Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| Други упражнения.
Другите упражнения се изпълняват в зависимост от възприемчивостта на пациента. Например ако едно упражнение не дава ефект, то следва да се замени с друго. Не е важно кое конкретно упражнение ще даде ефект, важното е то да се намери. Нужно е да се изпробват няколко различни установъчни програми и да се открие коя от тях се реализира най-добре. При това, разбира се, след всяка поредна установка за получаване на очакваната реакция трябва да се изчака няколко секунди. Времето на реакцията може да бъде различно — от 1 до 5—8 секунди. Най-често по-активно се реализират тези установъчни реакции, които намират в организма формирани по-рано стереотипи. По този начин стереотипите могат да бъдат диагностицирани като на рентген. Например лекарят казва на пациента: „Станете прав, постарайте се да бъдете съвсем пасивен и като че ли отстрани да наблюдавате на коя установка вашето тяло ще реагира активно, автоматично. При това не бива нищо да си внушавате, просто наблюдавайте!" След това внушава установката: „Вашите ръце вече не са ваши. Това са ръце на автомобилист, каращ кола по трасе. Пред вас има остър завой надясно. Да видим какво правят ръцете. Не им пречете, само наблюдавайте!" И моли пациента да не бърза. Да допуснем, че ръцете не се движат, човекът не е изпитвал съответното състояние — той просто не умее да кара кола. В такъв случай му се внушава образът на волейболист, готов да подаде топката. Добре би било, ако преди това тялото и ръцете му са заели подходящо положение. Тогава и ефектът ще бъде по-добър. Или пък образът на тенисист, на плувец в бурна река, на велосипедист, на щангист, боксьор, фехтовчик, парашутист и т. н. На една от установките ръцете или краката, раменете или главата, а може би дишането изведнъж ще отреагират. Ръцете и пръстите например започват да се движат, като че ли пишейки на въображаема машина. Ефектът може да бъде най-различен. Значи има реакция! Обикновено реакцията се предизвиква от привичен за всекидневието на човека начин на действие. Когато лекарят открие реакцията, той започва да я развива — казва на пациента ободряващи думи, убеждава го, че с всяка секунда действието се засилва. Развивайки реакцията, лекарят съдейства за създаване на желаното състояние. След това у пациента заработва цялостната реакция на мозъка — настъпва дълбоко особено състояние. В края на краищата, използвайки творческата си фантазия, наблюдателност и настойчивост, лекарят специалист, който е едновременно психолог, философ и педагог, намира първия ключ към състоянието, в което се формира навикът за саморегулиране. Посоченият принцип съществено се отличава със своята оригиналност от известния метод на внушение при хипноза, тъй като при него вместо многократни повторещия или „втълпяване" на някаква формула на внушение на пациента се предлага калейдоскоп от образи за откриване на индуциращия „генериращ" образ, предизвикващ активна ответна реакция и по този начин — нужното състояние. Този принцип между впрочем следва да се използва и от хора, които са усвоили саморегулирането и желаят да задълбочат режима. За тази цел е необходимо преди набелязаната основна задача да бъдат изпълнени вече известни и успешно реализирани досега една-две установъчни програми. Докато те се осъществяват, състоянието се задълбочава !и едва след това трябва да се (пристъпи към изпълнение на основната задача. Ако по време на тренировка обучаваният успешно изпълни първите упражнения, може да му се внуши да изпита чувството за полет или друга установка, която се асоциира с чувството за комфорт и вътрешна свобода. Например да вземем чувството за полет. При него ръцете на пациента започват да се движат плавно, отваря се естественото дълбоко дишане. Понякога възниква състояние на еуфория. А в случай че ръцете не се движат? Така да е. Не трябва да се акцентира вниманието на пациента върху това, а да се потърси друга реакция. Може би пациентът страда от остеохондроза на шийните прешлени на гръбнака, чиито признаци са умора и тежест на ръцете, при движение на главата — болки в шията. В този случай трябва да се правят упражнения за шията, да се лекува остеохондрозата. Да се приложи мануална терапия, иглотерапия, т. е. целият арсенал, който владее лекарят специалист, водещ обучението до саморегулиране. Ето ви едновременно лечение, диагностика и обучение. Наистина възможностите на метода за саморегулиране са големи! Ако намирането на първия ключ е необходимо за предизвикване на първичното състояние (с цел обучаваният да придобие определен опит), то вторият ключ е нужен за самостоятелното включване на това състояние. Двата ключа могат да са идентични, т. е. стереотипът на действие (.например раздалечаващите се или приближаващите се една към друга ръце), който е предизвикал първичното състояние, може да бъде използван и за включване на режима на саморегулиране. Достатъчно е да се спазва тази последователност на действията. Индивидуалният ключ може да бъде видоизменен. Той може да представлява броене на ум до пет, при условие че погледът на обучавания е устремен в една точка. Или броене до десет, съчетано с три кимвалия на главата ... Това няма значение. За включването на режима на саморегулиране може да се разработи всякакъв ритуал, но в първичното състояние чрез внушение, след което се затвърдява чрез самостоятелни повторни упражнения. В края на краищата при желание той може да се смени и самостоятелно. Това се осъществява, като обучаваният предизвика състояние на саморегулиране с помощта на вече установения ключ и дава установка за неговата смяна, представяйки си желания образ на действие и реакцията, която очаква от себе си. По този начин се разширяват възможностите за саморегулиране и в други насоки. Например обучаваният може без усилие да предизвика особеното състояние прав, но не и седнал. В такъв случай, намирайки се в състояние на саморегулиране, той трябва да си представи, че желаното състояние се постига и в седнало положение. С помощта на саморегулирането може да се постигне много. Например това, което бе възможно скоростно да се усвои с помощта на хипнозата, сега вече може също толкова бързо да се усвои и без нея. Да се научим да рисуваме но метода на В. Райков? Или да пишем на машина? Моля! Но това няма да бъде лабораторен експеримент (неспособен да излезе извън рамките на група изпробвани доброволци), а напълно достъпен елемент от културата на всеки човек. Защото не съществува зависимост от външно внушение, а има свобода, творчество и воля! А сега нека още веднъж се постараем да отговорим на въпроса — защо все пак човек се нуждае от особеното неутрално състояние? В неутралното състояние се „изключва" личностната рефлексия на човека, изчезва парализиращият страх от възможна грешка. Помислете, защо човек не може да премине по греда над пропаст, а на земята прави това б«з усилие? Защото твърде високата отговорност раздвоява вниманието му и начина на постигането й — крачката, която по същество е автоматично действие, но чийто автомат блокира поради друга намеса. За да бъде крачката лека и да се прави без напрежение, вниманието трябва да бъде съсредоточено само върху целта. Както правилно бе отбелязал някой, ако през цялото време мислим, че трябва да говорим правилно, без да искаме ще започнем да се запъваме. Затова логопедията ни учи да мислим какво говорим, а не как говорим. Следователно, имайки цел, не бива да пречим на автоматично изпълняваните действия, в противен случай автоматът блокира, сам се превръща в цел и съответно в обект на анализ. Затова е (необходимо, отвличайки се, като че ли наблюдаваме отстрани, да не пречим на автомата. И тогава организмът ще осъществи реакциите, които осигуряват решаването на поставената задача. Ето защо трябва да се научим да предизвикваме неутралното, отвлечено или т. нар. „отсъстващо" състояние. В него всяка идея придобива по отношение на механизмите на мозъка силата на програма, разпространява се върху целия организъм. Но тъй като й неутралното състояние е трудно да се създават идеи и да се изпитват желания, тази програма трябва да се формира преди използването на ключа, водещ към особеното състояние. Схемата е проста — съзнанието дава поръчка, неутралното състояние изключва всичко, което пречи и съдейства за постигането на целта, като се използва съзнателният и несъзнателен опит на човека. Съзнанието възлага, а естествената и освободена в дадения момент природа на организма изпълнява. Нека да покажем това с вече познат елементарен пример. Само че това упражнение ще изпълним самостоятелно. Протегнете ръцете си напред, без да се докосват, и ги освободете от напрежение. Сега създайте у себе си образа на раздалечаващи се встрани ръце. Не трябва нищо да си внушавате. Ръцете ще започнат да се движат веднага щом се появи поне частично неутрално състояние — условие за материализирането на енергията на въображението. Затова изчакайте малко, не бързайте, не мислете за това, дали ,ще се получи или не, ле обръщайте внимание на странични шумове, не се напрягайте, т. е. опитайте се да бъдете неутрални, отчуждени, пасивни. Щом се появи елемент на „празнота" или отчужденост, ръцете веднага ще започнат да се раздалечават. Разбирате ли с какво саморегулирането се различава от известните методи на самовнушение? Разликата е в това, че три него не трябва напрегнато да си втълпявате и непрекъснато да повтаряте каквито и да било формули като заклинание. Вместо това поставете задачата, „отдръпнете се встрани" и тя ще бъде изпълнена. Йогите съветват — ако работата не върви, отклонете вниманието си и подсъзнанието ще даде нужния отговор. На всеки е познато мъчителното чувство, когато не можете да си опомните името, което е «а езика ви. Какво е необходимо да се направи? Да престанем да напрягаме паметта си, да се абстрахираме и нужната фамилия сама ще изплува. Ако ръцете започнат да се раздалечават, си представете, че нещо ги дърпа нагоре към небето. И те наистина ще тръгнат нагоре. След това си представете, че сте птица в полет. Ръцете ще започнат да имитират плавното движение на крила. Ще се освободи дишането. Всички точки на тялото ще дишат в единен ритъм. Дишането ще идва отвътре — естествено, свободно. Това означава, че е 'изчезнало напрежението. В състоянието на хармония се включва вътрешната „аптека" на организма. Всичко, което не е било наред, функционално нарушено или изтощено, се стреми към възстановяване. Само няколко минути на ден от тази необременителна лечебна гимнастика са достатъчни, за да натрупате за месец толкова сили, колкото ако сте почивали в санаториум. Но не бива да се забравя, че винаги трябва да излизате от състоянието на саморегулиране с нагласата за свежест и бодрост като след освежаващ душ или дълбок нощен сън. Това помага да се избегнат нежеланите остатъчни явления, особено при хипотониците (страдащите от ниско кръвно налягане), за които саморегулирането трябва да се съпровожда само от тонизиращи установъчни програми, докато при хипертониците (хората с високо кръвно налягане) — от релаксиращи. Ако ръцете все пак ,не се раздалечават, значи сте напрегнати, т. е. проявявате отношение към очакваното действие. А това от своя страна означава, че има и рефлексия, пречеща на автомата да изпълни идеомоторния акт. Използвайте друга установка: например че ръцете се притеглят една към друга. Ако тя е сполучлива, не се освобождавайте от възникналото чувство на вцепенение, от което нараства неутралното състояние. Именно то ви е нужно. При задълбочаването му очите започват да се затварят, не им пречете, нека се затворят. Ако ли не — «ека останат отворени. Всичко трябва да е естествено. Задълбочаващото се състояние само намира съответните реакции — отваря се дишането, тялото се наклонява назад и т. н. Понякога се случва ръцете да започнат да се разтварят, но после да опрат. Какво се е случило? Просто вие предварително не сте решили, не сте набелязали точна програма какво да правите по-нататък и сте се оказали в състояние на неопределеност. В неутралното състояние е невъзможно да се решава какво да се прави — процесът на мислене се извършва в обичайното за човека състояние. Затова ръцете спират движението си, а вие излизате от режима на саморегулирането. А сега да изпълним това упражнение, но вместо ръцете да задействаме тялото. Важното е да намерим реакцията, която лесно се включва. Изправете се;, краката са на ширината на раменете, ръцете висят свободно край тялото. Наклонете едва-едва главата назад и я дръжте без напрежение. Ако искате, очите могат да останат отворени. За няколко минути си представете, че нещо тегли тялото ви напред, и се постарайте да се абстрахирате. Не бързайте. Всеки, в зависимост от изходното си състояние, има свой праг на реакцията – дълбочина, време за навлизане в състоянието, което за някои трае секунда, а за други повече. Или си представете, че нещо тегли тялото ви назад. След това наляво, надясно. Представете си, че сте боксьор, след това плувец, шофьор и т. н. Изпробвайте определен диапазон от различни установъчни програми. Не бързайте, не се напрягайте, а просто стойте и безучастно наблюдавайте как организмът реагира на една или друга програма. На някоя от тях той ще отреагира, ще се задвижат ръцете или раменете ви, кракът или главата ви. Главното е да се намери образът, който включва състоянието! И чрез него — към хармония. Редица съзнателни и подсъзнателни фактори у човека му пречат да навлезе в неутралното състояние. Ето защо когато например обучаваме пациент в поза „прав", непременно му казваме, че в това състояние никой не може да падне. Това веднага премахва тревогата, която несъзнателно е пречела на обучението. След това повтаряме, че в режима на саморегулиране мозъкът никога не се изключва, а напротив, съсредоточава се върху поставената задача, а не върху странични шумове, мисли и т. н. Това също премахва напрежението. При положение че обучаваният многократно е предизвиквал саморегулирането с помощта на някакъв ритуал, по-късно той може да предизвика състоянието само с волево желание и да използва режима като универсално условие за изпълнение на различни установъчни задачи. При хора с нервно-физическо изтощение след първите учебни упражнения се наблюдават остатъчни явления на сънливост независимо от това, че преди да излязат от състоянието, са си „поръчали ободряващ душ". Това означава, че мозъкът, настроил се на режим на натрупване, продължава да натрупва сили дори след формалното излизане на пациента от състоянието. В това се състои силата на саморегулирането — в ориентирането му към индивидуалните свойства на организма. В такъв случай пациентът трябва да остане в състояние на саморегулиране 10—15 минути и да „си отспи" както трябва. На второто или третото занятие остатъчната сънливост ще изчезне. При хипотониците преди занятието се .прилага специално разработена методика от иглотерапия, предотвратяваща намаляването на кръвното налягане. Ако сте опитали да изпълните предложените упражнения 1—2 пъти безрезултатно, не се отчайвайте, а на следващия ден ти повторете още няколко пъди. Може би този път ще успеете. Все пак ви напомняме, че таз:и книга не е самоучител за овладяване на метода на саморегулирането, а само средство да се подготвите за обучение при лекар специалист. Но както някои чрез самообразование покоряват върховете на познанието, така и сред вас непременно ще се намерят особено възприемчиви, които ще успеят самостоятелно да усвоят тези упражнения. Да смятаме, че сте преминали успешно теста за обучаемост. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|