Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| А СЕГА ДА ПОВТОРИМ УРОКА
С какво се различава саморегулирането от обичайната за всички волева самонагласа? Не е ли достатъчно за самоорганизирането, да си (поставим точно определена цел и да действаме съобразно нея? Първо, саморегулирането ни хармонизира и вътрешно ни разкрепостява. Тази вътрешна свобода и хармония открива във всеки от нас източници на духовно равновесие. Човек става по-обаятелен. Второ, използвайки метода, получаваме цялостна, по-пълна реализация на волевата нагласа — чрез включването на всички вътрешни потенциални възможности на психиката и на целия организъм. Например аз мислено си представям, че ако телефонът позвъни, няма да му обръщам никакво внимание. Длъжен съм да чета 2 часа, при това без да се уморявам. Неочакваните пюзвънявания на вратата няма да ми попречат, бързо ще отговоря, че съм зает, и веднага ще продължа да чета... Тоест, у човека се формира определен установъчен психологически модел за действие. Той се произвежда може би съвсем несъзнателно, особено ако се е превърнал в навик. Ако този навик бъде използван в режима на саморегулиране, към психологическата нагласа ще се прибави и психофизиологическата, при това достатъчно интензивна. Всичко това означава, че почти всички функции на организма се мобилизират за определената задача, като за психологическия модел се образува адекватна вегетативна нагласа, т.е. има волева установка и в зависимост от нея се включват и съответните й физиологическм процеси. Тази пренагласа на организма, която, се извършва много бързо, понякога става за броени секунди. Как се проявява тя? Позвъняването на телефона ще ми бъде безразлично и аз мога дори да не га чуя. Двата часа ще минат незабелязано, вниманието ще бъде концентрирано върху четенето, няма да се появи обичайната умора и1 едва след това ненатрапчиво, като че ли 'Отдалече, ще изплува въпросът — не позвъни ли някой на вратата? В този пример намерението да не се обръща внимание на нищо намалява слуха. Психиката влиза в активен съюз с физиологията. 'Именно това е особеността на саморегулирането. Ако не е необходимо да се намалява слухът, то такъв момент трябва да бъде „планиран" в установъчната програма. В програмата се фиксира и времето, през което ще се извършва режимът на саморегулиране. Казваш си мислено или си представяш образно: една минута! И по-нататък не е необходимо да се коитролираш. Вътрешният часовник работи с точността на; будилник. Точно след 60 секунди очите автоматично ще се отворят и състоянието на саморегулиране ще се прекрати. А ето ви и познат пример, когато ловците се събуждат сутрин в желания час. Всички притежават тази естествена природна способност. Само че е необходимо да се научим да я използваме, да я развиваме и да разширяваме областта на нейното приложение. Ако се превърне в съзнателно-волева, тя ще бъде много по-мощна и универсална и ще може да бъде използвана за различни цели. Тренировките с помощта на саморегулирането спомагат за интензивното, ускорено развитие на универсалните връзки между психиката и организма. Какво ще рече това — универсални връзки? Както е известно, ако чрез обичайните начини за закаляване организмът се тренира да бъде устойчив на студ, то в крайна сметка тази негова адаптивна функция ще се развие. Същото е при тренировките за събуждане сутрин в уреченото време. Но тренировките в отделни насоки могат да отнемат много време, особено ако поставените цели са повече. В този случай се използва саморегулирането, с помощта на което различните цели се реализират ускорено и по единна схема. Решили сте например да поспите сладко след напрегнатия трудов ден и желаете да се събудите бодри точно в шест сутринта. Включете режима на саморегулиране и си пожелайте лека нощ! Представете си, че в шест, часа сутринта очите ви сами ще се отворят — и наистина ще ви се прииска да станете! Когато направите всичко това, организмът ви ще започне да действа по зададената му програма, която опосредства чрез вашата цел взаимодействието на всички функции на организма. Ако потренирате по този начин няколко дни, ще си изработите навик да заспивате спокойно при всякакви условия и да се събуждате отпочинали. Всеки следващ път включването на програмата ще се ускорява и накрая ще се превърне в навик — няма да ви е нужно да влизате в режим на саморегулиране, а ще бъде достатъчно само да пожелаете това. Същото ще бъде и в другите случаи. Два-три пъти предизвиквате желаната реакция (например да се стоплите в студа или да премахнете главоболието) с помощта на саморегулирането — и необходимите връзки между вашите желания и изпълнителните системи на организма ще бъдат установени! Някои връзки ще бъдат установени по-бързо, други — по-бавно. Това не трябва да ви огорчава. Всичко е въпрос на тренировка. Ако желаната реакция не настъпва, то запомнете трите правила на саморегулирането. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|