Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък


Разпознаване на извънредни феномени



страница9/30
Дата23.07.2016
Размер3.94 Mb.
#2583
ТипКнига
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30

3. Разпознаване на извънредни феномени


Пасторални опит ни показва с каква лекота някои неуравновесени хора копнеят към прекаляване и че те лесно могат да бъдат под влияние на илюзии и на халюцинации. Не винаги е лесно да се разпознае потекло на някое явление и разпознаване на мистични феномени никак не е лесно, но е понякога мъчително и деликатно. Да си спомним само случай на св. Тереза Авислка където различни свещеници са имали различни мнения. А че разпознаване на мистични феномени е много трудно говори и факт че някои светци, признати официално от Църквата като такива, също понякога не са били прави и в някои свои явления и видения са се заблудили напълно или частично.
3. 1 Роля и принос на наука в разпознаване на извънредни феномени
В последни двама века тези феномени са привлекли особено внимание на хуманитарни науки, а особено на психология на различни течения. Трябва да се каже че наука има своя голяма роля и помага в изследване на тези явления, но разбира се че имат и свои граници. Наука (медицина, психиатрия, психология) може да каже само това да ли някое явление е естествено (т.е. могат да се обяснят с естествени закони) като и това да ли става дума за нещо нормално или нещо което не е нормално (патологически предизвикано). И това се нейни граници. Наука не може да направи крачка напред и да каже да ли нещо е свръхестествено. Може само да каже че някои феномен надминава нейните възможности. Това още не означава че някое явление трябва да бъде от Бога или от дявола, защото съществуват пара психологически явления които не могат да се обяснят и разберат с до сега познати закони, но все пък си остават в границите на естествено. Да се даде оценка за това да ли нещо произлиза от Бога или от дявола принадлежи на богословие и на духовност. Значи трябва при изследване на такива феномени да се определи, според определени критерии, че не става дума за нещо което е патологическо (не нормално) или че става дума за парапсихология (пара нормално). Но нито с това не се разрешава всичко по отношение на произход на явление, защото наши човешки граници между естествена, пара- психологическа и свръхестествена сфера не представляват за Бог никаква пречка, тъй като Той е свободен и да действа във всяко добро дело което прави човек. Поради това всички пара-психологически феномени не трябва веднага да се смятат като нещо негативно, но Господ може и с тях да се служи, тъй като те все още принадлежат в сфера на естествено.

3. 2 Процес на разпознаване и критерии

Процес на разпознаване на извънредни феномени е много комплексно и трудно, и понякога съществуват затруднение в разпознаване на нещо което би било пара-нормално от мистично. Различаване между природни (естествени) и свръхестествени (soprannaturale и preternaturale) феномени в теория е ясно. Но, в практика това е много деликатно, било поради това че някои естествени (природни) феномени могат да имат голямо подобие със свръхестествени, боло поради това че не рядко, в феномени съществува една зона която е напълно неизвестна, било поради това че феномени от този два порядъка понякога се явяват единени помежду си или смесени. Поради това трябва максимално да се внимава във приемане и разпознаване на какво е едно, какво е друго.



Като правило в процеса на разпознаване, още от Папа Бенедикт XIV взима се принцип че някое извънредно явление не може да се смята като свръхестествено докато не се изчерпят всички възможни естествени тълкования57. Поради това, така да е наречем «здрава скептичност» в началото не е само нормална, но тя се препоръчва.

При опити на тълкувание и на разпознаване на отделни феномени в преценяване се взима лицето (субект), съдържание на самия феномен и обстоятелства които са свързани с явление. Преди една богословска преценка нужна е преценка за нормалност и за не нормалност на този феномен, който се донася след много внимателно проучване, изследване и реакции на субекта. Един път когато се покаже че това явление няма патологическа причина и че са изключени всички манипулации или психологически аспекти като примерно халюцинации, илюзии, истерии и подобни неща, тези явления трябва да се смятат не като патологически, но нормални. Тук не става дума че лицето трябва да бъде 100 % здрава, защото възможно е и е позволено присъствие на някои патологически елементи и в някои автентични мистици. Също така не означава че ако лицето е физически или психически напълно здраво, че тук веднага става дума за автентични феномени. Възможни са халюцинации и илюзии и при здрави лица. Сигурно е, че едно уравновесено и искрено лице със чувство за реалност, която не копнее за «извънредно» повече говори в приложение на своя опит, отколкото някоя друга на която това би липсвало. Когато са автентични, тези феномени, във всеки случай оставят определени положителни ефекти (морални и духовни) върху лице и на нейното поведение. Тъй като, как вече сме казали, всеки феномен няма съща свързаност с вътрешната благодат, не може се също така при всички лица да се очакват еднакви плодове. Така не е възможно веднага да се очаква че примерно деца (или отраснали лица) които твърдят че имат «явления» да имат същите добродетели които се очакват от мистични лица, които са и преди свои мистични видения постигнали определено ниво на святост. Тези плодове трябва да се проявят, преди всичко, в порастване на богословски добродетели: вяра, надежда и любов в климат на смирение, абсолютна дистанция от извънредни феномени, послушание и верност към Църквата и към нейните настоятели. Такива дарове, ако са автентични имат за цел да разпалят и да подтикнат лице да живее в пълнотата вярата и любов и това което са приели да бъде в функция на общо добро за растеж на Църквата. Съвсем е ясно че трябва да бъдат в съгласие с Откровение, Традиция и Учението на Църквата. Всяко противоречие, желание за славата, суета, копнеж за изтъкване, липсва на духа на послушание към Църквата, позиции противни към любов към ближния, а преди всичко към пастирите на Църквата във всеки случай за знакове които не говорят в приложение че феномени са автентични. Според св. Тереза Авилска – освен любов – смирение е най-важен критерий за разпознаване на това за кой дух става дума, защото когато действа Свети Дух – казва тя – винаги със себе си донася смирение, а тя се проявява в послушание и верност към Църквата (Виж Основавания, 8, 9). Смирение и послушание са добродетели които винаги придружават автентични феномени, докато горделивост и непослушание почти винаги придружават фалшивите. Светци и светици които са имали такива дарове са настоявали да ги скрият и за тях да не говорят на другите, освен на своите изповедници и духовници. Даже, когато е ставало дума за феномени като примерно стигми, левитации... те са молили Господа да ги освободи от такива манифестации58. Света Тереза Авилска на повече места, в своите съчинения, изтъква че светостта и съвършенство не се състоят в извънредни дарове и духовни наслаждения но в пълно (съвършено) подлагане на нашата воля на Божия воля. На кратко казано, става дума за последване на Христос не в удобства, но по пътя на Кръста.

Разпознаване на МФ


Психологическо Педагогическо

1) преценка за нормалност/не нормалност 1) НОРМИ за лицето което има МФ

a) роля на въображение, фантазия, а) дистанциране и отрицание

подсъзнание,

Психологически слабости на субекта б) да не се желае и не се копнее за МФ

б) патологически причини в) трябва да се съветва с изповедник,

духовник или някое друго компетентно лице

c) влияние на характера и

на темперамент

2) стремеж към “извънредно” и “чудесно” 2) Норми за духовни ръководител или за

са отворени врати за манипулации друго лице което е призвано на това да

на дявола и на само заблуждение разпознава и насочва a) да не се дава важност на МФ

б) да не търси откровение за себе си

или за други

в) трябва да постъпва благо и с

много разбиране

г) да се каже ясно че МФ не са знак на

светост

й) необходимост на молитва за разпознаване

(молитва, знание и собствен опит)

Духовно -богословско


  1. Проблем на разпознаване на източника на МФ

- знакове за разпознаване на духовете59

2) Наблюдаван на субекта patiens

a) необходими критерии на автентичност


          • Психологическо равновесие,

          • искреност

          • чувство за реалност

б) плодове (Мат. 7:16-20; Гал. 5:22-23)

c) преображение на субекта като съществена част и гаранция на автентична мистична комуникация

3) Наблюдаване на обекта, т.е. на самия феномен

- МФ трябва да бъде в съгласие с:

- Откровение (Св. Писание и Традиция)

- Учение на Църквата

- Природни разум
Схема на някои основни знакове за разпознаване на духовете60:

Знакове когато става дума за



Свети Дух Зъл дух

- удивление и страх в началото; - чувствено доволство в началото;

а след това утешение и дълбок мир след това объркване, страх, неспокойствие

- истина (съгласие с Откровение) - склонност към лъжа, фалшивост

- любов без лични интереси - егоизъм, липсва на любов към Бог

- свобода и дистанциране, - привързаност и стремеж към “извънредно”

не привързаност

- смирение - фалшиво смирение и горделивост

- желание за следване на Христос - суета, егоизъм

- доверие в Бога и “страх Божи”

- сладост, просветление, радост - сухотата в отношенията с Бог

- отвореност и послушание към

духовни ръководител - непослушание

- изразяване: кратко, семпло, без афекти



Човешки дух

  • воля се намира в сухотата, без наслаждение в общение с Бог,

  • липсва на добродетели и на копнеж към Бога

  • копнеж към “извънредно” и “чудесно”

Това са само общи указания. «Много е трудно напълно да се дадат знакове и наставления за да се разпознае когато нещо произлиза от една, а кога от друга причина» (2 ИПК 29,11), а особено когато се знае – как ни учи психология – че между тяло и душа съществува интимно отношение и зависимост. Така говорейки за последователни вътрешните думи (locuzioni successive) св. Йоан Кръстни казва как една голяма част от това е плод на естествено действие (сравни 2 ИПК 29,2-8). Подобно може да се случи и по време на някое видение: лицето може да чуе гласове (думи) които произлизат от негово подсъзнание а той може, (в добра вяра) да ги припише към действие на Свети Дух61.

Понякога някои от тези знакове могат да липсват. Примерно може да се случат че «думи» идват от Светия Дух а все пък лицето «чувства сухота, защото Бог така е направил поради по-голяма ползва за душата» (2 ИПК 29,11). Всичко това говори че е трудно да се разпознае кое произлиза от Бога, а кое не произлиза от Бога. Поради това, дистанциране и внимание, което изисква св. Йоан Кръстни е нещо най-добро и най-сигурно.

Когато някои феномен е наистина Божие дело това става харизма: дар за изграждане на общност. II Ватикански Събор ясно е подчертал позиция която трябва да се има по отношение на харизми и специални благодати: Когато става дума за най-големи или по-обикновени харизми “трябва да ги се приеме с благодарност и с утешение. Извънредни дарове не трябва безразсъдно да се търси ”, а преценка за тяхната изправност и за добро използване принадлежи на Църковния авторитет, който има задължение да “не угасва Духа, но всичко да изпитва и да за запази онова което е добро” (LG 12,2). Такова благодати и харизми, докато служат на цялата Църква, все пък усъвършенстват най-много онзи който ги притежава. Ясно е че извънредни феномени когато произлизат от Бога са извор на благодат за лицето което с тях е обдарена, но винаги трябва да се изтиква абсолютни примат на жирот на вяра, надежда и любов.






Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница