Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Тези три равнища на равновесие са свързани с три различни вида стоки и съответно три различни вида инвестиции, както и с три различни периода на оборот на вложения капитал. Потребителските стоки, много от суровините и някои средства за производство се употребяват за кратко време. Те имат бърза възвращаемост и обикновено изискват малки, еднократни инвестиции. По-голямата част обаче от средствата за производство имат по-дълготраен период на употребление. Те изискват по-големи инвестиции и оборотът на вложения капитал е по-продължителен. Третият вид стоки имат много продължителен период на употребление. Такива са железопътната и магистралната инфраструктура, пристанищата, мелиоративните системи, каналите, сградите и т.н. Те изискват огромни капиталовложения, чиято възвръщаемост е приблизително половинвековна. Според Н. Кондратиев именно третият вид инвестиции са свързани с дългите вълни на икономическата конюнктура. Той изхожда от утвърденото разбиране, че материалната основа на средните вълни на икономическата конюнктура е подмяната на физически и морално остарелите средства за производство и съответно ЁC разширяването на този стоков фонд. Това става на "тласъци" в период средно от около 10 години. Това са средните вълни на Жугляр. Ето защо според него е основателно да допуснем, че подмяната на инфраструктурата и технологиите е материалната основа на дългите вълни на икономическата конюнктура. Инфраструктурата и технологиите изискват огромни инвестиции. Оборотът на капитала в този вид стока става за около половин век. Подмяната на инфраструктурата и технологиите също става на "тласъци". Дългите вълни на икономическата конюнктура са израз на динамиката в равновесието на този вид стоки.

Н. Кондратиев разкрива не само материалната основа на дългите вълни, но и механизма на формиране на дългия цикъл. В него той различава три фази ЁC подем, криза и депресия. На практика той включва в подема и фазата на оживление. Така че има възходяща фаза на вълната, състояща се от оживление и подем, и низходяща фаза, състояща се от криза и депресия. Какво става в тези две фази? Как процесите в едната фаза ЁC възходящата, закономерно водят до преминаване към втората фаза ЁC низходящата, и от нея ЁC към възходящата фаза на следващата вълна?

Всяка нова дълга вълна на икономическата конюнктура започва в условия на изобилие на евтини, свободни и мобилни капитали, създадени през низходящата фаза на предходната дълга вълна. За това как възникват тези капитали ЁC след малко. Изобилието на такива капитали позволява по-висока степен на инвестиране, отколкото присъщото в условията на равновесие. Осъществява се рентабилно инвестиране на капитал в големи инфраструктурни проекти и в нови технологии. Рязко се засилва концентрацията и централизацията на капитала в мощни предприемачески центрове. Техническите изобретения и новите технологии се прилагат масово¹⁵. Възниква нова работна сила с по-висока квалификация. Изграждат се нова инфраструктура, нови средства за комуникации, включват се нови страни в международния пазар и т.н. Но това неизбежно изостря съперничеството и борбата между най-напредналите страни за тези нови източници на суровини и нови пазари. Съперничеството води до войни. Изострят се и класовите отношения. Избухват бунтове и революции. Ето защо се установява втората емпирична правилност ЁC "сгъстяването" на военните конфликти и революциите в тази фаза на дългата вълна.

Но подемът неизбежно стига на своята връхна точка. Защо?

Защото търсенето на капитал нараства, а това води до увеличаване на неговата цена. Тоест лихвеният процент нараства и изплащането на задълженията се затруднява. Това е съпътствано от увеличаване на извънпроизводственото потребление. Защото все повече капитал отива за производството на военна техника и амуниции. Съответно инвестициите в развитието на технологиите и инфраструктурата намаляват. Това намаляване на инвестициите рефлектира в намаляване на стопанската активност и съответно ЁC в търсенето на капитал. Намаляването на търсенето на капитал води до понижаване на лихвения процент. Увеличават се депозитите на ценни книжа в банките. Намаляват се цените. Тоест започва депресия, започва низходящата фаза на дългата вълна на икономическата конюнктура.

През низходящата фаза постепенно се създават предпоставки за възходяща фаза на следващата дълга вълна на икономическата конюнктура. Защото капиталът става все по-евтин, в банките се натрупват все повече депозити. Н. Кондратиев привежда данни, които доказват тезата му ЁC че депозитите нарастват в периоди на намалена стопанска активност и се намаляват при нейното увеличаване. Тоест динамиката на депозитите е обратна на динамиката на стопанската конюнктура.

Разкриването на вътрешните механизми и характеристики на капиталистическия начин на производство, които са причина за дългите вълни на икономическата конюнктура, е съществена страна от теорията на Н. Кондратиев. Това е проблемно поле, в което вече почти цяло столетие се водят оживени дискусии.

Теорията на Н. Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюнктура го нарежда в редицата на водещите икономисти в световната наука. Неговата теория оказва значимо влияние и на много други социални науки ЁC преди всичко на социологията и философията на историята. Неговата всеотдайност към науката, любов към семейството и Родината, мъжество по трагичния път на страданията, са пример за новите поколения!

Първа глава

МЕТОДОЛОГИЯ И МЕТОД

1. Методология

1.1. Основни понятия

1.1.1. Развитие, цикличност, социална трансформация

Понятието "развитие" е възлово в социалните науки и в частност ЁC в социологията. Едно от основните направления (течения, парадигми, школи) в тази наука са развитийните теории. И това е естествено. Защото всеки един социален организъм както функционира, така и се развива. Двете понятия означават различни видове промени. Функциониране в най-общ план означава обмяна на вещество, енергия и информация между съставните части на едно цяло. То е, така да се каже, динамика в кръг. Често, когато се говори за цикличност, се има предвид именно кръгова динамика ЁC промени, при които става връщане в изходното положение. Развитие също означава промяна. Промяна е най-общото понятие. Промяна са всякакъв вид изменения ЁC и спонтанни, и постигнати чрез целенасочени действия, в социума. Промяна са измененията в посока към усложняване и по-добра адаптация на обществото към околната среда, а също така и процесите на дегенерация в обществото. Понятието развитие е по-тясно понятие. Всяко развитие е промяна, но не всяка промяна е развитие. Развитие са такива промени, които са свързани с диференциация и интеграция на компонентите на социума, с неговото усложняване, водещо до по-успешна адаптация към измененията на околната среда. Усложняването може да протича в рамките на старото качество, т.е. да е свързано с еволюционни промени, но то може да доведе и до качествен скок, т.е. да е свързано с революционни промени, с преминаване на по-висше равнище на съществуване на социума. Дегенеративните промени в обществото не са развитие. Друг е въпросът, че едни промени, които на мезо- или микроравнище са дегенеративни, на макроравнище могат да се окажат част от развитиен процес, доколкото стават предпоставка за зараждане на елементите на ново качество.

Качествените скокове в развитието се означават с понятието социална трансформация. Социална трансформация, това са качествените изменения в обществото, това са съществените промени в обществените отношения и съзнание, и социалните институции. Големите социалните трансформации, при които се променя типът на обществото, обикновено стават чрез поредица от революции. В развитието на човечеството има три големи социални трансформации, може да се каже ЁC трансформации от първи порядък. Те са следните: а) възникване на родово общество; б) преход от родово към съсловно общество; в) преход от съсловно към капиталистическо общество. В рамките на всеки тип общество има различни етапи. Характерът на обществата през различните етапи е съществено различен. Преходът от един към следващ етап също става чрез социални трансформации ЁC например преходите от първобитно стадо към матриархат, от матриархат към патриархат и пр. Това са социални трансформации от втори порядък. В социологията има много класификации на типовете общества, в които не се прави разлика между първия и втория вид социални трансформации. И съответно класификациите "раздробяват" развитието и формулират много повече от реалните типове общества, като се смесват типове общества и етапи в развитието на едно общество (тази грешка прави например Ростоу).

Изследването на цикличността на социално-икономическото развитие в строго научна форма започва, когато се диференцират частните социални науки ЁC икономика, социология, политология, демография и др. Важен момент в тяхното развитие са изследванията на икономическите, политическите, демографските и пр. цикли. Забележителни успехи постига икономическата наука в изследването на цикличността на икономическото развитие. Най-подробно са изучени така наречените "производствени цикли" ЁC средносрочни във времево отношение ЁC 8-12 години, които са свързани с оборота на промишления капитал (цикли на К. Жугляр). Има още три вида икономически цикли, които са сравнително добре изучени ЁC къси цикли, свързани с оборота на търговския капитал ЁC 3-5 години (цикли на Д. Китчин), цикли с продължителност около 20-25 години (строителни цикли на С. Кузнец) и дългите вълни на Н. Кондратиев ЁC 45-60 години, свързани с възпроизводството на инфраструктурата и смяната на технологиите. Политологията също успешно изучава цикличността на политическите отношения ЁC например вълните на демократизация на Хънтигтън, вълните на политически реформи и контрареформи, на електоралните цикли и пр. В демографията се изучават "вековните цикли" и "хилядогодишните трендове". Демографските цикли оказват изключително силно влияние върху ритъма на социалното развитие. През древността и средновековието (при родовите и съсловните общества), до промишлената революция и утвърждаването на капиталистическия начин на производство върху неговата адекватна основа ЁC едрата промишленост, тяхното влияние ЁC на демографските цикли (заедно с климатичните промени), е определящо. Последователните преходи към по-съвършени оръдия на труда и технологии и по-развита социална организация в голяма степен се е определяло от смяната на цикъла "демографски взрив ЁC демографска криза". Разбира се, смяната на технологиите и социалната организация на свой ред е влияело върху ритмиката на демографските процеси.

След утвърждаването на капиталистическия начин на производство определящо влияние върху социалното развитие и социалната ритмика вече имат циклите в икономиката. Всеки вид цикличност ЁC икономическа, технологична, политическа, културна, демографска и пр., си има собствени закономерности, но между тях има взаимодействие и взаимни влияния. Специално внимание заслужават дългите вълни на Н. Кондратиев. Именно те оказват най-съществено влияние върху социалните трансформации, върху прехода от един вид капитализъм към друг, върху последователната смяна на етапите на социално-икономическото и политическото развитие на отделните страни и света като цяло. Дотолкова, доколкото капиталистическият начин на производство "всмуква" в орбитата на своето развитие все нови и нови страни и се утвърждава в световен мащаб, дългите вълни в отделните страни може и трябва да се съпоставят с дългите вълни на световната икономика. В този аспект ние сме използвали методологически една много интересна концепция ЁC на В. Пантин, за циклите в еволюцията на международния пазар¹⁶. В шеста глава сме изследвали неговата хипотеза за съкращаването на дългите вълни на Кондратиев.

Сегашното разбиране за цикличността не е, че цикълът е "движение в кръг" и връщане към изходното начало. Цикличността в развитието на обществото се разглежда като колебания около равновесни точки под влияние на вътрешни и външни причини. Тези равновесни точки се променят във времето, тъй като първо, самата обществена система се саморазвива и нейният вътрешен хомеостазис постоянно се променя. Второ, тъй като под влияние на постоянно променящата се околна среда (природна и социална) обществената система е принудена допълнително да се "самонастройва". Всеки социален организъм, така да се каже, "резонира" и синхронизира своите ритми с ритмиката на околната природна и социална среда. Общественото развитие можем да си представим като разширяваща се спирала, при която всяка следваща извивка като че ли повтаря основни характеристики на предишната, но те вече са с нови качества. "Прогресисткият" подход, който разглежда крайно опростено социалното развитие ЁC като еднопосочно насочено към изграждането на "съвършено" общество (например вулгаризираният "марксизъм" на официалната идеология на бившите "социалистически" страни или концепцията на Фукуяма за "края на историята" и установяването на "съвършената" либерална демокрация), в момента не се ползват с научен престиж.

1.1.2. Цикличност и развитие при капиталистическия начин на производство

Забележителни успехи има изследването на цикличността на капиталистическата икономика. Цикличността е много важно проблемно поле на икономическата наука, което е привличало вниманието на най-големи икономисти като К. Маркс,
Н. Кондратиев, Й. Щумпетер, С. Кузнец и др. Особен интерес представляват така наречените "дълги вълни на Кондратиев" с продължителност 45-60 години, защото те обхващат период, през който настъпват сериозни качествени промени в технологичната база на производството, в начина на производство, в политическите и държавните институции, в начина на живот, в ценностната система на обществото и пр. В голяма степен тези вълни може да бъдат разглеждани като последователни етапи в развитието на капиталистическия начин на производство и в известна степен ЁC като етапи, като фази в развитието на капитализма като цяло. Казваме "в известна степен", тъй като разграничаването на етапите в развитието на капитализма обикновено става върху основата на големи политически събития, при които настъпват качествени промени в политическата, правната и пр. надстройки на обществото. Това най-често е резултат от революции, граждански войни, завоевателни войни и пр. Там е цялата работа обаче, че тези политически събития са резултат от настъпилите в предходните десетилетия качествени промени в начина на производство. Неизбежна е известна "асихронност", по-точно ЁC известно изоставане на качествените промени в политическата надстройка спрямо настъпилите вече качествени промени в икономическата база¹⁷. Дотолкова, доколкото дългите вълни на Кондратиев дават представа не само за етапите в развитието на капиталистическия начин на производство, но и за етапите в развитието на капитализма като цяло, тяхното изследване може да разкрие съществени неща за развитието на така наречените "социалистически" страни и на нашата страна ЁC в частност. Затова ударението на нашето изследване е именно върху дългите вълни на Кондратиев при "социализма".

Тъй като за нас "социализмът" е вид държавен капитализъм и тъй като именно това разбиране ни насочи към изследване на дългите вълни на Кондратиев при "социализма", най-напред ще разгледаме двете парадигми в анализа на този вид общество ЁC официалната, създадена от В. И. Ленин, и алтернативната, към която се придържаме ние.

1.2. Двете парадигми в анализа на "социализма"

Изследвания на цикличността на социално-икономическото развитие на така наречените "социалистически" страни са рядкост както в "социалистическата", така и в световната наука.¹⁸ А изследвания на дългите вълни на Кондратиев практически изобщо липсват. Причина за това е доминацията в световната наука на лениновата парадигма "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост". Вярата в "социалистическия" характер на Октомврийската, Деветосептемврийската и пр. революции и на обществата, които възникват в резултат от тези революции, предпоставя безпредметността на подобни изследвания, защото цикличността не може да е присъща на "социализма" ЁC общество по презумпция ЁC коренно различно от капитализма. Тази вяра е характерна не само за учените от "социалистическите" страни, но и за учените от развитите капиталистически и развиващи се страни.

И все пак въпросът за това присъщи ли са на "социализма" дългите вълни на Кондратиев е вълнувал "социалистическите" учени. С. М. Меньшиков и Л. А. Клименко в книгата "Длинные волны в экономике" изказват предположение, че на така наречения "социализъм" не са присъщи дългите вълни на Кондратиев¹⁹. И. М. Абрамов ЁC обратно, допуска, че сигурно такива вълни съществуват, но те вероятно са с дължина 70-80 години²⁰.

В България този въпрос е повдигнат от Р. Аврамов през 1986 г. Тезата му е, че "...отговорът ще бъде положителен, ако се застане на "технологични" позиции и се приеме, че "дългите вълни" са присъща форма на техническия прогрес"²¹.

В България в годините преди преврата на 10.11.1989 г. парадигмата "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост" в значителна степен е амортизирана. След това в България тя е реактивирана най-вече от идеолозите на Съюза на демократичните сили чрез преобръщане на ценностния ] знак²². През 90-те години на ХХ в. тази парадигма обслужва идеологически стратегията на комунистическата номенклатура на ценови шокове срещу нейния кредитор ЁC българското гражданство (1991, 1994, 1997 г.). Удивителна е "жилавостта" на лениновата парадигма. Ето защо ще разгледаме най-напред кога, къде и защо възниква лениновата парадигма и защо тя е реактивирана в България след преврата на 10.11.1989 г. След това ще разгледаме генезиса и същността на алтернативната парадигма "буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост", която е методологичната основа на нашето изследване.

1.2.1. Парадигмата "социалистическа революция, социализъм,

През XX в. значителна част от слаборазвитите страни осъществяват прехода от традиционно, патриархално към капиталистическо общество чрез пълна централизация на националния капитал и установяване на авторитарна политическа система. Централизацията на капитала води до възникване на държавен капитализъм. Тази форма на държавен капитализъм ЁC пълна централизация на националния капитал и авторитарна политическа система, за първи път възниква в Русия след революцията през октомври 1917 г. В резултат на тази революция се ражда Съюзът на съветските социалистически републики. Ето защо определяме тази форма на държавен капитализъм като "съветски държавен капитализъм". След Втората световна война, в която СССР има решаваща роля за победата над фашизма, и в резултат от разпада на колониалната система в този период, подобни форми на икономическо и политическо устройство стават широкоразпространени. Идеологическата доктрина на политическите елити, реализиращи този тип социална трансформация в повечето страни, е "комунизмът". Ядро на комунистическата идеология е създадената от Ленин теория за социалистическата революция. Тази теория служи за легитимация на новия институционален ред. Чрез нея се обясняват и оправдават новият тип властови отношения и привилегированите позиции на новия управляващ елит. Опорните точки на комунистическата идеология са тезите, че Октомврийската революция в Русия, а и всички революции от този вид са антибуржоазни ЁC "социалистически" революции, че възникналото в резултат на тези революции общество е посткапиталистическо ЁC "социалистическо" общество, а доминиращата в тези общества държавна собственост е "обществена" собственост. Парадигмата "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост" се оказва изключително мощна идеология. Тя става кристализационно ядро на ефективна система от идеологеми и митове. Върху основата на тази парадигма се изгражда нова символна вселена. Всички институции в Русия и в другите "социалистически" страни, всекидневният живот на населението, взаимоотношенията с другите държави и т.н. се схващат като елементи на новия символен свят. Постепенно лениновата парадигма "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост" се налага в обществените науки и масовото съзнание в целия свят. Възлова за утвърждаването на лениновата парадигма е 1929 г.

До 1929 г. класическата социалдемокрация в европейските страни и меншевиките в СССР разглеждат Октомврийската революция като буржоазна революция. Плеханов и Кауцки имат категорични тези в това отношение още преди нейната победа²³. През 1929 г. обаче в Съветска Русия "количествените натрупвания се превръщат в качествени изменения". През тази година се извършва "големият скок" в "колективизацията", сломена е вече съпротивата на "обединената опозиция" и е изгонен в чужбина Троцки. Най-важното е, че се постигат забележителни успехи в индустриализацията. В резултат на това бившите идейни противници на болшевизма ЁC социалдемократите на II Интернационал, а също и учените с либерални или консервативни нагласи в целия свят възприемат основните тези на лениновата парадигма²⁴. Причините за "преобръщането" специално на социалдемокрацията на 180° са много. Най-важната според нас е, че за социалдемокрацията одържавяването на средствата за производство означава "обобществяване" ²⁵. Колективизацията, успехите на индустриализацията и политическата стабилизация на болшевишкия режим се отразяват фатално на марксизма на социалдемокрацията. Всеобхватността на държавната собственост и утвърдилото се в рамките на няколко години разбиране, че в СССР е невъзможно връщането към каквито и да са форми на "частна" собственост, изиграват решаваща роля за глобалното налагане на лениновата теоретична парадигма²⁶. Както социалдемокрацията, така и всички учени от пъстрия спектър на либерализма и консерватизма приемат априори, че всеобемаща държавна собственост означава "социализъм". Има и много други причини за налагането на лениновата парадигма. Най-важната според нас е класовият инстинкт на социолозите, философите, политолозите и т.н. от развитите страни. Възприемането на лениновата парадигма дава възможност за икономическо, политическо, идеологическо и пр. противопоставяне на двата лагера ЁC "капиталистическия" и "социалистическия". А това е изгодно за капитала ЁC както на "социалистическия", така и на "капиталистическия" лагер. Хари Труман, първият президент по времето на "студената война", има пълно право за тезата си, че "Съревнованието ни с комунизма толкова добре се отразява на икономиката, че ако комунизмът не съществуваше, трябваше да бъде създаден" (цитираме по памет). Ако нямаше комунизъм, "те" действително щяха да го създадат.

Най-важният фактор за налагането на комунистическата символна вселена обаче е могъществото на легитиматорите, които често използват насилие срещу конкурентни идеологии. Освен това комунистическата идеология изиграва силно положителна социална роля в първия етап на трансформацията на патриархалното общество в капиталистическо. Нейната утопичност и месианство по нищо не отстъпват на идеологията на буржоазните революции през XVI и XVII век ЁC протестантството. Тя създава извънредно силно чувство за мисия в новата управляваща класа, създава въодушевление, ентусиазъм и дисциплинираност за гигантска предприемаческа дейност, а също и морална убеденост в необходимостта от прилагане на безкомпромисно насилие, което е важен фактор за разкъсване на връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и превръщане на масата от населението в наемни работници. Обикновено в рамките на едно десетилетие след "комунистическите" революции конкурентните символни вселени практически изчезват. Хората с антикомунистически нагласи, колкото и да е странно, без капчица съмнение възприемат основните тези на лениновата парадигма "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост". Отхвърляйки комунизма като ценност, антикомунистите го приемат като визия на трансформацията. Впрочем другояче не може и да бъде. Защото, за да има антикомунизъм, преди това трябва да има комунизъм. Двете ценностни системи са като сиамски близнаци. Връзката между тях е лениновата теория за социалистическата революция.

Изрично искаме да подчертаем, че Ленин е колосална историческа фигура. По мащаба на своята идеологическа, политическа и държавническа дейност той по нищо не отстъпва на идеолозите на буржоазните революции на XVI и XVII век ЁC Калвин и Лутер. Неговата заслуга за създаване на идеологията на буржоазните революции на ХХ век ЁC комунизма, е напълно равностойна на заслугите на Калвин и Лутер за създаването на протестантството ЁC идеология на буржоазните революции през XVI и XVII век. Така че критиката на неговата парадигма не означава отрицателно отношение към неговата личност и неговото дело. Напротив ЁC за нас той е безспорно една от най-великите личности на ХХ век.