Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Християнски мистични опит 32
- 5. 2. Видове на духовния опит
- 5. 2. 1 Теологален опит
- 5. 2. 2 Мистичния опит
- 5. 2. 2. 1 Специфичност на мистичния опит
- 5. 2. 2. 2 Основни характеристики на християнски мистични опит
- 5. 3 Общо призвание към мистика
4. Погрешно използване на понятие«Мистика» и «мистицизъм» са думите които често се използват за да се изкажат най-различни чувства и опити, феномени и поведения които излизат от рамки на нормално и обикновено. Така може да се посрещне и такова нещо че несправедливо и далече от автентично значене на понятие – мистик се нарича примерно някой мечтател, утопист, човек който се занимава с окултни практики. В този контекст трябва особено да се изтъкне как следващите състояния не могат да се наричат с името «мистика»: превъзнасяне на не-контролираните чувства, страсти на възхищение, не-контролирано възхищение (ентусиазъм); теософия30, всеки вид на видения и откровения, сънища и тълкувания; окултизъм, магия, суеверие, демонология, парапсихология и други извънредни феномени; състояния на познаване или състояния предизвикани с наркотиците. По днешното време доста се говори и пише за отношение между наркотиците и мистицизма31. 5. Християнски мистични опит325. 1. Живот и християнски опитПонятие опит е станал нещо обикновено в духовност, а особено в област на мистика. Това понятие е много сложно, като и негово използване, така че трябва да кажем нещо за различни нива на значение. В разпознаване на опит трябва да се припомним винаги върху неговите четири фундаментални вида: човешко, религиозно, християнско, мистично. «Дума опит е една от ключови думи в богословска мисъл на XX. век»33. Това е едно от най-загадъчни философски понятия. Общо взето това понятие означава човешки живот с всички психологически явления и учение което от това последва. В това кратко понятие можем да забележим три елементи: субект, обект, отношение. «Понятие опит, казва A. Guerra, от другата страна на различни етимологии, които запазват своята ценност, има свое първо значение и за това трябва да си спомним при всяко друго изследване: означава човешки живот с всички поучения които произлизат от неговото осъществяване»34. Наблюдавайки тази житейска реалност, разкриваме онова какво опит е в себе си. Така разбираме че автентичен опит не е нещо само субективно. Но, тук става дума за отваряне към една външна реалност. «Опит не се ражда освен от обекта който се представлява на нашата чувствителност на различните нива (художество, рекреация, политика, религия...), и това с привлекателност която е способна да преобърне цялата поредица на личните подтици… но силата и привлекателност на обекта не са достатъчни. Освен обекта смесено е и положение, човек, култура... за да би сила на обекта успяла да го привлече, необходимо е субект житейски да го въведе в себе си. В противен случай не можем да говорим за опит. Това е очевидно примерно по отношение на естетични опит. За да се има такъв опит не е достатъчно да се доведе човека пред някое художествено дело. Необходима е способност чрез която човек ще достигне до хубост на обекта пред когото се намира»35. Като плод и место на личната среща, опит се противопоставя на всяко абстрактно познание; а не може нито да се отъждествя нито с универсално познание и не е плод на дедуктивни процес на познание. Това е лично и непосредствено познание на единични и конкретни неща. «Съзнание на житейски отношения с другите лица, с Бог, образува сърце на опит» (J. Mouroux). То ще бъде разорено ако го лишим от неговото съществено измерение: обективност и субективност. Емпиризъм го тълкува като чиста емоция или пасивно чувство на човека който е извън от нещата. В имантентизъм, в който автономни субект всичко регулира, не обръщайки внимание на висшите обективни инстанции, то ще, като възможност на качествено различно познание ще бъде игнорирано. Ние смятаме че това е лично и цялостно динамично действие на човека. В опит лицето действа цялостно: пасивна е, но е и активна по същото време. Съществува и една пасивна пасивност която се ограничава на това да понася реалност и да се намира под нейното влияние. Такава форма не смятаме за автентичен опит защото тук не става дума за това лицето да става пасивно. Опит в себе си е съществено креативно. Защото съществува и пасивна или рецептивна активност, когато лицето приема реалности и външно влияние и ги прави свои, внасяйки ги в своя живот. Поради това автентичен опит ще се ражда в комуникация на лицето със света, със другите лица и с Бог. И за да можем да говорим за истински личен опит, необходимо е лицето да има съзнание за това отношение. Без съзнание опит не е възможен. Поради това следвайки Mourouxa, можем да кажем че опит е: съзнание за житейско отношение с другите лица и с Бог. В този случай имаме най-голямата форма на опит, тоест общение което се случва когато влизаме в непосредствено и житейско отношение с другите лица. Отношение между хората е най-висши вид на човешкия опит».
Тук съществува голяма бъркотия между модерни автори: не може да се нарече «мистични опит» всеки интензивни вид на християнски опит. В такова разбиране влиза всичко: святост, духовни модели, харизми на служене, създаване на стилове в живота на Църква. Иска се да се каже всичко, а не се казва нищо. Значи, не става дума за повече или по-малко свято или за социални категории на Църквата, но става дума за начин на развиване на благодатта. Не съществува елинизъм, ако примерно казваме че някои християни и някои светци са мъченици, а други не са. Ако поради избягване на елитизъм и над мощност, желаем всичките да наричаме «мъченици» това не е нищо друго но объркване. Дори и тук би трябвало да се различават мъчениците с «желание» и мъчениците «в реалност».
В основа на този теологален опит, християнин може да получи опит на най-голямо качество и интензитет на лично общение с Бог. Това което казваме отговаря на богословски говор който се основава и намира своето често потвърждение в история. Това са светците относно лицата които са постигнали общение на по-интимно отношение с Бог и които не дават знакови на някакви особени мистични реалности. Струва се че теологални опит при някои лица може да бъде повече отколкото мистичен опит при другите. Значи не е форма (вид) мистична или теологална която прави качество на опит, но интензитет на благодат и степен на приемане и на сътрудничество. Сега когато сме видели в какво се състои христичнски опит можем да кажем нещо и за мистичния опит. 5. 2. 2 Мистичния опитВсеки богословски или духовно-богословски говор за християнската мистика трябва да започне с онова което наричаме с понятие «мистичния опит». В противния случай целия говор се върти около «празнота» и само се създават спекулативни проблеми които не отговарят на реалността и на ефективно наблюдаване на развитие на духовни живот на лицето. Днеска е «опит» станал общ фундамент за всеки говор за форми на мистичния живот. В заглавието посрещаме три понятия които изразяват тази реалност: християнски-мистични-опит. Тук дума християнски влиза като основни и важен елемент, а мистично означава начин на развитие на благодат и на християнския живот като цяло37. Вече сме подчертали че мистични опит по отношение на християнски теологални опит не е в никой случай от по-голяма духовна стойност нито качество, нито става дума за директно гледане на Бога. Или подобно. Тогава в какво се състои особеност на мистичния опит? Когато става дума за мистика, в смисъл на мистичния опит, така как в последните векове католическо богословие го смята, струва се че не може да се приеме че решение за нейното дефиниране се намира в тази посока: общение на живота в съзнателна пасивност. Не става, значи, само дума за съзнателност, както някои тълкуват когато изтъкват «психологическа» компонента. Психологическа компонента само показва вътрешно дълбоко общение на другите нива.
а) Непосредствено познание на Бога чрез любов. Чувство на Божествено присъствие, сигурност, общение («Не може да се съмнява че тук е живи и истински»: св. Тереза Авилска; Relazione, 41); б) Пасивно познание (не означава не активност, но пълна отвореност към Боже действие); в) Цялостен опит (обхваща цялото лице, докосва корените, най-дълбокия център на човешката личност където се намират всички способности на човека); г) Духовно наслаждение (особено в най-висши степени на мистичния опит. Но, преди това необходимо е да се премине «тъмна нощ», изпитание на пустинята, изход, взимане на участие в мистерия на смърт и на възкресение); д) Ново качество на живот: мистични опит обхваща цялото лице което е преобразено със силата на този опит. е) Неизразимост на Тайната (Мистерия) и опита: никакви понятия не са достатъчни да изразят този опит: Мистик е сигурен че познава, обича, «чувства» Бога, но успява да изрази, изкаже само трохите от онова което той е опитал и това което той живее. От опит до неговото приобщаване св. Тереза Авилска вижда три крачки, които тя нарича благодат ( Ж 17,5): a) едно е благодат да се приеме; б) друго е да се разбере приета благодат; в) а трета е да се знае да я се комуникира, разкаже и съобщи; ж) Парадоксален и символичен говор като средство на съобщаване и пълна новост на опит. «Значи, мистичния опит се отнася на опитно и чувствено познание на Бога, за което мистици твърдят че е най-висше състояние на съзерцание и на единение» (A. Матанич). Автентични християнски мистик е съзнателен че дарът е безплатен и че е релативно значение на този опит когото той изживява. Защото мистични опит не е съществена реалност на християнство, нито е най-висши дар. Това което в християнство е най-съществено е любов, която е единствена мярка на съвършенство и на святост.
Главния проблем на застъпниците на общо призвание на мистика е било отсъствие на едно истинско мистично съзнание, като съществения елемент на мистичния опит при много духовни лица и светци. Различаване между «мистичния живот» и «влято съзерцание» е било ключ на излизане от сериозно затруднение в което е водило мнение за общо призвание към мистика40. Отговор на въпрос зададен в заглавие е негативен: не съществува необходимост на мистичния опит, в истинския смисъл, за да се достигне до християнската святост. Негативна позиция, по отношение на общо призвание на една мистична святост, не свежда християнски духовни живот само на аскеза, на медитативна молитва, на един «аскетични стил» на живота. Напротив, не приемайки нито една от тези позиции, мистични проблем е отишъл крачка напред и по този начин отново се валоризира християнски теологални опит, който предхожда на разпознаване между аскеза и мистика, и който със себе си носи един висок степен на пасивност чрез действие на Светия Дух. Християнски теологални опит е достатъчно квалифициран, пасивен и активен, за да осъществи християнска святост в пълнотата. Трябва отново добре да се погледнат и уточнят понятия които се отнасят на мистика и на съзерцание. Мистичния опит има едно по-широко значение от мистично (влято) съзерцание. Когато става дума за «съзерцание», трябва да се каже че съществуват три различни значения: съзерцание, съзерцателен опит, съзерцателна молитва. Значи, съзерцание не е нужно и тясно доведено до «съзерцателна молитва» и «съзерцателни живот»41. Самите мистици приемат благодати по време на работа; по време не само религиозни, но и светски посредници в ежедневния живот. Не само и изрично по време на молитва. В този смисъл св. Тереза Авилска казва че «Бог може да се посрещне и в кухня между тенджери», а Майстер Екхарт: че «Бог е еднакво присъстващ и в параклиса и в обора». Съзерцателен опит означава присъствие на Бога което обхваща лице, събужда любов, подарява познание и преобразява. Такъв съзерцателен опит случва се в една съзерцателна мълчалива молитва но и е литургия, братска среща в едно свободно и безплатно подаряване на Бога което същевременно прави способно лице дълбоко да живее благодат в своето лично призвание. Онова което се нарича «активна мистика» често всъщност е един «съзерцателния опит» който се случва в моменти на молитва като и по време на работа. Да се върнем още на въпрос за общо призвание към мистика. Да ли някой ще бъде поканен на мистичния живот, това е зависимо само от Бога. Разбира се че ние от нашата страна трябва да направим всичко за да се подготвим за такова нещо, да копнеем за съединение с Бог и за преобразуване в Него. Но, едно е сигурно: „Бог – казва Hieronymus Jaegen42 – няма да даде тези благодати нито на една душа на която липсва само един от следващи условия:
И продължава този писател: “Най-често хората смятат себе си по-добри отколкото всъщност те са. Много от тези който още не стъпват по пътя на пречистване твърдят че вече пламенно любят Бога и поради това очакват от Него особена склонност. Такива лесно могат да привлекат внимание на сатана който с удоволствие пристъпва към душата като ангел на светлина за да ги объркат с фалшиви просветления и наставления. А ако такива имат още и копнеж към необикновени благодати, те именно предизвикват дявола да имитира Божи благодати“44. Поради това трябва да се има внимание. Онова което е съществено за всички е да се копнее към християнско съвършенство, да се строи върху любов и във всичко да се настоява да се изпълнява във всичко Божия воля, а на Бога да се препусне начин на който Той ще комуникира с нас. Да ли това ще бъде чрез редовни или мистични благодати, това той най-добре знае и сигурно е че ще постъпва с нас по начин който е най-добрия за нас за да получим вечна слава в небето45. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|