Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък
Християнска и не християнска мистика
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Съзерцание
- 3. Дефиниции на християнска мистика
- 3. 1. Съществени характеристики
1. Християнска и не християнска мистикаA. Ch. Bernard се пита: «да ли има нещо което е общо на всичките мистици? Въпросът може да изглежда странно, защото се използва една и съща дума 'мистика'; поради това би трябвало да има нещо общо което свързва тези мистични опити. Да, но како е това? Отговор само по себе си не е ясен. Аз предлагам някои критерии за които, на другите места, съм говорил по подробно: ние говорим за мистичния опит когато в съзнанието се разкрива един Абсолютен и когато този Абсолютен се познава по начин който е различен от обикновения. Докато това обикновено познаване се случва по дискурзивен начин за да дойде до просто познание, мистичния процес тръгва от непосредствено познаване на една реалност чието присъствие със сигурност се показва. Ясно е че такова описание се прилага на всеки вид на мистика, на християнска, като и на не християнска. Онова което прецизира християнски живот, това е природа на Абсолютния: Триединния Бог Който може да познае в Исус Христос и Който ни дарява своя живот»22. Ханс урс фон Балтасар говори за три съществени отличителни черти на «християнската мистика» по отношение на други, не християнски мистики и мистични форми, а които E. Ancilli така резюмира23: 1) Християнски мистичен опит е напълно Божи дар. Докато не християнски мистик придава голямо значение на различни «техники» и на човешко усилие за да може да дойде до състояние на единение. Библейски, пък човек няма инициатива за да може да получи особени религиозни опити или мистично потъване в Бога, но самият Бог е Този Който пръв тръгва да търси човека, изисквайки от него готовност на отвореност и на послушание. 2) В християнска мистика няма диястеза (разделение) между дух и материя, защото в Божие провидение тези две неща – небесно и земно не са помежду си нещо чуждо. Ако светът чрез греха се е отдалечил от своя Създател, отново е помирен с него чрез Въплъщение на Христос и благодарейки на него е възможно единение на човека с Бог. 3) Трета разлика се състои в това че не християнска мистика «индивидуална» е насочена единствено на отношение с Бог, с Абсолютния или с Божество. Автентичен християнски мистичен опит отхвърля всяка форма на индивидуализъм и винаги има един социално и църковно измерение: акт на съзерцание не се ограничава на самото отношение с Бога, но в християнската мистика има дълбоко, макар и скрито влияние на Църквата и на света.
В най-разпространено използване думата мистика в себе си е събрала повече обективни аспект на мистерия, а съзерцание е изтиквало взимане на участие на субекта. През средния век, тези два понятия, почти са станали еднакви, въпреки че съзерцание малко повече се е насочила към любов, отколкото към познание. В актуално използване, мистика има по-широко значение, включвайки манифестациите на опит, докато съзерцание би се отнасяло на онези форми на опити които се раждат из молитва. Тези посоки в терминология имат, разбира се, релативна стойност. Доста често тези думи са използвани в приблизително или напълно свободно значение, според склонности или чувствителност на автор или на различни школи24. 3. Дефиниции на християнска мистикаСъществуват много различни дефиниции на мистика. Но, мистика е реалност която не е лесно да се сложи в дефиниции. Преди но преминем на сами дефиниции трябва да кажем само по просто какво е мистика, а какво е аскеза. Аскеза е настояване на човека който е “подпомогнат от редовни Божи благодати“, а мистика е “необикновено действие на Бога в човека, а особено все повече и повече предаване на Бога на човека чрез свръхестествените благодати които (...) Създател не дава на всеки “25. Между много дефиниции на християнската мистика, ще споменем само четири: а) Св. Йоан Кръстни: «Съзерцанието не е нищо друго освен тайнствено, спокойно и любовно вливане на Самия Бог. Ако се даде място на това съзерцание, то ще разпали душата в духа на любовта» (1ТН, 10,6). « «Съзерцанието е наука на любовта, влято, изпълнено с любов познание на Бога, едновременно осветяващо и очароващо душата» (2 ТН 18,5). б) G. Moioli: «…с това понятие означаваме онзи момент, онова ниво или проява на религиозни опит в който един определен религиозни свят се живее като опит на дълбочина и на непосредственост. Би могло да се говори и за един особен религиозни опит на единство-общение-присъствие: където онова което се «знае» именно реалност, събитие на това единство-общение-присъствие. Не става дума за размишление, нито за създаване на понятия, нито за фантазии, но става дума за религиозно събитие което е живяно. Оттук, в по-широк смисъл и идва чувство на неопределеност но и непогрешимост на мистичния опит; а от друга страна също и проблем на изразяване в мистични текстове в които този непогрешим опит е съобщен и поради това предадено от сами мистици»26 в) E. Ancilli: «Мистика в християнски смисъл означава любовно и тайнствено общение на Християните с Бог, а това в душата поражда специално познание»27 г) F. Ruiz: «Мистичния опит е любовно познание на Бога, интимно и трансцедентално, с характеристики на непосредственост, пасивност и сигурност»28.
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|