ШЕСТ Еволюция, карма и прераждане

ГОВОРИ СЕ, че през паметната нощ, когато Буда постигнал просветление, той преминал през няколко фази на пробуждане. През първата от тях, когато умът му бил „овладян и пречистен, без недостатъци, свободен от оскверняване, податлив, мек, фиксиран и непоклатим", той насочил вниманието си към спомените от предишните си прераждания. Ето какво ни разказва за преживяванията си:

Още от зората на историята превъплъщението и твърдата вяра в задгробния живот заемат основно място в почти всички световни религии. Вярата в прераждането е съществувала в ранната история на християнството и се е запазвала под различни форми чак до средните векове. Ориген, един от най-влиятелните църковни отци, вярвал в „предишно съществуване на душите" и в III век написал: „Всяка душа идва на този свят подсилена от победите или отслабена от пораженията в предишни съществувания." Въпреки че впоследствие християнството е отхвърлило идеята за превъплъщението, остатъци от нея могат да се открият в ренесансовата мисъл, в творбите на големи поети романтици като Блейк и Шели и дори у толкова неочаквана фигура като романиста Балзак.

С нарастването на интереса към източните религии в края на миналия век удивително много хора на Запада приемат това, което хиндуизмът и будизмът знаят за прераждането. Един от тях, известният американски индустриалец Хенри Форд, пише:

Приех теорията за превъплъщението, когато бях на двадесет и шест. Религията не ми предлагаше нищо такова. Дори и работата не ме удовлетворяваше напълно. Работата е напразна, ако не можем да приложим натрупания през живота опит в следващия живот. Когато открих превъплъщението... времето повече не беше ограничено. Вече не бях роб на стрелките на часовника... иска ми се да споделя и с други спокойствието, което може да ни даде този възглед за живота.²

Едно социологическо проучване на института Галъп, проведено през 1982 г, показва, че близо един на всеки четири американци вярва в превъплъщението.³ Това е изумителна статистика, като се има предвид до каква степен материалистичната и научната философия доминират в почти всички аспекти на живота.

Въпреки всичко повечето от нас имат само смътна представа за живота след смъртта и нямат никакво понятие как би изглеждал той. Най-различни тора непрекъснато ми казват, че не са в състояние да повярват в нещо, за което няма конкретни доказателства. Но нима това доказва обратното - че живот след смъртта не съществува? Както казва Волтер: „В края на фаищата да се родиш два пъти не е по-изненадващо от това да се родиш един път."

„Ако сме живели преди - питат ме често, - защо не помним?" А защо юва, че не помним миналия си живот, трябва да означава, че никога не го е шало? Та нали има събития от детските ни дни, от вчерашния ден, отпреди Чac, които са били съвсем истински, когато са се случили, но споменът за тях : толкова избледнял, че ни се струва, че никога не са се случили. Ако не можем да си спомним какво сме правили и мислили миналия понеделник, откъде накъде искаме да си спомняме какво сме правили в предишния си живот?

Понякога, за да подразня хората, питам: „Защо толкова упорито върдите, че няма живот след смъртта? С какви доказателства разполагате? ши какво ще стане, ако откриете, че след този живот има още един, след като сте отричали това преди смъртта си? Какво ще правите тогава? Не се самоограничавате с убеждението, че такъв живот не съществува? Не е ли по-разумно, след като не знаете със сигурност, да приемете, че е възможно да съществува, или поне да останете открити за тази възможност, макар да няма „конкретни доказателства”? Кое би могло да се приеме за конкретно доказателство за съществиването на живот след смъртта?”

След това карам хората да си зададат следния въпрос: защо според товни религии на света говорят за живот след смъртта и защо стотици милиони хора през цялата история, включително и най-големите философи, мъдреци и творчески гении на Азия, са смятали тази вяра за основна част от живота си? Нима всички те са били чисто и просто заблудени?

Нека се върнем към въпроса за конкретните доказателства. Това че никога не сме чували за Тибет или че никога не сме били там, не означава, че Тибет не съществува. Преди да бъде открит огромният континент Америка на кого в Европа му е минавало през ум, че го има? Дори и след откриването му скептиците се съмнявали, че съществува. Според мен именно драстично стеснената ни представа за живота ни пречи да приемем и дори да се замислим за възможността да има прераждане.

За щастие това не е всичко. Тези от нас, които се заемат с духовна дисциплина - например медитация, - откриват за собствения си ум много, които преди не са знаели. Защото колкото повече нашият ум се отваря към удивителното, огромно и преди това неподозирано съществуване на природата на ума, толкова повече започваме да различаваме едно друго измерение, в което всички наши представи за реалността и собствената ни идентичност - които сме смятали, че познаваме така добре - започват да се стопяват. В това измерение съществуването на живот, освен настоящия, най-малкото е възможно. Започваме да разбираме, че всичко, което казват учителите за живота и смъртта, за живота след смъртта, е реално.

Сега вече съществува огромна литература, отнасяща се до свидетел­ствата на тези, които твърдят, че могат да си спомнят някакъв минал живот. Предлагам ви, ако наистина желаете да разберете прераждането, да проучите тези случаи без предубеждения, но с колкото може повече здрав разум.

От стотиците истории за прераждане, които бих могъл да спомена тук, особено ме впечатлява една. Това е историята на възрастен мъж от Норфък, Англия, на име Артър Флауърдю, който от дванадесетгодишна възраст виждал в представите си необясними картини - нещо като голям град, заобиколен от пустиня. Най-често му се явявал някакъв храм, който му се струвал изсечен в скала. Тези странни картини не преставали да му се явяват, особено когато играел на морския бряг, недалеч от дома, с розови и оранжеви камъчета. Колкото повече растял, толкова по-ясни ставали подробностите от този град - виждал и други постройки, разположението на улиците, войници, тесен каньон, през който се стигало до града.

Много по-късно съвсем случайно Артър Флауърдю гледал по телевизията документален филм за древния град Петра в Йордания и с изненада разбрал, че именно това е мястото, което носел в съзнанието си в продължение на толкова години. По-късно твърди, че дотогава не е виждал даже книга за град Петра. Все пак виденията му станали известни и едно негово появяване в телевизионно предаване привлякло вниманието на йорданските власти. Те му предложили да замине за Петра заедно с кинооператор, който да заснеме реакциите му в града. Единственото му излизане в чужбина преди това било кратко пътуване по френското файбрежие.

Преди заминаването си Артър Флауърдю бил представен на световноизвестна археоложка и авторка на книга за град Петра, която го разазпитала обстойно и била стъписана от пълнотата на познанията му -поред нея някои от подробностите би могло да бъдат известни само на рхеолог, специализирал в този район. Екип на Би Би Си заснел неговото предварително описание на Петра, за да може впоследствие да бъде равнено с истинския град.

Артър Флауърдю описал подробно три места от видението си -транна вулканична скала край града, малък храм, в който - Флауърдю ил убеден в това - самият той бил убит през първото столетие преди Христа, и една необикновена постройка в града, която била добре звестна на археолозите, без да могат да определят за какво е служела, рхеоложката не помнела да има подобна скала и се усъмнила в зществуването й. Когато показала на Артър снимка на мястото, където ткога се издигал храмът, била смаяна от факта, че той бил в състояние i посочи разположението му съвсем точно. След това Флауърдю юкойно обяснил за какво е била използвана постройката с неизвестно юдназначение - според него това било караулното помещение, в което й служел преди две хиляди години.

Значителна част от описанията на Артър Флауърдю се оказали верни. При приближаването към Петра той посочил странната скала, а когато влезли в града, без дори да погледне картата, завел екипа право в караулното помещение и показал каква е била системата за охрана. Най-накрая отишъл на мястото, където според него бил убит от вражеско копие през първото столетие преди Христа. Показал къде се намират и за какво са служели и други, все още неразкрити от разкопките обекти.

Археоложката, която придружавала екипа, не била в състояние да обясни познанията за града на този най-обикновен англичанин. Ето думите й:

Кое друго, освен прераждането, би могло да обясни изключителните познания на Артър Флауърдю? Може да се възрази, че е чел книги за град Петра или дори че е научил всичко това по телепатичен път, но остава фактът, че част от информацията, която е бил в състояние да даде, е била неизвестна даже за експертите.

Съществуват и смайващи случаи с деца, способни съвсем спонтанно да споделят факти от предишен живот. Някои от тях са описани от доктор Иън Стивънсън от университета във Вирджиния.⁵ Един от тези случаи привлякъл вниманието на Далай Лама и той изпратил специален свой представител, за да разпита детето и да потвърди истинността на фактите.⁶

Името на детето било Камалджит Коур, дъщеря на учител сикх от щата Пенджаб в Индия. Един ден, когато били на панаир недалеч, момичето неочаквано поискало от баща си да го заведе в някакво село, отдалечено на известно разстояние. Бащата се изненадал и попитал защо. „Тук нямам нищо - отговорило детето. - Това не е моят дом. Моля те, заведи ме в онова село. Веднъж карахме колелата си с моя съученичка и ни блъсна автобус. Тя умря на място, а аз имах рана на главата, на носа и ухото. Най-напред ме отнесоха до близка къща и ме сложиха да легна на пейка отпред. След това ме закараха в селската лечебница. Течеше много кръв. Родителите и роднините ми също дойдоха. В лечебницата не можеха да ми помогнат, така че решиха да ме закарат в Амбала. Лекарите казаха, че не мога да оздравея, и помолих близките си да ме занесат у дома." Бащата бил изумен, но момиченцето настояло и той се съгласил да отидат до селото, макар да смятал, че става дума за детска приумица.

Отишли в селото и момиченцето разпознало мястото още с приближаването. Посочило къде точно е връхлетял автобусът и помолило да се качат на рикша. След това казало накъде да вървят. Спряло рикшата пред някаква къща, за която твърдяло, че принадлежи на бившето му семейство, а бащата, който все още не вярвал на детето, разпитал съседите дали там наистина живее семейство, което е изгубило дъщеря. Те потвърдили всичко и казали на стъписания баща, че Ришма, дъщерята на семейството, била на шестнадесет години, когато умряла в колата на път от лечебницата за дома.

Бащата много се притеснил и пожелал веднага да се прибират, но Камалджит влязла в къщата и помолила да й дадат ученическата й сним­ка, която й доставила истинско удоволствие. Когато дошли дядото и чичовците на Ришма, Камалджит ги разпознала и изредила имената им 5езпогрешно. Посочила стаята си и показала на баща си другите стаи в същата. След това поискала учебниците си, двете си сребърни гривни и цзете си панделки, както и новия кафяв костюм. Лелята потвърдила, че юичко това е принадлежало на Ришма. После Камалджит посочила къщата m чичо си и разпознала още предмети. На следващия ден се срещнала с останалите роднини и когато станало време да се качват на автобуса за (ома, отказала да си тръгне и заявила на баща си, че иска да остане. В :рая на краищата той успял да я убеди да се приберат.

Семейството започнало да съпоставя фактите. Камалджит Коур била одена десет месеца след смъртта на Ришма. Макар че още не ходела на чилище, често се опитвала да чете и успяла да си спомни имената на всички ъученици на Ришма от ученическата снимка. Освен това винаги искала да оси кафяви дрехи. Станало ясно, че Ришма била получила нов кафяв остюм, с който се гордеела, но нямала време да го носи. Последният спомен а Камалджит от предишния й живот били светлините на колата, с която ръгнали от болницата към дома малко преди да умре.

Виждам как човек би могъл да опита да опровергае този разказ, лпример може да се твърди, че семейството на малкото момиченце с якаква користна цел е накарало детето да излъже, че е превъплъщение i Ришма. Роднините на Ришма били богати фермери, но пък семейството 1 Камалджит също не било бедно, тяхната къща била една от най-хубавите селото, с двор и градина. Впечатлява фактът, че всички в нейното семейство били много притеснени от случилото се и се питали „какво ще си помислят хората". За мен най-показателен е фактът, че макар близките на Ришма да не познавали добре собствената си религия и дори не били наясно дали сикхите приемат прераждането или не, всички били напълно убедени, че Камалджит Коур е тяхната Ришма.

Бих посъветвал тези, които искат сериозно да се занимават с въпроса дали е възможен животът след смъртта, да проучат вълнуващите изповеди на хора, преживели близки до смъртта състояния. Много от тези хора са останали с убеждението, че животът продължава и след смъртта. Освен това много от тях преди това не са имали никакви духовни преживявания или религиозни вярвания:

Сега, когато целият ми живот премина, аз съм напълно убеден, че след смъртта има живот, не изпитвам и сянка на съмнение и не се боя да умра. Не се боя. Някои от познатите ми толкова се страхуват! Винаги се усмихвам вътрешно, когато чуя някой да се съмнява в живота след смъртта и да казва например: „ Когато умреш, преставаш да съществуваш. " Аз си мисля, че тези хора просто не знаят.⁷

Това, което ми се случи после, бе най-необикновеното преживяване, което съм имал. То ме накара да разбера, че след смъртта има живот.⁸

Убеден съм, че след смъртта има живот! Никой не може да разколебае вярата ми. Не изпитвам никакво съмнение - смъртта е нещо спокойно и няма нищо, от което да се страхуваме. Не зная какво има след това, което преживях, но за мен то е напълно достатъчно...

То ми даде отговор на въпроса, който според мен всеки си задава по едно или друго време от живота си. Да, има живот след смъртта! По-красив от всичко, което бихме могли да си представим! След като човек го види, разбира, че нищо не може да се сравнява с него. Той просто знае!⁹

Изследванията по този въпрос показват също така, че преживелите подобни състояния след това са по-склонни да приемат прераждането.

И още нещо. Нима изумителният талант за музика или математика, който притежават някои деца, не би могъл да се обясни с развитието им в предишен живот? Да си спомним например за Моцарт, който е композирал менуети на петгодишна възраст и сонати на десет.¹⁰

Ако животът след смъртта съществува, можете да попитате защо тогава е толкова трудно да се запомни? В „Мит за Ер" Платон предлага „обяснение" за тази липса на памет. Ер бил войник, когото помислили за убит по време на сражение и който изглежда е преживял подобно близко до смъртта състояние. Докато бил „мъртъв", той видял много неща и получил нареждане да се върне към живота, за да ги сподели с другите. Малко преди да се завърне, видял тези, които били подготвяни да бъдат родени, да се движат в ужасяващата задушаваща горещина на „Равнината на забравата" - пустиня без каквато и да било растителност. „С настъпването на вечерта - пише Платон - те спират край реката „Безпамет-ност", чиято вода никакъв съд не може да задържи. От всички тях се иска да изпият известно количество от тази вода, но повечето не притежават мъдростта да спрат навреме. Всеки забравя всичко още докато пие."¹¹ На самия Ер не било позволено да пие от водата и той се събудил върху погребалната клада, с ясен спомен за всичко, което бил чул и видял.

Съществува ли някакъв универсален закон, който прави невъзможно за нас да си спомним къде и как сме живели преди? Или количеството, обхватът и силата на преживяванията ни заличават спомена за миналия живот? Понякога се чудя доколко би ни помогнало, ако помним тези преживявания? Няма ли това да ни обърка още повече?
НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА УМА

От будистка гледна точка главният аргумент, който „установява" прераждането, се базира на дълбокото разбиране за непрекъснатостта на ума. Откъде идва съзнанието? То не може да възникне отникъде. Даден момент на осъзнаване не може да възникне без момента на осъзнаване, който непосредствено го предхожда. Негово светейшество Далай Лама збяснява този процес по следния начин:

За повечето хора понятието „превъплъщение" означава, че съществува „нещо", което сменя плътта си, което преминава от един живот в друг. Но ние, будистите, не вярваме в съществуването на независим и непроменящ се обект, душа или его, който остава след смъртта на тялото. Според нас това, което осигурява непрекъснатата връзка между отделните жизнени цикли, не е някакъв подобен обект, а най-финото ниво на съзнанието. Дал ай Лама обяснява:

Начинът, по който се осъществява прераждането, се илюстрира добре от следния пример:

В будистката литература съществуват множество ясни илюстрации ta този процес на причини и следствия. Будисткият мъдрец Нагасена го обяснява в известните отговори на въпросите, зададени му от владетеля Милинда.

Милинда попитал Нагасена:

- Когато някой се прероди, той същият ли е като този, който е умрял, ши различен?

Нагасена отговорил:

- Нито е същият, нито е различен... Кажи ми, ако един човек запали ампа, тя може ли да дава светлина цяла нощ?

-Да.

- Пламъкът, който гори при първата стража на нощта, същият ли е като ози, който гори при втората... или последната?

- Означава ли това, че при първата стража лампата е била една, при гората - друга, а при третата - трета?

- Не. Цяла нощ има светлина заради същата тази лампа.

- Прераждането не е по-различно - едно явление възниква, а едновременно с това изчезва друго. Така че първият съзнателен акт на едно съществуване нито е еднакъв с последния съзнателен акт на предишното, нито е различен.

Владетелят пожелал да чуе още един пример, който да обяснява точната природа на тази връзка, и Нагасена я сравнил с изварата и маслото - те никога не са същото, което е млякото, от което са произведени, но изцяло зависят от него.

Владетелят тогава попитал:

- След като няма същество, което преминава от тяло в тяло, няма ли тогава да бъдем освободени от лошите дела, които сме извършили в предишния си живот?

Нагасена дал следния пример. Един човек открадва мангото на друг. Откраднатото манго не е съвсем същото като онова манго, което собственикът първоначално е притежавал и е засадил, така че как е възможно крадецът да заслужава наказание? Все пак заслужава да бъде наказан поради следната причина - откраднатото манго е пораснало преди всичко защото собственикът му го е засадил. По същия начин чрез действията си в един живот - чисти или нечисти - ние сме свързани с друг живот и не сме свободни от резултатите на тези действия.

През втората стража на нощта, когато Буца достигнал просветление, той придобил и друг вид познание, което допълвало познанието му за прераждането - познанието за карма, естествения закон за причините и следствията.

„С неземно зрение, пречистено, достигащо отвъд обсега на човеш­ките очи, видях как същества изчезват и се появяват отново. Видях високо и ниско, лъчисто и незначително, видях как всеки получава - според своята карма - благодатно или болезнено прераждане."¹⁵

Истината и движещата сила на прераждането се нарича карма. На Запад много често кармата се разбира напълно погрешно - като съдба или предопределение. Кармата е ненарушимият закон за причините и следствията, който управлява Вселената. Думата карма буквално означава „действие" - тя е едновременно латентната сила на нашите действия и резултатите, до които водят тези действия.

Има много видове карма - интернационална карма, национална карма, карма на град, индивидуална карма. Всички те се намират в сложна връзка помежду си и едно просветлено същество ги разглежда само в цялата им сложност.

Какво означава карма, казано с по-прости думи? Означава, че каквото и да правим - с тялото, с речта и ума си, - ще възникнат съответните резултати. Всяко действие, дори и най-незначителното, носи в себе си своите последствия. Учителите казват, че и малко отрова може да причини смърт, че дори и от малкото семенце може да израсне огромно дърво. Буда е казал: „Не пренебрегвайте отрицателните действия само защото са дребни. Колкото и малка да е една искрица, може да подпали купа сено, голяма колкото планина." И още: „Не пренебрегвайте дребните добри действия и не мислете, че от тях няма полза - дори малките капчици вода след време могат да напълнят огромен съд." Кармата не се разлага като външните неща, тя не може да престане да действа. Тя не може да бъде унищожена от „огъня, водата и времето". Силата й никога няма да изчезне, а ще се прояви, когато назрее.

Може резултатите от дадено действие все още да не са назрели, но рано или късно това ще стане и те ще се проявят, ако са налице нужните условия. Обикновено забравяме какво сме извършили, а резултатите от действието ни настигат значително по-късно. Тогава вече не сме в състояние да ги свържем с породилата ги причина. „Представете си един орел - казва Жикме Лингпа. - Той лети високо в небето. Не хвърля сянка. По нищо не личи, че е там. Тогава изведнъж орелът съзира плячката си и се спуска върху нея. И докато пада надолу, заплашителната му сянка се появява."

Често резултатите от действията ни се забавят - понякога дори се проявяват в бъдещ живот и не можем да определим една-единствена причина за тях, защото всяко събитие може да е сложна смесица от много карми, назряващи заедно. И така, ние сме склонни да смятаме, че нещата стават „по случайност", а когато всичко върви добре, го отдаваме на „добрия късмет".

И все пак какво друго, освен кармата, би могло да обясни удивителните зазличия между нас? Дори да сме родени в една и съща страна, в едно и :ъщо семейство или при подобни обстоятелства, всички ние имаме зазлични характери, случват ни се съвършено различни неща, тритежаваме различни дарби, склонности, съдби.

Както казва Буда: „Това, което си, е това, което си бил, това, което ще уьдеш, е това, което правиш сега." Падмасамбхава разширява: „Ако искаш ta познаеш миналия си живот, вгледай се в сегашното си състояние. Ако искаш да познаеш бъдещия си живот, вгледай се в сегашните си действия."