Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Интерес на културата
- I. Християнска мистика : Понятие и дефиниция
2. Историческо развитие на мистикаЕлементи на мистично богословие намират се вече при Филон Александрийски а особено при Ориген. Но като класик 13 на мистично богословие остава Григорий от Ниса (+ 390) и негово съчинение Живот на Мойсей. И точно с това съчинение започва мистично богословие, въпреки че за пръв път истински трактат на мистично богословие ще имаме едва в V век с Пвсеудо Дионисий Ареопагит. Григорий от Ниса когато описва живот на Мойсей той размишлява върху пътя на християнина към мистичния опит и към съзерцание14. Изкачване на Мойсея върху планина Синай Григорой ще използва за “да покаже нужда от екстаза, тоест излизане из себе си и влизане към Бог не повече по пътя на разума (символ на нашето усилие аскеза) но летейки на крилете на любов”15. Неговото учение е станало “източник на познание за много християнски мистици ”16 На първи място за Псевдо Дионисй Ареопагит, апрез него е имала влияние и на многобройни християнски мистици. В V. век преди Псевдо Дионисий, Марцел от Анкира говори за «мистично богословие», тоест за едно дълбоко познание на Божествената природа. В същия смисъл понятие ще бъде използвано при Псевдо Дионисий на края на V. век в съчинение което се смята като първи трактат на мистично богословие. Тук мистично богословие има като особена черта, да бъде религиозно познание, скрито, и «опитно», тоест «непосредствено» произлязло като резултат на живяно единение с Бог и на Негово действие в нас, а това е противно от дедукция и чисто познание чрез разума. В съчинения на J. Gerson (1363-1429) понятие «мистично богословие» се явява в две значения: практично мистично богословие, тоест само мистично преживяване като познание на Бог чрез влято съзерцание, и спекулативно мистично богословие, относно богословие на мистика като богословско размишление върху мистичния живот, природа, условия, преходи, етапи... Понятие мистика е преминал свой процес на развитие, и това се е случвало в две съществени посоки: 1) преминаване от обективно на субективно значение: от обред (мистично тайнство, мистично тяло и.т.н.) или текста към активности на субекта: мистично познание, мистичния опит, мистично богословие; 2) преминаване от прилагателна към съществителната форма «мистика» което се случва в пъвата половина на XVII век. По същото време започва да се наричат «мистиците» онези които живеят този особен опит на познание на Бога, което се нарича мистично познание17. Пред края на XIX век започва да се използва абстрактно понятие «мистицизъм». Тъй като повече не е имал религиозна конкретност заедно със съществително което го придружава, отваря се път към един плурализъм на значения и на не контролирано използване. Голям интерес за християнската мистика започва в началото на миналия век18. Духовност се доближава към мистични феномени (явления) на аналитически начин, следвайки природа, и изследвайки отношение на този феномен с елементи на редовно развитие на християнски и духовни живот. Освен тази богословска компонента в своите изследвания духовност е използвала и науката на нашето време, а преди всичко, психология. Духовност като въпрос за богословие влиза в богословско образование 1917 г. през два предмета: Аскетика, като нещо задължително и Мистика като незадължителни предмет който е предопределен за онези които са имали евентуално тези благодати или са имали задължение да ръководят и подучват другите които са имали тези благодати. Така тази реалност, която се иначе смятала само като нещо практично се е пренесла и на нивото на размишление. Тръгвайки от опит на научни предположения, богословие е започнало да се занимава с мистични феномени и тях е анализирала и ги е преценявала. На особен начин с това се занимава духовно богословие.
Нещата по същото време се обогатяват, но стават по-сложни в отношения с другите науки. Така че интерес на науките се разширява в проучване на феномени които приличат на християнската мистика, а посрещат се в другите религии: еврейска, ислям, будизъм, индуизъм. А да би вече така сложна реалност станала още по-сложна, а следване още по-сложно, понятие «мистика» просто, без да се прави разлика, се прилага на вяки вди на екстатичен опит, даже предизвиквано и от магия, силни емоционални преживявана, химически влияния, като и от окултни сили... Всички тези пара-мистични явления могат да се свеждат на съществително «мистицизъм», а понятие «мистика» е използва за мистични опити. Истинска мистика развива фундаментален опит на живот и на призвание на човека: общение с божествено, трансцендентност на човека, мистиерия на човешка личност. I. Християнска мистика: Понятие и дефиниция«Мистика, мистерий, мистик, мистичен (mysterion, mystes, mystikós) означават Божия комуникация на човека и чрез любов осъществено въвеждане на човека в разбиране на Божи намерения». Въпреки че такова разбиране на мистика и на мистично носи силна особеност на християнско разбиране на мистика, но все пък струва се че е само «понятие мистика и мистично още има повече значения. Той ни насочва към две основни реалности: първо е опит на духовния живот когото разпознаваме при онези хора които чрез любов са осъществили единение с личния Бог във времето (светци – мистици); друга реалност е присъствие на някоя неопределена форма на трансценденция което може да се намери и при политеистички религии или на метафизически системи с един елемент на религиозно: става дума за нещо дълбоко вътрешно, възвишения състояния на духа, необикновено, извънредно и по някои начин което не може да се разбере. Трябва да напомним че тази «вътрешна трансценденция» не включва задължително понятие на религиозно, въпреки че без духовно не може да се помисли. Поради това тя е възможна и на нивото на наука (примерно метафизика или на някои големи духовни системи които от религиозна гледна точка са въпросителни: различни течния на индуизъм и подобно) В този други смисъл става дума за мистика на философия, за мистика на спорт, за мистика на художество, политика...»19. Мистика в християнско богословско разбиране е дълбоко опит на благодат, нещо което не е предизвикано от нищо, но само чрез чистия Божи дар е осъществено. Това е дълбоки опит, в смисъла на лична среща с Троединия Бог. Любовно единение с Бог Който се е открил, Който е съвсем Друг, по същото време Този Който надминава човека, но е и присъстващ в човека. От тук произлиза съвсем видима разлика от християнската мистика и други разбирания на мистика. Ако става дума за вяра в нещо което не е лично, тайно или мета-естествено, тогава тези явления би трябвало да наричаме мистицизъм, а християнско разбиране на опит на съединение чрез любов би трябвало да наричаме с мистично»20. В различните описания на мистика опитва се да се дойде до една обща дефиниция която бихме, след това могли да приложим на отделни опити и лицата които обикновено са наричани мистици. Но, фундаментално понятие е станало неясно, двузначен и с повече значения. Това е отчасти последица на негово потекло, а отчасти на неговото не контролирано използване. Така мистика подсказва и значи за всякой това което той иска да види, обича, мисли и чувства. Така е и на нивото на вярата, религия, наука, художество, спорт, мода и т.н. Поради това и в тази дума се крият много различни значение и не е възможно всичките да си ги представим21.
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|