Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

6. Обобщение на анализа на резултатите

Обобщавайки анализа на резултатите за петте европейски "социалистически" страни, можем да кажем следното:

А) Цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на т.нар. "социалистическа" икономика. Тя е характерна за всички страни без изключение. Много рядко по някой отделен показател в отделна страна липсва някоя от основните видове вълни. Това се отнася и за дългите вълни на икономическата конюнктура. Те са органична характеристика на съветския държавен капитализъм. В нито един показател не се откриват късите вълни на Китчин.

Б) Във всички страни има дълги вълни с продължителност, близка до тази на "социализма". Но не при всички показатели. Във всички страни има и вълни, които са с по-голяма продължителност от времетраенето на "социализма". Особен случай е Русия. При нея дългите вълни са с по-малка продължителност от времетраенето на "социализма" поради това, че т.нар. "социализъм" в Русия е със значително по-голяма продължителност от горната граница на дългите вълни.

В) Сихронност има вътре във всяка от двете групи показатели ЁC натурални и ценностни. Когато е налична смесена група показатели, между натуралните и ценностните показатели има фазово отместване.
Трета глава

Цикличност на социално-икономическото

1. Китай

1.1. Данни

Натурални показатели на Китай

А) Добив на въглища.

За добива на въглища имаме данни от книгата на Мичел за периода 1903-2002 г. Липсват данни за 1907-1911 г. От статистическите годишници на Китай намерихме данни за 1978, 1980, 1985 и за 1990-2009 г. Сравняването на данните от книгата на Мичел и от статистически годишници на Китай за периода 1978-2002 г. показва, че за периода 1978-1996 г. съвпадението между двата източника е пълно (фигура 3.1). Затова решихме да използваме данните от книгата на Мичел до 1996 г. и да продължим динамичния ред до 2009 г. с данни от статистическите годишници на Китай.

Фигура 3.1. Индекси на добива на въглища през периода 1978-2002 г. (Китай)

Б) Производство на чугун.

За производството на чугун имаме данни от книгата на Мичел за периода 1912-2003 г. От статистическите годишници на Китай намерихме данни за 1978, 1980, 1985 и за 1990-2009 г. Сравняването на данните от книгата на Мичел и от статистическите годишници на Китай за периода 1978-2003 г. показва, че има пълно съвпадение между тях (фигура 3.2). Затова решихме да използваме данните от книгата на Мичел до 2003 г. и да продължим динамичния ред до 2009 г. с данни от статистическите годишници на Китай.
Мичел

Фигура 3.2. Индекси на производството на чугун през периода 1978-2003 г. (Китай)

В) Производство на стомана.

За производството на стомана имаме данни от книгата на Мичел за периода 1912-2003 г. Липсват данни за периода 1950-1951 г. От статистическите годишници на Китай намерихме данни за 1978, 1980, 1985 и за 1990-2009 г. Сравняването на данните от книгата на Мичел и от статистически годишници на Китай за периода 1978-2003 г. показва, че има пълно съвпадение между тях (фигура 3.3). Затова решихме да използваме данните от книгата на Мичел до 2003 г. и да продължим динамичния ред до 2009 г. с данни от статистическите годишници на Китай.
Мичел

Фигура 3.3. Индекси на производството на стомана през периода 1978-2003 г. (Китай)

Ценностни показатели на Китай

А) Цена на труда

В книгата на Мичел не открихме данни за цената на труда. В статистическите годишници на Китай открихме базисни индекси на средната заплата за периода 1989-2009 г., който е твърде къс.

Б) Индекси на потребителските цени.

В книгата на Мичел открихме данни за индекса на потребителските цени за периода 1913-1947 г. В статистическите годишници на Китай открихме данни за два периода ЁC 1950-1981 и 1978-2009 г. Липсата на данни за периода 1947-1950 г. не позволява да се обвържат в един общ динамичен ред данните от двата източника.

В) БВП.

В книгата на Мичел открихме данни за БВП за периода 1962-1996 г. В статистическите годишници на Китай открихме данни за периода 1952-2009 г. И двата динамични реда са твърде къси.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 3.1.

Таблица 3.1

Открити цикли в динамичните редове (Китай)

ПериодДобив на въглищаПроизводство на чугунПроизводство на стомана58х56хх51хх39хх31х30х27хх25х22х20ххх17ххх15ххх13ххх12ххх

От таблиците е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в две групи ЁC 56-58 г. и 51 г. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите 3.4 и 3.5.

Фигура 3.4. Открити цикли със сходни периоди (Китай)

Фигура 3.5. Открити цикли със сходни периоди (Китай)

1.3. Анализ на резултатите

А) В Китай също както в изследваните вече европейски "социалистически" страни цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. И по трите показателя има всички видове вълни ЁC дългите вълни на Кондратиев, циклите на С. М. Меншиков, строителните цикли на С. Кузнец и промишлените цикли на К. Жугляр. И при трите показателя липсват, също както и в икономическата динамика на вече изследваните страни късите вълни на Китчин. Подчертаваме, че "плътността" на вълните е много голяма. В това отношение ЁC като брой вълни по отделен показател, Китай има дори по-висока "плътност" от Русия.

Б) По трите показателя дължината на дългите вълни според нас е близка до продължителността на "социализма". Даваме си сметка, че това е спорен въпрос. От една страна, Китай официално и в момента се води "социалистическа" страна. От друга страна, обаче, очевидно е, че в първото десетилетие на новото хилядолетие започналата още в края на седемдесетте години нова икономическа политика довежда до трансформирането на съветския държавен капитализъм в корпоративен държавен капитализъм. Така че, макар и подлежаща на дискусии, нашата гледна точка има своите основания.

В) Каква е синхронността на дългите вълни на Кондратиев с близка продължителност в Китай?

От общо петте дълги вълни по трите показателя се формират две групи от близки с дължината си вълни.

Едната група е от три вълни в границите 56-58 г. Две от вълните ЁC производство на чугун и производство на стомана, са с дължина 56 г., а добивът на въглища на глава от населението е с продължителност 58 години. Между производството на чугун и производството на стомана има пълна синхронност. Добивът на въглища на глава от населението е леко фазово отместен спрямо тях.

Другата група е от две вълни по два показателя ЁC производство на чугун и производство на стомана. Те са с еднаква продължителност ЁC 51 г. и тяхната динамика е с висока степен на синхронност.

1.4. Социално-икономическо развитие на Китай ЁC рискове

В каква фаза на сегашната си дълга вълна се намира китайската икономика и каква прогноза за близките перспективи както на икономическото, така и на социално-политическото развитие на Китай, може да се направи?

Установената от нас цикличност позволява да се направи екстраполационна прогноза за бъдещото развитие на трите натурални показателя в Китай. Разбира се, тази прогноза е валидна само при допускането, че "и в бъдеще изследваното явление ще проявява закономерностите на развитие от миналото"⁸⁷. Допълнително освен самата екстраполационна прогноза са изчислени и грешките на прогнозата⁸⁸. Резултатите от прогнозирането до 2020 г. са представени на фигури 3.6, 3.7 и 3.8.

Фигура 3.6. Прогноза за добива на въглища в Китай до 2020 г.

Фигура 3.7. Прогноза за производството на чугун в Китай до 2020 г.

Фигура 3.8. Прогноза за производството на стомана в Китай до 2020 г.

Разработените екстраполационни прогнози показват, че в динамиката на добива на въглища се очаква спад, последван от растеж, но с доста по-забавени темпове спрямо предходния период. В динамиката на производството на чугун и стомана се очаква спад, като този спад е по-ясно изразен при производството на чугун.

Тази прогноза е сериозно основание за нашия "песимизъм" за икономическото и социално-политическото развитие на Китай в близко бъдеще. Защото е очевидно, че в близките години китайската икономика ще стигне "билото" на сегашната вълна на икономическата конюнктура. Тоест китайската икономика скоро ще е в ситуация, в която беше българската икономика в средата на 70-те години. Ще се стигне до необходимост от промяна както на икономическия, така и на политическия модел на развитие. А това е свързано с много рискове. Първо, защото е много вероятно икономиката да започне да "буксува", да "тъпче на едно място". Както стана в България! Не че това означава по-лош живот за населението. Напротив, в периодите на "застой" и икономическа, политическа, нравствена и пр. дезорганизираност, населението живее по-добре. Но се натрупват нерешени проблеми, напрежения и пр., които могат да "избият" в сериозни бунтове и сътресения. Второ, защото в китайската икономика в близките десетина години ще приключи първичната индустриализация. Тоест значителна част от работната сила, упражняваща ръчен труд в аграрния сектор (в момента ЁC около половината от работната сила), ще бъде "всмукана" в промишлеността и урбанизацията на това сегашно селско население също ще напредне значително. Това неминуемо ще доведе до промяна на политическата система в Китай. Световната практика показва, че авторитарните политически системи са подходяща форма на политически отношения в периода на генезис на капитализма и първоначалната индустриализация. Впоследствие, след като приключи този период, в рамките на едно или най-много две десетилетия се извършва трансформация на политическата система ЁC преминава се към плуралистична политическа система. Например в България генезисът на капитализма и първичната индустриализация приключиха в средата на 70-те години. Авторитарната политическа система се трансформира в плуралистична в края на 80-те години. Тази неизбежна трансформация е силно рисков фактор за социално-икономическото развитие на Китай. Защо?

Защото трансформацията може да се извърши по мирен, но може да се извърши и по немирен път. Факт е, че китайският комунистически елит под ръководството на Дън Сяо Пин успя да извърши мирна трансформация в сферата на икономиката. Преходът от съветски към корпоративен държавен капитализъм е извършен без голямо социално насилие (като се изключи смазването на протестите на площад "Тян Ан Мън"). Китайският комунистически елит има рационално поведение, вътрешна мобилизираност и мотивация да извърши тази безспорно сполучлива трансформация. Но възникването на елит, който е рационален, дисциплиниран и мотивиран за извършване на необходимите социални промени, винаги е предшествано от десетилетия на социални катаклизми, брутално насилие, нищета и мизерия. Такъв в Китай е периодът на "Културната революция". Тогава значителни части от комунистическия елит и в частност ЁC Дън Сяо Пин, дълги години "ядоха" много, много бой. И се поучиха от "грешките" си! Дън Сяо Пин и неговите съмишленици, които в най-ранния период след завземането на властта и националния капитал строят ресторанти и луксозни заведения и живеят в разкош и богатство, след "Културната революция" пропагандират и налагат сред комунистическия елит скромност, дисциплинираност и висока морална мотивираност към управлението на страната и в частност ЁC икономиката⁸⁹. Впрочем, в България високите морално-волеви качества на комунистическия елит, който успешно извърши трансформацията на патриархалното българско общество в капиталистическо, също в голяма степен се дължат на това, че в продължение на десетилетия този елит "ядеше" много бой, преди да вземе властта и собствеността над средствата за производство. Ще има ли китайският комунистически елит енергията, дисциплината, мобилизацията и т.н., за да извърши нова мирна и сполучлива трансформация на икономиката и на политическата система ЁC ето това е въпросът! Предстоящата в близките едно или две десетилетия трансформация и на икономиката, и на политическата система в Китай, е голямо рисково поле не само за Китай, но и за целия свят.

2. Виетнам

2.1. Данни

Натурални показатели на Виетнам

А) Добив на въглища.

За добива на въглища имаме данни от книгата на Мичел за периода 1898-2003 г. От сайта на Главния статистически офис на Виетнам намерихме данни за периода 2005-2009 г. Затова решихме да използваме данните от книгата на Мичел до 2003 г. и да продължим динамичния ред до 2009 г. с данни от Главния статистически офис на Виетнам.

Понеже данните за броя на населението се отнасят за периода след 1950 г., не сме изчислявали добива на въглища на глава от населението, защото полученият динамичен ред би бил твърде къс.

Б) Производство на чугун и стомана.

Не открихме данни за производството на чугун и стомана.

Ценностни показатели на Виетнам

А) Цена на труда.

Не открихме данни за цената на труда във Виетнам.

Б) Индекси на потребителските цени.

В книгата на Мичел открихме данни за индекса на потребителските цени за два периода ЁC 1913-1938 и 1938-1970 г. Общата година позволява двата периода да се обвържат в един общ динамичен ред, но той е твърде къс за целите на анализа.

В) БВП.

Не открихме данни за брутния вътрешен продукт.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 3.2.

