Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Следователно раждането, което ще имаме при следващия си живот, се определя от природата на действията ни в настоящия. И е важно никога да не забравяме, че резултатът от нашите действия зависи изцяло от намеренията или мотивите, които стоят зад тях, а не от мащаба им.

По времето на Буда живяла старица, която се изхранвала с просия. Наричали я „Разчитаща на радостта". Тя гледала как владетели, принцове и най-обикновени хора правели дарове на Буда и най-много от всичко на света искала да е в състояние и тя да направи дар. Веднъж излязла да проси, но за целия ден получила само една дребна монета. Отишла с нея при един търговец и се опитала да купи малко масло. Той й казал, че с толкова пари не може да купи нищо, обаче щом чул, че желанието й е да направи дар на Буда, се смилил и й дал каквото искала. Тя занесла маслото в манастира и с него запалила светилник. Поставила го пред Буда и си пожелала следното: „Не мога да предложа нищо, освен този малък светилник. Все пак нека чрез него в бъдеще да бъда благословена от светилника на мъдростта. Нека освободя всички същества от тяхната тъма. Нека пречистя всичките им недостатъци и нека ги доведа до просветление."

През нощта всички други светилници изгаснали. Призори Маудгаляяна, ученикът на Буда, отишъл да ги събере и забелязал, че светилникът на просякинята продължава да гори. Бил пълен с масло, фитилът му бил съвсем нов. Казал си „Няма защо този светилник да гори през деня" и се опитал да го угаси. Но не успял. Опитал се да задуши пламъка с пръсти, но той продължавал да гори. Опитал след това и с робата си и пак без резултат. Буда, който наблюдавал през цялото време, казал:

- Маудгаляяна, нима искаш да угасиш този светилник? Не можеш. Не можеш дори да го преместиш, да не говорим да го угасиш. Ако излееш върху него водата от всички морета, пак няма да изгасне. Водата от всички езера и реки също няма да го угаси. Защо? Защото този светилник е дарен с всеотдайност, с чисто сърце и ум. А тези подбуди го правят невероятно ценен." Когато Буда казал това, просякинята се приближила до него, а той предрекъл, че в бъдеще тя ще стане съвършен буда, наречен „Светлината на светилника".

Така че мотивите ни, добри или лоши, определят плодовете на нашите действия. Шантидева казва:

Тъй като законът на кармата е ненарушим и неизбежен, когато причиняваме вреда на другите, ние пряко вредим на себе си, а когато правим добро на другите, си осигуряваме бъдещо щастие. Ето какво казва Далай Лама:

Вярата в превъплъщението ни показва, че във Вселената съществува някаква висша справедливост за добротата. Именно тази доброта опитваме да открием и освободим. Когато действаме позитивно, ние се приближаваме към нея, когато действаме негативно, я прикриваме и потискаме, а когато не сме в състояние да я изразим в действията и живота си, се чувстваме нещастни и объркани.

И така, ако искаме да извлечем една основна поука от факта на превъплъщението, тя би била: „Развивайте това добро сърце, което копнее другите същества да получат вечно щастие, и действайте така, че да им го осигурите. Подхранвайте и практикувайте добротата." Далай Лама е казал: „Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия. Нашият собствен ум, нашият собствен мозък е нашият храм. Моята философия е добротата."
СЪЗИДАТЕЛНОСТ

От казаното дотук е ясно, че кармата не може да бъде фаталистична *ли преднамерена. Карма - това е нашата способност да творим и да се променяме. Тя е съзидателна, защото ние можем да определим как и защо действаме. Ние можем да се променим. Бъдещето ни е в наши ръце и зависи от сърцето ни. Буда казва:

Тъй като всичко е непостоянно, променящо се и взаимосвързано, начинът, по който мислим и действаме, неизбежно въздейства върху бъдещето. Няма ситуация - колкото и безнадеждна и ужасна да е на пръв поглед, като например неизлечима болест, - която да не можем да използваме за бъдещото развитие. И няма престъпление или жестокост, които искреното разкаяние и духовната практика да не могат да пречистят. Миларепа е смятан за най-големия тибетски йога, поет и светец. Помня вълнението, което изпитах като дете, когато прочетох житието му и се вглеждах внимателно в рисунките от ръкописната книга. Като млад Миларепа се обучавал да стане магьосник и по-късно от отмъстителност убил или съсипал живота на безброй хора с черна магия. Въпреки това чрез разкаянието си, чрез изпитанията и трудностите, които трябвало да преживее с великия си учител Марпа, Миларепа успял да се пречисти от всички тези отрицателни действия. Постигнал просветление и се превърнал във вдъхновяващ пример за милиони през вековете.

Ние, тибетците, казваме: „Отрицателните действия имат една добра страна - могат да се пречистят." Така че винаги съществува надежда. Дори убийците и най-закоравелите престъпници могат да се променят и да преодолеят условията, които са ги тласнали към престъпленията им. Ако използваме настоящите си условия мъдро и умело, те могат да се превърнат във вдъхновение, в стремеж да се освободим от оковите на страданието.

Нещата, които ни се случват сега, отразяват миналата ни карма. Ако наистина си даваме сметка за това, ние не приемаме сегашните си страдания и трудности като неуспех или провал, а още по-малко като наказание, нито пък се самообвиняваме или се отдаваме на самоомраза. Гледаме на болката, която преживяваме, като на завършек, като на резултат и плод на минала карма. Тибетците казват, че „страданието е метлата, която прочиства цялата отрицателна карма". Дори можем да сме благодарни, че една карма е стигнала до края си. Ние знаем, че „добрата съдба" - плод на добра карма, може скоро да отмине, ако не я използваме добре, а „нещастието" - резултат от лоша карма, всъщност може да ни предостави чудесна възможност да се развием.

За тибетците кармата има и важно практическо значение в ежедне­вието. Те живеят в съответствие с принципа на карма, с познанието за нейната истина и това е основата на будистката етика. Те разбират, че карма е един естествен и справедлив процес и така тя събужда у тях чувство за лична отговорност, каквото и да правят.

Когато бях малък, в семейството ми имаше прислужник на име А-пе Дорже, който много ме обичаше. Той наистина беше свят човек и през живота си не бе причинил зло никому. Когато в детството си кажех или направех нещо лошо, той незабавно ми казваше „О... това не е правилно" и по този начин събуди у мен дълбоко усещане за вездесъщата карма, а и завика да променям реакцията си, ако у мен се появи някоя вредяща мисъл.

Наистина ли е толкова трудно да видим карма в действие? Не е ли достатъчно да се вгледаме назад в живота си, за да видим последствията от някое наше действие? Ако нараним или причиним зло другиму, нима о не рефлектира върху нас самите? Нима у нас не остава горчив и тъмен помен, сянката на отвращението от самите себе си? Тези спомени и тези енки са карма. Навиците и страховете ни също са следствие на карма -езултат от действия, думи или мисли, принадлежащи на миналото. Ако е вгледаме в действията си и наистина се замислим над тях, ще открием цна закономерност: Когато извършваме отрицателни действия, това оди до страдания и болка. Когато действаме положително, крайният езултат е щастие.
ОТГОВОРНОСТ

Много ме вълнува фактът, че изповедите за близките до смъртта състояния [ивително точно потвърждават истината за карма. Един от общите елементи i тези преживявания, предизвикал много размисли, е „панорамният поглед рху живота". Става ясно, че хората, които преживяват подобни състояния, само си спомнят с най-малки подробности миналия си живот, но също ка стават свидетели и на пълните последствия на действията си. Всъщност преживяват всички последствия за околните, до които са довели действията [, преживяват чувствата, колкото и смущаващи или шокиращи да са те, ято са предизвикали у тях.¹⁹

Мисля, че на тези свидетелства трябва да се гледа много сериозно. Те ще ни помогнат да разберем напълно какво е значението на нашите действия, думи, мисли и ще ни накарат да бъдем по-отговорни към тях. Забелязал съм, че много хора се чувстват застрашени от реалността на карма, защото си дават сметка, че няма спасение от този природен закон. Има и други, които проповядват пълно презрение и пренебрежение към него, макар дълбоко в себе си да изпитват съмнения. През деня те проявяват дръзко незачитане на всякакъв морал, изпълнени са с изкуствена, безгрижна самоувереност, но когато нощем останат сами, често биват спохождани от тъмни и тревожни мисли.

Както на Изток, така и на Запад, съществуват характерни начини за избягване на отговорността, произтичаща от карма. На Изток я използват като претекст, за да не окажат помощ на някого, защото страданията на всеки са си „негова карма". В „свободомислещия" западен свят правим обратното. Хората, които вярват в карма, стават прекалено „чувствителни" и „внимателни". Те казват, че да помогнеш на някого означава да се намесиш в нещо, с което всеки трябва да се „справи сам". Какво заобикаляне и предателство спрямо човечността! А може би нашата карма е да намерим начин да помогнем!

Познавам неколцина богати хора. Богатството им може да се окаже тяхно унищожение, защото окуражава леността и себичността. От друга страна, те могат да използват възможността, която предоставят парите, и да помагат на другите, като по този начин помогнат и на себе си. Не трябва никога да забравяме, че чрез делата, думите и мислите си ние определяме нашия избор и ако решим, можем да сложим край на страданията и на причините за страданията, да помогнем на истинския си потенциал, на нашата буда-природа да се пробуди в нас. Докато тази буда-природа не се пробуди напълно и не се освободим от неведението си, докато не се слеем с безсмъртната, просветлена природа на ума, не може да има край на цикъла на живота и смъртта. Така че, както казват ученията, ако не поемем пълна отговорност за себе си тук и сега, в този живот, страданието ще продължи не само няколко, а хиляди прераждания напред.

Именно това отрезвяващо познание кара будистите да смятат, че бъдещите прераждания са по-важни от сегашното, защото в бъдеще на­истина ни очакват още много. Този далечен поглед напред определя на­чина им на живот. Те знаят, че да пожертваме цялата вечност заради настоящия си живот е все едно да похарчим всичките си спестявания за едно питие, като безумно пренебрегнем последствията.

Ако обаче спазваме закона на карма и събудим у себе си доброто сърце на любовта и състраданието, ако пречистим потока на мислите си и постепенно събудим мъдростта на природата на ума, тогава можем да се превърнем в истински човешки същества и в края на краищата да достигнем просветление. Алберт Айнщайн казва:

Тези, които овладеят закона на карма и постигнат реализация, могат да :е върнат в живота след настоящия, за да помагат на другите. Традицията да се разпознават подобни превъплъщения, наречени „тулку", води началото си от XIII век и продължава до наши дни. Когато един реализиран учител умре, той (или тя) може да остави точни сведения къде ще се прероди. След това някой от най-близките му ученици или духовни приятели може да получи видение или сън, предсказващ предстоящото прераждане. В някои случаи учениците му се обръщат към учител, почитан заради способността да разпознава тулку. Когато бъде открито детето, този учител потвърждава автентичността му.

Истинската цел на тази традиция е да не се губи мъдростта на реа­лизираните учители от миналото. Най-важната характеристика в живота на едно превъплъщение е, че след нужното обучение неговата или нейната първоначална природа - наследената мъдрост - се пробужда и това е съвсем сигурен признак за автентичност. Например Негово Светейшество Далай Лама признава, че на съвсем ранна възраст и без особени трудности е бил способен да разбира аспекти на будистката философия и учения, които се схващат трудно и изискват дълги години подготовка.

При възпитаването на тулку се подхожда много внимателно. Още пре­ди да започне обучението, родителите се предупреждават да бъдат особе­но внимателни. Самото обучение е значително по-стриктно и интензив­но, отколкото при обикновените монаси, защото очакванията са далеч по-големи.

Понякога тулку помнят миналия си живот или проявяват забележителни способности. Както казва Далай Лама: ,Несто малките деца, които са превъплъщения, си спомнят предмети и хора от предишния си живот. Някои от тях дори могат да рецитират писанията, макар и никой да не ги е обучавал на това."²⁵ Някои от превъплъщенията се нуждаят от по-малко обучение и практика, отколкото е нормално. Такъв е случаят и с моя учител Джамянг Кхиентсе.

Когато учителят ми бил малък, имал много строг наставник. Трябвало да живее с него в планините. Една сутрин наставникът му отишъл в близкото село, за да проведе ритуал за току-що умрял човек. Преди да тръгне, дал на учителя ми една книга, наречена „Напеви с имената на Манджушри" - удивително труден текст от около петдесет страници, който обикновено се запаметява в продължение на месеци. Преди да тръгне, му казал: „Искам да я научиш до довечера."

Малкият Кхиентсе бил като всички други деца и когато останал сам, започнал да си играе. Играл, играл, докато съседите не започнали да му се молят: „Започни да учиш, защото ще ядеш бой!" Те знаели колко строг е наставникът му и колко лесно се гневи. Въпреки това детето не им обърнало внимание и продължило да играе. Най-накрая, малко преди залез, когато наставникът му трябвало да се върне, прочело веднъж целия текст. След това можело да го възпроизведе дума по дума.

Обикновено никой разумен учител не би поставил такава задача на дете. Но дълбоко в сърцето си наставникът на Джамянг Кхиентсе знаел, че той е превъплъщение на Маджушри - Буда на Мъдростта, и сякаш се опитвал да го предизвика да „докаже" себе си. Като приело тази трудна задача, без да възрази, детето всъщност мълчаливо потвърдило какво е всъщност. По-късно Кхиентсе пише в биографията си, че макар и да не го признал, наставникът му бил силно впечатлен.

Какво точно намира продължение в един тулку? Дали той е съвсем същата личност като тази, чието превъплъщение е? И да, и не. Готовността и мотивите, които го карат да помага на другите, са същите, но той не е същата личност. Гова, което преминава от един живот в друг, е благодатта, или благословията, <:акто биха се изразили християните. При това благодатта се предава така, че ja е уместна за съответната епоха, а превъплъщението се явява така, че да е тй-подходящо за кармата на хората от съответното време и да може да им юмага най-пълноценно.

Може би най-вълнуващият пример за богатството, резултатността и ;остойнствата на тази система е Негово Светейшество Далай Лама. удистите го почитат като превъплъщение на Авалокитешвара - Буда на езкрайното състрадание.

Отгледан в Тибет като божество - владетел на страната, Далай Лама е олучил цялостно традиционно образование, бил е запознат с основните тения на всички школи и се е превърнал в най-великия жив учител на 1бетската традиция. И въпреки това целият свят го познава като човек зактичен и семпъл. Далай Лама проявява интерес към всички аспекти на съвременната физика, невробиология, психология и политика, а възгледите посланията му за всеобщата отговорност се приемат не само от будистите, ) и от хора с всякакви убеждения по целия свят. Твърдата му убеденост, че : бива да се прибягва до насилие в четиридесетгодишната отчаяна борба тибетския народ срещу китайската окупация, му извоюва Нобелова града за мир през 1989 г. В тези времена на все повече насилие неговият имер вдъхновява народите от целия свят в стремежа им към свобода.

Далай Лама е сред водещите защитници на околната среда и неуморно опитва да предпази човешките същества от опасностите на егоистичната териалистична философия. Той е почитан от интелектуалци и митически лидери в целия свят, но познавам и стотици най-обикновени >а, чийто живот е бил променен от красотата, настроението и радостта на святото му присъствие. Далай Лама, убеден съм в това, е самото лице на Буда на Състраданието, обърнато към застрашеното човечество, превъплъщение на Авалокитешвара не само за Тибет, не само за будистите, но и за целия свят, който сега повече от всякога се нуждае от целебно състрадание и от примера му на пълно отдаване на каузата на мира.

Може би западният човек ще се изненада, като научи колко много превъплъщения е имало в Тибет и как повечето от тях са били велики учители, учени, писатели, мистици и светци с голям принос не само към будизма, но и към обществото. Тези хора са играли основна роля в историята на Тибет.

Мисля, че превъплъщенията не се случват само в моята страна. Те могат да станат навсякъде и по всяко време. През вековете е имало много гениални хора на изкуството, хуманисти и личности с духовна сила, спомогнали на човечеството да се придвижи напред. Мисля за Ганди, Айнщайн, Абрахам Линкълн, майка Тереза, Шекспир, Свети Франциск, Бетовен, Микеланджело. Когато тибетците чуят за такива хора, веднага казват, че те са бодхисатви. Когато чуя за тях, за труда и идеалите им, аз се вълнувам от величието на еволюционния процес, през който са минали будите и учителите, появили се, за да освободят съществата и да подобрят света.

СЕДЕМ

Бардо и други реалности

"БАРДО" Е ТИБЕТСКА ДУМА, която означава „преход", или пустотата между края на нещо и началото на друго. „Бар" означава „между", а „до" - „увиснал" или „хвърлен". Думата стана известна заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите". След превеждането й на английски език през 1927 г. тази книга предизвика огромен интерес сред психолози, писатели и философи на Запад и е продадена в милиони екземпляри.

Заглавието „Тибетска книга за мъртвите" е дадено от преводача -американския учен У. Й. Еванс-Уенц - по аналогия с известната (и също гака неправилно озаглавена) Египетска книга за мъртвите¹. Истинското заглавие на книгата е „Бардо Тьодрол Ченмо", което значи „Великото освобождаване чрез слушане в бардо". Ученията за бардо са много древни i могат да се открият в тантрите на Дзогчен². Тези учения могат да се троследят назад, до времето преди учителите хора, пряко до изначалния зуда (наричан Самантабхадра на санскрит и Кунтузангпо на тибетски), сойто олицетворява абсолютната, подобна на небе изначална чистота на гриродата на ума. Самата „Бардо Тьодрол Ченмо" е част от един голям щкъл учения, оставени ни от Падмасамбхава и открити през XIV век от 'ибетския ясновидец Карма Лингпа.

"Великото освобождаване чрез слушане в бардо" или „Тибетска книга а мъртвите" е уникална книга на познанието. Това е нещо като ътеводител за състоянията след смъртта, предназначен да бъде четен от чител или духовен приятел на човек, докато умира и след смъртта му. В ибет има „Пет метода за постигане на просветление без медитация": ри виждане на велик учител или свещен предмет; при носене на пециално благословени рисунки на мандала със свещени мантри; при кусване на свещени нектари, осветени от учителите чрез специална практика; при припомняне на прехода на съзнанието или пхоуа в момента на смъртта и при чуване на някое дълбоко учение, например Великото освобождаване чрез слушане в бардо.

„Тибетска книга за мъртвите" е предназначена за практикуващите или за хора, запознати с ученията. За съвременния читател е удивително трудно да проникне в дълбините й; тя поставя множество въпроси, на които просто е невъзможно да се отговори, без да се познава традицията, която я е родила. Тази книга не може да бъде разбрана напълно и използвана, без да се познават неписаните напътствия, които учителят предава на ученика си и които са ключът за нейното практикуване.

Тук излагам ученията, с които Западът, значително по-разширено и пълно, се е запознал чрез „Тибетска книга за мъртвите".

Заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите" хората много и го свързват думата „бардо" със смърт. Вярно е, че „бардо" се използва тибетците в ежедневието, за да обозначи междинното състояние между смъртта и прераждането, но тя има много по-широко и по-дълбоко значение. Именно в ученията за бардо повече от където и да било другаде виждаме колко всеобхватно и дълбоко е буда-познанието за живота и смъртта и колко неразривна е връзката между това, което наричаме „живот", и това, което наричаме „смърт", ако ги разглеждаме и разбираме от гледна точка на просветлението.

Можем да разделим съществуването си на четири реалности - живот, умиране и смърт, след смъртта и прераждане. Ето ги четирите бардо:

•,,естественото" бардо на този живот

• „ болезненото " бардо на умирането

• ,, сияйното " бардо на дхармата

• ,, кармическото " бардо на възникването

1. Естественото бардо на този живот обхваща целия период между раждането и смъртта. На пръв поглед това може да ни се стори нещо повече от бардо - някакъв преход. Но ако се замислим, ще видим, че в сравнение с огромната продължителност на нашата карма-история, времето, през което живеем, е сравнително кратко. Ученията изрично посочват, че животът е единственото и затова най-доброто време да се

подготвим за смъртта, като се запознаем с ученията и стабилизираме прак­тиката си.

2. Болезненото бардо на умирането трае от началото на процеса на умирането до края на това, което се нарича „вътрешно дишане". Неговата кулминация е изгряването на природата на ума, наричаме го „Основно сияние", в момента на смъртта.

3. Сияйното бардо на дхармата обхваща преживяванията след смъртта - излъчването на природата на ума, или „Ясната светлина", която се проявява като звук, цвят и светлина.

4. Кармическо бардо на възникването е това, което най-общо наричаме бардо, или междинното състояние, което продължава до момента на новото раждане.

Всички бардо са периоди, или празнини, през които възможността за пробуждане е особено благоприятна. Възможностите за освобождаване ни се предоставят непрекъснато както през живота, така и в смъртта, и ученията за бардо ни дават възможност да ги разпознаем и използваме пълноценно.