Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Какво друго е важно?!

* Въпреки че има дълги вълни и по трите показателя, тези вълни не са в "наличност" във всички изследвани случаи. За добива на въглища дългата вълна при изследването с горна граница 1989 г. е само при данните от НСИ (дължина на вълната 55 години), но не и при данните от Мичел. При изследването с по-висока горна граница е обратно ЁC има дълга вълна (41 години) при данните от Мичел, но не и при тези от НСИ. В периода до 1989 г. има дълги вълни и при двата други показателя. При надницата на обикновен работник дългите вълни са две ЁC едната е с дължина 56 г., а другата e с дължина 42 г. При индекса на потребителските цени има вълна с дължина 45 г. Не е така, когато изследваният период е с продължителност след 1989 г. В този случай няма дълга вълна не само при добива на въглища, но и при надницата на обикновен работник. Има една дълга вълна при индекса на потребителските стоки с продължителност 44 г. Този факт още веднъж ни подсказва, че изследване с малко по-дълга продължителност след кардинална промяна, не "улавя" някои от циклите или най-малкото, че това е характерно за България.

* Относно съпоставката на дължината на вълните на икономическата конюнктура с продължителността на "социализма" в България се установява следното:

- При изследване на периода до 1989 г. по два от показателите дългите вълни на икономическата конюнктура в България са с по-голяма продължителност от периода на "социалистическия" държавен капитализъм. Изследването на надницата на обикновен работник е 56 г., на добив на въглища на глава от населението ЁC 55 г., докато продължителността на "социализма" е 45 години. И по двата показателя смяната на възходяща с низходяща (или обратно) фаза е през втората половина на 40-те години. Тоест смяната на фазите в икономическото развитие предшества смяната на политическата система, която започва след 9 септември 1944 г.⁷⁰

- Интересно е, че ако се вземе целият период след преврата на 19 май 1934 г., когато се установява авторитарен политически режим, който се възпроизвежда след това в авторитарния режим на комунистическата номенклатура, този вид политически режим напълно покрива и като времетраене, и като време на стартиране тези два вида вълни на икономическата конюнктура.

- При надницата на обикновен работник има и вълна с продължителност 42 г. Тази дължина е близка с продължителността на българския "социализъм".

- При изследване на целия период ЁC до 2010 г., има две дълги вълни на Кондратиев ЁC добивът на въглища на глава от населението по данни на Мичел (с период 41 го­дини) и индексът на потребителските цени (с период 44 години). Дължината на вълната им е близка до продължителността на "социализма" в България.

* Относно синхронността на близките по дължината си вълни на различните индикатори се установява следното:

- При изследване на целия период ЁC до 2010 г., и двете дълги вълни на Кондратиев ЁC добивът на въглища на глава от населението по данни на Мичел (с период 41 години) и индексът на потребителските цени (с период 44 години) са със синхронна динамика с леко фазово отместване.

- При изследване на периода до 1989 г., ако се "наслагат" двете вълни на надницата на обикновения работник със съответните им по дължина вълни на индексите на цените и на добива на въглища на глава от населението (фигури 2.2 и 2.3), динамиката на надниците е синхронна с динамиката на цените на потребителските стоки (фигура 2.3). И това е логично! Самият Кондратиев счита, че периодичността на цената на труда "достатъчно близко съвпада" с периодичността на другите ценностни показатели, по-конкретно ЁC с периодичността на стоковите цени и на капиталовия процент⁷¹.

- Когато се "наслагат" обаче надницата на обикновения работник с добива на въглища на глава от населението, се вижда реципрочност⁷² на тяхната динамика (фигура 2.2). Каква е причината за тази реципрочност във времевия отрязък, който нас ни интересува ЁC периодът на така наречения "социализъм"?

В края на тридесетте години започва Втората световна война. В началото на четиридесетте години в нея се включва и България. В условията на война започва падането на цената на труда, по-точно ЁC на стойността на работната сила. Трябва да се отбележи, че стоката "работна сила" е особен вид стока. В нейната динамика, както Маркс отбелязва, освен другите елементи (производствените разходи) има исторически и морален елемент. По време на подем в икономическата конюнктура управляващите класи често разпалват войни. Защо? Защото в условията на оживление и подем безработицата намалява и цената на труда се повишава. А това влошава бизнесклимата и конкурентността на едрия национален капитал в международното разделение на труда. Именно войните компенсират повишаването на цената на труда. В условията на война населението в продължение на много години е подложено на мизерия, глад и нищета. Подложено на изтребление, то "свиква" с неколкократно по-ниските равнища на потребление и по време на войната, и след нея то продава работната си сила на много по-ниска цена. Има и много други плюсове за водене на войни от гледна точка на едрия национален капитал. Тук е важно да се подчертае, че за едрия национален капитал разпалването на войни е необходимост ЁC чрез войните рязко се понижава цената на труда, като необходимо условие за подобряване на инвестиционния климат и неговата конкурентност. Откритието на

Конкретно за България заслужава да се отбележи, че управляващата класа не пропуска да подложи на изтребление всяко поколение, влизащо в трудоспособна възраст. Поколението на нашите деди е подложено на изтребление по време на балканските и на Първата световна война, поколението на нашите бащи е унищожавано по време на Втората световна война; нашето поколение се изтребва през 90-те години чрез реализацията на стратегията на ценовите шокове.⁷⁴ След войната завоювалата властта фракция на политическата класа ЁC номенклатурата на БКП, развива предприемаческата си дейност в изключително благоприятна икономическа конюнктура. Трудовоактивното в този период поколение е "свикнало" с ниската степен на потребление по време на Втората световна война. До средата на шейсетте години то сравнително "спокойно" приема ниската цена на своя труд. Комунистическата номенклатура започва индустриализацията при ниска цена на един от най-важните фактори на производството ЁC наемния труд. И това е една от най-важните предпоставки за нейната успешна предприемаческа дейност. Впоследствие, когато промишленото производство на редица стоки неизбежно подобрява живота на значителни маси от населението, стойността на работната сила се повишава.

Подемът в цената на труда продължава и когато вече е преминато билото на икономическото развитие на България и са започнали деструктивни икономически процеси ЁC след 1975 г. В книгата "Стогодишната парадигма" е разяснено как във втората фаза на съветския държавен капитализъм ЁCтова е периодът от средата на седемдесетте години до края на осемдесетте, на микроравнище работническата класа намира достатъчно ефективни механизми да защитава икономическите си интереси и на практика в условията на стагнация тя поддържа високо равнище на цената на труда. Обяснено е как съвкупният капиталист ЁC номенклатурата на БКП, загубва властовите си възможности и е принуден да прави множество икономически компромиси с работническата класа⁷⁵. Ще отбележим още, че много от обяснителните схеми на дългите вълни поставят ударение именно върху ролята на класовата борба за разпределението на обществения продукт като ендогенен фактор в механизма на дългите вълни. Други акцентират върху нормата на печалба, която също е свързана с цената на труда; трети подчертават съотношението на инвестициите в I-во и II-ро подразделение на производството и т.н. Тоест този вид син-
хронност (в случая ЁC реципрочност с добива на въглища) надали е случайност в динамиката на стойността на работната сила в България.

В заключение на анализа на резултатите за България искаме да формулираме един открит за дискусии въпрос. Случайно ли е, че има две групи вълни на икономическата конюнктура в България, едните ЁC с продължителност, приблизително еднаква с тази на целия период на авторитарните политически режими в България след преврата на 19 май 1934 г., а другите ЁC с продължителност, приблизително еднаква с времетраенето на "социализма"?

2. Русия

2.1. Данни

Натурални показатели за Русия

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1860-2002 г. Липсват данни за 1918-1939 г., 1941-1949 г. и за 1991 г.

Обаче от командировката на професор Найденов в Русия има събрани данни за добива на въглища (не на глава от населението) от статистическите годишници на СССР (Народное хозяйство СССР), а също и от първия статистически годишник на Руската империя ЁC Ежегодникъ Россiи 1904 г. (Годъ первый), С.-Петербургъ 1905. Особеност на данните е, че те се отнасят за цялата територия на Руската империя и впоследствие ЁC за покриващия същата територия СССР. Това позволява да се включват в един и същи динамичен ред, тъй като се отнасят за една и съща територия, т.е. няма нужда да се преизчисляват на глава от населението. Тези данни са за периода 1860-1990 г. Има ги в архив МО на СССР, дадени са например в книгата на Г. К. Жуков "Спомени и размисли". Данни за периода 1941-1944 г. биха могли да се потърсят в архива на Министерство на отбраната на СССР, но по понятни причини достъпът до тях е ограничен.

В данните за добива на въглища (не на глава от населението) обаче има известно разминаване между двата източника (фигура 2.6). Затова ще бъдат анализирани два динамични реда ЁC на добива на въглища на глава от населението по данни от Мичел и на добива на въглища по данни от статистическите годишници на СССР.
(Мичел)

Фигура 2.6. Добив на въглища (Русия и СССР)

Б) Производство на чугун на глава от населението.

Ситуацията е аналогична с добива на въглища. За производството на чугун (не на глава от населението) има два източника на данни ЁC от книгата на Мичел и от статистическите годишници на СССР. Обаче при производството на чугун двата източника са абсолютно единодушни (фигура 2.7). Затова анализираният ред е само един ЁC на производството на чугун на глава от населението за периода 1800-2002 г. по данни от книгата на Мичел. Липсват данни за 1815-1816 г., 1918-1939 г. и 1941-1949 г.

Фигура 2.7. Производство на чугун (Русия и СССР)

В) Производство на стомана на глава от населението.

Абсолютно повторение на ситуацията с добива на чугун ЁC и при производството на стомана има пълно съвпадение между двата източника на данни (фигура 2.8), затова анализираният ред отново е само един ЁC на производството на стомана на глава от населението за периода 1860-2002 г. по данни от книгата на Мичел. Липсват данни за 1918-1939 г. и за 1941-1949 г. За военния период може да се види архив МО СССР.

(Мичел)

Фигура 2.8. Производство на стомана (Русия и СССР)

А) Липсват достатъчно дълги динамични редове за надницата на обикновен работник и за индексите на потребителските цени.

Б) БВП на глава от населението.

За БВП на глава от населението ползвахме данни от книгата на В. М. Симчера "Развитие экономики России за 100 лет ЁC Исторические ряды" (Симчера, 2006). Освен това в тази книга открихме два други ценностни показателя: на брутното промишлено производство и на националното богатство. Обемът на разглежданите показатели е в милиарди рубли ЁC съпоставими цени. Има отделни години, за които представените данни са резултат от изчисления и приблизителни оценки на Симчера. Данните и за трите ценностни показатели се отнасят за периода 1900-2000 г. Данните за ценностните показатели се отнасят за територията на Руската федерация в 2000 г. и същите територии в границите на Руската империя и СССР.

2.2. Резултати

Шест от седемте динамични реда за Русия продължават и след 1990 г., която е повратна точка за Русия, тъй като това е годината на разпадането на СССР. По тази причина сме извършили анализа два пъти ЁC първият път ЁC до 1990 г. включително, а вторият път ЁC до края на динамичните редове.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблици 2.3. и 2.4.

Таблица 2.3

Открити цикли в динамичните редове до 1990 г. (Русия и СССР)

ПериодДобив на въглища

Открити цикли в динамичните редове (Русия)

ПериодДобив на въглища
на глава
от населението
(по данни от Мичел)Производство на чугун на глава
от населениетоПроизводство на стомана на глава
от населениетоБВП на глава
от населениетоБрутно
промишлено
производствоНационално
богатство59ХХ57Х53ХХ52Х50Х46Х45Х43Х42Х41ХХ39Х33ХХ31Х30Х28Х26ХХХ25ХХ23Х21ХХХХ20Х18ХХХ17Х16Х15ХХ14ХХ13ХХХХ12ХХХ11ХХХХ10ХХ9Х

От таблиците е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си. В таблица 2.3 групите са три ЁC 57-62 г., 47-51 години и 40-42 години. В таблица 2.4 групите са четири ЁC 57-59 г., 50-53 г., 45-46 години и 41-43 години. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 2.9 до 2.15.

Фигура 2.9. Открити цикли със сходни периоди до 1990 г.

Фигура 2.10. Открити цикли със сходни периоди до 1990 г.

