Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| ПОДХОДИ КЪМ ТЕХНОЛОГИЯТА
Нека отново да вземем в ръка конец с висящо на него топче, да затворим очи и да си представим, че топчето чертае кръг или се движи нагоре-надолу като махало по една линия. Това е проста идеомоторна реакция, при която пръстите неволно повтарят образа на движението. Както е известно, тази и други идеомоторни реакции се използват широко за определяне степента на внушаемост при хипноза. Ако реакцията е ясно изразена, пациентът е хипнабилен. Преди обаче не бе известно, че ако се разреши на пациента известно време да остане в идеомоторно състояние, той ще изпадне в хипноза. Или ако му се внуши да задържи вниманието си върху някакъв образ и той успее да направи това — отново може да изпадне в хипноза. Този открит от мен феномен залегна в основата на разработването на системата за саморегулирането. Всичко се свежда до това, как да се намери за всеки конкретен пациент този оптимален, съответстващ на психическото му състояние в даден момент ключов образ, който той лесно фиксира и който следователно се явява за него хипногенен. Това е цяла наука, в която на творческото търсене на лекаря и на неговите качества като професионален и находчив психолог се отрежда съществена роля. Дори краткото излагане на основите на тази наука ще заеме твърде много място, поради което няма да се спираме на нея. Само ще отбележим, че тя трябва да се предава от специалист на специалист не само посредством научната теория на метода, но и задължително в комплекс с know how (тайната на технологията), т. е. в съвместната работа. С това именно се занимават и сътрудниците на Центъра по саморегулиране. И така, да допуснем, че сме открили образа, който лесно се фиксира от дадено лице в даден момент — кълбо със син цвят. Нека пациентът да седи или стои, както му е удобно, и да го държи във въображението си. Междувременно да си спомним — известният в психиатрията и психологията цветен тест на Люшер, при който с помощта на избрани цветни фишове се определя състоянието на пациента, убедително доказва със своята ефективност, че за различните психични състояния са характерни различни цветовъзприятия. В нашия случай цветогенерацията е образогенерация. Ако със своите действия или думи помагаме на пациента да фиксира дадения образ, ние му помагаме да навлезе в състояние на хипноза. Нашите действия и думи, служещи за психологическа подкрепа, се възприемат от него като внушение. Най-простият образ в нашата система за обучение, достъпен за голям брой хора и в същото време с лесно контролирана както от самия пациент, така и от лекаря идеомоторна реализация, е образът на раздалечаващите се или приближаващите се една към други ръце, предварително протегнати напред. Да си представим, че обучаваният е протегнал ръце и след като ги е освободил от напрежението, си представи, че те се движат настрани. Очите му могат да останат и отворени. Нека с учудване да види, че ръцете му се движат. Учудването предизвиква допълнителна емоционална подкрепа — лек психологически ефект, чиято енергия е необходима за включване на цялостната мозъчна реакция за преминаване в хипнотично състояние. Когато той навлезе в това състояние, му се внушава, че ако го повтори, може да предизвика у себе си особеното състояние сам, без външна намеса, с помощта на усвоената идеомоторна реакция. А сега да погледнем на това от друга страна. Нека да си спомним вече познатата ни „обратна биологична връзка". По този начин, като се използват технически средства, понякога се провежда обучение при автогенната тренировка — към главата или ръцете на обучавания се включват датчиците на енцефалографа, кардиографа или на друг прибор и го приканват да изпадне в приятно състояние на душевно равновесие, при което стрелките на прибора или линията на екрана се успокояват и изравняват. Пациентът сам наблюдава прибора и този визуален контрол за потвърждаване на правилността на вътрешното търсене му помага по бързо да усвои нужното състояние. В нашия случай ролята на такава стрелка или екран изпълняват ръцете на пациента. Или друга реакция или функция на организма — дишането, извеждането на главата, тялото и други. Това е значително по-просто, не изисква сложни прибори и освен това емоционално е по-действено — когато ръцете или краката се движат по желаната програма почти автоматично, без обичайното усилие, у човека се реализират не само необходимите подкрепящи емоционални реакции, но и, което е особено важно, разширяват се представите му в областта на самопознанието. За да овладеете саморегулирането, е желателно предварително да се подготвите психически. Например да видите какво могат да правят другите, вече обучени пациенти и да се въодушевите от успехите им в усвояването на метода. За това помагат групите от обучаващи се, книгите, филмите... Трябва да се знае, че от особеното състояние на саморегулиране никой не може да излезе неочаквано и не е нужно да се очаква това. В противен случай вместо благотворна почивка се осъществява напрегната мобилизация на мозъка, след която обучаваният изпитва умора или главоболие. Очакването за излизане от състоянието може да бъде и несъзнателно, ако процесът на обучение се асоциира с впечатлението за хипноза. Естрадните хипнотизатори са оставили тежко наследство, от което трябва да се избавим. Те винаги са прилагали хипноза, потискайки личността, управлявайки нейното състояние и поведение за ефектни естрадни трикове. При използване на хипнозата за обучение паметта целенасочено се активизира по отношение на всичко, което се извършва, в противен случай обучението няма никакъв смисъл. За предизвикване на първичното особено състояние на саморегулиране се използват най-различни методи, прилагани и при хипнозата. Например отначало се оценява изходната възприемчивост към внушение с известни вече похвати: лекарят моли пациента да стане прав, поставя едната си ръка на челото, другата — на тила му и го предупреждава, че когато отстрани ръцете си, тялото му ще се наклони назад. Ако обучаваният е напрегнат, го успокоява, че в това състояние никой не може да падне, и набляга върху полезността на упражнението за усвояването на саморегулирането. случай че със затворени очи обучаваният е неспокоен, го моли да ги отвори. Опитва се да предизвика нужното състояние при отворени и при затворени очи, т. е търси състояние на най-добра реализация. Главното е да се предизвика очакваната реакция.! Ако това се получи, лекарят веднага засилва предизвиканото от нея състояние с допълнителни внушения. Би могло преди наклоняването на тялото назад, да се приложи разработената от нас система от упражнения. Тези упражнения взаимно се допълват, създавайки непрекъснато, последователно действие на концентриране вниманието на обучавания. Преди упражненията лекарят му предлага да се отпусне и да остане вътрешно спокоен. Упражненията могат да започнат с елементи, напомнящи неврологично или психологично изследване. Обучаващият не трябва да изпитва повишена отговорност за възможните несполуки, а да остане с чувството, че това е увлекателна детска игра, в която не се страхуваш да не допуснеш грешка и всички впечатления са искрени. А ето и системата от упражнения, която обикновено използват лекарите от Центъра за саморегулиране в процеса на обучение или при демонстрирането на метода. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|