Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.

3. Но Иисус им каза тая притча:

4. кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?

5. А като я намери, вдига я на раменете си радостен;

6. и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.

7. Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8. Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?

9. А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.

10. Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

11. И още каза: един човек имаше двама сина;

12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

13. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

14. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;

15. и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;

16. и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

17. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!

18. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,

19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

20. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

21. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;

23. па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

24. защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

25. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;

26. и като повика едного от слугите, попита: що е това?

27. Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

29. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30. а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

31. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;

32. а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

2. и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

3. Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

4. сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

5. И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

6. Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

7. После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

8. И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

9. И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

10. Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13. Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14. Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.

15. Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

16. Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.

17. Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.

18. Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

19. Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му

21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;

23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му

24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;

26. па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,

28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.

31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
ГЛАВА 17.
1. Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

2. за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.

3. Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;

4. и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.

5. И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.

6. А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.

7. Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;

8. няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?

9. Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.

10. Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

11. Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.

12. И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч

13. и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

14. Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

15. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,

16. и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

17. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?

18. Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

19. И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

20. А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,

21. и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.

22. И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;

23. и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете;

24. понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.

25. Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

26. И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:

27. ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

28. Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;

29. но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;

30. тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.

31. В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

32. Спомняйте си Лотовата жена.

33. Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

34. Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;

35. две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;

36. двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

37. На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
ГЛАВА 18.
1. Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

2. като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.

3. В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.

4. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,

5. но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.

6. И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!

7. Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?

8. Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

9. Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:

10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:

12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

15. Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.

16. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

17. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

18. И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

19. А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;

20. знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

21. А той рече: всичко това съм опазил от младини.

22. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

24. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!

25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

26. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?

27. Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

28. Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29. Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,

30. и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

31. И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците;

32. понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,

33. ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.

34. Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.

35. А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;

36. и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?

37. Обадиха му, че Иисус Назорей минава.

38. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!

39. Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

40. Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:

41. какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.

42. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.

43. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
ГЛАВА 19.
1. След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

2. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,

3. искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;

4. и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

5. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.

6. И той бързо слезе и Го прие с радост.

7. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.

8. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

9. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,

10. понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

11. А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -

12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна.

14. Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.

15. И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.

16. Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.

17. И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

18. Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

19. Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

20. Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

21. понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

22. Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

23. тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

24. И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

25. (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

26. Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

27. а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

28. Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

29. И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

30. и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

31. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

32. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

34. Те отговориха: то е потребно Господу.

35. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

36. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

37. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

38. като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

39. И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

40. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

41. И когато се приближи и видя града, заплака за него

42. и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,

43. понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

44. и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

45. И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,

46. и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп.

47. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,

48. и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.

* Една мина - един фунт сребро.
ГЛАВА 20.
1. В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите

2. и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?

3. Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:

4. кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?

5. А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

6. Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.

7. И отговориха: не знаем, откъде беше.

8. Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

9. И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

10. и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.

11. Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.

12. Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.

13. Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.

14. Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.

15. И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?

16. Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!

17. Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

18. Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

19. И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.

20. И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.

21. И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;

22. позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?

23. А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?

24. Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.

25. Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

26. И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28. Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;

29. имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;

30. тая жена взе вторият; и той умря бездетен;

31. взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;

32. след всички умря и жената;

33. и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.

34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;

35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,

36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

37. А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.

38. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.

39. На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.

40. И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:

41. как казват, че Христос е син Давидов?

42. А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

43. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

44. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

45. И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46. пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,

47. които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.