Фигура 2.11. Открити цикли със сходни периоди до 1990 г. (Русия и СССР)

Фигура 2.12. Открити цикли със сходни периоди (Русия и СССР)
(Мичел)

Фигура 2.13. Открити цикли със сходни периоди (Русия и СССР)

Фигура 2.14. Открити цикли със сходни периоди (Русия и СССР)
(Мичел)

Фигура 2.15. Открити цикли със сходни периоди (Русия и СССР)

2.3. Анализ на резултатите

А) Установява се, че и в Русия, както и в България цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. И в двата периода ЁC до 1990 г. и за целия период, има всички видове вълни ЁC циклите на К. Жугляр⁷⁶, строителните цикли на С. Кузнец⁷⁷ и дългите вълни на

Б) Относно дългите вълни на Кондратиев в Русия най-същественото е, че както и в България установяваме наличието на дълги вълни на икономическата конюнктура при всичките (в случая седем) показатели.

В) Какво друго е важно?

* И в двата периода ЁC както до 1990 г., така и за целия период, не само по всички показатели, а и във всeки от двата периода поотделно има дълги вълни на Кондратиев по всички индикатори. Дългите вълни в Русия имат, така да се каже, по-голяма "плътност" в сравнение с тези в България, където не във всички случаи има дълги вълни. Много често по някои от показателите в Русия има по повече от една вълна.

* Относно съпоставката на дължината на вълните на икономическата конюнктура с продължителността на "социализма" в Русия се установява следното:

- Периодът на руския "социализъм" е по-продължителен по принцип от дългите вълни на Кондратиев. Ако за "социалистически" се счита периодът до годината, в която се саморазпуска СССР ЁC 1990 г., продължителността на "социализма" е 73 години. Ако се разглежда периодът само до началото на "перестройката" ЁC 1985 г., продължителността на "социализма" е 68 години. И в двата случая продължителността на "социализма" е по-голяма от 60 г., а точно тази дължина е приета за най-голяма при вълните на Кондратиев.

- При изследване на периода до 1990 г., обаче се вижда, че има вълна с продължителност, приблизително равна на продължителността на "социализма" в Русия. Това е вълна с дължина 76 години. При изследване на целия период такава вълна няма.

* Относно синхронността на близките по дължината си вълни на различните индикатори се установява следното:

В периода до 1990 г. има три групи, сходни по своята дължина:

- В групата с дължина на вълната между 57 и 62 години са четири показателя. Те са следните: добив на въглища (статистически годишници на СССР, продължителност на вълната 57 години), добив на въглища на глава от населението (Мичел, 57 години), производство на чугун на глава от населението (62 години), производство на стомана на глава от населението (61 години).

- В групата с дължина на вълната между 47 и 51 години са: производството на чугун на глава от населението, при което има две вълни с еднаква дължина (47 години): БВП на глава от населението (50 години); брутното промишлено производство (50 години); националното богатство, което е с две вълни ЁC 48 и 51 години. Общо в тази група вълните са седем.

- В групата с дължина на вълната 40 и 42 години са добивът на въглища (статистически годишници на СССР, 42 години) и производството на чугун на глава от населението (40 години).

При първата група синхронността на динамиката е много висока. Постепенно се натрупва фазово отместване, което е неизбежно поради разликата, макар и неголяма, в дължините на вълните.

При втората група има синхронност при пет от вълните ЁC БВП на глава от населението (50 години), брутно промишлено производство (50 години), национално богатство с две вълни ЁC 48 и 51 години. Едната от двете вълни на производство на чугун на глава от населението (47 години) има фазово отклонение спрямо динамиката на петте вълни, а другата е дори в реципрочност спрямо тях.

При третата група двете вълни ЁC добив на въглища (статистически годишници на СССР, 42 години) и производство на чугун на глава от населението (40 години), са взаимно фазово отместени.

Когато се изследва целият период, установяваме четири сходни по своята дължина групи:

- В групата с дължина на вълната между 57 и 59 г. са три показателя: производство на чугун на глава от населението (59 години), производство на стомана на глава от населението (57 години), БВП на глава от населението (59 г.).

- В групата с дължина на вълната между 50 и 53 г. са четири показателя: добив на въглища на глава от населението (Мичел, 53 г.), производство на чугун на глава от населението (53 г.), производство на стомана на глава от населението (52 г.), национално богатство (50 г.).

- В групата с дължина на вълната 45 и 46 г. са два показателя: производство на чугун на глава от населението (46 г.), производство на чугун на глава от населението (45 години).

- В групата с дължина на вълната между 41 и 43 г. са четири показателя: добив на въглища на глава от населението (Мичел, 41 г.), производство на стомана на глава от населението (41 г.), БВП на глава от населението (42 г.), брутно промишлено производство (43 години).

При първата група има синхронност на динамиката на двата натурални показателя ЁC производство на чугун на глава от населението (59 г.), производство на стомана на глава от населението (57 г.). Ценностният показател БВП на глава от населението (59 г.) е фазово отместен спрямо тях.

При втората група между трите натурални показателя ЁC добив на въглища на глава от населението (Мичел, 53 г.), производство на чугун на глава от населението (53 г.), производство на стомана на глава от населението (52 г.), също има синхронност. Ценностният показател национално богатство (50 г.) е фазово отместен спрямо тях.

При третата група двете вълни ЁC производство на чугун на глава от населението (46 г.) и производство на чугун на глава от населението (45 г.), има синхронност с леко фазово отместване.

При четвъртата група четирите показателя ЁC добив на въглища на глава от населението (Мичел, 41 г.), производство на стомана на глава от населението (41 г.), БВП на глава от населението (42 г.), брутно промишлено производство (43 г.) имат синхронна динамика с леко фазово отместване.

Обобщавайки анализа на резултатите за Русия установяваме, че:

* когато групата показатели е само от натурални показатели, тяхната динамика е с висока степен на синхронност, с евентуално леко фазово отместване (фигури 2.9, 2.11, 2.14);

* когато групата показатели е "смесена", тоест освен натуралните има и ценностен или ценностни показатели, последните са силно фазово отместени или дори реципрочни на натуралните показатели (фигури 2.10, 2.12, 2.13);

* има само един случай, когато натуралните и ценностните показатели са с леко фазово отместване помежду си (фигура 2.15);

* в "смесената" група (фигура 2.10) ценностните показатели имат висока степен на синхронност с леко фазово отместване.

3. Полша

3.1. Данни

Натурални показатели за Полша

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1920-2003 г. Липсват данни за периода 1939-1945 г.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1920-2002 г. Липсват данни за периода 1939-1945 г.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1920-2002 г. Липсват данни за периода 1939-1945 г.

Ценностни показатели за Полша

А) Цена на труда.

За Полша данните за индексите на заплатите в индустрията от книгата на Мичел са разделени на три времеви отрязъка ЁC 1925-1938, 1950-1970 и 1970-1992 г. Липсват данни за дълъг период, което не позволява обвързването на първия и втория времеви отрязък в дълъг динамичен ред.

Б) Индекси на потребителските цени.

За Полша данните за индексите на цените на дребно от книгата на Мичел са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1924-1948, 1948-1965, 1965-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. Тук имаме общи години и за първите три времеви отрязъци, което позволява те да се обединят в един общ динамичен ред. Единствената особеност на данните е, че индексите на цените на дребно за периода 1945-1948 г. се отнасят единствено за района на Варшава⁷⁹. Също така имаме обща година и за четвъртия, и за петия времеви отрязък, което позволява и те да се обединят в един общ динамичен ред. Но трябва да се обединят всички времеви отрязъци в един цялостен динамичен ред. За целта се обърнахме към официална статистическа информация.

В официалния сайт на Полското статистическо бюро намерихме данни за индекса на потребителските цени в Полша за периода 1950-2010 година.

Сравняването на данните за индексите на цените на дребно от книгата на Мичел и за индексите на потребителските цени от Полското статистическо бюро през периода 1965-1993 г. показва, че двата динамични реда съвпадат напълно (фигура 2.16). През периода 1994-2000 г. двата динамични реда отново напълно съвпадат (фигура 2.17). Това ни дава основание да използваме данните от Полското статистическо бюро, за да обвържем всички отрязъци в един общ динамичен ред.
Мичел

Мичел

Фигура 2.17. Индекси на цените през периода 1994-2000 г. (Полша)

Фигура 2.18. Индекси на цените през периода 2000-2005 г. (Полша)