Таблица 3.2

Открити цикли в динамичните редове (Виетнам)

ПериодДобив на въглища64х46х42х33х26х22х19х17х15х14х10х

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в две групи ЁC 64 г. и 42-46 г. Тези групи са илюстрирани графично на фигури 3.9 и 3.10.

Фигура 3.9. Открити цикли със сходни периоди (Виетнам)

Фигура 3.10. Открити цикли със сходни периоди (Виетнам)

2.3. Анализ на резултатите

А) Във Виетнам също както в изследваните вече "социалистически" страни цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. И по трите показателя има всички видове вълни ЁC дългите вълни на Кондратиев, циклите на С. М. Меншиков, строителните цикли на С. Кузнец и промишлените цикли на К. Жугляр. И при трите показателя липсват също както и в икономическата динамика на другите страни късите вълни на Китчин. "Плътността" на вълните е много голяма. В това отношение ЁC като брой вълни, по този един показател, за който има данни, Виетнам е равностоен на Китай и Русия.

Б) Относно сравнението на дължината на трите вълни с продължителността на "социализма" може да се каже единствено, че те са еднопорядкови. Друго не може да се констатира, тъй като все още във Виетнам съветският държавен капитализъм доминира като начин на производство. Очевидно е, че и във Виетнам е започнала трансформация на съветския държавен капитализъм към корпоративен държавен капитализъм, но тази трансформация все още е в ранна фаза.

В) Каква е синхронността на дългите вълни на Кондратиев с близка продължителност във Виетнам?

От трите дълги вълни по единствения показател, за който има данни, две са с близка дължина. Това са вълните за добив на въглища с дължина 42 и 46 години. В тяхната динамика има фазово отместване. В обобщение констатираме, че по всички свои характеристики динамиката на икономическата конюнктура на двете азиатски "социалистически" страни е подобна на динамиката на икономическата конюнктура на петте европейски "социалистически" страни.

Четвърта глава

ЦИКЛИЧНОСТ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО
РАЗВИТИЕ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ

1. Великобритания

1.1. Данни

Натурални показатели на Великобритания

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1815-2002 г. Липсват данни за периода 1816-1829 година.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1801-2002 г.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1871-2002 г.

Ценностни показатели на Великобритания

А) Цена на труда.

Във Великобритания данните за индексите на заплатите в индустрията от книгата на Мичел са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1802-1913, 1914-1938, 1938-1947, 1947-1970 и 1970-1992 г. Тук липсва обща година между първите два отрязъка, затова отново използваме линейните сплайнове (Приложение 3). Резултатите от моделирането и от екстраполацията са показани на фигура 4.1.

По този начин формирахме общ динамичен ред за периода 1802-1992 г. Липсват данни за 1803-1813, 1815-1818, 1820-1821, 1823-1824 и 1826-1828 г.

Б) Индекси на потребителските цени.

Във Великобритания данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел са разделени на седем времеви отрязъка ЁC 1781-1871, 1871-1914, 1914-1948, 1948-1965, 1965-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. Липсата на обща година не позволява обвързването на петия и шестия времеви отрязък. Затова потърсихме данни от официалната статистика на Великобритания. В сайта на Офиса за национална статистика открихме данни за индексите на потребителските цени за периода 1800-2010 г.

Сравняването на данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел и от сайта на Офиса за национална статистика през 1965-1993 г. и през 1994-2005 г. показва пълно съвпадение между тях (фигури 4.2 и 4.3).

Фигура 4.1. Индекси на заплатите в индустрията през периода 1802-1914 г.

Мичел

Мичел

Затова използвахме данните от Офиса за национална статистика, за да обвържем петия и шестия времеви отрязък, както и да продължим динамичния ред до 2010 г. Така полученият динамичен ред се отнася за периода 1781-2010 г.

В) БВП на глава от населението.

В книгата на Мичел данните за БВП са разделени на шест времеви отрязъка ЁC 1830-1913, 1913-1920, 1920-1948, 1948-1966, 1966-1988 и 1988-1993 г. Тези данни позволяват обвързване, затова анализираният динамичен ред се отнася за периода 1830-1993 г. Обаче това е динамичният ред на БВП. За да се получат индексите на БВП на глава от населението, се прилага отново формула 2.1.

1.2. Резултати

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 4.1.

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в четири групи ЁC 64-67 г., 56-57 г., 46-51 години и 41-42 години. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 4.4 до 4.7.

Таблица 4.1

Открити цикли в динамичните редове (Великобритания)

ПериодДобив на въглища

Фигура 4.4. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 4.5. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 4.6. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 4.7. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

А) Великобритания е класическа капиталистическа страна. Времевият период, за който има статистически данни, при нея е най-дълъг. Според очакванията в динамиката на нейната икономическа конюнктура установяваме наличието на всички видове вълни ЁC циклите на К. Жугляр⁹⁰, строителните цикли на С. Кузнец⁹¹, вълните на Меншиков⁹² и дългите вълни на Н. Кондратиев⁹³. Тъй като времевият период е много продължителен и позволява установяването на вълни с голяма дължина, дали сме и данни за няколко вълни с продължителност около два кондратиевски цикъла. В момента има много засилен интерес към този вид вълни във връзка с изследвания на етапите на еволюция на световния пазар и преместване на центъра на световната търговия от САЩ в Китай⁹⁴. Липсват късите вълни на Китчин. Хипотезата ни, че методът, който използваме, не "улавя" този вид вълни, започва да се потвърждава, макар че в седма глава, при изследване на съкращаването на дългите вълни на Кондрантиев, в отделни подпериоди се установяват цикли с дължина на вълните 5 години. Има висока "плътност" на вълните. Единствено в показателя "БВП на глава от населението" има само една дълга вълна на Кондратиев и липсват другите видове вълни. По другите показатели най-много да липсват един или два вида вълни.

Б) Естествено е, че в динамиката на икономическата конюнктура във Великобритания дългите вълни на Кондратиев присъстват при всички показатели. Дори ако изключим вълните с дължина над 60 г., само при един от показателите ЁC БВП на глава от населението, няма дълга вълна.

В) Относно синхронността на близките по дължината си вълни на различните индикатори се установява, че дългите вълни на Кондратиев се групират според големината на периода си в четири групи ЁC 64-67 г., 56-57 г., 46-51 г. и 41-42 г. Каква е синхронността между различните вълни в тези четири групи?

- В първата група, при която вълните са с дължина между 64-67 г. има четири вида вълни (фигура 4.4). Две вълни са на индексите на заплатите в индустрията ЁC едната е с дължина 66 г., а другата с дължина 67 г. Има още една вълна на индекса на потребителските цени, с дължина 67 г., и една вълна на БВП на глава от населението, с дължина 64 г. Между три от вълните ЁC двете вълни на индексите на заплатите в индустрията и вълната на БВП на глава от населението, има висока степен на синхронност. Единствено индексът на потребителските цени е с леко фазово отместване.

- Във втората група са две вълни ЁC производство на чугун на глава от населението, с дължина на вълната 57 г. и индекс на потребителските цени с дължина на вълната 56 г. (фигура 4.5). Между двете вълни има леко фазово отместване.

- В третата група, при която вълните са с дължина между 46-51 г., има пет вида вълни (фигура 4.6). Те са следните: добив на въглища на глава от населението (46 г.), производство на чугун на глава от населението (46 г.), производство на стомана на глава от населението (48 г.), индекси на заплатите в индустрията (51 г.) и индекс на потребителските цени, с дължина 49 г. Първите две вълни ЁC добив на въглища на глава от населението и производство на чугун на глава от населението, са в пълен синхрон. Във висока степен на синхрон с тях е и динамиката на производство на стомана на глава от населението и индекса на потребителските цени. Но динамиката на индексите на заплатите в индустрията е реципрочна спрямо динамиката на другите четири показателя!!! Това е изключително интересен факт!!!

- В четвъртата група са две вълни само в един показател ЁC индексите на заплатите в индустрията с дължина на вълната 41 и 42 години (фигура 4.7). Между двете вълни има висока степен на синхронност в съвременността. Но тъй като периодът на изследване е почти двувековен, естествено е че малката разлика в дължината на двете вълни е причина в предходния период да има леко фазово отместване.

Обобщавайки анализа на резултатите за Великобритания, установяваме следното: