Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| Упражнение 1.
При изпълнението на това и другите упражнения, както и по време на целия цикъл на обучение, към обучавания може да се приложи принципът на косвено внушение. Той действа по-убедително, отколкото преките инструкции и установки. За тази цел лекарят адресира това, което иска да каже на обучавания, към всички присъстващи, като че ли коментира процесите. Ако обучаваният е сам, той говори, като че ли чрез него показва закономерни за всички процеси. Лекарят моли обучавания да протегне ръце и да ги държи пред себе си без никакво напрежение. При това те не бива да се докосват. Очите по желание могат да останат отворени. Лекарят предупреждава, че у всички хора в това положение ръцете се стремят към движение настрани поради устройството на мускулите на гърба и на раменете. Задържа ги единствено напрегнатото състояние. Обучаваният не бива да се напряга и да пречи на ръцете. Нека се движат настрани. Колкото повече се разтварят, толкова по-бързо се движат. Леки като перца. Лекарят подсказва, че обучаваният ле трябва съзнателно да движи ръцете си. И не бива нищо да си внушава. Трябва само да не им пречи. Те сами се движат. Това е автомат. Същевременно е полезно пациентът да гледа ръцете си и да анализира процеса. Това го освобождава от напрежението и го убеждава в неизбежността на автоматичното действие. Ако лекарят успее да обясни на пациента похвата по такъв начин, че той да възприеме необходимостта от движение на ръцете като закономерна реакция, ще му помогне да намери онова неутрално състояние, при което няма да пречи на ръцете си. Както вече отбелязахме, при усвояване състоянието на релаксация в автогенната тренировка се използва екранът на електроенцефалографа, чиито сигнали обучаваният се опитва да регулира чрез успокояване на нервната си система, т. е. за него визуализацията на психическите процеси на екрана е ориентир за постигане на нужното автогенно вглъбяване. А в нашия случай, повтарям, ролята на такъв екран изпълняват ръцете на обучавания. Освен това при автотренинга пациентът се учи само на релаксация, а тук — на саморегулиране като универсално състояние, с помощта на което може да реализира най-различни програми. И така ръцете започват да се раздалечават! В такъв случай естествено настроението на лекаря се повишава и гласът му придобива уверени интонации. Той също има емоции. Възниква ефектът на подкрепящата обратна връзка. Пациентът чувства увереност — ръцете му започват да се раздалечават по-бързо. Лекарят започва да го ободрява, хвали неговата способност да се съсредоточава върху нужната реакция и го уверява, че скоро ще овладее саморегулирането. Подкрепяйки го, засилва реакцията с внушения: „Чудесно се движат" ръцете! Великолепно! Отлично!" И естествено, както вече споменахме, ако има други присъстващи, то думите трябва да са насочени към тях. Това действа като силно косвено внушение. Може например да се каже: „Вижте как все по-бързо по-бързо се движат ръцете му, те станаха по-леки. Подобрява се самочувствието му. Всяко ново упражнение задълбочава реакцията му..." и т. н. Ако по време на първото упражнение ръцете ви още не се движат, то за преход към второто лекарят предлага те да се раздалечат съзнателно. В този случай също се използва принципът на косвено внушение! чрез обръщане към аудиторията или просто коментар на формиращото се състояние. Това, както вече казахме, действа по-силно, отколкото ако се обърнем пряко към пациента. Тъй като прякото обръщение у някои обучавани предизвиква защитни рефлекси. Следващото упражнение е непосредствено свързано с предходното. Упражнение 2. Ако ръцете се движат — добре! При това идеомоторно действие у някои обучавани се развива дълбоко неутрално състояние. Дори очите им започват да се затварят, а ако останат отворени — са неподвижни. Не бива да се заставят да затварят очите си, без да е необходимо. Това може да повиши чувството им за тревога. Ако пациентът се опита да излезе от нарастващото вцепенение, трябва да бъде разубеден. Казва му се: „Нека състоянието се задълбочава. Колкото то е по-дълбоко, толкова то е по-полезно за здравето и за| обучението. И по-приятно." По-нататъшното вглъбяване в нужното състояние се осъществява чрез втората установка. Словесно се формира образ, че ръцете започват да се прибират, да се притеглят една към друга. За засилване на образа в центъра на притеглянето на ръцете лекарят поставя дланта си (вертикално), която като че ли привлича сближаващите се ръце. Процесът се съпровожда от подкрепящи внушения: „Ръцете се прибират бързо." Тези внушения се правят, като че ли се констатира този процес, без той да се натрапва. При това се препоръчва обучаваният да гледа как се сближават ръцете му. Погледът върху автоматически движещите се ръце повишава вниманието на пациента, създава у него необходимия за развитието на особеното състояние емоционален ефект. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|