове, подобни на нашия или същите като нашия, - а няколко съвременни астрофизици са разработили теории за съществуването на паралелни светове. Как бихме могли да кажем със сигурност какво съществува или не съществува отвъд рамките на ограничените ни представи?

Ако се вгледаме в света около нас и в собствения си ум, ще се убедим, че шестте сфери съществуват. Те съществуват чрез това, че несъзнателно позволяваме на негативните емоции да се проектират и кристализират в цели области от битието ни, да определят начина, аромата, формата и контекста на живота ни в тях. Те съществуват освен това и вътрешно, като различни кълнове и тенденции на отрицателните ни емоции в рамките на психофизиологичната ни система, винаги готови да поникнат и израстат в зависимост от това, какво им влияе и как сме решили да живеем.

Нека сега видим как тези сфери се проектират и кристализират в света около нас. Например главната характерна черта на сферата на боговете е, че тя е освободена от страдание - царство на вечна красота и чувствен екстаз. Представете си боговете - високи русокоси сърфисти, които се излежават по облени в слънчева светлина плажове и градини, слушат музика, опиянени от всякакви стимуланти, опиянени дори от медитация, йога, физически упражнения и други начини за самоусъвършенстване, ала без да напрягат особено мозъците си, без да им се налага да се справят със сложни и болезнени ситуации, незапознати със същинската си природа, дотолкова упоени, че нямат никаква представа какво е истинското им състояние.

Ако като илюстрация за сферата на боговете ви идват наум някои места в Калифорния или Австралия, сферата на полубоговете може да се наблюдава всеки ден в интригите и съперничествата на Уолстрийт, в трескавите коридори на Вашингтон или Уайтхол. Ами сферата на гладните духове? Тя е там, където има хора, които - макар и баснословно богати -никога не са удовлетворени и непрекъснато ламтят да погълнат една или друга компания, непрекъснато демонстрират алчността си в безкрайни съдебни дела. Пуснете който и да било телевизионен канал и веднага ще попаднете в сферите на полубоговете и гладните духове.

Качеството на живота в сферата на боговете може да изглежда по-добро от качеството на нашия собствен живот, но учителите казват, че човешкият живот е неизмеримо по-ценен от това. Защо? Защото притежаваме съзнанието и интелигентността, които са „суровините" за постигане на просветление, и защото самото страдание, което е навсякъде в човешките сфери, подтиква промяната ни. Болката, мъката, загубата и непрестанните страдания са тук с една истинска и върховна цел - да ни накарат да се пробудим, да ни принудят да се измъкнем от цикъла на самсара и да освободим окованото си величие.

Всяка духовна традиция набляга на факта, че човешкият живот е уникален и че притежава потенциал, за който дори и не подозираме. Ако пропуснем възможността да се променим, която ни предоставя този живот, може да мине наистина много време, докато ни се предостави друга. Представете си една сляпа костенурка, която плува в дълбините на океан с размерите на вселена. На повърхността плува дървен кръг. Веднъж на всеки сто години костенурката излиза на повърхността. Будистите смятат, че да се родиш отново човешко същество е по-трудно, отколкото за тази костенурка, при излизането си, случайно да промуши глава през дървения кръг. И дори сред родените като хора малцина са тези, които имат щастието да се срещнат с ученията. А тези, които ги вземат присърце и ги прилагат в действията си всеки ден, са още по-малко - толкова малко, колкото са звездите през деня.
ВРАТИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА

Както казах, начинът, по който възприемаме света, зависи изцяло от карма-представата ни. Учителите използват един класически пример: шест различни същества се срещат на брега на някаква река. Човешкото същество от групата вижда реката като вода - вещество, с което можеш да се измиеш и да утолиш жаждата си; за същество като рибата тя е дом; богът я вижда като нектар, който носи блаженство; полубогът - като оръжие; гладният дух - като гной и зловонна кръв; а съществото от ада -като разтопена лава. Водата е една и съща, но се възприема по напълно различни, дори несъвместими начини.

Това разнообразие от възприятия ни показва, че всички карма-представи са илюзорни. Ако едно и също нещо може да бъде възприемано по толкова много различни начини, как е възможно то да притежава една истинска, присъща само нему реалност? Това ни показва и защо някои хора възприемат света като рай, а други - като ад.

Ученията ни казват, че съществуват три основни вида представи: „нечистите карма-представи" на обикновените същества, „представите на опита", които се разкриват пред практикуващите медитация и са път или средство за усъвършенстване, и „чистите представи" на реализираните същества. Едно реализирано същество, или буда, би възприемало този свят като спонтанно съвършена, напълно и ослепително чиста сфера. Тъй като в този случай всички причини, пораждащи карма-представите, са пречистени, тези същества виждат всичко в неговата гола, изначална святост.

Виждаме света около нас така, както го виждаме, защото непрекъснато, живот след живот, ние „втвърдяваме" по един и същи начин преживяванията си във вътрешната и външната реалност и това ни е довело до погрешното заключение, че всичко, което виждаме, е обективна реалност. Всъщност когато продължаваме нататък по духовната пътека, ние се научаваме да се справяме с фиксираните си възприятия. Всичките ни стари възприятия и схващания за материалния свят се пречистват и разтварят и пред нас се разкрива една съвършено нова, би могло да се каже „божествена" гледка. Както казва Блейк:

Ако вратите на възприятията се пречистят,

всичко ще изглежда... такова, каквото е — безкрайно.³

Никога няма да забравя как Дуджом Ринпоче в един момент на близост се наведе към мен и ми каза с благия си, малко дрезгав глас: „Знаеш, нали, че всички тези неща около нас си отиват, просто си отиват..."

Ала кармата и негативните емоции пречат на повечето от нас да видят собствената си вътрешна природа и природата на реалността. В резултат на това се вкопчваме в щастието и нещастието като че ли са истински и с неумелите си, породени от неведението действия продължаваме да засаждаме семената на следващото си раждане. Нашите действия ни задържат в кръга на светското съществуване, в безкрайния цикъл на раждане и смърт. Това означава, че чрез начина, по който живеем сега, можем да изложим всичко на риск. Начинът, по който живеем сега, може да ни струва цялото бъдеще.

Това е една съвсем истинска и неотложна причина да се подготвим да посрещнем смъртта мъдро, да преобразим собственото си бъдеще, да избегнем трагедията пак и пак да изпадаме в заблуди, да излезем от болезнения цикъл на раждане и смърт. Този живот е единственото време и място, когато можем да направим това, а можем да го направим единствено чрез духовна практика. Това е и неизбежното послание на :стественото бардо на този живот. Както казва Падмасамбхава: