Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък


II. «Мистици»: Лица и писани творения



страница6/30
Дата23.07.2016
Размер3.94 Mb.
#2583
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

II. «Мистици»: Лица и писани творения

1. Кой е мистик?


Винаги трябва да тръгнем от конкретен човек мистик. Това е християнин който живее онзи начина на живота които ние сме означили като «мистика».

Ние тук мислим на мистиците които от Църквата като такива са разпознати, а не на хората които са имали такива благодати но са останали непознати. Един християнин може да живее интензивно такава благодат, с нея може да освещава Църква, а нещата да не бъдат известни публично.

Мистик в истински смисъл на думата е лице което живее специфични християнски опит и при когото мистични благодати са присъстващи в неговия духовния живот и това в по-голям интензитет и по-често.

В едно по-широко значение, някои приписват мистична характеристика на всеки по-интензивен теологални опит в живота на вяра, защото тук става дума за среща с Тайна (мистерий): тайнства, Божие слово… (в този смисъл К. Ранер говори че «християнин на трето хилядолетие ще бъде мистик, тоест онзи който поне нещо е опитал или няма да съществува»).

Както в човешкия говор не е обикновено някой човек който има основни понятия за музика или художество да го се нарича музикант или художник, но така се наричат само онези които имат особени качества и постижения. Също правило е валидно когато някои християнин наричаме «мистик».

2. Мистични писател


За мистика и за богословие на мистика от фундаментално значение е това което мистиците са оставили написано и което може да предизвиква разпространяване на подобни и нови опити. Фактът е че на опит на св. Малка Тереза във голяма мярка е имало влияние учение на св. Йоан Кръстни, а то е било плод на неговия мистичен опит. Или примерно опит и писани съчинения на св. Тереза Авилска силно са влияли на еврейка Едит Щайн за да се отдаде на сериозно търсене на Бог. След като е прочела автобиография на св. Тереза Авилска (за една нощ), тя – която в това време като философ със страст е търсила истина – е казала: «Това е истина!». Също можем да кажем и за млада светица от Чили, кармилитка, св. Тереза де лос Андес (1900-1920) че под голямо влияние на св. Йоан Кръстни, св. Тереза Авилска и бл. Елисавета на Пресвета Троица тя е дошла до мистични опити и святост. Всичко това показва че опити и съчинения на мистичните, в които са записани тези мистични опити, имат голямо значение и за нас днешните читатели. По този начин мистиците са истински мистагози, тоест през своя опит те ни водят за да и ние само можем да дойдем до подобни опити. Разбира се не същи, защото никой от нас не е копия; Бог комуникира с всеки човек според начина който е подходящ за човека. Поради това и пътища на осъществяване на светостта са различни.
Да дадем сега обяснение на някои понятия и категории46:

  • Мистик ……….онзи човек който живее «мистични живот», който има мистични опити

  • Мистични писател…..онзи който живее «мистични живот» и за него пише.

  • Мистик и писател……онзи който живее по мистични начин и пише за различни неща касаещи мистика.

  • Писател върху мистични неща…….онзи човек който пише за мистика, но той самия няма мистични опити

  • Мистика: тук се мисли точно на самия мистични опит

  • Мистагогия: използване на опити за да се доведе ученика до опит

  • Мистология: теоретично изследване на опити с цел на духовно ръководство или поради следване

  • Мистография: написани мистични съчинения, в технически смисъл с цел на пасторал.

Не е винаги лесно да се различава мистични писател (онзи който живее «мистични живот» и за него пише) от онзи който живее с «мистични живот» и пише за различни неща. Как пишат мистици общо взето е известен така че може да се разпознае да ли някой пише за мистични, или общо за духовни неща. Но, все пък в терминология съществуват неясноти, тъй като някои автентични мистици не използват понятия и начин на писане който общо взето се смята като «мистичен». Така че много мистични писатели не използват понятия и начин на изразяваме който е характерен за мистика (мистична терминология). Но, от друга страна много не-мистици се изразяват с мистична терминология.


2. 1 Литературни форми на мистични изразяване


Казвахме че мистични писател използва различни средства на изразяване: символи, парадокси хиперболи... И всичко това може да се намира в едно и също съчинение. Когато говорим за форми, мислим на «литературна форма» на едно мистично творение. Зависимо от намерение и способности които ги има, мистик може да се изразява в една или друга форма: поезия, стихотворения, автобиография, коментар на Свещеното писание. Различни са форми на мистично изразяване които посрещаме в историята на мистика.

Така имаме:



  • Проповеди: Ориген, св. Бернард, Екхарт

  • Трактати: Руйсброек, св. Йоан Кръстни

  • Поеми: св. Йоан Кръстни

  • Изповеди: св. Августин

  • Автобиографии: св. Тереза Авилска.

Използване на една или друга форма е зависима не толкова от самите способности на мистици, но преди всичко от намерението и цел. Така примерно ако желаят да дадат дефиниция на благодат, ще се изразяват в форма на «коментар на Св. Писание», или ако искат благодат да бъде вдъхновяваща, ще използват «стихотворения»; а ако имат намерение да въвеждат другите в опит, ще се изразяват в форма на проповеди и трактати....

Съществуват много мистици който съвършено владеят повече форми. Примерно св. Йоан Кръстни. При него намираме: символизъм, стихотворения, духовно изразяване, богословско изразяване. Всички тези форми осветляват и предават съдържание на неговия мистичен опит.

В автобиографии обикновено малко се говори за мистични съдържания. Но, съществуват автобиографии с много мистични и богословски съдържания, като примерно Автобиография (Книга за моя живот) на св. Тереза Авилска.



2.2 Краткия исторически преглед на най-известни мистични писатели


    1. Патристични период




  • Ориген (+ 254): Коментари на св. Писание

  • Григорий от Ниса (+395): Живот на Мойсей

  • Евагрий Понтийски (+ 399): «Практик» (Practicós), «Гностик» (Gnosticós)

  • Св. Августин (+430): Изповеди, Коментари на св. Писание

  • Пвсеудо- Дионисий (около 500): «Мистична теология» и Писма


б) Среден век

Франция:

- св. Бернард (+1153): Коментар на Песен на песните



Германия:

  • Хилдегард от Бинген (+1179): «Scivias»

  • Матилда от Маденбург (+1297): «Излъчваща Божествена светлина»

  • Гертруда от Хелфта (+1310): видения, литургия

  • Екхарт (+1327): «Проповеди»

  • Таулер (1300-1361): «Institutiones»

  • Сузо (1296-1366): «Книга на Божествена Истина»

Холандия

  • Й. Руйсброек (1293-1381): «Украса на духовната венчавка»
Италия
- Св. Франциск от Асизи (+1226): Опит на стигми, Стихотворения

  • Анжела от Фолиньо (1248-1309): Автобиография, спомени, писма

  • Катерина Сиенска (1347-1380): Книга на Божествено провидение

  • Катерина от Дженова (1413-1463): Чистилище

Англия

  • Ричард Роле (1300-1349): «Emendatio animae», «Любовни жар»

  • Неизвестни автор от XIV век: Облак на незнание

  • Валтер Хилтон (+1396): Стълби на съвършенство

  • Джулияна от Норвич (1343-1413): Откровение на Любов


в) Модерния период

Испания

  • Св. Игнаций Лойолски (1491-1556): Дневник

  • Св. Тереза Авилска (1515-1582): Книга за моя живот, Вътрешния замък, Възклицания на душата към Бога

  • Св. Йоан Кръстни (1542-1591): Стихотворения, Тъмната нощ, Духовна песен, Живия пламък на любов

Италия

  • Св. Магдалена де Паци (1566-1607): Екстази и други съчинения

  • Св. Вероника Джулияни (1660-1727): Дневник и други

  • Св. Павел от Кръста (1694-1775): Духовни дневник. Мистична смърт

Франция

  • Св. Франциск Сласки (+1622): Трактат върху Божията любов

  • Г. Ф. Сурин (+1665): Духовни химни

  • Бл. Мария Въплъщенска (+1672): Relationes

Класически мистици са важни като примери и днеска защото те са необходими основи за проучване на опит и на мистични благодати, защото те много детайлно описват своя опит ми мистични благодати. Разбира се че мистични опити, като и начин на изразяване при различни мистици много се различават. Преоткриване на класически мистици, интересно е, не идва от богослови, но от миряни които днеска ги чувстват много близки и по-близки са им отколкото някакви модерни духовни творби на различни духовни писатели.

Този импулс който произлиза от народа и трябвало да бъде основа за нови опити и за мистична наука, но това не би трябвало да спира нови благодати на Духа и непосредствена креативност на вяра и любов.

2. 3 Света Тереза Авилска

Света Тереза Авилска е най-компетентна и най-подходящо мистично лице което може да стане парадигма за модерните времена. Тя е имала доста голямо влияние на християнската мистика: разкриване на субективност, виждане на Христос - човек, степени и опит на молитва, авто-биографичен стил, много мистични благодати и конкретни феномени.

При Тереза намираме много неща което ни дава възможност за проучване на християнски мистични опит. При нея намираме голямо богатство и различие на християнски съдържания, сила на опит и мистагогическа способност.

Ще спрем нашето внимание на опит като специфични фактор за анализ. Влизане в опит на света Тереза е задължителен път за разбиране на нейните думи, на нейното учение. Това е защото опита е извор на нейното познание и защото тя е чрез нейния опит запознала основните неща на християнския живот и върху тях е размишлявала, със цел да осветят пътища по които се развива лична история на спасение, приятелско отношение на всеки от нас с Бог.

Преди да преминем на мистичния опит, можем да кажем нещо на кратко за опит на молитва на св. Тереза. Този нейния молитвени опит схематично можем да разделим на три периода:

1. ПЕРИОД: Лесна и спонтанна молитва: Тереза разкрива молитва (сравни КМЖ 1).

2. ПЕРИОД: Молитва трудна, суха, която започва с криза през младите години и трае до окончателно обръщане, което се е случило 1554. г. (КМЖ 1). Затруднение което тя изживява произлиза от двойната причина: a) неспособност за размишление с разума и не може да обуздае въображение (КМЖ 4,8-9: 9,4); б) противопоставяне да се предаде на пътя на пълна любов. За това тя казва: «Струваше ми се че съм искала, по всяка цена, да помиря помежду тях тази два врага – толкова противна един на друг – а това са духовни живот, неговите радости, неговите удоволствия, със сетивното лекомислие» (КМЖ 7,17). От друга страна, казва, тя е искала да остане вярна на молитва, но да живее според своите удоволствия (КМЖ 13,6). Това е била една истинска драма в душата на Тереза: разделена между Бог и сътворения. «До толкова голяма мярка че не зная как съм успявала да понасям това и един месец, а особено толкова години» (КМЖ 8,2). Една година, а може би и повече изоставя молитва (КМЖ 7,11; 19,15). По-късно изоставяне на молитва тя се дефинира като своето «най-голямо изкушение» (КМЖ 19,10). Животът й е обхванат с голяма морална депресия: «Период в което съм изоставила молитва за мен е било по-трудно от загуба на живота» (КМЖ 19, 11). Истинско нещастие е изоставяне на молитва, казва тя (КМЖ 15,3).

3. ПЕРИОД: началото на третия период е в съответствие с влизане в мистичния живот, започвайки именно с годината 1554., година на нейното пълно обръщане. Започва да разкъсва с опасностите които за водили до падане е започва сериозно да се занимава с молитва, до толкова голяма мярка че Бог буквално се спуска към нея. Често тя се забележи това съответствие. «Щом съм започнала за избягвам възможностите за падане и по-вече съм се предала на молитва, започнал е Господ да ми дава своите благодати…»(КМЖ 23,2; сравни КМЖ 19,7; 9,9-10).

Първия своя мистичен опит Тереза описва в Книгата за моя живот, 10,1. Ето този текст: «Както казах, когато заставах близо до Христос, или пък както си четях някоя книга, понякога и за много кратко се случваше изведнъж да ме споходи чувството, че Бог несъмнено присъства в мен и че аз съм потопена в Него. Това не беше някакво видение; мисля, че го наричат мистично богословие, което тъй силно възхищава душата, че тя цялата изглежда като излязла извън себе си. Волята обича; паметта изглежда изчезнала напълно; разумът, доколкото мога да определя, не разсъждава, но същевременно не се губи и, както казах, не работи, а е като крайно удивен от това, колко много разбира; защото Негово Величество иска разумът да разбере, че не разбира нищо от това, което му представя».

2. 3. 1 Генеза и развитие на мистични опит на св. Тереза


Тереза в своя опит вижда три благодати които последват една след друга и допълват една друга: да приемеш, да разбереш, да споделиш с другите. Буквално тя казва: «една е благодат това че Господ дава благодат, а втора е да се разбере каква е тази благодат и какво е милосърдие, а трета е да се знае да се комуникира и обясни каква е» (КМЖ 17,5).
a. Мистичен опит

След «първите опити» които се явяват неочаквано, ще дойде до нещо което е съвсем ново – явяват се мистични опити. Можем да различаваме три моменти на тази мистична благодат:



  1. Влизане в «свръхестествено». Нахлуване на новия опит, с едно силно чувство на новина и на другояче по отношение на предишни опити в нейния духовен живот. Това е влизане в «свръхестествено», разбирайки това понятие не в онтологически, но в психологически смисъл на ново проявяване на и тайната (пасивни начин на действие в човека).

  2. Влизане в мистерия на присъстващия Бог. Това е истински център на благодат и на мистичния опит. Среща се случва чрез безплатна проява на Бога, Който живее в Тереза и дава възможност на нея (Тереза) да живее в Нея. Това се случва чрез специална благодат, така че Тереза пише, чувства присъствие на Бога по един непосредствен начин и с една силна сигурност.

  3. Нов живот, лично преображение. Преображение на лицето в различни области: богословска, морална, Църковна, психологическа. Причината на това преображение Тереза вижда в срещата с Бог и с адекватно сътрудничество с Божия благодат. Мистична благодат не остава изолирана, но прониква, обхваща и преобразява човека в неговото «съществуване» и действие. Този ефект е най-силен и той ще стане критерий за автентичност на мистична благодат.

b. «Да се разбере»: да се разбере опит
Често не е проблем да не се разбере благодат, но и да не се разбере ситуация в която се намира човек (примерно св. Йоан Кръстни критикува духовни ръководители които не разбират тези които ръководят когато става дума за мистични явления и благодати на съзерцание: сравни 2 ИПК11-32; особено ЖПЛ , 3, 30-60).

Разбиране за мистичните благодати които е приела Тереза и за които тя говори може да бъде като парадигма (пример, образец) за разбиране на ситуации на много други мистици като и на тези които това не са, а намират се на духовния път на израстване.



c. «Да комуникираш»): мистични говор

Мистични опит на св. Тереза е и нейното учение е намерило голямо приемане в Църквата, така че може да се каже че нейният мистичен опит принадлежи в категория на харизми. Тя притежава три основи елементи които се изискват за да някои бъде мистични писател:



  • силен и разнообразен опит

  • подреденост в писане и тълкование

  • убеденост в това което говори

2. 4 Съвременни мистици


Вече сме говорили за факт че между модерни автори съществува конфузия по отношение на понятие „мистика“ и „мистични опит“, тази конфузия има за последствие липсва на истински и ясни критерий според когото някой би бил „мистик“ а други не. Поради това различни модерни автори говорят за много различни мистици които при други не се намират. В много случаи не е ясна разлика между „мистик“ и „писател за мистични неща“. На тези списъци се намират различни лица: светци, духовни примери, пророци, работници.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница